№ 21419
гр. С, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110169435 по
описа за 2022 година
Производството по делото e oбразувано по искова молба на Д. Й. З., ЕГН **********, адрес:
С, п.к. .., район „Т“, ж.к. „Г Д“, бл. .., насочена срещу Е. Н. Н., ЕГН**********, адрес: гр.С,
бул. „Е Г“ .. , за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4999.00 лв.,
представляваща дължимо договорно възнаграждение по неформален договор за изработка,
ведно със законната лихва от 21.12.2022г. до окончателното изплащане.
В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.59 ЗЗД – за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 4999,00 лева, с която ответникът неоснователно се
е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 21.12.2022г. до окончателното изплащане.
Претендират се направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че страните са били обвързани от облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да организира и извърши ремонт
на собствения на ответника имот с идентификатор ..., с площ от 90 кв.м. Сочи, че в периода
от 15.09.2018 г. до 15.02.2019 г. ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е
изготвил проект, организирал е и е извършил проектиране на ремонта, организация на
ремонта и подобренията, наемане на персонал, текущ постоянен контрол върху дейностите,
снабдяване с материали и ръководство на дейностите, които били следните: демонтажни и
разрушителни дейности, обхващащи: разбиване на участъци от неносещи стени (направа на
инсталационни отвори; разширяване на отвори за врати и др.под.); разбиване на бетонова
настилка /мозайка/; демонтаж на дюшеме; сваляне на тапети; сваляне на гипсов корниз;
демонтаж на прозоречна дограма; демонтаж на интериорни врати; демонтаж стара
1
електрическа инсталация; демонтаж стара отоплителна инсталация; демонтаж стара ВиК
инсталация; изнасяне на строителни отпадъци; превоз на строителни отпадъци и такса депо,
както и строителни и ремонтни дейности, обхващащи: направа на тухлена
зидария(възстановяване на инсталационни отвори; уплътняване на отвори за врати); направа
на бетонов праг; направа на гипсокартонна предстенна обшивка; гипсова шпакловка по
стени и тавани; грундиране и боядисване с латекс по тавани; направа на нова електрическа
инсталация /вкл. монтаж на ключове и контакти/; направа на нова ВиК инсталация; направа
на нова отоплителна инсталация; направа на сигнално-охранителна инсталация
/слаботокова/; монтаж на декоративни корнизи; направа на ново дюшеме /след изграждане
на дървена изравняваща конструкция/; пренареждане на паркет; циклене и лакиране на
паркет; лепене на плочи от гранитогрес по под и стени; монтаж на санитарни уреди; направа
на подова облицовка балкони; ремонт на ограждащ парапет балкони.
Сочи се, че за изпълнение на дейностите по договора ответницата е издала в полза на ищеца
пълномощно за процедиране на обекта пред ЧЕЗ, Софийска вода и др., и му е давала
инструкции по изпълнение на работата, като текущо е проверявала и надзиравала същата.
Обяснява се, че работата е била приета от ответницата на 15.02.2019 г., но последната така и
не платила уговореното между страните възнаграждение в размер на 4 999 лв., поради което
предявява настоящите искове.
В срока за отговор, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявените искове.
Изразява се становище за недопустмост както на главния иск, така и на евентуалния.
По същество се оспорва основателността и размера на предявените искове. Не се оспорва
обстоятелството, че ответникът е собственик на имота, посочен в исковата молба, както и че
в същия са извършвани СМР, които обаче са били извършвани от лица, различни от ищеца.
Оспорва между страните да е налице облигационно отношение с посоченото в исковата
молба съдържание, както и ищецът да е извършил посочените дейности. Оспорва страните
да са уговаряли възнаграждение в размер на 4 999 лв. за извършената дейност. Твърди, че
между страните са били налице единствено преддоговорни отношения, в резултат на което
ответницата е издала в полза на ищеца пълномощно да я представлява пред съответните
дружества – доставчици на комунални услуги и му е давала от време на време пари на ръка,
като преддоговорните отношения били прекратени от страна на ответницата в началото на
исковия период и така и не се е стигнало до сключване на договор между страните.
По предявения евентуален иск счита, че не е налице обогатяване на ответника, доколкото
ищецът не бил извършил посочените в исковата молба дейности.
Ето защо моли за отхвърляне на исковете, като претендира за заплащане на разноски по
делото.
В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители, които
поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и
възражения.
2
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
техническа експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от
ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният главен иск е с правно основание чл.79, ал. 1, вр. чл.266, ал. 1 и чл.258 ЗЗД. В
условията на евентуалност е заявена претенция по реда на чл.59 от ЗЗД за неоснователно
обогатяване с претендираната сума.
Ищецът претендира дължимо от ответника възнаграждение по договор за изработка.
Последният е неформален договор, с който изпълнителят се задължава на свой риск да
изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а тя - да заплати възнаграждение.
В съдебната практика се приема, че когато между страните не е сключен писмен договор за
работа /какъвто е процесния случай/, която едната страна изпълнява по възлагане от другата,
но се установява, че работата е извършена, се приема, че спорът за заплащане на
възнаграждение за нея следва да се разгледа като такъв за парично вземане, произхождащо
от облигационно отношение с източник двустранен договор. Утвърдено е становището, че
съществуването и характерът на неформалния, консенсуален, двустранен и възмезден
договор за изработка, при отсъствие на писмена форма, се доказва с всички допустими
доказателства по ГПК, като с оглед принципа за еквивалентност на насрещните престации,
на заплащане подлежат фактически извършените работи по действителни цени, които при
необходимост се установяват с помощта на вещо лице /в тази насока решение № 117 от
4.06.2015 г., постановено по гр.д.№ 6623/2014 г. по описа на ВКС, III г. о., ГК/.
От събраните в хода на произовдсвото доказателства, а именно представеното пълномощно
от 23.10.2018 г., с което ответницата Е. Н. упълномощава ищеца Д. З. да я представлява пред
общинската администрация, пред дружествата за комунални услуги и др. дружества и
огранизации, както и от събраните гласни доказателства чрез разпита на свдителя Г М,
настоящият състав намира, че се установи възлагане на работа от ответницата на ищеца във
връзка с ремонта и техническото обезпечаване на процесния имот, представляващ
апарпамент с площ от 90 кв.м., разположен на 4-ти етаж в сграда, находяща се в гр.С, бул.«Е
Г» № ....
Самата ответница в отговора на исковата молба не оспорва, че е била в преддоговорни
отношения с ответника, както и че му е учредила представителна власт с посоченото вече
пълномощно. С отговора се признава и че ищецът е изпълнил задълженията си в тази
насока, като е осъществил от нейно име комуникацията с дружествата-доставчици на
услуги. Доказателство за това е отразеното в писмото на Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД от 28.11.2023 г.
Настоящият състав обаче приема, че ищецът е изпълнявал и дейности, свързани с ремонта на
процесното жилище, вкл. и досежно техническата му обезпеченост с изготвяне на
необходимите проекти. Извод в тази насока се следва от съобщеното от св.Г М, който при
3
разпита си заяви, че по възлагане на ищеца З. е изготвил проект ел.част за имота, като при
единственото му посещение на адреса, той е бил отключен именно от ищеца. Това по
съществото си не противоречи на данните от разпита на св.А Д, доколкото тя разказва на
съда за участието си в обзавеждането - поставянето на тапети, корнизи, пердета,
организиране на светлината в помещенията. Нещо повече – съобщеното от тази свидетелка
/досежно необходимостта от допълнителни осветителни тела/ съответства на паказанията на
св.М, който твърди, че към неговата част от проекта е имало допълнителни изисквания.
С оглед на това, съдът приема, че на ищеца се дължи възнаграждение, размерът на което се
определя съгласно чл.162 от ГПК с помощта на вещо лице /в тази насока решение № 117 от
4.06.2015 г., постановено по гр.д.№ 6623/2014 г. по описа на ВКС, III г. о., ГК/.
