Р Е Ш Е Н И Е
№260064/21.5.2021 г. /21.05.2021 год. гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, IІІ-ти граждански състав
На 23 април 2021
година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА
секретар П. У.
като разгледа
докладваното от съдия Росица Стоева
гражданско дело
№ 366
по описа за 2020 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на П.А.В. с ЕГН ********** ***,
депозирана чрез адв.Т.Р.Н. ***" АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София 1407, район Лозенец, бул."Джеймс
Баучер" №87, с която са предявени в обективно съединяване осъдителни
искове с посочено правно основание чл.432, ал.1 от КЗ
и акцесорна претенция по чл.429, ал.1, т.1 от КЗ - за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищцата сумата от 26 000 лв., частично предявена от 60 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки
и страдания и сумата от 1 000 лв., частично предявена
от 2 414.48 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, настъпили в следствие на причиняване на
телесно увреждане при ПТП, реализирано на 22.11.2018
г. в гр.Ямбол, възникнало с лек автомобил, управляван от водач,
застрахован при ответника по застраховка "ГО", ведно
със законната лихва за забава върху главницата за неимуществени
вреди, считано от датата на уведомяването на ответника за
настъпването на застрахователното събитие или от датата на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице – в случая
15.01.2020 г., до окончателно изплащане на обезщетението.
Претенциите
си ищцата основава на следните обстоятелства: Твърди, че е пострадала като пешеходец, при ПТП настъпило на 22.11.2018
г., около 18 ч., в град Ямбол, в зоната на кръстовището образувано от
ул."Милин камък" и ул."Мраморно море". Сочи, че в източната
част на кръстовището, на ул."Милин камък", непосредствено преди
кръстовището с ул."Мраморно море" е обозначена с ясно различима
хоризонтална маркировка пешеходна пътека М 8.2. Преди произшествието,
л.а."Рено Меган Сценик" с рег.№ У6430АН, управляван от И.Ж.И. ***, в
посока изток- запад, разположен в дясната й част по посоката си на движение.
Преди кръстовището с ул."Мраморно море", автомобилът се движил в
лявата част на улицата със скорост от около 47 км.ч. По същото време ищцата се
движила в ж.к."Диана", по южния тротоар на ул."Милин
камък", в посока юг-север, като предприела пресичане на ул."Милин
камък" по наличната пешеходна пътека, но водачът на л.а. не възприел
своевременно пресичащата пешеходка - ищцата П.В., поради което настъпил удар,
който за л.а. бил челен, а за пешеходката страничен - отдясно. Вследствие на
удара пострадалата ищца изпаднала в безсъзнание и получила травматични увреждания,
била транспортирана до
МБАЛ "Свети Пантелеймон"АД - гр.Ямбол, където била диагностицирана,
оперирана и пролежала 8 дни за лечение.
За ПТП е съставен Констативен
протокол с пострадали лица №2018-1039-298/17.01.2019 г. по описа на ОДМВР-Ямбол и било
образувано ДП №722/2018г. по описа на РУ на МВР-Ямбол, пр.пр.№2869/2018г. по
описа на РП-Ямбол.
При ПТП ищцата получила,
съгласно медицинските документи, следните травматични увреждания: контузио капитис; сътресение на мозъка, лека
до умерена степен, протекло с помрачаване на съзнанието, дезориентация, неясен
и непълен спомен, вегетативна и общомозъчна неврологична симптоматика; счупване
на латералния епикондил на раменната кост на лявата ръка, довело до
затрудняване на основната функция на едноименната ръка за срок не по-малко 3-4
месеца; счупване на тибията на десния крак на нивото на средната трета с
формиране на трети сегмент с клиновидна форма, довело до затрудняване
движенията и осъществяване на основната функция на крака за срок не по-малко от
6-7 месеца. Последвал
продължителен период на възстановяване за ищцата. За лечението на фрактурите на раменната кост на лявата ръка и големия
пищял на десния крак е използвана оперативна метална остеситезираща техника,
направена е хирургична операция на два етапа, под обща анестезия, като в първия
етап са поставени импланти с вътрешна фиксация - спонгиозен винт и К-игла на
хумеруса, а във втория е поставена заключваща плака за стабилизиране на тибията
на десния крак. Пет месеца по-късно на 11.04.2019 г. в МБАЛ“Свети
Пантелеймон"АД - гр.Ямбол е направена втора хирургична операция за
премахване на поставения имплант в лявата ръка. Многократно е провеждан курс по физиотерапия,
рехабилитация и балнеолечение, но въпреки това, ищцата продължава и към днешна
дата да изпитва болки в десния крак, поради наличието на поставената метална
остеосинтеза, като според преценката на лекуващия лекар и поради спецификата на счупването
металната остеосинтеза на тибията на десния крак няма да бъде отстранена и ще
остане пожизнено в крака на пострадалата, поради което същата пожизнено
ще търпи болки, ограничения в обема на движенията, както и неудобство.
Ищцата
сочи, че в резултат на уврежданията, получени при ПТП, е изпитвала и продължава
да изпитва болки, движението на увредените крайници било силно затруднено, не
можела да стъпва на десния крак в продължение на 3 месеца, не можела да се
обслужва сама, затова се наложило да ползва помощ от близките си през първите 3
месеца за извършване на ежедневните действия по хигиена, хранене и др. След
инцидента изпитвала страх от автомобили и за период от около година след катастрофата,
се наложило да ползва успокоителни лекарства. Дългият престой за лечение вкъщи
ограничил социалните й контакти и предизвикал негативни душевни преживявания
под формата на отчаяние и депресия. Поради
травматичните увреждания ищцата била временно неработоспособна за период от 6
месеца, считано от 22.11.2018 г. до 20.05.2019 г., което се отразило негативно
на професионалната й реализация, тъй като преди инцидента работила на постоянен
трудов договор.
Претърпените
неимуществени вреди ищцата оценява на 60 000 лв., от които с ИМ претендира
частично сума в размер на 26 000 лв. Вследствие на ПТП, ищцата претърпяла
и имуществени вреди, представляващи разходи, извършени във връзка с лечението,
за импланти, лекарства и консумативи, физиотерапия и балнеолечение, възлизащи
на сума общо в размер на 2 414.48 лв., от които с ИМ се претендира частично сума
в размер на 1 000 лв. След извършеното в о.с.з., при усл.
на чл.214 ГПК, изменение на размера на предявения иск, ищцата желае ответникът да бъде
осъден да й заплати сума от 50 000 лв., частично предявена от
60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки
и страдания и сумата от 2 414.48 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в следствие на
причиняване на телесно увреждане при ПТП, реализирано
на 22.11.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 15.01.2020 г.
ППС, предизвикало процесното ПТП, имало сключена застраховка „ГО" на
автомобилистите в ответното ЗД „БУЛ ИНС" АД по полица №BG/02/
118000630888, валидна от 25.02.2018 г. до
24.02.2019 г., т.е. и към датата на настъпилото ПТП, което от
своя страна ангажирало отговорността на застрахователя за обезщетяване на
причинените вследствие на ПТП-то имуществени и неимуществени вреди. Ищцата
предявила на 15.01.2020 г. пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на
обезщетение, по която била образувана щета №**********-ПТП
от 22.11.2018 г., но ответникът с
писмо, изх.№НЩ-641/30.01.2020 г. отказал да уважи предявената застрахователна претенция.
В срока по чл.131 ГПК ответника ЗД
"БУЛ ИНС" АД
депозирал писмен отговор, с който оспорил предявените искове изцяло (по
основание и размер). Не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "ГО" на автомобилистите
за процесния автомобил марка "Рено" модел "Меган Сценик" с
рег.№У 6430 АН, както и не оспорва, че на 22.11.2018 г. е настъпило ПТП с
участието на посочения автомобил.
Предвид
функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на МПС и
неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност", с ОИМ се
оспорва да е налице осъществен фактически състав на деликт по отношение на
всеки от неговите елементи. В тази връзка се твърди, че е налице висящо наказателното производство, водено във
връзка с въпросното ПТП, по което съдът още не се е произнесъл с влязъл в сила
акт, определящ вината на шофьора на въпросното МПС „Рено Меган Сценик" с peг. № ****Оспорват се твърденията на
ищцата за търпени неимуществени вреди - изживян стрес и душевни страдания, в
резултат на настъпилото на 22.11.2018 г. ПТП. На
самостоятелно основание се твърди, че искът за неимуществени
вреди е предявен в
завишен размер, който не съответства на вида, характера и продължителността на
претърпените болки и страдания и на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Заявено е и твърдение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, относно продължителността на лечението на
претърпените от ПТП травми, като се твърди, че ищцата не е изпълнявала
предписаното й лечение, включително и относно рехабилитацията, което е довело
до период на лечение извън обичайния такъв.
Въз основа на изложените съображения се иска
отхвърляне на исковите претенции изцяло, като неоснователни и
недоказани, евентуално се иска намаляне размера на претендираното обезщетение.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В о.с.з. по същество ищцата не се
явява, но чрез процесуалния си представител – адвокат, поддържа исковете така,
както са предявени и моли за уважаването им изцяло по изложените в исковата
молба съображения. Поддържа и заявената претенция за присъждане на разноски,
съобразно списък по чл.80 ГПК, в т.ч. и адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния представител, на осн. чл.38, ал.2 ЗА.
В о.с.з. по същество ответникът,
не изпраща законен представител, но чрез процесуалния си представител – адвокат
поддържа становище за частична основателност на иска с оглед установяване на
факти, ангажиращи отговорността на застрахователя. Намира обаче, че
претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен и не
отговаря на критериите за справедливост и съразмерност, постановени от закона. Поддържа
и претенция за присъждане на направените по делото разноски, съобразно списък
по чл.80 ГПК.
В о.с.з. по същество третото лице
- помагач И.Ж.И. се явява лично, като се присъединява към становището, заявено
от пълномощника на ответника.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Установено е по делото, че ищцата е пострадала като пешеходец, при
ПТП настъпило на 22.11.2018 г., около 18 ч., в град Ямбол, в зоната на
кръстовището, образувано от ул."Милин камък" и ул."Мраморно
море".
От заключението на вещото лице С. по
изслушаната и неоспорена (в тази част) единична авто-техническа експертиза се установява
следния механизъм на процесното ПТП: Произшествието е настъпило на
22.11.2018 г., около 18:00 часа, през тъмната част от денонощието, в гр.Ямбол,
на ул. „Милин камък", непосредствено преди източната част на кръстовището
с ул. „Мраморно море". Преди произшествието, лек автомобил Рено с peг. № ** АН се е движил по ул. „Милин
камък", в посока изток - запад, като преди кръстовището с ул. „Мраморно
море", същият е бил разположен в дясната част на улицата, на не повече от
0,5 метра вляво от десния тротоар. Автомобилът се е движил със скорост от около
48 км/ч. По същото време, пострадалата пешеходка се е движила в посока от ж.к.
„Диана" към „Новата поща". В определен момент пешеходката е
предприела пресичане на платното за движение на ул. „Милин камък", по
наличната пешеходна пътека в посока от ж.к. „Диана" към ресторант
„Фламинго", като е осъществявала движение със спокоен ход със скорост
около 5,8 км/час. Към момента на настъпване на произшествието, процесното
кръстовище е било осветено, предвид обектите в близост до него (бензиностанция,
магазини, локално улично осветление и др.). При този начин и направление на
движение, траекториите на автомобила и пешеходката са се пресекли и е настъпил
удар между тях. За автомобила ударът е бил челен, обособен в позицията на
левите състави, като последователно е контактувал с тялото на пешеходката с
левия край на предна броня, ляв фар за мъгла, преден капак и челно стъкло. За
пешеходката ударът е бил страничен отдясно под масовия й център на тежестта с
последващо повдигане, удар в челното стъкло, носене и изпадане върху платното
за движение на около 1 метър пред и встрани отляво на автомобила. След удара,
водачът на автомобила е намалил скоростта си на движение и е спрял в зоната на
кръстовището по начин, по който автомобилът е намерен към момента на извършване
на огледа и е визуализиран на мащабната скица. Последица от произшествието са
причинени телесни увреждания на пешеходката и материални щети по автомобила.
В заключение, вещото лице е
посочило, че мястото на удара се намира в левия край на пешеходната пътека
(спрямо посоката на движение на пешеходката), което съответства на около 1,3
метра преди ос „У" и на около 2 метра вляво от мисленото продължение на
десния бордюр на ул. „Милин камък"; след удара, автомобилът е преустановил
окончателно движението си в позицията в която е намерен при извършване на
огледа, т.е. предна дясна гума на 14 метра след ос У и на 0,1 м вляво от ос X.
Като се има предвид, че предният надвес на автомобила е 0,84 метра, то предните
му състави са отстояли на около 14,84 метра след ос У и на около 16,14 метра
след мястото на удара; пешеходката е паднала в близост до предните леви състави
на автомобила, като е отстояла на около 16,30 метра след мястото на удара или
на около 15,00 след ос „У". Пак според вещото лице причина за това пешеходката да
падне на такова отстояние е, че след удара, качване на тялото
върху предния капак на автомобила и последващо „носене" на тялото на
пешеходката, то е изпаднало от автомобила, като е било намерено около предните
леви състави на спрелия вече автомобил, т.е. на около 16,30 метра след мястото
на удара. В случая това е разстоянието на отхвърляне на тялото на пешеходката
след удара. Под разстояние на отхвърляне на
тялото следва да се разбира, разстоянието по права линия от масовия му център в
момента на удара (момента на първия контакт), до масовия център на тялото, в
окончателното място на установяване на тялото след ПТП.
Според
вещото лице по единичната експертиза, причините за настъпване на произшествието
са породени от действията на двамата участници в произшествието: 1. От
техническа гледна точка, причина за настъпилото ПТП е, че водачът на лек
автомобил Рено не е възприел своевременно пресичащата платното за движение
пешеходка, въпреки че е имал техническа възможност за това в предходен на
произшествието момент, в следствие на което не е предприел необходимите мерки
за намаляване на скоростта на движение на автомобила и спиране на същия, с цел
недопускане на ПТП. 2. Пострадалата пешеходка, макар и предприела пресичане на
платното за движение по пешеходна пътека, не се е съобразила с отстоянието и
скоростта на приближаване на автомобила, още повече, че пресичането е ставало в
нощни условия и тя е имала обективна възможност да възприеме фаровете на
приближаващия автомобил в предходен момент
Поради възникнали съмнения в
правилността на заключението на САТЕ по въпросите: къде е мястото на удара между
участниците в процесното ПТП и какви са причините за настъпване на ПТП, съдът
допусна изслушване на тройна АТЕ по посочените въпроси. В приетото по делото и
неоспорено от страните заключение изцяло се потвърдиха изводите на единичната
АТЕ. В тази връзка вещите лица по тройната АТЕ категорично посочват, че мястото
на удара между участниците в ПТП е на пешеходната пътека, на разстояние около
0,70 м. преди края й. След удара тялото на пешеходката е отхвърлено на
разстояние 14,3 м. от мястото на удара, а автомобила е намерен в позиция, при
която предните му леви състави са отстояли на около 16,1 м. от мястото на
удара. Пострадалата пешеходка В. е пресичала
платното за движение на ул. „Милин камък" по наличната пешеходна пътека,
отляво надясно за инцидентния лек автомобил. При широчина на улицата от 14,1
метра, към момента на сблъсъка,
пешеходката е била навлязла на около 12,1 метра навътре в платното за движение.
При приетата й скорост от около
7,2 км/ч следва, че пешеходката е присъствала на
платното за движение около
6,05 секунди преди момента на удар. Към момента на
навлизане на пешеходката на платното за движение, автомобилът се е намирал на
разстояние от около
78,3 метра преди мястото на удара. В материалите по
делото липсват данни за ограничаване на видимостта на водача на лекия автомобил
напред и наляво спрямо посоката му на движение (мястото от което е навлязла
пешеходката на платното за движение). В тази връзка, от практическа гледна
точка е технически възможно, от разстояние 78,3
метра пострадалата пешеходка да бъде възприета от водача на лекия автомобил при
навлизането й на платното за движение. Опасната зона за спиране на автомобила с
максимално спирачно закъснение, при движението му с изчислената скорост (около
47 км/ч в момента на ,дара) е 28,78 м. Времето за изминаване на опасната зона е
3,05 сек. При сравняване на опасната
зона за спиране на автомобила, с разстоянието на което се е намирал същия към
момента на навлизане на пешеходката на платното за движение се получава, че
последната не е попадала в опасната зона за спиране и водачът на автомобила е
имал техническата възможност да предотврати произшествието. Според вещите лица,
от техническа гледна точка причини за настъпилото ПТП са: Водачът на лек
автомобил Рено не е възприел своевременно пресичащия платното за движение
пешеходец, въпреки че е имал техническа възможност за това в предходен на
произшествието момент, в следствие на което не е предприел необходимите мерки
за намаляване на скоростта си на движение и спиране. Пострадалия пешеходец,
макар и предприел пресичане на платното за движение по пешеходна пътека, не се
е съобразил с отстоянието и скоростта на движение на приближаващия отдясно лек
автомобил. От техническа и практическа гледна точка, с оглед траекториите на
движение на двамата участници в произшествието, мерки за безопасност е следвало
да се предприемат, както следва: Водачът на лек автомобил Рено е следвало
неотклонно да следи пътната обстановка пред автомобила и своевременно да
реагира за намаляване на скоростта и/или спиране, при възникване на опасност за
движението - в случая, пресичащия платното за движение пешеходец. Преди да
навлезе на платното за движение, пострадалата пешеходка е следвало да се
съобрази с приближаващия от дясната й страна лек автомобил Рено и по-специално
с неговата скорост и отстояние.
По делото бе допусната и изслушана медицинска експертиза с
вещо лице съдебен лекар. На поставените въпроси вещото лице е отговорило следното:
В резултат на настъпилото на
22.11.2018 г., пътнотранспортно произшествие в зоната на кръстовището между
улиците "Милин камък" и "Мраморно море" в гр. Ямбол ищцата В.
е получила автомобилна травма (блъскане на пешеходец с предните
състави на лек автомобил), изразяваща се в следните телесни
увреждания: контузия на главата с данни за сътресение на мозъка; контузия на
лявата ръка с клинични и рентгенологични данни за счупване на медиалния (разположения
от вътрешната страна на лакътната става) епикондил (грапав
костен израстък в долния край на вътрешния ръб на раменната кост, в който той
преминава), с дислокация на костните фрагменти наложило извършването
на оперативно лечение с прилагане на метална остеосинтезираща техника (спонгиозен
винт и Киршнерова игла); контузия на десния крак, в областта
на подбедрицата, с клинични и рентгенологични данни за счупване на тибията (големия
пищял) на нивото на средната й трета с формиране на трети
фрагмент с клиновидна форма и връх насочен наляво, наложило прилагането на
оперативно лечение с използването на метална остеосинтезираща техника (заключваща
плака със седем винта); контузия на гръдния кош без данни
от клиничните и от образните изследвания за фрактури на костни структури,
участващи в изграждането му, както и за увреждания на белите дробове. В
резултат на удар в областта на главата, ищцата е получила сътресение на мозъка,
което е протекло без изпадането й в пълно безсъзнателно състояние до степен на
комоционна кома. Сътресението на мозъка е било от сравнително лека до умерена
степен, протекло е с леко до умерено изразени общомозъчна и вегетативна
неврологична симптоматика, като помрачаване на съзнанието, дезориентация,
неясен, непълен и липса на спомен за известен период от време, гадене,
главоболие.
Видно от
медицинските документи, приложени по делото на ищцата са били извършени общо три
оперативни интервенции от получаването на травматичните увреждания до момента
на изготвяне на експертизата. Първата оперативна интервенция е била извършена
на 23.11.2018 г., при която е била осъществена открита репозиция на костните
фрагменти от счупването в долния край на раменната кост на лявата ръка и
фиксирането им с метални остеосинтезиращи елементи (спонгиозеп
винт и Киршнерова игла). Втората оперативна интервенция е
била извършена на същата дата на втори етап и се изразява в открита репозиция
на костните фрагменти от счупването на големия пищял на десния крак и
фиксирането им с метални остеосинтезиращи елементи (заключваща
плака с осем винта). Третата оперативна интервенция е
извършена на 12.04.2019 г. за изваждане на металните остеосинтезиращи материали,
използвани при счупването на долния край на раменната кост на лявата ръка. При
лечението на счупването на долния край на раменната кост на лявата ръка и
тялото на големия пищял от подбедрицата на десния крак е приложена метална
остеосинтезираща техника с цел по-точно алиниране и по-надеждно имобилизиране и
фиксиране на костните фрагменти. За раменната кост са използвани спонгиозен
винт и Киршнерова игла, а за тибията на десния крак заключваща плака с осем
винта. На приложеното копие от направената на 11.12.2019 г. в 18,08 часа,
рентгенография ясно личи наличието на имплантираната по време на първата
оперативна интервенция от 23.11.2018 г. заключваща плака с осем винта на
големия пищял на десния крак, като в материалите по делото не се откриват медицински
документи след тази дата, удостоверяващи извършването на оперативна интервенция
за отстраняването на металния остеосинтезиращ материал.
Според вещото
лице, в началния период, след получаването на травмите, ищцата е
търпяла значителни по своята интензивност болки и страдания, дължащи се на
счупванията на двете кости. Поради обездвижването и невъзможността да използва
активно лявата ръка и десния крак в началния период след получаването на
уврежданията ищцата се е нуждаела от чужда помощ. Постепенно с времето тези
болки са намалявали. Следва да се отбележи, че след приключване на
имобилизационния период и започването на рехабилитационните мероприятия ищцата
също е изпитвала в началото интензивни болки и страдания, които с времето
постепенно са намалявали прогресивно.
Веднага след произшествието и получаването на описаните в материалите
по делото телесни увреждания ищцата П.А.В. е била хоспитализирана на 22.11.2018
г. в Отделението по ортопедия и травматология при МБАЛ „Св. Пантелеймон"
АД - Ямбол, където й е било приложено оперативното лечение на двете счупени
кости - на лявата ръка и десния крак. От това отделение ищцата В. е била
дехоспитализирана на 30.11.2018 г., т.е. след осемдневен престой, за
продължаване на лечението и възстановяването в домашни условия. На 11.04.2019
г. е постъпила в същото отделение на МБАЛ „Св. Пантелеймон" АД - Ямбол за
извършване на оперативна интервенция по изваждане на металните остеосинтезиращи
материали от раменната кост на лявата ръка. Този втори престой на ищцата в
болничното заведение е продължил до 14.04.2019 г., т.е. три дена. Болничното
лечение на ищцата е било последвано от сравнително дълъг възстановителен период
в домашни условия, който имайки предвид данните от материалите по делото документално
е продължил шест месеца. Следва да се отбележи, че уврежданията на лявата ръка
и особено увреждането на десния крак са от такъв характер, че е вероятно и
възможно ищцата да е изпитвала дискомфорт и болезненост при определени условия,
особено свързани с физически натоварвания. Периода на нетрудоспособност на ищцата, според приложените по делото
копия на болнични листи, е продължил от датата на настъпването на
произшествието 22.11.2018 г. до 20.05.2019 г., или шест месеца.
В медицинските документи по делото липсва изрично заявено становище от
лекуващ лекар, че поставеният метален имплант на големия пищял на десния крак
не следва да бъде премахнат. Решението за премахването на метален
остеосинтезиращ материал се взема преди всичко от лекуващия или наблюдаващ
специалист ортопед-травматолог въз основа на състоянието на костта и най-вече
на костното срастване в мястото на фрактурата. Не са редки случаите, когато
метален остеосинтезиращ имплант не се налага да бъде премахнат, поради това, че
не причинява дискомфорт или други усложнения за пациента. Счупването на големия
пищял на десния крак е в областта на средна трета от неговото тяло и при
нормално и правилно протекъл оздравителен процес не би трябвало да затруднява
движенията на крака като цяло и в съседните стави. Възможен е известен
дискомфорт, свързан преди всичко с излагане на ниски температури. При правилно
протекли възстановителни процеси и костно ремоделиране в зоната на фрактурата
не би следвало да съществуват особени рискове за здравето и живота на ищцата за
в бъдеще.
По делото са събрани гласни доказателства. В показанията си
св.Петя Николова, колежка и приятелка на ищцата заявява, че П. се върнала на
работа 6 месеца след инцидента, като тогава все още накуцвала. Нейните служебни задължения били
свързани с вдигане на тежко и с много вървене, т.к. е складов работник. Не се
оплаквала много, защото била човек, който не се оплаква, но всеки можел да
забележи колко й е уморена походката - понякога започвала много да куца и й
било трудно да вдига тежки неща, много често си масажирала крака и ръката, т.к.
изпитвала дискомфорт, боляло я и се налагало лично свидетелката много пъти да й
помага, защото виждала, че има нужда от помощ, когато вдига тежки неща.
Свидетелства още, че през шестте месеца болничен П. била почти само вкъщи и
това доста я ограничило и се отразило и на психиката й. Инцидента й се отразил
не само емоционално с много стрес, но и финансово, т.к. болничните били доста
по-малко от заплатата, а имала и допълнителни разходи. Всички се чудели, че П.
не паднала духом, а се справила геройски.
Св. С. Д. (първа братовчедка на
майката на ищцата) заявява, че за ПТП й разказала П., а за първи път след
инцидента я видяла в спешното отделение след като вече се била събудила, а после
я преместили в болничната стая. Следващите, след инцидента дни, когато майка й
била на работа, свидетелката ходила в болницата при П. да я храни и обслужва.
Нараняванията й били счупена лява ръка и десен крак и трябвало да й бъде
извършена операция, каквато й направили на 23.11. с продължителност 4 часа
- първо й направили операция на ръката,
която била много сложна, тъй като ръката й била счупена на 3 места, а после
продължили с операцията на крака, но тъй като била много продължителна
упойката, се наложило да бъде поставена в реанимация за 24 часа. След това П.
била преведена в ортопедично отделение. В стаята й било трудно движението и се
налагало постоянно да има човек при нея, за да може да я храни и обслужва.
Изписали я на инвалидна количка. В болницата била сравнително продължително
време, а след като я изписали на инвалидна количка, след 20 дни трябвало да
започне рехабилитация и физиотерапия. Този период според свидетелката бил много
труден за П. - имала нужда от хора, заради изолацията и за помощ и свидетелката
и нейните деца я посещавали, когато майка й била на работа. П. нищо не можела
сама да прави след изписването от болницата и трябвало някой да я храни, да я
поставя в инвалидната количката или на леглото, да я обслужва за физиологични
нужди. После изпитвала страх, когато й се налага да пресича улица.
Физиотерапията й продължила много дълго - работили индивидуално с нея и успели
да я научат да ходи с две патерици, тъй като с количката й било много трудно,
но процеса бил бавен, тъй като и ръката й била счупена и едва след като заякнала
ръката тогава можела да използва патерици и за лявата ръка. След проведената
физиотерапия лекарите назначили санаториално лечение и тогава - през март месец
2019 г., свидетелката, майка й и чичо й я завели в Павел баня и я оставили там
в почти безпомощно състояние. След това ходила отново там и едва тогава се
почувствала по-добре. Към настоящия момент П. била възстановена, работела вече.
Според свидетелката, след като започнала работа и когато се претовари започвала
отново да куца, а с ръката не можела да вдига тежко доста дълго време. П., след
инцидента и след операциите, имала болки и била на успокоителни и обезболяващи
лекарства - първите дни била силна болката, след това в процес на покой нямала
много остри болки, но при раздвижване болките се усилвали. Болките продължили и
след като се прибрала в дома си на инвалидна количка. П. изпитвала стрес и
изпадала в депресивни състояние доста време след ПТП, но т.к. е млада и много
силна успяла да се възстанови, независимо от тежестта на травмите, но белезите
от травмите все още стояли, а година и половина след инцидента П. продължавала да накуцва.
За извършените разходи във връзка
с проведеното лечение ищцата е представила по делото фактури: Фактура №**********/23.11.2018 г.
- МБАЛ "Св.Пантелеймон" АД -Ямбол; Фактура №**********/30.11.2018 г.
- МБАЛ "Св.Пантелеймон" АД -Ямбол; Фактура №**********/30.11.2018 г.
- „Мултифарм-98"ООД; Фактура №**********/07.12.2018 г. - „Мултифарм-98"ООД;
Фактура №**********/14.12.2018 г. - ,,Мултифарм-98" ООД; Фактура
№**********/10.03.2019 г. - ПРО ЕАД клон Павел баня; Фактура №**********/14.04.2019 г. - МБАЛ "Св.Пантелеймон"АД
- гр.Ямбол"; Фактура №**********/14.04..2019 г. - МБАЛ "Св.Пантелеймон"АД-
гр.Ямбол"; Фактура
№**********/07,10.2019 г. - ПРО ЕАД клон Павел баня; Фактура
№**********/07.10.2019 г. - ПРО ЕАД клон Павел баня; Фактура
№**********/19.09.2019 г. - ПРО ЕАД клон Павел баня. От описаните документи се
установяват извършени разходи в общ размер на 2 414,48 лв., в т.ч. за
потребителски такси за болнично лечение; за закупени спонгиозен
винт и Киршнерова игла за ръката и заключваща плака с осем винта за крака; за
медикаменти и превързочни материали; за извършено лечение, рехабилитация и
физиотерапия в ПРО ЕАД, клон Павел баня.
Не е
спорно между страните и съдът приема за установено, че инцидентния автомобил "Рено Меган Сценик" с
рег.№ У 6430 АН е имал
сключена застраховка „ГО" на автомобилистите в ЗД „БУЛ ИНС" АД по
полица №****, валидна от *** г. до ****
г. Установено е също така, че ищцата предявила на 15.01.2020
г. пред
застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за
претърпените от ПТП вреди, по която била образувана щета №**********-ОК-30752
от 15.11.2018 г., като с писмо с изх.№НЩ-641/30.01.2020 г. ответника отказал
изплащането на обезщетение с мотив, че не са ангажирани безспорни доказателства
относно виновността на застрахования в дружеството водач за настъпване на ПТП.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените в производството
искове се квалифицират като такива с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. чл.45
и чл.52 ЗЗД. Направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата е с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ. Съгласно чл.380,
ал.1 КЗ лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да
отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата
сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в
случаите на възстановяване в натура.
Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия текст, при
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи
при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде ангажирана
отговорността, както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на
обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно:
деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както
и вина, независимо от нейната форма - умисъл или непредпазливост. Следователно,
основателността на иска по чл.45 ЗЗД предполага установяване в съдебното
производство на тези елементи, съотнесени към конкретната, твърдяна от ищцата
фактическа обстановка. Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, което
правило задължава съда да изследва наличието на пряка причинна връзка между
увреждането и вредоносния резултат. Относима още към правилното решаване на
конкретния спор е и ал.2 на сочения законов текст по силата на която, ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се
намали. Възражение в тази насока е направил ответника.
В настоящия случай първия спорен
между страните въпрос е налице ли е непозволено увреждане на ищцата, което да е
причинено от водача на инцидентния автомобил. При съобразяване заключенията на
изслушаните по делото съдебни автотехнически експертизи (единична и тройна) с
вещи лица инженери-автоексперти, настоящия съд счита, че на посочения въпрос
следва да бъде даден положителен отговор. В заключенията си и двете изслушани АТЕ,
на поставените въпроси дават еднозначни отговори.
По делото безспорно се установи,
че процесното ПТП е настъпило на 22.11.2018 г., в гр.Ямбол, на ул.
„Милин камък", непосредствено преди източната част на кръстовището с ул.
„Мраморно море", около 18:00 часа, в условията на нощна тъмнина,
осветеността на фаровете на инцидентния автомобил и локално улично осветление и
при същото е пострадала ищцата. Непосредствено преди произшествието, лекия
автомобил Рено, управляван от И.Ж.И. ***, разположен в десния й край, като
левите му странични състави са отстояли на около 2,2 метра вляво от десния
бордюр, а ищцата е пресичала пътното платно в посока от лява на дясно спрямо
посоката на движение на л.а. За лекия автомобил ударът е челен, в позицията на
предните му леви състави - лява част на предна броня, ляв фар за мъгла, преден
капак, челно стъкло, а за пешеходката - страничен отдясно. Според в.л. -
автоексперти мястото на удара между участниците в ПТП е в левия край на пешеходната пътека, на разстояние
около 0,70 м. преди края й. След удара след удара тялото на пешеходката
е отхвърлено на разстояние 14,3 м. от мястото на удара, а автомобилът
е преустановил окончателно движението си в позицията в която е намерен при
извършване на огледа, т.е. предните му състави са отстояли на около 14,84 метра
след ос У и на около 16,14 метра след мястото на удара. Пешеходката е паднала в
близост до предните леви състави на автомобила, като е отстояла на около 16,30
метра след мястото на удара или на около 15,00 след ос „У". Пак според вещите лица причина за
това пешеходката да падне на такова отстояние е, че след удара,
качване на тялото върху предния капак на автомобила и последващо „носене"
на тялото на пешеходката, то е изпаднало от автомобила, като е било намерено
около предните леви състави на спрелия вече автомобил, т.е. на около 16,30
метра след мястото на удара. В случая това е разстоянието на отхвърляне на
тялото на пешеходката след удара. От заключенията на вещите лица се установя също, че към
момента на навлизане на пешеходката на платното за движение, автомобилът се е
намирал на разстояние от около
78,3 метра преди мястото на удара, като технически
е възможно пострадалата пешеходка да бъде възприета от водача на лекия
автомобил при навлизането й на платното за движение. Опасната зона за спиране
на автомобила с максимално спирачно закъснение, при движението му с изчислената
скорост е 28,78 м. Пак според в.л. при сравняване на опасната зона за спиране
на автомобила, с разстоянието, на което се е намирал същия към момента на
навлизане на пешеходката на платното за движение се получава, че последната не
е попадала в опасната зона за спиране и водачът на автомобила е имал
техническата възможност да предотврати произшествието. Вещите лица са посочили,
че от техническа гледна точка причини за настъпилото ПТП са, че водачът на лек
автомобил Рено не е възприел своевременно пресичащия платното за движение
пешеходец, въпреки че е имал техническа възможност за това в предходен на
произшествието момент, в следствие на което не е предприел необходимите мерки
за намаляване на скоростта си на движение и спиране; пострадалия пешеходец,
макар и предприел пресичане на платното за движение по пешеходна пътека, не се
е съобразил с отстоянието и скоростта на движение на приближаващия отдясно лек
автомобил. От техническа и практическа гледна точка, с оглед траекториите на
движение на двамата участници в произшествието, мерки за безопасност е следвало
да се предприемат, както следва: 1. Водачът на лек автомобил Рено е следвало
неотклонно да следи пътната обстановка пред автомобила и своевременно да
реагира за намаляване на скоростта и/или спиране, при възникване на опасност за
движението - в случая, пресичащия платното за движение пешеходец. 2. Преди да
навлезе на платното за движение, пострадалата пешеходка е следвало да се
съобрази с приближаващия от дясната й страна лек автомобил Рено и по-специално
с неговата скорост и отстояние.
При изложеното до тук и като
съобрази заключенията на изслушаните и неоспорени АТЕ, настоящия съд прие за
безспорно установено, че на 22.11.2018 г., в гр.Ямбол, на ул.
„Милин камък", непосредствено преди източната част на кръстовището с ул.
„Мраморно море", около 18:00 часа И.Ж.И., при управление на лек автомобил
"Рено Меган Сценик" с peг. № ***блъснал на пешеходна пътека ищцата
П.В., която при удара получила множество телесни увреждания, което
обстоятелство е установено от заключението на СМЕ.
Съгласно
разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1, чл.116, и чл.119, ал1 от ЗДвП всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората; като водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците, като при приближаване към пешеходна пътека водачът
на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта
или спре. Съгласно чл.20, ал.2 ЗДвП
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.
Изхождайки
от обсъдените по-горе заключения на вещите лица, а също съобразявайки
цитираните императивни правни норми, изискващи определено поведение от
участниците в движението и от водачите на ППС, съдът приема, че т.к. в деня на
произшествието по процесната пешеходна пътека е преминавала ищцата, то шофьора
на инцидентния автомобил е следвало да прояви по-голямо внимание и
предпазливост, което не е сторил, в резултат на което е причинил процесния
деликт. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на деликвента се
предполага до доказване на противното, което в настоящото производство не е
сторено - от страна на ответника не бяха ангажирани доказателства за оборване
на описаната законова презумпция.
Безспорно е
доказана по делото и причинно-следствена връзка с ПТП на твърдяните травми и
причинените, като последица от тях, неимуществени вреди. В Решение
№9/02.02.2018 г. на ВКС по гр.д.№1144/2017 г., III г.о. е посочено, че причинната връзка е зависимост, при която
деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на
конкретното действие или бездействие на деликвента. Възможно е деянието да не е
единствената причина за резултата, тоест вредата, да е предпоставена от
съвкупното въздействие на множество явления / събития, едно от които е соченото
в процеса за вредоносно такова, но това не изключва отговорността за деликт, а
само определя нейния обем. При тези разяснения и при съобразяване на механизма
на процесното ПТП, следва обоснован извод, че причинно-следствена връзка с ПТП
на твърдяните травми и причинените вреди безспорно е налице.
Установени
са по делото и останалите елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане: претърпените неимуществени вреди, довели до влошаване здравословното
състояние на ищцата, техния вид, степен на увреждане, включително и направените
от ищцата разходи свързани с лечението й - формиращи претенцията за имуществени
вреди, които се установяват от приложените по делото медицински документи.
Вредите, като вид, характер,
интензитет и че са настъпили в причинна връзка от процесното ПТП, се
установяват от заключението на
изслушаната съдебно-медицинска експертиза и свидетелските показания.
Според заключението на СМЕ ищцата е получила автомобилна травма (блъскане
на пешеходец с предните състави на лек автомобил), изразяваща
се в следните телесни увреждания: контузия на главата с данни за сътресение на
мозъка; контузия на лявата ръка с клинични и рентгенологични данни за счупване
на медиалния (разположения от вътрешната страна на лакътната става) епикондил (грапав
костен израстък в долния край на вътрешния ръб на раменната кост, в който той
преминава), с дислокация на костните фрагменти наложило извършването
на оперативно лечение с прилагане на метална остеосинтезираща техника (спонгиозен
винт и Киршнерова игла); контузия на десния крак, в областта
на подбедрицата, с клинични и рентгенологични данни за счупване на тибията (големия
пищял) на нивото на средната й трета с формиране на трети
фрагмент с клиновидна форма и връх насочен наляво, наложило прилагането на
оперативно лечение с използването на метална остеосинтезираща техника (заключваща
плака със седем винта); контузия на гръдния кош без данни
от клиничните и от образните изследвания за фрактури на костни структури,
участващи в изграждането му, както и за увреждания на белите дробове. В
резултат на удар в областта на главата, ищцата е получила сътресение на мозъка,
което е протекло без изпадането й в пълно безсъзнателно състояние до степен на
комоционна кома. Сътресението на мозъка е било от сравнително лека до умерена
степен, протекло е с леко до умерено изразени общомозъчна и вегетативна
неврологична симптоматика, като помрачаване на съзнанието, дезориентация,
неясен, непълен и липса на спомен за известен период от време, гадене,
главоболие.
В чл.52 ЗЗД е посочено, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно задължителните за
съдилищата указания, дадени в Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС,
понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед
характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността
на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от
развитие на обществото в държавата.
При определяне
размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящия съд
съобрази характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от
ищцата към датата на деликта и след това болки и страдания. В тази връзка от
съществено значение е и следва да бъде взето предвид, че след инцидента ищцата
веднага е транспортирана до здравно заведение, където са направени необходимите
изследвания и предприето нужното лечение. От заключението на СМЕ се установява,
че на ищцата са били извършени общо три оперативни интервенции: първата на
23.11.2018 г., при която е била осъществена открита репозиция на костните
фрагменти от счупването в долния край на раменната кост на лявата ръка и
фиксирането им с метални остеосинтезиращи елементи (спонгиозеп
винт и Киршнерова игла). Втората оперативна интервенция е
била извършена на същата дата на втори етап и се изразява в открита репозиция
на костните фрагменти от счупването на големия пищял на десния крак и
фиксирането им с метални остеосинтезиращи елементи (заключваща
плака с осем винта). Третата оперативна интервенция е
извършена на 12.04.2019 г. за изваждане на металните остеосинтезиращи
материали, използвани при счупването на долния край на раменната кост на лявата
ръка. Имплантираната по време на първата оперативна интервенция от 23.11.2018
г. заключваща плака с осем винта на големия пищял на десния крак, към настоящия
момент не е отстранена и е възможно извършването в последствие на оперативна
интервенция и за това. Според вещото лице, в началния период след получаването
на травмите, ищцата е търпяла значителни по интензивност болки и страдания,
дължащи се на счупванията на двете кости. Поради обездвижването и
невъзможността да използва активно лявата ръка и десния крак в началния период
след получаването на уврежданията ищцата се е нуждаела от чужда помощ.
Постепенно с времето тези болки са намалявали. Следва да се отбележи, че след
приключване на имобилизационния период и започването на рехабилитационните
мероприятия ищцата също е изпитвала интензивни болки и страдания, които с
времето постепенно са намалявали прогресивно. Болничното лечение на ищцата е
било последвано от сравнително дълъг възстановителен период в домашни условия,
а уврежданията на лявата ръка и особено увреждането на десния крак са от такъв
характер, че е вероятно и възможно ищцата да е изпитвала дискомфорт и
болезненост при определени условия, особено свързани с физически натоварвания. Периода на нетрудоспособност на ищцата е продължил шест месеца. Според
в.л. - лекар при ищцата счупването на големия пищял на десния крак е в областта
на средна трета от неговото тяло и при нормално и правилно протекъл оздравителен
процес не би трябвало да затруднява движенията на крака като цяло и в съседните
стави. Възможен е известен дискомфорт, свързан преди всичко с излагане на ниски
температури. При правилно протекли възстановителни процеси и костно
ремоделиране в зоната на фрактурата не би следвало да съществуват особени
рискове за здравето и живота на ищцата за в бъдеще.
Пак от заключението на в.л. по СМЕ и от показанията на св.Д. се
установява, че ищцата е провела предписаната й физиотерапия и рехабилитация. С.
Д установява, че след като я изписали от болницата ищцата била на инвалидна количка,
като след 20 дни трябвало да започне рехабилитация и физиотерапия. Този период
според свидетелката бил много труден за П. - имала нужда от хора, заради изолацията
и невъзможността сама да се обгрижва -
трябвало някой да я храни, да я поставя в инвалидната количката или на леглото,
да я обслужва за физиологични нужди. Физиотерапията й продължила много дълго -
работили индивидуално с нея и успели да я научат да ходи с две патерици, тъй
като с количката й било много трудно, но процеса бил бавен, тъй като и ръката й
била счупена и едва след като заякнала ръката тогава можела да използва
патерици и за лявата ръка. След проведената физиотерапия лекарите назначили санаториално
лечение и тогава - през март месец 2019 г., свидетелката, майка й и чичо й я
завели в Павел баня и я оставили там в почти безпомощно състояние. След това
ходила отново там и едва тогава се почувствала по добре. Именно от показанията
на св.Д., която е била непосредствен очевидец, се установяват начина, по
който е протекъл оздравителния процес при ищцата и периода на самото
възстановяване, както и че ищцата след процесния инцидент е имала нужда от
чужда помощ в ежедневието си, че е изпитвала и продължава да изпитва болки в
засегнатите крайници, а така също и че инцидента е довел до влошаване на
емоционалното й състояние.
При приложение на установения с
разпоредбата на чл.52 ЗЗД принцип на справедливост, доколкото болките и
страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то според настоящия съд
справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди за
ищцата се явява сума в размер 50 000 лв. На ищцата следва да се присъдят и
имуществени вреди в размер на 2414,48 лв., за която сума по делото са налице
доказателства за извършени разходи от нея във връзка с проведеното лечение.
За неоснователно се прецени
възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата. Съпричиняване, по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, е
налице, когато вредата е настъпила и от действията на пострадалото лице. В този
случай, виновно действалото лице следва да отговаря само за онези вреди, които
са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от
поведението на увредения. С отчитането на съпричиняването се цели да се
определи действителния обем на отговорността на виновния причинител на вредите.
В ППВС №17/63 г., т.7 е указано, че обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. В
решения на ВКС по т.д.№490/12 г. на II т.о. и по т.д.№2998/13 г. на I т.о. е посочено, че обезщетението
за неимуществени вреди, определено според указаното в ППВС №4/68 г. след
обсъждане на обстоятелствата на конкретния случай, се намалява съответно на
приноса на пострадалия, с отчитане на размера на съпричиняването. С оглед
конкретиката на случая, следва да се отбележи, че само нарушенията на ЗДвП,
които се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпването на
вредоносните последици имат релевантно значение от гледна точка на чл.51, ал.2 ЗЗД при преценката за приноса на пострадалия.
Възражението
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата е мотивирано с твърдение, че същата не е
изпълнявала предписаното й лечение, включително и относно рехабилитацията,
което е довело до период на лечение извън обичайния такъв.
Твърденията на ответника не се установиха в хода на процеса. Напротив - от
доказателствата по делото се установява, че ищцата е положила максимални
усилия, за да се възстанови от получените травми, а периода
на лечение и оздравителния процес (с оглед положените от самата нея
усилия) е бил в рамките на обичайния, като според вещото лице по СМЕ - провела
е такова лечение и рехабилитация, каквито са и били предписани. Освен това, по отношение проведеното лечение
следва да бъде посочено, че не е нито в преценката, нито във волята на ищцата
да реши как да бъде лекувана, а лечението й е било проведено по преценка и
указания на компетентните за това лекари. Извън това и за изчерпателност, следва да се
посочи, че по делото липсват данни, а и доказателства за допуснати от ищцата нарушенията
на ЗДвП, които да се намират в причинна връзка и да са допринесли за
настъпването на вредоносните последици. Нещо повече - такива възражения не са
въведени в процеса от страна на ответника. При изложеното, не се установиха извършени
от страна на пострадалата действия, които да са в причинна връзка с
настъпването на вредоносния резултат, поради което не е налице съпричиняване на
вредоноснония резултат от нейна страна, съответно не са налице предпоставките
за намаляване на определените обезщетения.
Установено
е по делото, а и не е спорно мужду страните, че инцидентния автомобил "Рено Меган Сценик" с
рег.№ У 6430 АН е имал
сключена застраховка „ГО" на автомобилистите в ЗД „БУЛ ИНС" АД по
полица №***, валидна от *** г. до ****
г. Установено е също така, че ищцата предявила на 15.01.2020
г. пред
застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за
претърпените от ПТП вреди, по която била образувана щета №**********-ОК-30752
от 15.11.2018 г., като с писмо, изх.№НЩ-641/30.01.2020 г. ответника отказал
изплащането на обезщетение с мотив, че не са ангажирани безспорни доказателства
относно виновността на застрахования в дружеството водач за настъпване на ПТП.
При наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност” за лекия
автомобил, с който са причинени уврежданията, в съответствие с чл.432, ал.1 от КЗ е налице и основание за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя
спрямо увредената ищца. Поради тази причина и предявения от нея иск за
обезщетение за неимуществени вреди е основателен и следва да се уважи за сума в
размер 50 000 лв., а иска за имуществени вреди е основателен и следва да се
уважи за сумата в размер на 2414,48 лв.
Предвид изхода на делото,
основателна се явява и претенцията на ищцата за присъждане на законна лихва
върху присъдените обезщетения. Съгласно чл.493, ал.1, т.5 от КЗ,
застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на трети
лица вреди, като в този случай той покрива, наред с другото и лихвите по
чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е. лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429, ал.3 КЗ. В
чл.429, ал.3 от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива лихвите, дължими от
застрахования само в рамките на застрахователната сума, считано от датата на
уведомяването за настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда
на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или считано от датата на предявяване на
застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. (в
т.см. Решение №128/04.02.2020 г. по т.д.№2466/2018 г. на ВКС, 1-во т.о.). В
случая от представените по делото доказателства се установява, че ищцата е
предявила претенцията си пред застрахователя на 15.01.2020 г., от тази дата е
заявила претенция и именно от тази дата й се дължи и следва да бъде присъдена лихвата
за забава върху присъдените суми.
И двете страни по делото са
направили искане да им бъдат присъдени сторените разноски, като са представили
и списък по чл.80 ГПК.
Право на разноски, с оглед изхода
на делото - уважаване на предявените искове в пълен размер и в съответствие с
правилото чл.78, ал.1 ГПК има ищцата, на която следва да се присъдят сторените
по делото разноски. В производството пред настоящата инстанция ищцата е
направила разноски в общ размер на 1 000 лв., в т.ч. възнаграждение за СМЕ -
600 лв. и за АТЕ - 400 лв., като в съответствие с правилото на чл.78, ал.1 ГПК,
посочената сума следва да й бъде присъдена в пълен размер.
При изхода на делото в настоящата
инстанция, съдът прие за основателна и заявената от ищцата претенция за
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния й представител,
на осн. чл.38, ал.2 ЗА, тъй като същата е защитавана от адв.Т.Н. *** безплатно,
в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. При това положение и на основание чл.38,
ал.2 ЗА на адвоката, за осъществената защита в настоящата инстанция, следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение, определено в съответствие изхода на
производството (уважаване изцяло на предявените искове) или да му се присъди
сума в размер на 2 429 лв., определена съобразно чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от
Наредба №1/09.07.2004 г., която сума ответника да бъде осъден да заплати.
С оглед изхода на делото,
направеното искане за присъждане на разноски от ответника следва да се остави
без уважение.
Тъй като ищцата е била освободена
от заплащане на държавна такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК, дължимата
такава върху присъдените размери обезщетения следва да се възложи върху
ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК или той да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд-Ямбол сумата от
2 096,58 лв.
Така мотивиран, ЯОС
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД
"БУЛ ИНС" АД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1407,
район Лозенец, бул."Джеймс Баучер" №87 да заплати на П.А.В.
с ЕГН ********** *** на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 50 000 лв. (петдесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
и сумата от 2 414.48 лв. (две хиляди четиристотин и четиринадесет лева и 48 ст.),
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в
следствие причиняване на телесни увреждания при ПТП, възникнало 22.11.2018
г., в гр.Ямбол, на ул. „Милин камък", непосредствено преди източната част
на кръстовището с ул. „Мраморно море", причинено от И.Ж.И., при управление на лек автомобил
"Рено Меган Сценик" с peг. № **, застрахован при ответника по
застраховка "ГО", ведно със законна лихва върху главниците считано от 15.01.2020 г. до
окончателното плащане на сумите.
ОСЪЖДА ЗД
"БУЛ ИНС" АД
с ЕИК ********* да заплати на П.А.В. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 1000 лв.
(хиляда лева).
ОСЪЖДА ЗД
"БУЛ ИНС" АД
с ЕИК ********* да заплати на адв.Т.Р.Н.
***, с адрес на кантората: гр.**, бул."***" №***** сумата 2429
лв. (две хиляди четиристотин и двадесет и девет лева), представляваща
адвокатско възнаграждение, определено съобразно чл.7, ал.2, т.2 и т.4 от
Наредба №1/09.07.2004 г.
ОСЪЖДА ЗД
"БУЛ ИНС" АД
с ЕИК ********* да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд-Ямбол, сумата от 2096,58 (две хиляди и деветдесет
и шест лева и 58 ст.), представляваща дължимата държавна такса върху уважения
размер на исковете, както и 5 (пет) лв. - държавна такса при служебното
издаване на изпълнителен лист.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач И.Ж.И. с ЕГН **********.
Решението
подлежи на обжалване пред АС гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: