№ 62
гр. Сливница, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Невена Пл. Великова
при участието на секретаря Ивана Б. Петрова
като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно
наказателно дело № 20241890200136 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, вр. чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Ч. П., ЕГН **********, подадена чрез адв. Б.В., срещу
Електронен фиш Серия К № 7963220, издаден от О. - С., с който на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200,00 лв. за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1
ЗДвП, изразяващо се в това, че на 12.08.2023 г., в 09.26 часа, в обл. Софийска, общ.
Драгоман, ПП I-8, км. 15+800, с посока към гр. Драгоман, при въведено ограничение на
скоростта от 50 км/ч с пътен знак В26, е управлявал МПС марка „АУДИ“, модел „А5
Спортбек“, рег. № ***, със скорост на движение 78 км/ч, при разрешена скорост 50 км/ч,
като нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 653, насочено
към гр. Сливница и нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишния
срок от влизане в сила на ЕФ К/7318404 на 01.06.2023 г.
В жалбата се твърди, че обжалваният ЕФ е неправилен и незаконосъобразен, което е
основание за неговата отмяна. Сочи се, че в процесния ЕФ не се съдържа изрична
констатация къде е извършено нарушението – в или извън населено място, което е
съществен признак от състава на административното нарушение и предопределя
приложимата санкционна норма. В тази връзка твърди, че чрез даденото в ЕФ описание на
мястото на извършване на нарушението са накърнени правата на санкционираното лице и е
основание за отмяна на атакувания ЕФ, доколкото мястото не е посочено прецизно. Сочи се,
че ЕФ е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., тъй като не е отчетена предвидената в наредбата допустима грешка от 3
км/ч, при което превишението би било 25 км/ч, а не както е посочено 28 км/ч, което
нарушение жалбоподателят счита за съществено. С оглед на горното моли съда да отмени
атакувания ЕФ, като се претендират и сторените в производството разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
В съдебно заседание въззиваемата страна О. - С., редовно уведомена, не изпраща
1
представител. По делото е постъпила писмена защита вх. № 516 от 27.01.2025 г., с която се
иска ЕФ да бъде потвърден, като в полза на административнонаказващия орган бъде
присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева. Прави се възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се иска неговото намаляване до
предвиденото в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 ЗДвП (по делото
липсват доказателства за връчване на ЕФ, доколкото наличната по делото разпечатка АИС
АНД не удостоверява надлежно връчване, а при АНО не се върнала обратна разписка, като
има данни единствено, че жалбата е постъпила в деловодството на О. - С. на 11.03.2024 г.,
след като е била подадена по пощата, но не запазен пощенският плик), от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.
Районен съд – Сливница, след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на
събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314
НПК провери изцяло правилността на обжалвания електронен фиш, констатира, че не са
налице основания за неговата отмяна, но е налице основание за неговото изменение.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 12.04.2023 г., в 23.50 часа, в гр. С., „Околовръстен път“ до № 87, с посока на
движение от бул. „Черни връх“ към бул. „България“, при ограничение на скоростта 80 км/ч,
въведено с пътен знак В-26, в населено място, било установено и заснето с автоматизирано
техническо средство MD1192, че жалбоподателят В. Ч. П. управлява МПС марка „Audi“,
модел „A3“, рег. № ***, със скорост от 110 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 %, поради
което и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП с ЕФ Серия К № 7318404 му
било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 лв. за нарушение по
чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП. Електронният фиш бил платен в 14-дневния срок от връчването,
видно от наредената сума в платежното нареждане, но няма данни кога е била наредена
сумата, нито кога е връчен електронният фиш, доколкото разпечатка АИС АНД не
удостоверява надлежно връчване, респ. дата на влизане в сила.
Към 12.08.2023 г. В. Ч. П. бил собственик на лек автомобил марка „АУДИ“, модел
„А5 Спортбек“, рег. № ***.
Към 12.08.2023 г. се е извършвал строежът на част от АМ „Европа“ в участъка от гр.
Драгоман до с. Калотина и в този участък е била въведена временна организация на
движението, поради което зоната на действие на пътен знак В-26 (50 км/ч) продължава до
следващия знак за ограничаване на скоростта, който също е В-26 (50 км/ч).
Ограничението на скоростта с пътен знак В-26 (50 км/ч) било въведено през октомври
2020 г., като свързващ участък между двата етапа на строителство на АМ „Европа“ – ЛОТ 1
и ЛОТ 2, съгласно Заповед № РД-11-1160/2020 г. за организация на движението и протокол за
приемането й.
Промяната в организацията на движение в този участък е извършена при подписване
на акт образец 16 за ЛОТ 1 от км. 1+000 до км. 15+500 през януари 2024 г. и понастоящем
скоростта за движение при км. 15+830 вече е променена на 110 км/ч.
В участъка на км 15+ в посока от С. към Калотина, към 12.08.2023 г. е имало
законосъобразно поставени пътни знаци Д-6 – „Край на автомагистрала“, поставен на км.
16+160 м., пътен знак В-26 – „Забранено е движението със скорост по-висока от означената“
(ограничението на скоростта е 70 км/ч), поставен на км. 16+030 м., пътен знак В-26 –
„Забранено е движението със скорост по-висока от означената“ (ограничението на скоростта
2
е 50 км/ч) и В-24 – „Забранено е изпреварването на МПС“, поставени един над друг на км.
15+970 м. Пътните знаци в участъка на км. 15+ били поставени от двете страни на пътното
платно: от дясната страна – в банкета, и от лявата страна – между двете еластични огради
(мантинели), разделящи двете платна.
На 12.08.2023 г., в 09.26 часа, В. Ч. П. управлявал горепосочения лек автомобил в
обл. Софийска, общ. Драгоман, ПП I-8, в района на км. 15+800, с посока на движение от гр.
Сливница към ГКПП Калотина, като се движел със скорост от 78 км/ч. Посоченият участък
от пътя, както беше изложено, бил регулиран с поставен на км. 15+970 пътен знак „В-26“ –
„Забранено е движението със скорост, по-висока от означената“, на който била отразена и
максимално разрешената скорост, а именно 50 км/ч., а също и с пътен знак В-26 –
„Забранено е движението със скорост по-висока от означената“ (ограничението на скоростта
е 70 км/ч), поставен на км. 16+030 м.
Жалбоподателят бил заснет с преносима система за контрол на скоростта –
автоматизирано техническо средство № TFR1-M № 653, с посока на заснемане към гр.
Сливница, намираща се в района на отбивката за паркиране в посока от С. към Калотина,
като при заснемането били отчетени правилните координати на позициониране на
техническото средство и бил изготвен клип № 58288 с четири броя снимки.
Системата за видеоконтрол е вписана под № 4835 в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 24.02.2010
г., със срок на валидност на одобрението до 24.02.2020 г., и на основание чл. 30, ал. 5 ЗИ,
доколкото се намира в употреба, преминала е периодична проверка на 31.03.2023 г. (със срок
на валидност до 31.03.2024 г. съгласно Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, издадена на основание чл. 43, ал. 4
ЗИ) и отговаря на одобрения тип, се счита за одобрен тип средство за измерване. Въз основа
на констатираното нарушение на скоростта за движение, заснето с мобилна система за
видеоконтрол и след приспадана на толеранс от 3 км (вино от клипа установената от АТСС
скорост е била 81 км/ч), от О. - С. бил издаден процесният електронен фиш Серия К №
7963220, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 ЗДвП на В. Ч. П.
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв. за извършено при
условията на повторност (с оглед посоченото в ЕФ) административно нарушение по чл. 21,
ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в превишаване на допустимата скорост с 28 км/ч.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: приложен
снимков материал към електронен фиш Серия К № 7963220, издаден от О. - С.; един брой
справка от КАТ относно собствеността на лек автомобил марка „АУДИ“, модел „А5
Спортбек“, рег. № ***; Заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. и № 8121з-931/30.08.2016 г. на
министъра на вътрешните работи; заверено копие от Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 10.02.4835, касаещо автоматизирано техническо средство „TFR1-M ”;
Протокол № 4-39-23/31.03.2023 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-
M”, с фабричен № 653; протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система „TFR1-M ”, с фабричен № 653 от 12.08.2023 г.; писмо вх. № 4544 от 29.08.2024 г.,
изпратено от ОПУ – С., ведно с представените към него Заповед № РД-11-1160/05.112020 г.,
становище рег. № 120400-13686/04.11.2020 г., Протокол за приемане на временна
организация и безопасност на движението от 11.11.2020 г. и чертеж на процесния пътен
участък, както и приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата съдебна
техническа експертиза.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени
на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към
предмета на доказване по делото. От приложеното Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 10.02.4835, касаещо автоматизирано техническо средство „TFR1-M” и
3
Протокол № 4-39-23/31.03.2023 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-
M”, с фабричен № 653, се установява, че процесната мобилна система за видеоконтрол, с
която е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрена съобразно нормативните
изисквания, като към датата на констатиране на нарушението е минала периодична
техническа проверка. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП „Изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес”. С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло
приложения снимков материал към процесния електронен фиш като годно веществено
доказателствено средство. От същото се установява видът, марката и регистрационният
номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост – 81 км/ч (от която е
приспаднат толеранс от 3 км/ч).
Същевременно представения по делото протокол за използване на АТСС
представлява официален свидетелстващ документ, чиято доказателствена сила не е оборена
по делото, доколкото същият е редовно съставен в съответствие с изискванията на
нормативната уредба. Протоколът служи като годно доказателство по делото за факта на
надлежно настройване и привеждане в работен режим а техническото средство.
В тази връзка непредставянето на документ за преминато обучение на полицейския
служител, въвел в работен режим камерата, не оборва доказателствената стойност на
протокола. Липсата на представен сертификат за преминато обучение за работа с АТСС не
обосновава извод за допуснато съществено нарушение на процедурата по установяване на
деянието. Присъствието на контролен орган е с цел привеждане на техническото средство в
работен режим съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, но без възможност той да въздейства върху
измерването, регистрирането и записването на нарушението, която дейност се осъществява
автоматично.
Същевременно, от заключението на вещото лице по допуснатата съдебна
автотехническа експертиза, която е съобразила приложения по делото снимков материал, а
също и изпратените от ОПУ – С. материали, се установява обстоятелството, че
устройството, представляващо преносима система за контрол на скоростта „TFR1-M”, се
позиционира и отчита местоположението си чрез външна GPS антена, свързана към него с
USB порт автоматично и не се настройва от оператора, поради което няма основание за
съмнение в координатите на разполагане (местоположението) на устройството, когато е в
режим на работа. Установява се, че същата е била позиционирана в района на ПП I-8 (АМ
„Европа“), км. 15+800 (точка с координати 42.90783º и 22.94548º), с посока на движение на
контролираните МПС – от С. към Калотина, в който участък разрешената скорост за
движение е 50 км/ч. Установява се още, че в момента на заснемането автомобилът е бил на
линията км. 15+942, тоест на разстояние от около 142 м. от камерата, позиционирана на
линията км. 15+850 м. и на 28 м. след линията на пътен знак В-26 (50 км/ч) – км. 15+970,
което е в района на действие на пътния знак, въвеждащ ограничението на скоростта, чието
действие продължава до следващия пътен знак.
Съдът намира приложените по делото доказателства за безпротиворечиви, обективни
и необорени от други доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на
тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от
правна страна следното:
Съдът счита, че жалбоподателят В. Ч. П. е извършил от обективна и субективна
страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП,
4
за което му е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.
При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи правото на защита на
жалбоподателя.
Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в
процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно,
посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното
МПС. Изрично е посочено, че нарушението е извършено в общ. Драгоман, обл. Софийска, на
ПП I-8, км 15+800, където е било позиционирано техническото средство (т.е. извън населено
място), като същото е било насочено към гр. Сливница и е контролирало моторните
превозни средства, движещи се с посока на движение от гр. Сливница към ГКПП Калотина.
Обстоятелството, че в ЕФ не е посочено изрично, че нарушението е извършено извън
населено място не съставлява процесуално нарушение, доколкото законът не предвижда тази
информация като задължителен реквизит, а по начина, по който е описано мястото на
извършване на нарушението, може без особени затруднения да бъде установено, че се касае
за участък извън населено място. В този смисъл и доколкото правото на защита на
санкционираното лице не е било ограничено, съдът намира това възражение за
неоснователно.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС,
издаването на ЕФ е строго ограничено и е възможно само в случаите на предварително
стационарно позиционирани технически средства, със съответните обозначения за
съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), които работят на автоматичен режим без
нужда от обслужване от съответния контролен орган. Видно от мотивите на ТР водещото в
случая е необходимостта от наличието на правила, които да бъдат достатъчно ясни и
подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при
които контролните органи имат право да ползват и мобилни технически средства.
Редакция чл. 189, ал. 4 ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 101
от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2017 г.) към момента на установяване на нарушението
– 12.08.2023 г., гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Следва да се
отбележи, че разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП никога не е предвиждала нарушението да
се установява в отсъствието на контролен орган, доколкото и предходните редакции на тази
норма предвиждаха, че при нарушение, установено и заснето с (автоматизирано – след
изменението ДВ, бр. 19 от 2015 г.) техническо средство (или система – след изменението ДВ,
бр. 19 от 2015 г.), в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. От правилния
граматическия прочит на тази разпоредба е видно, че нарушението не се установява в
отсъствието на контролен орган (доколкото е невъзможно да бъде установено и в
отсъствието на нарушител, до какъвто извод би се достигнало при направеното от
жалбоподателя тълкуване), а глобата се налага в отсъствието на контролен орган и
нарушител, доколкото този процес е свързан единствено с изтегляне на информацията,
записана на твърдия диск на мобилната система за видеоконтрол. Съгласно т. 65 (Нова – ДВ,
бр. 19 от 2015 г.) „автоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
5
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал. 3 ЗДвП министърът на вътрешните работи е издал Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ,
бр. 36 от 19.05.2015 г., с която се уреждат условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за
движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и
мобилни АТСС, като чл. 3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за
движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система.
Анализът на всички посочените нормативни разпоредби налага извода, че към датата,
отразена в ЕФ – 12.08.2023 г., нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да
се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване
на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол TFR1-M,
представляваща одобрен тип средство за измерване. Процесната система за контрол на
скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и
заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина
в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на
системата за видеоконтрол няма това качество.
Към датата на извършване на нарушението е отпаднало изискването на чл. 165, ал. 2,
т. 8 ЗДвП.
В процесния случай, нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо
средство – мобилна система за видеоконтрол „TFR1-M”, с фабричен № 653, съгласно
разпоредбите на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, вр. § 6 от ДР на ЗДвП, при спазване на правилата,
регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи.
Видно от техническата спецификация на мобилната система за видеоконтрол,
съдържаща се в протокола за последваща проверка, а също и от снимковия материал, в
електронния фиш е приспаднат в полза на нарушителя толеранс от 3 км/ч (допустимата
грешка при измерване на скоростта с процесната мобилна система за видеоконтрол е +/- 3
км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при скорост над 100 км/ч), като е посочена скорост на
движение от 78 км/ч, което е с 28 км/ч повече от максимално позволената в съответния
участък скорост от 50 км/ч.
Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя В. Ч. П., доколкото от приложената справка от ОПП-СДВР е видно, че
последният е собственик и лице, на което е регистриран заснетият при извършване на
нарушението автомобил марка „АУДИ“, модел „А5 Спортбек“, рег. № ***. С оглед
разпоредбата на чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът на МПС носи
административнонаказателна отговорност за така извършеното нарушение, ако не посочи на
кое лице е предоставил управлението на МПС. В 14-дневен срок от връчване на електронния
фиш В. Ч. П. не е представил декларация с посочване на лицето, което е управлявало
процесния автомобил, а е сезирал съда, с което тази възможност се е преклудирала (в този
смисъл Решение № 1304 от 01.11.2023 г. на АдмС – С. област).
6
С оглед на горното, съдът намира, че жалбоподателят В. Ч. П. е осъществил от
обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.
ал. 1 ЗДвП, като е управлявал процесния лек автомобил със скорост от 78 км/ч при
ограничение на това място от 50 км/ч, установено съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2
ЗДвП и Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, с пътен
знак „В26“.
Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно и от субективна страна, като
същото е извършено при форма на вина пряк умисъл, доколкото същият е съзнавал, че
управлява МПС със скорост 78 км/ч при ограничение 50 км/ч, регламентирано с поставен
преди съответния участък пътен знак „В26“, като е целял това негативно изменение на
обективната действителност.
По делото обаче не беше установена твърдяното от административнонаказващия
орган квалифициращо обстоятелство, а именно „повторност“, обоснована с извършване на
нарушението в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ Серия К № 7318404 на 01.06.2023
г.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП
„повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в
двугодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач.
Въпреки положените от съда усилия по делото не бяха представени доказателства за
връчването на ЕФ Серия К № 7318404, а макар и да са представени доказателства за
плащане, не се установява кога е извършено то, за да може да се приеме, че ЕФ е влязъл в
сила на основание чл. 189, ал. 10, т. 4 ЗДвП (нова - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023
г.). Напротив твърди се, че ЕФ, обосноваващ повторността, е влязъл в сила на 01.06.2023 г.,
т.е. преди влизане в сила на тази разпоредба, поради което за да се приеме, че този ЕФ, е
влязъл в сила по делото следваше да бъдат ангажирани доказателства за връчване, което не
бе сторено.
В този смисъл съдът намира че жалбоподателят не следва да бъде санкциониран за
нарушение, извършено в условията на повторност, като атакуваният ЕФ на основание чл.
63, ал. 7, т. 1, вр. ал. 2, т. 4 ЗАНН следва да бъде изменени, тъй като са налице основанията
за прилагане на закон за по-леко наказуемото нарушение без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, доколкото просто отпада квалифициращия признак
„повторност“ по чл. 182, ал. 4 ЗДвП.
Според чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална
скорост извън населено място, се наказва за превишаване от 21 до 30 км/ч с глоба в размер
на 100,00 лева.
Доколкото нарушението е извършено на 12.08.2023 г., тоест след влизане в сила на
разпоредбата на чл. 189з. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), съгласно
която за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните
нарушения и наказания, то този въпрос не следва да бъде обсъждан.
По разноските:
При този изход на спора и доколкото наказателното постановление не се отменя, а се
изменя като се намалява размерът на глобата, разноски се следват и на двете страни (арг.
63д, ал. 1, вр. чл. 144, вр. чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК) и следва да бъдат поети и от двете страни. С
оглед изричното искане на процесуалния представител на наказващия орган, в негова полза
следва да се присъдят разноски съразмерно с оставащата санкция. Доколкото се претендира
заплащане и на адвокатско възнаграждение, следва да бъде разгледано по същество и
възражението за прекомерност, направено от страна на процесуалния представител на
7
въззиваемата страна.
С Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд, е прието, че чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3
ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби,
националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно
която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за
ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.
Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно
позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително
и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени
на адвокатските услуги.
Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са
задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, следователно, приетата в
приложение на уредената в чл. 36, ал. 2 ЗАдв законова делегация от Висшия адвокатски
съвет като съсловна организация на адвокатите в Република България Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения, не обвързва съда
при определяне на съответното на действително положените процесуални усилия по делото
адвокатско възнаграждение. При надлежно релевирано възражение за прекомерност на
заплатеното от ответната страна адвокатското възнаграждение и съобразно нормативните
изисквания по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът трябва да извърши преценка на действителната
правна и фактическа сложност на всяко конкретно дело. Тези критерии определят
нормативния предел, до който съответната страна отговаря за причинените имуществени
вреди на ответната страна при не/основателно образувано съдебно производство за защита
на предявени имуществени права. Над този разумен размер страната, която
незаконосъобразно е предизвикала съдебен спор, не отговаря, тъй като би била прекъсната
причинно-следствената връзка между нейното противоправно поведение и заплатеното по-
високо адвокатско възнаграждение за осъществената процесуална защита. В противен
случай би се достигнало до превратно упражняване на процесуални права в противоречие с
принципа на добросъвестността (арг. чл. 57 КРБ), като то също е противоправно и прекъсва
причинно-следствената връзка между несъответното на закона и добрите нрави
извънпроцесуално или съдебно поведение на страната в процеса и настъпването на
вредоносния резултат (заплатеното по-високо адвокатско възнаграждение за съдебна
защита), при осъществяване на т. нар. процесуален деликт.
При определяне на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът
следва да се ръководи от следните примерно изброени критерии: предмета на правния спор
(дали се касае до типично производство или до специфично такова, предполагащо
задълбочено познание на законови и подзаконови нормативни актове, касаещи специфичен
кръг обществени отношения); вида и броя на извършените процесуални действия, вкл. и
броя и вида на съдебните заседания, в които процесуалният представител на страната е
участвал; действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от
страната теза, респ. за опровергаване на правното съждение на насрещната страна;
защитавания материален интерес на жалбоподателя (в този смисъл Определение № 1679 от
19.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1601/2023 г., II т. о., ТК и Определение № 2388 от 11.09.2024
г. на ВКС по ч. т. д. № 1499/2024 г., II т. о., ТК, а в този смисъл и Определение № 50015 от
16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. по описа на ВКС, I т. о. и др.).
8
В конкретния казус производството е образувано по предявена от жалбоподателя
именно чрез процесуалния му представител, жалба срещу ЕФ за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система. В настоящия
случай жалбоподателят е бил представляван от адв. Владимиров при завеждане на делото,
като впоследствие процесуалният представител не се е явявал за насрочените открити
съдебни заседания по които не са постъпили и писмени становища, макар че
жалбоподателят е бил призован именно чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител.
Макар и наредбата да не обвързва съда, следва да се посочи, че на основание чл. 36
ЗА, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата минималният размер на адвокатското
възнаграждение при интерес до 1000,00 лв. е 300,00 лв. Същевременно, съгласно § 2а от
Наредбата за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати
размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената
стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява
върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от
клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за
данъка а върху добавената стойност. Видно от договора за правна защита и съдействие,
уговореното между страните възнаграждение е в размер на 1000,00 лв., като същото, с оглед
удостовереното в договора, е било заплатено в брой. По делото няма данни дали
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение включва ДДС, доколкото няма и
доказателства процесуалният представител да се е регистрирал по ЗДДС. Това
възнаграждение съдът намира, че се явява необосновано завишено, както с оглед
материалния интерес, така и с оглед фактическата и правна сложност на делото, а също и
съобразявайки извършените процесуални действия, изразили се единствено в подготовка на
въззивна жалба. С оглед на горното съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да
бъде намалено до минимума, предвиден в Наредбата, а именно – 300,00 лв., доколкото
същото се явява справедливо и обосновано по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗАдв.
По отношение на претендираното юрисконсултско възнаграждение следва да се има
предвид, че разноските се определят по реда на АПК (чл. 63д, ал. 1 ЗАНН). По смисъла на
чл. 143, ал. 3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването страната, за която
административният акт е благоприятен, има право на разноски. В Тълкувателно решение №
3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. по описа на общото събрание на
колегиите на ВАС е прието, че случаите, в които съдът отхвърли оспорването, страната
дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато
административният орган е представляван от юрисконсулт в производството. Видно от
мотивите на ТР в такива случаи следва да се приложи субсидиарно разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
ЗПрПом. Впрочем и разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН препраща към чл. 37 ЗПрПом.
Според чл. 37 ЗПрПом заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на
НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредбата за заплащане на правната помощ от
01.01.2006 г. (приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80,00 до 150,00 лв., т.е. съдът
следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед факта,
че юрисконсултът не се е явявал по делото, а представял писмени защити, а и с оглед
правната сложност на делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се
определи възнаграждение в минимален размер, а именно – 80,00 лв.
Съдът достигна до извод, че ЕФ подлежи на изменение, което в производството по
ЗАНН, в случаите, когато се изразява в намаляване на размер на наложената
9
глоба/имуществената санкция, какъвто е и настоящият случай, представлява по своята
същност частичната отмяна на наказателното постановление, респ. частичното уважаване на
въззивната жалба, поради което, както беше изложено, страните си дължат разноски
съразмерно с уважената, респ. отхвърлена част от жалбата. Действително в Тълкувателно
решение № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК е прието, че когато наказателното
постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на нарушителя,
защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени. Това
Тълкувателно решение е прието при действието на Закона за административното
производство (приет 1979 г. и отменен 2007 г.), в който в чл. 5 е предвидено, че по
производствата за издаване, обжалване и изпълнение на административните актове не се
събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в друг
закон. Същото така и в ЗАНН не е било регламентирано как следва да се разпределят
разноските при произнасяне по законосъобразността на наказателно постановление. Именно
това е наложило да бъде прието по тълкувателен път, че при потвърждаване или изменение
на наказателното постановление разноските следва да се понесат от нарушителя.
Към днешна дата, обаче, с приемането на чл. 63д, ал.1 ЗАНН (Нов – ДВ, бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) е регламентирано как се постъпва с разноските в
административно-наказателното производство, а именно – страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. В АПК липсва изрична правна уредба на
настоящия случай – определяне на разноски при изменение/намаление на наложеното
наказание, поради което по аргумент от чл. 144 АПК, приложими са съответните норми от
ГПК – чл. 78, ал. 3 ГПК, предвиждащи възможност за присъждане на разноски –
юрисконсултско и адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената, респ. уважена
част от жалбата. В този смисъла са Определение № 12064 от 09.10.2018 г. по адм. №
10888/2018 г., VI ВАС, Решение № 1415 от 17.11.2023 г. по к. а. н. д. № 1115/2023 г. на АССО
и др. Присъждането на част от претендираните разноски при изменение на ЕФ е в
съответствие и с трайната практика на ВАС по дела по ЗОДОВ (по реда, на които са се
разглеждали претенциите за разноски преди измененията в чл. 63 ЗАНН). В този смисъл
напр. е Решение № 1168 от 23.01.2020 г. по адм. дело № 607/2018 г. на ВАС, а също и
Решение № 1203 от 16.11.2020 г. на АдмС – С. област по к. а. н. д. № 709/2020 г.
Като се вземе предвид изменението на НП и намаляването на наложената санкция от
200,00 на 100,00 лв., съдът достигна до извод, че съразмерно със своеобразно потвърдената
част от НП (оставащата санкция) на наказващия орган следва да се присъди част от
определеното юрисконсултско възнаграждение, а именно: 40,00 лв. (арг. от чл. 63д, ал. 4
ЗАНН вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК). Посочената сума следва да се присъди в полза
на О. - С. (арг. чл. 63д, ал. 4 ЗАНН).
В полза на жалбоподателя съответно следва да бъдат присъдени разноски,
определени съразмерно на намалената част от санкцията, а именно сумата в размер на
150,00 лв. за заплатеното от него адвокатско възнаграждение.
Страните следва да бъдат осъдени да заплатят и сторените по делото разноски за
допуснатата СТЕ, които са дължими поравно от жалбоподателя и въззиваемата страна и
възлизат в размер на по 167,94 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1, вр. ал. 2, т. 4, вр. ал. 1 и чл. 63д, ал. 1
и 2 ЗАНН, Районен съд – Сливница
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 7642381 за нарушение от 12.08.2023 г.,
издаден от О. - С., с който на В. Ч. П., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Д.П.“ № 16, на
10
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева за извършено административно нарушение по чл.
21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, В ЧАСТТА относно санкционната норма и наказанието, като
вместо наложената на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 ЗДвП „глоба“ в
размер на 200,00 лв., на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗДвП му налага
„глоба“ в размер на 100,00 лв.
ОСЪЖДА В. Ч. П., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Д.П.“ № 16, да заплати на
Областна дирекция на МВР – С., със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Г.М.” №
71, ЕИК ***, представлявана от директора, сумата в размер на 40,00 (четиридесет) лева,
представляваща направените от въззиваемата страна разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на потвърдения размер на глобата.
ОСЪЖДА В. Ч. П., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Д.П.“ № 16, да заплати в
полза на държавата по сметка на Районен съд – Сливница сумата в размер на 167,94 (сто
шестдесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки) лева, представляваща разноски
по делото, съразмерно на потвърдения размер на глобата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – С., със седалище и адрес на управление в
гр. С., ул. „Г.М.” № 71, ЕИК ***, представлявана от директора, да заплати на В. Ч. П., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „Д.П.“ № 16, сумата в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение в производството по НАХД №
136/2024 г. по описа на Районен съд – Сливница, съразмерно на намаления размер на
глобата.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – С., със седалище и адрес на управление в
гр. С., ул. „Г.М.” № 71, ЕИК ***, представлявана от директора, да заплати в полза на
държавата по сметка на Районен съд – Сливница сумата в размер на 167,94 (сто шестдесет и
седем лева и деветдесет и четири стотинки) лева, представляваща разноски по делото,
съразмерно на намаления размер на глобата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – С.
област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
11