О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № .......

                                 04.08.2020г., гр. София

                                                

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                                 Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева ч.гр.дело № 4354 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 вр. чл. 577 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М.М.Б. и Д.Б., чрез пълномощник, срещу определение № 342 от 12.03.2020г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд по заявление вх. № 13970/12.03.2020г., подадено от нотариус В.А., рег. № 032 на НК, с което е отказано вписване на брачен договор от 12.02.2020г., с нотариална заверка на подписите рег. № 4184/12.03.2020г. и нотариална заверка на съдържанието рег. № 4186/12.03.2020г. на нотариус В.А., рег. № 032 на НК. Жалбоподателите поддържат, че съдията по вписванията неправилно приел брачният договор да няма вещно-прехвърлително действие. Договорът бил сключен по време на брака на жалбоподателите. Всички придобити до този момент недвижими имоти били в режим на съпружеска имуществена общност, а с брачния договор на основание чл. 27, ал. 3 СК съпрузите прекратили този режим и всеки от тях в изискваната от чл. 39, ал. 1 СК форма се разпоредил с притежаваните ½ идеални части от всеки от подробно описаните имоти в полза на другия съпруг. Освен това съгласно чл. 4, б. „а“ от Правилника за вписванията, на вписване подлежали и актове, с които се признават вещни права, което било още един аргумент, че брачният договор подлежи на вписване. Поради това молят съда да отмени атакуваното определение и вместо това съдът да постанови да бъде извършено исканото вписване.

Частната жалба е подадена в срок и от лица с правен интерес да обжалват отказа – заинтересовани лица по смисъла на чл. 32а, ал. 4 от Правилника за вписванията, поради което е допустима.

Разгледана по същество, настоящият състав намира жалбата за основателна.

Със заявление вх. № 13970/12.03.2020г. нотариус В.А., рег. № 032 на НК, поискала вписване на брачен договор от 12.02.2020г., с нотариална заверка на подписите рег. № 4184/12.03.2020г. и нотариална заверка на съдържанието рег. № 4186/12.03.2020г. на нотариус В.А., рег. № 032 на НК, за следните недвижими имоти: сграда с идентификатор 68134.4090.262.4 по ККР на гр. София, самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 68134.1936.465.5 по ККР на гр. София, и самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 68134.1936.465.1.105 по ККР на гр. София, всички подробно описани. Към заявлението са приложени брачният договор, схеми/скици на имотите, удостоверения за данъчна оценка, декларации по чл. 264, ал. 1 и ал. 2 ДОПК и вносна бележка за внесена държавна такса за вписването.

За да постанови обжалвания отказ съдията по вписванията приел, че представеният брачен договор не е подлежащ на вписване акт. Чл. 39, ал. 3 СК изрично предвиждал вписване в имотния регистър само на брачен договор, който има вещно-прехвърлително действие, а в случая представеният за вписване акт нямал такова действие – с него се признавала лична собственост на един от съпрузите. Поради това и на основание чл. 32а ПВ отказал вписване по заявлението.

Настоящият въззивен състав намира отказа за незаконосъобразен.

Вписванията, отбелязванията и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон, се извършват в едностранно охранително производство, което е вид нотариално производство, съгласно чл. 569, т. 5  ГПК. Като охранително производство, за него важат правилата, уредени в глава 49 „Общи правила“ от част VІ на ГПК. Чл. 530 ГПК разпорежда, че предвидените в този и в други закони охранителни производства се уреждат от правилата на глава 49 ГПК, доколкото не са установени особени правила. Според чл. 533 ГПК, съдът е длъжен служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт, като може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя.

Вписването има за цел да се даде гласност на актовете, подлежащи на вписване. Съгласно чл. 39, ал. 3, изр. 1 СК, брачният договор, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, има прехвърлително действие и се вписва в имотния регистър в деня на нотариалното удостоверяване, когато е сключен по време на брака.

В случая, видно от представения за вписване брачен договор, съгласно уговорките в раздел ІІ.2, т. 1.1 и т. 1.2 от същия несъмнено се прехвърля право на собственост по отношение на имоти с идентификатор 68134.1936.465.5 и с идентификатор 68134.1936.465.1.105 по ККР на гр. София. Съпрузите са се съгласили, че Д.Б. придобива безвъзмездно и става изключителен собственик на посочените имоти, придобити по време на брака. Следователно по отношение на тези имоти брачният договор несъмнено подлежи на вписване, съгласно изричната разпоредба на чл. 39, ал. 3, изр. 1 СК.

По отношение на имота с идентификатор 68134.4090.262.4 по ККР на гр. София, с раздел ІІ.1, т. 1.1 съпрузите се съгласили, че М.М.Б. придобива безвъзмездно и става изключителен собственик на посочения имот, придобит по време на брака, но са посочили също, че съпругата е придобила имота чрез покупко-продажба с нейни лични средства.

Действително, в случаите на трансформация на лично имущество по време на брака (чл. 23 от СК и чл. 21 от СК от 1985 г. отм.). не е налице разпореждане с права. В тези случаи уговорките между съпрузите в брачния договор имат установително, а не прехвърлително действие. Предвид прекратяването с брачния договор на съществувалата до този момент съпружеска имуществена общност обаче, с подобни уговорки несъмнено се признават права, поради което брачният договор и относно този имот подлежи на вписване в хипотезата на чл. 112, б. „а“, предл. последно ЗС. В този смисъл е и определение № 29 от 07.02.2018г. по ч.гр.д. № 20/2018г. на ВКС, І ГО – брачен договор, с който съпрузите се съгласяват, че придобит по време на брака имот е лична собственост на единия съпруг поради преобразуване на лични средства на единия съпруг, подлежи на вписване.

В рамките на извършената по реда на чл. 533 ГПК служебна проверка съдът намира, че представеният за вписване брачен договор е сключен в изискваната от чл. 39, ал. 1 СК форма за действителност, а заявлението за вписване на договора отговаря на всички формални изисквания. По изложените съображения атакуваното определение следва да бъде отменено, а преписката – върната на съдията по вписванията за извършване на исканото вписване.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 342 от 12.03.2020г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд по заявление вх. № 13970/12.03.2020г., подадено от нотариус В.А., рег. № 032 на НК, с което е отказано вписване на брачен договор от 12.02.2020г., с нотариална заверка на подписите рег. № 4184/12.03.2020г. и нотариална заверка на съдържанието рег. № 4186/12.03.2020г. на нотариус В.А., рег. № 032 на НК, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ВПИШЕ на основание чл. 39, ал. 3, изр. 1 СК, чл. 112, б. „а“ ЗС и чл. 4, б. „а“ от Правилника за вписванията брачен договор от 12.02.2020г., с нотариална заверка на подписите рег. № 4184/12.03.2020г. и нотариална заверка на съдържанието рег. № 4186/12.03.2020г. на нотариус В.А., рег. № 032 на НК, по заявление вх. № 13970/12.03.2020г., подадено от нотариус В.А., рег. № 032 на НК.

ВРЪЩА преписката на съдията по вписванията при СРС за извършване на исканото вписване по заявление вх. № 13970/12.03.2020г., подадено от нотариус В.А., рег. № 032 на НК.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                             

 

 

 

 

                                                                                     2.