№ 5
гр. Разград , 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно
наказателно дело № 20203330200656 по описа за 2020 година
Постъпила е жалба от Т. С. С. от гр. Разград срещу Наказателно постановление №1873-
15-216 от 29.06.2020г. на Директор на ОД на МВР Разград, с което на жалбоподателя на
основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето за нарушение на същия текст му е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лв. Счита, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени изцяло.
В съдебното заседание на РРС повереникът на жалбоподателят поддържа жалбата.
За ответната страна Областна Дирекция на МВР – Разград не се явява представител и не е
депозирано становище.
За Разградска районна прокуратура не се явява представител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и
след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно
обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна.
С обжалваното Наказателно постановление постановление №1873-15-216 от 29.06.2020г.
на Директор на ОД на МВР Разград на жалбоподателя Т. С. С. на основание чл.209а, ал.1
от Закона за здравето за нарушение на същия текст му е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лв. В НП е отразено от фактическа страна, че на
29.04.2020г. около 17.20 ч., в гр. Разград в района на детска площадка, находяща се до ул.
Абритус №29 и ул. Свети Климент №106 било установено присъствието жалботодателя
Теодор Стоянов – същият бил на площадката. Прието било, че е нарушена т.I, подт.1 от
1
Заповед №РД-01-239/26.04.2020г на Министъра на здравеопазването във връзка с чл.209а от
Закона за здравето. Посочената заповед налагала забрана за посещения на паркове, градски
градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места,
като мерки против разрастващата се пандемия от КОВИД-19.
Административнонаказателното производство се е развило след постановление на
прокуратурата за отказ за образуване на наказателно производство /чл.36, ал.2 ЗАНН/.
Пред РРС е разпитан като свидетел полицейския служител С.П. /съставил акт по
случая/, който сочи, че актовете се съставяли по констативен проктокол. Помни
жалбоподателя, който се явил за съставяне на акт. В крайна сметка съдът намира, че
действително на посочената площадка е констатирано присъствието на жалбоподателя,
което е и съответно документирано чрез протокол.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното: Съдът
намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Описаната в НП фактическа обстановка е сама по себе си непълна и в този смисъл неясна.
Сочи се само, че жалбоподателят бил констатиран на площадката без да е ясно какво
всъщност е правил там – стоял или примерно преминавал /последното само по себе си не
може да се счита забранено/. Тази неаснота поставя под въпрос какво реално е установено.
Действително към процесния период са действали забрани към всички граждани за
посещения на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на
открити и закрити обществени места, с оглед съществуващата епидемиологична обстановка.
Впоследствие обаче тези забрани са отпаднали и не са въведени отново и към момента,
въпреки, че епидемиологичната обстановка в страната не е по-различна от процесния
период - с оглед обявените данни е дори значително по-тежка в сравнение с процесната дата.
Отмяната на тези забрани тогава и невъвеждането им отново до момента означава, че е
прието, че тези изисквания и забрани за посещения на подобни места са били явно завишени
и в този смисъл ненужни. Фактически дадена е явно една нова оценка на ситуацията,
обуславяща извод за липса на необходимост от такива забрани. При това се налага изводът,
че деянието на жалбоподателя, с оглед оценката на ситуацията от днешна гледна точка е
явно маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като фактически само по себе си не се
свързва със значителни обществено опасни последици. При това съдът намира, че деянието
на жалбоподателят се явява маловажен случай и налага отмяна на Наказателното
постановление като незаконосъобразно.
Водим от горното Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №1873-15-216 от 29.06.2020г. на Директора на
ОД на МВР Разград, с което на жалбоподателя Т. С. С. от гр. Разград на основание
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето за нарушение на същия текст му е наложено
2
административно наказание глоба в размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
3