Съдът като съобрази отразеното в заключението на вещото лице досежно вида описани
СМР, както и отчетения труд по организиране и надзираване на тези СМР, намира, че от
данните по делото не се установява всички те да са извършени от ищеца. По делото не се
ангажираха доказателства ищецът да е организирал ремонта на имота в цялост. Нещо
повече, видно от показанията на св.Д, самата тя е участвала в довършването и
обзавеждането на апартамента, без да е била наета от ищеца. Съдът приема дадените от
инж.К стойности по проектиране – част архитектурна, ел.част и част ВиК, ОВ, изцяло, тъй
като безспорно е по делото, че именно ищецът е осъществявал контакт с съответните
държавни органи и дружества по тези проекти. Не така обаче стои въпроса по отношение
възнагражденията за организиране на производствения процес и за инвеститорския контрол.
Последните, според настоящия състав следва да бъдат намалени, като на основание чл.162
от ГПК за тях следва да се определи възнаграждение в размер на по 900.00 лв., а не
заложените в заключението от по 1850.00 лв.
По така изложените съображения и липсата на доказателства /а и твърдения/ за извършено
плащане от страна на ответницата, съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и
доказан до размера от 3130.00 лв. За разликата до пълния предявен размер от 4 999.00 лв.
искът следва да се отхвърли.
Като законна последица, върху приетия за основателен размер на иска, следва да се присъди
поисканата законна лихва от подаване на исковата молба – 21.12.2022 г., до окончателното
плащане на дължимото.
Доколкото съдът разгледа и се произнесе по първото заявено в исковата молба основание на
претенцията, а именно на договорно основание, не следва, макар и за отхвърлената част от
иска, да обсъжда евентуално предявеното такова – неоснователно обогатяване, доколкото
двете са взаимно изключващи се и не могат да се допълват.
При този изход на спора, право на разноски има всяка от страните каквото искане е
направила. От данните по делото се установиха заплатени от ищеца държавна такса от
200.00 лв., и депозит за вещо лице от 200.00 лв. От тези разходи, съобразно уважената част
от исковете, в тежест на ответницата следва да се постави сумата от 250.45 лв.
Ответникът претендира единствено адвокатско възнаграждение в размер на 1164.00 лв.,
4
срещу което е направено възражение за прекомерност. Съдът като съобрази действителната
фактическа и правна сложност на делото, обема събран доказателствен материал, броя
проведени съдебни заседание, конкретно предприетите от пълномощника на ответника
процесуални действия, намира, че заплатеното от него възнаграждение следва да бъде
намалено до 960.00 лв. с ДДС, като се отчете материалния интерес по делото и
предвиденото в чл.7, ал.1, т.2 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно отхвърлената част от исковете, от тази
сума в полза на ответника следва да се присъдят 358.92 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Н. Н., ЕГН**********, адрес: гр.С, бул. „Е Г“ .., да заплати на Д. Й. З., ЕГН
**********, адрес: С, п.к. .., район „Т“, ж.к. „Г Д“, бл...., сумата от 3130.00 лв.,
представляваща възнаграждение по договор за изработка с предмет изготвяне на проекти,
огранизирани и надзираване на строително-монатжи работи в апартамент с площ от 90
кв.м., разположен на 4-ти етаж в сграда, находяща се в гр.С, бул.«Е Г» № ..., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 21.12.2022 г., до окончателното плащане
на дължимото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 4999.00 лв., като неосновател и недоказан.
ОСЪЖДА Е. Н. Н., ЕГН**********, адрес: гр.С, бул. „Е Г“ .., да заплати на Д. Й. З., ЕГН
**********, адрес: С, п.к. .., район „Т“, ж.к. „Г Д“, бл...., сумата от 250.45 лв.,
представляваща направени от ищеца разноски, съобразно изхода на спора.
ОСЪЖДА Д. Й. З., ЕГН **********, адрес: С, п.к. .., район „Т“, ж.к.„Г Д“, бл...., да заплати
на Е. Н. Н., ЕГН**********, адрес: гр.С, бул. „Е Г“ .., сумата от 358.92 лв., представляваща
направени от ответника разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5