Определение по дело №11946/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2827
Дата: 23 януари 2023 г. (в сила от 23 януари 2023 г.)
Съдия: Аспарух Емилов Христов
Дело: 20221110111946
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 март 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2827
гр. С., 23.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110111946 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от
„Т.Б.“ АД, искова молба против Н. А. И., с която са предявени искови претенции с
правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, с искане да се постанови
решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: 603,11 лв., представляваща непогасен остатък от дължим за м.10.2018 г. наем за
ползване на недвижим имот, 740,00 лв., представляваща непогасен остатък от дължим
за м.11.2018 г. наем за ползване на недвижим имот съгласно Договор за наем от
16.10.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от дата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение 24.08.2021 г. до окончателно
изплащане на вземането и сумата от 378,85 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 16.10.2018 г. до 23.08.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 07.09.2021 г. по ч.гр.д. 48958/2021 г. по описа на СРС, 180-ти състав.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:
1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че между
страните е сключен Договор за наем на недвижим имот от 16.10.2018 г., по силата на
който в качеството си на наемодател е предоставил на ответника за временно и
1
възмездно ползване А. № 2, находящ се в гр. С., р-н О., бул. „.М.“ № 47, ет. * срещу
месечна наемна цена в размер на 740,00 лева. Сочи, че с приемо-предавателен
протокол от 20.09.2018 г. е предадено държането на имота. Твърди, че считано от
16.10.2018 г. наемателят е в неизпълнение на задълженията си за плащане на месечната
наемна цена и разходите, свързани с ползването на наетия имот за месеците октомври
и ноември 2018 г., както и че дължи лихва за забава, начислена върху неиздължената
месечна наемна цена за периода на забавата. Аргументира, че с Покана за доброволно
изпълнение с Изх.№ **-**-****/10.05.2021 г., връчена на ответника чрез ЧСИ Р.М. с
peг. № *** на КЧСИ и РД СГС, по реда на чл. 47, ал. 1, изр. последно от ГПК, е
предоставен 14 дневен срок за погасяване на натрупаните задължения по Договора,
като с поканата ответникът е бил уведомен и за това, че Договорът се счита за
прекратен, считано от 20.11.2018 г., както и че със заплатения депозит при
сключването на договора в размер на 740,00 лв., са погасени негови задължения /12,59
лв. към „С.В.“ АД; 538,52 лв. към „ЧЕЗ Е. Б-я“ АД; 52,00 лв. такси за поддържка и
управление на ЕС и 136,89 лева част от дължимия за м.10.2018 г. наем/. Сочи, че
ответникът не е изпълнил задълженията си в предоставения срок, поради което моли за
уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначения от съда особен представител, с който предявените искове
се оспорват като неоснователни. Ответникът оспорва наличието на облигационни
отношения между страните, породени от договор за наем. Моли за отхвърляне на
исковете.
2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени по
реда на чл. 422 ГПК са искови претенции с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива.
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти.
По исковете с правно основание чл. 232, ал.2, предл. първо ЗЗД:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже възникването
на облигационно отношение между него и ответника по валиден договор за наем, по
силата на който ищецът е предал на ответника държането на процесния имот и за
ответника е възникнало задължението за плащане на наемна цена, както и размера на
уговорения наем.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

2
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищцовото дружество, че в негова тежест е да докаже по делото пълно
и главно възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по
делото.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 48958/2021 г. по описа на СРС, 180-ти състав.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред
за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 17.03.2023 г. от 10.45 часа,
за които дата и част да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
проекта за доклад по делото на страните, а на ищеца – и препис от отговора на
ответника, като същите могат да изразят становище и да ангажират доказателства най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3