№ 526
гр. Благоевград, 30.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Пандев
Членове:Божана Манасиева
Крум Динев
при участието на секретаря Мариела Палова
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно частно наказателно дело
№ 20241200600870 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 250, ал. 4 НПК във вр. с чл. 341, ал. 2 НПК и е
образувано по частна жалба на А. Г. П., ЕГН: ..., действащ чрез адв. В. П.,
срещу Разпореждане № 448 от 20.06.2024 г., постановено по НЧХД №
198/2024 г. по описа на РС - П, с което е прекратено посоченото наказателно
производство, като в обстоятелствената част на което съдът от правна страна
приел, че видно от приложените по делото доказателства било постановено
постановление на прокурор с отказ да се образува наказателно производство
за деянията, описани в частната тъжба, който акт на държавен орган не
попадал в изричната хипотеза на чл. 81, ал. 3 НПК, поради което
иницииращата съда жалба срещу С. O била подадена извън законоустановения
шестмесечен срок, доколкото процесните деяния били реализирани на
23.05.2023 г., а жалбата подадена в съда на 19.03.2024 г.
В жалбата до въззивната инстанция този довод на съда се оспорва като
неправилен, като се твърди, че пред Районен съд - П били представени
доказателства, установяващи кога конкретно било получено постановлението
за отказ да бъде образувано досъдебно производство, като според
жалбоподателя именно от този момент следвало да се брои дали е изтекъл или
не предвиденият в закона преклузивен срок, а обратното разбиране би
нарушило принципите на правовата държава и достъпът на гражданите до съд.
Посочва се още, че произнасянето на прокурора се явявало процесуална
1
предпоставка за сезирането на съда с частна жалба, тъй като преди
постановяване на самия акт на прокурора жалбата би се явила недопустима. С
тези аргументи се иска отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на
делото за продължаване на съдопроизводствените действия. С жалбата
доказателствени искания не са направени.
Окръжен съд - Благоевград, след преценка на приобщените доказателства и
възраженията на жалбоподателя, счита следното:
На първо място, следва да се посочи, че въззивната инстанция намери за
необходимо да приложи хипотезата на чл. 345, ал. 1, предложение второ НПК,
с оглед необходимостта от провеждане на съдебно следствие, а именно
допускане и приемане на писмени доказателства - приложените по пр. пр. с
вх. № 4485/2024 г. и вх. № 4408/2023 г. по описа на РП - град Благоевград, ТО
- град П. В проведеното съдебно заседание като страна участва единствено
жалбоподателят, доколкото към този процесуален момент фигурата на
подсъдим не е възникнала, доколкото този процес е относно развитието на
самия процес пред първата инстанция. На база на приетите в настоящата
инстанция доказателства, както и на приложените в първоинстанционното
производство материали, съдът приема следната от фактическа страна:
А. Г. П., от град П, ул. “М” № 17, ЕГН: ********** на 19.03.2024 г. е предявил
частна тъжба срещу С. A O, също от град П, ЕГН: **********, с изложени в
обстоятелствената част на тъжбата факти и обстоятелства, а именно че на
23.05.2023 г. С. O му нанесъл по краката, ръцете и тялото удари, отправяйки
едновременно с това обиди и закани “е ся ки те заколя, смъртник”, “ки те
пречукам, на един шамар си ми”, “вред ки ви утепам и ки ве излежа, мърши” .
По повод на този инцидент на 25.05.2023 г. в РП - Благоевград, ТО - П е
постъпила жалба от А. и И П.и срещу С. O, по отношение на която била
съставена преписка с вх. № 4408/2023 г., приключила с постановление от
16.11.2023 г. за отказ за образуване на досъдебно производство от страна на
прокурора, който в обстоятелствената част на своя акт приел, че случаят не
разкривал достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер,
което да налага последваща намеса на прокуратурата, тъй като ставало въпрос
за причиняване на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК, както
и за отправяне на закана за престъпление срещу личността на тъжителя с
правна квалификация по чл. 144, ал. 1 НК, респ. за отправяне на обиди по чл.
2
146 НК. Посоченото постановление било изпратено чрез куриерска услуга на
жалбоподателя на 20.11.2024 г., като липсва информация за конкретната дата
на получаване на съобщението.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен
състав от правна страна следва да заключи, че е сезиран от активно
легитимирана страна, притежаваща право на жалба срещу подлежащ на
обжалване прекратителен съдебен акт (чл. 250, ал. 4 НПК), като по същество
същата е частично основателна.
Основният спорен момент в настоящото производство се концентрира върху
обстоятелството дали преклузивният срок, предвиден в нормата на чл. 81, ал.
3 НПК, тече от момента на постановяване на прокурорския акт, с който се
отказва образуване на досъдебно производство или и в тази хипотеза срокът се
брои от момента на реалното узнаване на извършване на деянието. В тази
връзка през 2019 г. посочената разпоредба претърпя изменение, с което
законодателят предвиди, че тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен
срок от деня, в който пострадалият е получил съобщение за спиране на
наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК. Логично,
тази хипотеза се свързва само с наличието на образувано и висящо
наказателно производство, в рамките на разследването на което прокурорът е
достигнал до извода, че деянието се преследва по частноправен ред. Нормата
не урежда изрично въпроса относно началния момент, от който едно лице
може да се обърне към съда с частна тъжба при постановен прокурорски отказ
от образуване на производство, какъвто е процесният случай. В тази връзка
върховната съдебна инстанция вече е имала повод да се произнесе в Решение
№ 31 от 12.01.2024 г. по н. д. № 918/2023 г. на Върховен касационен съд, 2-ро
нак. отделение, че такова законодателно уточнение не е и нужно, извеждайки
основното правило, че шестмесечният срок стартира от момента, в който
пострадалият е узнал, че държавата в лицето на своите правоохранителни
органи, се отказва от разследване на посегателството и оставя на неговата
воля преценката дали в лично качество да претендира осъждане и наказване на
извършителя. Това е така, защото пострадалото лице се е обърнало към
съответния орган за защита на правата си /било то полиция или прокуратура/.
Това правило обаче не е приложимо във всички хипотези, тъй като ако
деянието, за което е подаден сигнал до държавното обвинение, безспорно се
преследва само и единствено по частен път (каквото е престъплението с
3
правна квалификация по чл. 146, ал. 1 НК), то няма основание да се смята, че
срокът следва да тече от постановяване на отказ от образуване на досъдебно
производство, защото в противен случай би се стигнало до краен резултат, в
който чрез своето поведение пострадалият сам удължава законоустановения
преклузивен срок. Ако обаче има съмнение в процесуалния ред, по който
следва да протече обвинението, какъвто може да бъде случаят например с
причинени редица телесни увреждания и първоначално трудно определима
медицинска оценка, от пострадалия не може да се очаква да притежава
специални познания, като сам определи кой е компетентният орган, като е
достатъчно да е налице оплакване в рамките на срока до орган на съдебен
власт, като след самото сезиране същият ще получи ясен отговор за
процесуалноправната съдба на инкриминираното деяние. От пострадалия не
може също така да се изисква да сезира едновременно както органите на
прокуратурата, така и съда, защото паралелното протичане на два процеса
(съдебно производство и досъдебно разследване) за едно и също деяние е
изключено, като в този случай производството пред съда би следвало да се
прекрати, а това от своя страна влече и имуществена отговорност в тежест на
тъжителя (чл. 190, ал. 1 НПК). Впоследствие обаче в хода на разследването
прокурорът може да стигне до същия извод, а именно че престъплението се
преследва по тъжба на пострадалия, в който случай приложение на
процедурата по чл. 81, ал. 3 НПК би било възможно чак след провеждане на
производство по възобновяване по смисъла на чл. 422, ал. 1 НПК, предвид
наличието на вече влязло в сила определение за прекратяване на
производството за същото деяние - чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК. Аргументите,
изложени от първата инстанция, свързани с прекомерното удължаване на
срока за подаване на тъжбата, с оглед възможното обжалване на
постановлението за отказ по реда на чл. 200 и сл. от НПК, преценени с оглед
изискването за правна сигурност, не могат да се приоритизират пред
необходимостта от подсигуряване правата и законните интереси на
засегнатите лица, което може да се случи само при наличие на безпрепятствен
достъп до правосъдие.
С оглед на изложеното, по мнение на настоящия състав разпореждането
следва да бъде отменено, но единствено относно деянието с правна
квалификация по чл. 144, ал. 1 НК - закана към другиго с престъпление.
Видно е от описаните в частната тъжба и жалбата до районната прокуратура
4
словесни реплики, че за пострадалия не е било изначално ясно под каква
правна квалификация биха могли да бъдат подведени описаните изрази - чл.
144, ал. 1 НК, което престъпление безспорно се преследва по частен ред, или е
налице закана за убийство по смисъла на чл. 144, ал. 3 НК, което деяние вече
налага реакция в лицето на органите на държавното обвинение. Ето защо като
е подал оплакване до прокуратурата два дни след деянието, жалбоподателят е
спазил предвидения в чл. 81, ал. 3 НПК срок и жалбата му следва да бъде
разгледана по същество от страна на районния съд. Същото обаче не може да
бъде казано по отношение на квалифицираните от страна на пострадалия като
обидни по смисъла на чл. 146, ал. 1 НК думи, защото както се посочи и по-
горе, за това престъпление не съществува вариантност в процесуалния ред на
неговото разследване. Този извод важи и за посочената телесна повреда, като
от описаните в тъжбата увреждания става ясно, че е било изначално ясно, че се
касае за причинена лека телесна повреда, като естеството на констатираните
наранявания не изисква непременно провеждане на експертно заключение,
което да определи ясно спецификата на медико-биологичните признаци на
същите, след което и прокурорът да извърши юридическа спецификация. За
тези две престъпления тъжбата е подадена далеч след предвидения
шестмесечен срок, тъй като моментът на тяхното узнаване е и моментът на
тяхното извършване, като в обстоятелствената част на жалбата е посочена
датата 23.05.2023 г., а последната е представена в съда близо десет месеца по-
късно.
Съдът следва да отмени разпореждането в частта, с която е постановено
прекратяване на производството относно престъплението с правна
квалификация по чл. 144, ал. 1 НК и по отношение на него делото следва да
бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, а в
останалата част разпореждането следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Окръжен съд - Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 448 от 20.06.2024 г., постановено по НЧХД №
198/2024 г. по описа на РС - П в частта, с която наказателното производство е
прекратено относно деянието с правна квалификация по чл. 144, ал. 1 НК,
като ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по
5
отношение на това частно обвинение.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 448 от 20.06.2024 г., постановено по
НЧХД № 198/2024 г. по описа на РС - П в останалата част, с която
наказателното производство по отношение на престъпленията с правна
квалификация по чл. 146, ал. 1 НК и чл. 130, ал. 1 НК е прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6