Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 56 14.01.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XXII-ри административен
състав,
на шести януари две хиляди и дванадесета година,
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г.С.
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 1308 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на В.И.Д.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, Търговски център „Сити пойнт“, ет. 1, офис
35 против Заповед № ЗД/Д-А-138 от 27.05.2019 г. на Директор на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Бургас, с която на основание чл.29, т.6 от ЗЗДт е
прекратено настаняването на малолетната З. Б. К. в семейството на роднини –
жалбоподателката Д., която е баба по майчина линия и е върнато в биологичното
семейство на бащата Б.Д.К..
В жалбата се излагат твърдения и аргументи,
според които заповедта е незаконосъобразна поради неспазване на установената
форма, допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалноправни норми и с целта на закона.
Ответникът счита, че жалбоподателят няма
правен интерес от оспорването, а по същество жалбата следва да бъде отхвърлена
като неоснователна и недоказана. Ангажира доказателства.
Ответникът счита, че жалбоподателят няма
правен интерес от оспорването, а по същество жалбата следва да бъде отхвърлена
като неоснователна и недоказана. Ангажира доказателства.
Заинтересованото лице, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за отхвърляне на жалбата, счита че не са
налице основания за оспорването й в ЗЗД, както и че заповедта е
законосъобразна. Ангажира доказателства.
С оглед представените доказателства съдът от
фактическа страна установи следното:
Със заповед № Д-А-154/20.07.2018г. (л.43), на
основание чл.26, ал.1, вр. с чл.27, ал.1 и чл.25, ал.1, т.3 и т.4 от ЗЗДт,
директорът на дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас настанил временно
малолетната З. Б. К. в семейството на роднини (баба по майчина линия) за срок –
до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДт.
След постановяване на заповедта за временно
настаняване органът сезирал Районен съд – Бургас с искане съдът да постанови
решение, с което малолетната З. Б. К., родена на ***г., ЕГН ********** да бъде
настанена в семейството на нейната баба по майчина линия – В.И.Д.. В искането
директорът посочил, че майката на детето – К. Д. е починала през март месец
2018г., а бащата на детето е с постановени мерки по съдебно решение по ЗЗДН,
сред които включително и забрана на бащата, поради осъществено насилие спрямо
малолетната, да я приближава за срок от шест месеца, считано от 16.07.2018г.
Директорът посочил още, че като дете само с един родител – баща, който пък е с
ограничени мерки спрямо детето, същото се явява дете в риск и спрямо него
следвало да бъдат приложени мерки за закрила включително настаняване временно в
семейството на своята баба.
По искането е
постановено решение № 2678/21.12.2018г. по гр.д. № 6102/2018г. на Районен съд –
Бургас (л.36), с което съдът настанил малолетното дете в семейството на нейната
баба по майчина линия – В.И.Д. и определил режим на лични отношения между
детето и неговия баща.
Бащата Б.К. обжалвал
решението на районния съд пред Окръжен съд – Бургас. По жалбата било образувано
гр.д. № 256/2019г. по описа на съда. Видно от протокол от публично съдебно
заседание от 08.04.2019г. (л.18) съдът докладвал постъпили по делото социални
доклади от дирекция „Социално подпомагане“ – Габрово (л.24) и от дирекция
„Социално подпомагане“ – Бургас (л.22). С оглед изводите в докладите,
процесуалният представител на дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас заявил,
че към датата на заседанието са отпаднали основанията за настаняване на детето
в семейство на близки, тъй като бил налице родителски капацитет у бащата на
детето и в семейството му липсвал риск за отглеждане на малолетната З. К. С
тези аргументи, в рамките на съдебното заседание, оттеглил молбата за
настаняване. Съдът уважил молбата за оттегляне на искането за настаняване, като
изложил мотиви, че по отношение на бащата била в сила мярка за защита по реда
на ЗЗДН, която в хода на съдебното производство пред първата инстанция е
отпаднала поради изтичане на срока. Именно наличието на такава мярка
препятствала бащата да полага грижи за детето си, но с отпадане на това
ограничение били възстановени правата и задълженията на родителя и възможността
да ги упражнява. С тези мотиви окръжният съд обезсилил решение №
2678/21.12.2018г. по гр.д. № 6102/2018г. на Районен съд – Бургас и прекратил
производството по молба на дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас за
настаняване на детето З. Колева в семейството нейната баба по майчина линия.
Бабата на детето В.И.Д.
обжалвала определението на Окръжен съд – Бургас пред Апелативен съд – Бургас. С
определение № 158/20.05.2019г. по гр.д. № 166/2019г. (л.60) апелативният съд
оставил частната жалба без разглеждане и прекратил производството по делото. В
мотивите е посочено, че бабата, при която детето е настанено не е активно
процесуално легитимирана да обжалва съдебното решение. Такива са молителят,
инициирал съдебното производство или прокуратурата и родителите на детето.
Според съда роднините, при които детето е настанено следвало да бъдат изслушани
с цел установяване доколко настаняването отговаря на интересите на детето, но
същите не са страни в производството и нямат право да обжалват акта на съда.
Въз основа на
постановените съдебни актове, на основание чл.29, т.6 /погрешно посочена ал.6/
от ЗЗД (с отпадане на основанията по чл.25, ал.1),
директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ постановил процесната заповед, с
която разпоредил прекратяване настаняването на детето в семейството на роднини
(баба на детето по майчина линия) и връщане в биологичното семейство на бащата.
По делото са
разпитани двама свидетели-свидетелката Д. П.-сестра на жалбоподателката и
свидетелката Г.К.-майка на заинтересованата страна Б.К..
В показанията на
свидетелката П. се сочи, че жалбоподателката е помагала в грижите за детето З.,
като след смъртта на племенницата й, сестра й ги е поела изцяло. След като
детето било предоставено на бащата свидетелката и жалбоподателката отишли в с.Копчелиите,
за да го видят. Детето било в окаяно
облекло, със скъсани обувки, мръсна уста,
стресирана, не ни гледала в очите, не отговаряла на никакви въпроси. Бащата
миришел на алкохол и се заяждал, като не искал да приеме занесените от тях
дрехи и играчки за детето. Следващата неделя пак отишли, тогава заинтересованата страна Б.К.
започнал да ги гони, бил неадекватен. Майката К., докато била жива, поискала от
леля си –свидетелката П. да се погрижи за него детето, тъй като бащата има
проблем с алкохола и наркотиците и се страхува да го повери на него. По тези
съображения, свидетелката П. е споделяла с майката на детето К., че иска да
осинови З..
Свидетелката
К. посочва, че е помагала за лечението на майката на детето К.. Откакто детето
живеело с баща си се чувствало много добре, имало документ в някои от делата,
декларация от К., че преотстъпва детето на сестрата на майка си – Д. П., било
написано като завещание. Към момента детето посещавало детска градина „Радост“
в гр. Габрово. Присъствала е при втората среща с детето и жалбоподателката, по
време на която свидетелката П. се е държала непристойно, като й казала че не е
добра баба, че синът й е пиян, обещали подаръци на детето, но нищо не донесли.
По делото е
постановено определение № 1964 от 19.09.2019г. по адм.д.№1308 по описа за
2019г., с което жалбата е оставена без разглеждане и производството е
прекратено на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК. Определението е отменено с
определение № 16181 от 28.11.2019г. по адм.д.13221/2019г. по описа на ВАС, като
е прието че са налице двете абсолютни положителни процесуални предпоставки по
чл.159, т.1 и т.4 от АПК делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и
постановеното определение на ВАС намира, че жалбата
е процесуално допустима, подадена в срока по
чл.149,ал.1 от АПК, от страна, която има правен
интерес от оспорването.
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК, Съдът следва да се произнесе по законосъобразността на
обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява
дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва закона.
Съгласно
чл.27, ал.1 от ЗЗД
(Временно
настаняване по административен ред), настаняване на
дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга –
резидентен тип или в специализирана институция се извършва със заповед на
директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето.
Съгласно
чл.27, ал.2 от ЗЗД,
в едномесечен срок от издаването на заповедта по ал.1 дирекция „Социално
подпомагане“ прави искане до районния съд по настоящия адрес на: 1. детето –
при спешни мерки; 2. родителите – във всички останали случаи.
Съгласно
чл.28, ал.1 от ЗЗД
(Настаняване по съдебен ред), исканията за настаняване на дете в семейство на
роднини или близки, в приемно семейство, социални услуги – резидентен тип и в
специализирана институция са подсъдни на районния съд по настоящия адрес на
детето. Според ал.4 от същата разпоредба, съдът се произнася в едномесечен срок
с решение, което се обявява на страните и се изпълнява незабавно.
Редът
за прекратяване на настаняването е уреден в чл.30, ал.1 от ЗЗД,
съгласно който, настаняването се прекратява от районния съд по искане на
приемното семейство, на семейството на роднини или близки, на дирекция
„Социално подпомагане“, на родителите на детето или на прокурора, освен в
случаите по чл.29, т.4, 5, 7, 10 и 11.
Съгласно
чл.30, ал.3 от ЗЗД,
решението на районния съд може да се обжалва пред окръжния съд. Обжалването не
спира изпълнението. Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Съгласно
чл.30,
ал.4 от ЗЗД, решението за прекратяване на настаняването се изпълнява
по административен ред.
Оспорената заповед е издадена на основание чл. 29, т.6 от Закона за закрила на детето. В нормата на чл.30 от ЗЗД е посочен компетентният да прекрати
настаняването орган. В първия случай по ал.1 на същата разпоредба компетентен е
районният съд, но в точно определени хипотези, сред които не е чл.29, т.6 от ЗЗД,
а в другия по ал.2 на същата разпоредба прекратяването на настаняването на детето може да бъде извършено
временно от Дирекция "Социално подпомагане" до произнасянето на съда.
Дирекциите "Социално подпомагане" се ръководят от директор, а не е
спорно по делото, че лицето издало процесната заповед, към този момент е
заемало именно длъжността Директор на Дирекция "Социално
подпомагане", гр. Бургас. Изцяло в рамките
на предоставената му компетентност директорът на дирекция „Социално
подпомагане“ – Бургас е издал заповед за временно настаняване на малолетното
дете в семейството на роднини (баба по майчина линия). С оглед императивната
разпоредба на чл.27, ал.2 от ЗЗД,
в едномесечен срок от издаването на заповедта органът направил искане до
районния съд по настоящ адрес на детето за настаняване по реда на чл.28 от
ЗЗДт. Съдът се произнесъл с решение за настаняване, което, с оглед интереса на
детето, на основание чл.28, ал.4 подлежи на предварително изпълнение, но не е
влязло в сила и може да бъде обжалвано. Това решение било обжалвано и
обезсилено с влязъл в сила съдебен акт – определение по гр.д. № 256/2019г. (л.64) на Окръжен
съд– Бургас. Настоящият съдебен състав намира, че влязлото в сила решение, с
което е обезсилено решението на Районен съд за (постоянно) настаняване на
детето реда на чл.28 от ЗЗДт означава, че
юридическият факт на настаняването не е настъпвал. Обезсилването е мотивирано с
отпадане на основанията за настаняване в семейството на роднини изобщо. В този
смисъл от момента на влизане в сила на горепосоченото решение, с което е обезсилено
решението на Районен съд – Бургас за настаняване на детето в семейството на
баба му, е било прекратено и временното настаняване постановено със заповедта
на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, т.е. оспорения
административен акт няма предмет.
За
разлика от временното настаняване, което се извършва по административен ред,
настаняването на
дете в семейство на роднини се извършва от съда. Прекратяване на настаняването
също се извършва със съдебен акт, но за да бъде прекратено това настаняване,
следва такова да е било постановено от съда, с влязъл в сила съдебен акт. В
случая такъв не е налице. С други думи в компетентност на административния
орган е предоставено произнасяне единствено относно временното настаняване в
семейството на роднини, но постоянното настаняване и неговото прекратяване
(именно в хипотезата на чл.29, т.6 от ЗЗДт) е изцяло в компетентността на съда.
Т.е. съдебният акт, с който се прекратява настаняването е актът, който ще
засегне правната сфера на лицата. В случая, при липса на влязъл в сила съдебен
акт за настаняване, респективно на съдебен акт за прекратяване на
настаняването, директорът на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Бургас е издал процесната заповед, с която е постановил
прекратяване на настаняването и връщане на детето в биологичното семейство на
детето, при липса на предмет и изцяло извън предоставената му от закона
компетентност.
Предвид
изложеното съдът намира, че заповед № ЗД/Д-А-138 от 27.05.2019 г. на директор
на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас е нищожен административен акт,
постановен при липса на компетентност и липса на предмет.
Отделно от изложеното, в
изпълнение на изискванията да се разгледа в пълнота административния акт, по
всички основания за оспорване, Съдът намира следното:
Оспорената заповед не отговаря на
изискванията за форма предвидени в чл. 59, ал.2 от АПК, освен че е издадена в писмена форма, липсват фактически
и правни основания за издаването й. Не са
изложени всички факти, имащи значение за постановяване на административния акт,
както и правното основание не е пълно.
В чл. 29 от закона изчерпателно са посочени
предпоставките, при наличието на които настаняването извън
семейството се прекратява, като по т. 6 се свежда до отпадане на
основанията по чл. 25, ал. 1 от ЗЗДт. Ако
се вземе предвид заповедта за временно настаняване от нея се установява, че
основанието за временно настаняване е чл.25, ал.1, т.3 и т.4 от ЗЗДт, където в
т. 3 е посочено „родители, настойници или попечители се намират в трайна
невъзможност да отглеждат детето“ и в
т.4. „когато детето е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна
опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие“. Посочените основания за прекратяване следва
да се прилагат, като се има предвид че директорът може да настанява дете извън
семейството, да прекратява настаняването или да променя мерките ВРЕМЕННО само в
случаите на предстоящо или висящо съдебно производство. В настоящата хипотеза
при приключило съдебно производство временното настаняване се прекратява с
влизане в сила на решението на съда. Единствено до приключване на съдебното
производство дирекция "Социално подпомагане"
може да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да
приеме друга временна мярка за закрила, ако по този начин се осигурява
най-добрият интерес на детето.
В този смисъл не се държи сметка за отпадане на
основанието по чл.29, т.6 вр. с чл.25, ал.1, т.3 и т.4 от ЗЗД. Молбата на
Дирекция „Социално подпомагане“-Бургас за настаняване на детето при
жалбоподателката е оттеглена, което е изцяло в правомощията им, и съдебното
производство е прекратено, а решението на районния съд за настаняване на детето
е обезсилено, т.е настаняване от съда не се е осъществило.
В жалбата е посочено, че не е ясно как са отпаднали
основанията по чл.25 от ЗЗД, както и как ДСП-Бургас са стигнали до извода, че
бащата притежава необходимите качества и условия да полага грижи за дъщеря си.
Съдът счита, че предмет на разглеждане в настоящото производство не е
родителския капацитет на бащата на детето, поради което намира за неотносими
направените твърдения в тази посока. В §1, т.11 от ЗЗДт е дадено легално
определение на „дете в риск“, както и подробно е регламентирана процедурата,
която следва да бъде изпълнена при наличието на съответните предпоставки. В
настоящото производство не са предмет на разглеждане тези обстоятелства.
Наличието на всички изложени в жалбата обстоятелства и тяхното установяване
биха могли да послужат за иницииране на ново производство и ако е необходимо
съответни мерки за закрила на детето. В чл.128 от СК е налична процедура за
осъществяване на лични отношения между детето и бабата с решение на районния
съд, при затрудняването им от страна на родителя, от която жалбоподателката би
могла да се възползва.
Съдът намира че не са спазени и материалноправните изисквания при издаване на заповедта.
Предвид
изложеното съдът заповед № ЗД/Д-А-138 от 27.05.2019 г. на директор на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Бургас е нищожен административен акт, постановен при липса
на компетентност и липса на предмет.
По отношение на разноските
Видно от материалите по делото адв. П. е упълномощен от
жалбоподателката за осъществяване на процесуално представителство по настоящото
дело. В съдебно заседание на 06.01.2020г. от адв. П. е направено искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата. В представеното пълномощно не е посочен чл. 38 от Закона за
адвокатурата, нито обстоятелство, което да е основание за безплатно процесуално
представителство, нито е приложен и договор за правна защита и съдействие.
Упражняването на правото за присъждане на адвокатско възнаграждение за
предоставяне на безплатна правна помощ и съдействие е свързано с представянето
на писмен договор със страната, в което да е вписано някое от основанията по
чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата / определение № 11057 по адм.д.№ 10184/
2017 г. на ВАС, определение № 12518/ 18.10.2017 г. по адм.д.№ 10142/2017 г. на
ВАС/. В настоящия случай не е представен договор, в пълномощното не е посочен
безплатния характер на процесуалното представителство и основанието по чл. 38,
ал. 1 от ЗА, поради което не са налице предпоставките за присъждане на
възнаграждение в полза на адвоката и искането следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд гр.Бургас,
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед № ЗД/Д-А-138 от 27.05.2019 г.
на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. П.П. за
присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: