РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Благоевград, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Силвия Г. Николова
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Силвия Г. Николова Гражданско дело № 20201210101817 по
описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Л. В. М., с ЕГН **********, с посочен
постоянен адрес: гр.Б ул. "Я чрез пълномощник адвокат К, с адрес за призоваване гр.
Благоевград, ул. „А, с която против "Е, със седалище и адрес на управление гр. С,
представлявано от Р, са предявени отрицатателни установителни искове - за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника „Е сумата в размер на 9422.28 лева -
представляваща главница по договор за банков кредит, сума в размер на 706.53 лева
договорна лихва за периода от 15.05.2009г. до 11.10.2009г., сума в размер на 3.74 лева
просрочена наказателна лихва за периода от 15.05.2009г. до 11.10.2009г., сума в размер на
10522.47 лева представляваща законната лихва върху главницата, считано от 10.04.2010г, до
датата на входиране на исковата молба - 14.09.2020г., сума в размер на 202.65 лева -
представляваща държавна такса, както и сума в размер на 543.18 лева - представляваща
адвокатско възнаграждение.
Твърди се в исковата молба, че съгласно договор за прехвърляне на
вземането „О е прехвърлил задължението на ищеца на „Е, считано от 06. 12.2016 г. Сочи се,
че претендираните от ответното дружество суми не се дължат от ищеца, тъй като са
погасени по давност. Твърдението за недължимост на тези суми, поради погасяване на
вземането, по съществото си представлява възражение за изтекла погасителна давност,
което е въпрос по същество на правен спор по повод на предявен иск и образувано съдебно
производство, в което същото може да се релевира.
1
Сочи се, че основание на отрицателния иск за признаване със сила на
присъдено нещо несъществуването на спорното парично вземане на ответника по иска,
може да бъде всеки юридически факт, който е изключващ
съществуването, прекратяващ или погасяващ спорното материално право на
вземане на ответника, който може да се релевира с иск или възражение /така
определение № 851 от 18.06.2007г. на постановено по гр. дело
№ 2307/2007г./.
Твърди се, че погасителната давност на вземанията е уредена в чл. 110 и
следващите Закона за задълженията и договорите. Съгласно разпоредбата на
чл. 110 от ЗЗД с изтичането на пет години се погасяват всички вземания, за които в закона
не е предвиден друг срок (по-къс или по-дълъг). По давност е
погасено както вземането за лихва, така и вземането за главницата.Посочва
се, че съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 год. от 26.06.2015 год. на ОСГТК на ВКС,
т.10 /вкл. и мотиви към същата/, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 от
ГПК. В този случай, прекратяването на изпълнителното производство настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Сочи се, че прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. С Тълкувателното решение е
обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд.В
цитираното тълкувателно решение примерно и неизчепрателно са изброени изпълнителните
действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н. както и действията,
с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнително дело, изпращане на
призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за
данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др.Посочва се, че от
дата 28.10.2009г. на която е образувано изп. дело № 387/2009г. по описа на ЧСИ В и в
рамките на двугодишния срок предвиден в разпоредбата на чл. 433 ад, 1, т, 8 от ГПК, в
случая изтекъл на 28.10,2011г.,
взискателя не е извършил никакви надлежни изпълнителни действия по изп.
2
дело № 387/2009г. по описа на ЧСИ В.Сочи се, че в конкретният случай новата 5 годишна
погасителна давност за вземането на
взискателя срещу Л.М. по изп. дело № 387/2009г. по описа на ЧСИ В е започнала да тече от
28.10.2009г. и е изтекла на 28.10.2014г. /Решение № 129/15.04.2016г.. постановено по въз. т.
дело № 54/201бг. По описа на Пловдивски апелативен съд: Решение № 159/11.05.2015г.,
постановено по въз. гр. дело № 204/2015г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
Направено е искане да се осъди ответника да заплати направените
съдебни и деловодни разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от страна на ответника по предявената
и връчена искова молба.
С писменият отговор ответникът сочи, че съгласно разпоредбата на чл.
439, ал. 1 ГПК, „Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението” от което
следва, че този иск може да бъде предявен само при наличието на висящо
изпълнително производство. Изпълнителното производство е висящо от 6
момента на образуването на изпълнителното дело до неговото прекратяване,
което може да настъпи с разпореждане на съдебния изпълнител по чл. 434, ал.
1 ГПК, или прекратяването на изпълнителното дело да настъпи по силата на
закона (ех lege), без разпореждане от съдебния изпълнител. Сочи се, съгласно чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК: „Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Това е
така наречената „перемпция”. В тази връзка са и мотивите към Решение № 45 от 30.03.2017
г. по т. д. № 61273 / 2016 г. на ВКС. 4-то г.о.: „Изпълнителният процес обаче не може да
съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един
или повече конкретни изпълнителни способи. В този смисъл, ищецът няма нужда да
поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен
способ, както и да иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на
нови изпълнителни способи... Прекратяването на изпълнителното производство поради т.
нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановлението си вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и
кога ще направи това, тъй като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект.”
В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2 /
3
2013 г. на . От изложеното до тук става ясно, че е без значение дали съдебният изпълнител
ще установи с постановление, че изпълнителното производството е прекратено или не, тъй
като прекратяването ще е вече настъпило. В този случай искът по чл. 439, ал. 1 ГПК ще бъде
недопустим, тъй като няма да е налице правно релевантно изпълнение, което да може да
бъде оспорено. В тази връзка посоча и обстоятелството, че изпълнително дело № 378/2009г.
по описа на ЧСИ В е прекратено на 14.04.2020, а исковата молба е депозирана в
съда на 14.09.21г.
Посочва се, че в конкретният случай, видно от изложените аргументи от ищеца в исковата
молба, изпълнително дело № 378/2009г. по описа на ЧСИ
Виолина Тозева е образувано на 28.10.2009г., като в рамките на две години не
са извършвани изпълнителни действия, респективно изпълнителното дело е
перимирано по силата на закона, а с изтичане на пет годишната погасителна
давност на 28.10.2014г., задължението на ищеца е погасено по давност. Сочи се, че
изпълнително дело е прекратено по силата на закона (ех lege), респективно Л. В. М. не
дължи на дружеството „Е, СУМИ ПО СУМИ ПО издаден изпълнителен лист по гр.д. №
2494/2009г. по описа на PC Б като
погасени по давност.
Направено е искане да се остави без разглеждане предявената искова
претенция, а делото да бъде прекратено с определение, поради липса на
правен интерес.
Сочи се, че дружеството „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, след датата на
цесията 06.12.2016г., не е изпращала уведомление до Л. В. М.,
ЕГН ********** по смисъла на чл. 99 от ЗЗД. В тази връзка е обстоятелството, че по
изпълнително дело № 378/2009г. по описа на ЧСИ Ввзискател е О като дружество „Е не е
конституирано по делото, като нов взискател, поради липса на уведомление до длъжника за
извършената цесия по смисъла на чл. 99 от ЗЗД.
С настоящият отговор на исковата молба ответното дружество чрез пълномощника заявява,
че Л. В. М., ЕГН ********** не дължи
на „Е, издаден изпълнителен лист по гр.д. № 2494/2009г. по описа на PC Б, като погасени по
давност; Направено е искане да не бъдат присъждани разноски в тежест на дружество Е,
поради обстоятелството, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
настоящото дело.
С определение № 64 от 31.03.2021 година на основание чл. 140 от ГПК съдът е
насрочил открито съдебно заседание по делото, като се е произнесъл по доказателствените
искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото и ги е напътил към
процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.
4
Благоевградският районен съд, преценявайки събраните по делото доказателства и
доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
В съдебно заседание ищеца редовно призован, не се явява законния представител, не
се представлява. С писмена молба се поддържа предявеният иск, като е направено искане за
уважаването му и присъждане на направените разноски, за които е представен списък по
чл.80 от ГПК.
Ответника, редовно призован, не се явява лично в съдебно заседание, не се
представлява. С писмена молба, с дата 27.09.2021 година по куриер по делото е постъпила
молба от ответното дружество „Е“, чрез адв. ПК, в която е посочено да се даде ход на делото
в негово отсъствие като посочва, че от името на представляваното от него дружество
признава изцяло исковата претенция. Моли да не бъдат присъждани разноски в тежест на
дружество Е, поради обстоятелството, че ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на настоящото дело. Изтъкнато е, че от изложеното до тук става ясно, че
дружество „Ене е дало повод за завеждане на исковата претенция съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК.
Изложено е становище, че в тази връзка е задължителната практика на ВКС, според която:
„...ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на
делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да
получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи
разноски.“ - определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018 г. на ВКС, IV г.о. и
определение № 318 от 25.07.2018 г. по ч.гр.д. № 2828/2018 г. на
ВКС, III г.о.
С оглед постъпилата от ответното дружество молба, ищецът, в съдебно заседание
проведено на 24.11.2021 година, чрез процесуалният си представител е изразил становище,
че във връзка с заявеното признание на иска от страна на ответното дружество „Е в
постъпилата повторно по делото на 27.09.2021 година молба, правят искане на основание
чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска, а именно когато
ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение, съобразно признанието на иска.
СЪДЪТ намира, че са налице условията за постановяване на съдебно решение по реда
на чл. 237, ал. 1 от ГПК – при признание на иска, а именно:
В открито съдебно заседание проведено на 28.09.2021 г. ответника, чрез
пълномощника си, с писмена молба, представена по делото на 27.09.2021 година изрично е
заявил становище, че признава исковата претенция, а ищеца, чрез процесуалният си
представител е направил искане за постановяване на решение съобразно признанието.
Признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и касае право, с което всяка от
страните може да се разпорежда.
5
С оглед горното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.237, ал.1 от ГПК,
поради което и иска, предмет на настоящото производство следва да бъде уважен така,
както е предявен, като постановеното решение се основава на признание на иска.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдът намира, че
ответникът независимо, че е признал иска е дал повод за завеждането му като не е заплатил
своевременно задължението си, поради което следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски за производството.
Ответникът също е претендирал разноски, но такива не му се дължат, с оглед уважаване на
иска.
Воден от гореизложените съображения и на основание чл.237, ал.1 от ГПК, при условията
на признание на иска, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в правоотношенията между страните, че ищецът
Л.В. М., с ЕГН **********, с посочен постоянен адрес: гр.Б не дължи на ответника Е
сумата в размер на 9422.28 лева - представляваща главница по договор за банков кредит,
сума в размер на 706.53 лева договорна лихва за периода от 15.05.2009г. до 11.10.2009г.,
сума в размер на 3.74 лева просрочена наказателна лихва за периода от 15.05.2009г. до
11.10.2009г., сума в размер на 10522.47 лева представляваща законната лихва върху
главницата, считано от 10.04.2010г, до датата на входиране на исковата молба - 14.09.2020г.,
сума в размер на 202.65 лева - представляваща държавна такса, както и сума в размер на
543.18 лева - представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК Е, със седалище и адрес на управление гр.
С да заплати на Л.В. М., с ЕГН **********, с посочен постоянен адрес: гр.Б, чрез
пълномощник адвокат К с адрес за призоваване гр. Б сумата от сумата от 665
лв./шестстотин шестдесет и пет лева / представляваща направени по исковото производство
разноски .
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Благоевградския окръжен съд.
6
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7