Р Е Ш Е Н И Е
№260066
гр. Кюстендил 29.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилски районен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на дeсети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:Пламен Деянов
при секретаря: Гергана Милушева.
като разгледа докладваното от съдия Деянов административно - наказателно дело № 1170 по описа на КРС за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.Обжалвано е Наказателно постановление № 42-0001345/21.08.2020 година на Директор РД „АА” гр. София, с което на „ НБ Къмпани“ ЕООД, представлявано от Б. К., с адрес гр. Кюстендил, ул. „***“ № **, ет.** за извършеното нарушение на чл.91в,т.2 пр.1 от ЗАвПр. на основание чл.104, ал7, пр.последно от ЗАвПр във вр. с чл. 53 от ЗАНН , е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 2000,00 лв./две хиляди лева /.
Недоволно от горепосоченото наказателно постановление е останало дружеството жалбоподател, поради което обжалва същото в законоустановения срок. Сочи, че НП било незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и НП не съдържали задължителните реквизити по ЗАНН, като липсвало и точно описание на обстоятелствата, при които било извършено нарушението. Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание не изпраща представител. В писмото съпровождащо жалбата е направено предложение оспореното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
На 20.02.2020г. около 10.58ч. на улица „***“ № **, като лице по чл.2 ,ал.1 от Наредба № 11/31.10.2002 год. на МТИТС с фирма „НБ Къмпани“ ЕООД, притежаващ лиценз за извършване на международни превози на товари/лиценз на общността/ № 219708/20.08.2018 година е допуснал водача / име на лице написано с латински букви вероятно Ф. Т., лице което не е български гражданин / е извършил международен превоз на товари с непосочен като вид, марка, товароносимост, както и категория автомобил но с рег. № **. За същият автомобил, в хода на проверката не били представени съхранени в срок от деветдесет дни информация, извлечение от паметта на дигиталният тахограф, с които бил оборудван автомобила, както и от картата на водача Т..
Този резултат е постигнат от извършена тематична проверка на фирмата във връзка с писмо № 12-00-00-410/3/19.06.2020 година и след проверка в информационната система на ИА „АА“ гр. София. Проверката извършили инспекторите: К.С.Б. и В.Г.С. същите и свидетели по делото.
В резултат на констатираното счели, че от страна на фирмата е извършено нарушение на разпоредбата на чл.91в,т.2 пр.1 от ЗАвПр. При това очевидно Без да се държи сметка, че марката,видът, товароносимост и категорията на автомобила са необходими за да е възможна преценката и от страна на съдът дали твърдяното от проверяващите съответства на реалната действителност. При това в АУАН са вписани дигитален тахограф и карта на водача, отново без да се посочва от какви писмени доказателства се прави извода. Освен с дигитален тахограф , въпросния автомобил може да е оборудван с аналогов такъв и това проверяващите добре знаят. Същото важи за картата на водача, защото ако в нея се очертават границите на провоспособноста на лице, най- вече правото му да управлява автомобил от съответната категория, то в тази карта не става ясно защо проверяващите считат, че следва да е регистриран и описан видът на тахографа. Ноторно известен факт е, че тахограф е измервателен уред монтиран към определен автомобил и същият не се вписва нито в талона нито в каквато и да било карта на водача на автомобила. Но в следствие на този резултат АНО от своя страна на 21.08.2020 година издал и атакуваното НП като в последното вписал нарушението по чл.91в,т.2 пр.1 от ЗАвПр. на основание чл.104, ал7, пр.последно от ЗАвПр във вр. с чл. 53 от ЗАНН , е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 2000,00 лв./две хиляди лева /.
Твърди се за установено е, че фирмата притежава лиценз, като лице по чл. 2, ал. 1 (превозвач) от Наредба № 11 от 31.10.2018 г. за международен превоз на пътници и товари. Но въпреки разпореждането на съдът от 16.10 2020 година да се представят всички писмени доказателства послужили на АНО за изграждане на обвинителната му теза подобен лиценз или копие от него не се представя. Твърди се, че лицето Ф. Т., очевидно лице без българско гражданство или гражданин на Република Сърбия неизвестно кога и къде е извършил превоз на товари с автомобил рег. № *** без да се държи сметка дали е бил товарен или не. Също и без да се държи сметка, че липсва трудов договор между посоченото лице и собственика на фирмата от които договор да се вижда, че именно това лице/ Т. / има право да управлява този автомобил и то извън пределите на Република България. В същото време няма надлежно заверена справка относно регистрацията на подобен автомобил в страната и чия собственост е същият. Очевидно е, че без така посочените доказателства АНО твърди, че Т. е управлявал непосочения автомобил а само рег. №. Но не съхранил данните от дигиталният тахограф, без да е ясно защо не е аналогов. Не се посочва и в коя държава и от какви органи е извършвана проверка, какви са констатациите им и дали същите са компетентни да извършат подобни действия.
В съдържанието на атакуваното НП има посочени две дати. Първата сочи деня на проверката и издаването му а втората е датата на издаден лиценз, от които надлежно заверено копие за нуждите на делото не се представя, като на практика се иска от съдът да кредитира голословни твърдения. И така след допуснатите горепосочени процесуални нарушения АНО е формирал убеждение, че следва да се накаже юридическо лице за нарушение, което той посочва в НП въпреки, че за подобно липсват каквито и да е доказателства. Относно виновното лице Б. К. , той и управител на фирма „НБ Къмпани“ ЕООД липсват каквито и да е писмени доказателства, че същият разбира писмено и говоримо български език. Липсват писмени доказателства, че подобна фирма е регистрирана по надлежният ред в страната ни. Накратко се твърди, че той представлява фирмата но няма приложено копие от регистрацията и или пълномощно от собственика. Вписаните данни в представеното по делото копие от нотариално заверено пълномощно не го легитимират безспорно като собственик след като към него няма копие от регистрацията на фирмата. В същото време представеното копие от пълномощно не е заверено по надлежният ред за да се иска същото да бъде кредитирано като доказателство по делото.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 104г, ал.7, пр.последно от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ му е наложено административно наказание, ,имуществена санкция" в размер на 2000.00 лева за нарушение по чл. 91в, т.2,пр.1 от ЗАвП.
Съгласно така установената и приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е от легитимен правен субект, в законовия преклузивен 7-дневен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган въз основа на Заповед № РД-08-702/10.12.2013 г., с която Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е определил Директора на Регионална дирекция,Автомобилна администрация" да издава наказателни постановления за установени нарушения на Регламенти на Европейския парламент и Съвета, Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях.
Въз основа на извършената служебна проверка, съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато съществено нарушение, довело до нарушение на императивни разпоредби от ЗАНН и ограничило правото на защита на наказаното лице. Касае се за липса на изрично посочване кога, къде и как е извършено нарушението като при това не се държи сметка, че мястото на установяване в Република България е място различно от мястото на извършването му. При това не е посочено и времето на извършване, чрез конкретна дата, което бездействие лишава съдът от възможността да направи преценка относно изтекъл давностен срок. Следва да се има в предвид ,че законодателя е вменил в задължение на превозвача да съхранява в срок от деветдесет дни данните от тахографа ,като при това не е посочил ред и начин на съхранението. Допустимо е тези документи да са в самият автомобил и шофьора, които често се намира месеци на ред извън пределите на Република България в изпълнение на ежедневните задачи. Вместо това за пореден път при ясното съзнание, че липсват писмени доказателства - документи кога, къде и как сочения Ф. Т., гражданин на неизвестна държава но не и българин е извършвал превози. Твърди се, че нарушението е констатирано чрез надлежен документ но копието на този документ не е представяно на съдът за проверка и преценка. Неясно са изписани и начинът на осъществяване на нарушението. Веднъж не се съхранява информация от дигитален тахограф а втори път от картата на водача. В издаденото въз основа АУАН атакувано от жалбоподателя НП безусловно липсва място и дата на извършване на описаното нарушение. Датата на извършената проверка е нещо различно от дата на нарушения. Неотменно задължение на АНО е при извършваната проверка да събере безспорни доказателства и след преценката на същите да вземе своето решение. При това такива не се представят по делото въпреки изричното разпореждане на съдът от 16.10.2020 година.Посочване на датата на извършване на нарушението е задължителен реквизит, както за АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, съгласно разпоредбите на чл. 42, ал.1, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Това важи и за останалите доказателства по делото. С оглед констатираното противоречие между АУАН и НП, относно датата на извършване на нарушението, не може да се установи в действителност коя дата АНО приема за дата на нарушението. От обжалваното НП не става ясно защо АНО счита че не следва да се посочи данните характеризиращи автомобила , място и дата на извършване нарушението. Посочения с рег. №.КН1077ВР автомобил ако не е бил в движение и не е извършвал превози на товари за каква информация от тахограф може да става въпрос. Очевидно от това АНО не се интересува. Същото важи за цитираният лиценз ,копие от които АНО не представя по делото. Следва също да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение и същите имат характера на постановление за привличане на обвиняем. Поради това, тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др. нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити, в частност, място и датата на извършване на нарушението. В този смисъл, докато в АПК (чл. 62, ал. 2) е предвидена възможност за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, то в НПК, който на основание чл. 84 от ЗАНН е субсидиарно приложим в административнонаказателното производство, такава възможност за поправка на очевидни фактически грешки не е предвидена.
Разпоредбата на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвП предвижда, че лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача, сертификат на същият със срок на валидност пет години. В акта е посочено, че превозът е осъществен с автомобил с рег. № ***. /без да се посочват данни, кога, къде, каква е категорията му и как е извършен превоза, както и доказателствата потвърждаващи го/, като не е посочена категорията и подкатегорията на моторното превозно средство. Без конкретните доказателства как да се установи необходимостта от изискването за квалификация на водача, карта на водача, видът на тахографа монтиран в автомобила, а от там и задълженията за извлечения на информация и съхраняването и в определен срок. Ето защо следва да се приеме, че актът за установяване на административно нарушение в тази му част е издаден в нарушение на изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, тъй като нарушението е описано непълно и неточно. В наказателното постановление е преповторено описанието на нарушението, така както е очертано в акта за установяване на административно нарушение със съответните недостатъци, касаещи описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, поради което следва да се приеме, че са нарушени реквизитите посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което винаги накърнява правото на защита на нарушителя.
Събраните във въззивната инстанция доказателства не обуславят по категоричен начин правен извод за допуснато съществено административно нарушение. Според разпоредбата лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства за управлението, на които се изисква свидетелство за управление на МПС от изброените категории и подкатегории, като превозът се извършва само от водачи, отговарящи на изискването за квалификация. Предвидено е, че за съответствие с изискването министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията издава сертификат на водача със срок на валидност. Продължителността на валидност на документа е в пряка зависимост от изискването на чл. 7а, ал. 1 от ЗАвП, според което водачите, придобили необходимата квалификация, подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на познанията си на всеки пет години. Съгласно ал. 3 на чл. 7б, изискването за квалификация по ал. 1 е изпълнено, когато водачът притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно изпит. Следователно, за изпълнението на изискването на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвП водачите да притежават изискуемата квалификация, достатъчно е да са налице кумулативните предпоставки по чл. 7б, ал. 3 от ЗАвП. Издадения сертификат за квалификация по чл. 7б, ал. 1, изр. второ ЗАвП само улеснява доказването им. Същевременно чл. 7б, ал. 2 ЗАвП изрично определя, че сертификат се издава на водач, притежаващ удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение по смисъла на ал. 3 и ал. 4. Посоченото ясно очертава задълженията относно картата на водача. Очевидно е ,че тя няма как да се свързва с показания на тахограф. Картата на водача , дава информация като очертава границите на неговата компетентност като водоч на автомобила. При издаването на оспореното НП № 42-0001345/21.08.2020 г., вместо да изследва по отделно наличието на предпоставките по чл. 7б, ал. 1, изр.2 от ЗАвП, АНО се е задоволил да ги смеси с тези по чл. 91в,т.2 пр.1 от ЗАвПр и то чрез формалната констатация, че „НБ Къмпани“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „***“ № ** на 20.02.2020 година, притежаващ лиценз на Общността с № 219708/20.08.2018 г., като лице по чл. 2, ал. 1 (превозвач) от Наредба № 17742 от 11.07.20017г.за международен превоз на пътници и товари е извършило визираното в атакуваното НП нарушение. Няма как седалището на фирмата и датата на проверката да имат отношение към видът, категорията на автомобила, времето, място и начин на управляване на същия и произтичащите от това задължения.
Както се посочи по-горе в мотивите, карта на водача се издава именно на водач, притежаващ удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение по смисъла на ал. 3 и ал. 4. Затова след като не е изяснено какъв статут има този водач, назначаван ли е във фирмата и каква работа е следвало да изпълнява не може да се твърди, че той няма карта на водача и че не е създал извлечения от тахографа или картата на водача. Факт е, че за да се съхранява нещо, то следва да съществува в правният мир по определен начин, и чак след като не го намираме можем да твърдим, че не е съхранено. По силата на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, АНО е бил длъжен да извърши разследване на спорните обстоятелства. Като не е сторил това, АНО е издал оспореното НП при неизяснена фактическа обстановка и при отсъствието на безсъмнена установеност на административно нарушение по чл. 91в, т. 1, пр.1 от ЗАвП.
По делото е направено своевременно искане за присъждане на сторени по делото разноски. Съдът в предвид проведените поредица от заседания по вина на АНО- неявяване на редовно призовани свидетели без основателна причина следва да съобрази размера на разноските.
Поради изложените съображения оспореното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО: НП №42-0001345/21.08.2020 година на Директор РД „АА” гр. София, с което на „ НБ Къмпани“ ЕООД, представлявано от Б. К. с адрес гр. Кюстендил, ул. „***“ № **, ет. за извършеното нарушение на чл.91,т.2 пр. последно от ЗАвПр. на основание чл.104, ал7, пр.последно от ЗАвПр във вр. с чл. 53 от ЗАНН , е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 2000,00 лв./две хиляди лева /.
ОСЪЖДА- РД „АА” гр. София, да заплати сторените по делото разноски в размер на 300-триста лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Кюстендилски административен съд, по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: