Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .11.2013г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и втори ноември през две
хиляди и тринадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря Р.М., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 4545/ 2005 година на ВРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по предявени от Т.Т. срещу З. Запрянова, В.Ф. и Е.И. Мо в условията на
субективно пасивно съединяване искове с правно основание чл. 108 ЗС за
предаване владението върху ¼ идеална част от дворно място, цялото с площ
от 188 кв.м., находящо се в гр. Варна, ул.”Проф. Асен Златаров” 19,
съставляващо парцел V – 2,3 от кв.4 по плана на 8 – ми подрайон, съставляващ
поземлен имот № 3 при граници на имота: ул.”Драгоман”, имоти № 1030, № 1031,
№ 1026, № 1029 и ул. „Драгоман”, заедно с ½ идеална част от втори етаж с площ от
60 кв.м., състояща се от две стаи, антре, пералня, баня – клозет, стълбище на
втория етаж, както и ¼ идеална част от подобренията в дворното място и
трети – етаж надстройка с площ 60 кв.м., състоящ се от стълбище, входно антре,
две стаи, кухня, баня – тоалет и тераса с обща застроена площ от 60 кв.м., придобит по силата на
наследствено правоприемство от Александър Димчев, починал на 12.07.2005г.,
придобит от наследодателя му с договор за замяна, инкорпориран № 10, том IX, дело №
3139/1980г.
Претендира се и отмяна на
констативен НА № 90 от 21.02.2003г., том I, рег. № 1472, дело № 52 от 2003г.
В исковата молба ищецът Т.Т.
излага, че е единствен наследник на покойния си брат Александър Т., починал на
12.07.2005г., който преди смъртта си е придобил спорния недвижим имот с договор
за замяна, обективиран в НА № 10, том IX, дело № 3139/1980г. Твърди се
още, че ответникът В.Ф. се легитимира като собственик на целия имот снабдявайки
се с констативен нотариален акт № 90/2003г. Поддържа се още, че до месец юли
2005г. ищецът е владял надстройката и в последствие е бил принуден да напусне
имота.
Ответниците З. Запрянова, В.Ф. и Е.И. Мо оспорват
предявените искове, излагайки, че с множество разпоредителни сделки, извършени
в периода от 1983г. до 1999г. наследодателят на ищеца Александър Димчев е
прехвърлил правото на собственост върху недвижимия имот в полза на В.Ф..
За да се произнесе по спора съдът
съобрази следното:
Не е спорно между страните, че
Александър Т. е придобил в индивидуална собственост с договор за замяна от 17.11.1980
г., обективиран в НА № 10, том IX, дело № 3139/1980г. /л. 5, / ¼ идеална част от дворно място, цялото с пространство от 188 кв.м., находящо се в гр. Варна,
ул.”Проф. А. Златаров” № 19, съставляващо парцел V – 2, 3 от кв. 4 по плана на
града в 8 – ми подрайн , заедно с
жилищна сграда, разположена на втори етаж, състоящ се от две стаи, антре,
пералня баня – клозет, стълбище за втори етаж, както и ¼ ид.части от подобренията в него.
Не се спори, че на 28.02.1983г. е
сключен граждански брак между Александър Димчев и З.Д., за което е съставен акт
№ 342 от длъжностно лице по гражданско състояние в гр. Варна.
С договор за покупко – продажба от
07.03.1983г., инкорпориран в НА № 41, том III, дело № 791/1983г. /л. 117/,
Александър К. Димчев е прехвърлил на съпругата си З.Д. 1/8 идеална част от дворно място, цялото с пространство от 188
кв.м., находящо се на ул.”Проф. А. Златаров” № 19, гр. Варна, съставляващо
парцел 3, кв. 4 по плана на 8 – ми подрайон Варна, заедно с ½ идеална част от жилищна сграда разположена
на втори етаж, състоящ се от две стаи, антре, пералня баня – клозет,
стълбище за втори етаж, както и 1/8
ид.части от подобренията в дворното място.
