Решение по дело №1051/2021 на Районен съд - Смолян

Номер на акта: 39
Дата: 21 февруари 2022 г. (в сила от 23 юли 2022 г.)
Съдия: Гергана Кузманова
Дело: 20215440101051
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. С., 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и втори декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря В. Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20215440101051 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „С.“ ООД гр.Б.
против „М.“ ООД гр.С., в която се твърди от ищеца, че между страните са
сключени два търговски договора- договор за доставка и монтаж на солна
стая и оборудване от 14.09.2018 година и договор за доставка и монтаж на
солна стая- декорация от 14.09.2018 година.
Договорът за доставка и оборудване е на стойност 26 829,00 лв,, като
за цената са издадени фактури №№ 321/14.09.2018 за 13 380,00 лв, № 449/
07.11.2018 година за 10 704,00 лв и №1044/ 15.05.2019 година за 2 745,00лв.
По първите две фактури от ответника е извършено плащане на цялата сума, а
по третата фактура е извършено частично плащане в размер на 1 000,00 лв. на
17.05.2019 година. Дължимо остава плащане в размер на 1 745,00 лв.
Договорът за доставка- декорация е на стойност 8 973,80 лв. По този договор
няма извършено плащане.
Твърди се от ищеца, че изпълнението по договорите е прието от
ответното дружество с приемо-предавателен протокол от 07.12.2018 година
без забележки. Твърди се от ищеца, че поради забава на плащанията по
цитираните по горе два договора, страните са подписали Анекс от 19.11.2018
година, като са констатирали неплатените към този момент суми, а именно: 2
745,00 лв. по договора за оборудване и 8 973,80 лв по договора за декорация.
Страните се договорили за нови падежи за изпълнение на задълженията. Като
обезпечение на дължими суми по двата договора ответното дружество е
издало в полза на ищцовото дружеството два записа на заповед. Запис на
заповед № 1/ 19.11.2018 година е за сумата 2 743,00 лв. Падежът е настъпил
на 17.12.2018 година. От дължимата сума по записа ответното дружество е
платило сумата 1 000- хиляда лв. на 17.05.2019 година, като остатъкът от
1745,00 лв. не е платен и Запис на заповед № 2/19.11.2018 година е за сумата
1
8 973,80 лв. Падежът е настъпил на 17.01.2019 година и по този запис на
заповед няма извършени плащания. Записите на заповед са редовно
подписани от действащия към момента търговски управител Н. Й., която е
била такъв от 07.08.2018 до 02.08.2019 година. Общо неплатената и дължима
сума по двата записа на заповед от длъжника е 10 718,80 лв (десет хиляди
седемстотин и осемнадесет лв и 80 ст).
За дължимите суми, на основание чл.417 от ГПК ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано по
ч.гр.д. 1671/ 2021 по описа на РС П. и е издадена Заповед № 1089 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен
лист № 394/ 08.02.2021 г. за претендираните суми, ведно с разноските-
държавната такса - 214,37 лв. и платен адвокатски хонорар от 580,00 лв.
Поради подадено от длъжника възражение по чл.414 от ГПК и в изпълнение
на дадените от съда указания предявява настоящия иск за установяване на
вземането си, като моли съда да постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сума в
размер на 10 718,80 лв, представляваща задължението на ответното
дружество по Запис на заповед № 1/ 19.11.2018 година и Запис на заповед №
2/19.11.2018 година, за която сума по ч.гр.д.1671/2021 по описа на РС-П. е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Претендира и за
разноските в заповедното и в настоящото производство.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е подал отговор на исковата
молба, в който сочи, че оспорва предявеният иск. Твърди, че на 15.08.2018г.
в хода на провеждане на преговори между страните на имейла на дружеството
е предоставен първоначален договор от дата 23.08.2018г., за подписване от
страна на „М.“ООД, в качеството му на възложител и „С.“ ООД, в
качеството му на изпълнител. Така изпратения договора е подписан само от
възложителя, но не е подписан от изпълнителя., тъй като е предстояла
физическа среща между представитЕ.те на двете дружества, на която се
очаквало договора да се подпише и от изпълнителя. Това така и не се
случило. Съгласно т.8.1 на цитирания договор възложителя дължи на
изпълнителя плащане на първия етап в размер на 7 000,00лв. На 24.08.2018 по
погрешка единия от съдружниците в „М.“ ООД –Н. М. Л. е превела по
банков път дължимата сума на управителя на „С.“ООД, по банкова сметка /
различна от посочената в проектодоговора/ с основание „плащане по
договор“.
На по-късен етап първоначалния договор е претърпял промени и
вместо подписване на анекс към него се подписал нов договор между двете
страни с дата 14.09.2018г. В този момент извършеното плащане не било
съобразено при подписване на приложените Записи на заповед. В случая се
касае до неправомерно извършено авансово плащане във връзка с тези
договори, тъй като между страните не съществуват каквито и да са други
договорни отношения., които да са основание за извършения паричен превод.
Прави възражение за прихващане на сумата от 7 000лв. с претендираната с
исковата молба сума от 10 718,80 лв. до размера на по-малкото от тях,
съгласно чл.104 ал.2 ЗЗД. Прави и възражение за некачествено изпълнение,
2
като твърди, че месец след монтажа на солните стаи са установили следните
дефекти-в двете солни стаи –малка и голяма част от солта е паднала, както и
по цялата положена солна мазилка се появили видими пукнатини, в малката
солна стая работи само част от кръга на подовото отопление, мелницата на
халогенератора и дозатора на малката солна стая постоянно дефектирали,
което е наложило да бъдат изпращани за ремонт на ищеца. Няколко пъти е
дефектирала и мелницата на голямата солна стая. Ремонтите са извършвани
от ищеца, но не за негова сметка съгл.чл.3.1 от договора, а за сметка на
ответника. Поради това работата не е приета и не е осчетоводена от страна на
„М.“ООД.
В с.з. ищецът чрез пълномощника си адв.К. поддържа иска.Представя
и писмени бележки.
Ответника чрез пълномощника си адв.К. оспорва иска. Представя и
писмени бележки.
Съдът, след преценка на изложеното от страните в исковата молба
и отговора, на становищата на страните в съдебно заседание и като
обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна:
Въз основа на подадено заявление от „С.“ ООД за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК е образувано ч.гр.д.№1671/2021 г. по описа на РС-П., по което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК
№1089/03.02.2021г., с която е разпоредено длъжникът „М.“ ООД да заплати
на кредитора „С.“ ООД слудните суми: 1 745,00 лв., дължим остатък по запис
на заповед, издаден на 19.11.2018г. от „М.“ООД в полза на „С.“ ООД за
сумата от 2 745,00лв. с падеж на плащане 17.12.2018г., както и сумата в
размер на 8 973,80лв., дължима по запис на заповед, издаден на 19.11.2018г.
от „М.“ООД в полза на „С.“ООД за сумата 8 973,80лв. с падеж на плащане
17.01.2019г., както и разноски в размер на 214,37лв. за ДТ и 580,00 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника на
29.03.2021г. и в срока по чл.414 ал.2 от ГПК- на 26.04.2021г. е подал
възражение по чл.414 от ГПК, че не дължи изпълнение по вземането по
издадената заповед за изпълнение.
С Разпореждане 07706/27.04.2021г. по ч.гр.д.№167182021г. на РС-П.
съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си, предмет на издадената по делото заповед за изпълнение в
едномесечен срок от получаване на съобщението, като довнесе дължимата
държавна такса, както и че ако не представи по делото доказателства, че е
предявил иска в посочения срок заповедта за изпълнение и изпълнителния
лист ще бъдат обезсилени. Разпореждането е получено от заявителя на
13.05.20221г. и на 08.06.2021г. е входирана исковата молба, по която е
образувано настоящото дело.
Представен е подписан от страните Договор за доставка и монтаж на
солна стая-оборудване, сключен на 14.09.2018г. между „М.“ООД гр.П.,
3
представлявано от управителя Н. Д. Й., като възложител и „С.“ ООД гр.Б.,
представлявано от управителя Г. К. К., като изпълнител, с който изпълнителят
се е задължил да достави и монтира по поръчка на възложителя на обекта му,
находящ се в гр.П., ул.*** Солна стая-2 бр. с необходимите принадлежности,
подробно описани в Спецификация №1, представляваща неразделна част от
този договор, а възложителят се е задължил да заплати на изпълнителя за
извършените доставка и монтаж на солна стая сумата, посочена в т.7 от
договора, определена в Спецификация №1 .
В г.3.1 от договора е предвидено, че възложителя има право да
прегледа в рамките на 5 работни дни извършената работа за недостатъци и
незабавно да уведоми доставчика, амо има такива. Отстраняването на
констатираните недостатъци е за сметка на изпълнителя.
Съгласно т.7 от договора цените на стоките се уточняват в
Спецификация №1, представляваща неразделна част от този договор и
възлизат общо на 26 217,00лв. без ДДС. В т.8 от договора е предвидено
плащането на уговорените стоки да се извършва по банков път п ри следното
разпределение: Етап 1-50% от сумата по т.7 възлизаща на 13 380,00лв. без
ДДС при подписване на договора; Етап 2- 40% от сумата по т.7 възлизаща на
10 704,00лв. без ДДС при готова конструкция преди доставка оборудване на
солни стаи -2бр.; и Етап 3-10% от сумата по т.7 възлизаща на 2 745,00лв. без
ДДС при предаване на солната стая в завършен вид, изработването й и
въвеждането й в експлоатация, удостоверено с протокол. Представена е и
спецификация №1, подписана от страните ,в която са описани видовете
работи за обзавеждане , оборудване, подово отопление и опънат таван на
обща стойност 22 357,50 лв. без ДДС / 26 829,00лв. с ДДС/.
Представен е и подписан от страните Договор за доставка и монтаж на
солна стая-декорация, сключен на 14.09.2018г. между „М.“ ООД гр.П.,
представлявано от управителя Н. Д. Й., като възложител и „С.“ ООД гр.Б.,
представлявано от управителя Г. К. К., като изпълнител, с който изпълнителят
се е задължил да достави и монтира по поръчка на възложителя на обекта му,
находящ се в гр.П., ул.*** Солна стая-2 бр. с необходимите принадлежности,
подробно описани в Спецификация №1, представляваща неразделна част от
този договор, а възложителят се е задължил да заплати на изпълнителя за
извършените доставка и монтаж на солна стая сумата, посочена в т.7 от
договора, определена в Спецификация №1.
В г.3.1 от договора е предвидено, че възложителя има право да
прегледа в рамките на 5 работни дни извършената работа за недостатъци и
незабавно да уведоми доставчика, ако има такива. Отстраняването на
констатираните недостатъци е за сметка на изпълнителя.
Съгласно т.7 от договора цените на стоките се уточняват в
Спецификация №1, представляваща неразделна част от този договор и
възлизат общо на 8 973,80 лв. без ДДС. В т.8 от договора е предвидено
плащането на уговорените стоки да се извършва по банков път при следното
разпределение: Етап 1-50% от сумата по т.7 възлизаща на 8 973,80 лв. без
ДДС при подписване на договора; Представена е и Спецификация №1,
4
подписана от страните, в която са описани видовете работи за солна
декорация стени, оборудване, и облицовка на обща стойност 8 973,80 лв. без
ДДС.
С Анекс от 19.11.2018г., подписан от страните към договор от
14.09.2018г. за доставка и монтаж на солни стаи и договор от 14.09.2018г. за
декорация на солни стаи страните са констатирали, че към момента на
подписване на анекса възложителят дължи на изпълнителя следните суми,
изискуеми по цитираните договори: по договор за оборудване- 2 745, 00лв. и
по договор за декорация- 8 973,80 лв. или общо сумата от 11 718,80 лв. В т.2
от анекса страните са уговорили,че възложителят следва да заплати
дължимите суми по договора за оборудване- 2 745,00 в срок до 17.12.2018г. и
по договора за декорация- в срок до 17.01.2019г. Съгласно т.3 от анекса
страните са уговорили, че за горните суми възложителят издава на
изпълнителя като поемател записи на заповед с падежи, съгл. т.2.
Видно от Протокол за монтаж на съоръжения от 07.12.2018г. страните
са установили извършени видове и количества строително монтажни работи,
подробно описани в протокола, констатирано е, че оборудването е монтирано
и работи нормално и че съоръжението е без видими дефекти.
Представен е Запис на заповед №1, издаден на 19.11.2018г. в гр.П., с
който издателя „М.“ ООД гр.П., представлявано от управителя Н. Д. Й.
безусловно и неотменимо се е задължил срещу представянето на този запис
на заповед да плати на „С.“ ООД гр.Б., представлявано от управителя Г. К.
К. или на негова заповед сумата от 2 745,00лв. без протест и разноски на
падеж 17.12.2018г. Мястото на плащане на задължението е гр.Б., ж.к. ***.
Представен е Запис на заповед №2, издаден на 19.11.2018г. в гр.П., с
който издателя „М.“ООД гр.П., представлявано от управителя Н. Д. Й.
безусловно и неотменимо се е задължил срещу представянето на този запис
на заповед да плати на „С.“ ООД гр.Б., представлявано от управителя Г. К.
К. или на негова заповед сумата от 8 973,80 лв. без протест и разноски на
падеж 17.01.2019г. Мястото на плащане на задължението е гр.Б., ж.к. ***.
Ответникът представя към отговора ни исковата молба Договор за
доставка и монтаж на солна стая- декорация от 23.08.2018г./подписан само от
възложителя –ищеца по делото/, според който изпълнителят се е задължил да
достави и монтира по поръчка на възложителя на обекта му в гр.П., ул.***
солна стая 2 бр. с необходимите принадлежности, подробно описани в
Спецификация №1, представляваща неразделна част от настоящия договор, а
възложителя се е задължил да плати на изпълнителя за извършените доставка
и монтаж на солната стая сумата, посочена в т.7 на договора. В т.7 е
уговорено, че цените на стоката, уточнена Спецификация №1 възлизат общо
на 14 049лв. без ДДС, като е предвидено плащането да се извършва по
банков път, както следва: Етап 1-50% от сумата по т.7 възлизаща на 7 000 лв.
и Етап 2 - 50% от сумата по т.7 възлизаща на 7 049,00лв. без ДДС. Ищецът
представя по делото Спецификация №1 / неподписана от страните/, която
твърди, че е към проекто-договора от 23.08.2018г.,, в която подробно са
описани видовете работи за декорация на стени, оборудване и облицовка на
5
обща стойност 14 049,00 лв. без ДДС /16 858,80 лв. с ДДС/.
По делото са представени три фактури, видно от които с фактура
№**********/14.09.2018г. ответника е платил на ищеца по договор за солна
стая сумата от 13 380,00лв. с ДДС, по фактура №*********/07.11.2018г.
ответникът е платил на ищеца по договор сумата 10 704, 00лв. с ДДС и по
фактура №**********/15.05.2019г. за сумата от 2287,50лв. без ДДС /
2 745,00лв. с ДДС/, получена като от сумата 22 357,50лв. без ДДС е
приспаднат аванс по фактура №**********/14.09.2018г. в размер на 11
150,00лв. без ДДС и приспаднат аванс по фактура №*********/07.11.2018г. в
размер на 8 920,00 лв.без ДДС.
Видно от представените извлечения от сметка на „С.“ ООД по
посочените три фактури има извършени плащания от „М.“ ООД , както
следва: на 28.11.2018г. сумата от 10 704,00 лв. по фактура №449/07.11.2018г.,
на 14.09.2018г. сумата от 13 380,00лв. по фактура №321/14.09.2018г. и на
17.05.2019г. сумата от 1000 лв. по фактура №1044/15.05.2019г. Неизплатения
остатък по последната фактура е в размер на 1 745,00лв. Няма спор,че
дължимата сума по договор за доставка и монтаж на декорация от
14.09.2018г. в размер на 8 973,80лв. няма извършено плащане от ответното
дружество.
Видно от представеното движение по сметка на 24.08.2018г.
управителя на „С.“ ООД Г. К. е превел по банковата сметка на Н. Л.-
управител на „М.“ ООД сумата от 7 000,00лв. с посочено основание „плащане
по договор“.
От приложените извлечения от дневник на покупките на „М.“ ООД
дружеството е заплатило на „С.“ООД суми, както следва: на 10.03. 2020г.
ремонт на мелница настойност 72,00лв. с ДДС , на 27.03.2020г.- ремонт на
дозатор на стойност 60,00 лв. с ДДС и на 17.08.2020г.-отново ремонт на
мелница на стойност 72,00 лв. с ДДС.
Разпитана, свидетелката Н. Л., майка на Н. Л., съдружник в „М.“ ООД
установява, че била упълномощена от съдружниците в „М.“ да проведе
преговорите и изобщо цЕ.ят процес по изграждане на солните стаи., които
закупили от ищцовото дружество. Сочи, че й е известно за превод, който е
направен по банков път от 7 000 лв. и тази сума е включена в цената на
солните стаи., но не са приспаднати от цената по двата договора. Според
свидетелката тези 7000лв. са включени в цената за оборудване на солните
стаи и декорацията, но не са взети предвид като платени при подписване на
записите на заповед. Свидетелката сочи още, че след като били сключени
договорите е имало рекламация по оборудването на солните стаи, което имало
дефекти. След монтажа, след 20-30-ия ден паднала част от мазилката и в
двете стаи, подовото отопление не работело както трябва- някои от кръговете
на подовото в стаите не работЕ.. Халогенераторите за двете години, които
били в гаранция не спрЕ. да се развалят и няколко пъти били пращани за
ремонт в Б.. Ремонтите били заплащани от „М.“. За двете години
халогенератора е дефектирал около 15 пъти. Той продължава да дефектира,
макар че в момента друга фирма обслужва халогенераторите.
6
Свидетеля П. сочи в показанията си, че работи в „С.“ ООД. Занимава
се с гаранционен и извънгаранционен сервиз на оборудване- халогенератори
и др. Извършвал е пролетта и лятото на 2020г. два пъти ремонт на мелница и
и един път на дозатора на халогенератор на ответника. При ремонта
установил, че е имало прекъсване между кабела и буксата. Сочи, че при
нормална експлоатация, при почистване не е нужно да се разскача буксата, а е
достатъчно кабела да се изкара, за да се почисти и да се постави на място. И
мелницата и дозатора имали един и същи дефект. Ремонта се изразявал в
смяна на кабела с буксата.Според свидетеля описаната повреда, наложила
ремонтите се дължи на небрежна експлоатация.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК.
Искът е предявен от и срещу надлежни страни, в едномесечния срок по
чл.415, ал.1 от ГПК , предмет на иска са сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК, поради което е процесуално допустим.
С установителния иск по чл.422 от ГПК се цЕ. да бъде установено по
исков ред съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за
изпълнение по реда на заповедното производство. Целта на предявяването на
този иск е да се установи безспорно наличието на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение, като подаването на възражение не води
автоматично до отмяна или обезсилване на вече издадената заповед за
изпълнение, а представлява само пречка същата да влезе в сила. В случай, че
производството по иска по чл. 422 ГПК приключи с позитивно решение тази
пречка отпада и заповедта за изпълнение влиза в сила и придобива
изпълнителна сила. По този специален установителен иск в тежест на
ищецът е да докаже факта, от който произтича вземането, а ответника -
възраженията си срещу вземането.
Искът е частично основателен, поради следното:
С т.17 от Тълк. решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по Тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК са дадени указания към съдилищата относно предмета на
делото и разпределянето на доказателствената тежест по предявен
установителен иск по чл. 422 ГПК в хипотезата на издадена Заповед за
незабавно изпълнение въз основа на Запис на заповед. В това тълкувателно
решение, ВКС приема, че записът на заповед е ценна книга, материализираща
права и доказателства за вземането. Това вземане по записа на заповед
произтича от абстрактна сделка. При редовен от външна страна менителничен
ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е
длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да
доказва възникването и съществуването на вземане по каузално
правоотношение между него и длъжника. С въвеждането обаче на твърдения
от поемателя или възражения от издателя за наличие на каузално
правоотношение, във връзка с което е издаден записа на заповед, се разкрива
основанието на задължението за плащане. ВКС приема, че доказателствената
тежест се разпределя съобразно правилото на чл.154, ал. 1 ГПК, като всяка от
7
страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си и
които касаят спора.
В настоящото производство ищецът- поемател по записите на заповед
въвежда твърдение, че същите са издадени като обезпечение на вземането му
по каузалните правоотношения, породени от сключените между страните на
14.09.2018г. два договора – договор за доставка и монтаж на солна стая-
оборудване на стойност 26 829,00лв. и договор за доставка и монтаж на солна
стая-декорация на стойност 8 973,80лв. Това твърдение не се оспорва от
ответника и безспорно се установява от сключения на 19.11.2018г. между
страните Анекс към посочените два договора, в т.3 от който е предвидено, че
за посочените в анекса суми възложителят издава на изпълнителя, като
поемател записи на заповед с падежи, съгласно т.2. Процесните два записа на
заповед са издадени на 19.11.2018г. за сумите по анекса и са с падежи,
съгласно уговореното в анекса т.е. безспорно са издадени за обезпечаване на
вземанията на ищеца по представените в настоящото производство договори.
В анекса страните са уговорили, че към момента на сключването му
ответното дружество дължи на ищцовото сумата от 2 745,00лв. по договора за
оборудване и 8 973,80лв. по договора да декорация или общо 11 718,80лв.
Установи се от представените доказателства за плащане, че след сключването
на анекса ответното дружество е заплатило на 17.05.2019г. сумата от 1000 лв.
по фактура №1044/15.05.2019г. Няма спор между страните, че остатъкът от
тази фактура в размер на 1745,00лв. и сумата от 8 973,80 лв. по договора за
декорация или общо в размер на исковата сума от 10 718,80 лв. не са платени
от ответника.
Ответникът противопоставя възражение за съдебно прихващане между
дължимата на ищеца сума от 10 718,80лв. и платената от него на 24.08.2018г./
преди сключване на договорите/ сума от 7 000,00 лв. Съдът счита
възражението на ответника за прихващане за основателно. Съдът не
възприема становището на ищеца, че посочената сума, е взета предвид при
сключването на окончателните договори с дата 14.09.2018г. Сумата от 7 000
лв. е платена от ответника преди сключването на договорите, като няма спор
между страните, сключването им е било предхождано от преддоговорни
преговори, при които на ищеца е бил изпратен проект за договор за доставка
и монтаж на солна стая-оборудване от дата 23.08.2018г. на стойност 14
049,00лв. без ДДС. Именно след получаването на проекта за договор
ответника е изплатил на ищеца сумата от 7 000,00лв., съгласно уговорката в
т.8.1 от проекта за договор. , като този договор в последствие не е подписан
от двете страни. Така платената от ответника сума от 7 000 лв. преди
сключването на договорите се явява пратена без основание. Съдът счита, че
посочената сума не е взета предвид при сключването на окончателните
договори и анекса към тях, както и при издаването от ответника на
процесните два записи на заповед. Това е така защото при съпоставката на
Спецификация №1 към проекта за договор за солна стая-декорация на
стойност 14 049,00 лв. без ДДС и Спецификация №1 към сключения между
страните договор за солна стая-декорация на стойност 8 973,80лв. без ДДС се
установява, че разликата от 5 075,20 лв. без ДДС се дължи не на приспадане
8
при сключване на окончателния договор на платената от ответника сума от 7
000,00 лв., а на разликата между първоначално и окончателно уговорените в
специификациите към първоначалния и окончателния договор видове и
количества работи. При така установеното съдът счита за основателно
възражението на ответника за извършване на съдебно прихващане на
претендираната в настоящото производство сума от 10 718,80лв. с платената
без основание от ответника сума от 7 000 лв. , поради което предявеният
установителен иск следва да се уважи за сумата от 3 718,80лв., а за разликата
над тази сума до претендираните 10 718,80 лв. следва да се отхвърли като
погасен чрез прихващане.
Съдът счита за неоснователно възражението на ответника за
намаляване на ценната по договорите поради некачествено изпълнение.
Твърдението на ответника,че работата не е приета по смисъла на чл.264 от
ЗЗД се опровергава от представения по делото Протокол за монтаж на
съоръжения от 07.12.2018г. работата е приета без възражения. Що се отнася
до извършените в последствие ремонти на мелницата на халогенератора и
дозатора неправилно ответника счита,че ремонтите е следвало да бъдат за
сметка на ищеца, съгласно чл.3.1 от договора. В случая не се касае до
недостатъци,, констатирани от възложителя в рамките на предвидения в
разпоредбата срок- 5 работни дни от извършване на работата, а до повреди,
настъпили по-късно в процеса на експлоатация на оборудването.Тези
повреди, съгласно показанията на свидетеля П. се дължат на неправилна
експлоатация, поради което са за сметка на ответника.
С оглед изхода на делото ще следва ответника да заплати на ищеца
направените разноски в заповедното и в настоящото производство , както
следва: разноски в заповедното производство в размер на 275,60лв. за ДТ и
адв.възнаграждение, съобразно уважената част от иска и разноски в
настоящото производство в размер на 351,92 лв.
Разноски в полза на ответника, съобразно отхвърлената част от иска не
следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства ответника
да е направил разноски.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ М.“ ООД, ЕИК:
*** със седалище и адрес на управление гр.С., ул.***, представлявано от
управителя Е. К., че дружеството дължи на „ С.“ ООД , ЕИК: *** със
седалище и адрес на управление гр.Б., ж.к.***, представлявано от управителя
Г. К. сума в размер на 3 718,80 лв, представляваща непогасена част от
задължение по Запис на заповед № 1/ 19.11.2018 година и Запис на заповед №
2/19.11.2018 година, за която сума по ч.гр.д.1671/2021 по описа на РС-П. е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК., като ОТХВЪРЛЯ иска в
частта за разликата над 3 718,80 лв. до претендираните 10 718,80лв., като
погасен чрез прихващане.
9
ОСЪЖДА М.“ ООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление
гр.С., ул.***, представлявано от управителя Е. К. да заплати на „ С.“ ООД ,
ЕИК: *** със седалище и адрес на уравление гр.Б., ж.к.***, представлявано от
управителя Г. К. разноски в заповедното производство в размер на 275,60 лв.
за ДТ и адв.възнаграждение, съобразно уважената част от иска и разноски в
настоящото производство в размер на 351,92 лв. за ДТ и адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С.ски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
10