Р Е Ш Е Н И Е № 224
гр. Сливен, 17.05.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, І-ви
наказателен състав в публично заседание на седми май, през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН МАНЧЕВ
при секретаря РОСИЦА НЕНЧЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия АНД № 440 по описа за
Производството е по реда на чл.
59 – чл. 63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Т.И.К. срещу
НП № F428935/12.11.2018 г. на Директор Офис - Сливен на ТД на НАП гр. Бургас, с
което на основание чл. 355 ал.1 от КСО на жалбоподателя му е наложено
адм.наказание – глоба в размер на 50 лв.,
за нарушение на чл. 5 ал. 4 т.1 от КСО, вр. чл. 3 ал.1 т.2 б. „а” от Наредба №
Н-8/29.12.2005 г., с която иска НП да бъде отменено.
В с.з. жалбоподателя, редовно
призован не се явява и не се представлява.
В с.з. въззиваемата страна, административно - наказващият орган, чрез своя
процесуален представител – юриск. Желева, иска НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Представя писмено становище.
Съдът като съобрази събраните по делото
гласни и писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 15.10.2018 г.
жалбоподателят посетил ТД на НАП – Бургас, офис Сливен в качеството си на
самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5 ал. 2 от КСО
подал данни с декларация образец № 1 - „Данни за осигуреното лице” за м.
Жалбоподателят е
подала декларация образец № 1 за м. януари
Инспектор по
приходите при обработка на данните на гише установила, че жалбоподателят не е
спазил законоустановения срок по чл.3 ал.1 т.2 б.”а” от Н-ба № Н-8/29.12.2005
г. , който е до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят
данните, а именно до 25.02.2018 г.
За извършеното нарушение на жалбоподателя
бил съставен АУАН № F428935/22.10.2018 г., с който
извършеното деяние е квалифицирано като нарушение по чл. 5 ал. 4 т. 1 от КСО
във вр. с чл. 3 ал. 1 т. 2 б. „а” от Наредба Н-8/29.12.2005
г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на
данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, издадена от МФ /ДВ бр. 7/23.01.2006 г./. Акта е
предявен на жалбоподателя, който след като се е запознал със съдържането му не
е направил възражение. В законоустановения 3 дневен срок е постъпило възражение
вх. № 14369/22.11.2018 г.
Въз основа на съставения АУАН е
издадено и обжалваното НП № F428935/12.11.2018 г., с което му е наложено посоченото по-горе
наказание.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от представените и събрани по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност.
Съдът даде вяра на АУАН № F428935/22.10.2018 г. и НП № F428935/12.11.2018 г., кредитира показанията на разпитаните по
делото актос. А.И.А. и свид. В.Б.Б..
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима -
подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна
страна / лице, което е санкционирано /. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Действително
жалбопод.не е изпълнил свое правно задължение – да подаде в компетентната ТД
на НАП данни с декларация по утвърден
образец в законоустановения срок по чл. 3 ал.1 т.2 б. „а” от Наредба Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина
и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от МФ.
Нарушението извършено от жалбопод. е формално, с не подаването в определения
срок на декларацията, то е извършено. Процесната декларация е подадена на
15.10.2018 г. а е следвало да се подаде до 25.02 и той е изпаднал в забава с
около 8 месеца. АНО законосъобразно и справедливо е определил размера на
наложеното наказание отчитайки, че това е първо нарушение и налагайки и минималния размер на глобата
предвидена в нормата на чл. 355 ал.1 от КСО- 50 лв..
Деянието не може да се
квалифицира като маловажен случай. За да е
то маловажен случай следва от него да не
са настъпили никакви вредни последици или неговата обществена опасност да е
незначителна. Едно деяние представлява маловажен случай когато степента на
засягане на охраняваните от закона обществени отношения е много
ниска.Преценката дали дадено деяние следва да се квалифицира като маловажно е
строго индивидуална. Преценяващия орган следва да изхожда освен от накърнените
обществени отношения, така също и от личността на дееца,на пострадалия, както и
от сферата на самите обществени отношения които се засягат. Необходимо е да се
изследват и начина на извършване на деянието, мотивите и подбудите водили дееца
при извършването му, не на последно място и отзвука който деянието има в
обществото.В процесния случай извършеното от жалбоподателя деяние не следва да
се квалифицира като такова представляващо маловажен случай т.к. не е налице
нито едно обстоятелство което да го прави такъв. В случая не са подадени общо 6
бр. декларации, което е видно от самата жалба.
Съдът
прие, че следва да потвърди атакуваното НП.
Мотивиран от
посоченото съдът,
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № F428935/12.11.2018 г. на Директор
Офис - Сливен на ТД на НАП - Бургас, с което на Т.И.К. с ЕГН **********,*** му
е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв., на осн. чл. 355
ал. 1 от КСО, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Сливен в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: