№ 4819
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20231110115732 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК
вр. чл. 36, ал. 1, във вр. с ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. първо от ЗЗД.
Производството по делото е образувано е по искова молба на М. С. М. с
ЕГН: ********** и адрес: **********, срещу С. Р. Е. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, .., общ. Столична, обл. София (столица), за установяване на
вземането по заповед по реда на чл. 410 от ГПК издадена на 26.11.2022 г. по
ч.гр.д. № 61134/2022 г. по описа на СРС, 90 с-в за заплащане на суми в размер
на 10 000,00 лева (десет хиляди лева), представляваща сбор от дължими и
незаплатени адвокатски възнаграждение по договори за правна защита и
съдействие от 08.12.2021г., 18.03.2022г. и 05.04.2022г., ведно със законната
лихва за периода от 10.11.2022 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба са налице твърдения, че ищцата е адвокат от САК,
вписана в регистрите на ВАС с личен №.., с адрес на упражняване на
дейността/адрес на кантората/ в гр.София. По повод адвокатската й дейност
ответницата Е. посетила кантората й през есента на 2020 г. за консултация
като впоследствие я упълномощила за процесуален представител по
съдебните дела. В тези отношения на адвокат-клиент сключили и процесните
договори, както следва Договор по гр.д. №553/2020г., СРС, ГО, 90 с-в,
сключен на 08.12.2021г.- за сумата от 4000/четири хиляди/ лв.; Договор по
нчхд №7640/2021г., СРС, НО, 122 с-в от 18.03.2022г.- за сумата от 3000/три
хиляди/лв. и Договор по нчхд № 13139/2021г., съединено с нчхд.
№12825/2021г. на СРС, НО, 13 с-в от 05.04.2022г- за 3000/три хиляди/лв., в
общ размер на 10 000/десет хиляди/лв. По така описаните договори
1
представлявала ответницата пред СРС, както следва: по Договор от дата
08.12.2021г., предоставила услуга процесуално представителство по гр.д.
№553/2020г. на СРС, ГО, 90 с-в, с уговорено възнаграждение от 4000(четири
хиляди) лв.-главница, а за ответницата възникнало задължението да заплати
до дата 30.04.2022г. на адреса на кантората й, мястото на сключването на
договорът; по Договор от дата 18.03.2022г., предостави ла услуга за
процесуално представителство и защита на подсъдимата Е. по НЧХД
№7640/2021г., СРС, НО, 122 с-в, с уговорено възнаграждение в размер на
3000(три хиляди)лв.-главница, с падеж на плащането до 15.05.2022г., което
задължение възникнало за длъжницата да заплати на адреса на кантората й; по
Договор сключен на дата 05.04.2022г. по НЧХД № 13139/2020г., съединено с
НЧХД №12825/2021г., СРС, НО, 13 с-в с уговорено между страните
адвокатско възнаграждение в размер на 3000(три хиляди)лв. – главница,
осъществила защита на отвеницата по иска, Е., в процесуално качество на
подсъдима по цитираното НЧХД, а за нея възникнало задължението да
заплати до дата 15.05.2022г. на адреса на кантората, мястото на сключването
на договорът.
В исковата молба са налице твърдения, че с ответницата договаряли
възнагражденията й в присъствие на свидетели, включително същата се
отказала от услугите й без да я уведоми по делата пред 13 с-в и 122 с-в, след
като настояла да й заплати по тези и други дела, консултации, включително
водили разговори за услуги, които искаше от нея, но същите несъвместими с
упражняване на адвокатската професия, които са провеждани в присъствие на
свидетели. Твърди, че с ответницата са в обтегнати отношения възникнали
след действията й по дела, които не е уведомена, че води, но е сочила адреса
на кантората й за получаване на книжа без нейно знание и съгласие.
Ответницата не я уведомила, че е оттеглила пълномощията и във вр ъзка с
изпълнението на процесния договор пред 90 с-в, пред който внесла писмени
бележки и делото приключи с Решение. Твърди, че е предоставила услугата по
процесните договори, а ответницата се отказала от договорите без
основателна причина.
Ответникът С. Р. Е., чрез адв. А. И., е депозирала писмен отговор на
исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, включително по ел.
поща. Твърди, че е заплатила изцяло уговорените адвокатски хонорари на
ищцата. Всички дължими хонорари са заплатени от С. Е. при подписване на
договорите за правна защита и съдействие в едно с пълномощно. Излага
съображения, че по Пълномощно и Договор за правна помощ и съдействие от
18.03.2022г. по НЧХД №7640/2021г. на 122 св. НО СРС, ответника С. Е. е
заплатила изцяло хонорара в размер на 3000 лева в деня на подписване на
същите. С молба от 26.05.2022г. до СРС 122св. НЧХД №7640/20221г. адвокат
М. М. уведомила съда, че има сериозни разминавания в линията на защита с
ответника С. Е., като заявява, че не може да продължи да я защитава. В
същата тази молба никъде не се споменава, че С. Е. не е заплатила уговорения
адвокатски хонорар. Освен, че платения и уговорен хонорар е заплатен от С.
2
Е., адвокат М. не е осъществила дължимата, необходима и задължителна
правна защита и съдействие по делото и не е изпълнила такава, а адвокатски
хонорар й е заплатен. В последствие С. Е. упълномощила друг адвокат и в
рамките на следващо заседание делото е прекратено с помирение между
страните.
Относно Пълномощно и Договор за правна помощ и съдействие от
05.04.2022г. по НЧХД 13139/2020г. на 13св. НО СРС, ответника С. Е. е
заплатила изцяло хонорара в размер на 3000 лева в деня на подписване на
същите. С молба от 26.05.2022г. до СРС 13св. НЧХД 13139/2020г. адвокат М.
М. уведомила съда, че има сериозни разминавания в линията на защита с
ответника С. Е., като заявява, че не може да продължи да я защитава. В
същата тази молба никъде не се споменава, че С. Е. не е заплатила уговорения
адвокатски хонорар. Освен, че платения и уговорен хонорар е заплатен от С.
Е., адвокат М. не е осъществила дължимата, необходима и задължителна
правна защита и съдействие по делото и не е изпълнила такава, а адвокатски
хонорар й е заплатен. В последствие С. Е. упълномощила друг адвокат и в
рамките на следващо заседание делото е прекратено с помирение между
страните.
Относно Пълномощно и Договор за правна помощ и съдействие от
08.12.2021г. по гр.дело 553/2020г. на 90св. ГО СРС, ответника С. Е. е
заплатила изцяло хонорара в размер на 4000 лева в деня на подписване на
същите. Адвокат М. е предоставила списък с разноски по гр.дело 553/2020г.
90св СРС като е посочила, че е получила адвокатски хонорар в размер на 4000
лева. С което ищцата изцяло потвърждава заплатения и хонорар от С. Е., като
отново адвокат М. не изпълнява поетия ангажимент към С. Е. за правна
помощ заплатен й в пълен размер от 4000 лева, като дори не подава писмена
защита в установения срок от съда. С. Е. упълномощава друг адвокат, който
предоставя писмена защита по делото. Тоест и в този случай адвокат М. не е
осъществила дължимата, необходима и задължителна правна защита и
съдействие по делото. Оспорва истинността на процесните 3 бр. договори и
пълномощни.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.
235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
От приетите по делото пълномощно и договор за правна защита и
съдействие от 08.12.2021 г. се установява, че между адв. М. С. М. и С. Р. Е. е
сключен договор с предмет оказване на правна защита и съдействие,
изразяващи се в процесуално представителство по гр.д. № 553/2021 г. по описа
на СРС, ГО, 90 състав по иск на Св. Е. и насрещен иск от Ал. .. срещу Св. Е.,
при договорено възнаграждение в размер на 4000 лева, платимо в срок до
30.04.2022 г., за което адв. М. е упълномощена да завежда и води делото до
окончателното му свършване в първа инстанция, като има право да извършва
всякакви действия.
3
Установява се от приетите по делото пълномощно и договор за правна
защита и съдействие от 18.03.2022 г., че между адв. М. С. М. и С. Р. Е. е
сключен договор с предмет оказване на правна защита и съдействие,
изразяващи се в процесуално представителство по НЧХД № 7640/2021 г. по
описа на СРС, НО, 122 състав, при договорено възнаграждение в размер на
3000 лева, платимо в срок до 15.05.2022 г., за което адв. М. е упълномощена да
завежда и води делото до окончателното му свършване в първа инстанция,
като има право да извършва всички действия по делото. Посоченият договор
за правна защита и съдействие е представен и от ответника с различно
съдържание, като в полето „платимо както следва“ е попълнено „в брой“,
вместо отразеното в представеното от ищеца копие „до 15.05.2022 г.“.
От приетите по делото пълномощно и договор за правна защита и
съдействие от 05.04.2022 г. се установява, че между адв. М. С. М. и С. Р. Е. е
сключен договор с предмет оказване на правна защита и съдействие,
изразяващи се в процесуално представителство по НЧХД № 13139/2021 г.,
обединено с НЧХД № 12825/2021 г. по описа на СРС, НО, 13 състав, при
договорено възнаграждение в размер на 3000 лева, платимо в срок до
15.05.2022 г., за което адв. М. е упълномощена да завежда и води делото до
окончателното му свършване в първа инстанция. Посоченият договор за
правна защита и съдействие е представен и от ответника с различно
съдържание, като в полето „платимо както следва“ липсва вписване, за
разлика от отразеното в представеното от ищеца копие „до 15.05.2022 г.“.
За установяване на обстоятелствата има ли дописване и/или заличаване
на текстовото съдържание в договорите за правна защита и съдействие по
делото е прието неоспорено от страните заключение на съдебно-графологична
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и обосновано
изготвено. Експертът при прилагане на качествено-описателен метод,
проведен чрез изследване и сравняване по общи и частни признаци на
почерка, отразен в подписите – обекти и сравнителните образци и чрез
използвани измерителни и увеличителни лупи и USB микроскоп „BRESSER“,
при увеличение до 800х констатира, че не се откриват признаци за
предварителна подготовката при полагане на ръкописния текст в оспорените
документи, липсват дописвания и участъци на заличавания, поради което
прави извод, че изследваните текстове действително са написани върху
документите, а не е извършена техническа подправка или имитация чрез
пренасянето им от друг документ. По отношение на договор за правна защита
и съдействие от 18.03.2022 г. и пълномощно експертът е констатирал, че
ръкописно изписаният текст: „122 с-в, СРС, НО“, „по нчхд № 7640/2021 г., 122
с-в, НО, СРС“, „в брой“ е изпълнен от М. М.. По отношение на договор за
правна защита и съдействие от 18.03.2022 г. и пълномощно експертът е
констатирал, че ръкописно изписаният текст: „гражданско дело № 553 по опис
на СРС, ГО, 90 с-в за 2021 г.“, „първа“, „да извършва всякакви действия“,
„процес. пр-во по гр.д. № 533 по описа на СРС, ГО, 90 с-в“, „08.12.2021г.“ е
изпълнен от М. М.. Направен е извод, че почеркът, с който са изпълнени
4
всички останали ръкописно изписани буквени и цифрови текстове, вкл. и тези
в договор за правна защита и съдействие от 05.04.2022 г. и пълномощно са
изписани от С. Е.. В открито съдебно заседание вещото лице дава разяснения,
че към момента в България липсва достоверна методика, посредством която да
се установи точното време на съставяне на документите, поради което и
доколкото в документите, обект на експертизата, е налице почеркът на две
различни лица (адв. М. и С. Е.), то би могъл да се направи извод, че са писани
в различно време. Въпреки това експертът сочи, че липсват данни да е налице
манипулация в съдържанието на документите.
По делото е приобщено гр.д. № 553/2020 г. по описа на СРС, ГО, 90
състав, от което се установява, че същото е образувано по подадена искова
молба от С. Р. Е. против ... .., с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Установява се, че адв. М. е подготвила и
депозирала отговор на насрещен иск, участвала е в едно открито съдебно
заседание, съответно е изготвила и депозирала писмена защита от 07.06.2022
г. Междувременно по делото е постъпила и писмена защита на 30.05.2022 г.,
подадена от адв. И. в качеството й на пълномощник на С. Е..
По делото е приобщено НЧХД № 7640/2021 г. по описа на СРС, НО, 122
състав, от което се установява, че същото е образувано по повод подадена
тъжба от ... .. против С. Р. Е. за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 НК.
Установява се, че адв. М. е участвала в проведени две открити съдебни
заседания. Видно от депозирано уведомление от 27.05.2022 г., адв. М. е
заявила, че поради разминавания в линията на защита между нея и
подсъдимата не би могла да защитава подсъдимата. Установява се от
протокола от проведеното по делото открито съдебно заседание на 22.06.2022
г., че адв. М. не се е явила, след което подсъдимата е оттеглила своите
пълномощия от адв. М. и е упълномощила нов защитник – адв. И..
По делото е приобщено НЧХД № 13139/2020 г. по описа на СРС, НО, 13
състав, от което се установява, че същото е образувано по повод подадена
тъжба от ... .. против С. Р. Е. за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 НК.
Установява се, че адв. М. е участвала в проведено едно открито съдебно
заседание. Видно от депозирано уведомление от 27.05.2022 г., адв. М. е
заявила, че поради разминавания в линията на защита между нея и
подсъдимата не би могла да защитава подсъдимата. Установява се от
протокола от проведеното по делото открито съдебно заседание на 07.06.2022
г., че адв. М. не се е явила, респ. подсъдимата е упълномощила нов защитник –
адв. И..
За установяване на твърдяното изпълнение, съответно неизпълнение на
договорните отношения от страна на ищцата по делото са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетел .., свидетел .. и свидетел М.
...
От показанията на свидетел .., стажант по проект на МОН в
адвокатската кантора на ищцата в периода март – май 2022 г., се установява,
5
че С. Е. е била в договорни отношения с адв. М. по повод процесуално
представителство, защита и съдействие по множество дела. Свидетелят
споделя, че в изпълнение на поставени задачи от адв. М. е посещавал лично, и
със С. Е., деловодство, архив и информация в СРС и СГС. Описва, че
съставените между страните пълномощни и договори за правна защита и
съдействие са попълвани от адв. М. с посочване на предмет и дописвани от С.
Е. с посочване на лични данни, както и обратното. Споделя още, че е
присъствал в открити съдебни заседания по част от делата, водени от адв. М.
като процесуален представител на С. Е. пред СРС, 122 състав и 13 състав.
Излага, че е присъствал на спорове между страните относно неплатени
възнаграждения по сключени договори за правна защита и съдействие.
От показанията на свидетел .., стажант по проект на МОН в
адвокатската кантора на ищцата в периода март – май 2022 г., се установява,
че С. Е. е била в договорни отношения с адв. М. по повод процесуално
представителство, защита и съдействие по множество дела. Свидетелят
споделя, че е извършвала справки във връзка с делата на С. Е., присъствала е в
открито съдебно заседание на дело пред СРС, ГО, подготвила е проект на
писмена защита и е проучвала практика на СЕС. Споделя, че С. Е. изразила
несъгласие да бъде депозирана писмена защита, но въпреки това такава била
депозирана в съда от адв. М.. Излага, че по различни дела на Е. са били
насрочени две открити съдебни заседания пред един и същи състав в
сутрешен и следобеден час, като Е. се е явила лично и с адв. М. на сутрешното
заседание, но е отказала да се яви на следобедното заседание, като е изявила
желание и адв. М. също да не се явява и да се потърси начин заседанието да
бъде отложено. Описва, че е присъствала на спорове между страните относно
неплатени възнаграждения по сключени договори за правна защита и
съдействие.
От показанията на свидетел М. .., приятелка на ответницата С. Е., се
установява, че С. Е. е била в договорни отношения с адв. М. по повод
процесуално представителство, защита и съдействие, тъй като имала заведени
множество дела. Свидетелят споделя, че е посещавал адвокатската кантора на
адв. М., заедно със С. Е. няколкократно, като при едно от посещенията адв. М.
дала на С. Е. няколко празни бланки на пълномощно и договор за правна
защита и съдействие, в които Е. следвало да попълни личните си данни, но без
да полага подпис. Споделя, че е присъствала два пъти на извършвани от С. Е.
към адв. М. плащания на адвокатско възнаграждение, но адв. М. не издала
разписка за това. Излага, че Е. е извършвала и плащания в брой на адв. М. за
явяване в открито съдебно заседание, за което също не видяла да е издадена
разписка. Отрича да й е известен точният размер на извършените плащания,
но прави предположение, че сумата е била около 2000 лева, както и плащания
от по 200 лева за явяване в открито съдебно заседание. Излага, че С. Е. е
сменила няколко адвокати поради това, че не била удовлетворена от резултата
по водените дела.
Съдът намира, че следва да кредитира свидетелските показания, тъй
6
като от една страна изнесеното с показанията кореспондира с останалия
събран по делото доказателствен материал, а от друга страна същите са
логични, последователни, вътрешнонепротиворечиви и възпроизвеждат лични
впечатления на свидетелите.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Договорът за правна защита и съдействие между адвокат и клиент е по
правната си същност договор за поръчка по смисъла на чл. 280 ЗЗД, но със
спецификите произтичащи от неговия предмет и специалната уредба в Закона
за адвокатурата. С този договор адвокатът се задължава да извърши
възложените му от клиента правни действия в защита свободите, правата и
законните му интереси, които включват устни и писмени консултации и
становища по въпроси на правото; изготвяне на всякакви книжа-молби,
тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената работа;
представителство, в тази част процесуално пред органите на съдебната власт,
административни органи и служби, както и пред физически и юридически
лица - чл. 2, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 ЗА. При условията на договорна свобода по чл.
9 ЗЗД страните определят предметния обхват на договора и неговото
конкретно съдържание. В отклонение от правилото на чл. 286 ЗЗД, според
което доверителят дължи възнаграждение на довереника само ако е
уговорено, в чл. 36 ЗА е залегнал принципът за възмездност на адвокатския
труд. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 и 2 ЗА адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд, чийто размер се
определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и
клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да
бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер
за съответния вид работа.
Основателността на предявения иск е обусловена от установяването на
следните правопораждащи факти: че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение, по силата на договор за правна защита и
съдействие, както и че ищецът е изпълнил задълженията си по договора.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
съществуването на договор за правна защита и съдействие, както и
изпълнение на задълженията си по него и обстоятелствата, ангажиращи
отговорността на ответника, а ответника следва да установи, че е изпълнил
задълженията си по договора, както и да установи задълженията си.
Установява се от приетите по делото три броя договори за правна защита
и съдействие, че между страните е възникнало валидно облигационно
отношение с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се
в процесуално представителство по гр.д. № 553/2020 г. на СРС, 90 състав,
НЧХД № 7640/2021 г. на СРС, НО 122 състав и НЧХД № 13139/2020 г. на
7
СРС, НО, 13 състав. Предвид приетото и неоспорено от страните заключение
на съдебно-графологична експертиза, съдът намира, че не се доказаха
направените от ответника оспорвания за наличие на манипулиране на текста и
съдържанието на всеки един от сключените договори. Същевременно всеки от
договорите, макар представен от всяка от страните с различно съдържание, е
подписан от страните, който факт не се оспорва, поради което и предвид
формалната доказателствена сила на документа съдът прави извод, че автор на
съдържащите се в договорите изявления са именно ищецът и ответникът.
На следващо място, при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства (приобщените съдебни производства и разпит на свидетели)
следва извод, че ищцата е изпълнила част от договорните си задължения, като
е изготвила и депозирала отговор на насрещен иск, участвала е в едно открито
съдебно заседание, съответно е изготвила и депозирала писмена защита от
07.06.2022 г. по гр.д. № 553/2020 г. на СРС, 90 състав; участвала е в две
открити съдебни заседания по НЧХД № 7640/2021 г. на СРС, НО 122 състав;
участвала е в едно открито съдебно заседание по НЧХД № 13139/2020 г. на
СРС, НО, 13 състав. Същевременно, видно от депозираните уведомления от
27.05.2022 г., подадени от адв. М. по НЧХД № 7640/2021 г. на СРС, НО 122
състав и НЧХД № 13139/2020 г. на СРС, НО, 13 състав, последната е заявила,
че поради разминавания в линията на защита между нея и подсъдимата не би
могла да защитава подсъдимата, респективно е преустановено занапред
предоставяне на уговорените с договорите за правна защита и съдействие
услуги, а ответницата на свой ред е упълномощила друг адвокат, който да
осъществява процесуално представителство.
Предвид изложеното съдът възприема, че по отношение на гр.д. №
553/2020 г. на СРС, 90 състав ищцата е изпълнила в цялост своите
задължения, произтичащи от сключения между страните договор за правна
защита и съдействие от 08.12.2021 г. доколкото е осъществявала процесуално
представителство до приключване на делото в първата инстанция. Правно
ирелевантно е обстоятелството, че ответницата е упълномощила и друг
адвокат след приключване на устните състезания по делото, съответно
писмена защита е постъпила както от адв. М., така и от другия упълномощен
адвокат. Възражението на ответницата, направено с отговора на исковата
молба, че по делото е представен списък на разноски, в който е посочено като
платено адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лева съдът намира за
неоснователно. Списъкът на разноските съдържа изброяване на всички
разходи, които страната е направила в производството и които счита, че следва
да й бъдат присъдени, като списъкът на разноските сам по себе си нито
доказва извършване на плащането на разноските, нито съдържа признание за
неизгоден за адвоката факт, че е получил плащане. В случая ищецът, в
качеството си на адвокат на ответника по гр.д. № 553/2020 г. на СРС, 90
състав, с депозиране на списък на разноски от името на своя клиент
осъществява представителство от чуждо име и за чужда сметка, т.е. не отправя
към съда свое собствено изявление, че е получил плащане.
8
Ето защо и доколкото не се установи уговореното възнаграждение в
размер на 4000 лева да е заплатено от ответницата, предявеният иск за сумата
от 4000 лева, представляваща дължимо и незаплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 08.12.2021 г.
следва да се уважи.
По отношение на НЧХД № 7640/2021 г. на СРС, НО 122 състав, както се
посочи и по-горе в производството по делото се установи, че ищцата в
качеството си на процесуален представител на ответницата е участвала в две
открити съдебни заседания, след което е депозирала изявление, че не би могла
да защитава подсъдимата, съответно е преустановено занапред предоставяне
на уговорените с договора за правна защита и съдействие услуги, или иначе
казано ищцата не е изпълнила в цялост уговорените задължения според
сключения между страните договор за правна защита и съдействие за
осъществяване на процесуално представителство до приключване на делото в
първа инстанция. От друга страна, не се установи в производството
твърдяното в исковата молба от ищеца, че именно ответницата е заявила отказ
от договора за правна защита и съдействие, а липсват и доказателства в тази
насока по приобщеното по делото НЧХД № 7640/2021 г. на СРС, НО 122
състав. Ето защо, на ищцата се следва възнаграждение само за извършените
действия по процесуално представителство, но не и пълният уговорен размер
на възнаграждението за процесуално представителство до приключване на
делото в първа инстанция. Предвид това и на основание чл. 162 ГПК съдът
определя дължимо възнаграждение съобразно чл. 13, ал. 1, т. 1 от НМРАВ (в
редакцията към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие между страните, обн. в ДВ, бр. 68 от 2020 г.), чийто размер възлиза
на 400 лева.
С отговора на исковата молба ответницата е направила възражение за
плащане на адвокатското възнаграждение, като е представила сключения
между страните договор за правна защита и съдействие в различен от
представения от ищеца екземпляр с посочване, че уговореното
възнаграждение е платено в брой. Съгласно мотивите към т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2023 г. по т.д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на
плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително
заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път.
Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то
следва да бъде документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой,
този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка,
с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение. В разглеждания случай видно от представения
от ответника екземпляр от договора за правна защита и съдействие от
18.03.2022 г. страните са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на
9
3000 лева, за което е отразено, че е платимо в брой, от който внесена сума
3000 лева. Установява се от приетото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-графологична експертиза, че текстът с размера на сумите е изписан от
ответницата Е., докато текстът „в брой“ е изписан именно от ищцата М..
Предвид това съдът приема, че е налице валидно плащане в брой на
уговореното възнаграждение в размер на 3000 лева – касае се за признание на
неизгоден за страната факт, която чрез изписване в съдържанието на договора
„в брой“ удостоверява, че е получила сумата.
Предвид изложеното, предявеният иск за сумата от 3000 лева,
представляваща дължимо и незаплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 18.03.2022г. следва да се отхвърли.
По отношение на НЧХД № 13139/2020 г. на СРС, НО, 13 състав, както се
посочи и по-горе в производството по делото се установи, че ищцата в
качеството си на процесуален представител на ответницата е участвала в едно
открито съдебно заседание, след което е депозирала изявление, че не би могла
да защитава подсъдимата, съответно е преустановено занапред предоставяне
на уговорените с договора за правна защита и съдействие услуги, или иначе
казано ищцата не е изпълнила в цялост уговорените задължения според
сключения между страните договор за правна защита и съдействие за
осъществяване на процесуално представителство до приключване на делото в
първа инстанция. От друга страна, не се установи в производството
твърдяното в исковата молба от ищеца, че именно ответницата е заявила отказ
от договора за правна защита и съдействие, а липсват и доказателства в тази
насока по приобщеното по делото НЧХД № 13139/2020 г. на СРС, НО, 13
състав. Ето защо, на ищцата се следва възнаграждение само за извършените
действия по процесуално представителство, но не и пълният уговорен размер
на възнаграждението за процесуално представителство до приключване на
делото в първа инстанция. Предвид това и на основание чл. 162 ГПК съдът
определя дължимо възнаграждение съобразно чл. 13, ал. 1, т. 1 от НМРАВ (в
редакцията към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие между страните, обн. в ДВ, бр. 68 от 2020 г.), чийто размер възлиза
на 400 лева.
Предвид изложеното, предявеният иск за сумата от 3000 лева,
представляваща дължимо и незаплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 18.03.2022г. следва да се уважи до
размера от 400 лева, като се отхвърли в горницата над 400 лева до пълния
предявен размер от 3000 лева.
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и съобразно уважената част от
исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в
размер на 264,79 лева, представляващи заплатена държавна такса, депозит за
съдебно-графологична експертиза и такси за преписи от протоколи за исково
производство, както и разноски в размер на 88 лева за държавна такса за
10
заповедно производство ч.гр.д. № 20221110161134 от 2022 г., 90 състав по
описа на Софийски районен съд /СРС/.
Видно от представения по делото договор за правна защита и
съдействие, сключен между ищцата и адв. М. В. Т., се установява, че е оказана
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА. При договор за
правна защита и съдействие, сключен при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
определянето на размера на възнаграждението е предоставено на съда при
приключване на производството. Предвид това, в полза на адв. Т. и съобразно
обема на предоставената правна защита и съдействие (участие в три открити
съдебни заседания) следва да се присъди адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част от исковете на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 и чл. 7, ал.
9 НМРАВ в размер на 682 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и съобразно отхвърлената част от
исковете ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в
размер на 392 лева, представляващи заплатен депозит за съдебно-
графологична експертиза. По отношение на претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 1560 лева до приключване на съдебното дирене
не се представиха доказателства такова да е уговорено и заплатено, поради
което не следва да се присъжда. Видно от гърба на представено пълномощно
от ответницата (лист 179 по делото) страните са сключили договор за правна
защита и съдействие при уговорено възнаграждение „минимално
възнаграждение по Наредба № 1/2004 г.“, като липсва посочена конкретна
сума, както и липсва начин на плащане. Едва с подадената по делото писмена
защита ответницата е представила фактура от 10.11.2023 г., видно от която е
начислена сума в размер на 1560 лева за процесуално представителство по
договор за правна защита и съдействие от 09.06.2023 г. с начин на плащане в
брой. Съгласно т. 11 от Тълкувателно решение № № 6/2012 г. от 06.11.2023 г.
по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС претенцията за разноски по чл. 80 ГПК
може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е
приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, като до
този момент следва да се представят и доказателствата за сторените разноски.
Вън от горното, фактурата в случая съставлява доказателство за начислено
дължимо възнаграждение във връзка с осъществено процесуално
представителство, но не доказва плащане на дължимото възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422
от ГПК вр. чл. 36, ал. 1, във вр. с ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. първо от
ЗЗД, предявени от М. С. М., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ..., общ.
Столична, обл. София (столица), срещу С. Р. Е., ЕГН: **********, адрес: гр.
София, ..., общ. Столична, обл. София (столица), че ответникът дължи на
11
ищеца сума в размер на 4400 лева (четири хиляди и четиристотин лева),
представляваща сбор от дължими и незаплатени адвокатски възнаграждение
по договори за правна защита и съдействие от 08.12.2021г. и 05.04.2022г.,
ведно със законната лихва за периода от 10.11.2022 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед № 34120 за изпълнение на
парично задължение от 26.11.2022 г., постановена по реда на чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 20221110161134 от 2022 г., 90 състав по описа на Софийски
районен съд /СРС/, като ОТХВЪРЛЯ иска за дължимо и незаплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
05.04.2022 г. за горницата над 400 лева до пълния предявен размер от 3000
лева, както и иска за 3000 лева, представляваща дължимо и незаплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
18.03.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С. Р. Е., ЕГН: **********,
адрес: гр. София, ..., общ. Столична, обл. София (столица), да заплати на М. С.
М., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ..., общ. Столична, обл. София
(столица), сума в размер на 264,79 лева, представляваща съдебни разноски за
исковото производство, и сума в размер на 88 лева, представляваща съдебни
разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 20221110161134 от 2022 г.,
90 състав по описа на Софийски районен съд /СРС/.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С. Р. Е., ЕГН: **********,
адрес: гр. София, ..., общ. Столична, обл. София (столица), да заплати на адв.
М. В. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ... сума в размер на 682 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М. С. М., ЕГН: **********,
адрес: гр. София, ..., общ. Столична, обл. София (столица) да заплати на С. Р.
Е., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ..., общ. Столична, обл. София
(столица) сума в размер на 392 лева, представляваща съдебни разноски за
исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12