№ 9
гр. Враца, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
при участието на секретаря Мария К. Ценова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Търговско дело №
20201400900099 по описа за 2020 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от
ЗЗД от Н. А. К., ЕГН **********, с адрес гр.***, представлявана по
пълномощие от адв.Н.Д. от САК, срещу ЗАД"Армеец"АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.***.
В исковата молба се твърди, че на 20.07.2016г., около 16.25ч., на главен
път Е-79, на 161,200км. в посока Враца-Мездра е настъпило ПТП между МПС
с рег.№КН *** АР, марка "Форд", модел "Транзит", собственост на
"Галком"ООД, управляван от Л. К. В., и МПС с рег.№А *** КТ, марка
"Хюндай", модел "Купе", собственост на Ж. В. Д., управляван от ищцата. В
пряка причинна връзка с произшествието сестрата на ищцата С. Т. С.,
пътуваща на задната седалка на автомобила, претърпяла множество телесни
увреди, била хоспитализирана в "МБАЛ-Христо Ботев"-Враца, където на
20.08.2016г. починала от травмите си.
В исковата молба се твърди, че отговорност за настъпилото ПТП има
водачът Л. В., който при навлизане на главен път Е-79 е отнел предимството
на л.а."Хюндай. Сочи се, че по случая е образувано досъдебно производство,
а с влязла в сила присъда по НОХД №485/2016г. на Окръжен съд-Враца Л. В.
е признат за виновен.
Следващото твърдение на ищцата е, че за МПС "Форд Транзит" е била
1
налице сключена с ответното дружество застраховка "Гражданска
отговорност" със срок на покритие от 06.04.2016г. до 05.04.2017г.
Нататък в исковата молба се твърди, че ищцата има качеството на
увредено лице по смисъла на ТР №1/2018г. по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на
ВКС, тъй като била със сестра си в изключително близки отношения на
взаимна обич, привързаност и подкрепа. Сочи се също, че на 28.02.2019г.
пред ответника е предявена застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на
нейната сестра, но с писмо от 19.03.2019г. такова й било отказано.
Твърдението на ищцата е, че е преживяла срив от смъртта на своята
сестра, която се грижила за нея и я подкрепяла, те били най-добри приятелки,
разчитали една на друга и се обичали. С. не била омъжена и неин най-близък
родственик била ищцата, нейна по-малка сестра. В допълнение ищцата
твърди, че изпитва вина за това, че не успяла да предотврати настъпването на
ПТП и да запази живота на сестра си. Преди събитието ищцата била
изключително жизнена и контактна, радвала на спокоен живот и срещи с
близки и приятели, а в момента е затворена, избягва срещи с други хора,
загубила е желание за социални контакти и стремеж към положителни
емоции. И до настоящия момент ищцата не е превъзмогнала загубата на
сестра си, отчуждила се, затворила се е в себе си и събитието ще има
негативни последици върху целия й живот.
По този начин е обоснован правния интерес от предявяването на
частичен осъдителен иск за сумата 26 000лв., част от сумата 50 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди
от смъртта на нейната сестра С. С., ведно със законната лихва от 20.07.2016г.
до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски.
Чрез пълномощника си юрисконсулт Л. М. - Л. ответникът е подал
отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск.
На първо място в отговора се оспорва наличието на покрит риск по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", като се сочи, че
застрахователният договор е сключен през 2017г. и към този момент не е било
налице основание за носене на отговорност спрямо разширения кръг лица при
условията на ТР №1/2.106.2018г. на ОСНГТК на ВКС. В подкрепа на това
възражение ответникът излага правни съображения.
2
Ответникът оспорва материалната легитимация на ищцата да получи
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. С. и съществуването
на трайна и дълбока емоционална връзка между тях, както и настъпването на
сериозни като интензитет и продължителност болки и страдания за ищцата.
В условията на евентуалност предявеният иск е оспорен и по размер и в
тази връзка ответникът се позовава на §96 от ПЗР на КЗ и излага обстойни
правни съображения относно неговото приложение. Отделно от това
ответникът поддържа, че размерът на исковата претенция не е съобразен със
социално-икономическите условия в страната и е прекомерно завишен.
В условията на евентуалност ответникът прави и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, за която се твърди,
че е била без поставен предпазен колан по време на произшествието, в
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Ответникът оспорва и претенцията за лихва, на която противопоставя
възражение за изтекла погасителна давност по чл.111, б."в" от ЗЗД. Оспорва
се и началния момент, от който се претендира лихва, и в тази връзка се сочи и
това, че ищцата до настоящия момент не е посочила банкова сметка.
Ответникът признава факта за наличие на застрахователно
правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" към
датата на процесното събитие.
Чрез пълномощника си адв.Д. ищцата е подала допълнителна искова
молба, с която внася пояснение, че с починалата са едноутробни сестри.
В допълнителната искова молба се излагат подробни правни
съображения във връзка с приетото в ТР №1/2018г. на ОСНГТК на ВКС и с
приложението на §96 от ЗИДКЗ.
Ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба, в който
поддържа изложеното в първоначалния и излага допълнителни правни
съображения.
В хода на производството по искане на ищцата и на основание чл.214,
ал.1 ГПК е допуснато изменение на предявения като частичен иск чрез
увеличаване на размера му на сумата 50 000лв.
След като анализира и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено
3
следното:
От приобщеното НОХД №485/2016г. на Окръжен съд-Враца се
установява, че с Присъда №4/10.03.2017г. Л. К. В. е признат за виновен в
това, че на 20.07.2016г., около 16:25 часа на Главен път Е-79, на пътен възел
"Враца-Мездра-София", при управление на МПС – товарен автомобил "Форд-
Транзит" с рег.№КН *** АР, в нарушение на правилата за движение – чл.38,
ал.3 ЗДвП, като е предприел нерегламентирана маневра "обратен завой" и не е
пропуснал, като е бил длъжен да пропусне, попътно движеща се от лявата му
страна лека кола марка "Хюндай" купе с рег.№А *** КТ, в нарушение на
чл.63, ал.2 ППЗДвП, като водач на МПС е пресякъл двойната непрекъсната
линия, разделяща платната за движение Враца-София и София-Враца, и по
непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице – на Н. К. Н. ,
настъпила но 20.07.2016г., и на С. Т. С., настъпила на 02.08.2016г. С решение
№535/04.12.2017г., постановено но ВНОХД №667/2017г., Софийски
апелативен съд е изменил присъдата в частта за наложеното наказание и е
отложил неговото изтърпяване.
От представеното с исковата молба удостоверение за родствени връзки
се установява, че ищцата е едноутробна сестра на загиналата при
произшествието С. С..
Между страните липсва спор по факта, че гражданската отговорност на
виновния за произшествието водач Л. В. е била застрахована от ответника по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Представена е претенция вх.№100-800/28.02.2019г., с която ищцата е
поискала от ответника да й бъде изплатено обезщетение за претърпените от
смъртта на загиналата й сестра неимуществени вреди в размер на 50 000лв.,
частично от сумата 100 000лв., на която ответникът е отговорил с отказ, видно
от представеното писмо от 19.03.2019г.
Във връзка с възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата при ПТП по делото е
допусната и изслушана специализирана автотехническа експертиза, която се
произнася, че л.а."Хюндай", в който тя е пътувала на задната седалка, е
оборудван фабрично с предпазни инерционни колани на всички места. Тези
колани предотвратяват придвижването по инерция на пътуващите и
евентуалното им съприкосновение с частите на интериора или с другите
4
пътници и тяхната задача е при катастрофа да фиксират пътника към
седалката, за да не бъде той изложен на неконтролирани сили. Имайки
предвид механизма на процесното ПТП и местоположението на пострадалата,
вещото лице приема, че е имало инерционно движение на горната част на
тялото и главата й, тъй като след произшествието тялото се е позиционирало
с предната си част в краката на пътничката, седяща на предна дясна седалка, а
краката й са били на задната седалка. Това дава основание на вещото лице да
заключи, че при настъпването на ПТП С. е била без поставен предпазен
колан.
По искане на ответника е допусната и изслушана комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза. В техническата част вещото лице
П. потвърждава приетото в първоначалното си заключение. Вещото лице-
съдебен лекар приема, че непосредствената причина за смъртта на С. е
кръвоизливът под меките мозъчни обвивки, разположен в основата на малкия
мозък, както и белодробната контузия, като сочи, че този вид травми се
получават вследствие сътресението на тялото, както и на увредените органи, а
не от директно въздействие върху тях. Вещото лице д-р А. не е открило в
представените по делото медицински документи описание на травматични
увреждания, които да бъдат определени като следи от употреба на
обезопасителен колан /т.нар. "коланна травма"/, и счита, че поставянето на
такъв не би променило крайния изход, въпреки че по принцип коланът
намалява тежестта на уврежданията.
В съдебно заседание вещото лице инж.П. обяснява, че ако пострадала е
била с поставен колан, горната част на тялото й би останала неподвижна и то
не би преминало от задната на предната седалка, както и че ударът е бил
предната част на лекия автомобил и данни за увреждания в задната му част
няма. Вещото лице д-р А. обяснява в съдебно заседание, че уврежданията на
ищцата са настъпили в резултат от сътресението на тялото, а не от директен
удар върху предмети от интериора на автомобила.
Отново по искане на ответника е допусната повторна КСМАТЕ.
В техническата част на заключението вещото лице инж.В. се съдържат
скици на разположението на пострадалата преди и след произшествието и се
приема, че тялото й с горната си част в посока направлението на
инерционната сила и с крака в посока назад е напуснало местоседенето си, а
5
получените увреждания, определени като "тъпа травма", са получени от
удари върху твърди тъпи предмети при съприкосновение на главата и тялото
с интериорни части от купето на автомобила. Вещите лица са стигнали до
извод, че при правилно поставен предпазен колан движението на тялото на
пострадалата и установяването му на показаното на скицата място би било
предотвратено, тъй като то би останало на задната седалка, при което
черепно-мозъчната и гръбначно-мозъчната травма не биха настъпили и
вероятността С. да остане жива би била голяма, предвид механизма на
произшествието.
В съдебно заседание на 15.02.2022г. вещото лице д-р Т. пояснява, че той
е извършил аутопсията и приема, че в случая поради непоставен предпазен
колан водеща е гръбначно-мозъчната травма – счупване на 6-ти шиен
прешлен с вбиване на костни фрагменти в медуларния канал /канала на
гръбначния стълб/, като е налице и черепно-мозъчна травма. Вещото лице е
категорично, че в своята съвкупност тези травми не биха настъпили при
употреба на предпазен колан, и предвид механизма на ПТП, ако колан е бил
поставен, вероятно биха настъпили увреждания на корпуса в областта на
ребрата и евентуално коремна травма.
По делото е разпитан свидетеля С.С., която дава показания, че на
20.07.2016г. около 16ч. пътувал в посока Мездра-Враца, на влизане в Мездра
видял, че е станало ПТП и веднага отишъл на мястото при пострадалите.
Лекия автомобил "Хюндай" бил смачкан до неузнаваемост и в него имало три
жени, едната от които била на волана, втората – на предната дясна седалка, а
горната част на тялото на третата, пътувала на задната седалка, било върху
пътника на предната. Тялото на пътувалата на задната седалка жена било
прехвърлено отпред. Свидетелят не може да каже дали пътниците в лекия
автомобил са били с постановени предпазни колани.
Като взе предвид изложеното от вещите лица по първоначалната и
повторна САТЕ и показанията на св.С., съдът кредитира второто заключение,
в което по-детайлно и аргументирано и с по-голямя категоричност се
обосновава крайния извод, че при поставен от пострадалата предпазен колан
леталният изход не би настъпил.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди от
смъртта на нейната сестра по делото е изслушана съдебно-психологична
6
експертиза и са събрани гласни доказателства. Вещото лице-психолог приема,
че в резултат от претърпяното ПТП и получените при него травми,
включително и от смъртта на сестра й, в психичния живот на ищцата се
оформя ярка и сложна картина от негативни емоционални преживявания,
характерни за атипичната реакция на скръб, острата стресова реакция и
посттравматичното стресово разстройство, които дават отражение върху
цялостното й функциониране. Тежката психотравма, в основата на ПТСР при
ищцата е комплекс от претърпените от самата нея физически травми и от
комплицираната скръб по загиналата й сестра. Утежняващо състоянието на
ищцата в случая е чувството за вина, което изпитва поради това, че тя е
шофирала при произшествието. Според вещото лице за ищцата е
наложителна релевантна психотерапия, която може да помогне за
интегрирането на травматичните спомени в общата паметова мрежа.
В обясненията си в съдебно заседание вещото лице уточнява, че в случая
става въпрос за смърт на лично значимо за ищцата лице, което за нея е било
като майка, и към това се прибавят претърпените от самата нея травми,
чувството за вина, че тя е управлявала автомобила, както и от това, че другата
загинала при произшествието е била нейна братовчедка.
Св. В. Г. е дъщеря на ищцата и заявява, че още от раждането си е
израснала с майки си и с леля си С., с които живеели в един апартамент в
Д.град, тъй като лелята нямала свое семейство и деца. Г. дава показания, че
леля й е по-голяма и е отгледала майка й, като двете сестри били дадени като
малки в различни сиропиталища. След като С. навършила 18 години,
прибрала ищцата от сиропиталището, когато тя била 7-годишна, двете
заживели в общинско жилище в Д.град и по-голямата сестра започнала
работа и се грижела за по-малката. След навършване на пълнолетие ищцата
се омъжила и отишла да живее със съпруга си във Варна, но се развела с него,
когато Г. била на 3 години, и двете се прибрали в Д.град в апартамента на
лелята. Свидетелят съобщава, че преди 12 години ищцата сключила брак в
Гърция и живяла там известно време, но повечето време живяла при сестра си
и дъщеря й в Д.град, тъй като гръцкият й съпруг бил много възрастен. Според
Г. майка й и леля й не можели една без друга, връзката им била много силна и
те си помагали във всичко, като С. била изцяло отдадена на грижите за своите
сестра и племенница. За катастрофата Г. узнала по телефона, тръгнала веднага
и заварила майка си в болница, тъй като била сериозно пострадала /били
7
счупени двата й крака и тазобедрената кост/, а леля й С. била в интензивно
отделение. Свидетелката разбрала, че С. е починала, но съобщила новината на
майки си три дни по-късно, тя първоначално не можела да повярва, престояла
в болница "Токуда" още една седмица и през цялото време плачела за сестра
си, казвала, че иска да сложи край на живота си, тъй като е загубила най-
важния за нея човек. Според Г. ищцата все още не е престанала да плаче за
сестра си. Съобщава, че на 01.05.2021г. заради претърпян през 2019г. инсулт
ищцата е настанена в старчески дом, но и към този момент страда за
починалата си сестра.
Св. М. Т. е съседка на ищцата в Д.град и съобщава, че тя живяла в един
апартамент с майка си, дъщеря си и сестра си С.. Свидетелства, че
отношенията между двете сестри били изключителни, те се грижели една за
друга, тъй като били сами, поддържали домакинството си с общи усилия и
финансови средства. Ищцата приемала сестра си като своя майка, която сякаш
била глава на семейството, пазарувала, готвела. Свидетелката видяла ищцата
два месеца след произшествието и тогава тя била зле физически,
непрекъснато плачела за сестра си, показвала нейни снимки, обвинявала се за
катастрофата и казвала, че е било по-добре и тя да си отиде заедно със С..
Според Т. ищцата страдала повече от загубата на сестра си, отколкото от
собствените се наранявания. Тази свидетелка знае, че имало моменти, в които
ищцата е била в чужбина, но винаги се връщала в Д.град.
При така изяснената фактическа обстановка за произнасянето си по
исковата претенция от правна страна съдът приема следното:
С влязла в законна сила присъда Л. В. е признат за виновен в
извършването на престъпление, при което в нарушение на правилата за
движение е предизвикал ПТП и е причинил смъртта на сестрата на ищцата.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните
последици от деянието, относно това, извършено ли е деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
По делото не се спори по факта, че управляваният от В. товарен
автомобил е имал при ответника валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, и че ПТП е настъпило в срока на покритие
на застрахователната полица.
8
Доказан е и факта, че ищцата е предявила пред ответника
застрахователната претенция за изплащане на обезщетение за претърпените
от смъртта на сестра й неимуществени вреди, но такова й е отказано.
Събрани са доказателства, че от смъртта на своята сестра ищцата е
претърпяла болки и страдания.
С оглед на изложеното съдът приема, че основанието по чл.432, ал.1 КЗ
е доказано.
Спорен по делото е въпросът попада ли ищцата в кръга на лицата, които
са материално легитимирани да получат обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди.
С ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието,
че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление №4 от 25.V.1961г. и Постановление №5 от 23.ХІ.1969г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетение, като обезщетение се присъжда при
доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. В мотивите на решението е прието, че според
традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките помежду
им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.
Събраните по делото доказателства дават основание на съда да приеме,
че между ищцата и починалата й сестра е съществувала особено здрава и
дълбока емоционална връзка и привързаността между тях е била толкова
силна, че внезапната смърт на по-голямата сестра е причинила на ищцата
болки и страдания, надхвърляща по интензитет и продължителност нормално
9
присъщите. За да достигне до този извод, съдът взе предвид, че двете сестри
са имали трудно детство и поради редица житейски несгоди са били като
семейство, в което загиналата С. е била като майка на по-малката си сестра,
двете са живели продължително време в общо домакинство, което са
поддържали с общи грижи, и са били силно привързани една към друга.
Събрани са и доказателства за това, че загубата на сестрата е причинила на
ищцата болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени.
Установените по делото факти и обстоятелства дават основание за извода, че
следващото се на ищцата справедливо по критерия на чл.52 ЗЗД обезщетение
за неимуществени вреди, е в размер на 50 000лв., поради което предявеният
иск следва да бъде уважен.
Събраните по делото доказателства и в частност – заключението на
повторната САТЕ, кредитирано по съображенията, изложени по-горе в
мотивите, дават основание на съда да приеме, че възражението на ответника
по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, е основателно. В нарушение на разпоредбата на чл.137а ЗдвП
пострадалата С. С. е пътувала без поставен предпазен колан и по този начин е
допринесла за настъпването на леталния изход при удара между двата
участвали в произшествието автомобила. Този принос съдът определя на
50%, поради което следващото се на ищцата обезщетение следва да бъде
намалено наполовина, като искът бъде уважен за сумата 25 000лв., а в
останалата част отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Що се отнася до другото възражение на ответника, основаващо се на
§96, ал.1 ЗИДКЗ, предвиждащ лимит на обезщетенията за претърпени
неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 КЗ в размер на 5 000лв.,
съдът намира, че посочената разпоредба не следва да намери приложение, тъй
като противоречи на основни разпоредби, уреждащи общите правила на
задължителната застраховка "Гражданска отговорност", и въвежда
недопустимо подлимитиране на отговорността на застрахователя. Тази
допълнителна разпоредба противоречи и на общностното право на ЕС и
конкретно на Директива 2009/103/ЕО и Директива 2012/29/ЕС, на които и
тълкувателното решение на ОСНГТК на ВКС отдава съществено значение за
предмета на тълкувателното дело.
Ответникът дължи на ищцата и законна лихва върху размера на
10
обезщетението. Вземайки предвид разпоредбите на чл.497, ал.1, вр. чл.496,
ал.1 КЗ, съдът приема като момент на възникване на това задължение датата
19.03.2019г., когато застрахователят се е произнесъл с отказ по предявената
от ищцата застрахователна претенция.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 1 000лв., както и
направените за сметка на бюджета на съда разноски за СПЕ в размер на
250лв.
Съразмерно уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв.Н.Д. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на
1 536лв. с включен ДДС.
Съразмерно с отхвърлената част от иска ищцата следва да бъде осъдена
да заплати на ответника разноски по компенсация в размер на 1 037лв., в т.ч.
юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД"Армеец"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.*** да заплати на Н. А. К., ЕГН **********, с адрес гр.*** сумата 25
000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на нейната сестра С. Т. С., загинала в резултат от ПТП, настъпило на
20.07.2016г., ведно със законната лихва, считано от 19.03.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД"Армеец"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.*** да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в
размер на 1 000лв., както и направените за сметка на бюджета на съда
разноски за експертиза в размер на 250лв.
ОСЪЖДА ЗАД"Армеец"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.*** да заплати на адвокат Н.Н. Д. адвокатско възнаграждение
11
по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 1 536лв. с включен ДДС.
ОСЪЖДА Н. А. К., ЕГН **********, с адрес гр.*** да заплати на
ЗАД"Армеец"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***
разноски по компенсация в размер на 1 037лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
12