№ 40
гр. Варна , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело №
20213001000204 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от С. С. Д. и
М. В. Д., и двамата от гр.Варна, срещу решение № 260344/16.11.2020 г. на
Окръжен съд Варна-ТО по т.д. № 45/2019 г., в частта, с която са осъдени да
заплатят на „Юробанк България“ АД на основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, следните
суми: 44 169.40 швейцарски франка - дължима главница; 232.66 швейцарски
франка - дължима сума за застраховки за периода от 20.10.2016 г. до
09.01.2019 г.; 1102.97 лева - разноски по кредита за периода от 27.06.2018 г.
до 09.01.2019 г., всички дължими на основание договор за кредит за покупка
и довършване на недвижим имот № НL 42938/10.09.2008 г. и допълнително
споразумение от 10.06.2013 г., ведно със законната лихва върху присъдените
суми от датата на подаване на исковата молба - 10.01.2019 г. до
окончателното им изплащане. С писмен отговор насрещната страна
„Юробанк България“ АД оспорва жалбата и моли за оставянето й без
уважение.
Постъпила е и въззивна жалба от „Юробанк България“ АД срещу
решението по т.д. № 45/2019 г. в частта, с която е отхвърлен предявения иск
до пълния му размер като неправилно, с молба за отмяна на решението в
1
обжалваната част. Ответниците по иска с писмен отговор оспорват
подадената от „Юробанк България“ АД въззивна жалба за горницата над 44
169.40 швейцарски франка до 56 552.17 швейцарски франка и молят за
оставянето й без уважение, ведно с присъждане на разноски.
Първите въззивници в с.з. чрез процесуалния си представител
поддържат жалбата си и оспорват жалбата на насрещната страна и молят за
отхвърляне на иска изцяло, ведно с присъждане на съдебните разноски по
делото.
Вторият въззивник моли с писмена молба за уважаване на жалбата му и
за отхвърляне на жалбата на ответниците по иска, ведно с присъждане на
разноски.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след
преценка на събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими.
Разгледани по същество, и двете жалби са неоснователни.
Въпросът относно наличието на неравноправни и поради това нищожни
клаузи в процесния договор за потребителски кредит от 10.09.2008 г. по чл.6,
ал.2, без изр.1 и чл.23, ал.1 и 2 относно прехвърляне на валутния риск от
превалутиране на валутата по кредита – швейцарски франкове в евро/лева
върху потребителя е решен с влязло в сила решение №5837/31.07.2019 г. по
гр.д. №9993/2018 г. на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІV-„Д“
състав, като този въпрос не може да бъде пререшаван по настоящото дело.
Макар че ищец по това дело е само първата ответница по настоящия иск,
доколкото вторият ответник е наред с първата ответница кредитополучател по
договора за кредит приетите за нищожни клаузи в договора са нищожни и по
отношение на него.
Същевременно клаузите в договора по чл.3, ал.5 вр.ал.1 и чл.12, ал.1, с
които банката има правото едностранно да променя базовия лихвен процент
за жилищни кредити в швейцарски франкове или в друга валута в случай на
превалутиране и на тарифата си за условията, лихвите, таксите и
2
комисионите, които ще прилага при операциите си, както и приложимите
лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове или в друга валута, след
съобщения в банковите салони и на интернет страницата й /чл.12, ал.2 във вр.
и с чл.2, ал.4/, като промените стават незабавно задължителни за страните, са
също неравноправни и поради това нищожни. Това е така, защото липсват
посочени в договора обективни критерии, както и методика за извършване на
промяна на договорения БЛП в чл.3, ал.1 от договора в размер на 5%, към
който се прибавя договорена надбавка от 0.9% /като общо договорената
годишна лихва върху кредита в швейцарски франкове възлиза на 5.9%/.
Запазеното право на банката едностранно да променя размера на лихвата при
неизвестни за потребителя условия, е във вреда на потребителя, създава
неравновесие в правата и задълженията на страните, поставя потребителя в
зависимост от едностранните решения на банката и противоречи на принципа
на добросъвестността.
Договорът за кредит обаче не е изцяло нищожен, тъй като може да
съществува и без недействителните си части. В случая към задълженията на
кредитополучателите по него може да се приложи първоначално
договорената от страните в чл.3, ал.1 лихва от 5.9% годишно, както и да се
избегне валутния риск от непрекъснато променящия се курс на швейцарския
франк, като остатъка от задължението по главницата по кредита се
трансформира първо в евро, в каквато валута той е поначало усвоен, по
обменния курс към датата на усвояването, а после от евро отново в
швейцарски франк по курса към датата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, предвид действителността на клаузата по чл.6, ал.2, изр.1 от
договора, предвиждаща погасяване на кредита във валутата, в която същият е
разрешен и усвоен - швейцарски франкове, потвърдена с решение
№5837/31.07.2019 г. по гр.д. №9993/2018 г. на Софийски градски съд.
Доколкото ВОС е сторил именно това с обжалваното решение, като е
уважил иска в частта за частично предявената главница до размера на
44169.40 швейцарски франка, съответно го е отхвърлил за разликата до
56552.17 швейцарски франка, както и в останалата му част за сумите: 232.66
швейцарски франка - дължима сума за застраховки и 1102.97 лева - разноски
по кредита, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от
10.01.2019 г., и за сумата 5594.95 лева - съразмерни съдебни разноски,
3
същото се явява правилно и следва да се потвърди изцяло. Въззивният съд
препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание
чл.272 – ГПК.
При този изход на спора – отхвърляне и на двете въззивни жалби,
съдебните разноски се понасят от страните, така както са направени.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на
Варненския апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260344/16.11.2020 г. на Окръжен
съд Варна-ТО по т.д. № 45/2019 г.
Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му
на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4