№ 46
гр. Бургас, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20252001000086 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 59 от 10.03.2025 г., постановено по т.д. № 292/2024 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, са отхвърлени като погасени по давност
предявените от “Ко морения” ЕООД, ЕИК *********, против “Родопи инвест
къмпани” ООД, ЕИК *********, искове за сумата 306 631,11 лв., дължима по
сключен между страните договор за търговски заем за изпълнение на
инвестиционен проект, представляваща разликата между уважения размер по
предявен частичен иск, предмет на т.д. № 338/2023 г. по описа на Окръжен съд
– Бургас, в размер на 90 000 лв., до пълния размер на вземането от 396 631,11
лв., заедно със законната лихва върху главницата от 306 631,11 лв. от датата на
подаване на исковата молба до пълното изплащане, както и сумата 108 224,35
лв., представляваща лихва върху главницата от 306 631,11 лв., дължима за
периода от 16.09.2021 г. до предявяването на иска. Присъдени са разноски.
Постъпила е въззивна жалба против решението от ищеца “Ко
морения” ЕООД. Поддържа се в жалбата, че решението е неправилно и
необосновано.
Съдът не съобразил, че в чл. 3 от договора между страните бил уговорен
падеж, определен по следния начин: “след въвеждане на обекта в
експлоатация” и след изготвяне на реален погасителен план. Вместо това
съдът неправилно приел, че в договора няма уговорен падеж за връщане на
заема, поради което исковете по чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД са погасени по
давност. Въззивникът защитава тезата, че с подаването на исковата молба, по
1
която е образувано предходното т.д. № 338/2023 г. на БОС, кредиторът при все
още ненастъпил падеж е отправил до длъжника волеизявление за предсрочна
изискуемост на вземането си, вкл. за възнаградителна лихва по чл. 4 от
договора. Съдът по обжалваното решение в нарушение на ТР № 3/2016 г. на
ОСГТК на ВКС, т. 2, тълкувал неправилно волята на страните относно падежа
на паричното задължение и достигнал до изводи, различни от тези на съда,
постановил решението по частичния иск по т.д. № 338/2023 г. В случая
следвало да се приеме, че е налице обективен и субективен идентитет на
предходното съдебно дело и настоящото производство на осн. чл. 298, ал. 1
ГПК и чл. 297 ГПК и е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на
общите факти – възникнало заемно правоотношение по смисъла на чл. 240
ЗЗД, като елементите на това правоотношение (съгласие на страните и реално
предаване на сумата, падеж и начин на издължаване) са доказани по беспорен
и категоричен начин.
Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на
предявените искове. Претендират се и сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника “Родопи инвест къмпани” ООД. Жалбата се оспорва като
неоснователна.
Излагат се аргументи, че правопогасяващото възражение за настъпила
погасителна давност не се покрива от пределите на силата на пресъдено нещо
на решение, постановено по частичен иск с предмет друга част от
претендираната сума. Защитава се приетото от съда, че съгласно чл. 240, ал. 4
ЗЗД, ако не е уговорено друго, заематалят е длъжен да върне заетите пари или
вещи в течение на един месец от поканата, като поканата до длъжника го
поставя в забава, но не поставя началото на погасителната давност. Съгласно
чл. 114, ал. 2 ЗЗД срокът за погасителната давност за изпълнение на
задължение, което става изискуемо след покана, започва да тече не от
поканата, а от деня на възникване на задължението. Това правило важало и за
договорите, в които няма уговорен падеж, какъвто бил процесният.
Тъй като задължението по договора за заем било без уговорен срок за
изпълнение, а заемните суми били предоставени в периода 2011 - 2017 г.,
следвало да се оцени като правилен и законосъобразен изводът на съда, че
предявените искове са погасени по давност.
Иска се потвърждаване на обжалваното решение.
Апелативен съд – Бургас, като взе предвид оплакванията и
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и с определение по чл. 267 ГПК е
приета за разглеждане по същество.
Окръжен съд – Бургас е бил сезиран с искова молба от “Ко морения”
2
ЕООД против “Родопи инвест къмпани” ООД. Ищецът посочил, че с решение
№ 181 от 01.07.2023 г. по т.д. № 338/2023 г. на БОС е уважен негов частичен
иск против ответника за сумата 90 000 лв. и поискал осъждането му, както
следва: (1) за сумата 306 631,11 лв., представляваща разлика между уважения
размер от 90 000 лв. до пълния размер от 396 631,11 лв.; (2) за сумата 108
224,35 лв. – възнаградителна лихва върху главницата от 306 631,11 лв. за
времето от 16.09.2021 г. до предявяването на иска; (3) законната лихва върху
главницата от 306 631,11 лв. за времето от предявяването на иска до пълното
изплащане на задължението и (4) сторените в производството разноски.
На осн. чл. 29, ал. 4 ГПК са назначени особени представители на
дружеството-ответник – адв. С. П. и адв. В. Х..
Ответникът оспорил претенциите и поискал да се отхвърлят. Възразил,
че фактическите основания и исканията на ищеца не са ясни. Оспорил
сключването на договор за заем, предоставянето на заем от ищеца и
извършването на признаване на правата на ищеца от ответника. Дори заем да
е бил предоставен, то връщането на средствата не било дължимо. Ако
средствата били предоставени по представения договор за търговски заем, то
не бил настъпил падежа, тъй като той бил обвързан с въвеждането в
експлоатация на конкретен обект и получаването на приходи от дейността му,
които факти не били настъпили. Ако претендираните вземания се основават на
договора с дата 28.05.2010 г., то тези вземания били погасени по давност.
С обжалваното решение окръжният съд приел, че претенциите на ищеца
са погасени по давност и ги отхвърлил.
При извършената служебна проверка съгласно правомощията по чл. 269
ГПК Апелативен съд – Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По същество:
С влязло в сила решение № 181 от 01.07.2024 г. по т.д. № 338/2023 г. на
БОС е уважен иск на “Ко морения” ЕООД против “Родопи инвест къмпани”
ООД за сумата 90 000 лв., предявена като частичен иск за предоставени в заем
парични средства по договор за предоставяне на търговски заем за изпълнение
на инвестиционен проект, заедно със законната лихва за времето от 01.09.2020
г. до 11.08.2023 г.
Обжалваното решение по т.д. № 292/2024 г. на БОС е постановено по
иск за разликата над 90 000 лв. до пълния размер на вземането.
В т. от ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че решението по
уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право
при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до
пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
В мотивната част на ТР е разяснено: “При уважаване на частичния иск
обективните предели на СПН обхващат основанието на иска,
3
индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите
факти, от които правоотношението произтича/, страните по
материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на
спорното субективно материално право. Поради това, че общите
правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск,
така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от
последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от
вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна
защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото
субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с
предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно
и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид
правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в
последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно
основанието на вземането и правната му квалификация. След като със СПН
е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира
непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният
иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до
пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото
правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация.
Аргумент за този извод е и обстоятелството, че в диспозитива на
съдебното решение съдът се произнася не само за размера на вземането, но и
относно основанието /какво представлява и от какво произтича
присъденото вземане/, предвид изискването на чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК в
решението да бъде посочено какво постановява съдът по съществото на
спора, и с оглед СПН на диспозитива съобразно постановките на ТР № 1 от
4.01.2001 г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, т. 18.
След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният
частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на
претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то 9
позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на
вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти,
осуетяващи възникването на субективното материално право или
опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до
унищожаването му, е преклудирано. Формираната СПН на решението по
частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и
правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите
правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на
материалното правоотношение, от което произтича спорното право.
Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от
вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не
е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност,
чрез плащане, прихващане или по друг начин.”
Въз основа на тези принципни разяснения в конкретния случай при
4
разглеждането на иска за разликата от 306 631,11 лв. до пълния размер на
главното вземане от 369 631,11 лв. съдът и страните са обвързани от
обективните предели на решението по частичния иск. Следователно в
настоящия процес не могат да бъдат пререшавани въпросите за възникването
на вземането на ищеца “Ко морения” ЕООД, основанието на вземането,
страните по правоотношението и съдържанието на правоотношението до
признатия по частичния иск размер (90 000 лв.). Ето защо по делото е
установено, че между “Ко морения” ЕООД и “Родопи инвест къмпани” ООД е
сключен на 10.07.2010 г. договор за търговски заем за изпълнение на
инвестиционен проект; че през 2010 г. ищецът-заемодател е предоставил
реално на ответника в заем сумата 396 631,11 лв.; че заемът е предоставен, без
да е уговорен падеж за връщане на сумите.
В настоящия процес обаче ответникът може да повдига възражение за
погасяване на разликата до пълния размер на вземането по давност.
Съгласно чл. 240, ал. 4 ЗЗД, ако не е уговорено друго, заемателят трябва
да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. В случая
не е уговорен падеж, както е прието с решението по частичния иск и
вземането става изискуемо след покана, каквато в случая е исковата молба.
Вземането обаче, макар още неизискуемо, е възникнало през 2010 г., когато
сумите са предадени на заемателя. Съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД давността в този
случай започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Следователно по отношение на разликата от 306 631,11 лв. давността е
започнала да тече през 2010 г., не е била прекъсвана или спирана до
предявяването на настоящия иск на 17.09.2024 г. и в резултат на това
вземането се е погасило на осн. чл. 110 ЗЗД.
По тези съображения искът за главницата е неоснователен, а това
обуславя и неоснователност на акцесорните исковете за лихва.
Тъй като крайните изводи на съдилищата съвпадат, обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 59 от 10.03.2025 г., постановено по т.д. №
292/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6