МОТИВИ към присъда № 9/ 12.06.2020 г. постановена по НОХД № 213/2020г.по описа на Районен
Съд-Свиленград – 01.07.2020г.
Против подсъдимата Е.П.К.,
родена на ***г*** българка, българска гражданка,
постоянен адрес на местоживеене *** настоящ адрес ***, основно образование,
неомъжена, безработна, ЕГН: **********, осъждана. е повдигнато обвинение от РП-
Свиленград за това, че в периода от месец май 2018г. до месец февруари
2020г.,включително в гр. Любимец, след като е осъдена с Решение №
320/17.12.2012 година по гр.дело № 709/2012 година по описа на РС-Свиленград,
влязло в сила на 10.01.2013г. да издържа свой низходящ-сина си К. М. К., с ЕГН ********** на месечна издръжка в размер на
100 лева - съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно: 22 месечни вноски по 100 лева на обща стойност 2200
лева, като деянието е извършено повторно, след като е била осъдена с Присъда №
41/03.10.2018г. на РС-Свиленград, влязла в сила на 19.10.2018г. по НОХД №
287/2018г. по описа на РС-Свиленград
престъпление по чл.183 ал.4, вр.
ал.1 вр. чл.28, ал.1
По
време на Разпоредителното заседание и обсъждане на въпосите по чл. 248 от НПК ,
защитата на подсъдимата изрази желание
да продължи производството по реда на глава 27 от НПК по чл. 371 т. 1 от НПК.След предварителното
изслушване , съдът установи , че са налице всички изисквания делото да продължи именно по глава 27 чл. 371 т. 1 от НПК. С
оглед изложеното и на основание чл. 370, ал.4 от НПК, Съдът разпореди
предварително изслушване на страните в частност на подсъдимата.
Подсъдимата Е.П.К. заяви - Съгласна съм да
не се провежда разпит на свидетелите разпитани на ДП. Съгласна съм при
постановяване на присъдата непосредствено да се полза съдържанието на техните
показания, дадени в протоколите за разпит на ДП. Желая делото да се гледа по
реда на съкратеното съдебно следствие - чл.371, т.1 от НПК. На основание чл.372, ал.1 от НПК, съдът
разясни на подсъдимата правата й по чл.371 от НПК и я уведоми, че при
постановяване на присъдата непосредствено ще ползва съдържанието на съответните
протоколи, за които е дадено съгласие да не се провежда разпит.
Съдът, след като се запозна с материалите и
събраната достатъчно по обем
доказателствена съвкупност на ДП, с оглед изразеното съгласие на подсъдимата да
не се провежда разпит на свидетелите, а при постановяване на присъдата непосредствено
да се ползва от съдържанието на съответните протоколи на ДП и прецени, че
съответните действия по разследването на ДП на лицата за които е дадено
съгласие да не се разпитват са извършени при условията и реда на НПК, на
основание чл.372, ал.3 от НПК одобри изразеното съгласие от подсъдимата Е.П.К. да
не се провежда разпит на свидетелите, като при постановяване на присъдата
непосредствено да се ползва от съдържанието на съответните протоколи на ДП.
Съдът, следваше отново да констатира наличие на информирано съгласие, като
запита подсъдимата дали е съгласна за провеждане на съкратено съдебно следствие
по чл.371, т.1 от НПК с така направените разяснения по случая. Подсъдимата Е.П.К.– Да, съгласна съм и
поддържам изразеното от мен становище дадено на предварителното изслушване, а
именно да не се провежда разпит на свидетелите
и съм съгласна при постановяване на присъдата непосредствено да се полза
съдържанието на техните показания, дадени в протоколите за разпит на ДП.
Съдът, след като установи, че е налице ясно
изразено съгласие от страна на подсъдимата и нейния процесуален представител
делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ – чл.371 т.1 от НПК, постанови
разглеждане на делото с провеждане на съкратено
съдебно следствие по глава ХХVІІ, чл.371, т.1 от НПК.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подс.
Е.П.К. била осъдена за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК с влязла в сила на
19.10.2018г. Присъда №41/03.10.2018г. на Районен съд Свиленград по НОХД
№287/2018г. по описа на РС-Свиленград.Подс. К. и св. М.К.К. нямали сключен
брак, но живеели заедно на съпружески начала в гр.Любимец от 2000г. От
съвместното им съжителство на 16.07.2002г. им се родило дете Костадин Михайлов К..
Детето било навършило и 8 години, когато обвиняемата напуснала дома им поради
това, че не се разбирали с баща му, а детето останало да живее при него. С
Решение № 320/17.12.2012 г. по гр.дело № 709/2012 година на РС-Свиленград,
влязло в сила на 10.01.2013г. подсъдимата била осъдена да заплаща на св. К.,
като баща и законен представител на детето им, месечна издръжка в размер на 100
лева, считано от 18.09.2012 г.датата на подаване на исковата молба в съда/ до
настъпване на законни причини за прекратяване или изменение на плащането. След
влизане на решението на съда в сила /10.01.2013 г./ на св. К. бил издаден
изпълнителен лист и образувано изпълнително дело № 21/2013 г. в
Съдебно-изпълнителна служба при РС-Свиленград.Въпреки че била осъдена да плаща
издръжка на детето си подсъдимата не изпълнявала това свое задължение.
Вследствие на това подс. била осъдена с Присъда №41/03.10.2018г. на
РС-Свиленград, влязла в сила на 19.10.2018г. по НОХД №287/2018г. по описа на
РС-Свиленград за извършено от нея престъпления по чл. 183, ал. 1 от НК /за
периода май 2015г. до април 2018г. вкл. съзнателно не изпълнила задължението си
да издържа свой низходящи, като й е наложено наказание "Пробация".
След осъждането на подс.по горецитираното НОХД същата продължила да не заплаща
дължимата издръжка и за периода месец май 2018г. до месец февруари 2020г.
включително възлизаща на 2200 лева.Всичко това налага извода, че инкриминирания
период от време, за който Подс. К. дължи издръжка и за който следва да бъде
наказателно отговорна за съзнателно неизпълнение на това свое задължение е от
месец май 2018г. до месец февруари 2020г., включително като същата не изплатила
повече от две месечни вноски за детето Костадин Михайлов К., а именно: общо 22
месечни вноски от по 100 лева. Подс. съзнателно не изпълнила задължението си за
повече от две месечни вноски за посоченият по-горе период, които се равняват на
сумата от 2200 лева. Подс. К. е имала задължението доколкото издръжката е
„носимо задължение" и доколкото бащата и детето живеели в гр. Любимец, да
заплати издръжката по местоживеенето им.
Описаната фактическа обстановка се доказва по безспорен
и категоричен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства:
свидетелски показания, писмени доказателства-решение на РС-Свиленград, присъда
на РС-Свиленград копие от удостоверение за раждане, разписки, характеристика ,
ДСМПИС и свидетелство за съдимост.
Престъплението
извършено от Подс. К., следва да се квалифицира като престъпление, извършено
повторно по смисъла на чл. 28, ал. 1, от НК, тъй като същата е осъдена за
същото деяние с Присъда №41/03.10.2018г. на РС-Свиленград. влязла в сила на
19.1 0.2018г. по НОХД №287/2018г. по описа на РС-Свиленград за извършено от нея
престъпление по чл.183, ал.1 от НК за това че за периода май 2015г. до април
2018г. вкл. съзнателно не изпълнила задължението си да издържа свой низходящ.
Предвид събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, считам че е доказано по несъмнен и
категоричен начин, че обвиняемата Е.П.К. *** от обективна страна е
осъществила състава на престъплението по чл.183 ал.4, вр. ал.1 вр. чл.28,
ал.1 от НК за това, че в периода от месец май 2018г. до месец февруари
2020г.,включително в гр. Любимец, след като е осъдена с Решение №
320/17.12.2012 година по гр.дело № 709/2012 година по описа на РС-Свиленград,
влязло в сила на 10.01.2013г. да издържа свой низходящ-сина си Костадин
Михайлов К., роден на ***г. да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева,
дължими на законния му представител М.К.К., съзнателно не изпълнила
задължението си в размер на две и повече месечни вноски,а именно: 22 месечни
вноски възлизащи на обща стойност 2200 лева, като
деянието е извършено повторно.
От
субективна страна Подс. Е.П.К. е извършила деянието виновно, при
условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Подс.
е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи
постъпките си. Съзнавала е общественоопасния характер на извършеното от нея
деяние, предвиждала е настъпването на общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване. Подс. е знаела, че има задължение да плаща издръжка на сина
си, осъдена е била за това по гражданското дело и за друго такова престъпление,
но въпреки това не изпълнявала това свое задължение.Разпитана на досъдебното
производство обвиняемата заявява, че се признава за виновна по предявеното й
обвинение и изразява съжаление за извършеното.
Подс.
Е.П.К., родена на ***г***, българка, българска гражданка, постоянен адрес на
местоживеене ***, настоящ адрес ***, основно образование, неомъжена,
безработна, ЕГН: **********, осъждана.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства при
определяне на наказанието, следва да бъде взето предвид изразеното съжаление,
като отегчаващи отговорността обстоятелства не са събрани.
Причини и условия,способствали за извършването на престъплението, са
ниското правосъзнание на подс. и липсата на чувство за отговорност и родителски
дълг.
С
действията си подсъдимата е осъществила
от обективна страна всички съставомерни
признаци на престъпния състав на визирания текст. Задължението на подсъдимата
произтича от цитираното по-горе съдебно решение с което е осъдена да плаща
издръжка на свой низходящ и съзнателно не е изпълнявал това свое
задължение,като не е платила повече от две месечни вноски. Престъплението по
чл.183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във
форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от
време.От друга страна, съгласно наказателно правната теория престъплението е
формално, което се осъществява чрез бездействие, каквото е налице и в
настоящият случай.
Задължението за издръжка е носимо и по тази причина мястото на
извършване на престъплението по чл.183 от НК е местожителството на кредитора по
време на изпълнение на задължението за плащане на издръжка съгласно
разпоредбата на чл. 68, ал.1, б."а" от ЗЗД. От субективна страна
подс. е извършила деянието виновно при условията на пряк умисъл, по смисъла на
чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК.
Подсъдимата е имала представа за
всички обективни елементи на състава на престъплението-съзнавала е, че е осъдена
с влязло в сила съдебно решение да заплаща ежемесечна издръжка на детето си,
чрез неговия баща и законен представител
, изцяло е спряла плащанията на месечните вноски.Макар и да е била финансово
затруднена все пак е имала възможност за трудова заетост и съзнание за
дължимата парична престация под формата на издръжка и като не я е плащала,
набавяйки средства по какъвто и да е друг законен начин е предвиждала конкретно
настъпването на обществено опасните последици и е искала тяхното настъпване,
т.е. действала е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Фактическата обстановка по обвинителния акт,
както и самото престъпление се доказват по безспорен и категоричен начин
от събраните по делото доказателства.Подсъдимата безспорно е
съзнавала, че е задължена въз основа на влязъл в сила съдебен акт да изплаща
издръжка на детето.
Съдът
прие, че безспорно се установи извършването на престъплението –и участието на
подсъдимата в него- като извършител
Подсъдимата имала ясното съзнание, че върши престъпление. Знаела е
добре, че дължи ежемесечна издръжка на детето си, в размера определен от съда,
с който е добре запозната, но въпреки това не е изпълнила задължението си, да
изплати дължимите месечни вноски.
Доказана
е осъществена престъпна деятелност описваща признаците от състава на
престъплението по чл. 183 ал. 1 от НК
Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК изрично постановява, че се държи
наказателно отговорен този, който, като е осъден да заплаща издръжка на свой
низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече
месечни вноски. Изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 НК
се свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува изискване да е
образувано изпълнително производство за събиране на вземанията или
наказателната отговорност да е обвързана с гражданскоправната погасителна
давност.
Съдебните решения относно заплащане ежемесечна издръжка на низходящ се
изпълняват доброволно от родителя, който е задължен да намери начин за
престиране на сумите, при условията, посочени в решението на съда. За да е съставомерно едно деяние по
чл.183, ал.1 от НК е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от
кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на
граждански съд, да не е платена за
период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не
е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице.Престъплението
по чл.183 от НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние
във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от
време.
Налице е трайна и непротиворечивата практика на ВКС по наказателни дела,
виж Решение № 188 от 4.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1157/2011 г., III н. о.,
НК, докладчик съдията С. М., съобразно което за реализиране на състава на чл. 183, ал.
1 НК от обективна и субективна страна са без значение трудовият статус
и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител; здравословното
му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на бившите съпрузи,
какъвто е конкретния случай; наличието на други деца; поведението и финансовите
възможности на родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна
уговорка с него да не се плаща издръжка и др. Съгласно чл.143, ал.1 от СК,
родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
както и в случая и тази издръжка се дължи дори
да съставлява особено затруднение за родителите.
Законът защитава семейството, семейните отношения, издръжката и
възпитаването на децата. Съдът е този, който при съответните предпоставки,
разтрогва брака, възлага родителските права на единия от родителите, задължава
другия да заплаща съответна издръжка и урежда режима на свиждане с децата.
Единствено той може да промени решението си по тези въпроси при нововъзникнали
обстоятелства. От друга страна, веднъж постановено решението под угрозата от
наказателна отговорност е задължително за изпълнение до промяната му,
независимо от възможностите на бившите съпрузи. В това отношение българското
законодателство дава достатъчно гаранции на осъдения да плаща издръжка, да
изпълни задължението си или да поиска промяна на съдебното решение чрез
предоставяне на безплатна правна помощ, налагане на ответната страна да спазва
режима на свиждане, защита на правата на детето за лични контакти, заплащане на
дължимото чрез пощенски запис или по банков път. Тези гаранции не са реализирани в продължение на целия
период, през който не е плащала дължимата на детето си издръжка.
В
конкретния случай е налице и корелативно необходимата субективна страна на
деянието, ведно с изискуемите от закона интелектуални и волеви параметри на
същата. Като типично формално престъпление същото може да бъде извършено при
единствено възможната форма на вината - пряк умисъл. В интелектуален аспект
подсъдимият е предвиждал извършването му, състоящо се в неизпълнение на
изискуемите парични задължения спрямо детето си, съзнавала е техният
общественоопасен характер, изразяващ се в накърняване на обществените
отношения, осигуряващи изпълнението на задълженията на посочените от закона
лица да доставят средства за съществуване на нуждаещите се, които са
нетрудоспособни и не могат да се издържат от собственото си имущество. Във
волево отношение подсъдимия е искал извършването на деянията като пряко е целял
противоправното си бездействие.
Липсата на доходи у подсъдимата, които да са получени от нея по
легитимен, трудов път не я освобождава от задължението, както да полага грижи
за своето дете, така и да плаща дължимата се за него издръжка по силата на
влязъл в сила съдебен акт, който подсъдимата е длъжна да изпълнява именно защото
е родител- майка на своето дете. Горе
изложените съображения дават отговор
,защо съдът призна подсъдимата за виновна
и наложи именно наказание „Пробация”, като съвкупност от мерки за
контрол и въздействие без лишаване от свобода.Именно това наказание ще даде възможност на подсъдимата
да реализира проявената готовност да
намери работа и да изпълнява задълженията си произтичащи от влязъл в сила
съдебен акт. Настоящия състав намира , че целите на наказанието –да се поправи и в крайна сметка да намери начин за издръжка
на детето си ще бъдат изпълнени при така
наложеното по вид и параметри наказание.Наказанието не е само възмездие , но при този вид дела с най голяма сериозност стои въпросът , че
преди всичко то е и средство за постигане на определени цели.Възможното друго приложимо наказание , може само да отдалечи изпълнението на
целите или да предизвика възпиращо
въздействие.
Относно приложението на чл.
55 ал. 1 от НК – Съгласно тази
разпоредба,същата се прилага при
изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства , когато и най
лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко,като при
наличие на определени изискуеми се предпоставки е предвидено приложението на съответни опции изчерпателно посочени.В
конкретния случай не може да се говори ,че и най лекото наказание ще се окаже
несъразмерно тежко.Категорично не са налице многобройни или изключителни такива
,които да обусловят приложението на чл.
55 от НК.Ето защо този състав на съда , счете , че не са налице условията на
чл. 55 от НК.Действително е различно
положението ,когато смекчаващите обстоятелства характеризират деянието, като
такова със значително по-ниска обществена опасност в сравнение с тази, която е
имал предвид законодателят, предвиждайки наказанието за съответното
престъпление. Тогава неговото налагане и в най-ниския предел би било едно
ненужно репресиране на виновния. Като е отчел това и следвайки идеята за
използване на минимум наказателна принуда в борбата с престъпността, както и по
хуманни съображения, нашият закон урежда специално тази хипотеза в чл. 55 НК.
Под изключително смекчаващо обстоятелство следва да се разбира такова, което е
оказало много и необичайно силно въздействие при вземане на решението за
извършване на деянието. Съдебната практика приема, че макар и в закона да е
употребено множествено число, за приложението на чл. 55 НК е достатъчно и
наличието само на едно, изключително по своя характер смекчаващо
обстоятелство.А, многобройни смекчаващи обстоятелства ще има, когато те са повече
от обичайния брой и които също оказват много силно влияние при вземане на
решението за осъществяване на деянието. Всяко от тях, взето само за себе си,
няма изключителен характер, но именно защото са много като количество, те в
съвкупност значително намаляват обществената опасност на
престъплението.Наличието на изключително или на многобройни смекчаващи
обстоятелства не е достатъчно, за да се приложи чл. 55 НК. Необходимо е още
съдът да констатира, че и най-лекото, предвидено в закона наказание вече е несъразмерно
тежко като реакция срещу извършеното престъпление, че законодателят е имал
предвид, деяния със значително по-висока обществена опасност, когато е
формулирал санкцията на съответната норма от Особената част на НК. Съдът намира
, че не са налице предвидените в закона опции, при които е възможно
приложението на чл. 55 ал. 1 от НК.Приложението на този текст би било едно неоправдано благоприятно наказателно правно третиране и
проява на прекомерно снизхождение.
Съдът след обстоен и прецизен анализ на събраната доказателствена
съвкупност ,достигна до единствения
правно обоснования извод ,че подсъдимата
е осъществила, както от обективна , така и от субективна страна състава на
престъплението за което и е повдигнато и
предявено обвинение.
Разпоредбата
на чл. 183, ал. 1 НК изрично постановява, че се държи наказателно отговорен
този, който, като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не
изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски. Изпълнителното
деяние на престъпния състав по чл. 183, ал. 1 НК се свързва с наличието на
съдебно решение, без да съществува изискване да е образувано изпълнително
производство за събиране на вземанията или наказателната отговорност да е
обвързана с гражданскоправната погасителна давност.
Съдебните
решения относно заплащане ежемесечна издръжка на низходящ се изпълняват
доброволно от родителя, който е задължен да намери начин за престиране на
сумите, при условията, посочени в решението на съда. С чл. 183, ал. 1 НК са
създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения
относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателноправна
защита на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни
условия за неговото отглеждане и
получаване на образование. Защитено е и правото на родителя за принос и
оказване материална подкрепа на неговото дете. Законът изрично не изисква като
задължителен признак на престъплението наличието на изпълнително производство.
Такъв извод не се налага и при тълкуването на състава.
За
да е съставомерно едно деяние по чл.183, ал.1 от НК е необходимо от обективна
страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима
съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два
месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от
дължащото алиментните задължения лице.Престъплението по чл.183 от НК е
продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на
бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време.
Законът
защитава семейството, семейните отношения, издръжката и възпитаването на
децата. Съдът е този, който при съответните предпоставки, разтрогва брака,
възлага родителските права на единия от родителите, задължава другия да заплаща
съответна издръжка и урежда режима на свиждане с децата. Единствено той може да
промени решението си по тези въпроси при нововъзникнали обстоятелства. От друга
страна, веднъж постановено решението под угрозата от наказателна отговорност е
задължително за изпълнение до промяната му, независимо от възможностите на
бившите съпрузи. Ето защо за реализиране на състава на чл. 183, ал.
1 НК /респективно на състава на престъпление по чл. 183, ал.
4 НК/ от обективна и субективна страна са без значение: трудовия
статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител;
здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на
бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности
на родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с
него да не се плаща издръжка и др.
В
това отношение българското законодателство дава достатъчно гаранции на осъдения
да плаща издръжка, да изпълни задължението си или да поиска промяна на
съдебното решение чрез предоставяне на безплатна правна помощ, налагане на
ответната страна да спазва режима на свиждане, защита на правата на детето за
лични контакти, заплащане на дължимото чрез пощенски запис или по банков път.
Тези гаранции Б. не е реализирал в продължение на целия период, през който не е
плащал дължимата на децата си издръжка.Липсата на доходи у подсъдимия, които да
са получени от него по легитимен, трудов път не го освобождава от задължението
както да полага грижи за своето дете, така и да плаща дължимата се за него
издръжка по силата на влязъл в сила съдебен акт, който подсъдимия е длъжен да
изпълнява именно защото е родител на своето дете.
Този състав на съда , счете , че наказанието „пробация” е определено при
сериозен превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства . Съдът счита , че
с така определената съвкупност от мерки за контрол и въздействие , без лишаване от свобода , ще
се постигне поправителен ефект и ще се
отнеме възможността на подсъдиматаи друг път да извършва престъпления.Настоящата
инстанция намира наложеното
наказание за съответно на извършеното
престъпление и , че ще бъдат
постигнатите предвидените в чл. 36 цели на НК Уместно е да се отбележи следното
– «Пробацията» е комплексна наказателна мярка, която включва мерки за надзор и
подкрепа.Осигурява се възможност да се адаптира към нормален живот и разумно
поведение в обществото. - пробацията може да се разглежда и като
“правоограничение”, което е наложено на осъдения от съдебния орган и при
неспазване на неговите разпореждания и на модел, който трябва да следва,
зададен му предварително, пробационното наказание може да бъде заменено във
всеки един момент с друго по тежко и неблагоприятно за осъдения. По този начин
заплахата от налаганото на по-тежката наказателна репресия, стимулира
извършителите да се придържат към пробационния режим и едновременно с това
действа. По своята същност пробацията представлява налагане на строги
мерки,ограничаващи,част от правата на осъдения,без той да бъде настаняван в
затворническо заведение и да бъде изолиран изцяло от обществото.Безпричинното
неизпълнение на една или повече пробационни мерки води до задължителното
налагане на наказанието "лишаване от свобода". Предназначението на
пробацията е да служи като алтернатива на наказанието "лишаване от
свобода", а не като допълнение към него.
При замяна на наказанието "пробация" с наказание
"лишаване от свобода" лицето се счита за осъдено на лишаване от
свобода.
Изнесените характеристики на наказанието «пробация« сочат за ролята
която може да изпълни с оглед постигане
на специалната и генерална превенция на самото наказание. Ето защо ,съдът осъди подсъдимата на наказание “ПРОБАЦИЯ” чрез
следните пробационни мерки:
1. задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /една / година
и 4/четири/ месеца с периодичност 2
/два / пъти седмично ;
2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1
/една / година и 4 /четири / месеца, както и на наказание „обществено порицание
„
Разпореди
наказанието „обществено порицание” да се изпълни чрез публикация в местния
печат.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
