Р Е Ш Е Н И Е
№ 46 07.03.2023г. град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на
тринадесети февруари две
хиляди двадесет и трета година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Антоанета Масларска
като разгледа докладваното
от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 86 по описа на съда за 2022г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.73 от
ЗУСЕФСУ във вр. с чл.27, ал.6 от ЗПЗП.
Образувано е по жалба от ЕТ „Д.М.“, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** със законен представител Д.Л.М.и адрес за
призоваване и съобщения: гр.Дупница, ул.“Х.Б.“ № 3 чрез адв.И.Г. срещу решение за
налагане на финансова корекция №10/311/00767/3/01/04/02 с изх.№01-6500/8815-16
от 31.01.2022г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“
/ДФЗ/. Релевират се основанията за оспорване по чл.146, т.2-4 от АПК във вр. с
чл.73, ал.4 от ЗУСЕФСУ. Нарушението на формата е поради липса да мотиви за
показателите, включени в бизнес плана по чл.16, ал.2 от Наредба №30/2008г. Нарушението
на процедурата е поради несъбрани доказателства за икономическата
жизнеспособност за проекта за всички изминали 7 години от неговото изпълнение и
повторната санкционна процедура за същите обстоятелства по отменения АУПДВ.
Нарушението на материалния закон е поради отсъствие на материалноправните
условия за издаване на оспореното решение. В тази връзка се твърди, че
решението не може да се основава на отменителното решение на ВАС досежно
издадения АУПДВ; че съответствието с договора следва да се преценява само по
отношение одобрената инвестиция, а не на приходи или други финансови
показатели; че са неприложими Правилата за определяне размера на подлежащата за
възстановяване БПФ, т.к. е налице позоваване на чл.46 от Наредба №30/2008г. и
че липсва основание органът да изчислява „средно годишно заети лица“ при
условие, че Наредбата борави с термина „работни места“ и в тази връзка се счита
санкцията за несъразмерна. Моли се за отмяна на решението.
В с.з. и писмено становище пълномощникът на жалбоподателя
поддържа жалбата. Допълнително твърди материална незаконосъобразност на
решението поради изтичане на срока по чл.54, §1 от Регламент 1306/2013; неприложимост
на ЗУСЕФСУ поради §4, ал.3 от ДР на ЗУСЕФСУ
и неприложимост на Правилата по чл.27, ал.9 от ЗПЗП с оглед нормата на чл.46 от
Наредба №29. Претендират се деловодни разноски по приложен списък.
Ответният заместник изпълнителен
директор на ДФЗ чрез представителя по пълномощие оспорва жалбата като
неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за жалбоподателя.
Кюстендилският административен съд, след запознаване с
жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата
обстановка по спора:
Оспореното решение за налагане на финансова корекция №10/311/00767/3/01/04/02
с изх.№01-6500/8815-16 от 31.01.2022г. на заместник изпълнителния директор на
ДФЗ е издадено на основание чл.20а, ал.2 и чл.27, ал.6 от ЗПЗП във вр. с
т.4.12, т.4.18 във вр. с т.4.4 и т.8.1 от договор №10/311/00767 от
03.10.2014г., както и чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба №30/11.08.2008г. и чл.70,
ал.1, т.7 във вр. с чл.72, ал.1 и чл.73 , ал.1 и §4, ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ
/сега ЗУСЕФСУ/, съгласно заповед №03-РД/1734 от 16.06.2021г. на изпълнителния
директор на ДФЗ-РА и в изпълнение на влязло в сила решение №11493/11.11.2021г.
по адм.д.№3425/2021г. по описа на ВАС. Органът е посочил, че между ДФЗ и ЕТ е
сключен посочения договор за подпомагане по мярка 311 „Разнообразяване към
неземеделски дейности“ от ПРСР 2007 – 2013, предмет на който е „Изграждане и
обзавеждане на четири къщи за гости за развитие на интегриран селски туризъм в
град Сапарева баня, община Сапарева баня, област Кюстендил“, по който е
изплатена субсидия в размер на 391 160лв. на 09.10.2015г. Производството
по налагане на ФК е открито с писмо изх.№01-6500/8815-13 от 10.12.2021г. на
основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ в изпълнение на решението на ВАС, с което е
отменено решение от 17.12.2020г. по адм.д.№172/2020г. по описа на КАС и вместо
него е постановена отмяна на оспорения АУПДВ №10/311/00767/3/01/04/01 с
изх.№01-6500/8815-2 от 29.01.2020г. Видно от мотивите на решението на ВАС,
отмяната е поради приетото от съда разбиране, че неизпълнението на
показателите, заложени в бизнес плана представлява неизпълнение на индикатори
по см. на чл.79, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ и обуславя издаване на решение за
налагане на ФК на основание чл.27, ал.6 от ЗПЗП. Съдът не е приел за установено
липсата на предпоставки за постановяване на подлежаща за възстановяване помощ,
а е указал друг процесуален ред за издаване на акта. В този смисъл
производството по издаване на оспореното решение е открито във връзка с
констатациите, направени въз основа на извършена извънредна проверка на място
след плащане в периода 24.06.2019г. – 25.06.2019г. по проект №10/311/00767 от
03.10.2014г. и извършени допълнителни административни проверки, при които са
установени неспазване на договорни и нормативни задължения, както следва:
1.Нарушение на т.4.12. и т.4.18 от договора, т.к. при
извършената проверка на място на 18.07.2019г. са установени неизпълнени
заложени в бизнес плана финансови нива за три от проверяваните финансови години
– 2016г., 2017г. и 2018г. За 2016г. в Таблица 2 от бизнес плана са заложени
приходи от наем двойна стая /за 2 души общо/ от 192 000лв. При проверката на
място са установени приходи в размер на 40 212.33лв., което представлява
20.94% изпълнение на заложените в бизнес плана финансови показатели. За 2017г.
в Таблица 2 от бизнес плана са заложени приходи за наем двойна стая от
192 000лв., като при проверката на място са установени приходи в размер на
71 125.76лв., което е 37.04% изпълнение на заложените в плана финансови
показатели. За 2018г. в Таблица 2 от плана са заложени приходи от наем двойна
стая в размер на 192 000лв., като при проверката на място са установени
приходи в размер на 82 802.83лв., което представлява 43.13% изпълнение на
финансовите показатели. С оглед на горното, за целия проверяван период е
установено изпълнение от 33.71% от заложените в плана приходи. Имайки предвид
дефиницията за проект по §1, т.19 от ДР на Наредба №30/2008г. и т.9.1, б.“г“ от
договора, задълженията на ползвателя по т.4.12 и т.4.18 от договора и чл.16,
ал.2 от Наредбата органът е приел, че представения бизнес план и доказаната с
него жизнеспособност на инвестицията е основание за одобряване на проекта за
субсидиране от страна на ДФЗ, като „икономическата жизнеспособност“ по см. на
§1, т.6 от ДР на Наредбата е критерий за допустимост за предоставяне на
финансовата помощ по проекта, който следва да бъде проверяван посредством
оценяване на изпълнението на бизнес плана, като неделима част от одобрения
проект. Целта на контрола е проследяване изпълнението на заложените от самия
ползвател резултати, които ще бъдат постигнати при осъществяване на
подпомаганата дейност, жизнеспособното функциониране на инвестицията по см. на
§1, т.6 от ДР на Наредбата, нейната конкурентоспособност и пазарния потенциал.
Задължението произтича и от принципа за добро финансово управление по чл.30 от
Регламент №966/2012. В тази връзка органът е посочил, че задължението на
ползвателя е както физическото извършване на инвестицията, така и за
използването й за постигане на набелязаните финансови резултати от гледна точка
на заложени финансови показатели, обективирани в представения от самия
ползвател бизнес план. Правото на фонда да претендира възстановяване на
изплатената финансова помощ се основава на т.4.4 и т.8.1 от договора във вр. с
чл.46, ал.1 от Наредбата.
2.Нарушение на т.4.12 и т.4.18 от договора, т.к. в представения
и одобрен с договора за подпомагане бизнес план е залегнало разкриване на 1
брой управленско място, 1 брой административно място и 2 броя производствен
персонал, а при проверката на място е установено за проверявания период
изпълнение на 83.33% от работните места по плана, изчислени средно аритметично.
За финансовата 2016г. ползвателят е заложил заетост от 4 места месечно за
период от 12 месеца или средно списъчен персонал от 4 човека, а при проверката
на място и извършените административни проверки е установено поддържано
осигуряване от 2.17 броя средно годишно, което представлява 54.17% изпълнение
на работните места. За финансовата 2017г. по плана за заложени същите
показатели, като при проверките е установено поддържане на 3.17 броя средно
годишно заети лица, което е 79.17% изпълнение на работните места. За
финансовата 2018г. от заложените в плана идентични показатели при проверките е установено поддържане на
4.25 броя средно годишно заети лица, което е 100% изпълнение на плана.
Неизпълнението на заложените параметри в бизнес плана по отношение на устойчива
заетост за период от две финансови години нарушава правилото на чл.16, ал.2 от
Наредбата и генералната цел на програмата по чл.2, т.2 от Наредбата за
насърчаване на създаването на възможности за заетост чрез разкриване на нови
работни места, за реализирането на която цел се предоставя финансова помощ.
Възражението на жалбоподателя в писмо вх.№01-6500/8815-14/
от 29.12.2021г. органът е приел за неоснователно.
За констатираните нарушения органът е определил следните ФК:
-по т.30, пр.първо от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7
от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 е наложена ФК в размер на 15% от предоставената
ФП. При изплатена финансова помощ в размер на 391160лв., ФК възлиза на 58 674лв.
-по т.18 от посоченото Приложение към Правилата е наложена
ФК в размер на 5% от предоставената ФП. При изплатена финансова помощ в размер
на 391160лв., ФК възлиза на 19 558лв.
Органът е приложил чл.3, ал.1 от посочените Правила, като в разпоредителната
част на решението е определил ФК за всяко от нарушенията и окончателна ФК в
размер на 58 674лв. като най-голямото по размер задължение.
Решението е връчено на адресата на 07.02.2022г., а жалбата
срещу него е подадена по пощата на 17.02.2022г.
С цитираната в решението заповед №03-РД/1734 от 16.06.2021г. изпълнителният
директор на ДФЗ на основание чл.20, т.1-3 и чл.20а, ал.1, ал.2, ал.4-6 от ЗПЗП
е делегирал на Б.А.в качеството на заместник изпълнителен директор на фонда
правомощия по ПРСР за периода 2007-2013г., между които по т.I.1 да взема решения, като издава и подписва административни
актове, като в т.1.38 са включени решения за налагане на финансови корекции по
чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ /вж. л.234-237/.
Част от административната преписка по издаване на оспореното
решение е уведомително писмо до ползвателя по чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ с
изх.№01-6500/8815-13 от 10.12.2021г. и възражение в писмо вх.№01-6500/8815-14/
от 29.12.2021г. Уведомителното писмо съдържа фактически констатации по
изпълнението на договора между страните, идентични с посочените такива в
оспореното решение, а възраженията на ползвателя са коректно отразени в оспореното
решение.
По делото е приложена преписката по издаване на АУПДВ №10/311/00767/3/01/04/01
с изх.№01-6500/8815-2 от 29.01.2020г. от изпълнителния директор на ДФЗ,
съдържащ идентични нарушения на договора между страните. Посоченият АУПДВ е
отменен с решение №11493/11.11.2021г. на ВАС по адм.д.№3425/2021г.
Приобщен е бизнес плана на ползвателя с наименование „Изграждане
и обзавеждане на четири къщи за гости за развитие на интегриран селски туризъм
в град Сапарева бавя, община Сапарева баня, област Кюстендил“ със сума на
инвестицията 580 074.06лв. Заложеният в плана общ брой на помещенията за
настаняване в четирите къщи е 16 двойни стаи с цена за настаняване на
помещение. Част IV от бизнес плана е озаглавена
„Финансово икономически статус – приходи и разходи“ и включва т.1.Приходи,
т.1.1.Приходи от дейността, таблица 2 „Производствена и търговска програма“ със
заложени финансови показатели по отделни години в таблицата и т.2.Разходи,
т.2.1.Разходи за дейността, таблица 5 „Разходи за заплати и социални
осигуровки“ с 4бр. персонал – 1бр. управленски, 1бр. административен и
2р.производствен през целия период на договора. Очакваните финансови приходи от
дейността са идентични с посочените такива в оспореното решение.
Приложен е договор №10/311/00767 от 03.10.2014г. между
жалбоподателя и ДФЗ, сключен по реда на чл.31, ал.2 от Наредба №30/11.08.2008г.
за условията и реда за предоставяне на БФП по мярка „Разнообразяване към
неземеделски дейности“ от ПРСР за периода 2007-2013 с предмет – предоставяне от
фонда на ползвателя на БФП, представляваща 70% от одобрените и реално извършени
от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект №10/311/00767 от 13.05.2013г.
Част от проекта е посочения по-горе бизнес план. Първоначално одобрената БПФ
въз основа на представените документи е в размер на 391 160лв. със срок за
извършване на инвестицията до 15.09.2015г. Съгласно т.4.12 от договора,
ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по
договора и в съответствие с одобрения проект и Таблицата на одобрените
инвестиционни разходи, а съгласно т.4.18 ползвателят е длъжен да спазва
одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Съгласно т.4.4.,
б.“б“ от договора фондът има право да откаже изплащането на цялата или на част
от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя на
цялата или част от изплатената финансова помощ когато ползвателят не изпълни
някое от задълженията си по договора и по Наредба №30/2008г. По см. на т.8.1 от
договора, в случай, че ползвателят не изпълнява свои нормативни и/или договорни
задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова
помощ фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната
лихва върху тях или да прекрати всички договори с ползвателя, като спазва
изискванията на чл.46 и чл.47 от Наредба №30/2008г.
Заявките за плащане от ползвателя и писмата за оторизация на
плащанията /междинно и окончателно/ са приложени на л.64-89 от делото, като
страните не спорят относно размерите на извършените плащания по договора.
Разпоредената със заповед №373839/20.06.2019г. на Технически
инспекторат-РА извънредна проверка на място през периода
24.06.2019г.-28.06.2019г. е обективирана в Контролен лист от проверката.
От приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза на вещо лице М.К.В. се установява верността на изчисленията в
оспореното решение относно заложените и реализирани приходи от дейност - наем двойна стая за 2016г., 2017г. и 2018г.
и процентите изпълнение на приходите за трите пълни финансови години,
включително заложения брой работни места по бизнес плана и реално наетия
персонал при проверка в регистрите на НАП, включително средногодишното
изпълнение на плана за трите години от 3.194 заети лица. Вещото лице е
потвърдило верността на изчислената ФК по оспореното решение. По въпросите на пълномощника
на жалбоподателя вещото лице е установило, че приходите от дейността за 2019г.
са в размер на 89 222.60лв., за 2020г. – в размер на 48 743.90лв., за
2021г. – в размер на 103 578лв. и до 31.08.2022г. /датата на проверката от
вещото лице/ - в размер на 237 248лв. при заложени в плана приходи от
192 000лв., а съгласно справката за осигурените лица по месеци и
статистическа информация за персонала по месеци данните са следните: за 2019г. –
2 места за м.01 и м.02, 4 места за м.03-м.05, 5 места за м.06-м.08 и 4 места до
края на годината; за 2020г. – 4 лица за м.01, 3 лица за м.02, 4 лица за
м.03-м.04, 2 места за м.05, 3 лица за м.06, 2 лица за м.07, 3 места за
м.08-м.10 и 2 лица до края на годината; за 2021г. – 1 лице за м.01, 2 лица за
м.02-м.03, 3 лица за м.04-м.05 и 4 лица до края на годината.
Заключението на вещото лице съдът
намира за обективно и достоверно, т.к. съответства на писмените доказателства
по делото, приложимата за изчисленията нормативна база и данните в
счетоводството на търговеца. Страните не го оспорват.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените по-горе доказателства.
С оглед установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от представител
на надлежен правен субект с право на обжалване по см. на чл.147, ал.1 от АПК,
пред компетентния за разглеждането й съд в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК във вр. с препращането от чл.73, ал.4 от ЗУСЕФСУ и чл.27, ал.6 от ЗПЗП.
В резултат на служебната проверка по
чл.168, ал.1 от АПК съдът установява, че оспореното решение е законосъобразен
административен акт. Съображенията за това са следните:
По компетентността на органа:
Решението изхожда от оправомощен орган в пределите на
неговата законова компетентност.
На основание чл.27, ал.6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на
възстановяване БФП поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициентите по мерките и подмерките от ПРСР, което представлява основание за
налагане на ФК по чл.70, ал.1, т.1-9 от ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на
решение за налагане на ФК по реда на чл.73 от ЗУСЕСИФ /сега ЗУСЕФСУ/. Нормата
на §4, ал.1 от ДР на ЗУСЕФСУ /редакция, обн. ДВ, бр.2/2018г./ определя, че за
ПРСР функциите на органи за управление, контрол и администриране по закона се
изпълняват от МЗХГ и от ДФЗ-РА, както това е предвидено в ЗПЗП и актовете за
неговото прилагане. По см. на чл.20а, ал.1 от ЗПЗП изпълнителният директор на
ДФЗ е изпълнителен директор на РА. Съгласно чл.20а, ал.5 от ЗПЗП изпълнителният
директор на ДФЗ издава решения за налагане на финансови корекции по реда на
глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ, като нормата на чл.20а,
ал.6 от ЗПЗП дава възможност на органа да делегира със заповед правомощията си
по чл.20а, ал.5 от ЗПЗП на заместник изпълнителните директори и на директорите
на областните дирекции на фонда. В случая по делото, оспореното решение обективира
наложена на жалбоподателя ФК по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ за нарушения по
мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007-2013г. Решението
е издадено при осъществена законова делегация по чл.20а, ал.6 във вр. с ал.5 от
ЗПЗП от изпълнителния директор на фонда в полза на издателя на решението,
заемащ длъжността заместник изпълнителен директор на фонда. Делегацията е
обективирана в приложената заповед №03-РД/1734 от 16.06.2021г. на изпълнителния
директор на фонда. В обхвата на делегацията по заповедта е включено
правомощието по издаване на оспореното решение за налагане на ФК.
Не е налице основанието по чл.177, ал.2 от АПК. С решението
на ВАС е отменено решението на КАС по адм.д.№172/2020г. и вместо него е отменен
АУПДВ на органа, но отмяната е на основание съществено нарушение на административнопроизводствените
правила при издаване на АУПДВ досежно реда за възстановяване на БФП. ВАС е
указал, че в казуса по делото дължимостта на подлежащата за възстановяване БФП
следва да се установи с издаване на решение за налагане на ФК по реда на чл.73
от ЗУСЕФСУ на основание чл.27, ал.6 от ЗПЗП, т.к е налице основанието по чл.70,
ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ без да разглежда спора по същество. Оспореното решение на
органа е издадено след стриктно изпълнение на изложените в мотивите на
решението на ВАС указания по тълкуване на закона. В случаите, като настоящия,
когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен оспорен ИАА на основанието по
чл.146, т.2 от АПК заради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, не е налице процесуална пречка за
издаване на нов административен акт при съобразяване с мотивите в отменителното
съдебно решение, както е сторил административния орган. Липсата на разрешен
въпрос по съществото на спора в решението на ВАС не формира сила на присъдено
нещо относно спорното право, поради което повторния акт не е постановен в
противоречие с влязлото в сила решение на ВАС.
По формата на акта:
При издаване на решението е спазено изискването на чл.73,
ал.1 от ЗУСЕФСУ за мотивирана писмена форма с обсъждане на възраженията от ползвателя
на помощта. Решението отговаря и на общите изисквания за писмена форма по
чл.59, ал.2 от АПК. Съдържа имената и длъжността на издателя, неговият адресат,
фактически и правни основания за издаване и ясно формирано волеизявление на
органа. Налице е корелация между фактически обстоятелства и разпоредителна
част.
Неоснователно жалбоподателят възразява за липса на мотиви по
показателите, включени в бизнес плана по чл.16, ал.2 от Наредба №30/2008г. Органът
е издал оспореното решение след анализ на показателите във връзка с легалните
дефиниции по §1, т.6 и т.26 от ДР на Наредбата.
По административната процедура:
Решението е издадено при спазване на процедурата по чл.73,
ал.2 и ал.3 от ЗУСЕФСУ. Преди издаване на решението органът е дал възможност на
ползвателя на помощта да представи писмени възражения по установените
нарушения. Писмото на органа с изх.№01-6500/8815-13 от 10.12.2021г. е поставило
начало на административното производство и в него се съдържат всички
обективирани в оспореното решение фактически обстоятелства по преписката, като
становището на ползвателя се съдържа в приобщеното по преписката възражение
вх.№01-6500/8815-14 от 29.12.2021г. В изпълнение на общите правила по чл.35 и
чл.36 от АПК решението е издадено след изясняване от органа на фактите и
обстоятелствата по случая и събиране на относимите доказателства.
Приобщеният в административното производство контролен лист
от извънредната проверка на място е в годен документален вид на официален
писмен документ, чиито констатации не се оспорени в рамките на съдебното
производство по делото и се потвърждават от заключението по приетата
съдебно-икономическа експертиза. Контролният лист е изготвен по данни в
счетоводството на ползвателя на помощта и въз основа на тези данни органът е
изградил изводите в оспорения акт.
Липсата на събрани доказателства за икономическата
жизнеспособност за проекта за всички изминали 7 години от изпълнението на
проекта не е определяща за икономическата жизнеспособност на дейността, т.к.
бизнес плана е задължителен, а не пожелателен. Всеки показател в плана следва
да бъде изпълнен за всяка от годините по проекта, т.к. заложените за всяка година
показатели в плана са основанието да бъде одобрен проекта за финансиране.
Предходното административно производство по издаване на
АУПДВ не е пречка за издаване на оспореното решение за налагане на ФК.
Наложената ФК не е санкция, а средство за отмяна на предоставената финансова
подкрепа със средства от ЕФСУ.
По материалния закон:
Решението е съответно на материалния
закон.
На основание чл.177, ал.1 от АПК влязлото в сила решение на
ВАС по адм.д.№3425/2021г. е задължително за страните и настоящия съд относно
тълкуването на закона, дадено в мотивите на съдебното решение. Видно от
мотивите на съдебното решение, непостигането на заложените финансови показатели
в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице
основанието по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ за извършване на ФК.
Установи се сключен между страните
договор от 03.10.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване
към неземеделски дейности“ от ПРСР 2007-2013г. с предмет: предоставяне на БПФ,
представляваща до 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи,
свързани с осъществяване на проект, свързан с изграждане и обзавеждане на четири
къщи за гости за развитие на интегриран селски туризъм в гр.Сапарева баня, община
Сапарева баня, област Кюстендил. Съгласно §1, т.19 от ДР на Наредба №30/11.08.2008г.
за условията и реда за предоставяне на БФП по мярка „Разнообразяване към
неземеделски дейности“ от ПРСР за периода 2007-2013г. /обн. ДВ, бр.77/02.09.2008г.,
изм. и доп./, издадена по приложението на ЗПЗП, „проект“ е заявление за
подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от
материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от
кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. Кандидатите за подпомагане
подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец
приложение №5 към Наредбата и прилагат документите, указани в същото приложение
по см. на чл.26, ал.1 от Наредбата. Задължителен реквизит на заявлението е
изготвен от кандидата бизнес план, който трябва да доказва икономическата
жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл.2 от
Наредбата. Дефинициите на понятията „икономическа жизнеспособност“ и „устойчива
заетост“ са посочени в §1, т.6 и т.26 от ДР на Наредбата. „Икономическа
жизнеспособност“ е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост
на предприятието за периода на бизнес плана, а „устойчива заетост“ е запазване
на съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието за
периода на бизнес плана. Във финансовата част на бизнес плана ползвателят на
помощта е заложил приходи и разходи за всяка една година от изпълнението на
плана и откриване и поддържане на 4 работни места за целия период на плана.
От изготвените от ползвателя на помощта счетоводни
документи, чиито данни са обективирани в протокола от извънредната проверка на
място и заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза се установява
по безспорен начин, че е налице бездействие от страна на ползвателя, изразяващо
се в неизпълнение на заложените финансови параметри в бизнес плана за
посочените от органа три финансови години, което води до недостатъчна
икономическа жизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите по чл.2 от
Наредбата. Съгласно чл.27, ал.3 от Наредбата решението за одобряване на
заявлението за подпомагане се взима въз основа на съответствието на заявлението
с целите, дейностите и изискванията, определени в наредбата и с критериите за
оценка, посочени в приложение №6. Това означава, че оценката не е само на база
критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него
стойности са дело на кандидата за получаване на помощта, като доказаната чрез
него жизнеспособност на инвестицията е основание да бъде одобрен проектът за
финансиране. Съществена част от образеца към бизнес плана – приложение №3 към
чл.16 от Наредбата е финансово-икономическия статус на проекта, отразен в част IV, съставен от приходна и разходна част. Съдържанието на
бизнес плана с отразените в него данни, информация и предвиждания, позволяват
на органа да прецени изпълнението на нормативните условия за икономическа
жизнеспособност и устойчива заетост. Следователно, преценката по чл.27, ал.3 от
Наредбата включва две самостоятелни, независими едно от друго обстоятелства.
Приходите са част от бизнес плана и са носители на информацията за
съответствието със задължителните условия по чл.16, ал.2 от Наредбата и са
съществена част от одобрения и финансиран проект, като цялост от разходи и
планирани и очаквани приходи. Докато разходите са относими към реализирането на
инвестицията, то реализирането на планираните приходи доказва осъществяването
на целите по чл.2 от Наредбата. Те също са от особена важност, т.к. същността
на мярката е да се изгради такъв обект, който да се използва, като възможност
за заетост /създаване на нови работни места/, насърчаване на разнообразяването
към неземеделски дейности и развитие на интегриран туризъм в селските райони.
Доказателствата по делото
установяват нарушения на т.4.12 и т.4.18 от договора. Ползвателят е длъжен да
извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора в съответствие с
одобрения проект, част от който е бизнес плана и да спазва проекта за срок от 5
години от сключване на договора. При неизпълнение на нормативните и договорни
задължения след изплащане на финансовата помощ РА може да поиска връщане на
вече изплатени суми при спазване на изискванията на чл.46, ал.1 от Наредбата, в
който смисъл са т.4.4, б.“б“ и т.8.1 от договора. При проверката за изпълнение
на бизнес плана органът е изследвал цялостното изпълнение на плана за
финансовите 2016г., 2017г. и 2018г., както в частта за планираните приходи,
така и за разкриване на работните места, като с реализирането на по-ниски от
заложените приходи от дейността се засягат условията за изпълнение на
инвестицията и тези, въз основа на които проектът е бил оценен като допустим за
подпомагане. Неразкриването и неподдържането на всички от планираните 4 работни
места през цялото времетраене на финансовите години противоречи на целите по
чл.2 от Наредбата. Неизпълнението на предварително заложената в бизнес плана
приходна част е ясна индиция, че ползвателят на помощта не е разходвал
средствата ефективно по см. на чл.30, §2, пр.3 от Регламент /ЕС, Евратом/
№966/2012г. на ЕС и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия
бюджет на ЕС. Допуснатите от ползвателя на помощта нарушения на разпоредбите от
Наредба №30/2008г. и договора за отпускане на финансовата помощ, изразяващи се
в неизпълнение на финансовите параметри в бизнес плана и неразкриване и
поддържане на 4 работни места през целия проверяван период от договора води до
икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите по чл.2
от Наредбата. Налице са елементите от фактическия състав за „нередност“ по
чл.2, т.36 от Регламент /ЕС/ №1303/2013г. на ЕП и Съвета от 17.12.2013г.
Неоснователно жалбоподателят
възразява за недоказаност на нарушенията. Безспорно, с получената финансова
подкрепа търговецът е извършил инвестицията по бизнес плана като е изградил и
обзавел къщите за гости /видно от протокола от проверката на място и снимковия
материал към него, включително заключението на вещото лице/, но при липса на
достатъчно развиваща се дейност в обема на заложените икономически показатели в
частта приходи от дейността, не може да бъдат постигнати нормативно заложените
цели по чл.2 от Наредбата: насърчаване на разнообразяването към неземеделски
дейности, насърчаване на създаването на възможности за заетост и насърчаване на
развитието на интегриран туризъм в селските райони. От тук следва и извода, че
осъществената с финансовата помощ на фонда инвестиция не демонстрира
икономически растеж в селския район, не генерира приходи, т.е. не се ползва по
предназначение. Реализираните по-ниски приходи от дейността спрямо заложените
такива засягат условията на изпълнението на инвестицията и условията, въз
основа на които проектът е бил оценен като допустим за подпомагане. Голямата
продължителност на неизпълнението в рамките на три пълни финансови години
показва постоянство при непостигане на финансовите показатели. Неизпълнението
на плана в тази му част е ясна индиция, че ползвателят на помощта не е разходвал
средствата ефективно. В този смисъл не е необходимо проверката да обхваща целия
период на инвестицията. Независимо от горното, експертизата установява
неизпълнение на заложените в плана приходи от дейността и през следващите три финансови
години – 2019г., 2020г. и 2021г. Едва през 2022г. приходите в плана са
достигнати, но това сочи за неефективност на инвестицията през по-голямата част
от дейността по договора – неизпълнението е за 7 пълни години от изминали 8
години в рамките на 10-годишния срок на инвестицията. Според експертизата,
неизпълнението на показателя за брой заети лица след проверявания период за
2019г., 2020г. и 2021г. също не е целогодишно. За част от месеците заетостта е
под предвидената такава в бизнес плана. Посоченият в решението термин „средно списъчен
персонал“ е допустим, т.к. е израз на математическите изчисления във връзка с
извода на органа за липса на предвидената в плана заетост от 4 места в
продължение на пълните финансови години.
Неоснователно жалбоподателят твърди
за приложимост на срока по чл.54, §1 от Регламент №1306/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането,
управлението и мониторинга на ОСП. Приложима е специалната разпоредба на чл.56
от Регламента за извършване на финансова корекция, което предполага влязъл в
сила ИАА за отмяна на финансовата подкрепа, чието изпълнение е по реда на чл.75
от ЗУСЕФСУ.
Определените за нарушенията индивидуални финансови корекции са
в съответствие с изискванията на чл.46, ал.2 от Наредба №30/2008г. и
приложимите Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
БПФ при установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР
2007-2013г. /обн. ДВ, бр.69/30.08.2019г., в сила от 30.08.2019г., изм./. Органът
е приложил коректно отделните процентни показатели за всяко от нарушенията,
като е отчел вида на нарушенията, тяхната тежест, степен и продължителност във
връзка с допълнителните пояснения в приложението към раздел I „Общи положения“ от Правилата. За първото нарушение е приложима
т.30, пр.1 от приложението към Правилата във връзка с изчислените от вещото
лице реализирани приходи средноаритметично за всички проверявани пълни
финансови години. Касае се за нарушение над две финансови години, като
реализираните приходи са под 50% и над 20% от предвидените такива в одобрения
бизнес план, поради което финансовата санкция е в размер на 15% от
предоставената финансова помощ 391 160лв. или сумата 58 674лв.. За второто
нарушение е приложима т.18 от приложението към Правилата. Касае се за неспазени
параметри в бизнес плана по отношение на устойчива заетост, като неизпълнението
е по-малко от 50% спрямо заложеното в плана с времетраене до две финансови
години, поради което финансовата санкция е в размер на 5% от предоставената
финансова помощ 391 160лв. или сумата 19 558лв. Спазено е изискването на чл.3,
ал.1 от Правилата за налагане на най-големия определен размер на подлежащата на
възстановяване финансова помощ като показателен за вземане на решението относно
окончателния размер на дължимата от ползвателя финансова помощ на сумата от 58 674лв.
Неоснователни са възраженията на
оспорващия за неприложимост на посочените по-горе Правила. Същите са издадени
по делегация от чл.27, ал.9 от ЗПЗП /нова, обн. ДВ, бр.51/2019г., в сила от
28.06.2019г./. Правилата са били предмет на съдебно оспорване, като с решение
№15545/15.12.2020г. на ВАС по адм.д.№8071/2020г., 5-членен състав съдът е
оставил в сила решение №3618/10.03.2020г. на ВАС по адм.д.№14154/2019г., с
което са отхвърлени оспорванията срещу Правилата. В мотивите на решението на
ВАС, 5-членен състав е посочено, че с Правилата се определя единствено размера
на подлежащата на възстановяване сума, докато неспазването на критериите за
допустимост, ангажимент или друго задължение от ползвателя на помощта са уредени
преди това в съответните наредби, регламентиращи условията и реда за
предоставяне на финансова помощ по мерките от ПРСР за програмния период
2007-2013г. В случая, това е Наредба №30/2008г., която е действащо право както
към момента на кандидатстване за помощта, така и към датите на подписване на
договора, на установяване на нарушенията при проверката на място и при издаване
на оспореното решение за налагане на ФК. Правилата нямат обратно действие и не
преуреждат развилите се вече правоотношения, а се прилагат спрямо юридически
факти, настъпили преди влизането им в сила, за да им се придаде нова правна
оценка. С Правилата не се извършва преценка на юридически факти – нарушения на
задължения на ползвателите по мерките от ПРСР и не се променят техните правни
последици – отказ за изплащане на поискана сума и възстановяване на
неправомерно получена финансова помощ, съгласно посоченото от ВАС. За
ползвателят съществува предварителна яснота за дължимото от него поведение за
получаване и запазване на получената финансова помощ в подписания с фонда
договор. Както в Наредба №30/2008г., така и в договора са уредени задълженията
на ползвателя и установената отговорност при тяхното неизпълнение. Отделно от
това, редът и основанията за налагане на ФК са уредени в чл.70 от ЗУСЕФСУ,
който се прилага по изричното препращане от чл.27, ал.6 от ЗПСП. Правилата са
акт, чиято цел е да определят само размера на подлежащата на възстановяване
финансова помощ относно еднакви по степен, тежест и продължителност нарушения.
Вярно е че към момента на приемане на Правилата програмния период на ПРСР
2007-2013г. е приключил, но Правилата не са материалноправна предпоставка за
налагане на подлежащата на възстановяване сума. Правилата не предвиждат налагане
на санкции, противно на твърдението на оспорващия. Задължението за връщане на
недължимо получена облага е последица от установяването, че условията,
необходими за получаване на облагата, произтичаща от правната уредба на ЕС, не
са били спазени, като по този начин тези условия са направили получената облага
недължима /вж. отново мотивите на ВАС/. По силата на чл.193, ал.2 от АПК
съдебното решение на ВАС, 5-членен състав има действие по отношение на всички и
е задължително за настоящия съд и страните.
По целта на закона:
Решението съответства с целта на
чл.27, ал.3 от ЗПЗП за събиране на недължимо платените суми по схеми, мерки и
интервенции за подпомагане, финансирани от европейските фондове.
Изложеното налага извод за отхвърляне на оспорването като
неоснователно.
Поради изхода от спора жалбоподателят няма право на
деловодни разноски.
На основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателят дължи
заплащане на ДФЗ на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лв., определено по реда на чл.24, изр.2 от Наредба за заплащането
на правната помощ във вр. с чл.37 от ЗПП. Макар и сторени, съдът не присъжда
разноски за вещо лице, т.к. такива не са поискани.
Мотивиран от горното и на основание
чл.172, ал.2, пр.последно от АПК, съдът
ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на ЕТ
„Д.М.“ /с посочени данни/ срещу решение за налагане на финансова корекция
№10/311/00767/3/01/04/02 с изх.№01-6500/8815-16 от 31.01.2022г. на заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА ЕТ „Д.М.“
да заплати на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ деловодни
разноски в размер на 100лв. /сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за
изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: