Решение по дело №233/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

Р Е Ш Е Н И Е № 129

гр. Видин, 30.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Четвърти административен състав

в открито заседание на

втори декември

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Биляна Панталеева

при секретаря

Вержиния Кирилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Биляна Панталеева

Административно дело №

233

по описа за

2021

Година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба на „Мони транс 2011“ЕООД-гр.Видин, против Протокол изх.№ ПР 2101731/26.02.2021г., издаден от Дирекция „Инспекция по труда“-Видин, потвърден с Решение изх.№ 21013215/16.03.2021г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, в частта относно дадените предписания по т.1,т.2,т.3,т.4,т.5 и т.6 от протокола.  

Твърди се по отношение на предписанието в т.1 , че дружеството се намира в обективна невъзможност да представи индивидуални дневници за м.декември предвид настъпилото ПТП с посочените в предписанието лица. По отношение на предписанието в т.2 сочи , че наредбата не предвижда изрично в какъв формат следва да бъде дневникът , поради което може да бъде и в електронен такъв, като необходимата информация може са се черпи от дигиталните карти в превозните средства. Сочи също така , че предписанието е общо и не се позовава на конкретно нарушение на закона или конкретни неправомерни действия. По отношение на предписанието по т.3 от Протокола сочи , че представените при проверката командировъчни заповеди съответстват на разпоредбите на чл. 5,ал.1 от наредба за служебните командировки и специализации в чужбина , както и че командироването е извършено при спазване на чл.121 от КТ , като по отношение на работниците в дружеството му е неприложим редът на чл.121а,ал.1 от КТ. По отношение на предписанията в т.4 и 5 от протокола твърди , че на посочените дати не са били налице основания за командироването на посочените лица , поради което и командировъчни пари не се дължат . По отношение на предписанието по т.6 от протокола сочи , че дружеството не извършва каботажни услуги. По изложените в жалбата съображения счита издадените предписания за незаконосъобразни.

Иска се от съда да отмени предписанията , дадени в т.1,т.2,т.3,т.4, т.5 и т.6 от Протокола. Претендират се и разноските за производството.

Ответникът по делото-Дирекция „Инспекция по труда“-Видин , чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Подържа представените писмени бележки при предходното разглеждане на делото . Иска се от съда да отхвърли жалбата.Претендира се ю.к. възнаграждение Направено е възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско възнаграждение .

 Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:  

По повод настъпила трудова злополука с участието на 4-ма наети от дружеството–жалбоподател лица, е извършена проверка на дружеството-работодател от контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ – Видин .

Установено е , че на 22.12.2020 г. лицата К.М.Б., И.А.К. , А.Д.Й.и Н.Т.Н.са били командировани със заповеди за командировки, съответно както следва:К.М.Б. - командировъчна заповед №5299/22.12.2020 г.,И.А.К. - командировъчна заповед № 5282/22.12.2020 г.,А.Д.Й.- командировъчна заповед № 5306/22.12.2020 г., Н.Т.Н.- командировъчна заповед № 5291/ 22.12.2020 г., със задача да „извършат пътуване по релация Карпи / Италия/ - Видин/ България/" за периода 23.12.2020 г. - 24.12.2020 г., с лек автомобил Опел Вектра с per. № ВН 1834 ВМ, при което пътуване е настъпило ПТП с участието на посочените лица .

Установява се от събраните от административния орган доказателства , че между дружеството-жалбоподател и К.М.Б. е сключени трудов договор №68/06.04.2016г. , последно изменен с ДС към ТД от 02.01.2020г. , по силата на който същият е нает на длъжността „шофьор товарен автомобил(международен транспорт)“ в дружеството . От представените командировъчни заповеди и пътни листове се установява , че  през м.12.2020г. Белковски е бил командирован за извършване на международен превоз по различни релации в Италия за дните 01.12.2020г., 02.12.2020г., 03.12.2020г., 06.12.2020 г., 07.12.2020 Г., 09.12.2020 г., 10.12.2020 г.,11.12.2020г., 14.12.2020г.,15.12.2020 г.,16.12.2020 г.,17.12.2020г.,18.12.2020 г.,21.12.2020 г., 22.12.2020 г., 23.12.2020 г., като за всеки от превозите е оформен и пътен лист.

Установява се и че между дружеството-жалбоподател и А.Д.Й.е сключени трудов договор №60/08.01.2016г., по силата на който лицето е наето на длъжността „шофьор товарен автомобил(международен транспорт)“ в дружеството . От представените командировъчни заповеди и пътни листове се установява, че през м.12.2020г. Иванов е бил командирован за извършване на международен превоз по различни релации в Италия за дните: 01.12.2020г., 02.12.2020г., 03.12.2020г., 04.12.2020г., 05.12.2020г., 08.12.2020г., 09.12.2020 г., 14.12.2020г.,15.12.2020г.,16.12.2020г.,17.12.2020г.,18.12.2020 г.,19.12.2020 г., 22.12.2020 г., 23.12.2020 г., като за всеки от превозите е оформен и пътен лист.

Установява се между дружеството-жалбоподател и И.А.К. е сключени трудов договор №147/02.01.2020г., по силата на който лицето е наето на длъжността „шофьор товарен автомобил(международен транспорт)“ в дружеството . От представените командировъчни заповеди и пътни листове се установява, че през м.12.2020г. Ковачев е бил командирован за извършване на международен превоз по различни релации в Италия, Италия-Франция, Франция-Италия, Франция-Испания, за дните: 01.12.2020г., 02.12.2020г., 03.12.2020г.,  04.12.2020г., 05.12.2020г., 09.12.2020г., 10.12.2020г., 11.12.20202г., 12.12.2020г., 15.12.2020г., 17.12.2020г., 18.12.2020 г., 21.12.2020г.,  22.12.2020г., 23.12.2020г., като за всеки от превозите е оформен и пътен лист.

Установява се , че между дружеството-жалбоподател и Н.Т.Н.е сключени трудов договор №162/28.10.2020г., по силата на който лицето е наето на длъжността „шофьор товарен автомобил(международен транспорт)“ в дружеството . От представените командировъчни заповеди и пътни листове се установява, че през м.12.2020г. Николов е бил командирован за извършване на международен превоз по различни релации в Италия, както и 1 командировка по маршрут Италия-Франция, за дните 01.12.2020г., 02.12.2020г., 03.12.2020г., 04.12.2020г., 05.12.2020г., 07.12.2020г., 09.12.2020г., 10.12.2020г., 13.12.2020г., 14.12.2020г., 15.12.2020г., 16.12.2020г., 17.12.2020г., 18.12.2020г., 19.12.2020г., 21.12.2020г., 22.12.2020г., 23.12.2020 г., като за всеки от превозите е оформен и пътен лист.

Сред представенитте при проверката документи контролните органи не са установили налични индивидуални дневници по образец, съгласно Приложение към чл. 11, ал. 1 от Наредба за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт/ Обн, ДВ. бр.77 от 19 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.97 от 9 Декември 2011г., изм. ДВ. бр.19 от 28 Февруари 2017г./, както и заповеди за командироване на лицата , за дните , в които работниците не са извършвали транспорт .

Прието било от контролните органи , че индивидуални дневници за посочените работници не са съставени за м.12.2020г. , както и че не са издадени командировъчни заповеди за дните, в които работниците не са извършвали транспорт. По отношение на работниците Н.Т.Н.и И.А.К. е установено , че за тези дни не са определени командировъчни пари в нарушение на чл.215,ал.1 от КТ във вр. с чл.31,ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Приел е , че извършваните от работниците К.Б.и А.Й.превози по релации изцяло в Италия във връзка с Договор за теглене на ремарке-съвместна дейност, сключен на 15.06.2012г. между дружеството-жалбоподател и „Беркас експрес“АД-търговско дружество , регистрирано в Кралство Испания, са каботажни по смисъла на Регламент /ЕО/1072/2009, поради което работниците не са командировани законосъобразно , а именно по реда на чл.121а на КТ, както и че не е сключено допълнително споразумение по реда на чл.2, ал.1 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги в нарушение на чл. 7 от посочената наредба. Видно от командировъчните заповеди на лицата, същите следва да представят отчет за извършваната дейност на „Беркас експрес“АД.

При тези обстоятелства до работодателя са дадени оспорените задължителни предписания, а именно : Работодателят да отчете работното време за месец декември 2020 г., на транспортните работници И.А.К., А.Д.Й., Н.Т.Н., К.М.Б. в индивидуални дневници по образец за всяко лице, съгласно разпоредбите на разпоредбите на чл.11, ал. 1 Наредба за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт/т.1/; да отчита работното време на транспортните работници в индивидуален дневник по образец за всяко лице съгласно „Приложение към чл. 11, ал. 1", от горната наредба/т.2/; при командироване на работниците на основание чл.121, ал. 1 от КТ да издава командировъчни заповеди, съгласно разпоредбите на чл.5, ал. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина/т.3/; да определи на И.А.К. и на Н.Т.Н.за командироването им при условията на чл.121, ал. 1 от Кодекса на труда командировъчни пари и за дните, в които не са извършвали транспорт,съгласно разпоредбите на чл.215, ал. 1 от Кодекса на труда, във връзка с чл. 31, ал. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина/т.4 и т.5/, както и в случаите на каботаж да командирова работниците по реда на 121а от КТ, в това число, да сключва допълнително споразумение по реда на чл.2,ал.1 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, съгласно чл.7 от Наредбата/т.6/.Дадените предписания в т.7 и т.8 не са оспорени.

Предписанията в т.1 до т.6 вкл. са обжалвани пред Изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда", който с решение изх.№ 21013215/16.03.2021 г. е отхвърлил жалбата, като е изложил подробни съображения по всяко едно от дадените предписания.

Въз основа на установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Оспорването е направено от легитимирано лице с правен интерес - адресат на приложените принудителни мерки по чл.404, ал.1 от КТ, подлежащи на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност по реда на АПК, съгласно разпоредбата на чл.405 от КТ, в законоустановения срок по чл.149, ал.3, във връзка с ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорените задължителни предписания като принудителна административна мярка по чл.404, ал.1 от КТ, дадени в т.1, т.2, т.3, т.4, т.5 и т.6 от протокол изх.№ ПР2101731/26.02.2021 г. на Дирекция „Инспекция по труда“-Видин, са постановени от длъжностни лица в дирекцията-инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“-Видин, поради което са издадени от материално и териториално компетентни контролни органи в рамките на нормативно регламентираните им правомощия по чл.21 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, във връзка с чл.399 и чл.404, ал.1 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.404, ал.1, т.1 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда по своя инициатива могат да прилагат принудителни административни мерки – да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, вкл. и на задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и консултиране на работниците и служителите по този кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда.

В този смисъл законово регламентираната материално-правна предпоставка за прилагането на ПАМ по чл.404, ал.1, т.1 от КТ е наличието на констатирани нарушение на трудовото законодателство, представляващо основание за даване на задължителни предписания от контролните органи на Инспекцията по труда за тяхното отстраняване.

Съдът намира, че атакуваните предписания отговарят на изискванията за форма и съдържание, издадени са в съответствие с материалния и процесуалния закон, както и целта на закона, като оплакванията за незаконосъобразността им са неоснователни.

Според разпоредбата на чл.11, ал.1 от Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, се отчита от работодателите в индивидуален дневник за всяко лице по образец съгласно приложението. Дневниците се съхраняват за срок не по-малко от две години след края на календарната година, през която са съставени. Следователно работодателят е бил длъжен да отчете работното време на описаните в процесния протокол четири лица, заемащи длъжността „шофьор товарен автомобил” в дружеството-жалбоподател, по установения в цитираната наредба ред и образец. Неоснователни са твърденията за настъпила обективна невъзможност за работодателя да попълни индивидуалните дневници на тези лица поради настъпило ПТП и „пълното унищожаване” на дигиталните им карти, тъй като въпросните дигитални карти не са единствените доказателства за действителната продължителност на работното време на посочените лица. Такива данни могат да бъдат извлечени и от отчетните форми за явяване на работа, както и от пътните листове на всеки от шофьорите. Освен това липсват каквито и да е доказателства за унищожаването на картите, каквато е защитната теза на жалбоподателя.

В този смисъл оспорването на дадените предписания по т.1 от протокол изх.№ ПР2101731/26.02.2021г. е неоснователно.

Във връзка с предписанията по т.2 съдът намира, че безспорно за работодателя съществува задължение да отчита работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт, по реда, установен в чл.11, ал.1 от Наредбата за организация на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, в съответен индивидуален дневник по образец съгласно приложението към наредбата. Доколкото за работодателя съществува възможност да води електронна форма на индивидуалните дневници, това е само допълнителна опция, която не го освобождава от задължението да води отчет в писмена форма, поне при сегашната съществуваща правна уредба в българското законодателство. Още по-малко следва информацията да бъде извличана от контролните органи от дигиталните карти на водачите, в каквато насока са възраженията в жалбата. Поради изложените нормативни изисквания неоснователно е оспорването и на предписанието по т.2 от горецитирания протокол, дадено във връзка с установените в т.1 нарушения.

Неоснователно е оспорването и на предписанието по т.3 от протокола, съобразно което на работодателя е предписано при командироване на работниците на основание чл. 121, ал. 1 от КТ, да издава командировъчни заповеди, съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Съобразно чл. 5, ал. 1 от НСКСЧ командироването или изпращането на специализация в чужбина се извършва въз основа на писмена заповед със съдържание, разписано в ал.2, като видно от чл. 5, ал. 2, т. 4 от НСКСЧ в дните на командировка са включени календарните дни, включително дните за пътуване, почивните и празничните дни.Установява се, че за посочените от контролните органи лица посочените дни, в който лицата не са извършвали транспорт, а са били командировани, не са издадени командировъчни заповеди, нито тези дни са включени в издадените такива. Неоснователно е оплакването за незаконосъобразност по съображения, че такива се дължат единствено за дните, в които се извършва транспортна дейност с оглед разпоредбата на чл.31 ,ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, тъй като от посочената разпоредба не следва такъв извод, а същата касае заплащане.

Предвид констатираното нарушение законосъобразно се явява издаденото предписание по т.3 до работодателя да спазва нормативните изисквания, разписани в посочените разпоредби, като се издават командировъчни заповеди за целия период на командироване съгласно чл.121 от КТ във вр. с чл.5 от Наредбата .

По отношение предписанията по т.4 и т.5 от протокола правилно контролните органи при ДИТ-Видин са констатирали, че наетите лица И.А.К. и Н.Т.Н.са били командировани на територията на Италия, Франция и Испания през периода от 01.12.2020 г. до 24.12.2020 г., но през част от този период (06.12.2020 г.; 07.12.2020 г.; 08.12.2020 г.; 13.12.2020 г.; 14.12.2020 г.; 16.12.2020 г.; 20.12.2020 г. за първото лице и 06.12.2020 г.; 08.12.2020 г.; 11.12.2020 г.; 12.12.2020 г.; 20.12.2020 г. за второто) работодателят не им е определил командировъчни пари, което е в нарушение на чл.215,ал.1 от КТ . Работодателят дължи командировъчни пари за целия период на командироването, включително и за почивните и празничните дни. В този смисъл е разпоредбата на чл.215, ал.1 от КТ, според която при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от МС в цитираната наредба. Чл.31, ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, предвижда, че персоналът на сухоземните транспортни средства следва да получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в приложение № 3. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че командировъчни пари се дължат само при изпълнение на транспорт, а не и за престой, тъй като това не следва от посочените разпоредби.

Неоснователна е жалбата и по отношение на предписанието, дадено в т.6 от Протокола, а именно: в случай на каботаж, работодателят да командирова работниците по реда на чл.121а от КТ, като сключва допълнително споразумение с работниците по реда на чл.2, ал.1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, съгласно чл.7 от същата наредба, във връзка с чл.121а, ал.1, т.1, б.”а” и ал.8 от КТ.

Административният орган, вкл. горестоящият такъв, подробно са изследвали събраните доказателства, като въз основа на установените обстоятелства, са направили извод за извършвани от дружеството „каботажни превози“. Неоснователно е възражението, че дружеството изобщо не извършва каботажни услуги, поради което чл.121а от КТ, в това число Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, не е приложим. С Наредбата се уреждат условията и редът за командироване и изпращане на работници и служители по смисъла на чл. 121а КТ. Нормата на чл. 121а КТ и наредбата транспонират Директива 96/71/ЕО, като възприемат всяка от трите хипотези на командироване, уредени в нея, като в обхвата ѝ не са включени само предприятия от търговския флот по отношение на морските лица. В случая установените от административния орган обстоятелства сочат, че са налице разписаните в чл.121а, ал.1,т.1,б.“а“ от КТ предпоставки, за да се приеме, че командироването на посочените работници е в рамките на предоставяне на услуги, тъй като съобразно посочената разпоредба такова е налице, когато български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите. Освен това извършените от двамата работници превози единствено и само по различни релации в Италия отговорят на дефиницията на чл.2,§.6 от Регламент (ЕО) № 1072/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно общите правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари за „каботажни превози“-„вътрешен превоз за чужда сметка или срещу възнаграждение, извършван временно в приемаща държава-членка в съответствие с настоящия регламент“ . Съобразно чл.1,§.1 от Регламента същият е приложим за международния автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение за пътувания в рамките на територията на Общността, а съобразно §.2 се прилага за вътрешния автомобилен превоз на товари, извършван временно от превозвач, установен извън държавата-членка, както е предвидено в глава III-каботаж. Видно от Предложение 17 от Регламента, разпоредбите на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги се прилагат за предприятията за превози, извършващи каботажни превози. Предвид горната нормативна уредба извършените вътрешни превози относно двете посочени лица законосъобразно са приети за каботаж, поради което и в съответствие с целите на чл.404,ал.1 от КТ е предписано на дружеството командироването на работниците при извършването на каботажни превози да става при спазване на приложимите в тези случаи разпоредби – чл.121а,ал.1 от КТ във вр. с чл. 2, ал.1 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, във вр. с чл.7 от наредбата.

Предвид гореизложеното жалбата е неоснователна. При постановяване на атакуваните в настоящето производство предписания не са нарушени императивни разпоредби на КТ, както и на издадените подзаконови нормативни актове по приложението му. Ответникът е изпълнил задължението си да обоснове наличието на фактическите и правни основания за издаване на оспорения акт. Решението на горестоящия административен орган също е подробно мотивирано, поради което допълва мотивите на първоначалния акт. Не са налице основания по чл.146 от АПК за отмяна на оспорените предписания .

От ответника са поискани разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Същите следва да бъдат определени съобразно чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, в сила от 28.01.2017 г. На основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, с оглед изхода на делото и сравнително невисоката му правна сложност на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева за настоящата инстанция и 100 лв за касационната инстанция с оглед разпоредбата на чл.226,ал.3 от АПК, или общо жалбоподателят следва да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв за двете съдебни инстанции.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

                                   Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Мони Транс 2011” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Видин, ж.к.”Баба Тонка”, бл.3, вх.Б, ет.7, ап.40, представлявано от управителя Н.С.М., против протокол № ПР2101731/26.02.2021г., издаден от инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" – Видин, в частта, относно дадените предписания по т.1, т.2, т.3, т.4, т.5 и т.6., потвърдени с решение изх.№ 21013215/16.03.2021 г. издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

ОСЪЖДА „Мони Транс 2011” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Видин, ж.к.”Баба Тонка”, бл.3, вх.Б, ет.7, ап.40, представлявано от управителя Н.С.М., да заплати в полза на Дирекция "Инспекция по труда"–Видин разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на 200 (двеста ) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

                                            Съдия: