Присъда по НОХД №828/2024 на Районен съд - Благоевград

МОТИВИ към Присъда № 66 от 09.09.2025 г. по НОХД № 828/2024г. по
описа на Районен съд – Благоевград

Производството пред Районен съд Благоевград е образувано по
обвинителен акт на Районна прокуратура Благоевград срещу К. Н. Т., роден на
, с ЕГН **********, с който последния е предаден на съд, за това, че на
24.11.2022 година, около 03:00 часа в град Благоевград пред входа на нощен
клуб „The face“, Благоевград , чрез нанасяне на удар с десен крак в областта
на дясна ръка на В. Л. К. от град Д. е причинил на последния средна телесна
повреда, изразяваща се в закрито разместено счупване в областта на тялото
/диафиза/ на дясната лъчева кост/радиус/ в средната й трета, с което му е
причинено трайно затруднение на движенията на десен горен крайник -
престъпление по чл.129, ал.2 вр.ал.1 от НК
Представителят на Районна прокуратура - Благоевград поддържа
обвинението. Счита, че от събрания по делото доказателствен материал се
установява, че подсъдимия е осъществил състава на престъплението, за което
е предаден на съд. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по
повдигнатото обвинение и да му се наложи наказания “Пробация” за срок от
десет месеца с двете задължителни мерки.
По делото не е конституиран граждански ищец и частен обвинител.
Подсъдимият Т. се явява лично и с адвокат. Не дава обяснения. Процесуалният
му представител пледира подсъдимия да бъде признат за невиновен по
повдигнатото му обвинение и оправдан, излага доводи за недоказаност на
обвинението и участието на Т. в него, като акцентира върху липсата на
безспорни доказателства, относно механизма на причиняване на телесната
повреда, както и че удара е нанесен именно от подсъдимия, като при анализа
им поставя под съмнение заявеното от пострадалия, като твърди съществени
противоречия в посоченото от него . В правото си на последна дума, Т. моли
да бъде оправдан .
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, ангажирания по
делото доказателствен материал и закона, приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият К. Н. Т. е роден на , с ЕГН **********. От свидетелство за
съдимост се установява, че същия е осъждан, както следва:
1.Със споразумение № 71/26.11.2021 по НОХД № 20211210201677 по
описа на Районен съд — Благоевград, влязло в законна сила на 26.11.2021 г.,
за престъпление по чл.343б, ал.З, вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК , за което му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, чието
изтърпяване на основание чл.66 от НК е отложено за срок от 3 години и
наказание „Глоба“ в размер на 250 лева, както и „Лишаване от право да
1

управлява МПС” за срок от 11 месеца.
2. С Протоколно определение № 2603/03.10.2023 по НОХД №
20231210201040 по описа на Районен съд – Благоевград, влязло в законна сила
на 03.10.2023 г. за престъпление по член 346 и чл.216 от НК, за което на
основание чл.23 от НК му е наложено наказание „Пробация”, включващо
следните пробационни мерки: "Задължителна регистрация по настоящ адрес"
за срок от 1 /една/ година, изпълнима два пъти седмично; „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител" за срок от 1 /една/ година, по
график, определен от пробационния служител; и „Поправителен труд,
включващ удръжки в полза на държавата в размер на 15 % от получаваното
трудово възнаграждение“ за срок от 1 /една/ година.
Пострадалият В. К. живеел в гр.Д. Подсъдимият и пострадалият не се
познавали .
На 23.11.2022година В. К. заедно със св.Н. Сп., Цв.Сп. и А.Ив. дошли в
гр.Благоевград, като повода бил рождения ден на св.Амб., приятелка на
св.Цв.Сп.. Рождения ден бил в дискотека „The face“, находящ се на
ул.“Арсений Костенцев“№7, където компанията на К. пристигнала около
23.00-00.00 ч. Компанията се настанила на маса, като св.Амб. поръчала
бутилка уиски. Същата вечер подсъдимият Т. в компанията на св.Ат. /тогава
негова приятелка/ и неустановени по делото лица също посетили дискотека
„The face“. Вътре в заведението двете компании нямали контакт. Около 03.00
ч. на 24.11.2022г. поради оплакване на момиче св.К. бил предупреден от
охраната за поведението си. Тогава св.Н.Сп., която била негова приятелка го
извела на вън, като малко след това ги последвала и св.Цв.Сп., а св.Ив. бил
вече излязъл, за да пуши. Пред дискотеката К. и Н.Сп. запалили по цигара. По
същото време пред заведението бил и подсъдимия със своята приятелка св.Ат.,
като също пушил. След като допушил цигарата си Т. хвърлил фаса си в посока
св.Н. Сп., което провокирало св.К. да потърси обяснение от подсъдимия за
действията му. Между двамата станал спор, като Т. започнал агресивно да
отправя обиди и закани спрямо К., като двамата се приближили един към
друг, при което вдигнали ръце и се сблъскали, последвало падането им на
земята. Намесили се две лица /младежи/, според свидетеля Н.Сп. приятели на
подсъдимия, които издърпали К. и го влачели. Т. се изправил и тогава
започнал да нанася удари по К.. От страх да не получи по силни наранявания
св.К. покрил главата си с ръце, като видял как Т. се засилил и му нанесъл
силен удар с десен долен крайник в областта на дясната му ръка, като
продължил да му нанася удари. Такива му били нанасяни и от другите
неустановени лица. През цялото време докато подсъдимия и неустановените
лица нанасяли удари върху К., св. Ив. е бил в близост от мястото на самия
побой, като самия той се опитвали да ги разтърве, но не успял.Когато
пострадалият се осъзнал, Св.Ив. му помогнал и същите взели такси за гр.Д.,
като по пътя К. се оплаквал от болки в ръката. В Д. К. посетил лечебно
заведение, където бил прегледан и насочен за преглед в гр.София, като в
„Пирогов“ били извършени изследвания и установено счупване на ръка. На
2

28.11.2022г. му била извършена оперативна интервенция. Пострадалият е
изписан на 01.12.2022г. в добро общо състояние. Същия подал жалба в РУ
Дупница, които от своя страна изпратили материалите на 01 РУ Благоевград,
по повод, на която било образувано досъдебното производство, като
проверката по случая била възложена на св.М., който снел обяснения от
подсъдимия, изискана и приобщена е медицинска документация,. В хода на
разследването пострадалия е направил описание на нападателя си, като
посочил, че лицето, което го е било е имал татуси по ръцете си, висок около
1,80 м., с брада и оплешивяване, като в рамките на разследването е извършено
и разпознаване, в рамките на което К. е посочил Т., като лицето което го е
било. Идентично е и посоченото от св.Н.Сп. при извършено разпознаване,
които действия са обективирани в нарочни протоколи /л.74 и л.76/
В хода на ДП е изготвена съдебномедицинска експертиза, от която се
установява, че на К. в резултат на нанесените удари , било причинено закрито
разместено счупване в областта на тялото /диафиза/ на дясната лъчева кост
/радиус/ в средната й трета. Това травматично увреждане е осъществило
критериите на квалифициращия медико- биологичен признак трайно /за
период от време по – голям от един месец/ затруднение на движенията на
десен горен крайник, като при нормално протичащ възстановителен процес,
средностатистическият период на възстановяване при такава травма е от
порядъка на около 3- 5 месеца. Охлузвания в дясна околоочна област, в
областта на носа, в шийна област вляво, по лява гривнена става и по двете
колене. Кръвонасядане в меките тъкани над лява хълбочна кост. Тези
травматични увреждания в своята съвкупност следва да се квалифицира по
медико- биологичния признак болка и страдание. Описаните травматични
увреждания локализирани в областта на главата, шията, таза и крайниците са
получени в резултат от действието на твърди предмети по механизмите на
удар и косо тангенциално действие на такива предмети. Счупването на
дясната лъчева кост по своя вид, степен и характеристики отговаря да е
получено в резултат от директен удар с твърд тъп предмет какъвто
представлява и част от човешки крайник /крак/ със значителна по интензитет
травмираща сила. Останалите мекотъканни травматични увреждания са
получени с умерена по интензитет травмираща сила. По своя вид,
локализация и морфологична характеристики травматичните увреждания е
възможно и отговарят да са получени по начин и по време, за които съобщава
в материалите по досъдебното производство.
В хода досъдебното производство е назначена и изготвена и комплексна
съдебно- психологична и психиатрична експертиза, касаеща състоянието на
Т., като от същата се установява, че подсъдимият е ориентиран, контактен,
подробен, последователен в действията си, еутимен, еубуличен, спретнат
външен вид, като психичното и физическо развитие на лицето отговарят на
възрастта му. Той не страда и не е боледувал от психично заболяване в тесния
смисъл на думата, съответно ендогенна психоза, тежко личностово
разстройство, умствена изостаналост. Той не е зависим към психотропни
3

вещества, но съобщава за епизодична употреба в миналото, не е зависим към
алкохол, но съобщава за ситуации при които количествата, които приема,
стават фактор за негативни преживявания в междуличносттните отношения и
работата. Според експертите към периода на инкриминираното деяние е бил с
умерено алкохолно опиянение. Поведението му е било повлияно от
употребата на алкохол, но изключва налудност, халюцинации или други
психопатологични феномени. Има запазен спомен за преживяното и подрежда
събитията правилно по отношение на хронология, място, същност и
значимост.Не е обективизирано наличие на психически недостатък, който да
пречи на Т. да дава достоверни показания. Личностния профил на Т. се намира
в границите на позитивния социален резонанс. Личностните му
характеристики разкриват отворена личност, общителен, активен, със
сравнително позитивно отношение към живота, но с тенденции към
асоциални прояви. Доминантен, егоцентричен, раздразнителен, понякога
враждебен. Заключено е че не се нуждае от принудително лечение.
Съдът кредитира изцяло приетите заключения, като намери, че същите
са пълни, обосновани, изготвени въз основа на личните възприятия,
теоретични познания и професионален опит на експертите. По отношение на
съдебно-медицинската експертиза, същата, ведно с уточненията, дадени от
вещото лице в съдебно заседание установяват причинените травматични
увреждания на К., механизма на причиняване, както и периода на отшумяване.
За състоянието на пострадалия и причинените увреждания свидетелстват и
представените медицински документи в рамките на ДП; заверено копие на
Лист за преглед на спешен пациент, от който се установява, че на
инкриминираната дата е прегледан, където първоначално са констатирани
наранявания и последващо проведено лечение, установяващо се и от
приложената епикриза. Относно състоянието на пострадалия данни се
съдържат в показанията на св.Ив., Н.Сп., Цв.Сп.. Експертното заключения по
съдебно - психологична и психиатрична експертизи от своя страна
установяват психичната годност на подсъдимия към датата на деянието.
Възприетата фактическа обстановка намира своето потвърждение и в
събраните в хода на производството гласни доказателства, събрани чрез
разпита на пострадалия К., св. Н.Сп., Цв.Сп., св.Ив., косвено от показанията на
св.Амб., св.Ибр. и К., които съдът кредитира като логични, последователни и
взаимно допълващи се. Св. К. подробно описва фактите, свързани с началото
на инцидента, както и развилите се след това действия. С точност и
последователност конкретизира конфликта, мястото на деянието,
извършените от подсъдимия действия, механизма и начина на причиняване на
основното нараняване. Този свидетел с нужната конкретика разяснява повода
за конфликта, както последващите събития и състоянието си. В подкрепа на
установеното посредством показанията на К. са показанията на Н.Сп. , св.А
Ив., Цв.Сп. , тези свидетели са присъствали на инцидента и са очевидци на
случилото се. Те са възприели както действията на К., така и на подсъдимия.
Част от тях са чули и словесната агресия от страна на подсъдимия, както и на
4

пострадалия. Чрез показанията си тези свидетели установяват мястото,
причините и времето на конфликта. Чрез показанията на свидетелите Н.Сп.,
Ив. и Цв.Сп. се установява и че К. се е оплаквал от болки в ръката. За
наличието на конфликт процесната вечер, от който е пострадал К.
свидетелстват и св.Амб., както и св.М., който е извършил проверка по случая
и разговарял с подсъдимия. За възникнал спор между Т. и К. свидетелства и
св.Ат., която не си спомня подробности, поради което са прочетени
показанията и дадени в рамките на досъдебното производство по реда на
чл.281, ал.5 от НПК, в които е заявила, че приятелят и ударил другото лице.
Съдът намира, тези показания за обективни и безпристрастни, поради което ги
кредитира, като отчете, че К. е пострадал и като такъв е заинтересован от
изхода на делото, но в същото време показанията са еднопосочни и
непротиворечиви, а и кореспондират с останалия доказателствен материал.
Относно твърдените от защитата разминавания и противоречия в показанията
на К. и останалите свидетели, съдът намира същите за несъществени и
непроменящи извода за техната достоверност, като тук следва да бъде отчетен
и изминалия период от време от датата на престъплението до разпита им пред
съда, както и установеното по делото обстоятелство, че всички са били
употребили алкохол. Предвид изложеното съдът намери, че тези показания
следва да бъдат кредитирани. Като конкретно по отношение показанията на
св.М. съдът намери, че няма пречка същите да бъдат ценени, като част от
доказателствения материал. Според разпоредбата на чл.118, ал.2 от НПК -
"Лицата, които са извършвали действия по разследването, разузнавателни
беседи и съдебни следствени действия, не могат да бъдат свидетели,
включително и когато протоколите за извършените от тях действия не са
изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс". Съгласно
разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗМВР, разузнавателната беседа е един от
способите за извършване на оперативно- издирвателната дейност от
оперативно-издирвателните органи. От мотивите към законопроекта за
изменение на НПК е видно че с чл. 118, ал. 2 от НПК се разширява кръгът на
лицата, които не могат да бъдат свидетели по делото, "като се предвижда да се
изключи възможността да се допускат показания на оперативни работници,
провели извъпроцесуална беседа със заподозряно лице, тъй като по този начин
се заобикаля правото на обвиняемия, ако бъде привлечен в хода на
разследването като такъв, да откаже да даде обяснения“, като длъжностни
лица от тази категория /оперативни служители/ не могат да бъдат свидетели
съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от НПК. Свидетеля К. М. е полицейски
орган, извършващ охранителна дейност и в правомощията му не се включва
извършване на оперативно-издирвателна дейност по разкриване на
престъпления, поради което същия не е имал правомощия да извършва
разузнавателни беседи по смисъла на ЗМВР, нито по делото е установено да е
извършвал такива.
С по-малка относителна тежест за изясняване на фактическата
обстановка са показанията на св.К., М. и Ив., всички те са били охранители в
5

дискотеката към процесната дата, но предвид заявеното от тях не са очевидци
на скандал. При разпита им се изяснява единствено редът на работа на
охраната в заведението, както и че познават подсъдимия като посетител там,
поради което съдът намери, че не се нуждаят от подробен анализ. Доколкото
обаче посредством посоченото от тях, относно действията на охранителите
при конфликт потвърждава заявеното от св.Цв.Сп. съдът намира, че няма
пречка да кредитира посочените показания.
По делото са разпитани и полицейските служители Т., К. и Ш., чийто
показания изясняват работата на патрулите при сигнал, какъвто обаче не е
установен, включително и чрез изисканите справки в тази насока от 01 РУ и
02 РУ Полиция и НС 112, поради което и съдът намира, че същите не се
нуждаят от подробен анализ, но следва да се кредитерат, в частта относно
работата на патрули. Така установеното обаче според съда не поставя под
съмнение заявеното от по-голяма част от свидетелите, доколкото св.М., чийто
показания съдът кредитира, заявява съмнение, относно това дали е изготвяна
докладна, което сочи, че е възможно да не е изготвяна.
Сред извлечените данни от кредитираните като обективни и безпристрастни
свидетелските показания и експертни заключения, може да се посочи, че в по-
голяма степен на достоверност са показанията на свидетелите очевидци на
случая. Всеки от тези свидетели сочат състоянието на пострадалия,
потвърдено в голяма степен от представените медицински документи, както и
от кредитираното медицинско заключение. Тези свидетели са очевидци на
случая, на действията на подсъдимия и състоянието на К., поради което и
съдът намира, че в същите се съдържат достатъчно данни, относно деня,
мястото, ударите върху пострадалия, и причинените вследствие на тях телесни
увреждания, поради което не следва да бъдат поставени под съмнение.
Казаното от тези свидетели намира подкрепа в установеното посредством
експертните заключения, приобщените по делото медицински документи.
Приетото от съда от фактическа страна се подкрепя и от събраните писмени
доказателства, а именно справка от инспектор Вл. С. – разузнавач в група
ПТП, Сектор КП при РУ Дупница, медицинско свидетелство за пред съда на
В. К. от 25.11.2022 г., амбулаторен лист от 25.11.2022 г. на В. К., Протокол за
предупреждение от 16.02.2023 г. на К. Т., Справка за регистрация в
централния полицейски регистър на лице на името на К. Т., Лист за преглед на
пациент от 24.11.2022 г. на В. К., Фактура № **********/29.11.2022 г., Писмо
от МБАЛ Люлин ЕАД, ведно с История на заболяване № 4118/2022 г. на В.
К., Писмо от Св. Иван Рилски – 2003, ведно със заверено копие на
амбулаторен лист № 2717/25.11.2022 г. за извършен преглед на В. К. в
ортопедичен кабинет на 25.11.2022 г., Писмо от УМБАЛ Пирогов ЕАД, ведно
с образни изследвания за В. К., копие на амбулаторна книга от кабинет по
неврохирургия за извършен прегледа на В. К. и копие на лист за преглед на
пациент на В. К., Писмо от ЦПЗ Благоевград за В. К., писмо от Община
Благоевград, ведно с удостоверение, Ежедневна ведомост от 23.11.2022 г. за
работа на полицейски служители, Фотоалбум № 9/2024 г. по дневника на
6

група 03 сектор КП при РУ Дупница за разпознаване на лице, Ежедневна
ведомост от 11.11.2022 г. до 2912.2022 г. на личния състав от група Охрана на
обществения ред към 01 РУ ,Протокол за разпознаване на лица и предмети от
09.04.2024 г./2 броя/, фотоалбум за разпознаване в сградата на ОД на МВР
Благоевград, Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на К. Т.. Справка за съдимост.
При така изложената и установена фактическа обстановка по делото, като
съобрази събраният доказателствен материал, разгледа и анализира
доказателствата, поотделно и в тяхната взаимна връзка, съдът намира за
доказани по безспорен и категоричен начин обвинението, за което
подсъдимият е предаден на съд.
Обект на престъплението по чл.129, ал.2 от НК са обществени отношения,
свързани със здравето на човека, телесната му неприкосновеност, засягането
на здравето, като съвкупност от телесна цялост, физиологично състояние и
нормално функциониране на човешкия организъм, а субект на същото може
да бъде всяко физическо лице, на което е нарушена телесната
неприкосновеност и е причинена средна телесна повреда. От обективна
страна, за да е налице квалификацията, следва да има причиняване на средна
телесна повреда по смисъла на ал. 2 от чл. 129 НК, изразяващо се в увреждане
на анатомичната цялост на организма или тъканите на пострадалия. При този
вид телесни увреждания засягането на организма може да бъде както
анатомично, така и функционално, а проявлението на страданието може да
бъде както постоянно, така и ограничено във времето. При средните телесни
повреди увреждането е трайно когато е установено, че е налице един
сравнително по-дълъг период на болестно състояние, чиято продължителност
трябва да бъде поне около тридесет дни /ППВС № 3/79 год./. Посочената в
съдебната практика продължителност на увреждането е минимално
изискуемата, за да се приеме, че е налице средна телесна повреда.
Проявлението на последиците може да продължи и неопределено време над
този тридесетдневен период. В същото време употребеното от законодателя
понятие "трайно" не може да се разбира като постоянно, като вечно,
продължаващо до края на живота / Р. 1006-74-III /. Касае се за увреждане,
което подлежи на възстановяване след един продължителен период. От
субективна страна деянието е наказуемо само, когато причинената повреда са
причинени умишлено, без значение е формата му – пряк или евентуален
умисъл.
В конкретния случай от обективна страна, на 24.11.2022г., около 03.00 часа, в
Благоевград, пред входа на нощен клуб „The face“, Благоевград , чрез
нанасяне на удар с десен крак в областта на дясна ръка, подсъдимия е
причинил средна телесна повреда на К., изразяваща се в закрито разместено
счупване в областта на тялото /диафиза/ на дясната лъчева кост/радиус/ в
средната й трета, с което му е причинено трайно затруднение на движенията
на десен горен крайник за около 3-5 месеца. По делото по безспорен и
категоричен начин се установи, че тези травми са причинени именно от
7

подсъдимия по описания в обвинението начин / чрез нанасяне на удари с крак
в дясната ръка /. В подкрепа тези изводи на съда са показанията на
пострадалия К., св.Н.Сп., същите са дали описание на нападателя и неговите
действия още в хода на досъдебното производство, които пред настоящия
съдебен състав поддържат, посоченото от тях по отношение на нападателя е
потвърдено и в извършено разпознаване, обективирано в протоколи за
разпознаване /л.74-76/ и установено в рамките на съдебното следствие чрез
показанията на поемните лица св.Ибр. и К.. В подкрепа на посоченото от тези
свидетели са и показанията на св.Цв.Сп., Ив., както и косвено от показанията
на св.Амб.. Данни в тази насока се съдържат и в депозирания сигнал пред РУ
Дупница.От показанията на тези свидетели се установява, че Т. е бил на
посоченото място и е причинил на пострадалия констатираното телесно
увреждане. Наред с това категорично се установи и вида и характера на
уврежданията, причинени на К. на инкриминираната дата, с оглед на
изпълнената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза, която установява, че на пострадалия в резултат на действията на
подсъдимия е причинена средна телесна повреда,изразяваща се в закрито
разместено счупване в областта на тялото /диафиза/ на дясната лъчева
кост/радиус/ в средната й трета, което причинило на пострадалия трайно
затруднение на движението на крайника за около 3-5 месеца. Трайно
затруднение на движението дясната ръка е налице винаги, когато то е
продължило поне тридесет дни и причинява затруднение в ползване на
крайника в пълен обем. Съобразно приетото разбиране в съдебната практика,
в това число и в задължителната за съдилищата, а именно Постановление № 3
от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, затрудняването по смисъла на закона
представлява ограничаване възможността на крайниците да извършват
движение в пълен обем. В обсега на това увреждане влиза не само
затруднението на крайника, но и свързаните с него кости на таза, мускулите,
сухожилията и други части, които вземат участие при нормалното и свободно
извършване на движението. Не могат като средна телесна повреда да се
квалифицират случаи на незначителни затруднения, които нямат практическо
значение за нормалното извършване движението на крайниците или когато те
са кратковременни. Уврежданията са съставомерни по чл. 129, ал. 2 НК, когато
затрудняването има практическа стойност, а такава е налице при частична
загуба или при възникване на затруднения в извършване на основната
функция на крайника поради счупване или пукване на кости, изкълчване на
стави и др. Тоест възможното изброяване не е изчерпателно, а решаващо по
делото е, че получената травма е довела до визираното в цитираното
постановление практическо измерение, а именно трайно затруднение в
движението на дясната ръка, продължило според заключението на д-р Ч. по
назначената експертиза три до пет месеца.
Според заключението на съдебно-медицинската експертиза на пострадалия е
причинено и още едно травматично увреждане имащо характер на лека
телесна повреда, а именно охлузвания в дясна околоочна област, в областта на
8

носа, в шийна област вляво, по лява гривнена става и по двете колене.
Кръвонасядане в меките тъкани над лява хълбочна кост, които са му
причинили болка и страдание. Съгласно трайно установената съдебна
практика, когато на едно и също лице с едно и също деяние са причинени две
или повече телесни увреждания от различен вид не е налице идеална
съвкупност, като това е така, защото обектът на посегателството е един и същ.
В този случай намира приложение принципът на "поглъщане" на по-лекия
вредоносен резултат от по-тежкия, съобразно който се определя и правната
квалификация на деянието.
Предвид изложеното и съобразявайки ППВС 3/1979г., съдът намира, че
констатираното увреждане, изразяващо се в закрито разместено счупване в
областта на тялото /диафиза/ на дясната лъчева кост/радиус/ в средната й
трета, което причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на
крайника за около 3-5 месеца е съставомерно по чл. 129, ал. 2 НК. От друга
страна това травматично увреждане е констатирано в хода на процеса,
първоначално, документирано и обективирано в медицинска документация,
съставена непосредствено след причиняване на нараняването от лекарите в
болнично заведение в гр.Дупница, впоследствие от лекарите в МБАЛ
„Люлин“, където е настанен за лечение, а в последствие и от медицинската
експертиза и вещото лице, като се подкрепя и от наличните писмени
доказателства – медицинска документация. Досежно механизма на
причиняване на визираното увреждане и респективно телесна повреда,
вещото лице е посочило, че отговаря напълно да е получено по начина, който
е описан, а именно следствие на удари с крак. Във връзка с възраженията на
защитата в тази насока, че не се установява с категоричност подържания от
обвинението механизъм, съдът намира, че се опровергават от изготвената
експертиза и заявеното от вещото лице в съдебно заседание, който посочва, че
с оглед характера на обстановката положението им е динамично променящо
се, което обяснява и заявеното от К., че е бил на земята. Няма как да бъде
прието това му твърдение, че опровергавало механизма на причиняване на
нараняването, посочен от прокурора. Категорично установено е че му е
нанесен удар с крак в дясната ръка, което е механизмът на нараняване, а
позицията на двамата към момента на удара не е определящ, още повече и с
оглед заявеното от вещото лице. Краткият период от време, изтекъл от
момента на ударите и оказване на медицинска помощ, където е констатирано
за първи път естеството на нараняването, както и липсата на доказателства за
реална и налична възможност пострадалия да бъдат наранен по друг начин
затвърждават възприетите по-горе изводи на съда за наличието на причинно-
следствена връзка между установеното травматично увреждане на К., като
пряка и непосредствена последица от неправомерните и инкриминирани
действия на подсъдимия. В обратна насока на възприетият извод, съдът не
намира убедителни доказателства, тъй като не се установи друг логичен начин
за причиняване на разглежданото увреждане. Изложеното обуславя
неоснователност на наведеното от защитата възражение и развитите доводи,
9

че не се установява по безспорен и несъмнен начин извършване на деянието
от подсъдимия, в тази насока възприетите и анализирани от съда
доказателства, разгледани поотделно и тяхната логическа връзка и времева
последователност сочат обратното, а именно, че подсъдимият е извършител на
престъплението, в което е обвинен. Както се посочи пострадалия подробно и
логично описва извършеното срещу него нападение, времето, мястото и
начина на извършването на посегателството, потвърдено и от св.Сп., Ив.
Както пострадалия, така и свидетелите очевидци в разпитите си са дали
описание на нападателя, което е потвърдено и от извършеното разпознаване,
където и св.К. и св.Сп. са посочили и по какви белези разпознават нападателя,
което поддържат и в хода на съдебното следствие, като пострадалия
категорично посочва, че именно подсъдимия го е бил на инкринираната дата,
което опровергава версията на подсъдимия, че само го е бутнал. Ето защо
настоящия съдебен състав намери, че авторството на престъплението е
категорично установено в лицето на подсъдимия, поради което и доводите на
защитата в обратна насока са неоснователни. За тези си изводи съдът взема
предвид и характера на причинените и установени увреждания, посредством
експертно заключение, поради което и житейски нелогично звучи същите да
са причинени само от бутане.
Деянието е извършено от подсъдимият при пряк умисъл. За умисъла на едно
лице се съди по неговите фактически действия. В настоящия случай
подсъдимият е нападнал К., като е започнал да му нанася удари с юмруци и
ритници. Т. е вменяемо лице и е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното деяние, добре е знаел, че извършва акт на физическа
интервенция върху телесната неприкосновеност на пострадалия и че
употребява сила, но независимо от това, същият е извършил тези си действия,
добре съзнавайки, че ще последват телесни увреждания, в това число и на
такива от вида на действително причинените. Подсъдимият е насочил
всичките си усилия към осъществяване на акта, съзнавайки
общественоопасния характер на деянието си и желаейки настъпването на
негативния резултат. Следователно същият е съзнавал общественоопасния
характер на инкриминираното деяние, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Касае се за
психически и физически здрав деец, които е могъл да разбира, свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, потвърдено от
изготвената по делото съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, от
заключението на която се установява, способността на лицето да ръководи
постъпките си, да разбира свойството и значението на извършеното. Липсват
доказателства в обратна насока..
Съдът счита, че в случая не може да намери приложение привилегирования
състав на разпоредбата на чл.132, ал.1,т.2 НК. Съгласно трайно установеното
положение в съдебната психиатрия и практиката на В/К/С "физиологичният
афект" /или според НК състоянието на силно раздразнение - понятие
използвано аналогично напр. в чл. 118 и чл. 132/ е такова състояние, при което
10

поради определени външни или вътрешни фактори съзнанието на дееца е
силно стеснено и макар да има възможност да оценява адекватно
заобикалящата го обективна действителност и да взема правилни решения,
тази възможност е значително занижена. Физиологичният афект е много
трудно управляемо и контролируемо състояние на психиката, което е свързано
със значителен разход на енергия и светкавично протичане на процесите,
свързани с вземането на решението и неговото осъществяване. Самият
физиологичен афект няма степени и съществува докато е налице макар и
минимална възможност за правилно възприемане на обстановката и контрол
над психическите процеси и следващите от тях действия. Ако се стигне до
момент, в който се изключи изцяло и напълно посочената по-горе минимална
възможност, настъпва т.нар. "патологичен афект". По- соченият "патологичен
афект" вече е състояние, при което отсъства изцяло вменяемостта на
извършителя, т.е. при установяването на подобно състояние отпада въобще
годността на субекта за ангажиране на наказателната му отговорност.
Визираното състояние на силно раздразнение се определя от трайната
практика на ВКС (най-вече във вр. с чл. 118 НК- виж напр.р.№ 133/03.VII.1995
г. по н.д. № 2/1995 г., I н. о., р.№ 424/16.06.2003 г. по н.д.№ 201/2003 г., ІІ н.о.)
като "внезапно възникнало силно душевно вълнение, при което чувствата
завладяват до такава степен съзнанието на дееца, че волята му се подчинява на
тези чувства.То се характеризира с внезапно избухване и последващо
изчерпване. Волевата способност на дееца да ръководи постъпките си не се
изключва, а само значително отслабва". Или казано по друг начин е
необходимо да бъдат констатирани два момента, от една страна - особено
състояние на дееца, в което взема решение и го изпълнява, и от друга страна -
провокиращото поведение на пострадалия, т.е. необходимо е било
подсъдимият да вземе решението ВНЕЗАПНО, в състояние на СИЛНО
раздразнение и да го изпълни в това състояние. Съдът счита, че при
извършването на инкриминираното в обвинителния акт престъпно деяние
нито един от двата момента на афекта не е налице. По делото липсват, каквито
и да е доказателства за провокация от страна на пострадалия, както и за
предходен конфликт, липсват и доказателства за особено състояние на Т.
Действително от показанията на св.Цв.Сп. се установява, че К. е имал
агресивно поведение, но липсват доказателства това да е провокирало
действията на подсъдимия. Хронологията в действията на подсъдимия
разкрива една целенасоченост която не може да бъде определена като афект.
Ето защо съдът намира, че деянието е доказано и от субективна страна.
Изложеното обуславя неоснователност на твърдяното от подсъдимия, че не е
виновен, за което съдът изложи мотиви, дори напротив възприетите и
анализирани от съда доказателства, разгледани поотделно и в тяхната
логическа връзка и времева последователност сочат обратното, а именно, че
подсъдимият е извършител на престъплението, в което е обвинен. В тази
насока е изготвената съдебномедицинска експертиза, в която вещото лице
твърди, че се касае за средна телесна повреда, констатацията на д-р Ч., се
подкрепя от казаното от него в съдебно заседание. Анализа на събрания в хода
на съдебното следствие доказателствен материал, обсъден по-горе води до
11

извода, че обвинението се доказа в хода на съдебното следствие. Налице е и
изискуемата причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и
настъпилия съставомерен резултат.
Тези доказателства, ведно с показанията на разпитаните свидетели,
установяват по безспорен начин обективните признаци на престъплението по
чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК и съставомерното поведение на подсъдимия. Както
се посочи безспорно се установи и авторството на престъплението в лицето на
Т. Показанията на разпитаните преки очевидци на нападението, установеното
посредством писмените доказателства и експертни заключения, дават
основание на съда да приеме, че именно Т. е извършител на престъплението,
за което е предаден на съд.
Доколкото съдът прие за доказано по безспорен начин, както от обективна,
така и от субективна страна, че подсъдимия е извършил престъплението за
което е предаден на съда, същия следва да получи и съответно наказание
При определяне размера на наказанието, съдебният състав отчете следното:
За извършеното престъпление по чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 НК законодателят е
предвидил налагане на наказание “лишаване от свобода” до шест години. При
определяне вида и размера на наложеното наказание съдът съобрази всички
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, тежестта на извършеното
престъпление, неговата обществена опасност, както и обществената опасност
на подсъдимия. Обществената опасност на дееца намира проява и зависи
главно от конкретното престъпление, но следва да отчита и други критерии-
съдебното минало, трудовата ангажираност, процесуалното поведение на
лицето и др. фактори. Обществената опасност на самото деяние в конкретния
случай не е минимална, доколкото то е извършено през тъмната част на
денонощието , засяга телесната неприкосновенност на индивида, от друга
страна с оглед установеното по делото, характера на причинените
увреждания, времето на възстановяване, които говорят за липса на каквито и
да било задръжки в поведението, което следва да бъде отчетено като
утежняващо обстоятелство. Като отегчаващо обстоятелство следва да бъде
отчетено и утежненото му съдебно минало.Следва обаче да се спре
вниманието и върху смекчаващите отговорността обстоятелства. На първо
място като смекчаващо обстоятелство съдът определи социалния статус на
лицето, а именно същия е трудово ангажиран, младата му възраст, цялостното
му процесуално поведение в хода на производството, съдействието, което е
оказал, установимо от показанията на св.М. Като смекчаващо обстоятелство
следва да бъде отчетено и това, че макар и съдът да не го приема като
провокативно, поведението на пострадалия е било предизвикателно и
неприемливо, установено от показанията на св.Цв.Сп., която сочи и за
нанесени удари и върху подсъдимия, което също може да бъде ценено като
обстоятелство занижаващо обществената опасност на деянието. Безспорно
към смекчаващите отговорността обстоятелства следва да бъде отчетен и
дългият период от време изтекъл от момента на извършване на
престъплението до настоящия момент. Предвид изложеното, съдът приема,
12

че в случая изброените смекчаващи обстоятелства отнесени към конкретиката
на случая имат характер на изключителни и многобройни, значително
надвишаващи отчетените отегчаващи такива, поради което и наказанието
следва да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.2 от НК. С оглед
изложеното и отчитайки степента на обществена опасност на конкретния
подсъдим съдът приема, че в случая следва да бъде определено наказание
„Пробация“ включващо следните пробационни мерки:
1. "Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 10 /десет/ месеца
с явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него
длъжностно лице с периодичност два пъти седмично;
2. "Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок 10
/десет/ месеца по график, определен от пробационния служител..
Така определеното по вид и размер наказание ще гарантира и обезпечи
целите на закона визирани в чл.36 от НК, ще окаже възпитателно, възпиращо
го от криминални прояви въздействие и ще допринесе за неговото поправяне,
дисциплиниране, и интегриране в обществото. Както се посочи при
определяне на наказанието съдът преценява характера на извършеното
деяние, степента на обществена опасност на деянието и дееца за всеки
конкретен случай, се взема предвид наличието на смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства. Действително при преценката на обществената опасност на
дееца като проява при конретното престъпление се взимат предвид и други
фактори като съдебно минало, трудова ангажираност и други, но в
конкретния случай липсват доказателства за висока обществена опасност на
конкретния деец макар и с обременено минало, не може критерии за налагане
на максимално наказание да бъде и генералната превенция, Съдът е
категоричен, а и трайната съдебна практика е такава (вж. напр. Решение №
700-2004-II НО и Решение № 248-2011-III НО), че значението на генералната
превенция е съпътстващо индивидуалната превенция и не бива да има
приоритет над нея. В този смисъл и отчитайки обществена опасност на
конкретния подсъдим, установената по делото обстановка при извършване н
престъплението, отдалечеността във времето на деянието, съдът намери, че
определеното наказание ще способства за поправяне на подсъдимия и
въздържане от криминални прояви.
По отношение на разноските, съдът не се е произнесъл с присъдата си, по
който въпрос ще се произнесе по реда на чл. 306, ал.1, т.4 от НПК след
окончателното приключване на наказателното производство, когато размерът
и отговорността за разноските ще е изяснен напълно.
По изложените съображения, съдът постанови и присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
13

Номер на акта:	66
Дата:	9 септември 2025 г.
Съдия:	Кристина Евгениева Панкова

Дело:	20241210200828
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 юни 2024 г.

Присъда по НОХД №828/2024 на Районен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите