№ 892
гр. Варна , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100501080 по описа за 2021 година
Производството е по реда чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. II от ГПК.
Образувано е по повод жалба с вх. № 3425/31.03.2021г., подадена от „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК ********* – длъжник по изпълнението срещу Разпореждане от
17.03.2021г. на ЧСИ по изп.д. № 20217190400028 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, рег.
№ 719 и с район на действие, този на ВОС, с което е постановен отказ за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК /л. 10/.
Жалбата е основана на оплаквания за незаконосъобразност на отказа на ЧСИ да
прекрати производството по делото, доколкото задължението по изпълнителния лист,
издаден по гр.д. № 20160/2019г. по описа на ВРС е платено на кредитора чрез пощенски
запис от 16.11.2020г. За извършения пощенски запис взискателят е уведомен с писмо, в
което е посочено, че ако възникнат проблеми при получаване на записа, длъжникът заявява,
че е на разположение да изпълни по друг начин, като е посочен и телефон за връзка. Ето
защо, към момента на образуване на изпълнителното дело длъжникът е изпълнил
задължението си в цялост. ПДИ е получена от длъжника на 05.02.2021г. В хипотезата на чл.
433, ал. 1, т. 1 от ГПК законът не изисква сумата да е получена от взискателя, както и да се
представят доказателства за получаването. Съдебната практика приема, че след като
паричната сума е на разположение на взискателя, само от желанието му зависи дали реално
ще я получи. От Справка от Български пощи е видно, че сумата е внесена за взискателя
преди образуване на делото, за което същият е уведомен, поради което неполучаването на
1
внесената сума е неоправдано неприемане на плащането. Налице е необоснован отказ на
кредитора да окаже съдействие на длъжника да изпълни, респ. забава на кредитора, която
освобождава длъжника от последиците на собствената си забава. В този смисъл изводите на
ЧСИ, че не е настъпил погасителен ефект са незаконосъобразни – изпълнителното дело
следва да се прекрати, като разноските за неоснователно инициараното дело следва да
останат за взискателя. Отправил искане в тази връзка за отмяна на обжалваното
постановление и прекратяване на изп.д.
В писмени възражения депозирани в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят ЕТ
„МУ И ФА – Насибе Муса“, ЕИК ********* оспорва жалбата и твърденията в нея. Заявява,
че не е получавал сума чрез паричен превод от длъжника, нито е бил уведомен, че има сума
преведена за ЕТ, нито е отказал да получи сума по пощенски запис. Към датата на
образуване на изпълнителното дело взискателят не е бил уведомяван за паричен превод в
негова полза. На 25.11.2020г. пощенският паричен превод е върнат обратно на подателя,
поради което към момента на образуване на изп.д. сумата не е била на разположение на
взискателя. Отправил искане поради изложеното жалбата да се остави без уважение.
В писмените си мотиви ЧСИ е описал извършените процесуални действия, като
изразил становище за неоснователност на жалбата.
Депозираната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 436, ал.
1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – длъжник в изпълнителния процес, срещу
акт подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, а именно отказ на СИ да
прекрати принудителното изпълнение и удовлетворява изискванията за съдържание по чл.
260 и чл. 261 от ГПК.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437,
ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изпълнителното производство е образувано по въз основа на молба на ЕТ „МУ И
ФА – Насибе Муса“, ЕИК ********* от 20.01.2021г. и издаден изпълнителен лист от
10.12.2020г. по гр.д. № 20160/2019г. по описа на ВРС, в който е удостоверено правото му на
принудително изпълнение срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК ********* за парично
вземане в общ размер на 1134.40 лв. – присъдени съдебни разноски.
ПДИ е връчена на длъжника на 05.02.2021г., а на 03.02.2021г. е изпратено запорно
съобщение до „Банка ДСК“ АД за налагане запор върху вземанията на длъжника до размера
на общото вземане по изп.д. от 1726.38 лв.
На 16.02.2021г. длъжникът депозирал молба по делото, обективираща изявление, че
е превел изпълнителната сума чрез пощенски запис на взискателя от 16.11.2020г., за което
взискателят бил уведомен. Поради собственото си недобросъвестно поведение, взискателят
при заявена готовност за плащане, инициирал изпълнителното производство. Отправил
2
искане поради това делото да се прекрати, а разноските да се възложат в тежест на
взискателя.
По изпълнителното дело е приета Разписка от 16.11.2020г. за приемане на
обикновен паричен превод от „Енерго-Про продажби“ АД с получател ЕТ „МУ И ФА –
Насибе Муса“ на сумата от 1134.40 лв. – доброволно плащане по решение по гр.д. №
20160/2019г. на ВРС.
В писмено становище взискателят заявил, че не е получавал сума от паричен превод
от длъжника, нито е бил уведомяван от „Български пощи“ АД за паричен превод от
длъжника. По този повод, ЧСИ с обжалваното постановление оставил без уважение
искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното дело.
При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни
изводи:
Хипотезите на прекратяване на изпълнението са изчерпателно уредени в чл. 433 от
ГПК, като изброяването им е свързано с първоначално несъществуване или последващо
отпадане на условията за законосъобразно провеждане на започналия изпълнителен процес.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато
длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от
пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния
лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното
производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя,
последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в
противен случай тя се приема за истинска.
Няма спор между страните, а и от приета разписка на л. 8 се установява, че на
16.11.2020г. длъжникът наредил на „Български пощи“ ЕАД обикновен паричен превод в
полза на взискателя – получател на сумата по изпълнителния лист /1134.40 лв./, а
изпълнителното дело е образувано на 20.01.2021г.
Съгласно писмо от „Български пощи“ ЕАД от 17.02.2021г. /л. 7 от настоящото
дело/, поканата за пощенският паричен превод, приет на 16.11.2020г. на сумата от 1134.40
лв., с подател „Енерго-Про Продажби“ АД и получател взискателя ЕТ, е доставена на адреса
на получателя, срещу подпис, лично на получателя на 18.11.2020г. Паричният превод е
върнат обратно на подателя с бележка по изплащане „отказва получаване“, изплатен по
сметка на подателя на 25.11.2020г.
Следователно, по делото е установено, че сумата по изпълнителния лист е била
внесена от длъжника и е била на разположение за взискателя в периода 16.11.2020г.-
25.11.2020г. преди образуване на изпълнителното производство, за което взискателят бил
надлежно уведомен на 18.11.2020г. Оспорването, че същият не е бил уведомен за наредения
3
пощенски запис е недоказано от взискателя и успешно опровергано от представената
справка от „Български пощи“ ЕАД от 17.02.2021г. Ето защо, съдът приема, че въпреки
надлежното му уведомяване, взискателят не се е явил в пощенската станция за получаване
на наредения в негова полза пощенски запис, който поради неполучаване е бил върнат на
подателя на 25.11.2020г. При тези факти фактическият състав на плащането е останал
недовършен единствено поради бездействието на самия кредитор, а инициираното от него
два месеца по-късно изпълнително производство е плод на собствената му кредиторова
забава. След като дължимите суми са се намирали на негово разположение в пощенската
станция и той е бил уведомен за това от пощенската станция, получаването им е зависело
изцяло от неговата воля. Въпреки това, той не е предприел необходимото, за да получи
сумата, и записът е бил върнат на подателя. Изпращането на дължимата парична сума с
пощенски превод, преди изтичане на срока за изпълнение на парично задължение,
представлява предложено от длъжника точно изпълнение на задължението. При такова
предложено точно изпълнение, необходимото съдействие, което кредиторът е следвало да
окаже, се изразява в явяването му в пощенската станция да получи дължимата сума. Ако
кредиторът не се яви да получи изпратената му с пощенски превод, преди изтичане на срока
за плащане, дължима сума, то той не дава необходимото съдействие за изпълнение на
паричното задължение, поради което съгласно чл. 95 от ЗЗД изпада в забава. А ако
кредиторът е в забава, длъжникът се освобождава от последиците на собствената си забава
/чл. 96, ал. 1 от ЗЗД/. Забавата на кредитора не освобождава длъжника от задължението му,
но го освобождава от последиците на неговата забава /Решение № 133 от 11.12.2020г. по
гр.д. № 244/2020г. на ВКС, I ГО/. На основание чл. 96, ал. 2 от ЗЗД, една от последиците от
изпадането на кредитора в забава е възлагане в негова тежест на необходимите разноски,
направени поради собствената му забава. Разноските по изпълнението попадат именно в
хипотезата на тази разпоредба, доколкото необходимостта от извършването им е
продиктувана единствено от избора на кредитора да не се възползва от предложеното му по-
рано доброволно изпълнение, а да предпочете принудителното изпълнение.
Доколкото плащането е останало недовършено и дългът съществува към момента
на образуване на изпълнителното производство, предпоставки за прекратяването му в
хипотеза на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК не са налице. Предприетите реални доброволни
действия от длъжника преди образуване на делото не са постигнали погасителен ефект и
към този момент изпълняемото право все още съществува, поради което изпълнителният
процес е допустим. Последното обаче не влияе върху отговорността за разноските, която с
оглед конкретиката на случая следва да се разпредели от ЧСИ при отчитане на
кредиторовата забава. По този ред следва да се разпредели отговорността за разноски и за
настоящото производство, в което с оглед установеното следва да се приеме, че независимо
от изхода на делото взискателят няма право на съдебни разноски.
В заключение постановеният от съдебния изпълнител отказ за прекратяване на
изпълнителното дело е законосъобразен, а жалбата срещу отказа на ЧСИ – неоснователна.
Същата следва да се остави без уважение.
4
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. II от
ГПК жалба с вх. № 3425/31.03.2021г., подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
********* – длъжник по изпълнението срещу Разпореждане от 17.03.2021г. на ЧСИ по
изп.д. № 20217190400028 по описа на ЧСИ Станислава Янкова, рег. № 719 и с район на
действие, този на ВОС, с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК /л. 10/.
ВРЪЩА делото на ЧСИ с указание при разпределение на отговорността за разноски
в изпълнителното производство да съобрази установената кредиторова забава и приложи
правилото на чл. 96, ал. 2 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 1, пр. II от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5