Посочените идеални части от
недвижимия имот са придобити по време на брака между Александър Димчев и З.Д. в
режим на съпружеска имуществена общност посредством възмезден придобивен способ
при действието на Семейния кодекс от 1968г. /отм./.
На 12.08.1987г., З.Д. със
съгласието на съпруга си Александър Димчев е прехвърлила на сина си В.Ф., по
време на брака му с Е.И. Мо, сключен на 09.01.1985г. в ГФР, съгласно
удостоверение за семейно положение и членове на семейството /л. 27,/ 1/8 идеална част от дворно място,
цялото с пространство от 188 кв.м., находящо се на ул.”Проф. А. Златаров” № 19,
гр. Варна, съставляващо парцел 3, кв. 4 по плана на 8 – ми подрайон Варна,
заедно с ½ идеална част от
жилищна сграда разположена на втори етаж, състоящ се от две стаи, антре,
пералня баня – клозет, стълбище за втори етаж, както и 1/8 ид.части от подобренията в дворното място срещу задължение на
приобретателя да поеме издръжката и гледането на майка си З.Д. до края на
живота, като й осигури условия за живот, каквито е имала досега. Договорът е
обективиран във формата на НА № 147, том IX, дело № 2932/1987г. /л. 118,/.
С посочената прехвърлителна сделка,
съпрузите са извършили действия на разпореждане с придобитите по време на брака
в режим на съпружеска имуществена общност 1/8 идеални части от дворното
място, 1/8 идеални части от подобренията
и ½ идеална част от жилищна сграда, разположена на втория етаж.
На 28.01.1992г. в полза на В.Ф. и Александър Димчев е издадено
разрешение № 2 от ОбНС – Варна, Кметство „Варненска комуна”, Служба
„Териториално и селищно устройство” /л.6/ за извършване на преустройство на
тавански помещения, като се изгради надзид до 1, 50 м. и се направят капандури
по одобрен архитектурен проект, на осн. чл. 148 ППЗТСУ.
С предварителен договор от 10.08.1992г. /л. 490/ с нотариална
заверка на подписите, Александър Димчев е поел задължение да продаде на В.Ф. „собственото
си право на надстройка” върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул.”Асен
Златаров” 19, първи етаж при условие, че купувачът В.Ф. извърши основен ремонт със
свои средства на първия етаж, надстрояване на втори етаж по одобрен
архитектурен план плоча, със съответното вграждане на подпорни колони на първия
етаж. Уговорено е още, че първият етаж ще бъде предаден с фаянс, балатум,
бойлер, вана, осветление, водопроводни съоръжения в банята и кухнята,
електромери, водомери, дограма, както и всички тези подобрения на втория етаж. Купувачът
от своя страна е поел задължение освен да извърши строителство със свои
средства и да заплаща на Александър Димчев и З. Запрянова наем до максимален
размер от 100 хиляди лева до довършване на строежа. Уговорено е още, че след
довършване на строителството, съпрузите ще живеят на втория новостроен етаж, а
първият ще се отдава под наем от продавача с участие на адвокат Роза Кожухарова,
като пълномощник на купувача /чл. 3/. До пълното възстановяване на разходите
във връзка със строителството, наемната цена ще се дели в съотношение ¼
за продавача и ¾ за купувача, а след това по равно /чл. 5/. С посочения
договор е поето обещание ктм Александър Димчев и З.Д. да запазят правото на
ползване върху новопостроения етаж до края на живота си срещу задължение на
продавача да прехвърли собствеността върху сега съществуващата постройка на В.Ф..
С договор от 28.12.1993г. Александър
Димчев е възложил на ЕТ „Алея – 5”, представлявано от Ради Роев и Михаил Янев
извършването на строително – монтажни работи до 30.01.1994г., съгласно
приложение № 2/28.12.1993г. за сумата от 28 563 лв., като при подписване
на договора е заплатен аванс в размер на 14 300 лв., представляващ 50 % от
договорената сума.
Представено е приложение № 2 към
анекс на договора за строителство на обект „Драгоман” 19 от 16.12.1993г., в
което са посочени конкретни строително – монтажни работи в петнадесет пункта на
обща стойност 28 563 лв., включваща труд, материали, ДС 10 %, печалба и
транспорт.
Представени са фактури за начислена
електроенергия на обект, находящ се в гр. Варна, ул.”Драгоман” 19, издадени на
31.10.1997г., 31.01.2000г. и 31.08.2002г.
Представена е и данъчна фактура от
24.03.1995г., издадена от НЕК АД, клон „Електроснабдяване” - Варна за извършено
„пресъгласуване на решение” на стойност 130 лв.
Установява се още, че с договор от
11.05.2001г., „Елекстроснабдяване – Варна”, в качеството на продавач е поел
задължение да достави електрическа енергия на купувача В.Ф., представляван от З.Д.
за обект, находящ се в гр. Варна, ул.”Драгоман” 19, чрез електромер № 12967.
Въз основа на направен оглед на
сграда, намираща се в гр. Варна, ул.”Драгоман” 19, управителят на ЕТ „Нона – 73
Георги Станев” е изготвил на 20.04.1998г. до В.Ф., чрез г – н Димчев оферта за
СМР на стойност 396 107 лв.
Представена е и разписка от
10.05.1999г. за предадена от В. Фрахи на Людмил Димов сума в размер на
10 000 лв. също за извършени строително – монтажни работи.
Ангажираните гласни доказателства,
чрез разпита на водените от ответниците свидетели Ради Роев и Божидар Петров
установяват, че през лятото на 1992г. до месец януари 1993г., въз основа на
сключен договор и анекси към него Ради Роев е започнало изграждането на третия
етаж. През 1993г. третият етаж е бил завършен, заедно с покрива, комина,
стълбището между втория и третия етаж. През 1992г. вторият етаж е бил изграден
до груб строеж, като свидетелят е извършил довършителните работи в него до
превръщането му в годен обект за живеене, а съществуващият първи етаж е укрепен
с колони. След довършване на втория етаж били внесени мебели и други вещи,
собствени на съпрузите, след което Александър Димчев и З. Запрянова се
установили да живеят в него. Според свидетеля, третият етаж и покрива са
изградени в съответствие с проекта, с височина от 220 см. За предаване на
строителството не са съставяни писмени документи.
Свидетелят Божидар Петров
потвърждава, че в периода от месец август, септември 1992г. до месец март
1993г. третият етаж е изграден до груб строеж. След построяването му Александър
Димчев и съпругата му се установили да живеят на новия етаж, а помещенията на
втория етаж се отдавали под наем. Според свидетеля Александър Димчев е
преговарял със строителите, а В.Ф. само, когато е бил в България.
С договор за продажба на недвижим
имот от 19.08.1992г., обективиран в
НА № 29, том XX, дело № 6015/1992г. /л. 119/, Александър Димчев заедно с З.Д.
прехвърля на В.Ф., придобития в съпружеска имуществена общност ½ идеална част от втория жилищен етаж,
състоящ се от две стаи, антре, пералня баня – клозет, стълбище за втори етаж, 1/8 идеална част от дворното място, както и 1/8
ид.части от подобренията в дворното място, като продавачите си запазват
правото на ползване върху имота до края на живота си.
Съдът приема, че с посочената правна
сделка, Александър Димчев се е разпоредил с негово лично имущество, придобито
преди сключване на брака, със съгласието на съпругата си при спазване
изискванията на чл. 23 СК от 1985 г., доколкото същото е било семейно жилище,
факт неоспорен от страните и установен от представеното по делото решение по
бракоразводното дело.
На 25.07.1997г. е издадено разрешение за ползване на тавански етажи на
жилищна сграда на ул.”Драгоман” 19, собственост на В.Ф. и Александър Димчев.
С договор, обективиран в НА № 38,
том I, рег. № 922, дело № 63 от 1999г.
/л.120/, Александър Димчев и З.Д. са прехвърлили правото на собственост върху ½ идеална част от новопостроена
надстройка /съгласно Разрешение за строеж № 2/28.01.1992г., отдел „ТСУ”
Община Варна и Протокол за определяне на строителна линия и нова на строеж,
Община Варна,
район „Одесос”/ със застроена площ от 60 кв.м., състояща се от антре, две стаи,
кухня, баня – тоалет и тераса, находяща се на трети етаж от жилищна сграда,
построена в съсобствено дворно място, цялото с площ от 188 кв.м., находящо се в
гр. Варна, ул.”Драгоман” 19, представляващо парцел № 3 в кв.4 по плана на VIII
микрорайон на Варна при граници на дворното място: ул.”Драгоман”, парцел № VI –
3/4 , III – 22, V – 1 за сумата от 34 988 500 лв., платена напълно и
в брой от купувача, като продавачите
Александър Димчев и З.Д. запазват заедно и поотделно доживотно право на
ползване върху имота, предмет на сделката.
С констативен НА № 90 от 21.02.2003г.,
том I, рег. № 1472, дело № 52 от 2003г. /л.8/ В.Ф. е признат за собственик на: 1./ ¼
идеална част от поземлен имот, целият с площ от 188
кв.м., находящ се в гр. Варна, ул.”Драгоман” /бивша ул.”А. Златаров” 19,
съставляващ поземлен имот № 3 в кв. 4 по плана на 8 микрорайон Варна при
граници на имота по скица: ул.”Драгоман” /бивша ул.”Асен Златаров”/, имоти № 2,
4, 22, ведно с ВТОРИ /НАДПАРТЕРЕН ЕТАЖ/ от сграда, построена в същия имот,
представляващ офиси, съгласно разрешение за смяна на предназначение на служба
„ТСУ”, Кметство „Одесос”, Община Варна, състояща се от стълбище,
входно антре, баня – тоалет, ри офиса и балкон с обща застроена площ от 60
кв.м. и ¼ идеална част от
подобренията в дворното място – КАТО по НА № 147, то, 9, дело № 2932/1987г.
на нотариус при РС Варна ½ горепосочените имоти са прехвърлени срещу
задължение на В.Ф. да поеме издръжка и гледането на майка си З.Д. до края на
живота й, като и осигури условия за живот, каквито е имала досега, а по НА № 29,
том 20, дело № 6015/1992г. на нотариус при РС Варна върху ½ идеална част от горепосочените имоти е запазено право на
ползване за Александър Димчев и З.Д. до края на живота им; 2./ Трети етаж /надстройка/ в жилищна
сграда, находяща се в гр. Варна, ул.”Драгоман” /бивша ул.”А. Златаров” 19,
съставляващ поземлен имот № 3 в кв. 4 по плана на 8 микрорайон Варна при
граници на имота по скица: ул.”Драгоман” /бивша ул.”Асен Златаров”/, имоти № 2,
4, 22, ведно представляващ ЖИЛИЩЕ, съгласно разрешение за строеж №
2/28.01.1992г. на отдел „ТСУ”, Община Варна, протокол за определяне на
строителни нива на строеж № 30/25.07.1997г. на район „Одесос”, Община варна,
състоящо се от стълбище, входно антре, две стаи и кухня, баня – тоалет и тераса
с обща застроена площ от 60 кв.м., като по нотариален акт № 38, том 1, рег. №
922, дело № 63/1992г. на нотариус Роза Кожухарова върху ½ идеална част от горепосочения имот за Александър Димчев и З.Д.
е запазено, заедно и поотделно доживотно право на ползване върху горепосочения
имот.
С влязло в сила съдебно решение от
09.04.2004г. по гр.д. № 942/2003г.
/л. 11/, сключеният на 28.02.1983г. брак
между Александър Димчев и З.Д. е прекратен поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, на осн. чл. 99, ал.1 СК /отм./.
С решението за прекратяване на
брака ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Варна, ул.”Драгоман”
19, ет. 3 е предоставено на Александър Димчев.
Не е спорно още, че Александър К.
Димчев е починал на 12.07.2005г. и е оставил за свой единствен законен
наследник Т.Т..
С определение № 985/04.08.2011г.,
постановено по гр. д. № 1606/2011г., ВКС не е допуснал до касационно обжалване
въззивно решение без номер от 07.06.2010г. на Окръжен съд – Варна по гр.д. №
74/2010г. и решение от 29.07.2010г. за поправка на явни фактически грешки и
тълкуване на решение от 07.06.2010г.
С посоченото въззивно решение, постановено
от Окръжен
съд – Варна е
обезсилено решение № 3345/11.11.2009г. на Районен съд – Варна по гр.д. №
4795/2005г., в частта, с която са отхвърлени предявените от Т.Т. срещу З.
Запрянова, В.Ф. и Е.И. Мо искове за: 1./ установяване, че Т. е собственик на
недвижим имот – 1/8 идеална част от
дворно място, цялото с площ от 188 кв.м., находящо се в гр. Варна,
ул.”Драгоман” /бивша ул.”Ас. Златаров” / № 19, съставляващо парцел № 3, в кв.4
по плана на 8 – ми микрорайон, идентичен с ПИ 1030, ведно с ½ идеална част от втори етаж на жилищна сграда построена в
това място, състоящ се от две стаи, антре, перално помещение бяна, клозет,
стълбище за втори етаж, както и 1/8
идеална част от подобренията в дворното място по граници по скица:
ул.”Драгоман”, ПИ № 1031, ПИ № 1026, ПИ № 1029, предмет на НА № 147, том 9,
дело № 2932/12.08.1987 г. на нотариус на ВРС, доколкото между същите страни и на същото основание и на същото искане
е заведено друго гр.д. № 8877/2003г. на ВРС, със страни Александър Димчев,
заместен в хода на производството от Т.Т., на осн. чл. 120 ГПК /отм./ срещу В.Ф.
и З. Запрянова с предмет ревандикационен
иск по чл. 108 ЗС за предаване владението върху втори етаж от сграда в дворно
място, находящо се в гр. Варна, ул.”Драгоман” 19 с твърдяно основание за
възникване на правото на собственост – наследяване и замяна, което като по –
късно заведено подлежи на прекратяване, а решението на обезсилване от
въззивната инстанция, на осн. чл. 95, ал.2 ГПК /отм./, както и гр.д. №
4545/2005г. на ВРС; 2./ иск за отмяна на КНА № 90, том 1, рег. № 1472, дело №
52/03г. на нотариус Роза Кожухарова, рег. № 212 при ВРС, вписан в СлВ – Варна
под № 2485, акт № 69, том 7, дело № 1459/03г.; 3./ иск за отмяна на НА № 147,
том № 9, дело № 2932/12.08.1987г. на нотариус при ВРС, на осн. чл. 431, ал.2 ГПК, като производството по делото е прекратено в посочената част.
Със същото решение е потвърдено
първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от Т.Т.
срещу З. Запрянова, В.Ф. и Е.И. Мо за
1./ прогласяване нищожността на сделка за покупко – продажба, сключен на 07.03.1983г., обективирана в НА № 41/83 г., поради
противоречие със закона предвид липсата на продажна цена, на осн. чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД; в евентуалност за унищожаване на
същата сделка, на осн. чл.
31 ЗЗД поради това, че към момента на
сключването му прехвърлителят Александър Димчев не е могъл да разбира и
ръководи действията си, както и за отмяна цитирания нотариален акт; 2./ за
унищожаване на договор за покупко – продажба, обективирана в НА № 29/92 г., на осн. чл. 31 ЗЗД поради това, че към момента на сключването му прехвърлителят Александър
Димчев не е могъл да разбира и ръководи действията си и за отмяна на
сделката, посочена в цитирания акт, както и в частта, с която са уважени
исковете за нищожно нотариално действие по изповядване на сделката по НА № 38/99г., както и е прогласена
нищожността на самата сделка и в частта за разноските.
С решение № 101 от 24.04.2013г.,
постановено по гр.д. № 762/2012г. на ВКС, II г.о. е оставена без уважение молба
вх. № 158080/11.06.2012 на Т.Т. за отмяна на влязлото в законна сила решение №
1514 от 07.12.2011г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение-първи
състав, постановено по в.гр.д.№1582/2005г. по описа на същия съд.
С постановеното въззивно решение
по в.гр.д. № 1582/2005г., което е било предмет на разглеждане в
производството по чл. 303 ГПК, е отменено решение от 10.06.2005г. постановено
по гр.д.№ 8877/2003г. по описа на Варненски районен съд и вместо него е
постановено друго, с което предявеният
от Александър Димчев, починал на 12.07.2005г., заместен в хода на процеса от Т.Т.
против В.Ф. и З. Запрянова за предаване на владението върху ½ идеална част от втория етаж на сградата, находяща се в дворно
място,цялото с площ от 188 кв.м при граници: имоти №№ V-3,4, ІІІ-22,
V-1,представляващо имот пл.№3 в кв.4 на осми подрайон на гр. Варна,
ул.”Драгоман” 19, състоящ се от две стаи, антре, пералня, баня-клозет, стълбище
за втория етаж, основано на твърдения, че е
негова лична собственост, на основание на замяна, обективирана в нотариален акт №10 от
17.11.1980г.,том Х,дело №3139/1980г. на ВН е отхвърлен.
Със същото съдебно решение е обезсилено първоинстанционното решение,
в частта, с която В.Ф., З. Запрянова са осъдени да предадат на Александър
Димчев, заместен в хода на производството от Т.Т. владението върху ¼ от вторият етаж на сградата,
находяща се в дворно място, цялото с площ от 188 кв.м. , находящо се в гр.
Варна, ул.”Драгоман” 19, основано на
твърдения, че е притежател на ограничено вещно право на ползване, учредено му
от ответника В.Ф. с НА № 29 от 19.08.1992г., том XX, дело №
6015/1992г. на ВН, поради недопустимост, като производството в посочената
част е прекратено.
Искът по чл.108 ЗС е иск на
невладеещият собственик срещу владеещият несобственик, по който иск ищецът Т.Т. следва да докаже
правото си на собственост на соченото от него основание - наследствено правоприемство от
Александър Димчев, починал на 12.07.2005г придобит от последния с договор за замяна,
инкорпориран № 10, том IX, дело № 3139/1980г. и факта, че ответниците владеят или държат имота към датата на
предявяване на иска, а ответниците - основанието, на което държат или владеят. Ако ответникът към
момента на предявяване на иска, има правно основание да владее или държи имота,
искът ще е неоснователен.
На осн. чл. 109, ал. 4 ГПК /отм./ е
прието за безспорно между страните по делото, че ответниците В.Ф., Е.И. Мо и З.
Запрянова владеят имота, предмет на ревандикационния иск.
Спорен в настоящото производство е
въпросът легитимира ли се Т.Т. като собственик на спорния имот на заявеното от
него придобивно основание.
С оглед съвкупната преценка на
релевантните за делото факти и ангажирани от страните доказателствени средства
съдът приема, че Т.Т. не е собственик на ¼ идеална част от дворно
място, цялото с площ от 188 кв.м., находящо се в гр. Варна, ул. ”Проф. Асен Златаров”
19, съставляващо парцел V – 2, 3 от кв.4 по плана на 8 – ми
подрайон, съставляващ поземлен имот № 3 при граници на имота: ул.”Драгоман”,
имоти № 1030, № 1031, № 1026, № 1029 и ул. „Драгоман”, заедно с ½ идеална част
от втори етаж с площ от 60 кв.м., състояща се от две стаи, антре, пералня, баня
– клозет, стълбище на втория етаж, както и ¼ идеална част от подобренията в
дворното място и трети – етаж надстройка с площ 60 кв.м., състоящ се от
стълбище, входно антре, две стаи, кухня, баня – тоалет и тераса с обща
застроена площ от 60 кв.м., тъй като и праводателят му Александър Димчев не
е бил собственик на имота към момента на смъртта си – 12.07.2005г.
С
оглед изложеното, съдът намира, че въз основа на коментираните доказателства
следва да се направи извод, че спорният имот е собственост изцяло на В.Ф. и
неговата съпруга Е.И. Мо, които са придобили от Александър Димчев и З.
Запрянова първоначално с
договор за издръжка и гледане: 1/8 идеална част от дворното място, находящо се
на ул. „Драгоман” 19, 1/8 идеална част от подобренията в него и ½
идеална част от жилищна сграда, разположена на втори етаж от построената в
имота сграда и чрез договор за покупко – продажба от 19.08.1992г. от Александър
Димчев останалата 1/8 идеална част от дворното място, находящо се на ул.
„Драгоман” 19, 1/8 идеална част от подобренията в него и ½ идеална част
от жилищна сграда, разположена на втори етаж. Ответникът
З. Запрянова не е носител на правото на собственост на спорния имот.
Безспорно
е, че към датата на издаване на разрешението за строеж №
2/28.01.1992г. процесният имот е съсобствен между Александър Димчев и В.Ф. и Е.И.
Мо при следните квоти: 1/1/8 идеална част от дворното място, 1/8 идеална част от
подобренията и ½ идеална част от жилищна сграда, разположена на втория
етаж на сградата в индивидуална собственост на г – н Димчев и 2./ 1/8 идеална
част от дворното място, 1/8 идеална част от подобренията и ½ идеална
част от жилищна сграда, разположена на втория етаж на сградата в режим на
съприжеска имуществена общност между В.Ф. и Е.И. Мо.
Прогласената
с влязлото в сила съдебно решение по гр.д. № 74/2010г. На ВОС нищожност на сделката, обективирана в НА № 38, том I, рег. № 922, дело № 63/1999г., с която
Александър Димчев и З. Запрянова са прехвърлили ½ идеална част от
новопостроена надстройка не е породила желаните от страните правни последици,
като със сключването й не е прехвърлено вещно право на собственост в полза на В.Ф..
В
настоящия случай, съдът приема, че към 1999г. правото на собственост върху
трети етаж /надстройка/ не е принадлежало на прехвърлителите, посочени в НА №
63/1999г., тъй като още към 1992г. Александър Димчев и З. Запрянова са загубили
правото на собственост, както върху дворното място, така и върху втория етаж на
сградата прехвърляйки го на В.Ф. по време на брака му с Е.И. Мо.
Съгласно
разпоредбата на чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките
и насажденията върху нея, освен ако е установено друго.
Доколкото друго не е било уговорено, правото
на собственост върху трети етаж /надстройка/ принадлежи на собствениците на
земята В.Ф. и Е.И. Мо, в обема на правата на своите праводатели, на осн. чл. 92
ЗС.
Съдът е длъжен да съобрази влезлите в
сила съдебни решения между страните, ползващи се със сила на пресъдено нещо. Влязлото в сила съдебно
решение установява съществуването или несъществуването на претендираното от
ищеца право,
такова, каквото е заявено с исковата молба и е индивидуализирано в хода на
производството, с всички негови характеризиращи белези /правопораждащ факт,
съдържание и носители/ и същевременно задължава всеки орган, включително и съда
да възприеме скрепеното със сила на пресъдено нещо съдебно установяване. Спор
разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите,
в които законът разпорежда друго /чл. 224 ГПК /отм./.
С оглед изложеното, съдът намира, че
не следва да се произнася по наведените в
производството и поддържани в съдебно заседание възражения за нищожност на
сделките, обективирани в НА № 41, том III, дело № 791/1983г. и в НА № 147, том IX, дело № 2932/1987г., поради противоречие
със закона предвид липсата на продажна цена, на осн. чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД; в
евентуалност за унищожаване на същата сделка, на осн. чл. 31 ЗЗД поради
това, че към момента на сключването му прехвърлителят Александър Димчев не е
могъл да разбира и ръководи действията си, които са били предмет на разглеждане
по в.гр.д. № 74 /2010г. на Окръжен съд – Варна.
Възражението за неплащането на цената
по договор за продажба не влече недействителност на сделката, а поражда право
да се иска разваляне на договора и връщане на дадено по него на отпаднало
основание.
Останалите представени и приети като
доказателства писмени документи, в това число съдебни протоколи от проведени
съдебни заседания по гр.д. № 942/2003г., гр.д. № 8877/2003г., молби – становища
по посочените производства, статии, както и съдебно – психиатрични експертииа
са неотносими към разглеждания правен спор, поради което и съдът не следва да
ги обсъжда.
При положение, че не е
доказана активната материално-правна легитимация на ищеца в процеса на
собственик на претендирания имот, то исковете по чл. 108 ЗС подлежат на
отхвърляне.
Отмяната на констативния
нотариален акт е процесуална последица от разрешен спор за материално право, а
не самостоятелен иск по чл. 431, ал.2 ГПК /отм./. Неговото уважаване е
обусловено от изхода на спора за собственост. Доколкото съдът е формирал извод
за неоснователност на ревандикационните искове по чл. 108 ЗС не дължи
произнасяне с отделен диспозити по искането за отмяна на констативен НА № 90 от
21.02.2003г., том I, рег. № 1472, дело № 52 от 2003г.
При този
изход на спора, с право на разноски разполагат ответниците. Доколкото
доказателства за извършването на такива не са представени, разноски не се
присъждат.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Т.К.Т., ЕГН **********,*** срещу З.Й. Запрянова, ЕГН **********,***,
В. Нисим Ф., ЕГН **********,*** и Е.И. Мо, Германия, гр. Дрезден 0139,
ул.”Титман” 14 субективно пасивно съединени искове за предаване владението
върху ¼
идеална част от дворно място, цялото с площ от 188 кв.м., находящо се в гр.
Варна, ул.”Проф. Асен Златаров” 19, съставляващо парцел V – 2,3 от кв.4 по
плана на 8 – ми подрайон, съставляващ поземлен имот № 3 при граници на имота:
ул.”Драгоман”, имоти № 1030, № 1031, № 1026, № 1029 и ул. „Драгоман”, заедно с ½
идеална част от втори етаж с площ от 60 кв.м., състояща се от две стаи, антре,
пералня, баня – клозет, стълбище на втория етаж, както и ¼ идеална част от подобренията в
дворното място и трети – етаж надстройка с площ 60 кв.м., състоящ се от
стълбище, входно антре, две стаи, кухня, баня – тоалет и тераса с обща
застроена площ от 60 кв.м., придобит по силата на наследствено правоприемство
от Александър Димчев, починал на 12.07.2005г придобит от наследодателя му с договор за замяна,
инкорпориран № 10, том IX, дело № 3139/1980г., на осн. чл. 108 ЗС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
четиринадесетдневен срок от съобщаването, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: