РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Бургас, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кирил Гр. Стоянов
Членове:Кремена Ил. Лазарова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20232000500069 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх.№ 263820/29.08.2022 г. на БОС , подадена от Б. Г. Д. и П.
Д. Д., двамата от гр. Б., чрез процесуалния им представител адв.В. В., срещу
решение № 260065/05.08.2022 г. по т.д.211/2013 г. по описа на Бургаски
окръжен съд, и по въззивна жалба вх.№ 260144/16.01.2023 г., подадена от
въззивниците-ответници Б. Г. Д. и П. Д. Д. против решение №
260072/24.10.2022 г. по т.д.211/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд,
представляващо неразделна част от решение № 260065/05.08.2022 г., по
т.д.211/2013 г. по описа на БОС.
Въззивна жалба вх.№ 263820/29.08.2022 г. на БОС, е подадена от
ответниците Б. Г. Д. и П. Д. Д., срещу решение № 260065/05.08.2022 г. по
т.д.211/2013 г. по описа на Бургаския окръжен съд, поправено по реда на
чл.247 ГПК, допълнено и изменено в частта на разноските по реда на чл.248
ГПК с решение № 260072/24.10.2022 г. и поправено по реда на чл.247 ГПК с
решение № 260085/164.12.2022 г., В ЧАСТИТЕ му, с които е прието за
установено в отношенията между ищеца „Юробанк България“АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Околовръстен
1
път“ №260, като кредитодател и ответниците Б. Г. Д. и П. Д. Д., като
кредитополучатели, че ответниците дължат солидарно на ищцовата
страна главница в размер на 75 389,82 швейцарски франка, договорна лихва
за периода 10.11.2011 г. - 18.02.2013 г. в размер на 10 449,68 швейцарски
франка и такси за периода 17.08.2009 г. - 18.02.2013 г. в размер на 216,17
швейцарски франка по договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL25581 от 31.07.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК - 19.02.2013 г. до нейното окончателно
изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с № 752 от 20.02.2013 г.
по ч.гр.д.1182/2013 г. по описа на БРС, и В ЧАСТТА, с която
въззивниците-ответници Б. Г. Д. и П. Д. Д. са осъдени да заплатят на
„Юробанк България“ АД, сумата от 2 975,85 лв, представляваща направените
по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата
от 2 736,09 лв - разноски в заповедното производство, съразмерно на
уважената част от исковете.
Въззивниците твърдят, че в обжалваните части решението е
недопустимо, неправилно, немотивирано, и несъобразено със събрания по
делото доказателствен материал.
По отношение на твърдяната недопустимост на решението се сочи,
че тя е резултат от това, че заявителят не е бил активно процесуално
легитимиран да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК, респ. да заведе иск по чл.422 от ГПК за задължение,
прехвърлено му с договор за цесия от търговец, който не е от кръга на лицата
по чл.417, т.2 от ГПК. Твърди се, че когато след банковата сделка са
сключени различни по вид договори за вземането, е изключена възможността
заявителят да се ползва от облекчения ред по чл.417, т.2 от ГПК, вр.чл.422 от
ГПК. Цитирана е съдебна практика. Твърди се също, че решението е
недопустимо, тъй като е постановено по незаявена от банката искова
претенция. Сочи се, че неправилно е прието от съда, че предсрочната
изискуемост по кредита е настъпила с връчване на ответниците на препис от
исковата молба, като това становище на съда противоречи на твърденията на
ищеца в исковата молба, в хода на процеса и на съобщения на страните
2
доклад. Твърди се, че след като в заявлението и в исковата молба ищецът е
посочил дата на предсрочната изискуемост - 10.01.2012 г., е недопустимо
датата на настъпване на предсрочната изискуемост да бъде определяна
служебно от съда и то с крайния акт по делото. Според въззивниците, като е
приел, че предсрочната изискуемост е настъпила на дата, различна от
сочената от ищеца, съдът е допуснал грубо нарушение на диспозитивното
начало, уредено в чл.6 от ГПК, както и на принципа на равенство на страните
уреден в чл.9 от ГПК, поради което обжалваното решение е постановено
извън заявения петитум и като недопустимо следва да бъде обезсилено, а
производството по делото - прекратено.
По същество се твърди, че решението на БОС в обжалваната част е
неправилно.
Излагат се твърдения, че не са налице предпоставките от обективна
страна за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като съдът
неправилно е изчислил размера на задълженията на ищците приемайки, че
последващите споразумения са нищожни, поради което не е зачел гратисните
периоди по тях. Твърди се, че допълнителните споразумения не са изцяло
нищожни, като в частите за договорените гратисни периоди, същите са в
интерес на потребителя и са валидни, а съобразно практиката на ВКС и СЕС е
следвало да бъдат зачетени при определяне на дължимите главници и лихви.
Твърди се, че изводът на съда, че ответниците са изпаднали в забава за
дължимите месечни вноски е необоснован, тъй като те са плащали много над
първоначално договореното, което е установено с влязъл в сила съдебен акт, а
към сочения от съда момент - 10.01.2012 г. надплатената сума е 3 222,25
швейцарски франка, съгласно заключението по СИЕ, прието в съдебното
заседание на 19.07.2022 г.
Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
предсрочната изискуемост на кредита е настъпила с връчване на препис от
исковата молба, тъй като уведомяването на длъжника за предсрочната
изискуемост на кредита, направено след подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, не е факт по чл.253, ал.3 от ГПК, нито обуславя
основателност на иска, като е цитирана практика на ВКС. Позовават се на ТР
от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
На следващо място се сочи се, че тъй като кредитът е усвоен в евро,
3
неправилно е прието от съда, че сумата следва да бъде присъдена в
швейцарски франка, като претендирането на сумата в швейцарски франка от
ищеца, а не в евро, е самостоятелно основание за отхвърляне на иска, тъй като
по договора задължение за връщане на сумата в швейцарска валута не е
уговаряно. Твърди се, че по делото са установени нарушения от страна на
банката при осчетоводяване на кредита, като дори да се приеме, че
главницата е дължима в швейцарска валута, нейният размер е много по-малък
от този, който съдът е приел за дължим.
Сочи се, че след като е приел, че предсрочната изискуемост е
настъпила на 19.02.2012 г., съдът е следвало да присъди законната лихва
върху главницата считано от тази дата, а не от датата на подаване на
заявлението.
По отношение на присъдената договорна лихва се твърди, че при
липсата на предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита,
неправилно първоинстанционният съд е приел, че се дължи възнаградителна
лихва върху цялата главница. По отношение на размера на договорната лихва
се сочи, че неправилно съдът го е определил като е зачел нищожни клаузи от
договора и допълнителните споразумения, и неправилно не е кредитирал
заключението на вещото лице за липсата на неплатени договорни задължения.
Сочи се, че изводите на съда за дължима договорна лихва са в противоречие и
с приетото по ТР от 27.03.2019 г. по тълк.дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Твърди се, че поради недължимост на останалите претендирани
суми, са недължими и претендираните такси, като за тях не става ясно и на
какво основание се твърди, че следва да се плащат.
Направено е искане за обезсилване на решението в обжалваната част
и за прекратяване на производството по делото в тази част, евентуално - за
отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на претенциите на
банката. Претендира се присъждане на пълния размер на направените пред
двете инстанции съдебни разноски.
В предоставения на страните срок е подаден отговор на въззивната
жалба от трето лице помагач - „С.Г.Груп“ ЕАД София, както и от ищеца
„Юробанк България“АД.
В отговора си на въззивната жалба третото лице помагач -
„С.Г.Груп“ ЕАД София оспорва въззивната жалба като неоснователна.
4
Твърди се, че ищецът има необходимата процесуална легитимация за водене
на иска, а цитираната от въззивниците съдебна практика е остаряла, поради
което възраженията за недопустимост на иска са неоснователни. По
отношение на възраженията на въззивниците във връзка с предсрочната
изискуемост се сочи, че съгласно дадени от ВКС указания по друго дело в
аналогичен случай, на ищеца следва да се дадат указания от въззивния съд да
уточни твърденията си в исковата молба относно предсрочната изискуемост.
Твърди се, че претендирана от ищеца валута е такава, в каквато е уговорено
задължението по договора. По отношение на допълнителните споразумения
се твърди, че не следва да бъдат зачетени само относно гратисните периоди,
тъй като гратисните периоди са уговорени във връзка с изпълнения на
задължения по синалагматични клаузи и би се нарушила реципрочността.
Сочи се, че платените суми по изпълнителното производство не се вземат
предвид при определяне на задълженията по издадената заповед, а противно
на възраженията по въззивната жалба, възнаградителна лихва върху цялата
главница не е присъдена от съда. Направено е искане за оставяне на
въззивната жалба без уважение и за потвърждаване на решението в
обжалваната част.
В отговора си на въззивната жалба ищецът „Юробанк България“АД,
излага аналогични съображения на посочените в отговора на третото лице-
помагач, за неоснователност на въззивната жалба и правилност на решението
в обжалваната част. Изрично е заявено уточнение на исковата молба относно
предсрочната изискуемост, в смисъл, че предсрочната изискуемост следва да
се счита обявена с предявяване на иска. Направено е искане уточнението да
бъде прието от въззивния съд, а решението в обжалваната част да бъде
потвърдено.
Въззивна жалба вх.№ 260144/16.01.2023 г. е подадена от Б. Г. Д. и П.
Д. Д., срещу решение № 260085/16.12.2022 г. по т.д.№211/2013 г. по описа
на БОС, В ЧАСТТА му, с която е оставена без уважение молба вх.
№264833/23.11.2022 г. по описа на БОС, т.е.в частта, в която е оставено без
уважение искането на ответниците за допълване на решение №
260072/24.10.2022 г. по т.д.211/2013 г., „като в диспозитива на решението,
след посочване на датата на усвояване на кредита, да бъде изрично посочен
валидният валидния към тази дата валутен курс на швейцарския франк към
евро , а именно 1 швейцарски франк = 1,648 евро (посочен в Приложение № 1
5
към процесния договор за кредит)“. Сочи се, че в депозираната молба е
поискано допълване на решение № 260072/24.10.2022 г. по т.д.211/2013 г.,
като в диспозитива, след посочване на датата на усвояване на кредита бъде
изрично посочен валидния към тази дата валутен курс на швейцарския франк
към еврото, а именно 1 швейцарски франк равен на 1,648 евро. Сочи се, че
изводът на окръжния съд за неоснователност на молбата в частта за исканото
допълване на решението е необоснован, тъй като за него не са изложени
мотиви. Твърди се, че искането е логично и основателно, тъй като в противен
случай, при събиране на присъдените с решението суми, кредиторът ще
претендира същите да му бъдат заплатени по актуалния към датата на
плащането валутен курс. Направено е искане за отмяна на решението в
обжалваната част.
В даденият срок не са постъпили отговори по въззивната жалба от
насрещните страни.
И двете въззивни жалби са подадени от легитимирано лице, в
законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което са
допустими.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото
доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния Бургаски окръжен съд е
образувано по исковата молба на „Юробанк България“ АД (с предишно
наименование "Юробанк и Еф Джи България" АД) за приемане за установено
по отношение на въззивниците Б. Г. Д. и П. Д. Д., че същите дължат
солидарно на ищеца следните суми: 132 368.85 швейцарски франка -
главница; 10 449.68 швейцарски франка - договорни лихви за периода от
10.11.2011 г. до 18.02.2013 г.; 749.54 швейцарски франка - такси за периода
от 17.08.2009 г. до 18.02.2013 г., всички суми - дължими по договор за кредит
за покупка на недвижим имот № HL25581 от 31.07.2007 г. и допълнителни
споразумения към него от 24.02.2009 г., 25.03.2010 г., 30.09.2010 г. и
30.08.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК - 19.02.2013 г. до нейното окончателно изплащане, за които вземания по
ч.гр.д.1182/2013 г. по описа на БРС е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с № 752 от
6
20.02.2013 г., против която заповед длъжниците са подали отговор в
законовия срок.
Твърди се, че между „Българска пощенска банка“ АД, понастоящем
„Юробанк България“ АД, като кредитодател и ответниците като
кредитополучатели е сключен посоченият по-горе договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL25581 от 31.07.2007 г., по силата на който
Банката предоставила на ответниците кредитен лимит в швейцарски
франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 75 000 евро
по курс “купува” на швейцарския франк към евро на „Българска пощенска
банка“ АД в деня на усвояване на кредита, от които равностойността на
19 855 евро за покупка на недвижим имот и равностойността на 55 145 евро за
други разплащания. Твърди се, че ответниците са усвоили кредита в пълен
размер на 15.08.2007 г., като на същата дата са подписали Приложение №1
към договора, в което заедно с Банката уговорили приложимия курс “купува”
на швейцарския франк към евро – 1,648 и са се съгласили след
превалутиране, размерът на усвоения кредит в швейцарски франкове да е
123 602 франка. По молба на кредитополучателя, сумата била превалутирана
в 75 000 евро, в която валута постъпила по сметката на кредитополучателя,
след което част от нея в размер на 19 855 евро била преведена по сметка на
продавача на имота, а остатъкът останал на разположение по сметката
съгласно чл.2 от договора.
Твърди се, че съгласно чл.5 от договора крайният срок за погасяване
на задълженията по договора (главница и договорна лихва) е бил 420 месеца,
считано от усвояването му, или до 15.08.2042 г., а съгласно чл.1, ал.4 от
договора, за връщането на кредита и за другите задължения по договора
кредитополучателите отговарят солидарно. Посочено е, че съгласно чл.3, ал.1
от договора дължимата годишна лихва е определена като сбор от базовия
лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове
(БЛП), валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс
договорна надбавка в размер на 0.95 пункта, като към момента на сключване
на договора, БЛП за жилищни кредити е в размер на 4.5%, а според чл.3, ал.5
от договора същият не подлежи на договаряне, а промените в него стават
задължителни за страните при приемането им от банката. Изложено е, че
съгласно чл.6 от договора месечните вноски по кредита включват главница и
лихва съгласно погасителен план. Твърди се, че в чл.4 от договора страните
7
уговорили и дължимите такси за управление (еднократна при усвояването и
годишна) и административна такса за обработка на документи при посочен
начин на изчисляване и техния падеж, а в чл.13 и чл.14 са уговорени и
дължими такси и допълнителни разходи във връзка с учредяване на
обезпеченията по договора и осигуряване на застрахователно покритие за
недвижимия имот, които се дължат от кредитополучателя. Посочено е, че при
просрочие на дължимите вноски по погасителния план, както и при
предсрочна изискуемост, кредитополучателите дължат лихва в размер на
сбора на редовната лихва плюс наказателна надбавка в размер на 10 пункта.
Сочи се, че с договор за цесия от 12.09.2007 г. „Българска пощенска
банка“ АД е прехвърлила вземанията си по процесния договор за кредит на
„Бългериън ритейл сървисиз“ АД, след което между ответниците и
„Бългериън ритейл сървисиз“ АД са били сключени четири допълнителни
споразумения към договора – от 24.02.2009 г., 23.03.2010 г., 30.09.2010 г. и от
30.08.2011 г., в които се съдържат констатации за размера на дължимите суми
по договора (редовни и просрочени) към датата на подписването им и
условията за заплащането им с нови погасителни планове. Твърди се, че с
тези допълнителни споразумения е уговорен облекчен ред за издължаване на
сумите по кредита - ползване на посочен период на облекчено погасяване на
общия дълг на равни месечни вноски, съгласно погасителен план, по-
благоприятен размер на лихвата, валиден през периода на облекчено
погасяване. Посочено е, че са били уговорени размер на лихвата, дължима
след изтичане на периода на облекчено погасяване, дължимост на такса за
администриране на просрочен кредит, условията, при които облекченият ред
по анексите ще бъде прилаган, както и че страните договорили, че всички
плащания във връзка с кредита по чл.2, ал.1, т.1-5, се преоформят служебно
от банката на датата на допълнителното споразумение чрез натрупване към
редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално
предоставения кредит.
Излагат се твърдения, че с договор от 08.10.2012 г., сключен между
„Бългериън ритейл сървисиз“ АД и „Юробанк България“ АД, вземанията по
договора са прехвърлени обратно на банката. Сочи се, че длъжниците са
уведомени за втората по ред цесия, с която вземанията са прехвърлени
обратно на банката-ищец на 16.01.2013 г., с писма с обратна разписка.
8
В исковата молба се твърди, че поради неплащане от
кредитополучателите на три последователни вноски с падеж 10.11.2011 г. до
10.01.2012 г., всяка в размер на 260 швейцарски франка, съгласно последния
погасителен план по договора, изготвен в съответствие с Анекса от 30.08.2011
г., на датата на падежа на последната вноска - 10.01.2012 г. е настъпила
автоматична предсрочна изискуемост на главницата по кредита и считано от
тази дата ответниците дължат пълния размер на вземането.
Посочено е, че поради неизпълнение на задължението за погасяване
на пълния размер на кредита след автоматичното настъпване на предсрочна
изискуемост, банката е поискала издаване на заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници по договора,
които са били издадени за сумите: 132 368.85 швейцарски франка - главница,
10 449.68 швейцарски франка - договорни лихви за периода от 10.11.2011 г.
до 18.02.2013 г., 749.54 швейцарски франка - такси за периода от 17.08.2009
г. до 18.02.2013 г., законна лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от
ГПК - 19.02.2013 г. до нейното окончателно изплащане. Твърди се, е по
издадения изпълнителен лист Банката е образувала срещу ответниците
изпълнително дело с № 390/2013 г. по описа на ЧСИ Делян Николов, рег.
№804 на КЧСИ.
В законовия срок ответниците са депозирали писмен отговор на
исковата молба, с който оспорват предявените искове като неоснователни.
Оспорват се твърденията на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на
кредита по съображения, че ответниците не са изпадали в забава при
изпълнение на задължението си за плащане. Твърдят, че не само не са
оставали задължени за настъпили вноски, но и са платили значително над
дължимото, тъй като едностранното изменение от страна на банката на
размера на месечната анюитетна вноска до 786,98 швейцарски франка, което
е със 127,26 швейцарски франка повече от първоначално договореното, е на
основание нищожни клаузи. На второ място твърдят, че не са били уведомени
от банката за обявената от нея предсрочна изискуемост на дълга.
Излагат се твърдения по фактите, между които и – за липсата на
възможност за преговори по отношение на отделни клаузи от договора, т.е.че
клаузите на договора за кредит не са индивидуално уговорени. Твърди се
9
нищожност поради накърнено равноправие на страните по договора, на
клаузите по чл.3, ал.1, ал.3 и ал.5, чл.6, ал.2, чл.12, ал.1 и чл.22, ал.1 и ал.2 от
договора.
Оспорват твърдението в исковата молба, че са били уведомени за
сключените договори за цесия. По отношение на допълнителните
споразумения, сключени с „Бългериън ритейл сървисиз“ АД се твърди, че не
следва да се обсъждат в настоящото производство, тъй като: дружеството не е
страна по договора, а освен това и няма лиценз за извършване на банкова
дейност. Излагат се подробни съображения за неравноправност на клаузите
на допълнителните споразумения, както и за нищожност поради
противоречие със закона на всички клаузи, които предвиждат капитализиране
на лихвата и включването й като част от главницата. Оспорват се като
нищожни и клаузите от допълнителните споразумения, с които банката
прехвърля целия валутен риск върху кредитополучателя.
Твърдят, че съгласно първоначално уговорените условия
ответниците не са изпаднали в забава.
На следващо място се твърди, че макар уговорен в швейцарски
франкове, кредитът реално е усвоен и използван в евро, поради което сумата
по кредита следва да бъде върната във валутата, по която е усвоен, а именно в
евро. Излагат се твърдения, че банката не е прилагала през целия срок на
договора уговорения курс “купува”, а откритата сметка в швейцарски
франкове е била блокирана. Твърдят, че имат качеството на „потребители“ по
смисъла на ЗЗП и оспорват валидността на т.нар.валутна клауза, според която
банката отпуска стойността в швейцарски франкове на посочена в договора
сума в евро, а кредитополучателите се задължават да връщат кредита в
швейцарски франкове.
Претенцията за договорни лихви и такси се оспорва като
неоснователна по съображуния, че същите не се дължат, предвид
неравноправността на клаузите, които предвиждат нейното капитализиране и
плащането на лихва върху лихва, както и поради нищожността на чл.3, ал.5 от
договора за кредит, предоставящ възможност на банката едностранно, без
съгласието на ответниците, да изменя възнаградителната лихва.
Представените от банката писмени доказателства са оспорени с
твърденията, че: искане за усвояване на кредит и молба за закупуване на
10
валута не са подписани от кредитополучателя П. Д.; в допълнителните
споразумения са извършени корекции чрез дописване с химикал;
извлечението от търговски книги е антидатирано; погасителният план от
08.05.2012 г. не е подписан от ответниците, поради което им е
непротивопоставим; доказателствата свързани с усвояване на сумите по
кредита не са подписани от кредитополучателите; представените
уведомления по договорите за цесия не са подписани от ответниците,
съотв.същите не са получени от тях.
С отговора на исковата молба е заявено искане за спиране на
производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на
гр.д.4489/2013 г. по описа на СРС, предмет на което е установяването на
нищожността на клаузи от процесния договор за жилищен кредит.
С определение от 29.11.2013 г. БОС е спрял производството по
делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила
съдебен акт на производството по гр.д.4489/2013 г. на СРС, а с определение
№ 261588/04.10.2021 г. е възобновил производството по делото, след като е
установил, че преюдициалният спор е приключил с влязло в сила решение.
Предвид постановеното с влязлото в сила решение по гр.д.4489/2013
г. на СРС (частично изменено с решение по в.гр.д.5120/2019 г. на СГС,
недопуснато до касационно обжалване с определение от 22.07.2021 г. по
т.д.1434/2020 г. на ВКС) прогласяване за нищожни на част от клаузите по
процесния договор за жилищен кредит, съдът е оставил исковата молба без
движение с указание до ищеца да конкретизира твърденията, на които
основава претенцията си, съобразно разрешения между страните
преюдициален спор. С молба от 15.11.2021 г. ищецът е заявил, че поддържа
изцяло исковата си претенция, като е заявил, че тя се основава на сключения
между страните договор за банков кредит и допълнителни споразумения към
него, вкл.и на чл.3, ал.1 от договора.
С молба от 17.02.2022 г. ищецът е заявил, че с договор за цесия от
30.06.2021 г. вземанията на „Юробанк България“ АД срещу ответниците,
произтичащи от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL25581
от 31.07.2007 г., са прехвърлени на „С.Г.Груп“ ЕАД с ЕИК *********, поради
което е поискано на основание чл.226, ал.1 ГПК това дружество да бъде
привлечено като трето лице-помагач на страната на ищеца, а при съгласие от
11
страна на ответниците, на основание чл.226, ал.2 ГКП, вр.чл.222 ГПК,
вр.чл.228,ал.1 ГПК, дружеството да замести праводателя си „Юробанк
България“ АД в производството по делото. С определение от откритото
съдебно заседание на 01.03.2022 г., първоинстанционният съд е конституирал
„С.Г.Груп“ ЕАД като трето лице-помагач по делото.
С обжалваното решение № 260065/05.08.2022 г.
първоинстанционният съд е прието за установено в отношенията между
ищеца „Юробанк България“АД като кредитодател и ответниците Б. Г. Д. и П.
Д. Д. като кредитополучатели, че ответниците дължат солидарно на ищеца
главница в размер, на 75 389,82 швейцарски франка, договорна лихва за
периода 10.11.2011 г. - 18.02.2013 г. в размер на 10 449,68 швейцарски франка
и такси за периода 17.08.2009 г. - 18.02.2013 г. в размер на 216,17 швейцарски
франка по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL25581 от
31.07.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК - 19.02.2013 г. до нейното окончателно изплащане, за които вземания
има издадена по ч.гр.д.1182/2013 г. по описа на БРС заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с № 752 от
20.02.2013 г., като искът е отхвърлен за разликата над 75 389,82 швейцарски
франка до пълния предявен размер на главница от 132 368,85 швейцарски
франка и за разликата над 216,17 швейцарски франка до пълния предявен
размер такси от 749,54 швейцарски франка. Със същото решение ответниците
са осъдени да заплатят на „Юробанк България“ АД, съразмерно на уважената
част от исковете, сумата от 2975,85 лв - направените по делото разноски,
както и 2736,09 лв - разноски в заповедното производство. Съразмерно с
отхвърлената част от исковете ищецът „Юробанк България“ АД е осъден да
заплати на ответниците съдебни разноски в размер на 1942,88 лв. Посочено е,
че решението е постановено при участието на трето лице помагач -
„С.Г.Груп“ ЕАД.
С решение № 260072/24.10.2022 г. първоинстанционният съд е
допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
260065/05.08.2022 г., като в диспозитива на решението, на стр.16, ред 19 от
горе надолу, след „договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL25581/31.07.2007 г., се чете „дължими по курс „купува“ за швейцарски
франк към евро на банката, валиден към датата на усвояване на кредита -
12
31.07.2007 г. “. Със същото решение е допълнено решение №
260065/05.08.2022 г. в частта за разноските, като „Юробанк България“ АД е
осъдена да заплати на ответниците Б. Г. Д. и П. Д. Д. сумата от 279,71 лв,
представляваща направените от ответниците разноски в заповедното
производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Със същото
решение съдът е изменил решение № 260065/05.08.2022 г. в частта за размера
на разноските в исковото производство, дължими на ответниците, като
„Юробанк България“ АД е осъдена да заплати на Б. Д. и П. Д. разноски в
исковото производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете в
размер на 2260,99 лв.
С решение № 260085/16.12.2022 г. първоинстанционният съд е
допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
260072/24.10.2022 г., като в диспозитива на решението на страница 3, ред 30
от горе надолу, вместо „31.07.2007 г.“ се чете „15.08.2007 г.“. Със същото
решение е оставена без уважение молбата на ответниците Д. в останалата част
(за допълване на решението като „в диспозитива му, след посочване на датата
на усвояване на кредита, да бъде изрично посочен валидният към тази дата
валутен курс на швейцарския франк към евро, а именно – 1 швейцарски франк
= 1,648 евро, посочен в Приложение № 1 към процесния договор“).
Поради подаване на въззивни жалба само от ответниците, и само
против решение № 260065/05.08.2022 г., в частта му, с която искът е уважен,
и против решение № 260085/16.12.2022 г. – в частта му, с която е оставена без
уважение молбата на ответниците Д.и за допълване на решението като „в
диспозитива му, след посочване на датата на усвояване на кредита, да бъде
изрично посочен валидният към тази дата валутен курс на швейцарския
франк към евро, а именно – 1 швейцарски франк = 1,648 евро, посочен в
Приложение № 1 към процесния договор“, спорът пред настоящата инстанция
е висящ само в тези части, а в останалата им част, поради липсата на
обжалване, са влезли в сила: решение № 260065/05.08.2022 г., в частта, с
която искът е отхвърлен; решение № 260072/24.10.2022 г. – изцяло и решение
№ 260085/16.12.2022 г. - в частта му, с която е допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в решение № 260065/05.08.2022 г.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта само в обжалваната му
13
част, а относно проверката на правилността той е ограничен от посоченото в
жалбата. При тези правомощия и като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства по делото, съдът намира, че обжалваното решение е
валидно, както и, че същото е допустимо в обжалваните части, подлежащи на
проверка за допустимост.
По отношение на допустимостта на решение № 260065/05.08.2022 г.
и във връзка с изрично въведение оплаквания от въззивниците, следва да се
отбележи, че настоящият състав не споделя твърденията във въззивната
жалба, че заявителят не е бил активно процесуално легитимиран да подаде
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, респ.да
заведе иск по чл.422 от ГПК за задължение, прехвърлено му с договор за
цесия от търговец, който не е от кръга на лицата по чл.417, т.2 от ГПК, поради
което първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустим иск, съотв.с
недопустимо решение. Настоящият състав споделя константната и
еднозначно формирана съдебна практика (Решение № 2 от 01.03.2022 г. на
ВКС по т.д.№ 2310/2020 г., I т.о., ТК; решение № 58 от 17.06.2020 г. по т.д.№
1131/2019 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.), установяваща изрично в хипотези сходни с
настоящата, активна процесуалноправна легитимация на банката да инициира
производството по чл.417 ГПК и съответно да предяви иска по чл.422 ГПК.
ВКС е приел, че липсата на предпоставки за издаване заповед за изпълнение
по реда на чл.417, т.2 ГПК е релевантна към законосъобразността на
разпореждането за незабавно изпълнение, а не за исковото производство.
Производството за издаване заповед за изпълнение, инициирано от субект,
включен в кръга на изчерпателно изброените в чл.417, т.2 ГПК (какъвто в
настоящия случай е "Юробанк България" АД), е процесуално допустимо.
Съдът намира за неоснователно и второто оплакване на
въззивниците за недопустимост на обжалваното решение - поради
постановяването му по незаявена от Банката искова претенция, по-конкретно
– поради липса на основание първоинстанционният съд да приеме, че
предсрочната изискуемост по кредита е настъпила с връчване на ответниците
на препис от исковата молба, след като такова твърдение не е въведено от
ищеца в исковата молба и в хода на първоинстанционното производство.
Действително, в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в
исковата молба ищецът се е позовал на автоматично настъпване на
предсрочната изискуемост на 10.01.2012 г. Предвид позоваването от страна на
14
ищеца и в заявлението, и в исковата молба, на настъпване на предсрочна
изискуемост по кредита, настоящият състав приема, че първоинстанционният
съд не се е произнесъл свръхпетитум, приемайки различна (по-късна) дата на
настъпване на предсрочната изискуемост от посочената от ищеца. Заявеното
от въззиваемия-ищец с отговора на въззивната жалба, че предсрочната
изискуемост се обявява с предявяването на иска, съдът намира, че следва да
се приеме като уточнение на твърденията по фактите досежно момента на
настъпване на предсрочната изискуемост, още повече, че към момента на
предявяването на заявлението и на исковата молба, Тълкувателно решение №
4/2013 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което се отрича
автоматичното настъпване на предсрочна изискуемост, все още не е било
постановено.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на
обжалваните решения, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът
намира следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.430 от
ТЗ, вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД, с предмет приемане за установено по
отношение на ответниците, че същите дължат солидарно на ищеца 132 368.85
швейцарски франка - главница; 10 449.68 швейцарски франка - договорни
лихви за периода от 10.11.2011 г. до 18.02.2013 г.; 749.54 швейцарски франка
- такси за периода от 17.08.2009 г. до 18.02.2013 г., всички суми - дължими по
договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL25581 от 31.07.2007 г.
и допълнителни споразумения към него, сключени между страните по делото,
след обявяването му за изцяло предсрочно изискуем.
От фактическа страна не се спори, че на 31.07.2007 г. между
страните е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL25581/31.07.2007 г., по силата на който банката е предоставила на
кредитополучателите Д. кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 75 000 евро по курс "купува" за
швейцарския франк към евро на Банката в деня на усвояване на кредита,
както следва: равностойността в швейцарски франкове на 19 855 евро по курс
"купува" на швейцарски франк към евро на "Българска пощенска банка" АД в
деня на усвояване на кредита за покупка на описания в договора недвижим
имот; както и равностойността в швейцарски франкове на 55 145 евро по курс
15
"купува" за швейцарския франк към евро на "Българска пощенска банка" АД
в деня на усвояване на кредита, за други разплащания, а кредитополучателите
са се задължили солидарно да върнат кредита заедно с дължимите лихви на
420 равни месечни вноски от по 659,72 швейцарски франка. За
кредитополучател договорът е подписан и от двамата ответници, което
обстоятелство не се оспорва от тях.
Не е спорно, а е видно и от представените доказателства (преводно
нореждане и платежни нареждания/извлечения от търговските книги на
Банката за усвояване на кредита), че на 15.08.2007 г. кредитът е усвоен в
пълен размер съгласно уговореното в чл.1 и чл.2 от договора.
Видно от представения договор за цесия от 12.09.2007 г. "Българска
пощенска банка" АД е прехвърлила на "Бългериън Ритейл Сървисис" АД
всички свои вземания по договори за потребителски и жилищни кредити,
заедно с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности,
включително процесното вземане по Договора за кредит за покупка на
недвижим имот HL25581/31.07.2007 г., което е включено в Приложение № 1
към договора за цесия (№ 702 и № 703). По делото не са представени
доказателства кредитополучателите да са уведомени за извършеното
прехвърляне на вземанията.
По делото са представени допълнителни споразумения към
Договора за кредит HL25581/31.07.2007 г., сключени на 24.02.2009 г.,
25.03.2010 г., 30.09.2010 г. и 30.08.2011 г. между "Бългериън Ритейл
Сървисис" АД и ответниците, в които страните са констатирали размера на
задълженията на кредитополучателите към момента на подписване на
допълнителните споразумения (в първите две допълнителни споразумения),
както и допуснатите просрочия на задълженията по договора (в
допълнителните споразумения от 30.09.2010 г. и 30.08.2011 г.) и са уговорили
режим на облекчено погасяване на общия дълг, като непогасената част от
просочените вземания е прибавена към дължимата главница.
По-конкретно, в допълнителното споразумение от 24.02.2009 г., с
което е констатирано, че към датата на подписването му, задълженията на
кредитополучателя са в общ размер на 122 124,93 швейцарски франка, от
които 121 913,11 швейцарски франка – редовна главница и 211,82
швейцарски франка – редовна лихва, в т.III е уговорено, че
16
кредитополучателят се задължава да извърши еднократно погасяване на
кредита със сума в размер на цялата дължима сума (последното е изписано с
химикал), като погасяването на сумата по т.III е основание за влизане в сила
на допълнителното споразумение. В т.IV от споразумението е уговорено
сумата, представляваща разликата между погасената сума по т.III и общия
сбор от сумата по т.I.1 и т.I.2 (съотв.просрочена главница и просрочена лихва,
каквито към момента на сключване на споразумението няма описани в него),
да бъде преоформена чрез натрупване към редовната главница по т.I.3 от
споразумението. В т.V страните са се договорили след изпълнение на
условието по т.IV, кредитополучателите да ползват 12 месечен период на
облекчено погасяване на общия дълг, в който период да погасяват кредита на
равни месечни погасителни вноски в размер, определен с двустранно
подписан погасителетн план, неразделна част от договора и допълнителните
споразумения към него. В т.VI е уговорено, че при неплащане на две дължими
месечни погасителни вноски в рамките на уговорения в т.V перод на
облекчено погасяване на кредита, кредитополучателят губи правото да ползва
облекчението.
В допълнителното споразумение от 25.03.2010 г. страните са се
съгласили, че към датата на подписването му задълженията на
кредитополучателя са в общ размер на 125 746,26 швейцарски франка, от
които 125 503,97 швейцарски франка е редовната главница, а 242,29
швейцарски франка е редовната лихва. Отново няма посочена просрочена
главница и просрочена лихва. В т.II е уговорено, че се въвежда облекчен
режим на погасяване на съществуващите вземания на кредитора, като той
получава 6 месечен период на облекчено погасяване на общия дълг чрез
заплащане на равни месечни погасителни вноски в размер, определен в
двустранно подписан погасителен план, неразделна част от договора и
допълнителните споразумения към него. В т.IV е уговорено, че при
неплащане на две дължими месечни погасителни вноски, кредитополучателят
губи правото да ползва облекчението, а кредиторът незабавно едностранно
прекратява действието на т.III от споразумението и подготвя нов погасителен
план.
От споразумението от 30.09.2010 г. е видно, че към датата на
сключването му задълженията на кредитополучателя включват 126 445,25
швейцарски франка – редовна главница, 1 399,42 швейцарски франка -
17
просрочената лихва и 398,24 швейцарски франка - просрочени такси (чл.2,
ал.1). В чл.3 е посочено, че страните са се съгласили всички плащания във
връзка с кредита по чл.2, ал.1, т.1-4 (просрочени главница, лихви, такси и
плащания по застраховки), да се преоформят служебно от кредитора чрез
натрупване към редовната усвоена и непогасена главница. В чл.4 е уговорен 6
месечен период на облекчено погасяване на дълга, уговорено е, че през
периода на облекчено погасяване на дълга се начислява фиксирана годишна
лихва в размер на 2,31% и размерът на равните месечни погасителни вноски
за този период е 247 швейцарски франка. В т.5 е уговорено, че след изтичане
на периода на облекчено погасяване, върху дълга се натрупва начислената, но
непогасена през периода лихва. Съгласно чл.6 след изтичане на периода на
облекчено погасяване, върху общия размер на дълга след натрупването на
лихвата съгласно чл.5, се начислява годишна лихва в размер на действащия
БЛП на кредитора за жилищни кредити в съответната валута, намален с 0,02
пункта.
В допълнителното споразумение от 30.08.2011 г. е посочено, че
задълженията на кредитополучателя са в общ размер на 132 241,35
швейцарски франка, от които 369,14 швейцарски франка е просрочената
главница, 3 088,23 швейцарски франка просрочената лихва, 420,43
швейцарски франка просрочените такси и 128 363,55 швейцарски франка -
редовната главница. В чл.4 от споразумението страните са се съгласили, че
всички плащания във връзка с кредита по пл.2, ал.1, т.1-4, се преоформят
служебно от кредитора чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена
главница. В чл.5 е уговорен 6 месечен период на облекчено погасяване на
дълга, уговорено е, че през периода на облекчено погасяване на дълга се
начислява фиксирана годишна лихва в размер на 2,36% и размерът на равните
месечни погасителни вноски за този период е 260 швейцарски франка. В т.6 е
уговорено, че след изтичане на периода на облекчено погасяване, върху дълга
се натрупва начислената, но непогасена през периода лихва. Съгласно чл.6
след изтичане на периода на облекчено погасяване, върху общия размер на
дълга след натрупването на лихвата съгласно чл.5, се начислява годишна
лихва в размер на действащия БЛП на кредитора за жилищни кредити в
съответната валута, плюс договорена лихвена надбавка в размер на 0,22
пункта.
18
На 08.10.2012 г. "Бългериън Ритейл Сървисис" АД е цедирал
обратно на "Юробанк и Еф Джи България" АД всички свои вземания по
договори за кредити на малки и средни предприятия и от договори за
потребителски кредити на физически лица, заедно с всички обезпечения,
привилегии и други принадлежности, включително процесното вземане по
Договора за кредит за покупка на недвижим имот HL25581/31.07.2007 г.,
което е включено в Приложение № 1 към договора за цесия (№ 15 и № 16).
Кредитополучателите са уведомени за извършеното прехвърляне на
вземанията с уведомления, връчени им на 15.01.2013 г. (на ответницата Д. –
лично, на ответника Д. – чрез ответницата Д.).
На 19.02.2013 г. "Юробанк България" АД е подала заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против двамата
кредитополучатели, по което заявление на 20.02.2013 г. са издадени Заповед
№ 752 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумите 132 368,85 швейцарски франка –
главница, 10 449,68 швейцарски франка – договорна лихва за периода
10.11.2011 г. – 18.02.2013 г., 749,54 швейцарски франка – дължими такси по
договора за периода 17.08.2009 г. – 18.02.2013 г., законна лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението – 19.02.2013 г. до
изплащане на вземането и 7 843,46 лв – разноски по делото. В заявлението
заявителят се е позовал на настъпила автоматично, на основание чл.18, ал.2 от
договора, предсрочна изискуемост на цялото вземане, считано от 10.12.2011
г., поради неплащане от кредитополучателите на три последователни вноски
по кредита с падеж, съотв.10.11.2011 г., 10.12.2011 г. и 10.01.2012 г.
Поради подаване от длъжниците в законовия срок на възражение
против издадената заповед за изпълнение, заявителят е завел настоящия иск
за установяване на вземането си.
С договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 30.06.2021 г.
"Юробанк България" АД е прехвърлила вземането си против ответниците Д.
по процесния договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL25581/31.07.2007 г., на „С.Г.Груп“ ЕАД с ЕИК *********. По искане на С
определение от откритото заседание на 01.03.2022 г., „С.Г.Груп“ ЕАД е
конституирано като трето лице-помагач на страната на ищеца.
С влязло в сила решение № 256187 от 01.11.2017 г. по гр.д.4489/2013
19
г. по описа на РС София, след частичната му отмяна, съотв. частичното му
потвърждаване с решение № 999/06.02.2020 г. по в.гр.д.5120/2019 г. по описа
на Софийски градски съд, недопуснато до касационно обжалване с
определение № 60484/22.097.2021 г. по т.д.1434/2020 г. на ВКС, ТК, I т.о., по
предявения от ответниците в настоящото производство Б. Д. и П. Д. иск с
правно основание чл.26 от ЗЗД, вр.чл.143 от ЗЗП, са обявени за
недействителни клаузите на чл.3, ал.5, чл.6, ал.2, чл.12, ал.1 и чл.22 от
договора за кредит № HL25581, като е отхвърлен искът за обявяване за
недействителна на клаузата по чл.3, ал.1 от същия договор. Влязлото в сила
решение по преюдициалния спор създава сила на пресъдено нещо по него,
поради което в настоящия процес съдът няма да обсъжда отново твърденията
на ответниците за нищожност на клаузите на чл.3, ал.1 и ал.5, чл.6, ал.2,
чл.12, ал.1 и чл.22 от процесния договор. Според настоящия състав, така
констатираната недействителност на посочените части от договора не влече
недействителност на целия договор, тъй като той би бил сключен и може да
действа и без тях. Тези клаузи не засягат същността на договора и не
опорочават преследваните с него юридически и стопански цели за
задоволяване на двата насрещни основни интереса: на ответниците - да бъдат
кредитирани и да получат нужната им за покупка на жилище сума, а на
банката - да получи обратно предоставените парични средства заедно с
уговорената възнаградителна лихва. С оглед обявената нищожност на
изброените клаузи, съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че
последващите сключването на договора промени във валутния курс на евро
спрямо швейцарски франк, не се отразяват на договореното правоотношение,
съотв.от значение за изпълнение на задължението за връщане на кредита е
стойността на валутата по договора към евро към датата на сключване на
договора, т.е.5,45%.
Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд за
нищожност на допълнителни споразумения към Договора за кредит
HL25581/31.07.2007 г., сключени на 24.02.2009 г., 25.03.2010 г., 30.09.2010 г.
и 30.08.2011 г. между "Бългериън Ритейл Сървисис" АД и ответниците.
Обстоятелството, че те са извършени преди съобщаването на
първата цесия, само по себе си не води до нищожност на сключените
допълнителни споразумения. Те биха били валидни, но ще имат действие за
длъжниците, предвид разпоредбата на чл.99 ЗЗД, от датата на съобщаването
20
на цесията (по агргумент от решение № 50/26.06.2020 г. по т.д.№ 489/2019 г.
по описа на ВКС, І т.о., ТК).
Съдът намира за неоснователно и твърдението на въззивниците, че
договарянето на кредитополучателите с "Бългериън Ритейл Сървисис" АД е
нищожно поради противоречие с чл.2, ал.1 и 2 от ЗКИ. Действително
цесионерът не е кредитна институция, но и уговорките в допълнителните
споразумения не представляват дейност по кредитиране с привлечени
средства, подчинена на специален лицензионен режим, а такава по събиране
на вече дадени в заем парични средства. Измененията на условията по
първоначалния кредит касаят размера му, който се увеличава чрез
капитализиране към редовната главница на просрочената главница,
просрочената лихва и на просрочените такси (по допълнителните
споразумения от 30.09.2010 г. и 30.08.2011 г.) и на горните елементи плюс
просрочени такси – по останалите споразумения. Уговорени са също така
периоди на облекчено погасяване. Налице е безпротиворечива практика на
ВКС по чл.290 от ГПК, с която е призната възможността факторинговото
дружество - цесионер да предоговаря условията за кредитиране и да привлича
нови длъжници по реда на чл. 101 от ЗЗД (Решение № 51 от 04.04.2016 по т.д.
№ 504/2015, ІІ търг. отд., Решение № 137 от 31.01.2020 по т.д. № 3212/2018, І
търг. отд.).
Въпреки изложеното по-горе, съдът намира, че четирите
допълнителни споразумения са нищожни на друго основание. Процесните
допълнителни споразумения не сочат на индивидуално договаряне при
сключването на договора. Като тяхна цел е посочено постигане на облекчени
за длъжника условия по разплащане на дълга. С техните клаузи са уговорени
периоди на облекчено погасяване с месечни вноски в намален размер, както и
намален БЛП, но само за тези периоди. След изтичането, на тези облекчени
периоди е предвидено, че върху дълга се натрупва начислената, но непогасена
през този период лихва. След изтичане на периода на облекчено погасяване
на дълга по последното допълнително споразумение от 30.08.2011 г.
лихвеният процент по договора е бил в размер на 7.42% (видно от Таблица 1
към основното заключението по СИЕ), докато при сключването на договора е
бил в размер на 5.45%. Налице са уговорки във вреда на потребителите,
водещи до значително неравновесие между правата и задълженията на
21
Банката и на кредитополучателя, поради което съдът ги намира за
неравноправни, съотв.и нищожни. На следващо място, в резултат от тези
споразумения е налице увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли
лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви. По този начин не
се постига облекчаване изпълнението на задълженията на
кредитополучателите, а се утежнява тяхното положение чрез олихвяване на
изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на главницата посредством
прибавяне на просрочени задължения за лихви, върху които от своя страна се
начислява възнаградителна лихва. Уговорките в допълнителните
споразумения от 30.09.2010 г. и от 30.08.2011 г. за прибавяне към размера на
редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се
начислява възнаградителна лихва, представляват анатоцизъм по смисъла на
чл.10, ал.3 ЗЗД, поради което съдът ги намира за нищожни на основание
чл.26, ал.4, вр.чл.10, ал.3 ЗЗД, тъй като анатоцизъм е допустим само в
изрично предвидените в закон или в подзаконов акт на БНБ случаи, а в
случая кредитополучателите са физически лица, т.е.не е налице
изключението по чл.294, ал.2 ТЗ, допускащо уговарянето на лихва върху
лихва между търговците, и липсва приета от БНБ Наредба по смисъла на
чл.10, ал.3 ЗЗД.
Доколкото по делото няма доказателства, а и твърдения, за
съобщаване на договора за цесия от 12.09.2007 г., с който "Българска
пощенска банка" АД е прехвърлила на "Бългериън Ритейл Сървисис" АД
вземането си против ответниците по процесния договор за жилищен кредит,
съдът приема, че четирите допълнителни споразумения не са породили
действие и в частта си на уговорените периоди на облекчено погасяване на
дълга, още повече, че тези периоди са уговорени именно във връзка с
определени условия - в допълнителното споразумение от 24.02.2009 г. –
извършване на плащане на „цялата дължима сума“ от кредитополучателите,
което плащане е посочено като основание за влизане в сила на
споразумението и каквото плащане не е извършено от кредитополучателите; а
в останалите допълнителни споразумения, и поради натрупване на
начислената, но непогасена през периода лихва върху дълга.
С оглед установената нищожност на клаузите в допълнителните
споразумения, водещи до анатоцизъм, липсата на основание за прилагане на
уговорените в допълнителните споразумения периоди на облекчено
22
погасяване на дълга, както и предвид неравноправния характер на клаузите в
договора за промяна едностранно от банката на базовия лихвения процент,
който участва при формирането на възнаградителната и наказателната лихви,
и неравноправния характер на клаузите на чл.22, ал.1 и ал.2 от договора,
съдът приема, че задължението на ответниците следва да бъде изчислено,
като се вземат предвид месечните вноски, договорената лихва към момента на
усвояване на кредита, без да се съобразяват настъпилите след този момент
изменения, обективирани в допълнителните споразумения, както и
последващо едностранно изменение на главницата и на базовия лихвен
процент и без да се вземат предвид уговорените в допълнителните
споразумения периоди на облекчено погасяване на дълга.
Съдът намира за неоснователно оплакването във въззивната жалба,
че неправилно първоинстанционният съд е приел, че вземането следва да
бъде присъдено в претендираната от ищеца валута – швейцарски франкове, а
не в евро, както и твърдението на въззивниците, че „кредитът е отпуснат и
усвоен в евро, поради което следва да се връща именно в евро“. Валутата на
кредита – швейцарски франкове е ясно обозначена в договора – чл.1, чл.2,
чл.3, ал.1, като този извод не се променя от предвидената в чл.2, ал.3
възможност за предоставяне на равностойност на сумата в евро. Практиката
на ВКС по чл.290 от ГПК (Решение № 60108 от 28.01.2022 г. т.д.1159/2020 г.,
ІІ т.о.; Решение № 295 от 19.02.2019 г. по т.д.3539/2015 г., ІІ т.о.) приема, че
усвояването кредита в резервна валута е допустимо и не означава промяна в
договорните условия.
За установяване размера на вземането на Банката към ответниците-
кредитополучатели към 10.01.2012 г. (датата на твърдяното „автоматично
настъпване на предсрочна изискуемост по кредита), към 19.02.2013 г. (датата
на подаване на заявленито за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
ГПК) и към 19.04.2013 г. (датата на депозиране на исковата молба), по делото
са назначени и приети основно и две допълнителни заключения на съдебно-
счетоводна експертиза.
От основното и допълнителните заключения на вещото лице по
допуснатата ССчЕ се установява, че на 15.08.2007 г. е извършено усвояване
на разрешената сума по процесния договор, кредитът е отпуснат чрез
дебитиране на със сумата от 123 602 швейцарски франка на разплащателната
23
сметка на ответницата Б. Д.. Кредитът е погасяван до 17.10.2011 г., когато е
погасена вноска № 50 с падеж на 10.10.2011 г. в размер на 266,33 швейцарски
франка, след която дата според вещото лице (отговор на въпрос № 2 от
основното заключение по ССчЕ) ответниците не са обслужвали/плащали
кредита. Посочено е, че на 31.10.2013 г. е постъпила сума от ЧСИ Д.Николов
в размер на 91 769,60 лв, с която са погасени главница от 44604,77
швейцарски франка (70 656,19 лв), такса за управление 491,60 швейцарски
франка (781,51 лв), имуществена застраховка – 257,94 швейцарски франка
(410,05 лв) и съдебни разноски от 19 921,85 лв.
Съгласно отговора на въпрос № 3 от допълнителното заключение на
вещото лице Бангеева, депозирано на 06.06.2022 г. общият размер на
паричните суми, постъпили по разплащателната сметка, чрез която се
погасява процесния кредит, за периода от 31.07.2007 г. до 10.01.2012 г., до
датата на подаване на заявлението (19.02.2013 г.) и до датата на депозиране на
исковата молба (19.04.2013 г.) е 25 842,29 швейцарски франка, и – както се
посочи по-горе, на 31.10.2013 г. е постъпила сума в размер на 91 769,60 лв от
ЧСИ Делян Николов, с която Банката е погасила главница от 44 604,77
швейцарски франка, такса управление – 491,60 швейцарски франка,
имуществена застраховка – 257,94 швейцарски франка и съдебни разноски –
19 921,85 лв (отговор на въпрос № 2 от основното заключение).
Поради изключване на неравноправните клаузи на договора, на
допълнителните споразумения, както в частта на клаузите, предвиждащи
анатоцизъм, така и в частта на клаузите, предвиждащи гратисни периоди,
съдът намира, че размерът на задължението по кредита на ответниците,
съотв.наличието или не на просрочие при изпълнение на задължението им за
погасяване на кредита, следва да се съобрази съгласно отговорите на въпрос
№ 1 и № 7 от допълнителното заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, депозирано на 06.06.2022 г. В отговора на този въпрос, от
неплатените на падежната дата задължения за дължими лихва, главница,
санкционна лихва, такса управление и имуществена застраховка по Таблица 4
(в която задълженията са изчислени без да се вземат предвид допълнитените
споразумения), вещото лице е отнесло за погасяване на главница и договорни
лихви, начислените наказателни лихви, недължимо платени лихви поради
увеличение на лихвения процент през периода м.08.2008 г. – м.03.2009 г.,
недължимо платени курсови разлики за периода от 31.07.2007 г. до 03.02.2013
24
г., съгласно влезли в сила решение по гр.д.4489/2013 г. на СРС, решение по
в.гр.д.5120/2019 г. на СГС и определение по т.д.1434/2020 г. на ВКС, ТК, I т.о.
Така при изключване на неравноправните клаузи от договора и
допълнителните споразумения, предвиждащи анатоцизъм и гратисни
периоди, към „момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем“
(10.01.2012 г. - датата на твърдяното от ищеца по заповедното производство и
с исковата молба „автоматично настъпване на предсрочна изискуемост по
кредита“) съгласно отговора на въпрос № 1 от допълнителното заключение по
съдебно-счетоводната експертиза, депозирано на 06.06.2022 г., ответниците
като кредитополучатели са имали просрочени и неплатени задължения по
кредита, както следва: 1 925,79 швейцарски франка главница, 8 371,33
швейцарски франка – възнаградителна лихва, 356,11 швейцарски франка -
такса управление и 191,12 швейцарски франка – имуществена застраховка.
Тъй като към този момент ответниците вече са спрели погасяването на
кредита, към 19.02.2013 г. (датата на подаване на заявленито за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК) ответниците като кредитополучатели
са имали просрочени и неплатени задължения по кредита, както следва:
3 596,62 швейцарски франка главница, 15 276,85 швейцарски франка –
възнаградителна лихва, 707,77 швейцарски франка - такса управление и
257,94 швейцарски франка – имуществена застраховка, а към 19.04.2013 г.
(датата на депозиране на исковата молба) размерът на просрочените и
неплатени задължения по кредита е бил: 3 862,52 швейцарски франка
главница, 16 330,39 швейцарски франка – възнаградителна лихва, 707,77
швейцарски франка - такса управление и 257,96 швейцарски франка –
имуществена застраховка.
С оглед посоченото по-горе, съдът намира за неоснователни и
недоказани възраженията на въззивниците, че те като кредитополучатели не
са изпаднали в забава по процесния договор за кредит, поради което не е било
налице основание, кредитодателят да обяви кредита за предсрочно изискуем.
По отношение на момента на настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита, съдът намира следното:
Съгласно тълкуването на "предсрочна изискуемост" по смисъла на
чл.60, ал.2 ЗКИ, дадено в т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г., ОСГТК, обявяването й се осъществява с
25
отправяне на изявление на кредитора до длъжника, че ще счита целия кредит
или непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми, включително за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми, а действието й настъпва от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора в горния смисъл, ако към този момент са били
налице обективните факти, предпоставящи възникването на това
потестативно право на кредитора, т.е.следва да са налице кумулативно
следните предпоставки: страните да са уговорили в полза на кредитора-банка
потестативното право да обяви кредит за предсрочно изискуем, поради
необслужването му съобразно договора; да е налице неизпълнение,
предпоставящото упражняването на правото да се обяви кредитът за
предсрочно изискуем; Банката да е упражнила това свое право и да е
уведомила длъжника за това.
Съдът намира, че в случая предпоставките за обявяване на
процесния кредит за предсрочно изискуем са доказани. Възможността
Банката да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем, ако
кредитополучателят не погаси която и да е вноска по кредита или при
неизпълнение на което и да е негово задължение по сключения договор, е
изрично уговорена в чл.18, ал.1 от договора.
Предвид разяснението, дадено в дадено в т.18 от ТР № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г., ОСГТК, уговорка на страните по
чл.18, ал.2 от договора за автоматично настъпване на предсрочна изискуемост
на кредита при неиздължаване на три последователни месечни вноски изцяло
или частично, считано от датата на падежа на последната вноска, не намира
приложение, поради което съдът приема, че обявяването на предсрочната
изискуемост на кредита е извършено с исковата молба (в която Банката се е
позовала на предсрочна изискуемост на вземането), и е достигнало до
кредитополучателите с връчване на препис от исковата молба (на 05.07.2013
г.).
Както се посочи по-горе, обслужването на кредита от
кредитополучателите е изцяло преустановено от 17.10.2011 г., когато е
извършено последното плащане по договора в размер на 266,33 швейцарски
франка, като към момента на депозиране на исковата молба - 19.04.2013 г.,
въпреки изключване на неравноправните клаузи от договора и
26
допълнителните споразумения, предвиждащи анатоцизъм, при изключване на
гратисните периоди по допълнителните споразумения, са налице просрочени
и неплатени задължения по кредита в размер на: 3 862,52 швейцарски франка
главница, 16 330,39 швейцарски франка – възнаградителна лихва, 707,77
швейцарски франка - такса управление и 257,96 швейцарски франка –
имуществена застраховка.
Обявяването на предсроната изискуемост на кредита с исковата
молба (в която ищецът се е позовал на предсрочна изискуемост, макар от по-
ранен момент), е достигнало до кредитополучателите с връчването на
исковата молба, извършено на 05.07.2013 г.
Съгласно т.2 от ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк.дело № 3/2017 г. на
ОСГТК на ВКС, размерът на вземането при предсрочна изискуемост по
договор за кредит следва да се определи в размер само на непогасения
остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до
датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост
размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен
план (в случая – при отчитане на обявените за неравноправни клаузи). От
това следва, че крайният момент, до който на кредитора могат да бъдат
присъдени договорни и наказателни лихви за просрочие, както и такси за
управление на кредита, е моментът на предсрочната изискуемост или
05.07.2013 г.
Дължимата падежирала и непадежирала главница съобразно
изчисленията по Таблица 4 за исковия период от 10.10.2011 г. до 05.07.2013 г.
(колона № 3 от таблицата) е 70 369,19 швейцарски франка – сбор от
падежирала главница - 3 711,93 швейцарски франка (колона 6 от таблицата) и
предсрочно изискуема главница - 66 657,26 швейцарски франка, като съдът
съобразява, на основание чл.235, ал.3 ГПК, постъпилата в хода на исковото
производство (на 31.10.2013 г.) сума от ЧСИ Д.Николов в размер на 91 769,60
лв, с която са погасени 44 604,77 швейцарски франка от остатъка от
непадежиралата към момента на настъпване на предсрочната изискуемост
главница.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира за частично
неоснователни (над 70 369,19 швейцарски франка) оплакванията по т.3 от
27
въззивната жалба, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
ответниците дължат главница в размер на 75 389,82 швейцарски франка.
Съдът не споделя твърденията на въззивниците, че дължимия от тях размер на
главницата следва да се определи по колона № 3 от Таблица 5 от
допълнителното заключение на вещото лице Бангеева, прието в съдебното
заседание на 19.07.2022 г. Изчисленията в Таблица 5 са изготвени при
зачитане на всички гратисни периоди, уговорени с четирите допълнителни
споразумения, за които гратисни периоди настоящият състав изложи
съображения, че не ги зачита.
Дължимите възнаградителни лихви за исковия период от
10.10.2011 г. до 05.07.2013 г. са 11 142,16 швейцарски франка (колона № 5 от
Таблица 4), но са претендирани от ищеца в по-малък размер (и за по-кратък
период – до 18.02.2013 г.) – 10 449,68 швейцарски франка.
Съдът намира за неоснователно оплакването по т.4 от въззивната
жалба, а именно – че неправилно първоиностнационният съд е приел, че
ответниците дължат възнаградителна лихва в претендирания от ищеца
размер.
В тази връзка съдът намира за неоснователно и недоказано
твърдението на въззивниците, че към 10.01.2012 г. не само нямат неплатени
вноски по кредита, но и имали надвнесени суми, „поради което претенцията
на Банката за договорна лихва следва да бъде отхвърлена като
неоснователна“. Неоснователно е и второто твърдение – че с настъпване на
твърдяната предсрочна изискуемост на кредита на 10.01.2012 г. договорът се
прекратява, поради което не се дължи договорна лихва.
Както се посочи по-горе, съдът приема за доказано от заключението
на вещото лице по допълнителната ССчЕ, че поради неплащане на дължимите
погасителни вноски след 10.10.2011 г., ответниците са изпаднали в забава и
са имали неплатени задължения за главница, договорна лихва, такси и
застраховки и към 10.01.2012 г., и към 19.02.2013 г. (датата на подаване на
заявленито за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК), и към
19.04.2013 г. (датата на депозиране на исковата молба), поради което с
исковата молба банката е обявила предсрочна изискуемост на кредита,
настъпила с връчване на препис от исковата молба на кредитополучателите на
05.07.2013 г. Ето защо съдът намира, че до настъпване на предсрочна
28
изискуемост на кредита на 05.07.2013 г., кредитополучателите дължат и
възнаградителна лихва, чийто размер, изчислен по описания по-горе начин е
по-висок от претендирания от банката размер, поради различния период,.за
който се претендира – претенцията на Банката е до 10.01.2012 г.
Дължимата такса управление за периода от 10.10.2011 г. до
05.07.2013 г. е 562,32 швейцарски франка (колона № 18 от Таблица 4). Съдът
намира за неоснователно и последното оплакване във въззивната жалба (по
т.5), че въззивниците не дължат такси по договора в размер на 216,17
швейцарски франка, тъй като не дължали главница и договорна лихва, а и не
било установено за какво се дължат тези такси.
В чл.4 от договора са уредени таксите, които се дължат от
кредитополучателя на банката, а именно такса за управление – 1,5% върху
размера на разрешения кредит еднократно, платима при първото усвояване на
кредита (чл.4, т.1), такса за управление на кредита, платима ежемесечно
спрямо месечната погасителна вноска в размер на 0,03% върху размера на
непогасената главница (чл.4, т.2), административна такса от 20 лв еднократно
при подаване на документи за кредит.
Клаузата на чл.12, ал.1 от договора, съгласно която Банката запазва
правото си по време на действието на договора да променя Тарифата за
условията, лихвите, таксите, комисионните, които прилага при операциите си,
е обявена за нищожна с влязлото в сила решение по преюдициалния спор
между страните, но по делото няма данни таксата за управление на кредита да
е била променяна едностранно от Банката.
С оглед посоченото в колона № 18 от Таблица 4 към
допълнителното заключение по ССчЕ, депозирано на 06.06.2022 г.,
задължение на кредитополучателите за дължима такса управление, съдът
намира иска за установяване дължимостта на такса управление за
основателен и доказан до размера от 562,32 швейцарски франка, но поради
уважаване на иска от първоинстанционния съд в размера от 216,17
швейцарски франка и липсата на подадена от ищеца въззивна жалба против
отхвърлителната част, решението е влязло в сила в отхвърлителната част.
Съдът намира за частично основателно оплакването във въззивната
жалба, че законната лихва върху главницата следва да се присъди от
датата на връчване на ответниците на препис от исковата молба, с което им е
29
обявена предсрочната изискуемост на главницата.
Върху част от главницата, а именно върху падежиралите вноски,
чийто падеж е настъпил през периода от 10.11.2011 г. до 05.07.2013 г., се
дължи законна лихва върху всяка падежирала главница, считано от датата на
настъпване на конкретния падеж до окончателното плащане. В този смисъл е
Решение № 10 от 25.02.2020 г. на ВКС по т.д.№ 16/2019 г., II т.о., ТК. Върху
остатъка от главницата след настъпване на предсрочната изискуемост, съдът
намира, законна лихва се дължи от този момент – в случая от 05.07.2013 г.
Тъй като първоинстанционният съд е приел, че законна лихва върху
главницата се дължи от датата на подаване на заявлението – 19.02.2013 г.,
т.е.за по-кратък период, поради забраната по чл. 271, ал. 1, изр.второ ГПК за
влошаване на положението на жалбоподателя, законна лихва следва да се
присъди върху падежиралата главница, считано от 19.02.2013 г., както следва
(колона № 6 от Таблица 4): върху 132,05 швейцарски франка, считано от
19.02.2013 г. до окончателното заплащане на главницата; върху 132,65
швейцарски франка, считано от 10.03.2013 г. до окончателното заплащане на
главницата; върху 133,22 швейцарски франка, считано от 10.04.2013 г. до
окончателното заплащане на главницата; върху 133,86 швейцарски франка,
считано от 10.05.2013 г. до окончателното заплащане на главницата; върху
134,46 швейцарски франка, считано от 10.06.2013 г. до окончателното
заплащане на главницата. Върху остатъка от главницата - предсрочно
изискуема главница - 66 657,26 швейцарски франка (поради забраната по
чл.271, ал.1, изр.второ ГПК за влошаване на положението на жалбоподателя)
следва да се присъди законна лихва от 05.07.2013 г. до окончателното
изплащане на главницата. Това налага отмяна на решението на
първоинстанционния съд и в частта на законната лихва и присъждането й в
посочените по-горе размери.
В тези предявени размери претенциите са основателни и следва да
бъдат уважени, като съобразно диспозитивното начало в процеса се съобрази
размерът на претендираните възнаградителни лихви и такса управление,
посочени в исковата молба, както и разпоредбата на чл.271, ал.1, изр.второ
ГПК .
По отношение на въззивна жалба вх.№ 260144/16.01.2023 г. е
подадена от ответниците Д. срещу решение № 260085/16.12.2022 г. по т.д.
30
№211/2013 г. по описа на БОС , В ЧАСТТА му, с която е оставена без
уважение молба вх.№ 264833/23.11.2022 г. по описа на БОС, съдът намира
следното:
С посочената по-горе молба ответниците са поискали от
първоинстанционния съд да отстрани допусната от него очевидна фактическа
грешка в решение № 260072/24.10.2022 г. по т.д.211/2013 г., касаеща
неправилно посочена дата на усвояване на кредита в диспозитива на
решението, както и да допълни решение № 260072/24.10.2022 г. по
т.д.211/2013 г., „като в диспозитива на решението, след посочване на датата
на усвояване на кредита, да бъде изрично посочен валидният валидния към
тази дата валутен курс на швейцарския франк към евро , а именно 1
швейцарски франк = 1,648 евро (посочен в Приложение № 1 към процесния
договор за кредит)“.
С решение № 260085/16.12.2022 г. първоинстанционният съд е
допуснал исканата поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
260072/24.10.2022 г. и е постановил, че оставя без уважение молбата на
ответниците в останалата й част, като действително не е изложил мотиви.
Независимо от липсата на мотиви в обжалваното решение,
настоящият състав намира, че не е налице основание за отмяна на решението
в обжалваната му част.
Непълнота на постановеното решение е налице когато липсва воля
на съда относно част от спорното право; някой от съединените искове;
относно допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет (напр.
искания за плодове или за лихви). Съгласно правната теория и съдебната
практика, не е налице непълно решение когато съдът е пропуснал да изрази в
решението си част от иначе пълно формирната своя воля. В този случай би
било налице допусната очевидна фактическа грешка.
В настоящия случай (както и самите въззивници изрично са
посочили във въззивната си жалба), първоинстанционният съд е посочил в
мотивите на решение № 260072/24.10.2022 г. (стр.2, абзац 5), че „предвид
приетото в мотивите на съдебния акт, че връщането на кредита се дължи в
швейцарски франкове, а задълженията следва да се изчислят въз основа на
договора и първоначалния погасителен план към него, то и в диспозитива на
съдебното решение следва да бъде изрично посочено, че сумите са дължими в
31
швейцарски франкове по курс „купува“ за швейцарски франк към евро на
Банката, валиден към датата на усвояване на кредита – 31.07.2007 г.“ (като
датата е поправена с решение № 260085/16.12.2022 г. по реда на чл.247 ГПК
на 15.08.2007 г.). В посочения смисъл съдът е произнесъл и диспозитив, че
допуска поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
260065/05.08.2022 г., като на стр.16, ред 19 отгоре надолу, след „договор за
кредит за покупка на недвижим имот № НL25581/31.07.2007 г.“ се чете
„дължими по курс „купува“ за швейцарски франк към евро на Банката,
валиден към датата на усвояване на кредита – 31.07.2007 г.“ (като датата е
поправена с решение № 260085/16.12.2022 г. по реда на чл.247 ГПК на
15.08.2007 г.)“.
С оглед изразената изрично воля на първоинстанционния съд в
мотивите, а и в диспозитива на решение № 260072/24.10.2022 г., както и в
мотвите на решение № 260065/05.08.2022 г. (стр. 11, абз. последен – стр. 12,
абз. първи), настоящият състав приема, че първоинстанционният съд е
формирал воля относно приложимия курс на швейцарския франк към евро, по
който следва да се погасява задължението на ответниците, съотв. не е налице
непълнота на решението, която да трябва да се отстрани по реда на чл. 250
ГПК.
При така изложените съображения, поради частичното несъвпадане
на крайните изводи на двете инстанции, решение № 260065/05.08.2022 г.
следва да бъде отменено в частта, с която е прието за установено, че
ответниците Б. Д. и П. Д. дължат солидарно на „Юробанк България“ АД,
главница в размер над 70 369,19 швейцарски франка (падежирала и
непадежирала), до уважения размер от 75 389,82 швейцарски франка по
договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL25581 от 31.07.2007 г.,
дължими по курс „купува“ за швейцарски франк към евро на Банката, валиден
към датата на усвояване на кредита –15.08.2007 г., като вместо това се
постанови отхвърляне на иска на „Юробанк България“ АД за приемане за
установено, че Б. Д. и П. Д. дължат солидарно на „Юробанк България“ АД,
главница в размер над 70 369,19 швейцарски франка (падежирала и
непадежирала), до уважения размер от 75 389,82 швейцарски франка по
договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL25581 от 31.07.2007 г.,
дължими по курс „купува“ за швейцарски франк към евро на Банката, валиден
към датата на усвояване на кредита –15.08.2007 г., за които вземания е
32
издадена по ч.гр.д.1182/2013 г. по описа на БРС Заповед № 752 от 20.02.2013
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК. Решението на БОС следва да се отмени и в частта, с която е прието за
установено, че ответниците дължат законна лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК – 19.02.2013 г., до нейното окончателно изплащане, и вместо
това постановяване, че ответниците дължат законна лихва върху
падежиралата главница, считано от 19.02.2013 г., както следва: върху 132,05
швейцарски франка, считано от 19.02.2013 г. до окончателното заплащане на
главницата; върху 132,65 швейцарски франка, считано от 10.03.2013 г. до
окончателното заплащане на главницата; върху 133,22 швейцарски франка,
считано от 10.04.2013 г. до окончателното заплащане на главницата; върху
133,86 швейцарски франка, считано от 10.05.2013 г. до окончателното
заплащане на главницата; върху 134,46 швейцарски франка, считано от
10.06.2013 г. до окончателното заплащане на главницата; както и законна
лихва върху остатъка от главницата - предсрочно изискуема главница -
66 657,26 швейцарски франка от 05.07.2013 г. до окончателното изплащане на
главницата.
В останалата обжалвана част, решение № 260065/05.08.2022 г.
следва да бъде потвърдено поради неоснователност на въззивната жалба на
ответниците.
По изложените по-горе съображения във връзка с въззивна жалба вх.
№ 260144/16.01.2023 г., решение № 260085/16.12.2022 г. по т.д.№211/2013 г.
по описа на БОС също следва да бъде потвърдено в обжалваната от
ответниците част.
При така постановения резултат, на въззивниците следва да се
присъдят съдебни разноски за въззивното производство в размер на 1 307 лв
от общо направени разноски от 3000 лв за заплатено адвокатско
възнаграждение. Според настоящия състав, за първоинстанционното
производство, с оглед частичното отхвърляне на иска, на ответниците се
дължат разноски в размер на 2 113 лв, поради което, на основание чл.271, ал.1
ГПК, първоинстанционното решение в тази му част следва да се потвърди.
Въззиваемият „Юробанк България“ АД не е заявил искане за присъждане на
разноски за въззивното производство и не е представил доказателства за
33
направени такива разноски, поради което разноски за въззивното
производство не му се дължат.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 260065/05.08.2022 г. по т.д.211/2013 г. по
описа на Бургаски окръжен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК, допълнено
и изменено в частта на разноските по реда на чл.248 ГПК с решение №
260072/24.10.2022 г. и поправено по реда на чл.247 ГПК с решение №
260085/164.12.2022 г., В ЧАСТТА, с която е прието за установено в
отношенията между „Юробанк България“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул. „Околовръстен път“ № 260, като
кредитодател и ответниците Б. Г. Д. и П. Д. Д., като кредитополучатели, че
ответниците дължат солидарно на „Юробанк България“АД, ЕИК *********
главница в размер над 70 369,19 швейцарски франка (сбор от падежирала
главница от 3 711,93 швейцарски франка и предсрочно изискуема главница от
66 657,26 швейцарски франка) до уважения от първоинстанционния съд
размер от 75 389,82 швейцарски франка, както и В ЧАСТТА, с която е
прието за установено, че ответниците дължат законна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 19.02.2013 г., до нейното окончателно
изплащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на „Юробанк България“ АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.
“Околовръстен път“ № 260, за приемане за установено, че Б. Г. Д. с ЕГН
********** и П. Д. Д. с ЕГН **********, дължат солидарно на „Юробанк
България“ АД, главница в размер над 70 369,19 швейцарски франка (сбор
от падежирала главница от 3 711,93 швейцарски франка и предсрочно
изискуема главница от 66 657,26 швейцарски франка), до уважения размер от
75 389,82 швейцарски франка по договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL25581 от 31.07.2007 г., дължими по курс „купува“ за швейцарски
франк към евро на Банката, валиден към датата на усвояване на кредита –
15.08.2007 г., за които вземания е издадена по ч.гр.д.1182/2013 г. по описа на
34
БРС Заповед № 752 от 20.02.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. Г. Д. с ЕГН ********** и П. Д.
Д. с ЕГН **********, дължат солидарно на „Юробанк България“ АД, законна
лихва върху падежиралата главница, считано от 19.02.2013 г., както следва:
върху 132,05 швейцарски франка, считано от 19.02.2013 г. до окончателното
заплащане на главницата; върху 132,65 швейцарски франка, считано от
10.03.2013 г. до окончателното заплащане на главницата; върху 133,22
швейцарски франка, считано от 10.04.2013 г. до окончателното заплащане на
главницата; върху 133,86 швейцарски франка, считано от 10.05.2013 г. до
окончателното заплащане на главницата; върху 134,46 швейцарски франка,
считано от 10.06.2013 г. до окончателното заплащане на главницата; както и
законна лихва върху остатъка от главницата - предсрочно изискуема главница
от 66 657,26 швейцарски франка, считано от 05.07.2013 г. до окончателното
изплащане на главницата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260065/05.08.2022 г. по т.д.211/2013
г. по описа на Бургаски окръжен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК,
допълнено и изменено в частта на разноските по реда на чл.248 ГПК с
решение № 260072/24.10.2022 г. и поправено по реда на чл.247 ГПК с
решение № 260085/164.12.2022 г., в останалата обжалвана част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260072/24.10.2022 г. по т.д.211/2013
г. по описа на Бургаския окръжен съд, представляващо неразделна част от
решение № 260065/05.08.2022 г., по т.д.211/2013 г. по описа на БОС, в
обжалваната част.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, ул. “Околовръстен път“ № 260, да заплати на
Б. Г. Д. с ЕГН ********** и П. Д. Д. с ЕГН **********, съдебни разноски за
въззивното производство съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на
1 307 лв (хиляда триста и седем лева).
Решението е постановено при участието на трето лице помагач -
„С.Г.Груп“ ЕАД с ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
35
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
36