Решение по дело №1514/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано по искова молба на Й.Г.Й., с която на основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС се иска осъждане на Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ да заплати сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, огорчение, внушаване на чувство за малоценност и здравословни проблеми – респираторни проблеми, кардиологични заболявания, глаукома, стоматологични проблеми) при престоя в Ареста към Затвора гр. Пловдив, за периода от 27.08.2021 г. до 08.03.2022 г., причинени от нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се поддържа, че са допуснати нарушения на чл. 3 ЗИНЗС, изразяващи се в следното: 1. липса на достатъчно жилищна площ; 2. липса на вентилация и възможност за проветряване на спалните помещения; 3. Осветяване на спални помещения по време на нощен сън; 4. Лошо състояние на тоалетната (без врата и стени); 5. Липса на достатъчно шкафове в килията; 6. Липса на достатъчно пространство при престоя на открито; 7. Обискиране и претърсване (събличане на дрехи) при всяко връщане в ареста от друго място; 8. Липса на адекватни медицински грижи. Изложено е още, че лошите условия в Ареста и липсата на адекватни медицински грижи са причина ищецът да получи втори инфаркт. Твърди се, че не му е осигурен достъп до медицинска помощ във връзка със заболяването му глакуома и проблеми със зъбите.

Подаден е отговор на исковата молба от Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“, с който се оспорва исковата претенция.

Представител на прокуратурата изразява становище за неоснователност на исковете и предлага да се отхвърлят.

Съдът, след като прецени становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че за периода от 27.08.2021 г. до 08.03.2022 г. се е намирал в Ареста към Затвора гр. Пловдив във връзка взета спрямо него мярка за неотклонение - задържане под стража.

Приложени са справки рег. № 121/01.08.2023 г. (л. 44-45) и рег. № 1535/03.10.2023 г. (л. 107-108), изготвени от началника на сектор „Арести“ при ОС „ИН“ – Пловдив, които не са оспорени от ищеца и не са представени доказателства, оборващи тези документи. По тази причина, макар да носят само формална доказателствена сила и да са изгодни за ответника, съдът намира, че имат доказателствена стойност по отношение на изложените в тях факти, т. е. съдържанието на тези неоспорени документи отговаря на действителното положение.

От двете справки се установява, че през процесния период ищецът е обитавал килия № 115, която е с площ 11 кв.м., включваща санитарен възел с площ 1,4 кв.м., т. е. реалната жилищна площ е 9,6 кв.м. Става ясно, че през повечето време ищецът е съжителствал заедно с още едно задържано лице, при което за всеки един от тях е осигурена жилищна площ от 4,8 кв.м. Санитарният възел е изцяло отделен с плътни алуминиеви профили и пана от спалната част в килията. Същият е снабден с мивка с постоянно течаща студена вода, а топлата вода се е подавала всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите.

Установява се още, че наличието на вентилационна система в килията, представляваща всмукателна и нагнетална уредба. Наличен е още отваряем прозорец с размери 150/150 см., осигуряващ дневна светлина и свеж въздух. Килията разполага с две легла с постелъчен инвентар, маса за хранене и две табуретки. През тъмната част на денонощието работи едно осветително тяло с приглушена светлина, което има охранителен характер за водене на наблюдение на задържаните.

На ищеца е осигурена възможност за престой на открито най – малко един час на ден. Това се осъществява на място, което представлява три карета (всяко с размери 4/5 м.), като една трета е покрита, а останалите две трети са покрити с оградна мрежа.

Става ясно, че при всяко излизане или влизане на ищеца от района на сградата Ареста е извършван обиск от лице от същия пол, за да се предотврати извършването на нарушения или престъпления.

От приложените медицинските документи по делото, датиращи от 2015 г. до 2017 г., според които ищецът страда от исхемична болест на сърцето, едноклонова коронарна болест и нестабилна стенокардия. Налични са следните придружаващи заболявания: артериална хипертония, дислипидемия, мозъчносъдова болест, радикулопатия, миопатия, глаукома и емоционална нестабилна личност.

От приложената епикриза (л. 19), издадена от МБАЛ „Света Каридат“, се установява, че ищецът е постъпил в лечебно заведение на 16.02.2022 г. по повод получен остър трансмурален инфаркт на миокарда на предната стена.

По делото е налична молба от 12.01.2022 г., подадена от ищеца до Районна прокуратура – Пловдив, с която се иска да бъде прегледан от кардиолог, зъболекар и очен лекар. В молбата са изложени твърдения, че има кардиологични заболявания, глакуома и проблеми със зъбите (падане на коронката, болки в зъбите и трудности при хранене). По делото липсват данни да извършен преглед на ищеца от зъболекар и очен лекар.

По делото са приложени копия от фишове за СМП и разпечатки от електрона система на Центъра за спешна медицинска помощ – гр. Пловдив, от които се установява за подадени 11 бр. сигнали през исковия период по повод здравословни оплаквания (болки в сърдечната област и затруднено дишане) от Й.Г.Й., за което последният е получил медицинска помощ.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебномедицинска експертиза, което съдът напълно кредитира, тъй като обосновано, логично, непротиворечиво и намиращо опора в медицинската документация по делото.

От същото се установява, че ищецът страда от следните кардиологични заболявания: исхемична болест на сърцето; триклонова коронарна болест; артериална хипертония 3-та степен, сърдечна форма; хипертонично сърце; състояние след миокаредн инфаркт в хроничен стадий със стентиране на ЛСХ, прекаран на 16.02.2022 г. Става ясно, че описаните заболявания са с давност много преди 2015 г. Същите са хронични и тежки с доста напреднал ход на заболяването. При изслушването на вещото лице се уточнява, че прекараният инфаркт на 16.02.2022 г. е втори.

От заключението се установява, че кардиологичните заболявания на ищеца и вторият инфаркт не са резултат от условията в ареста или от задържането му, тъй като заболяванията са с доста напреднал стадий. В съдебно заседание се уточнява, че условията в ареста са несъществени за предизвикване на втория инфаркт, тъй като се очаква влошаване на здравословното състояние при сърдечно – съдови заболявания с голяма давност. Експертът е категоричен, че условията в ареста нямат значение за настъпване на втория инфаркт (същият е можел да настъпи и извън ареста). Допълнително става ясно, че е възможно условията в ареста да повлияят на психоемоционалното състояние, но ищецът е с диагноза „емоционална нестабилна личност с леки когнитивни нарушения“, при което това повлияване е било несъществено.

От заключението става ясно, че на ищеца е оказвана своевременна медицинска помощ, когато е имало оплакване. В тази връзка са били извършвани множество консултации със съответните специалисти в пълен обем и съобразени с правилата на добрата медицинска практика.

От заключението става ясно, че в епикриза от 06.10.2017 г. фигурира диагноза – глаукома, но в приложената по делото медицинска документация не се съдържат подробни данни за очно заболяване и такова на зъбите.

По делото е разпитана свидетелката Р. З., която е съпруга на ищца, поради което показанията ѝ са преценени съобразно чл. 172 ГПК. От показанията става ясно, че ищецът е приемал лекарства докато се е намирал в ареста и същият се е оплаквал от здравословното си състояние. Пояснява, че в ареста са ходили лекари да преглеждат Й. и много пъти са подавали сигнали до ЦСМП във връзка с кардиологичното заболяване, за което е идвала линейка с лекарски екип. Уточнява, че ищецът е разполагал с лекарство за глаукома. Свидетелката посочва, че ищецът е получил втори инфаркт докато се е намирал в ареста, при което е бил настанен в болница. Става ясно, че ищецът не е бил в добро психическо състояние, за което взимал успокоителни лекарства. Дава информация, че Й. е бил освободен от ареста заради здравословното му състояние.

Ищецът се е оплаквал на свидетелката, че в ареста било мръсно и шумно, но съдът не кредитира показанията в тази част, тъй като не дават сведения за факти, а представляват лично мнение на ищеца, изразено пред съпругата си. Не се кредитират показанията и в частта, с която ищецът един път се е оплакал, че в килията има трети човек, тъй като това не кореспондира с неоспорените справки, представени от ответника.

При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 42, ал. 2 ЗИНЗС арестите са места за лишаване от свобода за настаняване на лица, задържани по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на арестите и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на администрацията на местата за лишаване от свобода (в случая Ареста към Затвора Пловдив) по настаняване на лица, задържани по реда на НПК, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

Важно е да се отбележи, че наличието на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС е в тежест на ищеца (главно доказване), а за останалите два елемента (настъпили неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението) съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение (решение № 532 от 14.01.2019 г. по адм. д. № 10270/2018 г. на ВАС). Разместената доказателствена тежест е свързана единствено и само с настъпили неимуществени вреди и непосредствена причинна връзка, тъй като в чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е въведена презумпция. Разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС не включва презумпция за нарушение на чл. 3 ЗИНЗС, т. е. ответната страна няма задължение да оборва такава презумпция. Обстоятелството, че ответникът се опитва да докаже създаването на благоприятни условия на задържаните лица (липса на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС), е свързано с насрещното доказване, а не с обратно доказване (при опровергаване на презумпция), т.е. цели се да се опровергаят доказателствата, ангажирани от страната, която носи доказателствената тежест за установяване на определени факти.

В случая се установи, че ищецът се е намирал в Ареста към Затвора гр. Пловдив за целия исков период. Съгласно чл. 43, ал. 2 ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите-за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица

В чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м. Липсва легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, поради което тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. За да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т. н. Установи се по делото, че е спазвана минималната жилищна площ от 4 кв.м., тъй като ищецът се е намирал в килия № 115, която е с площ 11 кв.м., включваща санитарен възел с площ 1,4 кв.м., т. е. реалната жилищна площ е 9,6 кв.м. През повечето време ищецът е съжителствал заедно с още едно задържано лице, при което за всеки един от тях е осигурена жилищна площ от 4,8 кв.м. Доказването на нарушение на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС (осигуряване на жилищна площ от 4 кв. м.) е в тежест на ищеца, а същият не е ангажирал доказателства за това.

Според чл. 43, ал. 5 ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона. Според чл. 20, ал. 2 ППЗИНЗС в спалните помещения се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване. Количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Установи се липса на нарушение, тъй като килия № 115, обитавана от ищеца, разполага с отваряем прозорец с размери 150/150 см. и с вентилационна система. По този начин е осигурена възможност за естествено проветряване на помещението и е изцяло по преценка на задържаните да избират периодичността на проветряване на помещенията.

В чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В случая липсва нарушение, тъй като обитавано от ищеца помещение е разполагало със санитарен възел с постоянен достъп до течаща студена вода и два пъти през денонощието с достъп до течаща топла вода. Санитарният възел е изцяло отделен с плътни алуминиеви профили и пана от спалната част в килията, т. е. липсва визуален контакт.

Не представлява нарушение на чл. 3 ЗИНЗС обстоятелството, че през тъмната част на денонощието работи едно осветително тяло, тъй като същото е с приглушена светлина, изключваща пълна осветеност на помещението. Освен това осветителното тяло има охранителен характер за водене на наблюдение на задържаните.

Съгласно изискването на чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС и чл. 71, ал. 2 – ал. 14 ППЗИНЗС е осигурена възможност на ищеца за престой на открито не по-малко от един час на ден. Това се осъществявано на място, което представлява три карета (всяко с размери 4/5 м.), като една трета е покрита, а останалите две трети са покрити с оградна мрежа. В ЗИНЗС и ППЗИНЗС липсва посочване на минимална площ за престой на открито, но същото следва да е такава, че да осигурява възможност за отдих, разходки и физически упражнения. Нарушението за липса на достатъчно площ за престой на открито не е включено в презумпцията по чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, доколкото същата се отнася за наличието на неимуществени вреди и причинно – следствена връзка. По тези съображение в тежест на ищеца е да установи тези нарушения, а ответникът има избор за две възможности: да предприеме пасивно поведение в процеса или да проведе насрещно доказване за наличието на благоприятни условия в ареста. В случая не се установи липсата на достатъчно пространство при престоя на открито, тъй като ищецът не ангажира никакви доказателства в тази насока, а е негова тежестта на доказване на тези нарушения.

Съгласно чл. 286, ал. 3 ППЗИНЗС обиск на задържаните под стража се извършва задължително: 1. при постъпването и освобождаването им от ареста; 2. във всички случаи на влизане или излизане от килията или района на ареста; 3. при изолиране в наказателна или единична килия. В случая обиските на ищеца са извършвани при влизането и излизането му от ареста по повод провеждани съдебни заседания и лечения. Обискът е извършван от служител от мъжки пол и е изцяло негова преценката, с оглед ефикасността на обиска, дали е необходимо събличане на дрехи на обискирането на лице. В тази връзка обискът е извършен съгласно чл. 93, ал. 1 ЗИНЗС, а именно по начин, изключващ унижаване на достойнството на ищеца.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ППЗИНЗС спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. В настоящия случай се установи, че килията разполага с две легла с постелъчен инвентар, маса за хранене и две табуретки. По делото не се представиха доказателства за наличието на шкафове, но от съдържанието на исковата молба се налага извод, че ищецът не твърди липсата на такива, доколкото е посочено „достатъчно шкафове“, а твърди, че наличните не са достатъчни. В случая в килията са били двама задържани, при което наличието на един шкаф за общо ползване води до изпълнение на изискването на чл. 21 ППЗИНЗС. В тази връзка следва да се отбележи, че липсва изискване на всеки задържан да се осигурява отделен шкаф, доколкото съхранението на лични вещи може да стане и с един шкаф за общо ползване. Тук е мястото да се отбележи, че е осигурена останалата необходима мебелировка, поради което наличието на шкаф за общо ползване е пренебрежително с оглед осигуряване на необходимото обзавеждане.

Съгласно чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода.

Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗИНЗС лишените от свобода, респ. задържаните, пожелали медицински преглед, се приемат от лекар в срок до 24 часа. Посоченото изискване е конкретизирано в разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, според която лишените от свобода и задъжаните, които желаят да посетят медицински специалист, се записват в специален дневник, който се съхранява при постовия надзирател. Прегледът се осъществява от медицинския специалист в срок до 24 часа от вписването. В случая не е налице надлежно искане от страна на ищеца за извършване на преглед от очен лекар и зъболекар, тъй като е отправено до прокуратурата, а не до администрацията на затвора. Още повече, че липсват външни признаци за спешни здравословни състояния с очите и зъбите, налагащи служебно осигуряване на медицинска помощ.

По делото се установи, че на ищеца е оказвана своевременна медицинска помощ във връзка с кардиологичните заболявания на ищеца, тъй като са били извършвани множество консултации със съответните специалисти в пълен обем и съобразени с правилата на добрата медицинска практика. Посоченото се установява от медицинската документация, представена от ЦСМП, заключението по СМЕ и показанията на свидетелката, която твърди, че ищецът е посещавал често лекари по повод кардиологичните оплаквания. В тази връзка са изцяло неоснователни оплакванията за липса на адекватни медицински грижи за ищеца.

Вярно, че ищецът е получил инфаркт в ареста, но това не е в причинно – следствена връзка с условията на ареста, тъй като не се установиха нарушения на чл. 3 ЗИНЗС. Освен това от заключението на СМЕ се установява, че нямат причинно – следствена връзка за настъпване на втория инфаркт, тъй като ищецът страда от тежки и в напреднал стадий кардиологични заболявания.

Изцяло са неотносими оплакванията за това, че условията в ареста са повлияли негативно на психоемоционалното състояние на ищеца, тъй като липсва нарушение на чл. 3 ЗИНЗС. Именно липсата на такова нарушение води до извод за липса на причинно – следствена връзка между психоемоционалното състояние и условията в затвора. Става дума за лично възприятие за условията в ареста, което е неотносимо при липсата на нарушение на чл. 3 ЗИНЗС. В заключение е важно да се посочи, че не трябва да се поставя равенство между оплакванията за неподходяща мярка за неотклонение „задържане под стража“ (с оглед здравословното състояние) и оплакванията от условията в ареста.

По разноските:

С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС ищецът следва да заплати на съда заплатеното възнаграждение за вещо лице, което е в размер на 500 лева.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна предявената искова претенция от Й.Г.Й. срещу Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ за заплащане на сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, огорчение, внушаване на чувство за малоценност и здравословни проблеми – респираторни проблеми, кардиологични заболявания, глаукома, стоматологични проблеми) при престоя в Ареста към Затвора гр. Пловдив, за периода от 27.08.2021 г. до 08.03.2022 г., причинени от нарушение на чл. 3 ЗИНЗС (1. липса на достатъчно жилищна площ; 2. липса на вентилация и възможност за проветряване на спалните помещения; 3. Осветяване на спални помещения по време на нощен сън; 4. Лошо състояние на тоалетната (без врата и стени); 5. Липса на достатъчно шкафове в килията; 6. Липса на достатъчно пространство при престоя на открито; 7. Обискиране и претърсване (събличане на дрехи) при всяко връщане в ареста от друго място; 8. Липса на адекватни медицински грижи), ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Й.Г.Й., ЕГН ********** да заплати на Административен съд – Пловдив сумата в размер на 500 лева, представляваща заплатено възнаграждение за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: