Р Е Ш Е Н И Е
№ 1449
гр. Русе, 24.09.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на деветнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А. Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 808 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК.
Постъпила е искова
молба от „Теленор България“ ЕАД срещу Х.Г.Х.,
в която се твърди, че между нея и ищцовото дружество са сключени следните договори за предоставяне
на услуги: Договор за мобилни услуги № ***и Договор за лизинг от 29.12.2015г.,
Договор за мобилни услуги № ***и Договор за лизинг от 09.03.2016г. Въз основа
на тях на ответницата били предоставени за ползване два мобилни номера и две
мобилни устройства на лизинг. Ответницата не изпълнила паричните си задължения,
начислени й в 6 броя фактури, издадени за периода м.юни.2016г. -
м.септември.2016г. и на основание посочените договори. След предсрочно
прекратяване на договора между "Теленор България" ЕАД и Х.Г.Х. по
нейна вина, поради изпадането й в забава, й била издадена като потребител
фактура № *** от 01.09.2016г. и фактура №*** от 15.09.2016г., които включвали
задължение за плащане на неустойки за предсрочно прекратяване на договорите,
както и предсрочно изискуеми остатъци от неплатени лизингови вноски за
предоставените на лизинг мобилни устройства. Изискуемостта на вземанията на
ищеца по всяка от фактурите настъпила 15 дни след издаването й. Поради липса на
плащане от страна на ответницата, ищецът депозирал заявление пред Районен съд -
Русе, по което било образувано ч.гр.д. №****/2018г. и издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумата от 360,71лв., представляваща общ
сбор на дължими суми, съгласно фактури от №*** от 01.06.2016г.; № *** от
15.06.2016г.; № *** от 01.07.2016г., фактура № *** от 15.07.2016г., фактура № ***
/01.09.2016г. и фактура № *** от 15.09.2016г. В заповедното производство ищецът
не е претендирал заплащане на начислената в последните две фактури неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите между страните.
С оглед връчване на
издадената Заповед за изпълнение на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, се
моли в настоящото производство да бъде признато за установено по отношение на
ответницата задължението й за сумата от 360,71лв. по посочените фактури, за която е издадена Заповед за
изпълнение, ведно със законната лихва. Претендират се и направените в двете производства
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата не е изразила становище по допустимостта и основателността на
предявения иск.
Съдът намира, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по следните съображения :
Ответникът, редовно
уведомен, не представя в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото
по делото заседание и не прави искане то да се разгледа в негово отсъствие. Ищецът
е поискал при наличие на предвидените в закона предпоставки постановяване на
неприсъствено решение.
На страните са
указани и последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание. В частност, на ответника са указани
последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно
заседание, както с разпореждането по чл. 131 ГПК, така и с определението по чл.
140 ГПК. Предявените по делото искове са допустими и вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените към нея
писмени доказателства.
От приложеното
ч.гр.д.№****/2018г. по описа на РС-Русе е видно, че в полза на ищцовото
дружество и срещу ответницата е издадена заповед по чл. 410 ГПК за сумите: 360,71лв.
– главница за неплатени парични задължения, индивидуализирани в 6 броя фактури,
издадени на основание Договор за мобилни услуги № ***, Договор за лизинг от
29.12.2015г., Договор за мобилни услуги № ***и Договор за лизинг от
09.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от 10.08.2018г. до
окончателното изплащане, и 385лв. разноски за заповедното производство. Заповедта
е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което
съдът на осн. чл. 415, ал.2 ГПК е дал указания на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си. Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК и се явява
допустим.
Представените в
настоящото производство писмени доказателства – посочените в исковата молба
четири договора, подписани от ответницата и издадените въз основа на тях шест
броя фактури, установяват възникването на облигационни отношения между страните
във връзка с доставянето на мобилни услуги, предоставянето на две мобилни
устройства на изплащане („лизинг“) и размерът на неплатените по тях задължения. Тези писмени доказателства,
неоспорени в настоящото производство, дават основание да се приеме, че
предявените искове са вероятно основателни, който извод не се променя и след
служебно извършената проверка от съда за наличие на неравноправни клаузи в
процесните договори, от които да произтичат исковите претенции.
Предвид изложеното,
съдът намира, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от страна на
ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239 ал.2 ГПК решението не се
мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищцовото дружество следва да
се присъдят направените от него разноски за настоящото производство в размер на
385лв. и тези в заповедното в размер също на 385лв.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х.Г.Х.
с ЕГН********** *** дължи на „Теленор България” ЕАД с ЕИК130460283,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парка
София, сграда 6, представлявано от процесуалния представител адв. З.Ц. сумата
от 360,71лв. - главница
представляваща общ сбор на дължими суми по фактури от №***/01.06.2016г., №***/15.06.2016г.;
№***/ 01.07.2016г., фактура №***/15.07.2016г., фактура №***/ 01.09.2016г. и
фактура № ***/15.09.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 08.08.2018г. до окончателното изплащане,
за които суми е издадена Заповед №**** от 10.08.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№****/2018г. по описа на РС - Русе.
ОСЪЖДА Х.Г.Х. с ЕГН**********
*** да заплати на „Теленор България” ЕАД с
ЕИК130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес парка София, сграда 6, представлявано от процесуалния представител адв. З.Ц.
сумата от 385лв. разноски за настоящото производство, както и сумата от 385лв. разноски за заповедното
производството по ч.гр.д.№****/2018г. по описа на РС - Русе.
Решението на основание чл. 239, ал.4 ГПК е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Районен съдия: