Определение по дело №2617/2019 на Административен съд - Варна

 

П Р О Т О К О Л

 

 

 

Варненският административен съд, ХІХ състав, в публично заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯНА БАХЧЕВАН

 

 

секретар Румела Михайлова сложи за разглеждане докладваното от съдия-докладчика административно дело № 2617 по описа за 2019 година.

          Жалбоподателят  КМЕТЪТ НА ОБЩИНА БЕЛОСЛАВ, редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юриск. И. В. Д., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

           

          Юриск. Д.: В настоящото съдебно заседание правя изявление, че жалбата е подадена и от кмета на община Белослав, така че моля да приемете същата за подадена в цялост и от кмета на община Белослав.

          Няма пречки, моля да се даде ход на делото.

          Юриск. П.: Няма пречки, моля да се даде ход на делото.

 

Предвид редовното призоваване на страните и с оглед становището на процесуалните представители, СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА:

 

Производството е образувано по жалба на  кмета на община Белослав срещу заповед № РД-19-7706-146/20.08.2019 г. на областен управител на област с административен център – Варна, с която е отменена изцяло заповед № 586/19.08.2019 г., издадена от кмета на община Белослав, с която е заличена адресната регистрация по настоящ адрес на лицето В.С. Ц. в населено място с. Езерово, общ. Белослав, обл. Варна, ул. „***“ № **  и е наредено за настоящ адрес на лицето да бъде вписан постоянният му адрес, а именно гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „***“ № **, ет. *, ап. *.

 

Юриск. Д.: Поддържам жалбата.

Юриск. П.: Оспорвам предявената жалба. На първо място считам, че е недопустима и същевременно – неоснователна.

Смятам, че е недопустима, защото макар, че в чл. 32 ал. 3 от Закона за администрацията е упоменато, че заповедта подлежи на обжалване считам същата за недопустима, защото съгласно разпоредбата на чл. 147 ал. 1 от АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите чиито права, свободи и законови интереси са нарушени или застрашени от него, или за които той поражда задължения. Поради тази причина считам, че кметът на община Белослав няма правен интерес да обжалва административния акт, защото към този етап не са ангажирани никакви доказателства какви права и законови негови интереси се нарушават или какви ангажименти му се вменяват от заповедта, издадена от областния управител.

Ако съдът не приеме доводите ми за недопустимост, в условията на евентуалност моля да счетете жалбата на кмета на община Белослав за неоснователна, защото съгласно чл. 32 ал. 2 от Закона за администрацията, във вр. чл. 31 ал. 1 т. 5 от същия закон, заповедта на областния управител е издадена в съответствие с реквизитите на чл. 59 ал. 2 от АПК. Достатъчно добре е мотивирана и обстоятелствата са изложени в хронологичен ред. Считам, че не е налице нито един от пороците, описани в депозираната жалба от кмета на община Белослав и съгласно регламентацията на Закона за администрацията и съдебната практика, областният управител може да се самосезира, не е задължително да бъде сезиран за издадения акт от кмета на община Белослав, а от своя страна той считам, че е незаконосъобразен, чиято незаконосъобразност се изразява в нарушение на административно-производствените правила, както и нарушение на материално-правните разпоредби, по точно тези за гражданската регистрация, които са относими към извършването на проверката по чл. 99б от Закона за гражданската регистрация. Там е указано изрично какъв е предмета на проверката за адресна регистрация.

 

 СЪДЪТ ДОКЛАДВА административната преписка, представена от ответника с придружително писмо вх. № 13675/11.09.2019 г. от л. 7 до л. 34 включително по делото.

 

Юриск. Д.: Не възразявам да се приеме административната преписка.

Юриск. П.: Моля да бъде приета. Все пак уточнявам, че ако община Белослав разполага с други доказателства, които не са ни изпратили, относно случая, то моля да ги задължите да ги представят, поради което не мога да кажа дали е в цялост административната преписка.

 

СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните чрез техните процесуални представители, счита, че докладваните доказателства са допустими, относими и необходими, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото писмените доказателства от ответника, съставляващи административната преписка по оспорения акт, по опис към придружително писмо вх.  13675/11.09.2019 г. на л. 2-3 от делото.

 

 

По възражението за недопустимост на жалбата съдът изразява следното становище:

Производството е образувано по реда на чл. 92 ал. 14 от Закона за гражданската регистрация във връзка с чл. 32 ал. З от Закона за администрацията.

Общината може да бъде инициатор на първоинстанционно съдебно производство срещу акт, с който се засяга правото ѝ на собственост или друго ограничено вещно право или се създават задължения, които да ги нарушават, застрашават или ограничават. Общината може да бъде касатор при обжалване на съдебно решение във връзка с правен спор относно правото на собственост или друго вещно право върху общински имот или да подаде касационна жалба срещу първоинстанционно решение, с което е решен исков спор за обезщетение, протекъл по реда на чл.203 от АПК.

Нито общината, нито нейния кмет могат да обжалват заповед на областния управител, с която е отменена заповед на кмета на общината, поради следните съображения:

Съгласно чл. 33, ал.1 до ал.4 от Закона за администрацията /ЗА/, кметът на общината е орган на изпълнителната власт в общината. Кметът на община се избира от населението на съответната община по ред, определен със закон, за срок четири години. В своята дейност кметът се ръководи от закона, от актовете на общинския съвет и от решенията на населението, като правомощията на кмета се определят със закон.

Съгласно чл. 32, ал.1 от ЗА,  областният управител издава заповеди в границите на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗА, областният управител може да отменя незаконосъобразни актове на кметовете на общини в 14-дневен срок от получаването им или от сезирането му. Съгласно чл. 32, ал. 3 от ЗА заповедите на областния управител по ал. 1 и 2 могат да се обжалват пред съответния административен съд.

Анализът на цитираните разпоредби налага извод, че чл. 33 от ЗА преповтаря съдържанието на чл. 139, ал.1 от Конституцията на Р България,  че кметът е орган на изпълнителната власт в общината.

От съвместното тълкуване  на разпоредбите на чл. 136 и сл. от Конституцията на Р България и чл. 19 от ЗА кметът и областният управител са органи на изпълнителната власт и в този смисъл са „административни органи“ според определението посочено в §1 т.1 от АПК.

Видно от разпоредбите на чл. 93, ал.2, ал. 3 и ал.4 на АПК,  чл. 45, ал.1 от ЗМСМА и на чл.32 ал.2 от ЗА, актовете на кмета на общината могат да се оспорват по административен ред пред областния управител или с други думи оспорването на актовете на кмета на общината пред областния управител е оспорване на акт на долустоящ административен орган пред горестоящ административен орган, независимо, че според разпоредбите на Конституцията на Република България, ЗМСМА и ЗА кмета на общината не е в йерархична зависимост спрямо областният управител. Този извод  не се променят и при съобразяване на чл. 32, ал. 3 от ЗА, съгласно която заповедите на областния управител по ал. 1 и 2 от чл. 32 от ЗА могат да се обжалват пред съответния административен съд.

Правото на обжалване по чл.32 ал. 3 от ЗА не трябва да се тълкува разширително и извън пределите на правния интерес от оспорване, посочен в чл.147 от АПК. Дадената възможност за обжалване е за лицата, които имат интерес от издаване или отмяната на заповедта на кмета на общината. Такива са тези, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. В случая, правен интерес от оспорване на акта, с който е заличена адресната регистрация на лицето В.С. Ц. има самия той.

Тълкуване на чл. 32 ал. 3 от ЗА в посока, че кметът  на общината може да обжалва заповед на областния управител, с която е отменена негова заповед изцяло противоречи на разпоредбата на чл.120 ал.2 от Конституцията на Република България, според която само „гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон.“

От самия си зародиш през 1905 г. идеята за действително административно правосъдие в България е да даде истинска защита на публичните права на българските граждани против неправомерните дей­ствия, бездействия, актове и разпоредби на администрацията.

Административни органи, какъвто е кмета на община Белослав /орган на изпълнителната власт съгласно чл.139 ал.1 от Конституцията на Република България и чл. 33 ал.1 от Закона за администрацията/,  нямат право да оспорват административни актове, издадени от други административни органи - в т.ч. областния управител, освен ако законът не ги е овластил изрично за това. Това е така, тъй като съдебните административни производства не са средство за решаване на спорове между административни органи, а с тях се решават спорове между административни органи от една страна и граждани и организации - от друга. В случая,  липсва изрична правна норма, която да овластява кмета на общината да обжалва актове на областния управител, предвид разпоредбата на чл.92 ал.13 и ал.14 от Закона за гражданската регистрация, където е казано, че актовете, с които се отказва извършване на адресна регистрация или се заличава такава се обжалват пред административния съд по реда на АПК, което означава, че правен интерес от обжалване ще имат само лицата, на които им е отказана адресна регистрация или чиято адресна регистрация е заличена. В АПК също липсва норма, която да дава възможност на орган, чиито акт е отменен в производство по административен контрол да оспори акта на горестоящия административен орган.

В съответствие с всичко изложено дотук, съдът счита, че жалбата на кмета на община Белослав, както и на община Белослав срещу заповед на областния управител, с която заповед е отменена заповед на кмета на общината се явява недопустима по смисъла на чл. 159 т. 4 от АПК, поради липса на правен интерес от оспорване. Това налага прекратяване на настоящото производство, поради което СЪДЪТ

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на кмета на община Белослав и на община Белослав срещу заповед № РД-19-7706-146/20.08.2019 г. на областен управител на област с административен център – Варна, с която е отменена изцяло заповед № 586/19.08.2019 г., издадена от кмета на община Белослав, с която е заличена адресната регистрация по настоящ адрес на лицето В.С. Ц. в населено място с. Езерово, общ. Белослав, обл. Варна, ул. „***“ № **  и е наредено за настоящ адрес на лицето да бъде вписан постоянният му адрес, а именно гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „***“ № **, ет. *, ап. *.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 2617/2019 г. по описа на Варненския административен съд.

 

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 7-мо дневен срок от днес, предвид присъствието на процесуалните представители на страните, пред Върховния административен съд.

 

          Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15.00ч.

 

 

СЪДИЯ:

                                     

 

                                                          СЕКРЕТАР: