№ 91280
гр. София, 29.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:А.И.И
като разгледа докладваното от А.И.И Частно гражданско дело №
20221110142839 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Подадено е заявление от "..." ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу Т. А. М. за сумата от 450 лева представляваща главница
по Договор за предоставяне на кредит от разстояние от 19.05.2021 г., сумата 39,60 лева,
представляваща договорна лихва за периода 19.05.2021 г. - 17.08.2021 г., сумата 32 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 17.08.2021 г. - 29.04.2022 г. и сумата 164,16
лева, представляваща неустойка по чл. 3 от договора.
В т. 12 от заявлението кредиторът е посочил, че претендира неустойка по чл. 3 от
договора. Същата е начислена заради неизпълнение на задължение на заемателя да
предостави обезпечение по договора в 3-дневен срок от получаване на заемната сума, а
именно предоставянето на банкова гаранция или 2 физически лица – поръчители,
отговарящи на посочените в чл. 3, ал. 1, т. 2 от договора условия.
При така изложените в заявлението обстоятелства съдът намира, че искането за
издаване на заповед за изпълнение за сумата в размер на 164,16 лв., представляваща по чл. 3
от договора, следва да бъде отхвърлено, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заповедният съд е длъжен служебно
да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави.
Съдът приема, че поставените от кредитора изисквания за предоставяне от длъжника
на обезпечение и начисляване на неустойка, в случай че не изпълни това изискване, са
прекомерни и противоречат на закона и добрите нрави – след като задължението за
предоставяне на обезпечение не бъде изпълнено от длъжника, като последица от това
неизпълнение кредиторът да получи претендираната неустойка. Само въз основа на
твърденията на кредитора, изложени в заявлението по чл. 410 ГПК, може да се направи
категоричният извод, че процесната неустойка, така, както е била уговорена, излиза извън
присъщите по закон обезпечителна и обезщетителна функции, доколкото още към
1
момента на уговарянето , с оглед обстоятелствата, обуславящи дължимостта , с нея се
цели постигане на забранен от закона правен резултат, а именно - цели се неоснователно
обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, което я прави прекомерна и
противоречаща на добрите нрави. В противоречие с добрите нрави е и самото основание,
при неизпълнение на което е уговорено да се дължи неустойка – неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение, а именно осигуряване на поръчители.
По изложените съображения заявление с вх. № 3288 от 16.06.2021 г., подадено от "..."
ЕООД, следва да се отхвърли в частта, в която е направено искане за издаване на заповед за
изпълнение за сумата в размер на 164,16 лв. - неустойка по чл. 3 от договора.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 3288 от 16.06.2021 г., подадено от "..." ЕООД, в
частта, в която е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по отношение на длъжника Т. А. М. за сумата от 164,16 лв., представляваща
неустойка по чл. 3 от договора.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2