РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                             №870/22.6.2020г.         2020г.

 

                                   Година 2020                           Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет седми състав

На шестнадесети юни                                         Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА Х.- ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 1433 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на Д.Т.М., ЕГН**********, с адрес ***, депозирана чрез адв. К.Х., против Електронен фиш серия К № 3315003, с който за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП й е било наложено адм. наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл.189, ал.4 вр. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП.         

            С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш. Твърди се , че ЕФ е издаден след изтичане на законоустановения в чл.34, ал.1 от ЗАНН едногодишен срок от извършване на нарушението, поради което е незаконосъобразен. На второ място се сочи, че от съдържанието на ЕФ не става ясно какъв тип е техническото средство, с което е било установено нарушението - мобилно или стационарно автоматизирано техническо средство, поради това се нарушавало и правото на защита на въззивницата. Сочи се още, че издаването на ЕФ било допустимо само при стационарни технически средства. С жалбата се иска и присъждане на разноски, за които са ангажирани доказателства.

           В съдебно заседание, въззивницата  не се явява и не се представлява. Депозирана е молба от нейния процесуален представител, с която се поддържа жалбата.

            Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. В придружителното писмо, с което преписката е изпратена във ВРС, АНО ангажира становище, че ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на Наредбата. Допълнително по делото са депозирани писмени бележки от надлежно упълномощен юрисконсулт на  ОД на МВР-Варна. В тях процуалния представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, моли ЕФ да бъде потвърден и претендира за юрисконсултско възнаграждение.

 

            С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

            Електронен фиш серия К № 3315003 е съставен от ОД на МВР-Варна, за това, че на 08.03.2017г. в 13,57 часа в общ.Варна  по път №І- 9 посока гр.Варна, до кръстовище Долна трака, при ограничение на скоростта от 40км/ч. с пътен знак В-26 е констатирано, че автомобил марка „Ауди А8”  с рег.№ РР0072АХ е извършил нарушение за скорост, като е управлявал със скорост 53км. в час, при разрешена скорост от 40 км. в час, т.е. превишението е с 13 км. в час. Нарушението било констатирано с автоматизирано техническо средство TFR1-М646/14.

       При тези констатации и след извършени справки за собственост на МПС-то било установено че лек автомобил марка „„Ауди А8”  с рег.№ РР0072АХ е собственост на Х.Г.И., ЕГН **********. ЕФ бил издаден на собственика на МПС. Последният, на 08.01.2020г., в законоустановения 14 дневен срок от връчване на ЕФ, връчен на 27.12.2019г., подал декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП и декларирала, че автомобилът му на 08.03.2017г. е управляван от възз.М., като представил и копие от СУМПС на същата Поради това и издаденият срещу него ЕФ бил анулиран, а на 15.01.2020г. бил съставен процесният ЕФ срещу въззивницата. ЕФ бил връчен на въззивницата на 11.03.2020г. На 16.03.2020г. възз.  депозирала жалба срещу ЕФ.

       Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – гласни, писмени и веществени.

     

           Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

        Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

         Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство,  описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

      Съдът намира, че в ЕФ мястото на извършване на нарушението е детайлно отразено в ЕФ, а именно общ.Варна  по път №І- 9 посока гр.Варна, до кръстовище Долна трака. От така отразеното в ЕФ, може недвусмислено да бъде определено къде е извършено нарушението, като детайлно е посочено, че това е общ.Варна  по път №І- 9 посока гр.Варна, до кръстовище Долна трака което безспорно е на територията обл.Варна . При така посоченото място безспорно е видна компетентността на органите на ОД на МВР-Варна да издават ЕФ, както и компетентността на настоящия съд да се произнесе по спора.

       От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство №TFR1-М-646, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.

      Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.

        Редакцията на чл.189, ал.4 от ЗДвП към момента на установяване на нарушението,  гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че  "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

          На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата Министърът на вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Анализирайки  посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към дата на Ел.фиш- 08.03.2017г.,  нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по законово определения за което начин, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.

     Въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен включването и изключването на мобилното АТСС /чл.9 от Наредбата/, отговарят на изискванията залегнали Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от 2015г.  Отчитайки настъпилата законова промяна, настоящият състав приема, че електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие че са изпълнени изискванията на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. Цитираното Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г., постановено от ВАС по тълкувателно дело №1 за 2013г. в случая е неотносимо към конкретния въззивен спор, тъй като същото е постановено преди законодателните изменения в ЗДвП, публикувани в ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г. Съдът намира, че непосочването в ЕФ какъв е видът на АТСС не нарушава правото на защита на санкционираното лице, тъй като сред съществените реквизити на ЕФ не е посочено, че следва да бъде изрично упоменат видът на АТСС.

     Атакуваният ЕФ съдържа всички реквизити, установени в чл.189,ал.4 от ЗДвП. Правилно същият е бил издаден на посоченият от собственика на МПС водач, въззивницата М.. В хода на АНП , а и пред настоящия съд не са ангажирани доказателства, че друго лице е управлявало МПС, то правилно ЕФ е бил издаден именно на лицето посочено от собственика.

       От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представени по административната преписка Протокол №1-9-17 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR -1M  и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, валидно до 24.02.2020г.

     Съдът намира, че контролните органи са спазили изискванията на чл.7, ал.2 от Наредбата /действаща към момента на заснемане на нарушението/- „Пътният знак Е24 се поставя преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи. При указване на мястото на контрол с преносим пътен знак Е24 разположението му се документира със снимка.“ От приложената по преписката фотоснимка се сформира извод, че се касае за заснимане именно на конкретния участък от пътя контролиран с автоматизирано техническо средство TFR-1M 646. От така приложената по преписката фотоснимка, безспорно се установява, че лицето поставило преносимия пътен знак и документирало неговото поставяне е същото въвело в експлоатация АТСС TFR-1M 646 на 08.03.2017г. съгласно отразеното в протокол рег.№819р-4947 от 08.03.2017г.. Видно от протокол рег.№ 819р-4947 от 08.03.2017г.началото на работата с АТСС е в 13.30 минути на същата дата, а краят е поставен в 14.30ч. Горното означава, че заснетото нарушение на въззивницата в 13.57 ч. е станало в обхвата на правомерно използвано АТСС. Затова и съдът е спазен чл.7, ал.2 от Наредбата.

       По преписката са ангажирани доказателства,  че контролът, когато е заснето  процесното нарушение, е бил осъществен на предварително оповестеното място и в границите на предварително оповестения времеви интервал, а именно извадка озаглавена „Места за контрол на скоростта от 08.03.2017г.., с мобилни системи за видеоконтрол тип №TFR1-М“, съдържащи печат на МВР, печат вярно с оригинала на Сектор „ПП“ и подпис на инспектор З.Х.. Тази извадка напълно кореспондира с графика публикуван на страницата на ОДМВР-Варна, в раздел „Пътен контрол“, където се съдържа архив на графиците и местоположенията на местата за контрол - http://varna.mvr.bg/Paten_kontrol, общодостъпен е за всички, и това е достатъчно да се приеме, че изискването на чл.7 ал.1 от Наредбата е спазено. Графикът за 008.03.2017г..,е наличен в посочения раздел и към момента на произнасяне на съда и от същия се установява, че е във вида, представен по делото като извадка. Съгласно този график на 08.03.2017г., в интервала 13.30ч. – 14,30ч., контролът с мобилна система за видеоконтрол тип TFR-1M 646 се осъществява по път №І- 9 посока гр.Варна, до кръстовище Долна трака, като контролираното ограничение е 40 км/ч. Изпълнението на така установения график се установява по безспорен начин от съставения .№819р-4947 от 08.03.2017г. и клип № 11985/08.03.2017г., от които е видно, че контролът е осъществен на предварително оповестеното място и в рамките на предварително оповестения времеви интервал.

       Съдът намира, че е било спазено и изискването на чл.9 от Наредбата, удостоверено с горепосочения протокол.

        Измерената скорост на движение на автомобила е 56 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км, като във фиша е отразена наказуема скорост от 53км/ч. след приспадане на толеранса. 

      Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение определено от АНО от 13км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 2, т.2 от същия текст е предвидил глоба в размер на 50 лева (петдесет лева )  в редакцията на разпоредбата действала към момента на деянието изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2011 г. Размерът на санкцията е фиксиран в закона и е безпредметно обсъждането на неговата справедливост.

     Въпреки горното съдът намира, че административнонаказателното производство е проведено в отклонение на срокът по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН.  Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира не само случаите, в които не следва да се образува АНП, а и случаите, когато  образуваното такова следва да се прекрати. Не е спорно и в съдебната практика, че сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания са давностни- в този смисъл Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 на ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС. Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ВАС по т.д. № 1/2013г. приема , че „съкратеното производство” за административно наказателна отговорност ,чрез издаване на електронен фиш , въведено в чл.189, ал.4 от ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП, но също така изрично е прието, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, т.е. той се приравнява едновременно към АУАН и НП по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, като последните са неприложими по отношение на него. Началото на производството по издаване на електронен фиш обаче, се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство, което заменя фазата на съставяне на АУАН по смисъла на чл.40 и следващи от ЗАНН. Електронното изявление, /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства, съставлява регламентирания в закона електронен фиш, който е своеобразен аналог на наказателното постановление, като аргумент в тази насока е нормата на чл.189, ал.11 от ЗДвП, според която влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Доколкото самото заснемане играе ролята на АУАН, а електронният фиш на НП, то само в случай, че е подписана декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП и се промени авторството на извършеното нарушение, може да се приеме, че от получаване на декларацията е открит нарушителят и тече тримесечният срока по чл.34 от ЗАНН за съставяне на фиша. В горния смисъл предвид обстоятелството, че в процесния случай с писмена декларация от 08.01.2020г. на собственика на МПС е установен водачът на МПС към процесната дата, то безспорно три месечният срок за издаване на ЕФ по чл.34 от ЗАНН от откриване на нарушителя е спазен.

   Трудността в случая произтича от две обстоятелства: от една страна, приема се, че правилата по чл. 34, ал. 1, изр. 2 и ал. 3 ЗАНН са неприложими в производството по издаване на електронен фиш, по съображения, че този процесуален документ изпълнява едновременно функциите на АУАН и на НП и не е възможно да изтече определен период от време между установяване на нарушението и издаване на санкционния акт, а от друга – от липсата на изрични указания в тази насока в специалния административен закон – ЗДвП. Безспорно, изправени сме пред празнота в закона, която следва да се отстрани посредством тълкуване. Същевременно, това положение съвсем не означава, че е допустимо в производството по санкциониране на нарушения по ЗДвП с електронен фиш правилата за давността да не намират приложение. Противното би означавало да приемем, че отговорността за нарушенията, които се установяват и санкционират по общия ред и чиято степен на обществена опасност може да е и по-висока от тези, подлежащи на санкциониране с електронен фиш, се погасява с изтичането на предвидената в закона давност, а тази за нарушения, установени и санкционирани с електронен фиш – не. Това положение противоречи на елементарната правна и житейска логика. Нещо повече, вярно е че този процесуален документ изпълнява едновременно функциите на АУАН и на НП и не е възможно да изтече определен период от време между установяване на нарушението и издаване на санкционния акт, но това важи само и единствено в случаите, в които липсва основание за анулиране на ЕФ. Настоящият случай не е такъв, доколкото АНО е анулирал издадения срещу собственика ЕФ на базата на подадена от него декларация на осн. чл.189, ал.5 от ЗДвП. Ето защо при преценка за издаване на ЕФ срещу възз. е следвало да бъде съобразен срокът по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН-а именно 1-годишен от извършване на нарушението. Безспорно към датата на издаване на ЕФ спрямо възз- 15.01.2020г.- дата отбелязана в масивите на МВР , срокът по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН е бил изтекъл доколкото нарушението е извършено на 08.03.2017г. Поради това и АНО не е следвало да издава ЕФ срещу възз. , а да прекрати АНП.

     При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че в случая производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш се е развило в отклонение от процесуалните правила и ЕФ подлежи на отмяна.

    На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

    От процесуален представител на ОД на МВР – Варна в писмените бележки е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Едновременно с това е отправено и възражение за прекомерност на поисканите от въззивника разноски.

     Идентично искане за присъждане на разноски  е било направено в жалбата и от процесуалния представител на въззивника, като са ангажирани и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв..

    Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /ЕФ следва да бъде отменен/, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се отхвърля от съда.

     От друга страна искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно, като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалвания ЕФ и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на л. 26 договор за правна защита и съдействие от 16.03.2020 г. и приложеното пълномощно се установява, че жалбоподателят е възложил на адвокат К.Х. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Варна по обжалване на процесния ЕФ. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева  и е заплатено в брой при подписване на договора, т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.   От друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая възражение за прекомерност е направено от процесуалния представител на ОД на МВР-Варна в депозираните писмени бележки по делото и съдът дължи произнасяне по него. Минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдебната практика е утвърдила разбирането, че прекомерно е възнаграждението, което не съответства на фактическата и правна сложност на делото.  Съгласно Наредбата, в редакцията й от 15 Май 2020г., когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.) за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. е 100 лв. В случая е наложено административно наказание „глоба“  в размер на 50 лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 100 лв. Съдът намира, че именно посоченият минимален размер от 100 лева следва да бъде присъден в полза на въззивницата, тъй като делото не се откроява с никаква фактическа и правна сложност. Нещо повече процесуалното представителство в лицето на адв. се е ограничило до изготвяне на жалба и депозиране по делото на писмена молба от няколко реда, преповтаряща част от съображенията в жалбата. Поради това  и ОД на МВР-Варна следва да заплати на Д.Т.М., ЕГН**********, с адрес *** разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.

  Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът

 

                                                          Р  Е  Ш  И :

 

          ОТМЕНЯ  Електронен фиш серия К № 3315003, с който на Д.Т.М., ЕГН**********, с адрес ***, за нарушение на чл. 21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП й е било наложено адм. наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл.189, ал.4 вр. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП.         

         ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Д.Т.М., ЕГН**********, с адрес *** сумата в размер на 100 лв. (сто лева), представляваща направени в настоящото производство разноски.

        Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: