Р Е
Ш Е Н
И Е
№:1156 21.10.2022 г. гр.
Бургас,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХХV-ти състав
На двадесет и първи октомври, две хиляди
двадесет и втора година
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Тодор Икономов
Секретар:
Вяра Стоянова
като
разгледа докладваното от Тодор Икономов
административно
дело № 851 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 186,
ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс / АПК /.
Образувано е по жалба от „Специализирана
болница за рехабилитация Мари“ ООД /„СБР Мари“ ООД/
с ЕИК: ********, подадена против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-17-0087328 от 15.03.2022
г., издадена от началника на Отдел "Оперативни дейности" Бургас,
Дирекция "Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален
контрол" при Централно управление на НАП, потвърдена с Решение №
ГДФК-29/11.04.2022 г. на директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С оспорената заповед, на дружеството
жалбоподател, на основание чл. 186, ал.
3 във връзка с, ал. 1, т. 1, буква "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е
наложена принудителна административна мярка /ПАМ/- запечатване на търговски
обект – център за профилактика и рехабилитация, находящ се в: гр. Несебър,
местност „Кокалу“, стопанисван от „СБР Мари“ ООД, и забрана за достъп до него
за срок от 14 дни.
В жалбата си оспорващият твърди, че издадената
заповед е незаконосъобразна като постановена при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. По подробно изложени в жалбата
доводи, моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият,
редовно призован, се представлява от адв. Н..
Административният орган, редовно
призован, не се явява в съдебно заседание, и не изпраща процесуален
представител
Административният съд, след като
обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становището на административния
орган, събраните по делото относими към спора доказателства и извърши проверка
за законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване е ЗНПАМ №
ФК-17-0087328 от 15.03.2022 г., издадена от началника на Отдел "Оперативни
дейности" Бургас, Дирекция "Оперативни дейности", Главна
дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на НАП, потвърдена
с Решение № ГДФК-29/11.04.2022 г. на директора на Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С оспорената заповед, на
дружеството жалбоподател, на основание
чл. 186, ал. 3 във връзка с, ал. 1, т. 1, буква "а" и чл. 187, ал. 1
от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/- запечатване на
търговски обект – център за профилактика и рехабилитация, находящ се в: гр.
Несебър, местност „Кокалу“, стопанисвано от „СБР Мари“ ООД, и забрана за достъп
до него за срок от 14 дни.
На 10.03.2022 г. в 12:11 часа, в
хода на извършена проверка на търговски обект – център за профилактика и
рехабилитация, находящ се в: гр. Несебър, местност Кокалу, стопанисван от
жалбоподателя, е установено, че при извършена контролна покупка на два лечебни
масажа на обща стойност 120 лева, заплатени в брой от проверяващия екип преди
легитимация, не е издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в
обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки
при плащането на стоката. Сумата е заплатена от Венцислав Кирилов Трифонов,
инспектор по приходите, а плащането е прието от Р.П.М. – медицински секретар.
След легитимация на органите по приходи, от фискалното устройство е отпечатан
дневен финансов отчет, видно от който горепосочената продажба не е отразена
като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Резултатите от проверката са
обективирани в Протокол за извършена проверка серия АА № 0087328 от 10.03.2022
г. (л. 24 от делото), съставен на основание чл. 50 и чл. 110, ал. 4 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Въз основа на установените факти,
административният орган е приел, че оспорващият не е спазил реда и начина за
издаване на съответен документ за продажба, с което е нарушил чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., и
което е основание по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС
за прилагане на ПАМ, поради което и на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е
наложил процесната мярка.
За издаване на заповедта и срокът на
наложената ПАМ са изложени мотиви, че същият е определен в рамките на
оперативната самостоятелност на административния орган, като са взети предвид
тежестта на нарушението и последиците от него, вида и характера на търговската
дейност, среднодневните обороти, декларираните финансови резултати по години,
включително и констатираното при проверката наличие на касова разлика в размер
на 140 лева между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ.
Административният орган е приел, че създадената организация на работа позволява
част от оборота да не се отчита през фискалното устройство и липсва организация
за създаване на условия, търговския обект да се ръководи и в съответствие с
изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Изложил е мотиви, че
невъзможността да се проследяват реализираните обороти обосновава
необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като се
предотврати възможността за извършване на нови нарушения.
По делото е разпитана като свидетел Р.
Петкова М. – служител в „СБР Мари“ ООД, която е присъствала по време на извършване
на проверката и е приела плащането на услугите, за които не е издаден касов
бон. Същата заявява, че е допуснала грешка като не е издала касова бележка, тъй
като бързала да приключи с клиентите, поради обстоятелството, че е получила
обаждане от старческия дом, където е настанена майка й, която е изпаднала в
кома. Свидетелката разяснява и механизма
на издаване на касова бележка при извършване на услугите предлагани в центъра
за профилактика и рехабилитация. Настоящият състав кредитира така дадените
свидетелски показания като достоверни и съответстващи с останалите събрани
доказателства по делото.
При така изложените фактически
данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 168,
ал. 1 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспорената заповед на началника на отдел
"Оперативни дейности" - Бургас, Дирекция "Оперативни дейности",
ГД "Фискален контрол" в Централно управление на НАП, е издадена от
компетентен орган с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и правомощията,
предоставени му със Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. (л.57), издадена от изпълнителния
директор на НАП. По делото е приета като доказателство и Заповед №
580/01.10.2021 г. на изпълнителния директор на НАП (л.56), с която е наредено
издателят на процесната ПАМ – Атанас Кафеджиев да изпълнява длъжността началник
отдел в отдел „Оперативни дейности“ - Бургас Дирекция "Оперативни
дейности", ГД "Фискален контрол" в Централно управление на НАП.
При издаване на заповедта е спазена
установената от закона форма. В чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е предвидено, че
принудителната административна мярка се прилага с мотивирана заповед на органа
по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Следователно
процесната заповед следва да отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа
фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в
заповедта. Процесната заповед съдържа задължителните законоустановени
реквизити- наименование на органа, който я издава, наименование на акта,
адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата,
начин и срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалване, и подпис на
физическото лице, персонализиращо административния орган.
Не се установява в
производството по издаване на оспорената заповед да са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи нейната
незаконосъобразност. В съответствие с чл. 35 от АПК, органът е постановил
оспорената ПАМ, след като е изяснил релевантните факти и обстоятелства.
Оспореният административен акт е
издаден и в съответствие с материалния закон.
Налице са материалноправните
предпоставки за налагане на ПАМ.
Съгласно разпоредбата на чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба
по чл. 118. С чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е разпоредено задължение за всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Със сходно съдържание е и разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин. В чл. 25, ал. 1, т. 1 от посочената Наредба е предвидено,
че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се
издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите,
когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съгласно чл. 25, ал. 6 от Наредбата,
фискалната касова бележка в случаите по, ал. 1 се издава при извършване на
плащането, като лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на
плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.
От събраните по делото доказателства
е установено по несъмнен начин, че оспорващият търговец не е изпълнил
задължението, вменено с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ,
както и че е нарушил императива на чл. 25, ал. 1, т. 1 от същия нормативен акт,
като не е издал фискална касова бележка от фискалното устройство за извършена
продажба. Това обстоятелство е удостоверено от Протокол за извършена проверка в
обекта Серия АА № 0087328 от 10.03.2022 г., който е съставен по установения
ред, в предписаните, съобразно чл. 50, ал. 2 от ДОПК, форма и съдържание и от
компетентни длъжностни лица. Протоколът е официален документ и се ползва с материална
доказателствена сила. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ДОПК,
протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или
служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и
пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства.
Констатациите в протокола не са оборени от установените факти и събраните
доказателства в хода на съдебното производство. В същия е удостоверено, че при
заплащане на сумата не е издадена фискална касова бележка от монтирано и
работещо в обекта фискално устройство. Това обстоятелство се установява и от
дневния финансов отчет, отпечатан от фискалното устройство, видно от който
процесната продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален
бон. Обстоятелствата по извършената контролна покупка: закупени услуги, плащане
на сумата, приемане на плащането, са
описани в достатъчна степен в оспорената ЗППАМ. В случая, неизпълнението
на законовото задължение за издаване на фискален касов бон се потвърждават и от
събраните свидетелски показания. Видно от същите, служителката Р.М. сама
потвърждава, че е допуснала грешка като не е издала съответната касова бележка
от регистрираното в търговския обект фискално устройство. Действително, в
момента на извършване на проверката, М. може да е била разстроена от
информацията, която е получила от старческия дом, където е настанена майка й, и
да е бързала да приключи с обслужването на клиентите, но това обстоятелство не
я освобождава от законовото и задължение да издава фискален бон за всяка
извършена продажба.
Предвид на изложеното следва да се
приеме, че са налице всички предпоставки за налагане на принудителна
административна мярка. След като в случая за извършеното плащане не са издадени
нито фискален бон от фискално устройство, нито касова бележка от кочан,
правилно е прието, че е налице посоченото нарушение на нормата на чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. По делото не са ангажирани доказателства,
опровергаващи констатациите на органите по приходите, които при констатирани нарушения, състоящи се в неспазване на
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба действат в условията
на обвързана компетентност и нямат право на преценка дали да приложат или не
регламентираната в ЗДДС принудителна административна мярка.
Не могат да бъдат споделени изложените в
жалбата доводи, че в случая налагането на ПАМ не съответства на предвидените в
чл. 22 от ЗАНН цели и на регламентирания в чл. 6, ал. 2 от АПК принцип на
съразмерност.
Издаденият акт е достатъчно
мотивиран по отношение на определения от органа срок на наложената мярка. С
процесната ПАМ се цели предотвратяване на административни нарушения, като при
определяне на срока са съобразени вида и характера на извършваната търговска
дейност, констатираното наличие на касова разлика между наличните парични
средства в касата и тези, маркирани във ФУ, среднодневните обороти, както и декларираните
финансови резултати за предходните години. В тази връзка и предвид установената
касова разлика /която според настоящия съдебен състав е индиция, че процесното
нарушение не е единичен случай, макар и да се има предвид само датата на
извършване на проверката/, следва обоснования извод, че наложената мярка е
съразмерна с извършеното нарушение. В случая е съобразена и невъзможността за
проследяване на реализираните обороти, което създава предпоставки с това си
поведение дружеството да накърнява обществения интерес и фискалната политика,
укривайки част от реализираните продажби. Целта на процесната ПАМ е превантивна
- да се защити общественият интерес, като се предотврати възможността за нови
подобни нарушения от страна на търговското дружество, с които се нанасят вреди
на фиска. Следва да се приеме, че съществува възможност за извършване и на
друго нарушение от същия вид и тази възможност съдът намира за мотивирана и
фактически обусловена от конкретните обективни дадености във връзка с
неправомерното поведение на оспорващия по отношение на неиздаването на фискален
бон за всяка продажба. Доводите изложени
в жалбата по отношение на характера на извършваната дейност са неотносими към
законосъобразността на процесната мярка. Упражняването на търговска дейност
обосновава високи професионални познания по отношение на фискалното
законодателство и свързаните с него задължения, което прави несъстоятелни
възраженията за случаен характер на допуснатото нарушение. Описаните в оспорената
заповед фактически обстоятелства са напълно достатъчни да обосноват налагането
на ПАМ за 14- дневен срок, като в тази част обжалваният административен акт е
надлежно мотивиран.
Оспорената заповед съответства и на
чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях. Както беше споменато по-горе в изложението, при налагането на ПАМ по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС, органът по приходите действа при обвързана компетентност и
няма право на избор дали да наложи или не съответната мярка.
След като наложената ПАМ запечатване
на обекта за срок от 14 дни е законосъобразна, законосъобразна се явява и
разпоредената забрана за достъп до обекта, на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
С оглед на изложеното, приложената
от административния орган ПАМ е законосъобразна.
В гореизложения смисъл е и
практиката на Върховен административен съд на Република България: Решение №
4728 от 17.05.2022 г. по адм. д. № 8318/2021 г., I о.; Решение № 4067 от
28.04.2022 г. по адм. д. № 7456/2021 г., VIII о.; Решение № 3255 от 06.04.2022
г. по адм. д. № 6700/2021 г., I о.; Решение № 3064 от 01.04.2022 г. по адм. д.
№ 6973/2021 г., VIII о.; Решение № 2745 от 23.03.2022 г. по адм. д. № 952/2022
г., I о.; Решение № 2068 от 04.03.2022 г. по адм. д. № 6529/2021 г., I о. и др.
По изложените съображения,
оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията
на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК, оспорващият следва да бъде осъден да заплати
на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Бургас
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Специализирана болница
за рехабилитация Мари“ ООД с ЕИК: **********, подадена против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-17-0087328 от
15.03.2022 г., издадена от началника на Отдел "Оперативни дейности"
Бургас, Дирекция "Оперативни дейности", Главна дирекция
"Фискален контрол" при Централно управление на НАП, потвърдена с
Решение № ГДФК-29/11.04.2022 г. на директора на Дирекция „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
„Специализирана болница за рехабилитация
Мари“ ООД с ЕИК: ************, да заплати на Национална агенция за приходите
сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: