№ 759
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110213699 по описа за 2023 година
за да произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на
„Б.-Т. М.“ ООД срещу НП № 65/28.04.2023 г., издадено от директора на РИОСВ - София, с
което на дружеството-жалбоподател на основание чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО е наложена
имуществена санкция в размер на 7000 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на
постановлението и присъждане на разноски, като се излагат конкретни твърдения за
процесуална незаконосъобразност на НП, както и за липса на административно нарушение.
Обратното твърди административно-наказващият орган (чрез процесуалния си
представител), претендирайки потвърждаване на постановлението.
Релевантно за решаване на делото е единствено следното:
Налице е съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал.
2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН, което от своя страна
налага отмяна на атакуваното НП на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от
ЗАНН. По-конкретно:
В НП се сочи (при описанието на твърдяното административно нарушение), че на
съответната стопанисвана от въззивника площадка са били констатирани налични и
съхранени дървесни отпадъци, за които дружеството не притежава разрешение за дейности с
отпадъци, издадено съгласно изискванията на чл. 67, ал. 1 вр. чл. 35, ал. 1 от ЗУО (с което е
наруша разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 1 вр. чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО. Волята на наказващия
орган е неясна, респективно неясно е обвинението, при което реално се ограничава
процесуалното право на защита на жалбоподателя (излагането на твърдения относно
прилагането на материалния закон и по фактите като част от защитата на въззивника в
случая не води до по-различен извод, доколкото логически противоречивото обвинение
изначално не може да има ясен смисъл). В чл. 35, ал. 1 от ЗУО изрично се говори конкретно
за „дейностите по третиране на отпадъци, включително за дейности по рециклиране на
кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013“. Съобразявайки пар. 1, т. 42 и т. 44 от ДР
на ЗУО, обаче, съхраняването (което впрочем не се визира в чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО) на
1
отпадъци е дейност, която е различна от тяхното третиране (липсва изобщо възможност дори
за частично припокриване, т. е. липсва възможност едновременно да се осъществява и
съхраняване, и третиране по смисъла на ЗУО).
При този изход от делото на основание чл. 63д, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 от АПК в полза
на жалбоподателя (и в тежест на РИОСВ – София, явяваща се юридическо лице съобразно
чл. 2, ал. 2 от ПУДРИОСВ) следва да се присъдят разноски по делото, а именно
възнаграждение за един адвокат, за заплащането на което са представени доказателства по
делото.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ обжалваното НП № 65/28.04.2023 г., издадено от директора на РИОСВ -
София.
Осъжда РИОСВ – София да заплати на горепосоченото дружество-жалбоподател
сумата от 600 лева – разноски по делото, а именно възнаграждение за един адвокат (с
включен ДДС).
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-
дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2