Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 30 ноември 2018 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, трети въззивен състав, в открито
съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател: ПЛАМЕН
ПЕТКОВ
Членове: ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
КРИСТИНА ТОДОРОВА
при секретаря
Андреева и с участието на прокурор Торбова, като разгледа докладваното от съдия
ТОДОРОВА в.н.о.х.д. № 151 по описа за 2018 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 162 от 06.06.2017 г.
на Районен съд – гр.С., постановена по н.о.х.д. № 565/2015 г. по описа на същия
съд, е признат подсъдимия М. С. В., с ЕГН **********,***, за виновен в това, че
на 03.04.2014 г., около 23,00 ч., в с.Д., община К., на ул.”*****”, на пощада в
центъра на селото, в съучастие като съизвършител с Д.М.М., чрез нанасяне на
удари с ръце и крака в областта на тялото и главата, е причинил на А.Н.К.,
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на предна и странична стена на
левия горно-челюстен синус, което увреждане представлява по своя
медико-биологичен характер счупване на челюст; счупване на страничната стена на
лявата орбита, която се изгражда от ябълчната кост, свързана с горната челюст,
което увреждане представлява по своя медико-биологичен характер счупване на
челюст, като деянието е извършено по хулигански подбуди, поради което и на
основание чл.131 ал.1, т.12, пр.1, във вр. с чл.129 ал.2, пр.3, вр. чл.20 ал.2
от НК и във вр. с чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 3 /три/ години, чието изпълнение
на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 5 /пет/ години,
считано от влизане в сила на присъдата.
Със същата присъда е признат
подсъдимия Д.М.М., с ЕГН **********, от с.Д., Софийска област, за виновен в това, че на 03.04.2014 г., около
23,00 ч., в с.Д., община К., на ул.”******”, на пощада в центъра на селото, в
съучастие като съизвършител с М.Р.В., чрез нанасяне на удари с ръце и крака в
областта на тялото и главата, е причинил на А.Н.К., средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на предна и странична стена на левия горно-челюстен
синус, което увреждане представлява по своя медико-биологичен характер счупване
на челюст; счупване на страничната стена на лявата орбита, която се изгражда от
ябълчната кост, свързана с горната челюст, което увреждане представлява по своя
медико-биологичен характер счупване на челюст, като деянието е извършено по хулигански
подбуди, поради което и на основание чл.131 ал.1, т.12, пр.1, във вр. с чл.129
ал.2, пр.3, вр. чл.20 ал.2 от НК и във вр. с чл.54 от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 4 /четири/ години, считано от влизане в
сила на присъдата.
С горепосочената присъда, на
основание чл.189 ал.3 от НПК, в тежест на всеки един от подсъдимите е възложена
съответната част от направените по делото разноски – сумата от 335,00 лева,
платима по сметка на Районен съд – гр.С. и сумата от 244,34 лева, платима по
сметка на РУП на МВР гр.К..
Срещу така постановената присъда,
в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба от адв.И.П. – защитник на подсъдимия Д.М.М.. В същата се
излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакувания съдебен акт,
поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Твърди се, че при разглеждането на делото и постановяване на присъдата,
районния съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, свързани
с определяне на местната компетентност на прокурора – участието по делото на
прокурор от Районна прокуратура – гр.К., който не е бил командирован в
съответната на първоинстанционния съд прокуратура. Излагат се и доводи за
необоснованост на присъдата, поради недоказаност на повдигнатото срещу
подсъдимия М. обвинение, от съществуващата доказателствена основа. В тази
насока се сочи, че по делото липсват каквито и да било доказателства,
установяващи нанесени удари на пострадалия от страна на подсъдимия. Според
защитата, неправилно първоинстанционния съд е приел, че телесното увреждане на
пострадалия е причинено от подсъдимия М. по хулигански подбуди, доколкото не е
отчетен личния мотив в действията му.
Релевират се и доводи за явна несправедливост на наложеното на
подсъдимия наказание, като в тази насока не се изтъкват никакви аргументи. Иска
се от въззивния съд да отмени атакуваната присъда и да постанови нова такава, с
която да оправдае изцяло подсъдимия М.. Алтернативно се заявява искане пред
въззивната инстанция да бъде изменена обжалваната присъда, като се намали
размера на наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия М..
Първоинстанционната присъда е
обжалвана и от адв.В.Т. – служебен защитник на подсъдимия М.Р.В., с твърдения
за нейната незаконосъобразност и неправилност. Твърди се, че първостепенния съд
е сторил неправилна оценка на доказателствата, в частност на депозираните пред
него, показания на свидетелите – очевидци А. Г. и Л. И., игнорирайки изцяло
последните. Поддържа се, че показанията на тези свидетели, дадени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, напълно се подкрепят от обясненията на
двамата подсъдими. Сочи се, че първостепенния съд неправилно е изградил
фактическите си изводи, относно причиняването на телесното увреждане на
пострадалия от съвместните действия на подсъдимите, основно върху приобщените
от досъдебното производство, показания на свидетелите Г. и И.. Според защитата,
тези свидетелски показания не са достоверни, доколкото при депозирането им не
са били спазени процесуалните изисквания за разпит на непълнолетни свидетели.
Твърди се още и, че приетата от първата инстанция правна квалификация на
деянието на подсъдимия В. е неправилна, доколкото доказателствата по делото
сочели, че действията му били извършени в условията на силно раздразнение,
предизвикано от поведението на самия пострадал. Предвид така изложените
съображения, защитникът счита, че решаващият извод на първостепенния съд за
несъмнена и категорична доказаност подсъдимия В. да е извършил инкриминираното
му деяние, е неправилен, незаконосъобразен и не почива на верен анализ и
обективна оценка на доказателствената съвкупност. С оглед на това и на
основание чл.336 ал.1, т.3 във вр. с чл.334 т.2 от НПК в жалбата се предлага
въззивния съд да отмени атакуваната присъда в частта, с която подсъдимия М.В. е
осъден по повдигнатото му обвинение и да постанови нова такава, с която да бъде
оправдан. Алтернативно се заявява искане от защитата за изменение на
обжалваната присъда в частта й относно наложеното на подсъдимия В. наказание,
като размера на последното бъда намален.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия Д.М.М. – адвокат И.П.
поддържа жалбата срещу
осъдителната присъда на районния съд, с искане последната да бъде отменена и
подсъдимия изцяло оправдан, тъй като неправилно този съд е приел,
че повдигнатото на М.
обвинение е безспорно и категорично доказано по смисъла на чл.303 от НПК. В тази насока се сочи, че по делото липсват каквито и да
било доказателства, установяващи нанесени удари на пострадалия от страна на
подсъдимия М.. Поддържа се, че такива доказателства не могат да се изведат,
както от показанията на свидетелите А. Г. и Л. И., така и от показанията на
самия пострадал, които дават сведение за нанесен му побой единствено от другия
подсъдим М.В.. В подкрепа на посочената теза, защитата сочи и съдържащите се
данни в заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза,
относно възможността причинената на пострадалия средна телесна повреда да е
причинена в резултат само на един удар. Защитникът поддържа и изложения във
въззивната жалба довод за допуснато от първостепенния съд при разглеждането на
делото и постановяването на присъдата, съществено нарушение на процесуалните правила,
свързани с определяне на местната компетентност на прокурора – участието по
делото на прокурор от Районна прокуратура – гр.К., който не е бил командирован
в съответната на първоинстанционния съд прокуратура.
В последната си дума пред въззивния съд
подсъдимият Д.М.М.
моли въззивния съд да намали размера на наложеното му с първоинстанционната
присъда наказание.
В
проведеното от настоящата инстанция съдебно заседание, защитата на подсъдимия М.Р.В.
в лицето на адвокат Т. поддържа подадената от нея въззивна жалба и оплакванията си, изложени в същата касателно необосноваността
и незаконосъобразността на атакуваната присъда. Поддържа и изнесените от нея
доводи в тази насока, като не излага допълнителни такива в съдебното заседание.
Моли, на основание чл.336 ал.1, т.3, вр. чл.334 т.2 от НПК въззивната инстанция
да отмени атакуваната присъда в частта, с която подсъдимия М.В. е осъден по
повдигнатото му обвинение и да постанови нова такава, с която да бъде оправдан.
Алтернативно се заявява искане от защитата за изменение на обжалваната присъда
в частта й относно наложеното на подсъдимия В. наказание, като размера на
последното бъде намален.
В
последната си дума пред въззивния съд подсъдимия М.Р.В. също моли наложеното му
с присъдата наказание да бъде намалено по размер.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция повереникът на частния обвинител А.Н.К. – адвокат М. моли
въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди атакуваната
първоинстанционна присъда, като правилна и законосъобразна. По основното възражение на защитата за
допуснати в първата фаза на процеса, съществени нарушения на процесуалните
правила при проведения разпит на непълнолетната тогава свидетелка А. Г.,
повереникът изразява становище за неговата несъстоятелност. В тази насока сочи,
че императивните правила за разпит на непълнолетен свидетел в случая са били
изцяло спазени, доколкото при извършването на това действие по разследването е
присъствал инспектор от Детска педагогическа стая. Все в тази връзка се
поддържа за правилно и решението на първостепенния съд да не кредитира
показанията на тази свидетелка, както и на свидетелката Л. И., дадени в хода на
съдебното следствие, тъй като според повереникът, тези показания са
манипулирани.
Пред
въззивната инстанция представителят на С.о.п. изразява становище за
неоснователност на жалбата и пледира присъдата да бъде потвърдена, като обоснована
и законосъобразна. Твърди, че първоинстанционният съд правилно е преценил
събраните по делото доказателства, като е приел, че обвинението досежно двамата
подсъдими е доказано по безспорен и категоричен начин. В тази насока счита, че обосновано
първостепенния съд е дал вяра на приобщените по реда на чл.281 ал.1, т.1 от НПК
показания на свидетелките Г. и И. от досъдебното производство, доколкото същите
са напълно достоверни. Според прокурорът, при проведеният тогава разпит на
свидетелките са били спазени изцяло изискванията на процесуалния закон, поради
което и релевираното в този смисъл възражение на защитата, прокурорът счита за
неоснователно. Такова, според представителят на държавното обвинение е и възражението
на защитата за наличие на силно раздразнение на подсъдимия В., предизвикано от
пострадалия, доколкото по делото няма ангажирани никакви доказателства в
подкрепата му. Счита и, че първостепенния съд е изложил убедителни аргументи за
приетата от него правна квалификация по чл.131 ал.1, т.12 от НК на съвместно
извършеното от подсъдимите деяние. Предлага въззивната инстанция да не счита за
основателно и възражението на защитата за липса на компетентност на участвалия
по делото прокурор, тъй като последната се основава на издадена по надлежния
ред заповед на административния му ръководител. По всички тези съображения,
представителят на СОП моли въззивните жалби да бъдат оставени без уважение и
респективно атакуваната с тях присъда да бъде потвърдена.
Настоящият съдебен състав на СОС, като съобрази наведените от страните
доводи във връзка с данните по делото и след като сам служебно провери изцяло
правилността на атакуваната присъда по реда на чл.314 от НПК, намери за
установено следното:
При първоинстанционното разглеждане
на делото защитниците на подсъдимите са направили искане за провеждане на
съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.1 от НПК, което решаващия съд е
удовлетворил, като в съдебно заседание е било изслушано и прието заключението
на изготвената съдебно-медицинска експертиза /л.75 от ДП/, разпитани са
свидетелите Г. и И., както и са били назначени, изслушани и приобщени допълнителна
съдебно-медицинска експертиза и съдебно-психиатрична експертиза на подсъдимия В..
Страните са дали съгласие да не се провежда разпит на част от посочените от
обвинението свидетели – А. К., К. Х., Р. Р., К. К. и В. С., както и на вещите
лица изготвили комплексните съдебно-психиатрични и психологични експертизи по
делото, което съгласие, на основание чл.372 ал.3, вр. чл.371 т.1 от НПК
първостепенния съд е одобрил, след като е направил преценка за извършването на
тези действия по разследването при условията и по реда, предвидени в НПК. На
основание чл.373 във вр. с чл.283 от НПК районния съд е инкорпорирал в
доказателствената съвкупност, чрез прочитането им, протоколите за разпит на
свидетелите А. К., К. Х., Р. Р., К. К. и В. С., депозирани на досъдебното
производство, заключенията на комплексните съдебно-психиатрични и психологични
експертизи, приложените писмени доказателствени средства.
Въз основа на посочените
доказателствени материали, както и на тези, събрани и проверени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, и след цялостния анализ на
доказателствената съвкупност, решаващият състав на въззивния съд намира за
безспорно установена и съответно възприема следната относима към предмета на
делото фактическа обстановка, а именно:
На
03.04.2014 г., около 18,00 – 18,30 часа, частният обвинител /и свидетел/ А.Н.К.,***,
имал среща с приятеля си – свидетеля Р. С. Р., пред завод „Кока-кола”, находящ
се в близост до гр.К.. На тази среща свидетелят К. върнал на свидетеля Р.
парична сума, която му била заета от последния, след което потеглил обратно за
с.Д.. Пътувал с лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с рег. № ********. В
центъра на селото свидетелят К. се срещнал със свои познати – свидетелите К. Д.
К. и В. И. С.. След проведен между тримата разговор, свидетелите С. и К. отишли
до близкия магазин, а свидетеля К. останал да ги чака в колата си. През това
време покрай неговя автомобил минал непознат за свидетеля К. лек автомобил
марка „Нисан”, на цвят сив металик, чийто номер последния не видял. Минавайки
покрай него, водачът на автомобила, намалил скоростта си, погледнал свидетеля К.
и отново продължил. След връщането на свидетелите К. и С. от магазина,
последния си тръгнал, а свидетеля К. се качил в автомобила на свидетеля К. и
двамата потеглили за гр.К.. Там си купили дюнери, повозили се с автомобила,
след което отново се върнали в с.Д., където спрели пред строителен
магазин. В района на същия имало зона с
безплатен свободен достъп до интернет, от което свидетелите се възползвали. Около
22,50 ч. си тръгнали. Свидетелят К. закарал с автомобила свидетеля К. до дома
му в селото, след което решил да се повози още малко.
Междувременно,
същият ден около 17,30 ч., свидетелките А. Г. и Л. И., които също били от с.Д.,
били на площада в селото. Около 20,30 часа при тях дошли подсъдимите Д.М. и М.В.,
с лек автомобил марка „Нисан”, сив на цвят, управляван от последния. Свидетелката
Г. и подсъдимия Д.М. били в родствени отношения /трети братовчеди/, а с
подсъдимия В., Г. имала любовна връзка. Четиримата се повозили из селото, като
подсъдимия В. управлявал автомобила, до него на предната седалка бил подсъдимия
М., а свидетелките Г. и И. – на задната седалка. Към 21,00 ч. ходили до магазина в селото,
откъдето свидетелката Г. си взела бира, след което спряли и паркирали
автомобила на площада в селото. Четиримата останали в колата и си говорели.
Около
23,00 часа, прибирайки се към дома си, с управлявания от него лек автомобил,
свидетеля К. ***. Там той забелязал паркиран същия този лек автомобил марка
„Нисан”, сив на цвят, който по-рано през деня спрял до него. В това време в
автомобила били подсъдимия В., който седял на мястото на водача, до него на
предната седалка – подсъдимия М., а отзад седяли свидетелките Г. и И..
Прозорците на автомобила били отворени. На свидетеля К. му се сторило, че от
този лек автомобил някой му маха с ръка. Тъй като решил, че е възможно да са
негови познати, свидетелят К. спрял и върнал автомобила си назад. При
приближаването му до автомобила марка „Нисан”, свидетелят К. забелязал подсъдимите
и двете свидетелки, които познавал само визуално, като жители на същото село. Освен
това свидетелят К. имал информация от свои познати, че подсъдимия В. и едно от
момичета в автомобила – свидетелката Г. имали любовни отношения. В този момент
подсъдимия В. привел своя автомобил в движение и го спрял пред този на
свидетеля К.. Веднага след това подсъдимия В. слязъл от автомобила, приближил
са към този на свидетеля К., отворил вратата и с ръце го изкарал от същия.
Съборил го на земята и започнал да му нанася удари с крак в областта на
главата. Последвал го и подсъдимия М., който също нанасял удари с ритници на
свидетеля К.. През това време свидетелките Г. и И. наблюдавали случващото се.
След преустановяване на побоя, двамата подсъдими се качили в автомобила и се
отдалечили от мястото. Пострадалият свидетел останал да лежи на площада.
Подсъдимите и свидетелките Г. и И., спряли за малко пред дома на подсъдимия М.,
след което решили да отидат до гр.К.. По пътя си отново минали през площада на
с.Д., но не видели там свидетеля К. и автомобила му. Двамата подсъдими слезли
от автомобила и разгледали оставените на земята следи от кръв от пострадалия. Подсъдимият
В. открил на мястото мобилен телефон марка „Нокиа”, който взел в себе си. След
като отишли до гр.К., четиримата отново се върнали в с.Д., били спряни за
проверка от полицейски служители, след което всички се прибрали по домовете си.
Междувременно
пострадалият свидетел К. се качил в автомобила си и се прибрал в къщи.
Забелязал, че му липсват мобилния телефон марка „Нокиа” и кожения портфейл,
съдържащ документите за автомобила и сумата от 150 лева. В дома си свидетелят К.
бил посрещнат от майка си – свидетелката К. Х.. Последната много се уплашила
като го видяла – с кръв по лицето, лявото му око било надуто и напълно
затворено. Свидетелката Х. веднага подала сигнал на националния телефонен номер
за спешни повиквания 112 и транспортирала сина си до МБАЛ „С. А.” – гр.С.,
където същия останал за лечение няколко дни. На другият ден свидетелят К.
обяснил на свидетелката Х., че две момчета са му нанесли побой на площада на с.Д..
В хода на образуваното досъдебно
производство, подсъдимия М.В. доброволно предал по същото, с протокол от
04.04.2014 г. /л.124 от ДП/ един брой мобилен телефон марка „Нокиа” с ИМЕИ
35519505*******, с поставена в него карта на „В.”.
От заключението на
съдебномедицинската експертиза /л.75 от ДП/, изслушана и приета от първата
инстанция, се установяват следните констатирани при пострадалия А.Н.К. телесни
увреждания: счупване на предната и странична стена на левия горно челюстен
синус, което увреждане представлява по своя медико-биологичен характер счупване
на челюст; счупване на страничната страна на лявата орбита, която се изгражда
от ябълчната кост, анатомично функционално свързана с горната челюст, което
увреждане представлява също счупване на челюст; фрактура на носните кости,
което е причинило на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за
живота; кръвонасядания на клепачите на двете очи, с притваряне на очната цепка
на лявото око, причинило на пострадалия временно разстройство на здравето
неопасно за живота; охлузване на дясната предмишница, причинило му болка и
страдание. Вещото лице е посочило още, че при пострадалия е констатирана и
закрита черепно-мозъчна травма, протекла с главоболие, гадене и двукратно
повръщане, която симптоматика е характерна за мозъчно сътресение. Липсата обаче
на данни в приложената по делото медицинска документация, за протичането на
същото с изпадане в безсъзнателно състояние, е дало основание на експертът да
приеме, че по своя медико-биологичен характер това увреждане представлява
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Според вещото лице,
описаните увреждания се дължат на силни удари с или върху твърди тъпи предмети,
с гладка контактна повърхност /с изключение на това на предмишницата/, каквито
се явяват и части на човешкото тяло – ръце, крака, глава и др., като добре
отговарят да са получени по начин и време, съобщен от пострадалия. При разпита
си в хода на първоинстанционното съдебно следствие, вещото лице изготвило обсъжданата
експертиза е уточнило, че уврежданията в областта на лицето могат да бъдат
получени най-малко от два нанесени удара, със значителна сила, охлузването на
дясната предмишница – в резултат на удар с ритник.
Горепосочените констатации на
съдебно-медицинската експертиза са напълно потвърдени и от назначената,
изслушана и приета от първостепенния съд допълнителна съдебно-медицинска
експертиза. В резултат на изследваната от тази експертиза допълнително
представена по делото медицинска документация са установени отново налични при
пострадалия А.К. две групи увреждания, локализирани в областта на главата – увреждания,
засягащи костите на лицевия череп и такива с мекотъканен характер, имащи
медико-биологичните характеристики, посочени в заключението на основната
съдебно-медицинска експертиза.
По делото са изготвени и
комплексни съдбено-психиатрични и психологични експертизи /л.79-84 и л.90-95 от
ДП/, от които се установява, че свидетелките А. Г. /непълнолетна към момента на
депозиране на показанията й в досъдебното производство/ и Л. И. са психично
здрави и с налична психическа годност да дават свидетелски показания. Посочено
е, че към времето на деянието, свидетелката Г. е била в състояние на обикновено
алкохолно опиване – субклинична степен, което не е нарушило базовите й психични
годности.
Възприетите от въззивната инстанция фактически
положения /описани по-горе/ напълно съответстват на направените от
първоинстанционния съд фактически констатации, като само ги допълват и детайлизират. Първостепенният
съд е извел фактическите си изводи въз основа на една законосъобразна и правилна
интерпретация на доказателствата по делото без да са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, като при оценката на доказателствените
материали не са били допуснати и логически грешки. Районният съд в пълно съответствие със законовите изисквания е
обсъдил доказателствените материали по делото – анализирал е показанията на разпитаните по
делото свидетели, обясненията на подсъдимите и писмените доказателствени
средства, поради което е приел
за несъмнено установена описаната по-горе фактология на деянието, която /както бе вече посочено по-горе/ се
възприема и от настоящата инстанция.
Първоинстанционният съд правилно
е възприел за достоверни и е кредитирал изцяло показанията на пострадалия
свидетел А.К., тъй като същите са подробни, детайлни, последователни,
непротиворечиви и логични. Въпреки, че показанията на пострадалия свидетел са
едновременно източник на доказателства и средство за защита на накърнените му
от престъплението права, в случая втората инстанция също не намери основания да
не даде вяра на показанията на свидетеля К.. От показанията на този свидетел,
въззивният съд приема за установени фактите относно нанесените му от двамата
подсъдими удари с ритници в областта на главата; причинените му в резултат на тези
удари телесни увреждания; състоянието му веднага след инцидента; поведението и
действията на пострадалия и на подсъдимите във времето преди възникването на
инцидента между тях; присъствието на мястото на инцидента и на други лица.
Относно всички тези факти показанията на свидетеля К. срещат пълна подкрепа в
показанията на свидетелката А. Г., депозирани от нея на досъдебното
производство и приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.1, т.2 от НПК, свидетелката Л. И., дадени в първата фаза на производството и прочетени по
реда на чл.281 ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК, свидетелите К. Х., Р. Р., К. К. и В.
С.. Доказателствата, установени чрез показанията на пострадалия К. се подкрепят
по безспорен начин и от приобщените като писмени доказателствени средства по
делото медицински документи, касаещи здравословното му състояние след деянието,
както и от заключенията на приетите съдебномедицински експертизи. Посочените
доказателствени материали са категоричен източник на фактически данни за
причинени на инкриминираната дата на свидетеля К. телесни увреждания, за вида,
характера и естеството им, и механизма на причиняването им. В частност - показанията
на свидетеля К. кореспондират с показанията на свидетелите Р. Р., К. К. и В. С.,
които напълно потвърждават дадената от пострадалия информация за действията му,
мястото му на нахождение, управлявания от него автомобил през въпросната вечер
преди възникване на конфликтната ситуация. Показанията на пострадалия относно причинени
му телесни увреждания в резултат на нанесените му от подсъдимите удари с
ритници в главата, намират опора в показанията на свидетелката К. Х., дала
сведения за състоянието му веднага след побоя – с подуто и зачервено лице, с
кръв по него и по дрехите, надуто и напълно затворено ляво око. Не на последно
място, обсъжданите свидетелски показания на К. относно нанесен му от двамата
подсъдими побой са напълно съответни и на показанията на свидетелките Л. И. и А.
Г. /тези, дадени от свидетелките на досъдебното производство и приобщени по
съответния процесуален ред/, които са пряк източник на доказателства за
авторството на подсъдимите В. и М. в причиняването на телесната повреда на
пострадалия и начина на причиняването й, предвид възпроизведеното от
свидетелките за това, което те лично са възприели в отделните етапи на
случилото се.
В
съгласие с първия по степен съд, въззивната инстанция не кредитира показанията
на свидетелките А. Г. и Л. И., депозирани от тях при разпита им в хода на
съдебното следствие. Свидетелката Г. заявява, че конфликта между подсъдимите и
пострадалия К. бил предизвикан от последния, който бил „в неадекватно
състояние”, спрял с колата си до тяхната и започнал да се заяжда с подсъдимия В..
Твърди още, че пострадалия „налетял на бой на М.”, след което у нея липсва
спомен за случилото се. В подобен смисъл са и показанията на свидетелката И.,
която дава сведения за отправени от свидетеля К. към подсъдимия В. обидни думи
и нанесен му удар с ръка. Нито една от двете свидетелки не дават сведения да са
възприели нанесени от подсъдимите удари на свидетеля К.. Тези показания на
свидетелките Г. и И. в пълна степен противостоят на останалия кредитиран
доказателствен материал, недостоверни са и неотговарящи на действителността. На
първо място – опровергават се от показанията на свидетелите А.К., К. Х.,
заключенията на приетите по делото съдебно-медицински експертизи, съдържащи
данни за причинени на пострадалия в областта на главата увреждания и механизма
на причиняването им. За да не даде вяра на депозираните в хода на съдебното следствие,
показания на свидетелките Г. и И., настоящата инстанция взе предвид пълното им
противоречие с тези, дадени от тях в досъдебната фаза на производството и
приобщени по делото, чрез прочитането им по реда на процесуалния закон. В
показанията си, свидетелката Г. недвусмислено е заявила /цитирана дословно/:
„Боя започна М., слезе от неговата кола, отиде до момчето, отвори вратата,
свлече го на земята и като започна да го бие го хвърли на земята…Д. също се
намеси”. При излагане на показанията си в хода на досъдебното производство,
свидетелката И. също твърди: „…Спря и отвори предното стъкло, не съм чула дали
момчето каза нещо, но в този момент М. слезе от колата и тръгна към момчето.
Когато момчето видя, че М. слезе, то също слезе и започнаха да се бият. Тогава
от нашата кола слезе и Д. и двамата набиха момчето”. Въззивният съд възприе
като истинни именно тези показания на свидетелките Г. и И., предвид
пълното им съответствие с останалите доказателства по делото, които се
кредитират от съда. Значение следва да бъде отдадено и на обстоятелството, че
при разпита си в съдебно заседание, посочените свидетели не дадоха никакво
адекватно обяснение за причините, поради които депозират съществено
противоречиви показания в двете фази на процеса. Свидетелката Г. единствено
посочи, че при проведения й в досъдебното производство разпит пред съдия, е
била много уплашена, тъй като е била непълнолетна и не са присъствали родителите
й. Това твърдение на свидетелката Г. е изцяло невярно, доколкото в показанията
си пред първата инстанция, същата е възпроизвела фактите и обстоятелствата, за
които е разпитвана и които имат отношение към предмета на делото, по съществено
различен и несъответен на показанията й от досъдебното производство, начин.
В тази връзка, тук е мястото да
се отбележи за напълно несъстоятелно релевираното от защитата на подсъдимите
възражение за доказателствена негодност на показанията на свидетелката А. Г.,
дадени при проведения й в досъдебното производство разпит по реда на чл.223
ал.1 от НПК, доколкото при същия не е присъствал неин родител. Разпоредбата на
чл.140 ал.2 от НПК предвижда, че непълнолетния свидетел се разпитва в
присъствието на педагог, психолог, родител или настойник, ако съответния орган
намери това за необходимо. Следователно правилото е, че разпитът на
непълнолетния свидетел се провежда по реда на този на пълнолетните свидетели,
освен ако съответният орган намери за необходимо при разпита да присъстват и
посочените в разпоредбата на чл.140 ал.1 НПК лица, в който именно случай е
задължен да мотивира решението си. В случая, към момента на проведения на
свидетелката Г. разпит по реда на чл.223 ал.1 НПК, същата е била непълнолетна и
очевидно съдията от съответния първоинстанционен съд не е намерил
„необходимост” при провеждането му да присъстват нейните родители, като е
осигурил единствено явяването на инспектор от Детска педагогическа стая при РУП
– К.. Ето защо, СОС счита, че в случая е
бил спазен напълно порцесуалния регламент за провеждане на разпит на
непълнолетен свидетел, при проведения такъв на свидетелката Г., което не
поставя под съмнение доказателствената стойност на депозираните от нея при
същия показания. В насока валидността на същите, в досъдебната фаза на
производството по делото е изготвена и комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза /л.79-84 от ДП/ предоставила заключение за наличие
психична годност на свидетелката Г. да депозира показания към същия този
времеви момент.
Не може
да бъде възприето за вярно и твърдението на защитникът на подсъдимия Д.М. –
адвокат П., че по делото липсват каквито и да било доказателствени източници за
съучастие на този подсъдим в инкриминираното му престъпно посегателство срещу
телесната неприкосновеност на свидетеля К..
Въз основа на показанията на пострадалия свидетел /виж тези на л.48 от
ДП/ и на показанията на свидетелите Г. и И., първостепенният съд обосновано е
приел за несъмнено установено съпричастието на подсъдимия М. в причиняването на
телесната повреда на пострадалия. Именно на тези доказателствени източници
районния съд правилно е основал и изводите си за обстоятелството, че
възникването на конфликтната ситуация е било предизвикано от поведението на
подсъдимия М., който излязъл от автомобила си, отправил се към този на
пострадалия, извадил го с ръце от него и започнал да му нанася удари. В този
смисъл следва да се приеме за неоснователен доводът на защитата, за отправени
от страна на пострадалия обидни думи към подсъдимия М., които са станали
причина за престъпното му поведение. Освен депозираните в хода на
първоинстанционното съдебно следствие показания на свидетелите Г. и И., които поради
изложените по-горе съображения не могат да се ползват с доверието на първата и
на настоящата инстанция, по делото не съществуват никакви данни за отправени от
пострадалия обидни думи или насилствени действия спрямо подсъдимите, които да са
станали причина за изпадането им в състояние на силно раздразнение
Неоснователен
е заявеният в жалбата и поддържан пред въззивната инстанция довод от защитникът
на подсъдимия М. за допуснато от първостепенния съд при разглеждането на делото
и постановяването на присъдата, съществено нарушение на процесуалните правила,
свързани с определяне на местната компетентност на прокурора – участието по
делото на прокурор от Районна прокуратура – гр.К., който не е бил командирован
в съответната на първоинстанционния съд прокуратура. В хода на
първоинстанционното производство по делото, на лист 40 от същото, участвалият
прокурор от Районна прокуратура – гр.К. е представил заповед на
административния ръководител – окръжен прокурор на ОП С., за командироването му
на основание чл.147 т.2 от ЗСВ за участие в съдебното производство по това
дело. На другият довод на защитата – за наличие на основание за отвод на
прокурора от РП К., първостепенния съд е дал аргументиран и верен отговор в проведеното
на 01.12.2015 г. съдебно заседание, с който въззивната инстанция напълно се
солидаризира и не намира за необходимо да повтаря.
Първостепенният
правилно и обосновано не е кредитирал дадените от двамата подсъдими обяснения,
свеждащи се най-общо до твърдението, че никой от тях не е нанасял удари на
свидетеля К.. И по мнение на настоящият състав на СОС, това твърдение на
подсъдимите следва да бъде игнорирано и отхвърлено, тъй като не е достоверно и
тъй като същото по категоричен начин се опровергава от останалите кредитирани
от съда доказателства. В останалите им части, относно заявените обстоятелства
за присъствието на свидетелите Г. и И. на мястото и по време на инцидента, за
насилственото изкарване на пострадалия от автомобила и бутането му на земята от
страна на подсъдимия В., обясненията на подсъдимите В. и М. правилно са приети
от районния съд за обективни и отговарящи на действителността.
В
обобщение следва да се отбележи, че въззивният съд споделя напълно дадената от
първостепенния съд оценка на събрания по делото доказателствен материал.
Изложеният логически издържан и безпротиворечив анализ на доказателствените
материали, обосновава недвусмисленият извод и на въззивния съдебен състав за
безспорна и категорична установеност на възприетата фактическа обстановка, в
това число и на факта, че съвместни извършители на осъществената престъпна
дейност по причиняването на средна телесна повреда на пострадалия А.К. са
именно подсъдимите М.В. и Д.М.. На базата на възприетите фактически положения
първоинстанционният съд обосновано е заключил, че деянието, в което се изразява
инкриминираното с обвинителния акт поведение на двамата подсъдими, представлява
по своето обективно и субективно проявление, причиняване на средна телесна
повреда на пострадалия, но неправилно е приложил материалния закон приемайки,
че е налице квалифициращият това престъпление признак по т.12 на чл.131 ал.1 от НК.
От обективна страна засегнатите
обществени отношения са тези, свързани с опазване на човешкото здраве и
физическата цялост на личността. Също от обективна страна безспорно и
категорично е установено, че подсъдимите В. и М., в съучастие като
съизвършители по между си, са осъществили изпълнителното деяние на конкретното
престъпление, като същите чрез действията си са упражнили такова въздействие
върху организма на пострадалия А.К., което е предизвикало увреждане на същия,
изразяващо се в причиняването му на счупване на предна и странична стена на
левия горно-челюстен синус, представляващо по своя медико-биологичен характер
счупване на челюст. Т.е. подсъдимите В. и М. с действията си, при условията на
съучастие по между си, са причинили на пострадалия средна повреда по смисъла на
чл.129 ал.2, вр. ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимите М.В.
и Д.М. са извършили престъплението при форма на вината пряк умисъл по смисъла
на чл.11 ал.2 от НК, тъй като същите са съзнавали общественоопасния характер на
своето деяние – причиняването на увреждане на организма на пострадалия А.К.,
чрез причиняването му на посоченото счупване на челюстта. Подсъдимите са
предвиждали и общественоопасните последици от деянието си – причиняването на средна
телесна повреда на пострадалия, и са искали настъпването й. Подсъдимите са
съзнавали също и обстоятелството, че извършват деянието в съучастие като
съизвършители по между си. За да приеме за безспорно установено, че двамата
подсъдими са съзнавали всички тези обстоятелства, представляващи елементи от
обективната страна на състава на престъплението, т.е. извършили са деянието при
условията на пряк умисъл, въззивния съд взе предвид данните по делото,
установяващи конкретните действия на подсъдимите при изпълнение на
престъплението. Прекият умисъл у подсъдимите се извежда от характера на
конкретните действия и телодвижения, извършени от всеки от подсъдимите, от
характера и вида на причинените на пострадалия телесни увреждания, както и от
начина, по който те са били причинени – подсъдимите нанесли удари с крак
/ритници/ в областта на главата на пострадалия.
Както
бе посочено по-горе, този състав на СОС констатира допуснато от първостепенния
съд нарушение на материалния закон относно правната квалификация на извършеното
от двамата подсъдими деяние, приемайки осъществяването му по „хулигански
подбуди”, т.е при наличието на квалифициращия признак по т.12 на чл.131 ал.1 от НК.
Според
правната доктрина и съдебната практика, престъплението би било извършено по
хулигански подбуди, когато от обективна страна дееца извършва непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото. От субективна страна дееца следва да съзнава общественоопасния
характер на това деяние, т.е. действията му трябва да са насочени срещу реда,
установен в страната и общественото спокойствие, и той да иска или да допуска
настъпването на именно тези общественоопасни последици.
В
конкретният случай, за да бъдат окачествени като непристойни действията на
подсъдимите по време на инкриминирания инцидент е следвало да са неприлични и
безсрамни, изразяващи се в буйство, невъзпитаност и други прояви,
скандализиращи обществото, т.е. чрез тях подсъдимите да са изразили брутална
демонстрация против установения ред и по този начин да са засегнали важни
държавни, обществени или лични интереси, или съществено да са засегнали нормите
на нравствеността. В никакъв случай, изхождайки от безспорно установените по
делото обстоятелства, не може да се направи извод, че с действията си
въпросната вечер, подсъдимите В. и М. грубо са нарушили обществения ред.
Подсъдимите и пострадалия К. се познавали визуално, като жители на едно
населено място; повод за контакта между тях въпросната вечер станало
възприетото от пострадалия, че някой му маха /вика го/ от паркиран на площада в
селото автомобил; няколко часа преди физическия сблъсък между подсъдимите и
пострадалия, подсъдимия В. се опитал да влезе в конфликт с пострадалия;
нанесеният на пострадалия побой бил извършен от подсъдимите през тъмната част
от денонощието – около полунощ на процесния ден, когато на площада нямало
присъстващи други лица. С оглед на тези обстоятелства, въззивният съд счита, че
в случая от обективна и субективна страна извършеното от двамата подсъдими по
своето съдържание не е било насочено към грубо нарушаване на обществения ред и
изразяване на явно неуважение към обществото.
Поначало
телесните увреждания, извършени по лични мотиви могат да се приемат и като
такива, извършени по хулигански подбуди, но в тези случаи следва да се докаже,
че деецът е действал не само с умисъл за нанасяне на телесна повреда, но и, че
е съзнавал, че с поведението си грубо нарушава обществения ред и изразява явно
неуважение към обществото.
В
случая, поведението на подсъдимите е било породено от личен мотив и се е
изчерпало с нанасянето на няколко удари с ритници на пострадалия. Принос за
такава подбуда вероятно има и съществуването на някакви предхождащи отношения
между свидетелите К. и А. Г., доколкото в показанията свидетеля К. е заявил
/цитиран дословно/: „В тези предишни дни разбрах от тези познати, че тази А. е
приятелка на шофьора на Нисан-а, който ми нанесе побой, и след като разбрах, че
тази А. си има приятел, аз не съм се закачал с нея”. Наистина публичността
присъства в настоящия случай, но тя не е задължителен белег на престъплението.
Конкретното деяние се е ограничило до обикновен битов конфликт. Последният е
възникнал инцидентно и протекъл много бързо, поради което не може да са приеме,
че е налице грубо нарушаване на обществения ред.
Не може
да се приеме и, че действията на двамата подсъдими са били насочени и към
изразяване на „явно неуважение към обществото”. Същите ще изразяват такова
неуважение, когато чрез тях се манифестира открито висока степен на неуважение
към обществения ред. Въззивната инстанция намира, че и тази обективна
предпоставка липсва и не може да бъде отнесена към действията на подсъдимите.
Цялата деятелност на последните е била движена единствено и само от личен
мотив, била е насочена единствено спрямо пострадалия К., а подсъдимите сами и
по свое желание са преустановили действията си и са се отдалечили от мястото на
инцидента. Безспорно е, че в случая е налице непристойна проява от страна на двамата подсъдими, но тя е по повод
инцидент между тях и пострадалия. Подсъдимите несъмнено са проявили
оскърбително отношение към пострадалия, чрез извършения акт на физическа
интервенция върху телесната неприкосновеност на пострадалия и целта им е била
настъпването именно на телесно увреждане на същия, но не и да изразят явно
неуважение към обществото.
По тези
съображения, настоящият състав на СОС приема, че със съвместните си действия по
нанасяне на удари с ритници на пострадалия К. процесната вечер, подсъдимите са
му причинил средна телесна повреда, но тези им действия не са били извършени по
хулигански подбуди. Поради това, въззивната инстанция приема, че следва да коригира
проверявания съдебен акт, като преквалифицира престъплението, в извършването на
което всеки от двамата подсъдими е признат за виновен от такова по чл.131 ал.1,
т.12, пр.1, вр. чл.129 ал.2, пр.3, вр. чл.20 ал.2 от НК в такова по чл.129
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1 от НК. Това от своя страна налага
изменение на първоинстанционния съдебен акт в този смисъл. Преквалифицирането
на престъпленията, за извършването на които подсъдимите В. и М. са признати за
виновни с проверяваната присъда, в по-леко наказуеми такива, налага и изменение
на същата в частта, относно наложените на подсъдимите наказания за тези
престъпления.
При
индивидуализацията на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Д.М.
за престъплението по чл.129 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1 от НК, като смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства,
следва да бъдат отчетени чистото му съдебно минало към момента на извършване на
деянието, младата му възраст, сравнително ниската степен на обществена опасност
на подсъдимия и на извършеното от него деяние. Като отегчаващи вината и
отговорността на този подсъдим обстоятелства, следва да бъдат посочени съществуващите
лоши характеристични данни за него /за наличие на криминалистически
регистрации, злоупотреба с алкохол и наркотични вещества/, множеството
причинени от него на пострадалия леки телесни повреди. Некритичното отношение
на подсъдимия към извършеното от него престъпно деяние поначало не може да се
цени като отегчаващо отговорността му обстоятелство, както е направил районния
съд. Подсъдимият се счита за невиновен до приключване на наказателното производство
с влязла в сила присъда, която установява противното, поради което той не е
длъжен да има поведение, което пряко или косвено да подкрепя обвинението срещу
него – да признае фактите и вината си, да прояви критичност към извършеното. Преценявайки
в своята съвкупност всички тези обстоятелства въззивната инстанция намира, че
на подсъдимия Д.М. следва да бъде определено и наложено за престъплението по по
чл.129 ал.2,
вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1 от НК, наказание лишаване от свобода над минималния
размер на това наказание, предвиден в общата част на НК, при превес на
смекчаващите обстоятелства, но и при отчитане на значителната тежест на
отегчаващите такива, а именно лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и
6 /шест/ месеца. Въззивната инстанция се
солидаризира изцяло и с решаващия довод на първия съд, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия М. не е наложително същия да бъдат изолиран
временно от обществото чрез ефективното изтърпяване на определеното му наказание
лишаване от свобода, още повече, че в случая са налице и формалните законни
предпоставки на чл.66 ал.1 от НК за отлагане на изпълнението му. Предвид
приетите от първата и въззивната съдебни инстанции смекчаващи отговорността му
обстоятелства, СОС намира, че изтърпяването
на така наложеното на подсъдимия М. наказание лишаване от свобода, следва да
бъде отложен за изпитателен срок от 3 /три/ години. В този смисъл атакуваната
присъда също следва да бъде изменена, както бъдат намалени както срока на
наложеното на подсъдимия М. наказание лишаване от свобода, така и размера на
изпитателния срок за отлагането му.
При
определянето на наказанието, което следва се наложи за престъплението по чл.129 ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.20 ал.2, вр. ал.1 от НК на подсъдимия М.В.,
настоящата инстанция също отчете, като смекчаващи отговорността му
обстоятелства - чистото му съдебно минало към момента на извършване на деянието,
младата му възраст, сравнително ниската степен на обществена опасност на подсъдимия
и на извършеното от него деяние, а като отегчаващи такива - съществуващите лоши
характеристични данни за него /за наличие на криминалистически регистрации,
злоупотреба с алкохол и наркотични вещества/, множеството причинени от него на
пострадалия леки телесни повреди, както и обстоятелството, че той е инициирал
физическия сблъсък с пострадалия. И тук неправилно районния съд е ценил липсата
на критично отношение на подсъдимия към извършеното деяние, като такова от
естество да утежни наказателно-правното му положение. По този въпрос е напълно
важимо изложеното по-горе, поради което СОС не намира необходимост да го
повтаря. Съвкупната преценка на всички тези обстоятелства налага, на подсъдимия
В. да бъде отмерено наказание лишаване от свобода също над минималния размер на това
наказание, предвиден в общата част на НК, при превес на смекчаващите
обстоятелства, но и при отчитане на значителната тежест на отегчаващите такива,
а именно лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца. На
основание чл.66 ал.1 от НК въззивният съд намира, че следва да бъде отложено
изпълнението на това наказание лишаване от свобода, а именно – за изпитателен
срок от 3 /три/ години считано от влизане на присъдата в сила. В този
смисъл атакуваната присъда също следва да бъде изменена, както бъдат намалени
както срока на наложеното на подсъдимия В. наказание лишаване от свобода, така
и размера на изпитателния срок за отлагането му.
С
оглед изхода на делото пред двете съдебни инстанции, правилно и законосъобразно
направените по делото разноски са възложени по равно, в тежест на всеки от
подсъдимите.
Предвид
изложеното и след извършена на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на
правилността на проверявания съдебен акт, при която проверка не се констатираха
основания за неговото отменяване и постановяване на нова
присъда, респ. отменяване и връщане за ново разглеждане, СОС намери, че
същият следва да бъде изменен в посочения по-горе смисъл.
Воден
от горните мотиви, С. окръжен съд
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА
присъда № 162 от 06.06.2017 г. по н.о.х.д. № 565/2015 г., постановена от
Районен съд – гр.С., в ЧАСТТА, с която подсъдимия М.Р.В. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.131 ал.1, т.12, пр.1, във вр. с чл.129 ал.2,
пр.3, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1 от НК, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА това деяние в престъпление
по чл.129
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1 от НК, за което при условията
на чл.54 от НК НАЛАГА на подсъдимия М.Р.В. наказание 1 /ЕДНА/ ГОДИНА И 6 /ШЕСТ/
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА за изпитателен срок от 3 /ТРИ/
ГОДИНИ считано от влизане на присъдата в сила.
ИЗМЕНЯВА присъдата и в ЧАСТТА, с която подсъдимия Д.М.М. е признат за
виновен в извършването на престъпление по чл.131 ал.1, т.12, пр.1, във вр. с
чл.129 ал.2, пр.3, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1 от НК, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА това
деяние в престъпление по чл.129 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. ал.1 от НК, за което при условията на чл.54 от НК НАЛАГА на подсъдимия Д.М.М.
наказание 1 /ЕДНА/ ГОДИНА И 6 /ШЕСТ/ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието
изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК
ОТЛАГА за изпитателен срок от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ считано от влизане на
присъдата в сила.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата част.
Решението
e окончателно и не подлежи на
касационна проверка.
Председател:
Членове:
1.
2.