№ 178
гр. Благоевград, 22.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500013 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413 ал. 2, във вр. чл. 274 и следващите от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ЦВ. Н. П., гр. София, р-н „****“, ул. „566-та“, № 25, срещу
Разпореждане № 1057/ 18.10.2021г., постановено по ч.гр.д. № 2563/2021г. по описа на РС
Благоевград, с което е отхвърлено подаденото заявление от ЦВ. Н. П., ЕГН **********, от
гр. София, по чл. 417 ГПК, за издаване на заповед за изпълнение за парично задължение
срещу ЕЛ. ОГН. Б., ЕГН **********, от гр. Благоевград и СЛ. Р. СТ., ЕГН **********, от
гр. Р., на осн. Запис на заповед, издаден на 02.12.2020г., за солидарно заплащане на сумата
от 18 000лв. (осемнадесет хиляди лева)- главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК- 31.08.2021г.,
до окончателното изплащане на дължимото, както и сумата от 360лв. за държавна такса.
С частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното разпореждане на
първоинстанционния съд, като се възразява срещу изводите на съда, за нищожност на Запис
на заповед, издаден на 02.12.2020г., поради това че същият не отговаря на императивните
изисквания на чл. 535 т. 1, т. 2 и т. 3 от ТЗ. Поддържа се, че на осн. чл. 485 ТЗ поръчителят
отговаря за задължението както лицето за което поръчителствува, а отговорността на
авалиста е уредена в чл. 485 ал.2 от ТЗ, като същата има самостоятелен характер. Иска се от
въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да разпореди издаването на заповед
за изпълнение.
Съставът на ОС Благоевград намира частната жалба с която съдът е сезиран- за процесуално
допустима, като подадена от активно легитимиран правен субект, срещу акт подлежащ на
обжалване, в предвидения за това срок и съдържаща необходимите реквизити за редовност-
форма, съдържание и приложения. Разгледана по същество, съдът установи следното:
1
Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019г. на ВКС по тълк. д. № 6/ 2017г.,
ОСГТК, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. Съгласно
разпоредбата на чл. 278 ал. 2 от ГПК, въззивната инстанцията като съдебна инстанция по
същество, осъществява контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на
обжалване с частна жалба, като следва след самостоятелен анализ на доказателствата да
установи правно релевантните факти, относими към приложимата процесуалноправна
норма, като изгради собствени правни изводи и се произнесе по съществото на спора, без да
е ограничена в рамките на въззивната проверка от изложените в частната жалба оплаквания.
Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, те имат
значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът
служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата,
събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и
събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на
производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури пР.гането на
процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на страните, обективирана
посредством оплакванията за незаконосъобразност.
За да се произнесе въззивният съд съобрази от фактическа страна следното:
РС София е бил сезиран със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК, с вх. № 47576/31.08.2021г., подадено от заявителят ЦВ. Н. П., ЕГН **********, от гр.
София, срещу солидарните длъжници- ЕЛ. ОГН. Б., ЕГН **********, от гр. Благоевград и
СЛ. Р. СТ., ЕГН **********, от гр. Р., за заплащане на сумата от 18 000лв. (осемнадесет
хиляди лева)- главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК- 31.08.2021г., до окончателното
изплащане на дължимото, както и сумата от 360лв. за държавна такса.
Искането е основано на Запис на заповед, издаден на 02.12.2020г., на поемателя- ЦВ. Н. П.,
ЕГН **********, от гр. София, от издадетял ЕЛ. ОГН. Б., ЕГН ********** и авалиста СЛ. Р.
СТ., ЕГН **********.
С Определение № 4833/17.09.2021г. по гр.д. № 50600/2021г. по описа на РС София, съдът е
прекратил производството пред себе си, и по основание за компетентност съгласно чл. 411
ал.1 от ГПК, е изпратил делото по подсъдност на РС Благоевград, където е образувано
ч.гр.д. № 2563/2021г. по описа на съда.
С обжалваното Разпореждане № 1057/ 18.10.2021г., постановено по ч.гр.д. № 2563/2021г. по
описа на РС Благоевград, съдът е отказал издаване на заповед за изпълнение на осн. чл. 417
от ГПК, за заплащане на сумата от 18 000лв. (осемнадесет хиляди лева)- главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК- 31.08.2021г., до окончателното изплащане на дължимото, както и сумата от
360лв. за държавна такса.
Изложени са правни основания, че при извършената проверка за редовността на
представения Запис на заповед, издаден на 02.12.2020г., от външна страна и дали същият
2
съставлява редовно изпълнително основание, удостоверяващо претендираното
право/ликвидно и изискуемо вземане/,съдът е приел че същият е нищожен, поради това че
не отговаря на императивните изисквания на закона- съгласно чл. 535 т. 1 от ТЗ- в
издадения запис на заповед, липсва посочване наименованието- „запис на заповед“; по чл.
535 т. 2 от ТЗ- с издадения Запис на заповед от 02.12.2020г., не е поето безусловно обещание
за плащане на посочената сума, а точно обратното- настъпването на падежа е поставено в
зависимост от условието на чл. 4, ал. 1, чл. 5, ал. 1,2 и 3 и чл. 6 ал.1 от договор между
страните от 16.11.2020г., както и поради това, че падежа в издадения запис на заповед, е
посочен по два начина- на предявяване/по чл. 486 ал.1 т. 1 от ТЗ/ и на определен ден/по чл.
486 ал.1 т. 4 от ТЗ8, поради което същият е нищожен на осн. чл. 486 ал.2 от ТЗ. Съдът
сезиран със заявлението по чл. 417 от ГПК е съобразил, че като едностранна сделка, записа
на заповед има строго формален характер, установен от закона с повелителни правни норми,
поради което от неговото съдържание следва еднозначно, по начин посочен ясно, който не
буди никакво съмнение и не поражда нуждата от тълкуване, да бъде определен падежа на
поетото задължение, каквото не е налице в процесния Запис на заповед, издаден на
02.12.2020г.
Настоящият състав споделя аргументите на първата инстанция, като намира обжалваното
разпореждане за правилно и законосъобразно.
Със специалните разпоредби на чл. 455- чл.538 от ТЗ законодателят е придал на записа на
заповед абстрактен и строго формален характер, с което свободното изразяване на волята на
издателя е значително ограничено. За да произведе законодателно придаденото му правно
действие на менителничен ефект, записът на заповед следва да бъде обективиран в писмен
документ, съдържащ точно определени реквизити /чл. 535 ТЗ/. Липсата на някой от тях
лишава документа от предвиденото от законодателя съдържание и последици и го превръща
в обикновено едностранно волеизявление /чл. 536 ал. 1 ТЗ/. Изключенията, при които се
запазва характера му на абстрактна сделка, въпреки липсата на отбелязани в него падеж,
място на издаване и място на плащане, са изрично предвидени с разпоредбите на чл. 536, ал.
2, ал. 3 и ал. 4 ТЗ, в които е посочено и по какъв начин в тези случаи следва да бъде
тълкувана волята на издателя./ Решение № 96 от 28.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1907/2016
г., I т. о., ТК/.
С ТР № 1/28.12.2005г. на ВКС, по тълк. дело № 1/2004г. на ОСТК, са дадени разрешения на
спорни въпроси във връзка с нищожността на записа на заповед, като са визирани
задължителни реквизити на същият като условие за пораждане на действие и настъпване на
менителничния ефект. В т. 1 от ТР № 1/28.12.2005г. на ВКС, по тълк. дело № 1/2004г. на
ОСТК, е прието че за да е редовен записът на заповед от външна страна, не е достатъчно
израза „запис на заповед“ да е посочен само в заглавието или само в текста на документа, а
следва задължително израза „запис на заповед“ да е посочен и в текста на издадения запис
на заповед, при това в логическа връзка с другите думи, за да става несъмнено ясно, че с
този израз се обозначава именно документ за запис на заповед. Прието е че документ, който
не съдържа в текстовата си част посочване на наименованието „запис на заповед“, не е
3
запис на заповед съгласно чл. 536 ал.1 от ТЗ, като в този случай същият е негоден да служи
като несъдебно изпълнително основание и въз основа на него на може да бъде издаден
изпълнителен лист.
В настоящия казус процесния Запис на заповед, издаден на 02.12.2020г., на който е основано
искането за издаване на заповед за изпълнение, по реда на чл. 417 от ГПК, съдържа
наименование „запис на заповед“ само в заглавната си част, но не и в текстовата част на
документа, поради което същият не съставлява годно изпълнително основание по смисъла
на чл. 417 т. 9 от ГПК, като не може да настъпи менителничен ефект. Процесният Запис на
заповед, издаден на 02.12.2020г., е нищожен само на това основание, поради което въз
основа на него не може да бъде издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист./чл.
535 т. 1 от ТЗ/.
С императивната разпоредба на чл. 535 т. 2 от ТЗ изрично е предвидено, че за да е редовен и
да произведе менителничния си ефект по отношение на поемателя, записът на заповед
следва да съдържа безусловно обещание за заплащането на посочената в документа парична
сума. С разпоредбата на т. 4д от ТР № 4 от 18.06.2014г. на ВКС, по тълк. дело № 4/2013г. на
ОСГТК, идеята за безусловно поетото задължение за плащане е доразвита, в контекста на
проблематиката на заповедното производство, като е прието че направената добавка в
записа на заповед относно наличието на каузално правоотношение е пречка за издаване на
заповед за изпълнение само в случай, че тази добавка отрича безусловния характер на
поетото задължение. В представения пред РС Благоевград, ведно със заявлението по чл. 417
от ГПК- Запис на заповед, издаден на 02.12.2020г., срещу посочване на падежа е
предвидено, същият да настъпи при изпълнение на условията на чл. 4 ал.1; чл. 5 ал. 1, 2 и 3
и чл. 6 ал.1 от договор от 16.11.2020г.- в срок до 16.07.2021г. Безспорно е от изказа в
процесния запис на заповед, че настъпването на падежа за изпълнение на поетото обещание
за плащане, произтичащо от настъпването на менителничния ефект на ценната книга, е
поставено в зависимост от сбъдването на условие, поето с клаузи от сключен между
страните договор от 16.11.2020г., за каузална сделка за която издадения запис на заповед
служи като обезпечение. Посочването на каузално правоотношение във връзка с което е
издаден запис на заповед като обезпечение, само по себе си не е основание за нищожност на
ценната книга, но в случая очевидно е че настъпването на падежа на Запис на заповед,
издаден на 02.12.2020г., е обвързано с условия- изпълнението на поети задължения с
каузален договор между страните по чл. 4 ал.1; чл. 5 ал. 1, 2 и 3 и чл. 6 ал.1 от договор от
16.11.2020г., поради което въззивният състав на ОС Благоевград споделя изводите на
първостепенния съд, че е изключен безусловния характер на поетото задължение, поради
което менителничния ефект не би могъл да настъпи, а Запис на заповед, издаден на
02.12.2020г. е нищожен и на осн. императивната разпоредба на чл. 535 т. 2 от ТЗ.
Допустимите начини, по които може и следва да бъде определен падежът в записа на
заповед са посочени изрично в нормата на чл. 486, ал. 1 ТЗ. Под страх от недействителност
законът забранява определянето на падеж по друг начин, включително при уговаряне на
последователни падежи. Изрично законодателят е предоставил на издателя само възможност
4
да определи по-къс или по-дълъг срок за предявяване за плащане /чл. 487, ал. 1 ТЗ/ или да
посочи определен ден, преди който не може да се предявява за плащане ефект, издаден с
падеж "на предявяване" /чл. 487, ал. 2 ТЗ/. Тази воля обаче следва да бъде изразена по ясен и
недвусмислен начин, непозволяващ различно тълкуване. Последното е последователно
поддържано в задължителната съдебна практика на ВКС, включваща постановеното по реда
на чл. 290 ГПК решение № 77/14.08.15 г. по т. д. № 1156/14 г. на ВКС, ТК, първо т. о., във
връзка с което е и допуснато касационното обжалване, както и постановените по реда на чл.
274, ал. 3 ГПК определение № 749/23.12.2009 г. по ч. т. д. № 857/09 г. на ВКС, ТК, второ т.
о., определение № 782/9.11.10 г. по ч. т. д. № 127/09 г. на второ т. о., определение 859/3.12.10
г. по ч. т. д. № 911/10 г. на второ т. о., определение № 776/5.11.10 г. по ч. т. д. № 733/10 г. на
второ т. о., определение № 762/2.11.10 г. по ч. т. д. № 712/10 г. на второ т. о., определение №
146/23.03.09 г. по ч. т. д. № 125/09 г. на първо т. о. и др. С нея безпротиворечиво се приема,
че когато падежът в записа на заповед не е определен по начин, който не буди съмнение коя
от хипотезите на чл. 486, ал. 1, т. т. 1-4 ТЗ е избрал издателят му /например при поето
задължение за плащане при предявяване и едновременно с това е посочена дата/ съдът е
длъжен да приеме менителничния ефект за нищожен, като приложи разпоредбата на ал. 2 на
чл. 486 ТЗ, вместо да тълкува каква е била действителната воля на издателя.
На въззивният състав на ОС Благоевград е известно Решение № 246 от 15.01.2015г. по т. д.
№ 2879/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., с което се приема, че използваната от издателя на ефекта
формулировка в текста на документа "представяне за плащане" не е относима към уговаряне
падеж "на предявяване" по смисъла на чл. 486, ал. 1, т. 1 от ТЗ, а към "предявяване за
плащане" по смисъла на т. 3 на ТР № 1/28.12.2005 г. по т. д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС,
което разграничава значението на понятията именно в хипотезата на запис на заповед с
определен падеж. Представянето /предявяването/ за плащане има функцията на покана за
изпълнение на иначе изискуемо с оглед настъпилия падеж по ефекта менителнично
задължение. То не е условие за настъпване на самата изискуемост /освен при падеж "на
предявяване"/, а представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на
задължението. С решение № 213/22.12.2014 г. по т. д. № 2700/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и
решение № 105/23.10.2012 г. по т. д. № 515/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., постановени по реда
на чл. 290 от ГПК, също се приема, че при издаден запис на заповед с падеж на определен
ден и поето от издателя задължение да плати обещаната парична сума срещу представяне на
записа на заповед формалната редовност на менителничния ефект не е опорочена. Изразът
"представяне" не е равнозначен на израза "предявяване", чрез който се определя падежът в
хипотезата на чл. 486, ал. 1, т. 1 и 2 от ТЗ и не съдържа два начина на определяне на падежа.
Според състава на ОС Благоевград разглеждащ делото, в настоящия казус не е налице
обсъжданата хипотеза в цитираното решение на ВКС.
В представения пред РС Благоевград Запис на заповед, издаден на 02.12.2020г.,е
посочено-„Платим на предявяване без протест и разноски“, а в същия документ по долу
срещу „падеж:“ са определени условия и срок за плащането- „в срок до 16.07.2021г.“
Безспорно е след като първоначално е прието издадения запис да е „платим на предявяване“,
5
то в текстовата част по- долу е определен падеж- на определен срок след издаването по
смисъла на чл. 486 ал.1 т. 3 от ТЗ. Представянето на записа на заповед е свързано с
упражняване на правата на платеца по чл. 492 ал. 1 от ТЗ, във връзка с получаване обратно
на документа с отбелязване на плащането върху него, а изразът "на предявяване" е един от
начините на определяне на падежа - по чл. 486, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 537 от ТЗ в записа
на заповед. Запис на заповед, в който падежът е определен едновременно "на предявяване" и
"на определена дата" е нищожен съгласно чл. 486, ал. 2 от ТЗ.
Въпросът за нищожността на записа на заповед с оглед изискването да съдържа
реквизитите, посочени в чл. 535 ТЗ и конкретно по т. 3 - падеж, определен по начините,
изрично посочени в чл. 486 ТЗ, е разглеждан многократно от ВКС за което е формирана
трайна съдебна практика. Прието е в този смисъл, че е нищожен запис на заповед, който
съдържа падеж на определена дата, и в него е посочено и че е платим при предявяване, тъй
като падежът следва да бъде посочен ясно и по начин, който не буди съмнение- в този
смисъл Определение № 146/23.III.2009 г. по ч. т. д. № 125/2009 г. на ВКС, Опр. №
749/23.ХII. 2009 г. по т. д. № 857/2009 г. на ВКС, Опр. № 762/2.ХI. 2010 г. по ч. т. д. №
712/2010 г., в които е прието, че е нищожен запис на заповед, в който падежът е определен
едновременно по два от начините, посочени в чл. 486 ТЗ.
Съставът на ОС Благоевград намира, че Запис на заповед, издаден на 02.12.2020г. съдържа
част от реквизитите, посочени в чл. 535 ТЗ, включително по т. 3- падеж - със задължението
за плащане "- в срок до 16.07.2021г.“, след като вече по-горе е посочено- -„Платим на
предявяване без протест и разноски“. Не може да се приеме в настоящия случай че след
като издателят е определил падежа, като падеж на предявяване- по чл. 486 т. 1 ТЗ, то в графа
„падеж“ е определен срок за плащане на записа на заповед чрез предявяване- "- в срок до
16.07.2021г.“, т.е. издателят да плати сумата, след като му е предявен записът на заповед.
Въззивният съд намира, че към настоящия казус е относима задължителната практика на
ВКС, формираната по реда на чл. 290 ГПК, материализирана в Решение № 168/07.11.2013г.,
т. д. № 678/2013г., I т.о. на ВКС, в което е прието, че при едновременно посочване в ценната
книга на два падежа - „Платим на предявяване без протест и разноски“ и на конкретна дата
или срок на падеж, е налице нередовен запис на заповед, който не поражда действие.
Даденото разрешение се основава на императивния характер на нормите, уреждащи формата
и реквизитите на записа на заповед като ценна книга- чл. 535 ТЗ вр. чл. чл. 537 ТЗ и чл. 486,
ал. 1 и ал. 2 ТЗ, поради което напълно се споделя от настоящия състав. Процесният Запис на
заповед, издаден на 02.12.2020г., е нищожен и на осн.чл. 486 ал. 2 от ТЗ, поради това че в
него са посочени повече от един начин на определяне на падежа, което прави същият неясно
и неточно определен.
По материалноправния въпрос за падежа на вземането, за което издателят се е задължил със
записа на заповед, и по въпроса настъпил ли падежът без да се предяви записът на
заповед, когато с него е уговорен падеж на предявяване за плащане по чл. 486, т. 1 ТЗ, също
е установена трайна и безпротиворечива съдебна практика на ВКС, създадена на основание
чл. 274, ал. 3 ГПК - Опр. № 813/30.ХI.2009 г. по ч. т. д. № 868/2009 г. на ВКС, Опр. №
6
776/5.ХI. 2010 г. по ч.т.д. № 733/2010г. на ВКС и др. Приема се, че когато със записа на
заповед е уговорен падеж, който е поставен в зависимост от предявяването за плащане на
записа на заповед, за да настъпи падежът, ценната книга трябва да се предяви за плащане,
за да направи вземането изискуемо. При липса на представени от заявителя доказателства да
е предявил на издателя за плащане записа на заповед, вземането по него не е станало
изискуемо и при проверката дали записът на заповед е редовен от външна страна и дали
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, съставът на ОС
Благоевград, правилно е отказал да издаде заповед за изпълнение по чл. 417 т. 9 ГПК.
Предвид изложеното от фактическа и правна страна, частната жалба е неоснователна,
поради което и атакуваното разпореждане следва да се потвърди, а частната жалба да се
остави без уважение.
С оглед изхода на правния спор разноски на частния жалбоподател пред въззивната съдебна
инстанция не се дължат.
С оглед на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1057/ 18.10.2021г., постановено по ч.гр.д. № 2563/2021г.
по описа на РС Благоевград, с което е отхвърлено подаденото заявление от ЦВ. Н. П., ЕГН
**********, от гр. София, по чл. 417 ГПК, за издаване на заповед за изпълнение за парично
задължение срещу ЕЛ. ОГН. Б., ЕГН **********, от гр. Благоевград и СЛ. Р. СТ., ЕГН
**********, от гр. Р., на осн. Запис на заповед, издаден на 02.12.2020г., за солидарно
заплащане на сумата от 18 000лв. (осемнадесет хиляди лева)- главница, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК- 31.08.2021г., до окончателното изплащане на дължимото, както и сумата от 360лв. за
държавна такса, поради нищожност на издадения запис на заповед на осн. чл. 535 т. 1, т. 2 и
т. 3 от ТЗ и паради ненастъпила изискуемост на вземането, поради непредявяване на записа
на заповед за плащане.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7