Определение по дело №866/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1171
Дата: 16 април 2020 г.
Съдия: Наталия Панайотова Неделчева
Дело: 20203100500866
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                  /          .04.2020год.,

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри състав, в разпоредително съдебно заседание, проведено на 16.04.2020 година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         Ирена ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА

  Насуф ИСМАЛ  – мл.с.

като разгледа докладваното от съдията Н. Неделчева

въззивно гражданско дело №866 по описа за 2020 година,

произнесе, съобрази следното:

            Производството е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР, представлявана от директора главен комисар Николай Николов, срещу решение №123/09.01.2020г. по гр. дело №11197/2019г. по описа на ВРС. Жалбоподателят счита решението за необосновано и неправилно, поради което моли да бъде отменено, като на негово място бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло. Излага, че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е допуснал субсидиарното прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007 г. Не споделя извода на съда, че при липса на норма, която да съответства на чл.31, ал.2 от отменена Наредба 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143 е налице празнота в нормативната уредба поради което е приложима Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Счита, че е налице специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, поради което не може да намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ (общото гражданско законодателство). Твърди, че извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време. Следователно превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. В този смисъл изводът на първоинстанционният съд е необоснован и неправилен. На следващо място излага, че не са изследван действащите правни норми. Твърди, че чл.187 от ЗМВР допуска 8 часовият работен ден и за нощен труд на държавните служители в МВР, като запазва основното и общото с работниците и служителите в областта на работното време - 5 дневна работна седмица и нейната обща 40 часова продължителност и по чл.187 и чл.179 ЗМВР. В този смисъл, счита, че претенцията е следвало да бъде напълно отхвърлена. На следващо място се твърди, че първ. съд не е обсъдил по никакъв начин спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР, за които са предвидени редица компенсаторни механизми. От друга страна счита, че   положеният нощен труд не следва да се преобразува в извънреден такъв по смисъла на КТ и НСОРЗ, поради липсата на кумулативно предвидените предпоставки на КТ за увеличението на положеният труд с посоченият от ищеца коефициент по реда на чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като му бъдат присъдени направените пред двете инстанции разноски. В случай, че съдът не отхвърли иска изцяло, то моли при постановяване на решение да бъде взето предвид, че през периода 01.01.2018г. - 17.07.2018г. трудът на работещите по КТ при сумирано изчисляване на работното време е отчитан без превръщане на нощните часове в дневни съгласно редакцията нормата на чл. 9г през този период от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Въззивникът прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна, в случай, че те надвишават минималния размер. Във въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор.

Съдът, като взе предвид, че постъпилата въззивна жалба е допустима с оглед съответното прилагане на чл.262 ГПК, и като съобрази, че не съдържа доказателствени искания, намира, че производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.№8610/31.01.2020 на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР, представлявана от директора главен комисар Николай Николов, срещу решение №123/09.01.2020г. по гр. дело №11197/2019г. по описа на ВРС.

НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 10.06.2020г. от 9.30            часа, за която дата и час да се уведомят страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.