№ 203
гр. Пловдив, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20215001000595 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК във вр. с чл.613а, ал.1 ТЗ.
Образувано е по въззивна жалба от „В. с.“ ЕООД против решение № 39
от 05.07.2021г., постановено по т.д. № 233 по описа за 2021 г. на Пловдивския
окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на по чл. 625 ТЗ от „В. с.” ЕООД,
дружеството да бъде обявено в неплатежоспособност и да се открие
производство по несъстоятелност и с което същото дружество е осъдено да
заплати на ПОС по бюджетна сметка на съда сумата от 250 лв. ДТ за
производството и 5 лв. ДТ за служебно издаване на ИЛ.
Във въззивната жалба се съдържа оплакване, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно, че същото е постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон, както и при неточно, превратно и
изкривено тълкуване на приетите по делото доказателства.
Искането е да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго,
с което да се уважи молбата по чл. 625 ТЗ.
Пловдивският апелативен съд прецени данните по делото и прие:
Производството пред Пловдивския окръжен съд е било образувано и се
е развило по реда на чл. 62 ТЗ по молбата на самия длъжник „В. с.” ЕООД. В
молбата е акцентирано основно върху натрупаните от дружеството частни
вземания от търговски сделки, както и публични вземания, които търговското
дружество не можело да заплати поради това, че вече не разполагало с
никакво имущество и финансови наличности. Във връзка с твърдяната
1
липсата на парични средства в касата, молителят се позовава на протокол от
31.03.2021 г. с които била установена липса на парични средства в размер на
40584.45 лева.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на
съдебно-икономическата експертиза е установено финансово -
икономическото състояние на дружеството, както следва:
През изследвания период 2018 г. – м. март 2021 г., дружеството е
реализирало приходи от собствена дейност, чиято стойност е нараствала през
периода 2018 г. – 2020 г. и които са формирали краткотрайните му активи.
Към 31.03.2021 г. дружеството вече не е разполагало с ДМА, а
краткотрайните активи са формирани от налични парични средства по
банкова сметка в размер на 222.43 лева, като към тази дата и същото не е
имало вземания.
Пасивът на дружеството е формиран от краткосрочни и дългосрочни
задължения. Дългосрочните задължения възникват 2020 г. по сключен
договора за банков револвиращ кредит от 16000 лв. за оборотни средства, с
краен срок на погасяване 26.02.2023 г., като към датата на изготвяне на
заключението възлизат на 15850 лева, съответно към същата дата
краткосрочните задължения, представляващи публични задължения към
НАП, възлизат и 2804.45 лева.
Коефициентите на ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост
през посочения период са се променяли по следния начин:
Обща ликвидност – 2018 г. – 1.58; 2019 г. – 4.39; 2020 г. – 9.7; 31.03.2021
г. – 0.08.
Бърза ликвидност - 2018 г. – 0.22; 2019 г. – 4.39; 2020 г. – 9.56; 31.03.2021
г. – 0.08.
Незабавна ликвидност - 2018 г. – 0.22; 2019 г. – 2.51; 2020 г. – 8.82;
31.03.2021 г. – 0.08.
Абсолютна ликвидност - 2018 г. – 0.22; 2019 г. – 2.51; 2020 г. – 8.82;
31.03.2021 г. – 0.08.
Финансова автономност - 2018 г. – 0.52; 2019 г. – 3.39; 2020 г. – 1.03;
31.03.2021 г. – - 0.15.
Задлъжнялост - 2018 г. – 1.91; 2019 г. – 0.29; 2020 г. – 0.97; 31.03.2021 г. –
- 6.65.
Въз основа на тези показатели, вещото лице заключава, че понастоящем
собственият капитал на дружеството е отрицателна величина към 31.03.2021
г., тоест е налице свърхзадълженост, тъй като размерът на пасивите е
надхвърлил размера на активите.
Въпреки обосноваността и категоричността на посочената експертна
оценка, Пловдивският окръжен съд е приел, че молбата е неоснователна. В
тази насока съдът е приел, че представеният от молителя протокол - опис за
липса на парични средства в размер на 40 584.45 лв. в каса от 31.03.2021 г., не
намирал счетоводно отражение при молителя, като същият, вместо като
липси и загуби, в какъвто смисъл е изготвен, бил записан в нарочния баланс
към 05.04.2021 г. като вземане на молителя. Въз основа на това погрешно,
2
според вещото лице, записване в баланса на констатираните липси, съдът е
приел, че дружеството разполагало с актив в размер на 41 хил. лева така,
както е посочило в нарочния баланс по делото на лист 27, който покривал
установените към 31.03.2021 г. дълготрайни и краткотрайни задължения на
дружеството.
Изводите в този смисъл и основаното на тях решение на Пловдивският
окръжен съд са неправилни.
В обясненията, в съдебно заседание на 19.05.2021 г., вещото лице ясно е
посочило, че след като сумата 40584.45 лева от касата на дружеството е
установена като липса, с нарочно съставения от едноличния собственик на
капитала, управител на дружеството и МОЛ протокол от 31.03.3021 г. /л. 30/,
то тази липса неправилно е отразена като вземане в съставения на същата
дата баланс. Фактическата липса на тази сума в касата, независимо дали е
установена с този протокол или с акт за начет, не може да съставлява вземане,
тъй като липсват каквито и да било разходни документи и счетоводни
записвания, установяващи предоставянето на тази сума на определено лице
под формата на заем, аванс за закупуване на стока и пр., срещу което да е
налице насрещна престация – парично вземане и/или друг материален актив
на същата стойност. След като сумата е отчетена като липса/загуба, е
немислимо само заради погрешното записване в баланса от 31.03.2021 г.,
същата да се приема като вземане т.е. като актив на дружеството, с който да
се погасяват съществуващите краткосрочни и/или дългосрочни задължения.
Предвид изложеното, изхождайки от обективното, компетентно изготвено
и подробно заключение на съдебно-икономическата експертиза,
Пловдивският апелативен съд приема, че по отношение на молителя –
търговско дружество са налице предпоставките по смисъла на чл. 607а, ал. 1
във вр. с чл. 608, ал. 1 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност
поради неговата неплатежоспособност, поради което и следва да се открие
производство по несъстоятелност.
Началната дата на неплатежоспособността следва да се определи на
16.03.2019 г., когато, според заключението на СИЕ, е извършено последното
плащане от длъжника. Към този момент дружеството не е осъществявало
дейност, не е реализирало печалба, нито е разполагало с достатъчно активи,
които да му позволят удовлетворяване на кредиторите.
Следва да се допусне обезпечение чрез налагане на обезпечителни мерки
като възбрана и запор върху имуществото на длъжника.
Предвид констатациите на вещото лице, че наличното имущество на
длъжника е недостатъчно за покриване на началните разноски на
производството, с определение от 19.05.2021 г. първоинстанционният съд е
определил на основание чл. 629б ТЗ сумата от 4000 лева за предплащане на
разноски за издръжка на производството по несъстоятелност, като е указал на
длъжника и кредиторите възможността да постанови решение по чл. 632, ал.
1 ТЗ чрез спиране на производството, ако в двуседмичен срок от обявяването
на определението в Книгата за актовете в производството по несъстоятелност
не се открие достатъчно имущество или не се предплатят разноски. Същите
не са предплатени от длъжника или от кредитори в определения срок, което е
констатирано с определение от 16.06.2021 г. Според чл. 632, ал. 1 ТЗ когато
3
наличното имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски и
разноските не са предплатени по реда на чл. 629б ТЗ, съдът обявява
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, обявява длъжника в
несъстоятелност и спира производството по делото. Поради това и на
основание цитираната разпоредба, едновременно с откриване на
производството по несъстоятелност, длъжникът следва да бъде обявен в
несъстоятелност, да бъде постановено спиране на дейността му и да се спре
производството по несъстоятелност.
В закона е предвидена възможност за възобновяване на производството.
Затова и съгласно чл. 629 б ТЗ съдът преценява, че следва да определят
разноски за предплащане, които да могат да бъдат внесени от кредитор на
несъстоятелния длъжник или от самия длъжник в едногодишния срок по чл.
632, ал. 2 ТЗ. Съдът преценява като първоначално подходяща сума от 4000
лева, с оглед очакваните разноски на производството.
На основание чл. 620, ал. 1 ТЗ при подаването на молбата молителят не е
дължал държавна такса. Дължимата за първоинстанционното производство
държавна такса от 250 лв., съгласно с чл. 24, ал. 1, т.2 от Тарифата за ДТ,
които се събират от съдилищата по ГПК, е присъдена с решението на ПОС.
Предвид резултата от производството пред настоящата инстанция, в тежест
на молителя ще се възложи заплащане на държавна такса и за въззивното
производство в размер на 125 лв.
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 39 от 05.07.2021 г., постановено по т.д. № 233 по
описа за 2021 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата
на по чл. 625 ТЗ от „В. с.” ЕООД, дружеството да бъде обявено в
неплатежоспособност и да се открие производство по несъстоятелност като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „В. с.” ЕООД, ЕИК ********* и
ОПРЕДЕЛЯ началната й дата - 16.03.2021 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „В. с.”
ЕООД, ЕИК *********.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на обща ВЪЗБРАНА и ЗАПОР
върху имуществото на „В. с.” ЕООД, ЕИК *********.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА на
предприятието на „В. с.” ЕООД, ЕИК *********.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност „В. с.” ЕООД, ЕИК ********* .
СПИРА производството по несъстоятелност на „В. с.” ЕООД, ЕИК
*********, на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ – поради липса на имущество за
покриване на началните разноски за производството по несъстоятелността.
УКАЗВА на молителя и кредиторите, че спряното производство може да
бъде ВЪЗОБНОВЕНО в срок от една година от вписване на настоящото
решение по молба на длъжника или кредитор, ако се установи, че е налице
4
достатъчно имущество или се депозира определената сума от 4000 лв. за
предплащане на началните разноски по чл. 629 б ТЗ.
ОСЪЖДА „В. с.” ЕООД, ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметката на Пловдивския апелативен съд сумата от 125
лв., държавна такса за въззивното производство.
Решението да се впише в книгата по чл. 634 в от ТЗ, като препис се
изпрати на Окръжен съд Пловдив.
Заверен препис от това Решение да се изпрати на А. В., за съответното му
вписване в търговския регистър по партидата на дружеството „В. с.” ЕООД,
ЕИК *********.
Решението подлежи на незабавно изпълнение, като може да се обжалва
пред ВКС в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър към
Агенция по вписванията.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5