Р E Ш Е Н И Е
№ 318
гр.Плевен, 23.06.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи
касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети май две
хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елка
Братоева
ЧЛЕНОВЕ: Габриела
Христова – Декова
Недялко Иванов
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков като
разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Касационно
административно дело № 233/2023 по описа на Административен съд -
Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 285 ал.1 от ЗИНЗС.
Образувано е по касационна жалба на В.В.Й.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - Белене, чрез адв. П. ***,
срещу Решение № 62 от 14.02.2023 г., постановено по адм.
дело № 597/2022 г. по описа на Административен съд – Плевен.
С оспореното решение е отхвърлен предявения
от В.В.Й. иск с правно основание чл.284 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ - София, за заплащане на обезщетение в размер
на 25 000 лева за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и
бездействия на затворническата администрация, изразяващи се в неизвършването на
образно изследване със скенер на ищеца, в резултат на което не са предприети
адекватни действия за лечението му, което е довело до влошаване на
здравословното му състояние – болки в главата, виене на свят, отслабване с
повече от 10 кг. за кратък период от време, психически срив, чувство за унизено
или потъпкано лично достойнство, за периода 11.01.2022г. – 03.06.2022г. като
неоснователен и недоказан.
Касаторът иска отмяна на решението,
поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни
основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът е обосновал неправилни
фактически и правни изводи, неподкрепени със събраните по делото писмени и
гласни доказателства. Необосновани са изводите на съда за липса на
незаконосъобразно бездействие, тъй като медицинските органи са извършили
преценка след преглед, че такова в случая не е било необходимо. Напротив, по
делото е представено медицинско направление от 20.01.2022г. за „КАТ на главен
мозък“, в което е отразено „платено, не е подал молба за изтегляне на пари“.
Въпреки така издаденото направление по преценка на лекаря, не е бил направен
КАТ (скенер ), каквото е предписано и затова не може да се приеме, че оказаната
медицинска помощ е била адекватна. Не са обсъдени и взети предвид показанията
на свидетеля Г., според които докторът е искал ищеца да заплати за
изследването. От където се налага извод, че е била налице необходимост от
извършване на образно изследване със скенер, такова е било предписано от
лекарите, но причината да не бъде направено е липсата на парични средства, с
които ищецът да го заплати. Счита за доказани всички елементи от фактическия
състав за ангажиране отговорността на ГДИН по чл. 284 ЗИНЗС, тъй като по
безспорен начин е установено от доказателствата по делото, че ищецът е бил
подложен на жестоко, нечовешко отношение и поставен в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието, изразяващи се в неосигуряване на адекватно
медицинско обслужване , а именно : неизвършването на образно изследване със
скенер на ищеца, в резултат на което не са предприети адекватни действия за лечението
му, което е довело до влошаване на здавословното му състояние – болки в
главата, виене на свят, отслабване с повече от 10 кг. за кратък период от
време, психически срив, чувство за унизено или потъпкано лично достойнство. В
заключение се иска отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество с
присъждане на исканото обезщетение.
Ответникът ГДИН - София, чрез юрк. П. и
юрк. Б., изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен
дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е
правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила.
Настоящият състав на
Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на
касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на
осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния
закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на първоинстанционния състав на Административен съд – Плевен е
валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.
При анализа на събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, първоинстанционният съд
е приел, че предявеният от В.Й. иск за заплащане на обезщетение за причинените
му неимуществени вреди от нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС е неоснователен и го е отхвърлил. За
да обоснове този извод, първоинстанционният съд е изяснил релевантните за
исковата претенция факти, обсъдил е доказателствата, становищата на страните,
свидетелските показания и изводите на съдебно-медицинската експертиза,
приложимата правна уредба, като правилно е приел, че исковата претенция за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е неоснователна и
недоказана.
Съдът правилно е разпределил
доказателствената тежест между страните и е изискал необходимата информация за
решаване на спора и проверка на всички твърдения в исковата молба за
изясняването на обективната истина, съобразно задълженията произтичащи от чл.
284 ал.3 и ал.4 ЗИНЗС. Според цитираните разпоредби съдът задължава
специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация
от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на
неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните
факти. Съдът може дори служебно да призове длъжностни лица от мястото за
лишаване от свобода и всяко друго лице, чиито показания биха могли да спомогнат
за изясняване на фактите по делото. Съдът е събрал всички относими и необходими
доказателства за решаването на правния спор.
Не е налице твърдяната от касационния
жалбоподател неправилност на обжалваното решение, основана на нарушение на
приложимия материален закон и необоснованост. Въз основа на събраните по делото
доказателства в обжалваното решение е изведен правилният извод за неоснователност
на предявения иск, при неустановяване на сочените в исковата молба
обстоятелства, от които ищецът извежда причинени неимуществени вреди. Съдът е
обсъдил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, след съпоставка на
гласните и писмените доказателства, съобразил е и заключението на назначената
съдебно-медицинска експертиза, въз основа на което е извел правилен извод за
недоказаност на твърдяните от ищеца нарушения и липса на причинно-следствена
връзка със сочените вреди.
Обоснован на писмените и гласни
доказателства при тяхната съвкупна преценка и категоричното заключение на в.л.
е изводът, че веднага в деня на инцидента на 11.01.2022г., когато ищецът е бил
ударен в тила с черпак от друг лишен от свобода
е извикана спешна медицинска помощ и своевременно е била оказана
необходимата медицинска помощ по преценка на лекарите. Според в.л. травмата се
характеризира като „лекостепенна“, защото е засегнала само повърхностните меки
тъкани (кожа и подкожие на скалпа в окосмената част на тила и причинила само
оток, макар и относително голям на площ 5-6 см, без рана на кожата, не е
причинила фрактура на прилежащите черепни кости, нито контузия на паренхима на
мозъчното вещество. Няма данни за мозъчно сътресение и мозъчен отток на по-късен
етап. Това се установява от медицинската документация и се подкрепя от
свидетелските показания. Видно от фиш на СМП – оплаква се от главоболие, в
съзнание, без отпадна неврологична симптоматика, по скалата на Глазгоу – отваря
очи спонтанно, ориентиран за време и място, двигателни реакции в норма,
подчинява се дишане –нормално с нормална честота (между 10 – 24), хемодинамика
в норма, без външно или данни за вътрешно кървене; приложена терапия – аналгин
мускулно. Според изготвения при прегледа фиш за спешна медицинска помощ, в
който е извършена проверка на всички необходими симптоми, състоянието на ищеца
е било адекватно и нормално след инцидента, без данни за нарушения в съзнанието
и затова не е налагало друго изследване или лечение, освен предписаното симптоматично
лечение с обезболяващи и студени компреси за спадане на отока и подтискане на
болката, които при такава травма отшумяват за 2-3 седмици. От такава травма не могат и не са се развили
усложнения, което е категорично доказано с извършено последващо диагностициране
чрез скенер на 13.09.2022г., при което не са установени данни за претърпяна
черепно мозъчна травма. Това изследване е извършено след завеждане на исковата
молба и по повод нови оплаквания на ищеца. Извикана е спешна медицинска помощ
на 09.09.2022г., извършен е допълнителен клиничен преглед, консултация с
ортопед, преглед от невролог и УНГ на 13.09.2022г., при което е поставена
диагноза флегмон и абсцес на устната кухина – без сериозни оплаквания до този
момент. Компютърната томография на глава по повод неврологичните оплаквания е
установила находка в десен максиларен синус, обективно – заболявания на зъбите,
абсцес на кучешки зъб и възпалителен процес и е насочен за планова операция в
лицево-челюстна хирургия. Затова заключението е, че след травмата са били
предприети необходимите действия и е оказано съответното лечение спрямо
състоянието на ищеца и данните за характера на неговата травма , скенер не е
бил необходим, поради липса на данни за загуба на съзнание и други усложнения.
Оплакванията за общо неразположение, световъртеж, отпадналост,главоболие,
безсъние и загуба на тегло, според в.л., не са в пряка причинно-следствена връзка с
травмата, а по-скоро се дължат на появата и развитието (което е продължило
много месеци) на гнойното възпаление на меките тъкани на устната кухина, които
увреждания са се проявили и съответно са били диагностицирани по-късно на
13.09.2022г. Травмата е била отразена на 11.01.2022г. в регистъра за
травматични увреждания и във съответния формуляр за регистрация, където е
констатирано добро общо състояние и локален оток 5-6 см на тила, без
възпалителен процес, както и че л.св. желае допълнително освидетелстване във
външно лечебно заведение. Издаденото на 20.01.2022г. направление за КАТ на
главен мозък е било не по медицински показания, поради необходимост от такова,
а по настояване на ищеца и затова срещу заплащане. Но ищецът не е подал молба
за изтегляне на средства от сметката му, въпреки че е получавал трудово
възнаграждение и е разполагал с такива, удръжката от заплатата му е ¼ за
запори, следователно сам се е отказал. Това е причината такова изследване да не
бъде извършено.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря
за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения
по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези
лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал.
1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
От изложеното по-горе е видно, че от
събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства не се
установяват твърдяните в ИМ незаконосъобразни бездействия на затворническата
администрация, които да са в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, поради което
касационната инстанция споделя доводите на първостепенния съд, че не
е налице първата предпоставка на иска по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, обуславяща
неговата основателност. Не са доказани и настъпили за ищеца вреди, които да са
в резултат на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. Ето защо исковата претенция правилно
е отхвърлена като неоснователна и недоказана. При формиране на горното решение
не са допуснати твърдяните от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.
С оглед на гореизложеното касационната
инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените в
касационната жалба основания за отмяната му, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 62 от 14.02.2023 г., постановено по адм.
дело № 597/2022 г. по описа на на Административен съд – Плевен.
Решението не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.