РЕШЕНИЕ
№ 13965
гр. София, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20231110108545 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Л. Я. Н., ЕГН: ********** срещу Н.
Ч. Т., гражданин на Социалистическа република Виетнам, роден на ********** г., с която са
предявени иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК за развод.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 29.08.2003 г.
в гр. София и от брака няма родени деца. Излагат се твърдения, че в самото начало бракът
на страните тръгнал добре, но постепенно същите се отчуждили. Ответникът се отклонявал
от нуждите на общото им домакинство, живеел вглъбен в своите проблеми и интереси, не
желаел да поеме отговорност за изпълнение на брачните задължения. Различията в
ценностната система на страните довела до отчуждение помежду им и настъпила
фактическа раздяла между тях. Ищцата твърди, че с ответника повече от 15 години не
живеят заедно и не поддържат никаква връзка, а по информация от техни общи познати
същият е напуснал страната. Поддържа, че е настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, същият е лишен от съдържание и съществува само формално, поради
което моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака.
Ответникът, призован по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез назначения от съда особен
представител, моли бракът да бъде прекратен.
1
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Съгласно удостоверение за сключен граждански брак (л.22) ищцата Л. Я. Н. и
ответникът Н. Ч. Т. са сключили граждански брак на 29.08.2003 г. в гр. София.
В показанията си, дадени в открито съдебно заседание, проведено на 02.04.2024 г.
/протокол на л. 51, стр. втора/ свидетелката Д. Л. И., дъщеря на ищцата, дава показания, че
цял живот е живяла с майка си, а през 2004 г. е била на 11 години, но не познава ответника и
никога не го е виждала. Знае от майка си, че тя има сключен граждански брак с ответника,
но двамата не поддържат контакт, не се виждат и чуват. Свидетелката заявява, че не помни
ответникът някога да е присъствал в техния живот и не знае къде е сключен бракът. Заявява,
че страните нямат деца и имущество от брака. От около пет години ищцата живее в Англия.
Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични и непротиворечиви и обяви, че
ще ги използва при изграждане на доказателствените си изводи.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК:
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск за
развод е основателен. От показанията на свидетелката Д. И. се установява, че страните
понастоящем не живеят заедно и не са живели заедно за продължителен период от време,
като не поддържат никаква комуникация помежду си. Следователно съпрузите се намират в
състояние на продължителна фактическа раздала – не живеят заедно от началото на брака си
и не поддържат никакъв контакт. Това е един значителен период от време, който напрактика
съвпада с цялата продължителност на брака им, през който страните реално са прекъснали
брачната си връзка. Нарушени са принципите на чл. 14 и чл. 17 СК, съгласно които
отношенията между съпрузите се изграждат въз основата на взаимно уважение, общи грижи
и разбирателство, които в настоящия случай напълно отсъстват между страните. Поради
това, съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото брачната
връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание, и следователно следва да
бъде прекратена. Вярно е, че фактическата раздяла не е абсолютно основание за
прекратяване на брака (в този смисъл т. 3 от ППВС № 10/1971 г.), както и че не всяка
фактическа раздяла между съпрузите води до дълбоко и непоправимо разстройство на брака,
но в настоящия случай раздялата е следствие от взаимното желание на съпрузите и
нежеланието на всеки от тях да се съобрази с другия. Следователно, през този период от
време бракът съществува само формално, поради което и като такъв същия следва да бъде
2
прекратен.
Според чл. 322, ал. 2, изр. ІІ ГПК с иска за развод задължително се предявяват и
разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и
издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име, като съгласно чл. 59, ал. 2 СК дори и да не са предявени тези искове, при
липсата на споразумение между съпрузите, съдът служебно постановява при кого от
родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските
права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните
отношения между децата и родителите и издръжката на децата. В настоящи случай, по
делото не се твърди и не се установява от брака да има ненавършили пълнолетие деца,
поради което съдът не дължи служебно произнасяне по тези въпроси.
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. ІІ ГПК при липса на установена по делото вина на
съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
С оглед на обстоятелството, че по делото не е установена вина на съпрузите за
прекратяването на брака, държавната такса в размер на 50 лева, дължима при решаване на
делото за развод, следва да бъде понесена от тях поравно. Поради това, и на основание чл. 6,
т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, всеки от
съпрузите следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от
25 лева държавна такса за решаване на делото за развод.
Такава мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК, сключен на 29.08.2003 г. в гр. София,
Столична община, район „Красно село“ между Л. Я. Н., ЕГН: ********** и Н. Ч. Т.,
гражданин на Социалистическа република Виетнам, роден на ********** г., с Акт за
граждански брак № 3230/29.08.2003 г. на гр. София, Столична община, район „Красно
Село“, поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО, на основание
чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК.
ОСЪЖДА Л. Я. Н., ЕГН: ********** и Н. Ч. Т., гражданин на Социалистическа
република Виетнам, роден на ********** г., да заплатят по сметка на Софийски районен съд
всеки от тях сумата от 25 лева (двадесет и пет лева) - държавна такса при решаване на
делото по иска за развод на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
3
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4