РЕШЕНИЕ
№82/12.6.2018г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на
четвърти юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист И. В., като разгледа докладваното НАХД № 91/2018 г. по описа на Районен
съд – Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „Пристанище В.” ЕАД гр. В.,
представлявано от П.И.С., чрез редовно упълномощен процесуален представител против
Наказателно постановление № 17-051/30.03.2017 г. издадено от Главен Директор на
ГД”Инспекция за държавен технически надзор” при ДАМТН, с което на въззивника за
нарушение по чл. 193 ал. 2 т. 1 от Наредба за устройството, безопасната
експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 200 лева.
Жалбоподателят обжалва
наказателното постановление, като счита същото за неправилно и
незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на материалния закон. Навежда
твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса
на задължителни реквизити в обжалвания акт и в неспазване на преклузивния срок,
визиран в чл. 34 ал. 3 от ЗАНН. Счита, че допуснатото нарушение представлява
маловажен случай, като навежда подробни доводи за това, поради което наказващия
орган не е следвало да му налага санкция, а да приложи разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН.
В с.з., жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, не се представлява.
Административно–наказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител, представил е писмено
становище, с което оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.
Контролиращата страна – РП -
Девня, редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище по
жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 04.08.2016 г. свидетелите К.Г.К.
и Д.Н.Д. – инспектори при РО ИДТН Североизточна България извършили проверка за
състоянието на уредите с повишена опасност в пристанищен терминал „В. – З.” на
„Пристанище В.”ЕАД гр. В.. При проверката било констатирано, че в обекта е
монтиран и се експлоатира съд работещ под налягане с рег. № ***, представляващ
съоръжение с повишена опасност с ползвател „Пристанище В.”ЕАД. Към него бил
монтиран манометър за отчитане на налягането без идентификационен номер, с
обхват 0-25 bar, производител WIKA, клас
на точност 2, 5, който бил без знак за метрологичен контрол. При проверката
съоръжението е било в работен режим, като манометъра отчитал 9 bar, а въздуха в
съда се използвал по предназначение в работилницата.
За така извършената проверка на
04.08.2016 г. бил съставен констативен протокол, подписан от двамата
проверяващи.
Запознавайки се с него, Началника
на РО ИДТН Североизточна България приел, че въззивникът е допуснал нарушение по
чл. 193 ал. 2 т. 1 от Наредба за устройството, безопасната експлоатация и
техническия надзор на съоръжения под налягане и на 28.09.2016 г. изпратил
покана по смисъла на чл. 40 ал. 1 от ЗАНН за явяване в офис на отдела на
10.10.2016 г. за съставяне на АУАН. На посочената дата срещу въззивника бил
съставен АУАН за нарушение по чл. 193 ал. 2 т. 1 от горецитираната Наредба в
присъствието на упълномощен представител на дружеството – нарушител. Срещу така
съставения АУАН постъпило писмено възражение от въззивника, което АНО приел за
неоснователно, поради което и издал атакуваното пред настоящата съдебна
инстанция наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът приема
за установена въз основа на показанията на разпитаните свидетели, които
установяват лично възприети от тях факти, в показанията им не се констатират
никакви противоречия, поради което и съдът няма основание да се съмнява в
тяхната достоверност. В подкрепа на твърденията им са и писмените
доказателства, приложени към АНП и приобщени по реда на чл. 283 от НПК, които
преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по отношение
законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентността на органа, издал
обжалвания административен акт:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 58 ал. 2 от Закона
за техническите изисквания към продуктите.
Относно процесуалната
законосъобразност на обжалвания административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд
констатира, че обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от
процесуални нарушения, даващи основание за неговата отмяна. В АУАН и НП
фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на
нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е
процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Спазени и са и сроковете, регламентирани в
закона, вкл. и този по чл. 34 ал. 3 о ЗАНН, тъй като АУАН е съставен на
10.10.2016 г., а НП е издадено на 30.03.2017 г., като ирелевантно в тази връзка
е обстоятелството кога то е получено, респ. връчено на въззивника. Нарушението
е описано по начин, изчерпващ всички обстоятелства, при които е извършено,
посочени са всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението,
правилно е била определена и посочена нарушената правна норма.
Относно материално-правната
законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.
Анализът
на така визираната фактическа обстановка дава основание съда да приеме, че въззивникът
е допуснал визираното в АУАН и НП нарушение. Описания в тях съд работи под
налягане и с оглед разпоредбата на чл. 32 от ЗТИП
представлява съоръжение с повишена опасност. Същият е съоръжение под налягане
по смисъла на чл. 2 т. 1 от
Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на
съоръжения под налягане. Съгласно разпоредбата на чл. 193 ал. 1 от
НУБЕТСТН, манометрите на съоръженията под налягане трябва да са преминали
метрологичен контрол по реда на Закона за измерванията
и да имат валидни знаци, удостоверяващи, че им е извършена първоначална или
последваща проверка. В ал. 2 т. 1 на същата разпоредба е въведено задължение на
ползвателя на съоръжение под налягане да не допускат експлоатацията им, когато
манометърът, по който се контролира налягането в тях, няма поставени такива
знаци. В настоящия случай е безспорно установено, че при извършената в
стопанисвания от жалбоподателя обект проверка манометърът, по който се е
контролирало налягането на експлоатирания съд, описан в НП, е нямал поставен
знак, удостоверяващ валидна към датата на експлоатацията първоначална или
последваща проверка. Видно е, че манометърът е преминал метрологичен контрол
едва след датата на извършване на проверката – 04.08.2016 г., което е основание
да се приеме, че към тази дата нарушението е извършено от жалбоподателя.
Разпоредбата
на чл.55 ал.2 от ЗТИП предвижда наказание имуществена санкция в размер от 100
до 2000 лева. При определяне на наказанието АНО е наложил наказание малко над
минималния предвиден в закона размер към момента на издаване на НП, като е взел
предвид тежестта на нарушението и последиците, които биха могли да настъпят от
него. Приел е, че нарушението не представлява такова с по – ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от съответния вид,
поради което е счел, че не е налице маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН и
нарушителят следва да понесе санкция, макар и в минимален размер. Този извод на
АНО се споделя напълно от съда не само защото нарушението е формално и за
съставомерността му не се предвижда настъпването на вредоносен резултат, но и
защото се касае за нарушение свързано с безопасността на голям брой служители и
работници, тъй като винаги експлоатацията на съдове под налягане носи
значителна опасност от възникване на трудови злополуки. В тази връзка следва да
се отбележи и служебно известните на настоящия съдебен състав други наказателни
постановления, издадени срещу въззивника за същото нарушение, едно от които
потвърдено и влязло в законна сила /НАХД №233/2017 г. по описа на ДРС/, а
другото отменено на основание чл. 28 от ЗАНН. Настоящото се явява трето по ред
подобно нарушение, което говори за системност на неговото извършване, поради
което и АНО правилно не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
По
изложените съображения съдът намира обжалваното наказателно постановление за
правилно, законосъобразно и обосновано, поради което и същото следва да се
потвърди.
Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 63
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 17-051/30.03.2017
г., издадено от Главен Директор на
ГД”Инспекция за държавен технически надзор” при ДАМТН, с което на „Пристанище В.”
ЕАД гр. В., представлявано от П.И.С., за нарушение по чл. 193 ал. 2 т. 1 от
Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на
съоръжения под налягане е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 200 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Административен съд - В. в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: