№ 5621
гр. София, 04.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20211110137249 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.420 ГПК.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК /на 15.02.2022 г./ е постъпило възражение от К. АНТ. ТР. ЕГН:
********** срещу издадената на 08.09.2021 срещу него заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417, т.2 ГПК в полза на „ЮБ“ АД.
Депозирана е и молба за спиране на изпълнението по заповедта за изпълнение, в която се
претендира, че вземанията не се дължат, респ. че са неправилно изчислени и не се дължат в
претендираните размери, тъй като са налице погасявания чрез плащане. Поддържа, че е
извършвал, макар и забавени, плащания за изпълнение на задълженията му по договора за
кредит. Твърди, че от представената към молбата му справка за плащания от 11.03.2021 г. се
установява, че в периода от 20.01.2021 г. до 18.06.2021 г. банката е отнесла като погашения
на главицата сума в общ размер 3110,79 лева. Поради това поддържа, че към датата на
заявлението задължението не следва да е било в по-голям размер от 2199,14 лева. Сочи, че в
представения от него документ, изходящ от банката от 31.01.2022 г. е посочено, че
дължимата главница е 2502,58 лева преди да е започнало изпълнение по издадената заповед.
Софийски районен съд, след като взе предвид искането по чл.420, ал.2 ГПК и
представените към него доказателства намира следното :
Искането за спиране на изпълнението е допустимо, доколкото длъжникът е подал
възражение в срока по чл.414, ал. 2 ГПК.
Подаването на възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение не спира
принудителното изпълнение в случаите по чл.417, т.1 - 9 ГПК. Съгласно чл.420, ал.2 ГПК,
съдът, постановил незабавно изпълнение, може да го спре и без да е необходимо
обезпечение, ако искането е подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се дължи
/т.1/ или че е неправилно изчислен размерът на вземането по договор с потребител /т.3/.
В случая е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката за сумата 5310,93 BGN
/пет хиляди триста и десет лева и 93 стотинки/ - главница, ведно със законна лихва от
25.06.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.05.2021г. до
1
31.05.2021 г. в размер на 74,45 BGN /седемдесет и четири лева и 45 стотинки/, такса в
размер на 4,00 BGN /четири лева/, дължими по договор за потребителски кредит №
FL1107970/31.07.2020 г., както и разноски за производството за държавна такса в размер на
107,79 BGN /сто и седем лева и 79 стотинки/ и адвокатско възнаграждение в размер на
502,35 BGN /петстотин и два лева и 35 стотинки/. Вземането произтича от следните
обстоятелства: извлечение от счетоводните книги на банката във връзка с Договор за кредит
№: FL1107970/31.07.2020 г., вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми.
Според представеното от заявителя извлечение към 30.05.2021 г. неизпълнените задължения
на длъжника за главница възлизат на 1815,50 лева, за възнаградителна лихва – 247,98 лева,
за мораторна лихва – 102,50 лева и за такси – 102,50 лева. Според заявителя кредитът е
обявен за предсрочно изискуем на 31.05.2021 г. Видно от извлечението към 20.06.2021 г.
според заявителя вземането му за главница /редовно падежирала и предсрочно изискуема
главница е за сумата 5310,93 лева, като непогасено към тази дата било и вземане за
мораторна лихва в размер 74,45 лева и 4 лева такси. От посоченото е видно, че в периода от
30.05.2021 г. до 20.06.2021 г. заявителят е получил и приел изпълнение на част от
задълженията, довело до промяна на размера на сумите за мораторна лихва и такси, а за
възнаградителна лихва – изцяло. Очевидно плащания заявителят е отчел при издаване на
извлечението и предвид обстоятелството, че сочената като неизпълнена главница /5310,93
лева/ е в размер по-нисък от сбора на сумата 1815, 50 лева /неизпълнена редовна главница до
31.05.2021 г./ и предсрочно изискуемата сума с падежи след 31.05.2021 г. в размер на
5813,06 лева съгласно приложения погасителен план.
За доказване на твърденията си за наличие на основание за спиране на изпълнението
длъжникът представя справки и извлечения с посочена в тях фирма на заявителя. Същите
обаче са без данни за издател лице с надлежна представителна власт спрямо заявителя,
поради което не биха могли да се считат за изходящи именно от заявителя писмени
доказателства.
За пълнота следва да се посочи, че според представената от длъжника справка за движение
по сметка за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. в периода от 20.01.2021 г. до
18.06.2021 г. се твърди банката да е отнесла като погашения на главицата сума в общ размер
3110,79 лева /без данни дали именно по посочения кредит/. Видно обаче от представената
справка от 31.07.2020 г. до 31.12.2020 г. в този период са отнесени за главница суми в общ
размер 878,39 лева, а според погасителния план дължимите вноски за главница за същия
период са в размер на 2192 лева. Предвид посоченото би могло да се предположи, че с
плащания, извършени през 2021 г., са погасявани първо лихви за забава и падежирали през
2020 вземания, а едва след това погасителни вноски за 2021 г. Следователно остатъчният
размер на главницата след приспадане на общия сбор на отнесените по справките
погашения не би следвало да е по –малко от посоченото в извлечението.
Видно от представената справка за кредитно досие от 31.01.2022 г. непогасените задължения
на длъжника за главница се равняват на 2508,52 лева. Следва да се посочи, че и тази справка
е без посочен автор и е неподписана, поради което не би могло да се установи дали
действително изхожда от заявителя, за да се приеме, че същият е признал, че вземането му е
2
в различен размер. Длъжникът не представя конкретни доказателства за извършени
плащания, а представените не съставляват признание за получени плащания от заявителя с
оглед изложените вече аргументи.
Посоченото мотивира съда да приеме, че представените от длъжника доказателства не
разколебават удостоверителната сила на изпълнителното основание за съществуване на
вземането, нито обосновават извод, че е налице грешка при изчисляване на размерите или
изпълнение на вземанията. Следва да се посочи и че съдът не следва да се произнася по
същество относно дължимостта на вземането и да излага съображения относно
установяваните от доказателства обстоятелства с оглед характера на производството по чл.
420 ГПК, тъй като тези изводи се дължат с крайния съдебен акт в исковото производство,
след изслушване становищата на страните и събиране на всички релевантни доказателства.
Възражението на длъжника, че не е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на
кредита не подлежи на преценка в производство по чл.420 ГПК, тъй като в него
изискуемостта на вземанията не се проверява. От това следва и изводът, че съдът не би
могъл да констатира неправилно изчислен размер на база липса на основание за предсрочна
изискуемост на част от претендираните вземания,
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №27484/15.02.2022 г. от К. АНТ. ТР. ЕГН:
********** за спиране изпълнението на издадената на 08.09.2021 г. срещу него заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК в полза на „ЮБ“ АД по ч.гр.д.
№37249/2021 г. на СРС, 118 състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от
връчването му на молителите.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3