Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 95 Година
2018г. ,02.Х. гр.Пещера
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пещерският
районен съд І наказателен състав
На
седемнадесети септември Година 2018
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Камен Гатев
Секретар:
Севделина Пенчева
като
разгледа докладваното от районния съдия Гатев н.а.х.д.№157 по описа на
Съда за 2018 година, за да се
произнесе,взе предвид следното:
С жалбата си срещу Наказателно постановление № 18-0315-000275
от 21.05.2018г., издадено от Началник група РУП Пещера при ОД на МВР Пазарджик,
жалбоподателят Д.Т.Ш., ЕГН **********,
адрес: ***, чрез адв. Т. В. твърди следното:
Моля посоченото обжалваното да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. Със същото са ми е наложени следните административни
наказания:
1. По чл. 181, т. 1 от ЗДвП- ГЛОБА в размер на 50 лв.
2. По чл. 183, ал. 1,т. 1, пр. II от ЗДвП-ГЛОБА в
размер на 10 лв.
Налице е разлика в описанието на фактическа обстановка
в АУАН и НП.
Недопустимо е да има разлика между АУАН и НП, считам,
че така в хода на административно наказателното производство е допуснато
процесуално нарушение, от категорията на съществените, водещо до ограничаване
правата на жалбоподателя.
По отношение на наказанието по чл. 181, т. 1 от ЗДвП:
В случая е приложима разпоредбата на 34 от ЗАНН, като
е следвало да не се образува административнонаказателно производство, респ.
образуваното административнонаказателно производство е следвало да бъде
прекратено.
Видно от
обстоятелствената част на НП, жалбоподателят не е изпълнил задължението си да
представи МПС на задължителен периодичен /задължителен/ преглед за проверка на
техническата му изправност в срок до 23.10.2015г. Така следва, че нарушението извършено
към дата 23.10.2015г., установено на 08.05.2018г. с АУАН- след като е изтекла
една година от извършване на нарушението.
Отделно, не става ясно коя именно от хипотезите на чл.
147, ал. 1 от ЗДвП е наказан жалбоподателя, което е процесуално нарушение,
водещо до ограничаване правата на жалбоподателя. Нещо повече, нормата на чл.
147, ал. 1 от ЗДвП е изменена с ДВ бр. 2 от 2018г., в сила от 20.05.2018г. Процесното НП е
издадено на 21.05.2018г., като е следвало да бъде посочено коя хипотеза е нарушена.
Това не е сторено, като така е допуснато процесуално нарушение.
По отношение на наказанието по чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. II от ЗДвП: Жалбоподателят е
санкциониран за това, че не носи контролен талон от СУ МПС. Видно от
разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. II от ЗДвП водачът на МПС е длъжен да
носи СУ МПС и контролен талон към него. Нарушение по тази разпоредба е когато
не се носят и СУМПС, и контролен талон, но не и ако само единият документ се
носи, а другият не. ЗДвП е предвидил кумулативно наличие на предпоставките,
което в случая не е налице.
От друга страна, АНО е следвало на основание чл. 53
ал. 1 от ЗАНН да извърши проверка дали са налице условията за прилагане на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и едва след това, ако те не са налице, да издаде
НП. Считам, че в конкретния случай посоченото изискване не е спазено.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. по
тълк. н. д. № 1/2005г. преценката на АНО за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Така предвид
ниската обществена опасност на нарушението и на нарушителя, липсата на
настъпили вредоносни последици, също, че нарушението е извършено за първи път,
АНО е следвало да съобрази, че е налице маловажен случай на административно
нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и да предупреди писмено нарушителя, че
при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Така
издаденото НП е незаконосъобразно. В този смисъл е и съдебната практика- напр.
Решение № 2792/21.11.2014г„ по НАХД № 5187/2014г., PC Пловдив, XI н.
с„ Решение № 1155/23.06.2017г., по КНАХД № 944/2017г., Адм. съд Бургас, XIII
адм. с. и др.
За Началник група
към ОДМВР Пазарджик, РУ Пещера не се явява
процесуален представител. Постъпило е писмено становище за
неоснователност на жалбата.
Районният съд, като се
запозна с оплакванията,изложени в жалбата и след като прецени събраните по
делото доказателства,по отделно и в съвкупност,взе предвид следното:
На жалбоподателя е издаден
АУАН №0264239/08.05.2015г. и съответно Наказателно постановление № 18-0315-000275
от 21.05.2018г, в които е възприета следната фактическа обстановка :
Д.Ш., в качеството на водач
на л.а. Рено Лагуна с ДК №РА 7604 ВС, на
08.05.2018г. в 09.45ч. в гр. Пещера ,ул.“М.Такев“ – Даф Транс, в качеството си
на собственик на регистрирано МПС , което управлява, не е изпълнил задължението
си да представи в срок , а именно до 23.10.2015г. на задължителен периодичен /
едногодишен/ преглед за проверка на
техническата изправност, без да са налице уважителни причини за това, както и
не носи контролен талон.
Като нарушени са
посочени следните разпоредби: чл.147ал.І ЗДвП и чл.100ал.Іт.1 ЗДВП.
За първото нарушение е
наложена глоба в размер на 50лв., на основание чл.181т.1 ЗДвП, а за второто нарушение
е наложена глоба в размер на 10лв. на основание чл.183ал.Іт.1пр.2 ЗДвП.
От фактическа страна Съдът
възприе като доказана установената от наказващия орган фактическа обстановка,
която се потвърди от показанията на св.Ч., а и не се оспорва от жалбоподателя.
При така възприетата фактическа обстановка, Съдът от
правна страна приема следното:
Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.Жалбата е процесуално допустима,тъй
като е подадена от легитимирано лице в срока по чл.59ал.ІІ ЗАНН .По същество
Съдът намира жалбата за частично основателна.
На първо място Съдът не намира допуснати съществени
процесуални нарушения в производството по издаване на АУАН и НП. В частност,
Съдът не намира съществени разлики в
описанието на фактическа обстановка в АУАН и НП. Съдът счита също, че изменението на нормата на
чл. 147, ал. 1 ЗДвП с ДВ бр. 2 от 2018г.
– обстоятелство, което не е отразено в
процесното НП, по никакъв начин не е нарушило правото на
защита на жалбоподателя да разбере за какво е санкциониран.
По отношение на наказанието по чл. 181, т. 1 от ЗДвП
Съдът счита за основателен доводът на жалбоподателя за това, че случая е приложима
разпоредбата на 34 от ЗАНН.Самият наказващ орган е посочил, че жалбоподателят
не е изпълнил задължението си да представи МПС на задължителен периодичен
/задължителен/ преглед за проверка на техническата му изправност в срок до 23.10.2015г.
Т.е следва де се приеме, че нарушението е извършено към дата 23.10.2015г., като
е установено едва на 08.05.2018г. със
съставянето на процесния АУАН.Според
чл.34ал.І предл. второ ЗАНН не се образува административнонаказателно
производство, съответно образуваното
административнонаказателно производство се прекратява, ако е изтекла една година
от извършване на нарушението.В случая , една година от извършване на
нарушението е изтекла на 23.10.2016г., поради което в тази му част
постановлението следва да бъде отменено.
Съдът намира за неоснователна жалбата относно
наложеното наказание по чл. 183, ал. 1,
т. 1, пр. II от ЗДвП.
Жалбоподателят е санкциониран за това, че не
носи контролен талон от СУ МПС. Съдът не споделя в този аспект аргумента на
жалбоподателя в смисъл, че нарушение по тази разпоредба е налице когато не се
носят и СУМПС, и контролен талон, но не и ако само единият документ се носи.
Съдът счита, че има нарушение когато не се носи дори и
само един от изброените документи – СУМПС, контролен талон и СРМПС, тъй като в
противен случай законодателят изрично
би постановил липсата на нарушение при
носене само на някои от тези документи.
На второ място
Съдът счита, че в случая не са налице условията
за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН .
Действително, като сочи жалбоподателя, съобразно Тълкувателно
решение № 1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. преценката за маловажност
подлежи на съдебен контрол.
Съдът намира обаче, че в конкретния случай не може да
се изведе извод за ниската обществена опасност на нарушителя, относно
извършването на нарушения по ЗДвП, а също така, че нарушението е извършено за
първи път.
Видно от приетата справка за нарушител/водач относно Д.Ш.,
същият е санкциониран с два броя фишове от 24.06.2010г. и 29.09.2010г., за
нарушения по чл.100ал.Іт.1 и чл.21ал.І ЗДвП. Наложените глоби съответно са в
размер на 10лв. и 30лв., като не са платени.
Санкциониран е също и с влезли в сила наказателни
постановления от 2002г., 2004г., 2007г.
и 2015г. и са наложени съответни глоби, като е платена единствено
глобата в размер на 20лв. , наложена с постановлението от 2007г. Неизплатени са
три глоби – две по 20лв. и една от 100лв.Наистина, минал е значителен период от
време от извършване на съответните нарушения. Но обстоятелството, че
жалбоподателят Ш. не е заплатил доброволно съответните глоби означава, че не е
изтърпял наложеното му наказание, а е можел да
стори това доброволно, вън от обстоятелството, че сумите подлежат на
събиране и по принудителен ред.Иначе казано, през годините жалбоподателят Ш. е
демонстрирал пренебрежение към наложените му санкции – глоби, поради което не
следва в настоящия случай да бъде толериран и съответно нарушението по чл.100ал.Іт.1 ЗДВП да бъде преценено като
маловажно.
Воден от горното и на основание чл.63ал.І ЗАНН
Пещерският районен съд
Р Е Ш
И :
Потвърждава Наказателно постановление № 18-0315-000275 от
21.05.2018г., издадено от Началник група РУП Пещера при ОД на МВР Пазарджик в
частта , с която на Д.Т.Ш., ЕГН **********,*** е наложена глоба в размер
на 10лв. на основание чл. 183, ал. І, т. 1, пр. 2 ЗДвП.
Отменя Наказателно
постановление № 18-0315-000275 от 21.05.2018г., издадено от Началник група РУП
Пещера при ОД на МВР Пазарджик в частта , с която на Д.Т.Ш., ЕГН **********,*** е наложена глоба в размер
на 50лв. на основание чл. 181, т. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните за
изготвянето му.
Районен съдия: