Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262322 10.10.2021 година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII - ти граждански състав, в публично заседание на осми февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН
АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 264 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 415 вр. с чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД .
Ищец „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК
********* с у. Д. Б. чрез юрк. Ц. П. иска да се признае за установено по
отношение на ответник Е.А.М. с ЕГН ********** с адрес: ***, че дължи в полза на
дружеството следните суми:
862,66 лева – главница по договор за кредит № ***
сключен с „Провидент файненшъл България“ ООД вземанията по който са прехвърлени
на ищеца с договор за цесия от 01.03.2018г.;
140,09 лева – договорна лихва за периода от
24.08.2016г. до 09.08.2017г.;
41,60 лева – такса за оценка на досие за периода от
31.08.2016г. до 09.08.2017г.
213,29 лева – такса услуга кредит у дома за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на ответника за периода от
24.08.2016г. до 09.08.2017г.
497,58 лева – такса услуга „Кредит у дома“ за събиране
на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от
31.08.2016г. до 09.08.2017г.
167,39 лева – мораторна лихва за периода от
25.08.2016г. до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК –
01.07.2019г.
ведно със законната лихва за забава върху главницата
считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.07.2019г. до
окончателното изплащане на сумата;
за които суми е била издадена заповед № 6070 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.07.2019г. по ч.гр.д. №
10898/2019г. по описа на РС – Пловдив.
Ищецът поддържа, че между ответника и „Провидент
файненшъл България“ ООД е бил сключен договор за кредит № *** по който
ответникът е погасил 345 лева с която са погасени 137.34 лева – главница, 57,16
лева – договорна лихва, 8,40 лева – такса оценка на досие; 99.50 лева такса
услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителни вноски по местоживеене на
кредитополучателя, 42,60 лева – такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на
кредита в брой по местоживене на кредитополучателя.
Падежът на задълженията по кредита бил настъпил на
09.08.2017г. като дължимите суми не били изплатени, поради което било
инициирано производството по чл. 410 ГПК като заповедта била връчена по реда на
чл. 47 ГПК и на основание чл. 415, ал.1,т.2 ГПК ищецът предявил настоящия иск
за установяване на вземанията си.
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник Е.А.М. чрез адв. К.В. – особен представител
назначен по реда на чл. 47 ГПК оспорва по основание и размер предявените искове
като моли съдът да постанови решение, с което същите да бъдат отхвърлени с
твърдения за наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит, които
обуславят неговата нищожност.
Съдът след като се запозна със
становищата на страните и представените по делото писмени доказателства
поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира
за установено от фактическа и правна страна следното.
Образувано е частно гражданско дело № 10898/2019г. по
описа на Районен съд – Пловдив. Издадена е заповед № 6070/02.07.2019г. за изпълнение
на парично задължение за следните суми:
862,66 лева –
главница по договор за кредит № *** сключен с „Провидент файненшъл България“
ООД вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от
01.03.2018г.;
140,09 лева – договорна лихва за периода от
24.08.2016г. до 09.08.2017г.;
41,60 лева – такса за оценка на досие за периода от
31.08.2016г. до 09.08.2017г.
213,29 лева – такса услуга кредит у дома за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на ответника за периода от
24.08.2016г. до 09.08.2017г.
497,58 лева – такса услуга „Кредит у дома“ за събиране
на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от
31.08.2016г. до 09.08.2017г.
167,39 лева – мораторна лихва за периода от
25.08.2016г. до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК –
01.07.2019г.
ведно със законната лихва за забава върху главницата
считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.07.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, както разноските по делото за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е била връчена при условията на чл. 47 ГПК
като в срока по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК ищецът е предявил настоящия иск, който
се явява редовен и допустим.
Установява се, че с договор за паричен заем № *** в полза
на ответника е отпусната заемната сума от 1000 лева с падеж 09.08.2017г. и ГПР
48 % и договорна лихва от 31.82% годишно. Съгласно договора са начислени такса
за оценка на досие, такса за услуга „Кредит у дома“ при което общият размер на
дълга възлиза на 2 100.22 лева.
Паричната сума е
усвоена от ответника в която насока настоящата инстанция приема, че договора за
паричен заем служи като разписка за удостоверяването на това обстоятелство.
Цесията е валидно извършена, респ. с връчването на
исковата молба същата е съобщена на ответника чрез особения представител.
Ищецът
изрично заявява и не оспорва, че ответникът е платил сумата от 345 лева с която
са погасени 137.34 лева – главница, 57,16 лева – договорна лихва, 8,40 лева –
такса оценка на досие; 99.50 лева такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителни вноски по местоживеене на кредитополучателя, 42,60 лева – такса
услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживене на
кредитополучателя.
Според настоящата инстанция такса за оценка на досие за
периода от 31.08.2016г. до 09.08.2017г. в размер на 41.60 лева, такса
услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
ответника за периода от 24.08.2016г. до 09.08.2017г. в размер на 213.29 лева и
такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя за периода от 31.08.2016г. до 09.08.2017г. в
размер на 497,58 лева са начислени такси, които са недължими поради следните
съображения.
От съдържанието на договора е видно, че ответникът е
избрал да му предоставена услуга за домашна доставка на заетата сума в брой по
местоживеене, както и седмично събиране на вноските оттам. Клиентът е отбелязал
в квадратчето „ДА“ за предоставяне на тази услуга и се е подписал за това.
Доколкото обаче в случая става въпрос за поето задължение от кредитора да
извършва посещения на адреса на длъжника за събиране на седмичните вноски по
кредита, за което той ще получи допълнително възнаграждение по договора в размер
на 852,97 лева, твърдението в исковата молба за неизпълнение на задължението на
длъжника по заплащане на тази услуга, представлява своеобразна форма на
неизпълнение на поето договорно задължение на клиента. В този смисъл в тежест
на кредитора е да докаже, че той е изправната страна в това отношение, за да
може да претендира насрещната престация, т.е. доказването на изпълнението на
договорното задължение пада върху страната, която се ползва от него- в случая
кредиторът. Особеното при тази такса е това, че дължимостта на същата е
обусловена не от простото й уговаряне в договора, а от реалното предоставяне на
услугата, за която тя е уговорена. По делото не се ангажират доказателства за
това, че услугата „кредит у дома” реално е била предоставена на ответницата.
Смисълът на същата, съгласно уговореното в чл. 25 от
договора за кредит, е служител на кредитора да предаде на ответника на
посочения в договора адрес сумата по кредита, както и всяка седмица да посещава
адреса й, за да събира оттам вноските по кредита. В договора е посочено, че 30
% от таксата се равнява на разходите, свързани с организирането на тази услуга.
Т.е., ако задълженията по договора не са обявени за предсрочно изискуеми или не
са заплатени предсрочно от ответника, за кредитора е съществувало задължение
всяка седмица да организира посещения на негов служител на адреса, включително,
ако при тези посещения кредитополучателят не е намерен или не е предал
дължимата седмична вноска. Ищецът не ангажира доказателства за извършени
ежеседмични посещения на служител на кредитната институция на адреса на
клиента, предвид на което, кредиторът следва да понесе и неблагоприятните
последици от недоказването на тези свои твърдения.
Нещо повече, цената на тази услуги действително следва
да е пропорционална на отпуснатата с кредита сума, като тя трябва да покрива и
разходите за тази услуга. Същите обаче са предвидени в размер близък до
стойността на отпуснатия кредит, поради което тук липсва каквато и да е
съразмерност, като по- скоро таксата се явява средство за неоснователно
обогатяване на кредитора за сметка на длъжника. Това обаче противостои на
всякакъв критерий за добросъвестност и води до явно неравновесие в правата и
задълженията на страните по договора, а съгласно чл. 146 ал. 1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, като това се явява основание за
отхвърляне на иска в тази му част. Клаузата заобикаля забраната на чл. 19, ал.
4 и 5 от ЗПК, като се явява неравноправна на основание чл. 143, ал.1 вр. с
ал.2, т.20 ЗЗП.
Следва да се посочи и че събирането на вноските при
посещения в дома на ответника, не представляват допълнителни услуги по чл. 10а,
ал. 1 ЗПК. По своята същност това са действия, целящи осигуряване на
изпълнението на задълженията на кредитора и потребителя по договора. Следователно
тези дейности имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между
кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора
и изплащането/събирането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за
дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично
забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, а съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК всички
лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, следва да
се включат в ГПР, като включването на допълнителното възнаграждение по своя
характер представлява допълнително плащане, дължимо от ищеца, което се отразява
и на ГПР, макар формално да не е включено в него. Ето защо и на това основание
с тази клауза, реално се заобикаля ограничението на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК,
което не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и
потребителя – чл. 143 ЗЗП в редакция преди изменението с ДВ бр. 100 от 2019 г.
По отношение на таксата за оценка на досие е
предвидено че в чл. 3 от договора за кредит клиентът заплаща тази такса в
размерите, посочени в договора- в случая 50 лева, като таксата е дължима при
подписване на договора. Таксата за оценка на досие обаче всъщност представлява
вземане, което се покрива от възнгарадителната лихва, тъй като се начислява
само при отпускане на кредита, т.е неясно е за какво е тази такса след като е
уговорен лихвен процент за сумата, която е предоставен като кредит.
Диференцирането на отделните дейности които кредиторът може да осъществи при
отпускането на заема замаскира всъщност цената на заемния капитал който е
остойностен с договорната лихва.
Ето защо исковете за признаване за установено
вземанията по услугата „Кредит у дома“ -
предоставяне и събиране на кредита се отхвърлят като неоснователни, като
неоснователни се отхвърлят и иска за присъждане такса – оценка на досие.
По отношение на претендираните суми за главница,
договорна лихва и мораторна лихва.
С платената сумата от 345 лева ищецът е погасил извън
главницата и лихвите следните суми: 8,40 лева – такса оценка на досие; 99.50
лева такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителни вноски по местоживеене
на кредитополучателя, 42,60 лева – такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне
на кредита в брой по местоживене на кредитополучателя или общо 150,50 лева.
Следователно, предвид обстоятелството, че такса оценка на досие и такса услуга
„Кредит у дома“ са недействителни сумата от 150.50 лева следва да се отнесе за
погасяване на мораторната лихва при което същата ще остане дължима до размера
на 16,89 лева до който размерът този иск ще бъде уважен.
Главницата от 862,66 лева и договорната лихва от 140.09
лева също са дължими тъй като не се установи недействителност на целия договор,
респ. с извършените плащания от ответника се погасяват лихвите съгласно чл. 76,
ал.2 ЗЗД.
Предвид на гореизложеното предявените искове следва да
се уважат в горните размери.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в заповедното производство – сума в размер на 75 лева, а за
настоящата инстанция сума в размер 250 лева съразмерно на уважената част на
исковете. Следва да се възстанови на ищеца депозита от 150 лева за
съдебно-счетоводна експертиза по делото тъй като такава не е била приета, респ.
вещото лице Х.Д. не е работила по поставената от ищеца задача.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.А.М. с ЕГН ********** с адрес: *** ДЪЛЖИ В ПОЛЗА на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Б.
чрез юрк. Ц. П. следните
суми:
862,66
лева – главница по договор за кредит № *** сключен с „Провидент файненшъл
България“ ООД вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от
01.03.2018г.;
140,09
лева – договорна лихва за периода от 24.08.2016г. до 09.08.2017г.;
16,89 лева – мораторна лихва за
периода от 25.08.2016г. до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК –
01.07.2019г.
ведно
със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването
на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.07.2019г. до окончателното изплащане на
сумата;
за
които суми е била издадена заповед № 6070 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 02.07.2019г. по ч.гр.д. № 10898/2019г. по описа на РС –
Пловдив.
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за признаване за установено, че
ответникът дължи сумата от 41,60
лева – такса за оценка на досие за периода от 31.08.2016г. до 09.08.2017г., 213,29 лева – такса услуга кредит
у дома за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на ответника за
периода от 24.08.2016г. до 09.08.2017г. 497,58
лева – такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя за периода от 31.08.2016г. до 09.08.2017г. и
сумата над 16,89 лева до пълния
претендиран размер от 167,39
лева – мораторна лихва за периода от 25.08.2016г. до датата на подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК – 01.07.2019г.
ОСЪЖДА Е.А.М. с ЕГН **********
с адрес: *** да
заплати в полза на „„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК203670940, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Б. чрез юрк. Ц. П. сумата
от 325 лева разноски за заповедното производство и настоящата инстанция
съразмерно на уважените искове;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на Решението да се възстанови на
ищеца сумата от 150 лева по вносна бележка на л. 92 от делото – внесени
разноски за съдебно-счетоводна експертиза.
СЪДИЯ:/п/
Вярно
с оригинала!ВГ