Решение по дело №6437/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 276
Дата: 25 февруари 2020 г. (в сила от 25 февруари 2020 г.)
Съдия: Таня Илкова Илиева
Дело: 20195530106437
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 декември 2019 г.

Съдържание на акта

   Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …………               25.02.2020г.           град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД          ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 14 февруари                                2020 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                   Председател: ТАНЯ ИЛКОВА                                                     

 

Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от СЪДИЯ  ИЛКОВА

гр. дело № 6437 по описа за 2019 година

 

  

     Предявен е иск с правно осн. чл. 245, вр. чл. 128 от КТ.

     Ищецът Д.И.Д., чрез пълномощника си, твърди в исковата си молба, че на основание трудов договор № 6537/01.04-2015г., сключен между него и ответното дружество „Викинг-Николов” ЕООД гр. София, започнал работа като охранител на военен район Змеево. Договорът първоначално бил сключен за срок от 6 месеца, при месечно възнаграждение от 360лв. /т.4 от Договора/, което следвало да се изплаща еднократно всеки месец от 25 до 30 число на месеца. Заплатата си получавал чрез пощенски запис, което намирал за странно. Узнал от други негови колеги, че и при тях е така. Последвали няколко индексации на възнаграждението му, в съответствие с увеличението на МРЗ. Считано от 01.01.2019г. с Допълнително споразумение към трудовия му договор размерът на трудовото му възнаграждение се повишил на 560лв. месечно.

Сочи, че на 01.03.2019г. му било връчено Предизвестие за прекратяване на трудовия му договор на основание чл. 328, ал.1, т. 10Б от КТ, като на 01.04.2019г. му била връчена Заповед № 8125 за прекратяване на трудовия договор.  Получил и трудовата си книжка.

Твърди, че това което останало неизплатено от ответното дружество било възнаграждението му за м. март 2019г., тъй като този месец отработил предвидените по  договора часове и наряди, а виД.от документите, трудовата си книжка получил на 01.04.2019г. Последната работна заплата,според трудовия договор, следвало да се изплати между 25-то и 30-то число на м. април 2019 г.

До момента на завеждане на исковата молба, не е получил дължимото се нетно трудово възнаграждение за периода от 01.03.2019 г. до 01.04.2019 г.

Предвид гореизложеното, моли, след като съдът се  убеди във верността на изложените факти и обстоятелства, да постанови решение, с което да осъди „ВИКИНГ-НИКОЛОВ" ЕООД, гр. София, ЕИК *********, да му заплати сумата от 560 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.03.2019 до 01.04.2019 г., което работодателят следвало да му престира между 25-то и 30-то число на м. април 2019 г., сумата от 28 лева, представляваща лихва върху забавеното плащане на вземането от неговия падеж- 30.04.2019 г. до завеждането на  настоящата искова молба в съда- 05.12.2019 г., ведно със законната лихва върху неплатеното трудово възнаграждение от завеждането на исковата молба до окончателно заплащане на вземането. Претендира и за направените  разноски по делото, като представя банкова сметка ***.

Ответникът по делото „ВИКИНГ – НИКОЛОВ” ЕООД гр. София в законоопределения срок не е подал писмен отговор на исковата молба и не изпраща представител за съдебно заседание.

Съдът, на осн. чл. 214 от ГПК е допуснал изменение в размера на предявения иск, като е приел, че размерът на претендираното трудово възнаграждение за процесния период е 434.55 лв., а размерът на лихвата за забавено плащане е 26.64 лв.

В с.з. на 14.02.2020г. ищецът чрез пълномощника си, е поискал, на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

 

 Съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника. Последният не е представил писмен отговор на исковата молба, не е изпратил представител в с.з., без да е посочил уважителни причини за това.

      Представените по делото писмени доказателства са достатъчни да обосноват извод за вероятна основателност на предявената искова молба. От представения трудов договор № 6537/01.04.2015г. е видно, че между страните е възникнало трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „охранител” с основно трудово възнаграждение 360 лв. С Допълнително споразумение от 02.01.2019г. трудовото възнаграждение е определено на 560 лв., Със Заповед № 8125/01.04.2019г., на основание  чл. 328, ал.1,т.10 Б КТ, трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 01.04.2019г.

 

Съгласно разпоредбата на чл.242 от Кодекса на труда положеният труд по трудово правоотношение е възмезден, а съгласно разпоредбата на чл. 128 Кодекса на труда работодателят е длъжен в установените срокове  да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд,  да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа и  да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения.

По делото е прието като доказателство заключение на назначената съдебно-икономическа експертиза, която установява, че за периода 01.03.2019г. до 01.04.2019г. има неизплатено трудово възнаграждение на ищеца Д.Д. и същото възлиза на сумата 434.55 лв., а лихвата за забавено плащане на дължимото месечно трудово възнаграждение от датата на падежа му - 30.04.2019г. до датата на завеждане на исковата молба в съда – 05.12.2019г. възлиза на 26.64лв.

      По делото няма данни за заплащане от страна на работодателя на посочената сума  за главница и тази за  лихва за забава. Ето защо искът по чл. 245 вр. чл. 128 и чл. 242 от КТ се явява основателен и доказан.

 

      Следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба 05.12.20192г. до окончателното изплащане на главниците.

 

      На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата направените по делото разноски, в размер на 400лв., за платено адв. възнаграждение.

      На основание чл.78, ал.6, вр.чл.83, ал.1, т.1 от ГПК,  ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд сумата 250 лв., от които 50 лв. -  представляващи дължима държавна такса,  съгл. чл. 72, ал.1 от ГПК, вр. чл.1 от Тарифа за ДТ по ГПК и 200 лв.- възнаграждение за вещо лице.

      Водим от горните мотиви и съобразно разпоредбата на чл. 239 от ГПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

 ОСЪЖДА „ВИКИНГ- НИКОЛОВ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, кв. Изток, ул. „Николай Хайтов” № 12, ет.5, офис 18г, представлявано от управителя Тани Николов Танков, ДА ЗАПЛАТИ на ДИМО И.Д., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. Я. С., сумата 434.55 лв. /четиристотин тридесет и четири  лева и 55 стотинки/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.03.2019г. до 01.04.2019г., както и сумата 26.64лв., представляваща лихва за забава за периода от 30.04.2019г. до 04.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.12.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата 400/четиристотин/ лева за направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

 

    Присъдените суми да бъдат изплатени на ищеца по банкова сметка *** ***, Централна кооперативна банка .  

    ОСЪЖДА „ВИКИНГ- НИКОЛОВ” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, кв. Изток, ул. „Николай Хайтов” № 12, ет.5, офис 18г, представлявано от управителя Тани Николов Танков, да заплати в полза на Районен съд Стара Загора сумата 250лв., от които 50 лв. -  представляващи дължима държавна такса и 200 лв.за възнаграждение за вещо лице.

 

  РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                       

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: