Р
Е Ш Е Н И Е
№ ......
гр. Добрич, 17.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в
публично съдебно заседание на втори юли две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева
при участието на секретаря
Стоянка Петрова, разгледа докладваното от Съдията АНД № 1577 по описа на
Добричкия районен съд за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.К.А.
ЕГН ********** ***, депозирана чрез пълномощник – адв. С.К. – ДАК, срещу
Наказателно постановление /НП/ № 18-0851-002401, издадено на 27.11.2018 г. от
Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД МВР гр. Добрич, с което на
жалбоподателя за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 1 000 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, а на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание
жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата, като иска от
съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно
уведомена не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Добричкият районен съд, като
прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е допустима като
депозирана в законоустановения 7-дневен срок от лице притежаващо активна
процесуална легитимация. Независимо от основанията, посочени от въззивника,
съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление,
какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен
в присъствие на нарушителя и му е надлежно връчен. АУАН съдържа необходимите
реквизити по чл. 42 от ЗАНН, съставен е в присъствие на един свидетел –
свидетел при констатиране на нарушението, поради което съдът намира, че същият
е редовно съставен. НП е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал.
3 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
С оглед изложеното съдът намира,
че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на наказателното
постановление във формално-правен аспект.
От фактическа страна се установи
следното:
На *** г. около *** ч. в гр. Д*
по бул. „*” в посока бензиностанция „**” до ЖП Гара Юг полицейски патрул в
състав св. В.Б.С. и св. С. Х*М. – служители на ОД на МВР – Д* извършил проверка
на лек автомобил „*” с рег. № *, управляван от жалбоподателя С.К.А..
Водачът бил изпробван за наличие на алкохол с техническо средство „*” с инв. № ***,
чийто цифров индикатор отчел 1,05%0 в издишания от водача въздух.
На жалбоподателя бил издаден
талон за медицинско изследване № ***/л. 5 от делото/, като му било дадено
съответно време, през което да се яви в ЦСМП към МБАЛ Д*, където да му бъде
взета кръвна проба по надлежния ред.
С оглед на твърденията на жалбоподателя,
че той е пристигнал на място в Бърза помощ, но служителката на регистратурата
не го е обслужила навреме и така пристигналият на място служител на КАТ – Добрич
само е констатирал явяването на нарушителя след предписания му с талона час и
не му е била взета проба, в съдебно заседание бил проведен разпит на св. Й*А*Й*,
присъствал както в автомобила по време на проверката, така и съпроводил жалбоподателя
в ЦСМП след това.
Според показанията на св. Й* /л.
41/ служителката на гишето дала талон /„лист”/ на А. и казала, че без
представител на КАТ не може да му бъде взета кръвна проба. Тогава те й казали
да извика служител на полицията, който обаче дошъл след известно време и казал,
че е минало много време. Тогава служителката на гишето поискала от А. да й
върне талона/листа. Според св. Й* този документ, който са получили от
служителката, е следвало да бъде попълнен от А., но вместо това те са решили да
изчакат органите на КАТ /л. 42/.
При така установената фактическа
обстановка св. С. в присъствието на жалбоподателя и на св. М. образувал
процесното административно-наказателно производство, като съставил АУАН № ***,
с който вменил на жалбоподателя нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП за
това, че на *** часа, в гр. Д* по бул. „***” в посока бензиностанция „*” до ЖП
Гара Юг управлява лек автомобил „***” с рег.
№ *** след употреба
на алкохол - 1.05 на хиляда, установено с
техническо средство “Алкотест Дрегер 7510” с инв. № АRDN 0079.
При връчване на АУАН
жалбоподателят не е посочил никакви възражения. С АУАН били иззети като
доказателства СУМПС и контролния талон на водача, СРМПС част II на управлявания от жалбоподателя автомобил.
Въз основа на съставения АУАН,
административно-наказващия орган издал процесното НП, в което описвайки
установената в АУАН фактическа обстановка, квалифицирал извършеното деяния като
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП наложил на А. административни наказания „глоба” в размер на 1 000 лв.
и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, а на основание
Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 10
контролни точки.
По делото на л. 24 и 26 са
приложени Протокол от извършена последваща проверка на техническото средство за
измерване и Разпечатка от „Дрегер 7510” със сер. № **** г., което води до
правния извод, че средството за измерване е било технически изправно.
Били изискани документи от ЦСМП,
от които е видно, че на процесната дата и час не е било регистрирано посещение
от лице с имената на жалбоподателя.
В
хода на съдебното следствие била установена и самоличността на служителката,
която на процесната дата е била на Регистратурата в Спешно отделение. Според
нейните показания, по принцип,
като дойде водач на МПС с издаден талон за изследване, процедурата била следната: ако е сам с талон за изследване, се обаждат на полицията и казват,
че има талон за алкохолна проба и трябва да дойдат. Веднага идвал екип и в спешно в присъствието
на полиция се вземала кръвна проба за алкохол или наркотици. Имало е и случаи, в които водачът не носел
талон, но тогава
винаги го придружавал полицай. При служителката не е имало случай лицето да е
само и да няма талон. Винаги или водачът имал талон или полицаите го придружавали. Служителката не знаела за случаи, в които полицаят да е констатирал,
че времето, което той е дал в талона, е
изтекло, защото това не се коментирало пред регистратурата, от където само се издавал фиш за влизане в спешно отделение. Според св. М., в журнала се вписвал
всеки, който представи талон, след което се издавал фиш за
влизане, защото в противен случай не можело да се
влезе в Спешно отделение. Пациетнтът не можел да
влезе в Спешно отделение, без да бъде отбелязан в журнала и вкаран в компютъра, което се отнасяло и за *** г.
Горната фактическа обстановка се
потвърждава от показанията на разпитаните свидетели - св. В.Б.С. и С. Х*М., Й*А*Й*
и И.С.М., както и от събраните и приобщени към материалите по делото писмени
доказателства - НП № *** на С.К.А.; АУАН № *** г.;
талон за изследване № ***; справка картон на
водача С*К.А.; копие от документ – проследвянае на
пратка от Български пощи; справка за съдимост на С.К.А. рег. № *** г.; писмо вх. № 107/03.01.2019 г., ведно със списък
на средствата за измерване от тип Дрегер 7510 и разпечатка; справка с вх. №
2800/11.02.2019 г. от „МБАЛ – Добрич“ АД, ведно с приложена извадка от
11.11.2018 г. на електронен журнал и журнал за регистриране на кръвни проби;
писмо с вх. № 11497/07.06.2019 г. от „МБАЛ – Добрич“ АД, ведно със справка за
дежурния персонал на Регистратура в Спешно отделение при „МБАЛ- Добрич“ АД на
11.11.2018 г. от 3,00 ч. и график за м. ноември 2018 г. – Регистратура.
Гореописаната фактическа
обстановка навежда съда на следните правни изводи:
АУАН е редовно съставен и се
ползва с доказателствена сила съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Направените в
него констатации не са опровергаха в хода на съдебното дирене. От събраните в съдебното
производство доказателства по безспорен начин се доказва вмененото на
жалбоподателя административно нарушение. С показанията си свидетелите С., М. и
Й* по безспорен начин установяват, че именно жалбоподателят е управлявал
процесното МПС на 11.11.2018 г. в гр. Добрич, непосредствено преди да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, чийто показания били
отразени в процесния АУАН.
В хода на проведеното съдебно
производство акцентът бил поставен на твърденията на жалбоподателя, че той е
посетил навреме ЦСМП, но полицаят е закъснял и поради тази причина му е било
отказано вземане на кръвна проба.
Въпреки опитите на съда да
установи обективната истина по случая, твърденията на жалбоподателя не били
доказани. Св. Й* сочи, че пристигайки на място с жалбоподателя са поискали от
Регистратура да се обадят на полицейски служител, но видно от показанията на
св. С., той, като е пристигнал в Спешна помощ, е констатирал, че времето, което
е дал на водача, е изтекло и е отказал да му бъде взета проба. Остава неясен
въпросът защо жалбоподателят не е бил регистриран в журнала при явяването си в
Центъра, като вероятният отговор се крие в обстоятелството, че жалбоподателят и
св. Й*е следвало, докато чакат органите на полицията, да попълнят данните на
водача А. в предоставения от служителката лист, след което при връщането на
попълнения лист на гишето, св. М. е щяла да го впише с данните му в журнала на
Регистратурата на ЦСМП. Така или иначе обаче липсва записване за явяване на
жалбоподателя в приобщените по делото писмени доказателства – журнал на
Регистратурата на ЦСМП при МБАЛ Добрич- л. 46-51.
Отделно от това, поради липсата на
записване в журнала не може да се определи изобщо кога /в колко часа/
жалбоподателят и св. Й* са посетили ЦСМП.
Ето защо съдът приема за
недоказани твърденията на А., че други обстоятелства, а не неговото поведение са
причина за изтичане на времето за кръвна проба. От друга страна, видно от
материалите по делото техническото средство, с което е установена
концентрацията на алкохол у водача, е технически изправно и няма основание
показанията му да не се кредитират от съда като истински.
Следователно, доколкото данните
от техническото средство не бяха опровергани в съдебното производство и предвид
константната съдебна практика относно способите за установяване на алкохолна
концентрация, вкл. чрез техническо средство, то съдът намира същите за достоверни
и релевантни в настоящия спор.
В подкрепа на този правен извод
се явява и легалният прочит на текста на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, по който текст е привлечена и административнонаказателната
отговорност на водача. Видно е, че
законодателят допуска установяване на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2
на хиляда /включително/ както с медицинско изследване, така също и с техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух. При това, в закона не се дава приоритентно значение на един от двата метода за измерване на алкохол в кръвта на
водача. И това е така, тъй като с техническото средство се установява също
съдържанието на алкохол в кръвта на водача, но в този случай за алкохолното
съдържание съдим от показанията на уреда, които се базират на издишания въздух
от употребилия алкохол деец.
Ето защо, съдът не споделя изразената
защитна позиция и претенциите в тази насока.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че събраните доказателства потвърждават изцяло описаната фактическа
обстановка в АУАН и в НП, поради което намира, че описаното нарушение е
доказано по безспорен и категоричен начин.
Относно наложеното наказание:
Извършеното нарушение правилно е
подведено под нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и законосъобразно на
основание съответно чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на водача са наложени
административните наказания „глоба” и „лишаване от право да управлява МПС”.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал.
1, т. 2 от ЗДвП „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта,
установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо
съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: 2.
над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1
000 лв.”
Доколкото установената с техническото
средство концентрация на алкохол е в размер на 1,05 промила, то наказващият
орган правилно и законосъобразно е определил санкционната норма по т. 2 на
цитирания член. В същото време органът е наложил законово определените
наказания по вид и размер, поради което същите не подлежат на преценка от
страна на съда. Законодателят сам е преценил, че така определените
административни наказания изпълняват целите, определени в чл. 12 от ЗАНН и
отговарят адекватно на обществената опасност на съответния вид административни
нарушения.
Конкретното нарушение не би могло
да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с
нарушената материално правна норма обществени отношения. Нарушението, извършено
от жалбоподателя се отличава с висока степен на обществена опасност на
деянието. Фразата “висока степен на обществена опасност на деянието” е твърде
слаба, когато става въпрос за честотата на извършените нарушения от този вид.
Особено укорими са нарушенията, при които деецът съзнателно поема управлението
на моторно превозно средство, след като е употребил алкохол, пренебрегвайки
неблагоприятните последици от алкохолното опиване при осъществяване на една
дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали
участници в движението – водачи, пътници и пешеходци. При това положение и дума
не може да става за маловажен случай.
Относно отнетите контролни точки:
Отнемането на контролни точки е уредено в Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и
реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията при
извършването на които, от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията
и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение,
издадена от министъра на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 1 от 4.01.2013 г., в
сила от 4.02.2013 г./.
Съобразно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП
и чл. 2, ал. 1 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. тези точки са контролни
точки за отчет на извършваните нарушения. Изхождайки от тази формулировка,
следва да се приеме, че законодателят ги е предвидил единствено като средство
за отчитане на установените нарушения, без да третира отнемането им като
самостоятелно административно наказание или принудителна административна мярка.
Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните
административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП. В тази насока следва да
се приеме, че отнемането на контролни точки не е санкция, която подлежи на
самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер,
което изпълнява предупредителна по отношение на водачите и информационно –
статистическа от гледна точка на контролните органи функция. Видно от
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при отнемане на контролни точки,
съответният административно-наказващ орган действа в условията на обвързана
компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на
административно наказание за извършеното нарушение, т. е. има ли доказано
нарушение, има и отнемане на предвидените за съответното нарушение контролни
точки.
Законосъобразно на основание чл.
6, ал. 1, т. 1 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за нарушението по чл. 174,
ал. 1 от ЗДвП /управление на МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация
на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 1.2 на хиляда включително/ са отнети
10 контролни точки.
По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № ***, издадено на *** г. от Началника на Сектор
„Пътна полиция” към ОД МВР гр. Д*, с което на С.К.А. ЕГН ********** *** за
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания
„глоба” в размер на 1 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 12 месеца, а на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Галя
Митева/