Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 13.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на единадесети
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Диана Михайлова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 405 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. с чл.215 вр.чл.129, ал.2 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на „Детелина 82“ ЕООД с.Иваново, общ.Иваново, обл.Русе, против заповед № РД –
09-241/26.07.2018 г., издадена от кмета на Община Иваново, с която на
жалбоподателя е отказано одобряване на подробен устройствен план – план за
застрояване (ПУП-ПЗ) за поземлен имот с идентификатор 32095.119.517 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Иваново, общ.Иваново,
обл.Русе, находящ се в местността „Орловеца“. В жалбата, в съдебно заседание и
в представената от жалбоподателя писмена защита се развиват подробни оплаквания
за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
нарушения на материалния закон и необоснованост на оспорения административен
акт. Жалбоподателят поддържа, че мотивите на атакуваната заповед, в противоречие
с чл.59, ал.2, т.4 от АПК, не съдържат конкретно правно основание за
постановения отказ. Сочи, че административният орган, при установеното
несъответствие на ПУП, чието одобряване се иска, с предвижданията на общия
устройствен план (ОУП) на Община Иваново, е бил длъжен, съгласно чл.30, ал.2 и
чл.31, ал.2 и ал.5 от АПК, да му даде указания за отстраняване на
констатираното несъответствие чрез подаване на искане за изменение на ОУП.
Заявява, че са нарушени и процесуалните правила, уреждащи съобщаването на
изработения проект за ПУП. Поддържа, че ответникът по делото не е доказал, че
процесният имот притежава висока природно - ландшафтна, екологическа и културна
стойност, за да бъде включван, по силата на чл.18, ал.1, т.2 от правилата и
нормативите за прилагане на ОУП на Община Иваново, в териториите с режим на превантивна
устройствена защита по смисъла на т.5, § 5 от ДР на ЗУТ. Съгласно направеното в
съдебно заседание от 14.03.2019 г. уточнение в петитума на жалбата се иска
отмяната на оспорената заповед и връщане на преписката на кмета на Община
Иваново за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя. Претендира и
направените по делото разноски.
Ответникът по
жалбата – кметът на Община Иваново, чрез процесуалния си представител, изразява
становище за нейната неоснователност. Поддържа, че при постановяване на
атакуваната заповед са спазени административнопроизводствените правила и материалният
закон е приложен правилно. Възразява, че разпоредбата на чл.30, ал.2 от АПК е
неприложима, тъй като тя се отнасяла само до формалните нередовности на
подаденото заявление. Поддържа, че нормата на чл.31, ал.5 от АПК също не намира
приложение, защото искането за допускането на изменение на ОУП може да се
направи най-късно до подаване на искането за допускане изработването на проект
за ПУП, а в случая решението на общинския съвет, с което това е станало, вече било
влязло в сила. Поддържа, че според чл.103, ал.4 от ЗУТ ПУП, чието одобряване се
иска, следва да отговаря на предвижданията на ОУП, като план от по-горна
степен, което императивно изискване в случая не било спазено от жалбоподателя,
тъй като устройствената зона, в която попада процесният имот, е предвидена за
земеделска земя, означена в графичната част на ОУП като лозе, а с одобряването
на ПУП-ПЗ се иска промяната на предназначението на имота като такъв с предимно
производствено предназначение. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
От материалите по преписката се установява,
че процесният имот с идентификатор 32095.119.517 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Иваново, общ.Иваново, обл.Русе, се намира в
местността „Орловеца“, извън регулационните граници на с.Иваново и представлява
земеделска земя, четвърта категория, с посочен начин на трайно ползване
изоставена орна земя. Разпоредбата на чл.129, ал.2 от ЗУТ изрично сочи, че ПУП
за поземлени имоти извън границите на населените места се одобрява със заповед
на кмета на общината, т.е. именно кметът на общината е компетентният орган и да
откаже одобряване на ПУП, ако не са налице условията за това. В случая
заповедта е издадена от кмета на Община Иваново и следователно от компетентен
орган.
Административното производство било
инициирано от жалбоподателя със заявление за одобряване на задание и издаване
на заповед за допускане на ПУП с вх.№ ОБАЗ – 263/17.10.2017 г. Заявлението, в
съответствие с чл.124а, ал.7 от ЗУТ, било придружено от задание по чл.125 от ЗУТ за изработване на ПУП-ПЗ, изработено от арх.Г.Тонев, както и от останалите
необходими документи. Въз основа на така подаденото заявление, с докладна
записка с изх.№ 08-07-151/10.11.2017 г., кметът на Община Иваново направил
предложение до Общински съвет – Иваново, като докладната записка била внесена с
вх. № 476/10.11.2017 г., за приемане на решение, по силата на което заданието
да бъде одобрено и да бъде допуснато изработването на проект за ПУП-ПЗ за
промяна на предназначението на процесния поземлен имот от „земеделска земя“ в
„предимно производствено“ (Пп). С решение № 322 по протокол № 30 от заседание
на Общински съвет – Иваново, проведено на 23.11.2017 г., било одобрено
представеното задание и било допуснато изработването на искания ПУП-ПЗ.
Доколкото, както беше отбелязано, имотът се намира извън регулационните граници
на с.Иваново, то компетентен да вземе решение за изработване на проект за ПУП е
именно общинският съвет, а не кмета на общината – чл.124а, ал.1 от ЗУТ. В производството
за даване разрешение за изработване на ПУП е обжалваем единствено отказът,
предвид изричната норма на чл.124б, ал.4 вр.ал.5 от ЗУТ, поради което посоченото
решение на общинския съвет е влязло в сила като с това се е преклудирала
възможността неговата процесуална законосъобразност да бъде преразглеждана.
Само за пълнота следва да се отбележи, че
план за застрояване (ПЗ) по чл.110, ал.1, т.3 от ЗУТ може да бъде одобрен само при наличието на
предходен влязъл в сила ПУП-ПР (план за регулация), с който поземлените имоти
стават УПИ с конкретно предназначение, допустими дейности и допустимо
застрояване, отговарящо на ОУП, като показателите на застрояване трябва да
съответстват на показателите на устройствената зона по действащия ОУП. И
обратно, при липса на предходен ПУП-ПР, одобряването направо на ПУП-ПЗ, в
какъвто смисъл е взетото решение на Общински съвет – Иваново по направеното от
жалбоподателя искане, би съставлявало нарушение на материалния закон (вж. решение
№ 14216 от 25.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6869/2009 г., II о. и др.).
Тук следва да се отбележи, че кметът на
Община Иваново е нямал задължението да указва на жалбоподателя, че ПУП,
изработването на проект за който е допуснато, противоречи на вече действащия
ОУП на Община Иваново, приет с решение № 184 по протокол № 18/22.12.2016 г. на
Общински съвет – Иваново, влязъл в сила на 06.03.2017 г., нито пък е бил длъжен
служебно, без да е налице изрично искане от жалбоподателя, да прави предложение
до Общински съвет – Иваново за изменение на ОУП. Нормата на чл.30, ал.2 от АПК
е неприложима в случая, тъй като тя касае единствено формалните нередовности на
искането. Административното производство по допускане изработването на проекти
за ПУП и тяхното одобряване е подчинено на диспозитивното начало. Според
чл.135, ал.1 от ЗУТ лицата по чл.131 от същия закон, между които са и
собствениците на поземлените имоти, могат да правят искания за изменение на
устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината като според
ал.2 от същата норма, когато искането е за изменение на подробен устройствен
план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му. Според
чл.103, ал.1 от ЗУТ устройствените планове са общи устройствени планове и
подробни устройствени планове. Следователно собствениците на конкретни
поземлени имоти принципно също са процесуално легитимирани да искат изменение
на ОУП, когато неговите предвиждания ги засягат. Представеното от жалбоподателя
задание по чл.125 от ЗУТ е изработено от правоспособно лице – арх.Г.Тонев, който,
като специалист, на когото е възложена дейността по изработването му, е бил
длъжен да знае, че процесният имот попада в устройствена зона, определена с
ОУП, с различно предназначение – за земеделска земя, поради което исканото
одобряване на ПУП няма да е възможно без съответното изменение на ОУП. Следва
да се отбележи също, че видно от приложения по преписката протокол №
12/17.07.2018 г. на ОЕСУТ, арх.Георги Тонев е бил и член на общинския експертен
съвет.
По тези съображения следва да се приеме, че жалбоподателят, още при иницииране
на процедурата, е бил или е бил длъжен да знае, че предвиденото с ОУП предназначение
за съответната устройствена зона е различно.
За пълнота следва да се отбележи, че дори и
да беше подадено нарочно заявление по чл.135, ал.1 от ЗУТ за изменение на ОУП
от жалбоподателя, то за кмета на общината не възниква задължение да направи
предложение до общинския съвет за изменение на този план. В последния случай
административният орган има право на преценка дали да направи такова искане или
не и в този смисъл той действа в условията на оперативна самостоятелност. Това
следва от чл.127, ал.9 от ЗУТ, според който текст кметът на общината прави предложение
за изменение на общия устройствен план, само ако такова се налага. Това
изменение предполага една много по-мащабна като обхват процедура, при което
предложението на кмета до общинския съвет следва да е придружено от задание,
което да отговаря на изискванията на чл.20а от Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за
обема и съдържанието на устройствените планове като следва да бъдат съобразени
и нормите на екологичното законодателство – чл.18, ал.8 от Наредба № 8 от
14.06.2001 г., както се подчертава и в писмото с изх. № 189/23.01.2018 г. на
РИОСВ – Русе. На следващо място, няма да е допустимо и исканото от
жалбоподателя изменение на ОУП в обхват само по отношение на собствения му
имот. Това е така, защото определянето на начина на устройство на отделен
поземлен имот представлява процедиране на ПУП и е изключено от обхвата на ОУП
(вж. решение № 11961 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13133/2015 г., II о.).
Не е съществено и допуснатото нарушение при
съобщаване на изработения проект за ПУП. Както беше отбелязано, в случая се
касае до поземлен имот извън регулационните граници на населеното място, поради
което проектът за ПУП е следвало да бъде съобщен на заинтересованите лица по
реда на чл.128, ал.3 от ЗУТ, а не по реда на ал.2 от същата разпоредба.
Доколкото в приложимата норма няма изрично препращане към реда за съобщаване по
АПК, то съгласно § 4, ал.2 от ДР на ЗУТ съобщаването на изготвения проект за
ПУП е следвало да се извърши чрез писмено съобщение до заинтересуваните лица. В
случая това не е сторено, като вместо това проектът е разгласен чрез
публикуване на съобщение на 25.07.2018 на интернет страницата на Община Иваново.
Допуснатото нарушение обаче не е съществено по смисъла на чл.168, ал.4 от АПК,
доколкото жалбоподателят очевидно е бил в известност с движението на преписката
и с факта, че изготвеният проект на ПУП е бил внесен за разглеждане в ОЕСУТ.
Постановеният краен акт – отказ за одобряване на ПУП, не води до засягане правата
на други лица като например собствениците или титулярите на вещни права върху
съседните на процесния имоти – чл.131, ал.2, т.4 от ЗУТ, тъй като
предназначението на имота не се променя.
Не са съществени и допуснатите нарушения
при мотивирането на заповедта от гледна точка на правните основания, посочени в
нея – чл.59, ал.2, т.4 от АПК.
В оспорения административен акт (неговата начална част) правилно е посочено
правното основание за издаването й, а именно чл.129, ал.2 от ЗУТ като
неправилно е отразено, че то е във вр. с чл.134, ал.1 от ЗУТ. Последната разпоредба
е приложима при изменение на подробните устройствени планове. Както беше
посочено по-горе и установено от доказателствата по делото, за процесния имот не
е имало предшестващ ПУП, за да се касае до изменение на същия. Непрецизното
изписване с цифри на правното основание за издаването на заповедта обаче не
води до нейната незаконосъобразност (вж. решение № 1172 от 29.01.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 9181/2018 г., II о.). В останалата си част мотивите на заповедта
са подробни, отразяват действително установените по преписката факти в
съответствие с принципа за истинност по чл.7, ал.1 от АПК и съдържат
фактическите основания, послужили за постановяване на оспорения отказ.
Оспореният отказ е
съобразен с материалния закон. Разпоредбата на чл.103, ал.4 от ЗУТ урежда
йерархията в действието на различните по степен устройствените планове като
предвижда, че всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на устройствените
планове от по-горна степен и представлява по отношение на тях по-пълна, по-подробна
и конкретна разработка. Това правило е доразвито в чл.104, ал.1, изр.2 от ЗУТ,
която норма изрично указва, че предвижданията на общите устройствени планове, с
които се определят общата структура и преобладаващото предназначение на
териториите, видът и предназначението на техническата инфраструктура и
опазването на околната среда и обектите на културно-историческото наследство,
са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове. Това съгласуване на различните по степен устройствени
планове е проведено от закона и при изменението на ПУП. Според чл.134, ал.3 от ЗУТ, когато изменението на подробния устройствен план налага и изменение на
действащ общ устройствен план, първо се изменя общият устройствен план или органът
по чл.124, който разрешава изработването
на проекта за изменение на общия устройствен план, може да допусне двата плана
да се изменят едновременно при условията и по реда за съответния план,
предвидени в закона, като изменението на подробния устройствен план се одобрява
след одобряване изменението на общия устройствен план.
В случая страните не
спорят, че процесният имот попада в устройствена зона, предвидена съгласно ОУП
за земеделска земя. Такова е предназначението на имота и според нотариалния акт
№ 84, т.VI, рег. № 12585, д. № 556/2017 г. на нотариус
Георги Георгиев, с район на действие РРС, с който жалбоподателят се легитимира
като собственик. В него трайното предназначение на територията е посочено като
земеделска, с начин на трайно ползване: изоставена орна земя. Този начин на трайно ползване е определен съгласно
Класификатора за начините на трайно ползване на поземлените имоти, съставляващ Приложение
№ 3 към чл.14, ал.4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (код
2560 от класификатора).
При извършената от съда
съпоставка между графичната част на ОУП „Територии и терени според начина на
трайно ползване съгласно ККР и КВС“, находящ се на интернет страницата на
Община Иваново, раздел „Планове“ (http://www.ivanovo.bg/index.php?act=5)
и данните за местоположението на имота от кадастралната карта при направената
справка по неговия идентификатор в кадастрално-административната информационна
система (КАИС), поддържана от АГКК (https://kais.cadastre.bg/#)
съдът установи, че поземлен имот с идентификатор 32095.119.517 действително
попада в устройствена зона по ОУП, предназначена за земеделска земя, заета от
трайни насаждения. За извършване на това съпоставяне не са необходими специални
знания по смисъла на чл.195, ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК, за да бъде
назначавана експертиза. Необходим е единствено достъп до интернет за посещение
на посочените по – горе интернет адреси и извършване на визуално съпоставяне на
графичната част на ОУП с кадастралната карта на с.Иваново в съответните мащаби.
Следователно неоснователно е възражението на жалбоподателя за това, че общият
устройствен план на Община Иваново не бил приложен по делото. Следва да се
отбележи, че графичната част на плана е изготвена в мащаб, с който трудно би
могло да се работи при отпечатването му на хартиен носител и прилагането му по
делото, още повече, ако той бъде отпечатан във формат А4 и в черен цвят. Въпреки
това ответникът по жалбата е приложил графичната част на ОУП към преписката (л.25
- 30 от преписката).
Същевременно заявените
със заданието градоустройствени показатели, а именно плътност на застрояването
до 60 %, озеленяване не по-малко от 30%, интензивност на застрояването до 1,80
и етажност от три етажа, не позволяват да бъде допуснато исканото застрояване
без промяна на предназначението на имота – арг. от чл.12, ал.3 от ЗУТ и чл.7 и
чл.8 от Наредба № 19 от 25.10.2012 г. за строителство в земеделските земи без
промяна на предназначението им.
Неоснователно е и
възражението на жалбоподателя за необоснованост на атакувания отказ, доколкото
административният орган не бил установил, че процесният имот попада върху
терен, притежаващ висока природно - ландшафтна, екологическа и културна
стойност по смисъла на т.5, § 5 от ДР на ЗУТ. В разглеждания случай се оспорва
не издаден административен акт, а отказ такъв да бъде издаден, поради което,
противно на поддържаното от жалбоподателя, съгласно чл.170, ал.2 от АПК в
тежест на последния е да установи, че са били налице всички условия за издаването
на искания акт, т.е. включително и че процесният имот не е зает от трайни
насаждения. Това е така, защото в чл.18, ал.1, т.2 от Правила и нормативи за
прилагане на ОУП на Община Иваново, които са неразделна част от плана съгласно
чл.104, ал.2 от ЗУТ, изрично е предвидено, че с ОУП се установява режим на
превантивна защита по чл.10, ал.3 от ЗУТ, с който се запазва фактическото им
ползване, без да се влошават техните качества, и за земеделските земи с трайни
насаждения. Както беше отбелязано, според графичната част на ОУП процесният
имот попада в устройствена зона с предназначение земеделска земя, заета от
трайни насаждения. В разглеждания случай не е налице никое от изключенията, визирани
в чл.18, ал.3, т.1 - т.7 от Правилата и нормативите за прилагане на ОУП, при
които се допуска промяна на предназначението на земеделски земи с установен
режим на превантивна защита. Независимо обаче от обстоятелството дали
процесният имот е зает от трайни насаждения и поради това попада в територия,
за която е установен режим на превантивна защита, доколкото същият, съгласно
ОУП, попада в устройствена зона с предназначение за земеделска земя, а се иска
промяна на предназначението на имота на предимно производствено, то очевидно е,
че в нарушение на изискването на чл.103, ал.4 и чл.104, ал.1, изр.2 от ЗУТ, ПУП
не е съобразен с предвижданията на ОУП по отношение на преобладаващото
предназначение на съответната територия. В заключение следва да се обобщи, че
оспореният отказ е законосъобразен, поради което депозираната срещу него жалба
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143,
ал.3 от АПК, чл.78, ал.8 от ГПК вр.чл.144 от АПК и чл.24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, в полза на ответника по жалбата следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Детелина
82“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с.Иваново,
общ.Иваново, обл.Русе, ул.“Панайот Хитов“ № 5, представлявано от управителя П.Й.К., против заповед № РД-09-241/26.07.2018 г., издадена
от кмета на Община Иваново, с която на жалбоподателя е отказано одобряване на
подробен устройствен план – план за застрояване (ПУП-ПЗ) за поземлен имот с
идентификатор 32095.119.517 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
с.Иваново, общ.Иваново, обл.Русе, находящ се в местността „Орловеца“.
ОСЪЖДА „Детелина 82“ ЕООД, с ЕИК *********, да
заплати на Община Иваново сумата от 100
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: