№ 1613
гр. С..................., 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110165853 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Производството е образувано по искова молба на Е. Д. М., ЕГН **********, с адрес:
гр. С..................., ж. к. „Н............. срещу С. о...., БУЛСТАТ .................., с адрес: гр.
С..................., ул. „М...............“ ...... с която са предявени за разглеждане обективно,
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД,
съответно за сумата от 5 400,00 лева – дължимо обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получена травма на лявата
ръка при състоял се на 26.10.2023 г., около 12:15 часа в гр. С..................., бул. „Х..........
Б................“ ............. инцидент, и за сумата от 1 597,70 лева – дължимо обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени вреди от същото увреждащо събитие под формата на
претърпени загуби, изразяващи се в направени разходи за лечение, възстановяване и
транспорт до лечебно заведение за оказване на спешна медицинска помощ, от които 77,70
лева – за медицински медикаменти, 1 500,00 лева – заплатено възнаграждение за домашен
помощник в продължение на 30 календарни дни /по 50 лева на ден/, и 20,00 лева – за
таксиметров превоз до лечебно заведение.
В исковата молба, уточнена с молби от 02.02.2024 г. и 19.02.2024 г., ищцата твърди, че
на 26.10.2023 г. при движение по бул. „Х.......... Б................“ ................. гр. С..................., в
близост до ресторант „А........“, и опит от нейна страна да прескочи две разместени плочки на
тротоарния участък на посочения адрес, десният й крак влезнал под една от плочките и тя
паднала напред върху лявата си ръка. На помощ се притекли наблизо преминаващи
пешеходци, които повикали спешна помощ. Тъй като екип на спешна помощ не дошъл в
продължение на около половин час, притеклите се на помощ на ищцата лица спрели такси,
което я откарало в ...........“. За таксиметровия превоз ищцата заплатила сумата от 20,00 лева.
В болничното заведение било установено, че в резултат от инцидента тя е получила
съчетано счупване на долните краища на лакътна и лъчева кост на лявата ръка. Наложило се
наместване на ръката и нейното гипсиране. На ищцата били изписани медицински
1
медикаменти, които същата закупила съобразно препоръките на лекарите. Полученото
увреждане затруднило ищцата при осъществяване на ежедневните й дейности, поради което
се наложило същата да ползва домашен помощник, който й помагал за обличане, събличане,
къпане, почистване на дома, пазаруване, както и я придружавал до лечебно заведение за
извършване на контролни прегледи, в продължение на 30 дни, за което ищцата му заплащала
възнаграждение в размер на по 50,00 лева на ден. В резултат на инцидента и увреждането,
получено при него, ищцата твърди, че е претърпяла болки и страдания, които оценява на
стойност 5 400,00 лева. Поддържа, че отговорност за полученото увреждане носи ответната
о...., чиито служители не са изпълнили задълженията си за поддържане и ремонт на
тротоарния участък. Въз основа на изложеното моли съда да осъди ответника да й заплати
обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди в претендирания
размер.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че не е пасивно материално
легитимиран да отговаря по исковите претенции, тъй като не са налице елементите от
фактическия състав на предявените искове по чл. 45 ЗЗД. Оспорва описания в исковата
молба механизъм на настъпване на процесния инцидент. Навежда възражение за
съпричиняване на вредите, като твърди, че ищцата е допринесла за настъпване на
увреждането, тъй като не е проявила нужното внимание при придвижването си. Счита
претендираните обезщетения за прекомерни по размер. Оспорва исковете като недоказани.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представен и приет като писмено доказателство лист за преглед на
пациент № 237745/26.10.2023 г., от който се установява, че на 26.10.2023 г., в 13:36 часа, Е.
Д. М., ЕГН **********, е била приета и прегледана в спешен кабинет по ортопедия и
травматология при ...........“ от д-р С............ Ш., където й е била поставена основна диагноза
„съчетано счупване на долните краища на лакътната и лъчевата кост, закрито“ и е насочена
за изследвания, както следва: „лява гривнена ст фас и пр“, „рентгенография на гривнена
става“. Видно от представения документ, по снета от пациента анамнеза, същата е паднала
на тротоара. В графа „Терапия“ на последния се съдържа отбелязване за поставена на
пациента шина и назначен контролен преглед на 03.11.2023 г.
По делото е представена и приета като писмено доказателство издадена на Е. М. от д-
р Ст. Ш. при ...........“ рецепта от 26.10. /без отбелязване на годината на издаване/, от която се
установява, че на пациента се предписват следните медикаменти: калцикинон капсули – 60
бр., ната спин таблетки, диклопрам капсули
По делото е представен и приет като писмено доказателство фискален бон от
26.10.2023 г. удостоверяващ плащане на сумата от общо 77,70 лева, от която диклопрам –
22,40 лева, натаспин – 24,30 лева, и калцикинон – 31,00 лева. С оглед на пълното съвпадение
между посочените в рецептата, издадена от д-р Ш., дата и месец на издаване и изписани с
нея медикаменти, и посочените във фискалния бон от 26.10.2023 г. дата, месец, година на
издаване и закупени медикаменти, съдът намира за несъмнено, че рецептата е била издадена
на 26.10.2023 г. и във връзка с процесния инцидент и в тази връзка намира за неоснователни
възраженията на ответната о.... в обратния смисъл.
По делото е представена и приета като писмено доказателство Епикриза на Е. Д. М.
от 03.11.2023 г., издадена от „I-ва к-ка по ортопедия и травматология“ при ...........“.
Видно от последната обективното състояние на пациента е „Добро общо състояние.
Контактна. Адекватна. Афебрилна. Без данни за СЦН в ляв горен крайния“. По снета от
пациента анамнеза оплакванията му в областта на лява стеснена гривна датират от
2
26.10.2023 г., когато се „препъва на тротоара и пада на лявата си ръка“. На пациента е
извършена рентгенография на лява гривнена става, при която са установени данни за
фрактура в дисталната част на ляв антебрахиум. На 03.11.2023 г. на пациента е извършено
оперативно наместване и е поставена гипсова имобилизация с дадени препоръки за домашно
лечение при изписването и прием на болкоуспокояващи средства. Пациентът е изписан на
13.11.2023 г. В епикризата е констатирана временната му нетрудоспособност.
По делото е изслушано и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3,
изр. 2 ГПК заключението на вещото лице К. С. по допуснатата съдебно – медиццинска
експертиза /СМЕ/, която преценена по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира като обективно
и компетентно изготвена. Според констатациите на експерта, при прегледа на Е. М. на
26.10.2023 г. на същата е било извършено закрито наместване на счупването в областта на
долните краища на лакътната и лъчевата кост, като при контролния преглед, извършен на
03.11.2023 г., е установено вторично разместване, което е наложило повторно наместване и
поставяне на нова гипсова имобилизация. Описаното в представения по делото лист за
преглед на пациент телесно увреждане при ищцата би могло да се получи по описания в
исковата молба начин. При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, срокът
на гипсовата имобилизация възлиза на 35 дни. През този период пациентът изпитва
затруднения със самостоятелното си хигиенно и битово самообслужване. Изслушан в
проведеното на 25.09.2024 г. открито съдебно заседание, експертът уточнява, че механизмът
на получаване на процесното увреждане е „падане напред и подпиране на ръката“. Ако
счупването е в областта на доминантната ръка, затрудненията за пострадалия биха били по-
големи, особено за поддържане на личната хигиена, тъй като гипсът не трябва да се мокри.
След сваляне на имобилизацията обичайно следва да се извършва рехабилитация, за
извършването на която в случая няма данни в приложената по делото документация.
Обичайният срок за възстановяване при увреждания като процесното е около 4-5 месеца.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите
Д. Х. Ц., А. Б. М. и Ю. Т. А..
От разпита на свидетелката Д. Х. Ц., дългогодишна позната на Е. М., се установява,
че в деня на инцидента, около 11:30 часа, тя и свидетелят А. М. пресичали булевард „Х..........
Б................“, насочвайки се към ресторант „А........“ за обяд, когато свидетелката случайно
забелязала Е., която била паднала на земята, както и млад мъж, който й се бил притекъл на
помощ, за да я вдигне. Свидетелката Ц. и А. М. се приближили до Е., като на св. Ц. й
напрвило впечатление, че плочките в тротоарния участък, където Е. била паднала, не са в
изрядно състояние, без да има спомен дали същите са били счупени. По неин спомен на
земята около Е. нямало покупки. Свидетелите веднага повикали спешна помощ, която обаче
не се появила в продължение на около половин час. Това наложило спирането на
таксиметров автомобил и изпращането на Е. в болнично заведение с него. Междувременно
Е. се била чула със сина си и се разбрали той да отиде директно в болничното заведение.
Свидетелите не придружили Е. до болницата в деня на инцидента, тъй като счели, че
пренасянето й до автомобила, с който били те, щяло да забави воденото й в болницата и
поради това счели за удачно спирането на такси. Свидетелката Ц. има спомен за случай,
около месец по-късно, в който тя, заедно с Е. и сина на последната, ходили за преглед на
ищцата, при който й бил махнат гипсът. По лични впечатления на свидетелката и
понастоящем ръката на Е. имала изкривявания.
От разпита на свидетеля А. Б. М., познат на Е. М., се установява, че в деня на
инцидента, той и свидетелката Ц. вървели по бул. „Х.......... Б................“ и на пресечката
срещу ресторанта решили да пресекат, при което свидтелят видял жена, която се препънала
на тротоара и паднала. Първоначално свидетелят не разпознал жената. Впоследствие
установил, че това е неговата позната Е.. Направило му впечатление, че тротоарната плочка
на мястото на инцидента е разместена и под нея се отваря дупка. Е. не можела да се движи,
3
поради което свидетелите повикали линейка. Тъй като линейката се забавила много време,
свидетелят спрял преминаващ през булеварда таксиметров автомобил, в който качили Е.. По
спомен на свидетеля в момента на инцидента Е. била с ниски обувки и черен панталон, като
не носела покупки.
От разпита на свидетелката Ю. Т. А., позната на Е. М., се установява, че последната
се свързала с нея с молба да й оказва помощ в ежедневието, тъй като била претърпяла
злополука – паднала на тротоарна плочка и увредила ръката си. Свидетелката се съгласила и
в продължение на около месец помагала на Е. в домашните й задължения като почистване,
готвене, както и й помагала да се къпе, да ходи на тоалетна, почиствала у тях, придружавала
я на прегледи. Свидетелката ходела обикновено за по 2 часа на ден, по обяд. Случвало се да
ходи и вечер, след работа. За предоставената помощ Е. й заплащала по 50,00 лева на ден,
като свидетелката няма спомен да е подписвала документи за плащането.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Съдът е сезиран с предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, съответно за сумата от 5 400,00
лева – дължимо обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания от получена травма на лявата ръка при състоял се на 26.10.2023 г., около
12:15 часа в гр. С..................., бул. „Х.......... Б................“ ............. инцидент, и за сумата от 1
597,70 лева – дължимо обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от същото
увреждащо събитие под формата на претърпени загуби, изразяващи се в направени разходи
за лечение, възстановяване и транспорт до лечебно заведение за оказване на спешна
медицинска помощ, от които 77,70 лева – за медицински медикаменти, 1 500,00 лева –
заплатено възнаграждение за домашен помощник в продължение на 30 календарни дни /по
50 лева на ден/, и 20,00 лева – за таксиметров превоз до лечебно заведение.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна по своя характер и
възниква за виновното и противоправно деяние (действие или бездействие) на лицата, на
които е възложено извършването на определена работа и цели да обезщети вредите,
причинени при или по повод осъществяването й.
Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно
бездействието, то на претендирания деликвент трябва да е предписано нормативно
задължение за действие. Следователно, за да е противоправно бездействието на служители
на С. о...., то трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват дейност по
поддържане на пътната настилка, в т. ч. и тротоара.
За да бъдат уважени исковете по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД е необходимо да са налице
следните кумулативно дадени предпоставки: 1) да е настъпило описаното в исковата молба
вредоносно събитие на посочените дата и място; 2) да са настъпили претендираните
имуществени и неимуществени вреди и техния размер; и 3) вредите да са настъпили в
причинна връзка с процесното събитие; 4) обуславящо отговорността на ответника по чл. 49
ЗЗД правоотношение по възлагане на работа на лица, при или по повод извършването на
която последните са станали причина за вредоносното събитие. Установяването при
условията на пълно и главно доказване на посочените предпоставки е в тежест на ищеца –
по аргумент от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, като вината на прекия причинител на
вредите се предполага по силата на установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително твърденията си за
противоправно поведение на ищцата, довело до съпричиняване на вредоносния резултат.
За установяването на обстоятелствата по настъпване на описаното в исковата молба и
4
уточненията към нея вредоносно събитие, по делото са събрани гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите Д. Х. Ц. и А. Б. М..
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло така изслушаните свидетелски
показания като логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и изхождащи от
незаинтересовани от изхода на делото лица, които имат непосредствени впечатления
относно настъпването на инцидента, състоянието на Е. М. веднага след него, както и в
процеса на възстановяването й, вкл. и до момента на приключване на устните състезания
пред настоящата съдебна инстанция. Показанията на свидетелите Ц. и М. кореспондират в
пълна степен със събрания по делото писмен доказателствен материал, поради което съдът
намира, че следва да им се довери изцяло и да формира въз основа на тях фактическите си
изводи по спорните в процеса въпроси, касаещи времето, мястото, механизма на получаване
на уврежданията на Е. Д. М., вида на получените от нея увреждания и тяхното отражение
върху имуществената и неимуществената сфера на ищцата. Така събраните гласни
доказателствени средства напълно кореспондират помежду си в частта относно
непосредствено възприетите от тях като преки очевидци обстоятелства по падането на
ищцата на тротоарния участък на бул. „Х.......... Б................“ в гр. С..................., в близост до
ресторант „А........“ –, състоянието на пътния участък, където е станал инцидентът –
наличието на разместени тротоарни плочки, и получените от пострадалата наранявания –
увреждане на ръката. По делото не се твърди и няма данни за съществуването към момента
на инцидента на други препятствия по тротоарния участък, извън соченото от свидетелите
разместване на тротоарни плочки, които да биха могли да причинят падането на ищцата. Не
са налице и данни, които да сочат за наличието на субективна причина за спъването на
последната. На следващо място, показанията на свидетелите Ц. и М. се подкрепят и от
приложената по делото медицинска документация, установяваща конкретната област на
полученото от Е. Д. М. телесно увреждане – еднопосочно в приетите по делото като
писмени доказателства лист за преглед на пациент от 26.10.2023 г. и епикриза от 03.11.2023
г. се сочи за констатирана при пациентката фрактура на лява гривнена става, а и от
изслушаната и приета без възражения на страните медицинска експертиза, според която
счупването при ищцата би могло да се получи по начина, описан от нея в исковата молба. От
друга страна, свидетелките Ц. и А. по непротиворечив начин излагат и преките си
наблюдения върху възстановяването на ищцата от претърпяната травма, проведеното от нея
лечение, вкл. бидейки нейни придружители при посещения на болнично заведение за
провеждане на контролни прегледи, както и върху последиците от преживяното върху
здравето и ежедневието й.
Така, след съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, както и съобразявайки констатациите на вещото
лице по допуснатата и изслушана СМЕ, която при преценката й по реда на чл. 202 ГПК
подлежи на кредитиране, настоящият съдебен състав приема за установено, че на 26.10.2023
г., около 12:15 часа, вървейки по бул. „Х.......... Б................“ в гр. С..................., в близост до
ресторант „А........“, ищцата Е. Д. М. се спънала в необезопА.а неравност на тротоара –
разместени тротоарни плочки, вследствие на което е паднала и в причинна връзка с това
съгласно приетото експертно заключение на СМЕ е получила травматично увреждане на
лява ръка, изразяващо се в съчетано счупване на долните краища на лакътната и лъчевата
кост, от което е търпяла болки и страдания, довели до множество затруднения в
извършването на основни физически действия във ежедневието й. Следователно от
събраните в хода на процеса по доказване доказателства, които взаимно се допълват и между
които липсва противоречие, се установяват по безспорен начин именно описаните в исковата
молба обстоятелства относно мястото, начина и механизма на настъпване на процесния
инцидент, като възраженията на ответника за недоказаност на тези обстоятелства съдът
намира за неоснователни.
По делото не се спори, а и ноторно известно е обстоятелството, че тротоарът,
5
находящ се в гр. С..................., бул. „Х.......... Б................“ представлява публична общинска
собственост и се стопанисва от С. о....
Съгласно § 7, т. 4 и 7 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминават и
държавни имоти, сред които общинските пътища, улиците, булеварди, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, и мрежите и
съоръженията на водоснабдителната и канализационната система. Съгласно чл. 11 ЗОС
имоти и вещи – общинска собственост, се управляват в интерес на населението в о....та
съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а по силата на чл. 19, ал.
1, т. 2 и ал. 2, т. 3 ЗП във вр. с § 1, т. 3 и 14 от ДР на закона и чл. 31 ЗП о....та следва да
поддържа пътищата и техните съоръжения, като осигурява необходимите изисквания за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.
Според т. 1 от ДР на ЗП „път“ е ивицата от земната повърхност, която е специално
пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени
технически изисквания. Към пътищата се приравняват и улиците. Легалната дефиниция на
понятието „тротоар“ е дадена в § 6, т. 6 ЗДвП, разпоредбата на която предвижда, че
„тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя,
ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци.
Тротоарите са част от пътното платно по смисъла на § 6, т. 7 от ЗДвП, според която пътното
платно е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на
платното за движение.
Според разпоредбата на чл. 30, ал. 4 ЗП “Изграждането, ремонтът и поддържането на
подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните
подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите
на урбанизираните територии се организират от съответната о....”. В този смисъл
поддръжката на тротоарите е вменена като задължение на ответника по силата на закон.
Поддържането на пътищата, в т. ч. и на тротоарите, включва полагането на системни грижи
за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките
за защита на неговите съоръжения и принадлежности, а текущият ремонт включва работите
по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните принадлежности, причинени
от нормалната експлоатация на пътя – чл. 47 ППЗП.
Нормата на чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП регламентира, че лицата, които стопанисват
пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и
ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Доколкото нормативно определената функция
на тротоарите е извършване на движение на пешеходци по тях, същите следва да бъдат с
положена равна настилка, създаваща обективна възможност на пешеходците да се движат
необезпокоявано без вероятност да се препънат в неравности или да попаднат в дупки.
Бездействието на служителите на о....та да изпълнят своите задължения по чл. 167, ал. 1
ЗДвП за поддържане на тротоара като част от пътя – общинска собственост в изправно
състояние, е противоправно – в този смисъл практиката на ВКС, обективирана в Решение №
9 от 02.02.2018 г по гр. д. № 1144/2017 г на ВКС, III ГО, и др.
В конкретния случай, от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез
разпита на свидетелите Д. Х. Ц. и А. Б. М. се установи, че към дата 26.10.2023 г. на тротоара
в района на мястото на инцидента е съществувала необезопА.а неравност на тротоара –
разместени тротоарни плочки. Доколкото по делото не се твърди, а и в хода на процеса на
доказване не се установи от ответната о.... да са били предприети действия по обезопасяване
на повредените тротоарни плочки на пътното платно на бул. „Х.......... Б................“, то те
несъмнено са представлявали препятствие, създаващо реална опасност за безопасното
придвижване по пътното платно /част от което, както се посочи по-горе, е тротоарът/.
Именно ответникът С. о.... като юридическо лице, чрез своите служители или други лица, на
които е възложил изпълнението, е следвало да осъществи действията по поддържане
6
състоянието на пътя с цел осигуряване на безопасното придвижване по него. В случая
бездействието на последните е довело и до неизпълнение на горепосочените законови
задължения, поради което съдът намира за установен фактическия състав, обуславящ
възникването на гаранционно-обезпечителната отговорност на о....та за противоправното й
бездействие по реда на чл. 49 ЗЗД.
Въз основа на приетата по делото медицинска документация и неоспорените
констатации на заключеното на вещото лице по СМЕ, което съдът кредитира като
обосновано и компетентно изготвено, се установява по категоричен начин, че вследствие на
инцидента Е. Д. М. е получила съчетано счупване на „съчетано счупване на долните краища
на лакътната и лъчевата кост, закрито“. Така събраните доказателства еднопосочно сочат, че
полученото телесно увреждане е причинило на ищцата болки и страдания, обездвижване,
както и множество затруднения в ежедневното й битово обслужване. В този смисъл се
обосновава извод, че претърпените от ищцата вреди са в причинна връзка с бездействието
на ответника и неизпълнението на задължението му да поддържа тротоара, където е
настъпил инцидентът, в изправно и безопасно състояние.
От изложеното следва, че правопораждащият вземането на ищцата фактически състав
по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е изпълнен във всичките си елементи, поради което предявеният иск
е доказан в своето основание.
По иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
При определяне конкретния размер на причинените неимуществени вреди, съдът
следва да се ръководи от въведения в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост.
По въпроса за съдържанието на понятието „справедливост“, изведено в принцип при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, е установена
константна съдебна практика на ВКС, вкл. и такава по реда на чл. 290 ГПК, според която
справедливостта – като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са
имали за своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен компенсиране на
вредите на увреденото лице. Този принцип изисква индивидуална преценка на моралните
вреди, причинени на пострадалото лице, като размерът на обезщетението се определя от
съда съобразно обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат
парична оценка, поради което и обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение
на съда.
Понятието "вреда", което не е нормативно определено, следва да се тълкува в широк
смисъл – като всяко смущение, накърняване или засягане на човешко благо, имущество,
телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние. По реда на чл. 45 ЗЗД подлежат
на обезщетяване всички вреди, за които е установено, че са в причинна връзка /резултат на/
противоправното и виновно поведение на дееца.
При определянето на размера на дължимото в полза на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди, съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/1968 г. на
Пленума на ВС и с Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС, и отчете преди всичко
броя, вида и тежестта на причиненото травматично увреждане – в случая по делото се
установи настъпило в резултат на инцидента съчетано счупване на долните краища на
лакътната и лъчевата кост на лявата ръка на Е. Д. М., за която не се сочи да е нейната
доминантна ръка, вследствие на което ръката на пострадалото лице е била обездвижена с
гипс в продължение на около 1 месец, като според експертното заключение на вещото лице
по СМЕ в подобни случаи, протичащи без допълнителни усложнения, срокът на
имобилизация е 35 дни, през който период във всички случаи за пострадалия съществуват
затруднения в самостоятелното му хигиенно и битово обслужване; видно от приетата по
7
делото епикриза от 03.11.2023 г., изготвената в период от една седмица след датата на
инцидента, към посочената дата при Е. Д. М. се установяват оток, деформация, болка и
ограничени движения в областта на лява гривнена става; според изслушаните и кредитирани
от съдебния състав като логични, последователни и взаимно допълващи се показания на
свидетелите Д. Г.Ц... и А. М. и към датата на тяхното изслушване пред съда в съдебно
заседание на 25.09.2024 г. при ищцата се наблюдава деформация на лявата ръка, което сочи
за наличие на дълготрайни неблагоприятни остатъчни последици, засягащи функциите и
външния вид на пострадалия крайник на лицето; характер на проведеното лечение –
консервативно лечение, изразяващо се в закрито наместване на счупването и поставяне на
гипсова имобилизация на лява гривнена става, като в случая, видно от приетите като
писмени доказателства по делото лист за преглед на пациент от 26.10.2023 г. и епикриза,
изготвена след проведен на 03.11.2023 г. контролен преглед на лицето, се е наложило
двукратно наместване на счупването и двукратно поставяне на гипсова имобилизация; от
събраните по делото писмени доказателства – рецепта от 26.10.2023 г. и епикриза от
03.11.2023 г., се установява, че полученото увреждане е наложило още и предприемането на
медикаментозно лечение на пострадалото лице, в домашни условия; времетраенето,
характера и интензивността на търпените болки и страдания по време на
оздравителния процес – видно от епикризата от 03.11.2023 г. вследствие на полученото
увреждане ищцата се е намирала във временна нетрудоспособност, при липса на събрани по
делото доказателства относно конкретната нейна продължителност; от събраните гласни
доказателствени средства и заключението на СМЕ се установи, че през време на периода на
имобилизация, т. е. около 35 дни след инцидента, ищцата не е могла да се обслужва
самостоятелно, поради което се налагало да търси чужда помощ за извършване на ежедневни
дейности като къпане, посещение на тоалетна, почистване, готвене, а според неоспорените
констатации на вещото лице по СМЕ обичайният срок за възстановяване от увреждания като
процесното е около 4-5 месеца; момента на настъпване на увреждането – през месец
октомври 2023 г.; социално – икономическата обстановка в страната към този период,
обуславяща обществения критерий за справедливост на този етап от нейното развитие;
възрастта на пострадалото лице към посочения момент – 71 години; преживените
негативни емоции, които са обичайни за този вид инциденти. При съобразяване на
всички посочени обстоятелства, относими към преживените както физически, така и
душевни болки и страдания, съдът приема, че сумата от 5 400,00 лева съставлява справедлив
паричен еквивалент на претърпените от ищцата неимуществени вреди по смисъла на чл. 52
ЗЗД, с който същите да бъдат съразмерно компенсирани.
Върху сумата от 5 400,00 лева се дължи и законна лихва от датата на увреждането –
26.10.2023 г. до окончателното плащане
Съдът намира за бланкетно наведено и недоказано възражението на ответника
относно наличието на изключителна вина на ищцата за настъпване на инцидента, респ. за
съпричиняването му с конкретно свое поведение, представляващо нарушение.
Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието
на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение
/вината/ на пострадалия – в този смисъл т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. Принос по смисъла
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди – така Решение № 165/26.10.2010 г. по гр. д.
№ 93/2010 г. на ВКС, II ТО. Съпричиняване, по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато
с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици
Съпричиняването е обективно участие в процеса на настъпване на вредата и не зависи от
субективния елемент "вина". В този смисъл следва да се има предвид т. 7 от ППВС №
17/1963 г., според която обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако
8
и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието
на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а
не на вина.
За да е налице съпричиняване на вредоносния резултат, поведението на пострадалия
по необходимост трябва да е противоправно – този въпрос е изяснен със задължителните за
правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в т. 7 от ТР № 1 от 23.12.2015 г. на
ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСГТК, в които е прието, че съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД
обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му
трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен.
По делото не се установява Е. Д. М. да е нарушила конкретно установено правило
при движението си по пътищата като пешеходец, в частност нарушение на
регламентираните в чл. 107 и сл. ЗДвП задължения. Същевременно по делото се установи по
безспорен начин, че тя се е движела по тротоара, съобразно изискването на чл. 108, ал. 1
ЗДвП. Не е установено пострадалата да е предприела действия или бездействия, които са
инициирали, допринесли или улеснили механизма на настъпване на инцидента. Нейното
поведение не се изразява в поемане на предвидим и реално очакван риск, или в неговото
неоправдано игнориране. В конкретния случай липсват както нормативни, така и
общоприети правила, според които пешеходец трябва да избира своя маршрут,
съобразявайки се с потенциалния риск в определен участък от него да е налице необезопА.а
и несигнализирана дупка, или да знае на кое конкретно място може да има препятствие по
пътя/тротоара, което да е длъжен да избегне. Такова задължение би било налице само в
случай, че ответникът е предприел действия по сигнализиране и обезопасяване на
процесната дупка, доказателства за което не са събрани в настоящия процес – в този смисъл
и Решение № 1250 от 30.05.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 8283/2021 г., постановено при
аналогична фактическа обстановка. При установения механизъм на инцидента се налага
извод, че по делото не се установява поведение на ищцата, което обективно да е създало
възможност за настъпване на инцидента, да е улеснило механизма му или че пострадалата
сама се е поставила в ситуация на повишен риск от увреждане. По правилата за
разпределение на доказателствената тежест неустановените по несъмнен начин от ответника
фактически твърдения се считат за неосъществени в обективната действителност, поради
което и поради своята недоказаност възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат се явява неоснователно.
При горните мотиви съдът намира предявеният иск за заплащане на обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди за изцяло основателен.
По иска за имуществени вреди
На първо място, по претенцията за заплащане на сторени от ищцата разходи за
закупени медикаменти
Съдът намира, че извършените разходи в размер на 77,00 лева за закупени
лекарствени медикаменти са били необходими, свързани с поставяне на диагноза относно
настъпилото травматично увреждане при ищцата, вследствие на процесния инцидент, и
представляват разумен разход, който е и правно обоснован – представляват имуществени
вреди под формата на понесени загуби, които се намират в причинно-следствена връзка с
осъществения деликт и подлежат наобезвреда. По делото са представени писмени
доказателства, удостоверяващи извършването на конкретно сочените разходи в
претендирания размер – фискален бон от 26.10.2023 г., поради което съдът намира исковата
9
претенция в тази й част за доказана и основателна.
На второ място, по претенцията за заплащане на сторени от ищцата разходи за
болногледач/домашен помощник
Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВС и ВКС, обективирана в ППВС
№ 4/30.10.1975 г., Решение № 39/16.07.2010 г. по т. д. № 551/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
Решение № 163 от 24.09.2013 г. по т. д. № 82 от 2012 г. на ВКС, II т. о., и други, разходите,
свързани с лечението на пострадалия и полагането на необходимите за него грижи,
представляват пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане. Такива
разходи могат да бъдат заплащането на възнаграждение на болногледач или придружител,
когато това се налага. Възможно е полагането на грижите за увреденото лице да се
осъществява от член на семейството или друг близък сродник, напр. възходящ, съпруг,
низходящ, който по тази причина е принуден да не работи и е останал без трудово
възнаграждение. В този случай също се дължи заплащане на обезщетение за имуществени
вреди в размер на необходимото възнаграждение за болногледач – т. 4 от Постановление № 4
от 30.10.1975 г. на Пленум на ВС. Грижите за пострадалото лице могат да бъдат полагани и
от други хора, извън кръга на роднините, и в този случай се дължи заплащане на
обезщетение за имуществени вреди в размер на платеното възнаграждение – в този смисъл
Решение № 163 от 31.10.2013 г. на ВКС по т. дело № 82/2012 г., ІІ т. о., ТК.
Извършването на разходи за чужда помощ, както и техният размер могат да се
установяват с всички допустими доказателствени средства, в т. ч. и с експертиза, като в
процесуалният закон няма изискване за установяване на тези обстоятелства с писмени
доказателства – в този смисъл постоянната практика на ВКС, обективирана в Решение №
274 от 24.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2228/2016 г., IV г. о., ГК, Решение № 226 от
20.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2530/2015 г., III г. о., ГК, Решение № 155 от 22.02.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 3836/2008 г., III г. о., ГК, и др.
В конкретния случай, по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпита на свидетелката Ю. Т. А., които при изложените по-горе съображения съдът
кредитира като обективни и неопровергани от останалия доказателствен материал, според
които Е. М. се свързала с нея с молба да й оказва помощ в ежедневието, тъй като била
претърпяла злополука – паднала на тротоарна плочка и увредила ръката си. От изслушаните
показания се установи, че свидетелката А. в продължение на около месец е помагала на
ищцата в домашните й задължения като почистване, готвене, както и й е помагала да се
къпе, да ходи на тоалетна, придружавала я е на прегледи, като за предоставената помощ Е.
М. й заплащала по 50,00 лева на ден. В подкрепа на тези показания са и разясненията на
вещото лице по СМЕ, според което при нормално протичане на лечебния процес без
усложнения, при увреждания, като конкретно полученото при ищцата, срокът на гипсовата
имобилизация възлиза на 35 дни и през този период пациентът обичайно изпитва
затруднения със самостоятелното си хигиенно и битово самообслужване. Следователно
соченият от СМЕ обичаен срок на затруднения в обслужването на пострадалата
кореспондира в пълна степен със сочения от свидетелката А. срок, в който тя е оказвала
грижи за Е. М. и е предоставяла помощ в осъществяването на ежедневни битови дейности.
При така кореспондиращите си и взаимно подкрепящи се помежду си доказателства и
съобразявайки горецитираната трайна съдебна практика, настоящият съдебен състав намира
за обосновано присъждането в полза на ищцата на обезщетение за болногледач, чийто
размер за посочения едномесечен период, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК при
отчитане на конкретните социално-икономически условия в страната в относимия период и
наличните по делото данни за сторени разходи, за чието извършване не съществуват
ограничения да бъдат установявани чрез гласни доказателствени средства, възлиза на сумата
от 1 500,00 лева. При тези мотиви съдът намира исковата претенция в тази й част за доказана
и основателна.
10
На трето място, по претенцията за заплащане на сторени от ищцата разходи за
таксиметров превоз
От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите
Д. Г.Ц... и А. М. се установи по делото, че за придвижването на ищцата до спешен
медицински кабинет е използван таксиметров превоз. По делото не са представени нарочни
доказателства за конкретния размер на сторените разходи за заплащане на превоза на
лицето, поради което същият следва да се определи от съда по реда на чл. 162 ГПК, при
съобразяване на разстоянието между мястото на инцидента и болничното заведение и
средния размер на таксиметровите услуги в процесния период, като съдът намира, че
същият възлиза на 10,00 лева. До посочения размер исковата претенция в тази й част следва
да бъде уважена, като за разликата до пълния размер от 20,00 лева се отхвърли като
недоказана и неоснователна.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат двете страни.
Ищцата претендира сторени разноски за държавна такса в размер на 290,00 лева,
200,00 лева – депозит за СМЕ, 90,00 лева – платен депозит за 3 броя свидетели, и 800,00
лева – платен адвокатски хонорар. Своевременно ответната страна е релевирала възражение
за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение, което съдът
намира за частично основателно с оглед на фактическата и правна сложност на делото и
конкретно извършените от адвоката процесуални действия, както и съобразявайки се с
практиката на СЕС, обективирана в Решение от 24.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, като
съдебният състав намира, че адвокатското възнаграждение за исковото производство следва
да бъде редуцирано до сумата от 500,00 лева /съответстваща и на първоначално
представения по делото договор за правна защита и съдействие от 17.02.2024 г. на л. 73 от
делото/. Ето защо, съобразно уважената част от исковете в полза на ищцата следва да се
присъди сумата от общо 1 078,46 лева. В полза на ответната о.... следва да се присъди сумата
от 0,14 лева – юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете. С.
о.... следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съда сумата от 150,00 лева -
изплатен депозит на вещото лице по СМЕ.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. о...., БУЛСТАТ .................., с адрес: гр. С..................., ул. „М...............“
...... да заплати на Е. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С..................., ж. к. „Н............. на
основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 5 400,00 лева – дължимо обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от съчетано счупване
на долните краища на лакътната и лъчевата кост на лявата ръка, вследствие на инцидент
настъпил на 26.10.2023 г. след стъпване и падане в разместени и необезопА.и плочки по
тротоара на бул. „Х.......... Б................“ ............. в гр. С..................., който инцидент е
предизвикан от бездействието – неполагането на дължимата грижа на С. о.... за вещи
общинска собственост, в нарушение на задълженията за поддържане в изправно състояние
на прилежащите към платното за движение тротоари, както и сумата от 1 587,70 лева –
дължимо обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото увреждащо събитие,
изразяващи се в сторени разходи за лечение, възстановяване и транспорт до лечебно
заведение за оказване на спешна медицинска помощ, от които 77,70 лева – за медицински
медикаменти, 1 500,00 лева – заплатено възнаграждение за домашен помощник, и 10,00 лева
– за таксиметров превоз до лечебно заведение, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди за разликата над уважения размер от 1 587,70 лева до
11
пълния предявен размер от 1 597,70 лева.
ОСЪЖДА С. о...., БУЛСТАТ .................., с адрес: гр. С..................., ул. „М...............“
...... да заплати на Е. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С..................., ж. к. „Н............. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 1 078,46 лева – сторени разноски по гр. д. №
65853/2023 г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА С. о...., БУЛСТАТ .................., с адрес: гр. С..................., ул. „М...............“
...... да заплати в полза на бюджета на Софийски районен съд сумата в размер на 150,00 лева
– разноски за депозит на вещо лице по съдебно-медицинска експертиза, изслушана по гр. д.
№ 65853/2023 г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА Е. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С..................., ж. к. „Н............. да
заплати на С. о...., БУЛСТАТ .................., с адрес: гр. С..................., ул. „М...............“ ...... на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 0,14 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение по гр. д. № 65853/2023 г. на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12