РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. Благоевград, 18.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20221210201497 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.63 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на “М- “ЕООД, със седалище и адрес на
управление в Б , представлявано от управителя Т Т против НП №42-
0002446/11.08.2022г., издадено от Директора на РД“Автомобилна
администрация“-гр.София, с което на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 3000.00лв., във връзка административно
нарушение по чл.7а, ал.2, предл.последно от Закона за автомобилните
превози, вр. с чл.8, ал.1 от Наредба№36/15.05.2006г. на МТ.
С жалбата се оспорва законосъобразността на НП. Поддържа се, че
постановлението е издадено в нарушение на императивно установената за
това процедура. Алтернативно се застъпва и становището, че не е доказано
извършването на твърдяното нарушение от страна на жалбоподателя, а ако се
приеме за извършено, не е преценено от санкционният орган дали не е
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН . Иска се отмяна на
обжалваният акт .
Административно-наказващият орган и РП-Благоевград, редовно и
1
своевременно призовани, не ангажират свои представители по делото и
становище по жалбата. В придружително писмо до съда при изпращане на
процесната преписка, се прави възражение за прекомерност на
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя по
чл.63д от ЗАНН.
Заинтересованата страна по аргумент на чл. 63д от ЗАНН-РД
„Автомобилна администрация“ –гр.София, редовно и своевременно
призована, не ангажира свой процесуален и законен представител.
Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя и
анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото
право, установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право
да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. /НП е
връчено на законният представител на жалбоподателя на 07.09.2022г. и в
законният срок срещу него е депозирана в съда разглежданата жалба-на
20.09.2022г./
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по
несъмнен и категоричен начин, че на 10.06.2022г. длъжностно лице при
санкционният орган-св.Х. /инспектор при санкционният орган/, в
присъствието на колегата си св.Г., е съставил на жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение №324405, за това, че на
20.11.2021г., в Б , на ул.“И “ / офис на превозвача „М “ЕООД, при
извършена комплексна проверка за превозваческата дейност на
жалбоподателя, е констатирано, че в Б , ж.к.“Е “, kd бул.“П “№ /седалище на
процесното дружество/, е допуснал водача Д Б да извършва международен
обществен превоз на товар, без да отговаря на изискването за психологическа
годност съгласно Наредба по чл.7, ла.3 от ЗАП и чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП. В
акта е посочено също, че този водач е назначен на работа на 26.11.2020г. и
уволнен на 20.12.2021г. , след което отново назначен на работа на
22.03.2022г., без да притежава валидно удостоверение за психологическа
годност, както и, че той е извършил такъв превоз с МПС категория 3 и рег.
№Е8984МТ, по маршрут от К Н /19.11.2021г./ до РГ /24.11.2021г./, което
било видно от ЧМР В3041 от 19.11.2021г. и разпечатка от карта на водача
2
№G110-0000039342001, справка Regix и справка от ИА»АА»-гр.София за
психологическите изследвания. В акта е отразено също, че превозвача е имал
издаден за това Лиценз на Ощността О№9394 от 05.03.2018г. за
международен превоз на товари. Това описано деяние на жалбоподателя е
квалифицирано с акта като административно нарушение по чл.7а, ал.2,
предл.последно от Закона за автомобилните превози. АУАН е връчен на
упълномощено лице-С. Р. на датата на съставянето му. /За това лице по
делото е представено пълномощно, издадено от жалбоподателя на
09.04.2019г., като с последното на Р. се делегират права по представителство
за процесното дружество пред всички държани органи на РБългария , в това
число и за подписване на всякакви видове документи, във връзка с дейността
на дружеството пред ИА“АА“./
Въз основа на АУАН, на 11.08.2022г., Директора на РД“АА“-гр.София, е
издал обжалваното НП№42-0002446, с което за посоченото в акта нарушение,
на основание чл. 96г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните превози, е
определил да се наложи на жалбоподателя имуществена санкция в размер на
3000.00лв. НП е връчено лично на законният представител на жалбоподателя
на 07.09.2022г.
Изложените в акта фактически обстоятелства се потвърждават и при
разпита на свидетелите Х. и Г., които заявяват, че лично са установили
вмененото на жалбоподателя нарушение в рамките на извършена проверка на
процесното дружество в качеството му на превозвач и респ. лице,
извършващо международен превоз на товари в Общността, въз основа на
издаден му за това Лиценз. Свидетелите установяват също, че констатирали
извършеното нарушението въз основа на представено им ЧМР и справка в
системата на ИА“АА“ с данните за издадени удостоверения за
психологическа годност на водачите.
Разпитана като свидетел е и пълномощника Р.. Същата сочи, че водача Д
Барбис е гражданин и притежател на СУМПС, което е било валидно такова
и при процесната проверка. Св.Р. потвърждава, че е получила АУАН и го е
подписала като упълномощено лице за процесното дружество.
Извършването на процесната проверка е било предшествано от изпращането
на известие за това до жалбоподателя с Изх.№14-00-56-372/03.05.2022г. С
него са изискани редица документи , без такива за психологическата годност
3
на водачите на МПС, с които е осъществяван международен превоз на товари
в проверяваният период /01.05.2021г.-01.04.2022г./ В известието е посочено,
че тази проверка ще се извърши на 08.06.2022г., а този документ е връчен на
упълномощеното лице Р. на 11.05.2022г. Проверката е възложена и с нарочна
Заповед на санкционният орган с № РД-12-1788/08.06.2022г. и за нея е
изготвен нарочен Протокол , в който се съдържат аналогични фактически
констатации, като тези материализирани в АУАН.
От представеното извлечение от дигитална карта на водача Димитриос
Бирбас по делото, се установява, че същият е управлявал поверено му МПС
в периода 20.11.2021г.- до 11.01.2022г., без да е посочено върпосното МПС,
включително и с регистрационен номер .
Видно от Справка за актуалното състояние на трудовите договори към
12.01.2023г., жалбоподателят е назначен в процесното дружество на
длъжността“шофьор товарен автомобил-международни превози“ на
22.03.2022г.
След легализиран превод на български език на приложените ЧМР
/товарителници/ и инвойс-фактура на чужд език към административната
преписка, се констатира, че те касаят извършван международен превоз на
товари от процесното дружество , но за дата 19.11.2021г. Наред с това, в тях
е отразено, че извършеният международен превоз е бил в Г и Н и
реализиран чрез МПС с рег.№ и такова с рег.№ , без посочен водач на тези
ППС.
Видно от извлечението то Регистъра на психологическите изследвания на
водачите към 09.06.2022г., в него не фигурира името на жалбоподателя.
Като доказателство по делото е прието и Свидетелство за управление на
МПС на жалбоподателя, издадено му от властите в РГ на 14.07.2020г. със
срок на валидност до 29.01.2013г. , като същото е валидно за категориите А,
В, С, ВЕ и СЕ.
От легализиран превод на Президентски указ №51/2012г.-Държавен
вестник, том А101 относно свидетелствата за управление на МПС се
установява, че той е издаден за хармонизиране на гръцкото законодателство с
европейското такова и конкретно с Директива 2006/126 /ЕО. За целта, с Указа
се приема, че следва да се удостоверява от водачите на МПС, покриване на
минималните изисквания за физическа и психическа годност само в две
4
хипотези-при издаване и при подновяване на СУМПС.
По делото са представени и приети като доказателство Заповед №РД-08-
30/24.02.2020г., издадена от министъра на транспорта и информационните
технологии, Заповед №355/19.09.2022г., ведно с длъжностна характеристика
към последната за длъжността“директор на РД „АА“, с които документи се
доказва делегирането на правомощия на процесният издател на НП, за
съставяне на такива актове при констатирани нарушения по ЗАвтП и
издадените за прилагането му подзаконови актове.
При така направените фактически констатации, районният сьд счита, че
жалбоподателя незаконосъобразно е санкциониран за нарушение по
чл.7а, ал.2, предл.последно от Закона за автомобилните превози .
Атакуваното НП е издадено от компетентен орган по ЗАНН/ в тази
насока се представиха заповед на министъра на транспорта и на Директора на
ИА“АА“-гр.София/. НП и АУАН са надлежно връчени чрез упълномощено
лице на жалбоподателя. АУАН и НП са съставени и в сроковете по чл.34 на
ЗАНН. В тези документи обаче е налице съществена неяснота относно
основни и задължителни реквизити за тях по смисъла на чл. 42, ал.1, т.3
и т.4 /за АУАН/ и по чл.57, ал.1, т.5 /за НП /, а именно дата или респ.
период и място на извършване на твърдяното нарушение. В тази връзка
съдът констатира, че в НП е посочено, че жалбоподателят е допуснал
извършването на международен превоз на товари с водача Д Б , който не
притежава валидно удостоверение за психологическа годност, едновременно
на дата 20.11.2021г. в Б , на дата 19.11.2021г. в К Н и на дата 24.11.2021г.
в РГ . След което за трите дати и деяния на извършван международен превоз
в нарушение на посочената норма според санкционният орган, с НП е
определена една санкция по чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните
превози. По този начин освен неяснота за датата и мястото на вменяваното
нарушение /коя дата и в коя държава/, с НП е нарушена и нормата на чл. 18
от ЗАНН като на жалбоподателя не е предоставена възможност да се
защитава срещу всяко от евентуално и трите вменени му идентични
нарушения в този казус на различни дати и в различни държавни, за които
санкционният орган е бил длъжен да определи отделни имуществени
санкции, а съгласно съдебната практика и да ги материализира в отделни НП.
Като не е сторил това, санкционният орган е допуснал съществено
5
процесуално нарушение, което е препятствало правото на защита на
жалбоподателя в значима степен, а това обосновава процесуалната
незаконосъобразност на обжалваният акт и мотивира отмяната му, без
разглеждане на спора по същество./ В тази насока е и съдебната практика–
Решение №427/02.07.2020г., постановено по кнахд №32/2020г. по описа на
Административен съд –Благоевград и Решение № 1863/11.06.2020г.,
постановено по кнахд № 335/2020г. по описа на Административен съд –
Благоевград./
За пълнота следва да се посочи, че по делото не се доказа и от обективна
страна извършване на твърдяното нарушение по чл. 7а, ал.2,
предл.последно от Закона за автомобилните превози .
Съгласно нормата на чл. 7а, ал.2, предл.последно на Закона за
автомобилните превози, лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и
лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват
превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията
за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни
средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с
наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата.
В казуса не се доказа на първо място, че водач на твърденият
международен превоз на всяка от трите дати посочени в НП е именно
жалбоподателят. Наред с това се установи, че представените ЧМР, цитирани
и в акта и в обжалваното постановление като доказателство на нарушението,
на практика касаят само една дата и това е 19.11.2021 г. и евентуално
установяват извършен от процесното дружество международен превоз
именно на нея, но не и за другите две дати- 20.11.2021г. и респ. 24.11.2021г.
Наред с това се установи по делото, че лицето Д Б към датата на
проверката-20.06.2022г., както и към всяка от трите различни дати посочени в
НП като такива на извършено нарушение /19.11.2021г., 20.11.2021г. и
24.11.2021г./, е имал валидно издадено СУМПС , след като такова му е
издадено на 14.07.2020г. и същото е било със срок на валидност до
29.01.2030г. , в каквато хипотеза и Президентски указ, действащ в РГърция
към процесната дата и пар.9 от Преамбюла към Директива 2006/126/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета относно свидетелствата за управление на
6
МПС, изрично предвижда, че притежателят на такова свидетелство се счита
за физически и психически годен да управлява МПС /в това число и товарен
автомобил за превози/ в срока на валидност на такъв документ и за това не се
предвиждат други допълнителни изисквания за водачите при извършване на
ППС, включително и издаване на отделно удостоверение за психологическа
годност в срока на СУМПС, каквото предвижда нормата на чл. 57, ал.1 от
Наредба №11/31.10.2022г. на МТС ./ Пар.9 от Преамбюла към цитираната
Директива, сочи, че прегледите за психическа и физическа годност на
водачите на МПС поради причини свързани с прозрачността, следва да
съвпадат с подновяването на тези свидетелства и поради това да се
определят от срока на валидност на същите.
Все в тази насока и с нормата на чл.7, пар.2, б.“б“ от Директива
126/2006/ЕО, се предвижда, че считано от 19.01.2013г., свидетелствата
издадени от държавите-членки за категориите С, СЕ,С1,С1Е,D,DE и D1E,
имат срок на административна валидност 5 години , като държавите членки
могат да намалят този срок за валидност, във връзка с конкретни
обстоятелства -възраст, отнемане на свидетелство и др. Този 5-годишен срок
на валидност на издадено СУМПС е транспониран и в българското
законодателство чрез пар.2 от ПЗР на ЗБЛД и нормата на чл. 51, ал.4 от него.
Следователно, според Директивата, срокът на валидност и на документите,
удостоверяващи физическа психическа годност на даден водач на МПС с
издадено му и в срок на валидност СУМПС, имат и следва да имат същият
срок на валидност като въпросното свидетелство, хипотеза констатирана и в
настоящият казус, в която се установи, че СУМПС на водача Б е издадено
близо месец преди процесната дата, когато е била извършена проверката му и
за психологическата му годност на водач на МПС . При това положение и
след като се констатира, че ако е бил водач на твърдените международни
превози, Д Б и към трите отделни дати за твърдяно нарушение с
обжалваното НП, на практика е отговарял на минималните стандарти за
психическа годност /притежавал е валиден документ, удостоверяващ
това обстоятелство–СУМПС/, то процесното дружество като превозвач,
дори и да е било наело като водач това лице, макар че доказателства и за
това не се представиха по делото, не е извършило вмененото му
нарушение и защото въобще липсва съставомерно деяние, което да
обуславя такова негово нарушение от обективна страна.
7
При тези съображения, съдът счита, че обжалваното НП следва да се
отмени заради неговата процесуална и материална назаконосъобразност,
тъй като не се доказа и извършване от процесното дружество на
нарушение с правна квалификация по чл.7а, ал.2, предл.последно от
Закона за автомобилните превози .
Предвид посоченият начин на приключване на съдебното дело и съгласно
нормата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН / в сила към датата на започване на
производството по делото/, съдът счита, че искането за присъждане на
сторените съдебни разноски от жалбоподателя в съдебното дело пред РС-
Благоевград, се явява доказано по основание.
По отношение на размера на тези разноски, съдът съобрази следното:
В казуса е представен договор за правна услуга, сключен между адв.П. С
и жалбоподателя на 12.09.2022г., съгласно който, на този адвокат е заплатено
възнаграждение в размер на 590.00лв. за участие и процесуално
представителство по настоящото дело. В същото време съдът отчете, и че
адв.Смукова е участвала лично и упражнила процесуално представителство
по делото в полза на жалбоподателя в рамките на две съдебни заседания.
Съгласно чл.18, ал.2, вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2024г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила при
започване на настоящото административно-наказателно производство, за
хипотеза като процесната и за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела при интерес от 1000 до 5000 лв. /респ. при наложена
санкция глоба в такъв размер/, минималното адвокатско възнаграждение е в
размер на 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв или в казуса това е сумата
от 440.00 лв. Отчитайки тези обстоятелства и 2-кратното участие на адв.
Смукова като процесуален представител по делото, както и неголямата
фактическа и правна сложност на делото, съдът приема, че заплатеното
адвокатско възнаграждение се явява прекомерно такова по смисъла на чл.
63д, ал.2 от ЗАНН и следва да се редуцира до минимума, посочен в
Наредбата за дело като процесното, а именно до сумата от 440.00лв, което е в
съответствие и с чл.36 от Закона за адвокатурата. В този смисъл направеното
възражение на санкционният орган в процеса по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН,
материализирано в с придружително писмо по делото, се явява основателно
и следва да се уважи.
8
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.3 вр. ал.2 , т.1 и чл. 63д,
ал.1 и ал.2 от ЗАНН, Благоевградският районен сьд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП №42-
0002446/11.08.2022г., издадено от Директора на РД“АА“-София, с което на
“М “ЕООД, с Булстат , със седалище и адрес на управление: Б , ж.к.“Е “,
бул.“П “№ , представлявано от Ф М , е наложена имуществена санкция в
размер на 3000.00лв., във връзка административно нарушение по чл.7а, ал.2,
предл.последно от Закона за автомобилните превози, вр. с чл.8, ал.1 от
Наредба№36/15.05.2006г. на МТ.
ОСЪЖДА РД“АА“-София, да заплати на М “ЕООД, с Булстат , със
седалище и адрес на управление: Б , ж.к.“Е “, бул.“П Я “№ , ап.
представлявано от Ф М , сумата от 440.00лв./четиристотин и четиридесет
лева/, представляващи направени съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение по нахд №1497/2022г. по описа на Районен съд –Благоевград.
Решението може да се обжалва пред Административен съд –
Благоевград в 14-дневен срок, считано от обявяването му за всяка от
страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9