Определение по дело №302/2016 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./       .03.2017г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на  24.03.2017г., в състав:

 

                       СЪДИЯ: МАРИН МАРИНОВ

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 302 по описа за 2016 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по постъпила молба вх.№ 5030/20.02.2017г. от Т.Г.С. и В.Д.Д., чрез адв. Веска Волева, с искане за изменение на постановеното по делото решение № 43/13.01.2017г. в частта за разноските.

Молителите твърдят, че следва да им се присъдят разноските извършени в заповедното производство по ч.гр.д.№ 7631/2015г. на ВРС съразмерно с отхвърлената част от исковете. Сочат, че неправилно съдът е приел, че уговореното в договора за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение е следвало да бъде платено по банков път, а не в брой, както е и сторено. Следователно излагат, че документа има характер на разписка и не е необходимо да се представят допълнителни доказателства за плащането.

Препис от молбата е връчен на ответната страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, която изразява становище за нейната неоснователност. Сочи, че от представения по делото договор не е ясно дали възнаграждението е било платено в брой или по банков път, поради което не следва да се присъжда. В условията на евентуалност, поддържа направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

За да се произнесе по направеното искане, съдът взе предвид следното:

В мотивите към решението съдът е приел, че в представения от длъжниците /ответниците/ в заповедното производство по ч.гр.д.№ 7631/2015г. на ВРС договор за правна защита и съдействие /л. 320/ е посочено, че адвокатското възнаграждение е платено по банков път, но по делото липсват доказателства за плащане, поради което разноски не следва да се присъждат, предвид разрешението дадено в т. 1 от ТР № 6/2012г., ОСГТК на ВКС.

Видно от процесния договор, в графа „ДОГОВОРЕНО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ“ е записана сумата от 1 600 лева, като в графа „начин и срок на плащане:“ е записано „по банков път“. В графа „ПЛАТЕНА СУМА“ е посочено, че 1 600 лева са платени в брой, като в графата „по сметка:“ е оставена празна.

От съвкупното тълкуване на отделните уговорки в Договора за правна защита и съдействие по правилата на чл. 20 ЗЗД, съдът достига до извода, че се касае за техническа грешка в изписването на израза „по банков път“ в графата „начин и срок на плащане“. Това тълкуване се налага предвид обстоятелството, че не е посочена банкова сметка ***т 1 600 лева в графата „от които в брой“, след като е било достатъчно единствено да се остави записаното с техническо средство в графата „ПЛАТЕНА СУМА: 1 600 лева“.

Предвид изложеното, съдът приема, че е доказано заплащането на договореното възнаграждение от 1 600 лева, съобразно изискванията в т. 1 от ТР № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, като договорът да има характера на разписка, след като в него в отбелязано, че хонорарът е заплатен в брой.

Длъжниците в заповедното производство са подали две възражения по чл. 414 ГПК, молба по чл. 420 ГПК, частна жалба срещу определението, с което е оставена без уважение молбата и частна жалба по чл. 419 ГПК.

Настоящият съдебен състав споделя релевираното от страна на ищеца /заявителя/, в последното о.с.з и с отговора на молбата по чл. 248 ГПК, възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 1 600 лева в заповедното производство, доколкото на този етап на производството делото не се отличава с особена фактическа или правна сложност. Преценката в подобни случаи следва да бъде съобразена както с правната квалификация и извършените процесуални действия по установяване на релевантните за делото факти и събиране на доказателства, така и с настъпването на евентуални усложнения, свързани с предмета на спора или със страните. Следва, разбира се да се отчете и активността на процесуалния представител на страната - изготвяне и депозиране на отговори, жалби, молби и изобщо всички действия, извършени по съответното дело.

Фактическата и правна сложност на делото в случая не съответства на уговореното адвокатско възнаграждение, тъй като действията, извършени от процесуалния представител на длъжниците се изчерпват с депозирането на две идентични възражения по чл. 414 ГПК, молба по чл. 420 ГПК и две частни жалби срещу актове на заповедния съд.

Претендираният размер адвокатско възнаграждение е несъразмерен с посочените действия, извършени във връзка с представителството в заповедното производство. Вярно е, че Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя минималната цена за съответния вид услуга, като максималния размер е въпрос на конкретно договаряне между страните, но адвокатското възнаграждение трябва да бъде адекватно на фактическата и правна сложност на делото. Действително, адвокатът има право свободно да договаря размера на възнаграждението, което да му бъде заплатено във връзка със съответното представителство, но тази свобода не се простира и върху размера, за който следва да отговаря насрещната страна, която предвид същността на този вид сделка не участва в договарянето на сумата, поради което и не може да бъде обвързана от размер, договорен от други лица. Обратното становище означава да се допусне злоупотреба с процесуални права, най-вече по отношение на противната страна.

Процесуално представителство за подаване на възражение по чл. 414 ГПК от длъжник срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредбата случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредбата, възнаграждението следва да се определи по аналогия. За да се приложи по аналогия възнаграждението следва да се изходи от вида на самото процесуално действие.

За възражението е налице утвърден с Наредба № 6 от 20.02.2008г. на Министъра на правосъдието образец. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение към заповедта винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за попълването и, включително за необходимостта, когато част от вземането се признава, това да се посочи изрично.

В настоящия случай, длъжниците чрез процесуален представител са подали възражения в утвърдения образец срещу цялото вземане.

Ето защо с оглед извършените от адвоката действия по изготвяне на възраженията, съдът намира, че по аналогия следва да намери приложение разпоредбата на чл. 6, т. 5 от Наредбата – възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чиито минимален размер е 50 лева, доколкото тези действия на адвоката са най - близко до действията му свързани с подаване на възражение по чл. 414 ГПК. Съответно, за двете подадени възражения от длъжниците се дължат разноски в общ размер от 100 лева.

Производството по частната жалба по чл. 419 ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение е приключило с окончателен съдебен акт в полза на заявителя. Разноски за длъжниците не следва да се присъждат.

Разноските в производството по чл. 420 ГПК за изготвяне на молба и частна жалба срещу съдебния акт следва да се присъдят в исковото производство, като техния размер се определя съгласно чл. 6, т. 5 и чл. 11 от Наредбата, а именно 50 лева за изготвяне на молба и 200 лева за изготвяне на частна жалба. Разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 7, вр. ал. 2, т. 4 от Наредбата не се прилагат в конкретния случай, защото производството по спиране на принудителното изпълнение на издадената заповед за незабавно изпълнение не е обвързано от материален интерес.

В конкретната хипотеза, за определяне на минималния размер на възнагражденията е неприложима разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от Наредбата  - за процесуално представителство, защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение, тъй като същата се прилага единствено по отношение на кредитора, подал молба за издаване на заповед за изпълнение. Подаването на възражение по чл. 414 ГПК е една от възможностите за защита на длъжника срещу заповедта, наред с обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение, обжалването на заповедта в частта и за разноските и искане за спиране на изпълнението, поради което адвокатското възнаграждение за тези процесуални действия, не може да бъде обусловено от материалния интерес.

Съобразявайки тези основни положения и като има предвид изложеното по-горе, относно същността на възложените и извършени от адвоката правни и фактически действия, съдът приема, че размера на адвокатското възнаграждение, което кредитора дължи да репарира като сторени разходи на длъжниците, следва да се определи върху база в размер на общо 350 лева. Възражението за прекомерност на ищеца на адвокатското възнаграждение на длъжниците в заповедното производство е основателно.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. След извършените изчисления, съдът намира, че общият им размер се равнява на 45.58 лева, за която сума молбата за изменение на решението в частта за разноските се явява основателна, а в останалата част, за разликата над тази сума до претендираните 1 600 лева, искането следва да се остави без уважение.

Съобразно даденото разрешение в т. 12 от ТР № 3/2014г., ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе с отделен осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство.

С оглед на гореизложеното, и на основание чл. 248 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ИЗМЕНЯ решение № 43/13.01.2017г., постановено по т.д. № 302/2016г. на ВОС, като ДОПЪЛВА в диспозитива:

 

ОСЪЖДА „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Витоша", ул. „Околовръстен път" № 260, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** и В.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 45.58 лева /четиридесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д.№ 7631/2015г. на ВРС, съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, обективирано в молба вх.№ 5030/20.02.2017г. от Т.Г.С. и В.Д.Д., чрез адв. Веска Волева, за изменение на постановеното по делото решение № 43/13.01.2017г. в частта за разноските, за горницата над присъдените 45.58 лева до претендираните 1 600 лева адвокатско възнаграждение в заповедното производство по ч.гр.д.№ 7631/2015г. на ВРС.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението, ведно с препис от съдебния акт.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: