Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

 

№ 399                                                 18.07.2018 г.                          гр. Търговище

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

Районен съд - Търговище                                                                 Девети състав

На двадесет и седми юни                                                                 2018 година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА  КОЛЕВА

 

Секретар: Валентина Войникова

като разгледа докладваното от Председателя

Гр. дело № 511  по описа за 2018 година,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е  по реда на чл.2 ал.1п т.3 предлож.2-2.

Гр.дело № 511/2018г. по описа на РС-Търговище  е образувано въз основа  на  искова молба от  ищец:    Ф. Ш. Б.,***, чрез  пълномощника му – а.. Н. от  АК-Кюстендил против ответник: ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул. Витоша“ № 2.   Предявени са  осъдителни  искове  – за заплащане на сумата  в размер на  5100 лв. , представляваща обезщетение за  претърпени неимуществени вреди, поради водено срещу  него  и прекратено наказателно производство  и за сумата в размер на 1212 лв.- обезщетение за забава за периода от 09.11.2015г. до 28.03.2018г.

Ищецът  - Ф. Ш. Б.  твърди в исковата си молба, че  е бил привлечен като обвиняем по две обвинения:  по чл.316 във вр. чл.308 ал.2 във вр. ал.1 и по чл.309 ал.1 НК във вр. чл.26 НК. На  04.07.2014г. в РС-Търговище постъпил обвинителен акт за това, че ищецът в  неустановен ден на м.04.2011г. в гр. Търговище преправил официален документ с цел да бъде използван пред административни и съдебни органи-престъпление по  чл.308 ал.2 във вр. ал.1 от НК, както и за това, че в периода от м.04. до м.10.2011г. е преправил частен документ и го употребил в РСТ, ОСТ и СП-престъпление по чл.309 ал.1 от НК.  С присъда  № 19 от 23.04.2015г. по НОХД № 697/2014г.  ищецът по настоящото дело е бил признат за виновен по поддържаното от прокуратурата обвинение и му било наложено наказание 4 месеца лишаване от свобода с отложено изтърпяване  за изпитателен срок от 3 години, на осн. чл.66 ал.1 НК.  С присъда № 15 от 01.07.2015г. по ВНОХД № 99/2015г. по описа на ОС-Търговище е отменена изцяло присъдата на РС-Търговище, признат за невиновен и оправдан по обвинението.  С решение № 386 от 09.11.2015г. по НД № 1083/2015г. по описа на ВКС, присъдите  на ОСТ и РСТ са изцяло отменени и е прекратено  воденото срещу подсъдимия наказателно производство – за престъплението по чл.308 ал.1 във вр. ал.1 от НК. Ищецът живее в Швейцария, работи на летището в гр. Цюрих , а съдебното производство се е гледало в 12 заседания, което е налагало всеки месец да пътува до България, гр. Търговище  и това е свързано със силно напрежение за него да организира пътуването си и явяване в съдебни заседания. Промените в работния му график и нуждата от заместване от колеги довела до напрежение в колектива и настройване против него на колеги и началници, възприемали го негативно – като престъпник. Представяне на справка за осъждане на Ф. Ахмед  през 1998г. във Франция допринесло за изпадане в паник-атаки на ищеца. Силният стрес влошил здравето на ищеца –не можел да спи; не можел да се храни; имал постоянно главоболие; сърцебиене; изтръпване на крайниците; тремор; гадене; разрушили му се зъбите; имал усещането, че се разпада физически и психически. Честите отсъствия от дома, големите разходи, свързани с пътуванията, физическите  и психически неразположения довели до силно изостряне на съпружеските отношения  и  той със съпругата си били пред развод. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди прокуратурата на република България да му заплати обезщетение в размер на 5000 лв. за претърпените неимуществени вреди в резултат от обвинението  за извършено престъпление по чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като наказателното производство е прекратено, поради това, че  извършеното деяние не е престъпление, както и да му заплати мораторна лихва за забава в размер на 1212 лв. за периода от 09.11.2015г. до 28.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска 28.03.2018г. до окончателното изплащане, както и направените разноски по делото. Редовно призован ищецът не се яви лично в открито заседание и се представлява от упълномощен процесуален представител – а.. А.Н. от АК-Кюстендил, който поддържа предявените искове, като направи  увеличение на иска по размер от 5000 лв. на 5100 лв. и поддържа становището, че се претендира обезщетение поради това, че наказателното производство е прекратено, тъй като извършеното деяние не е престъпление т.е. налице е хипотезата по чл.2 ал.1 т.3 предлож.2-2 от ЗОДОВ. Не представи писмена защита в дадения подходящ срок до 04.07.2018г.

Ответникът - ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, подаде в  едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК  писмен отговор чрез представляващия - М. Стайкова – Зам. Районен прокурор  при Районна прокуратура – Търговище, видно от който счита иска за допустим, но неоснователен.  С писмения отговор са направени правно валидни възражения, а именно: - Липсват писмени доказателства, медицинска документация за наличието на вреди и причинно следствена връзка между тях и обвинението за престъпление от общ характер.; -Не се сочат действия на прокуратурата, довели до психическо травмиране, злепоставяне пред колеги, приятели и семейство, опозоряване на доброто му име, предвид това, че прокуратурата не  е разпространявала данни от разследването.; -Наказателното производство е продължило в разумни срокове и на ищеца е била наложена най-леката мярка за неотклонение „подписка“.; -Ответникът прави възражение за освобождаване от отговорност на осн. чл.5 от ЗОДОВ, тъй като  той сам не е уведомил разследващите органи, че за същото деяние-предмет на обвинението в България вече е бил осъждан в Швейцария и е получил наказание, което е довело до прекратяване на наказателното производство с оглед принципа “Non bis in idem”.; -Осъждането му в Швейцария не е било известно за прокуратурата и не е било отразено в изисканите и представени от компетентните швейцарски органи документи, касаещи  съдимостта на ищеца.  Прокуратурата е била уведомена единствено, че същият фигурира в регистрите на българските граждани, осъдени в чужбина на МП и на МВР в България, като има данни  само, че е осъждан през 2003г. и 2005г. в Република Франция.; -За компетентните съдебни органи в Швейцария е било известно още, че ищецът е осъждан през 2005г. за кражба и през 2011г.-за неправомерно присвояване в Швейцария т.е. преди повдигане на обвинението по наказателното производство в България, което е прекратено.; -В условие на евентуалност - претенцията за неимуществени вреди е силно завишена по размер.  Редовно призован ответникът в открито заседание се представлява от М.Стайкова – Зам. Районен прокурор  при РП-Търговище, представляващ Прокуратурата на Република България, който поддържа писмения отговор, счита иска за недопустим и неоснователен, поради което моли да бъде отхвърлен.

Съдът,  след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:    

Видно от приложеното НОХД № 594/2014г. по описа на РС-Търговище на 04.07.2014г. е постъпил в първоинстнационния съд  обвинителен акт от Районна прокуратура –Търговище  по ДП № 92/2012г. на ОД на МВР-Търговище, по преписка Вх.рег.№ 463/2012г. на РПТ по обвинение на Ф. Ш. Б., ЕГН ********** *** в извършване на престъпления  по чл.308 ал.2 във вр. ал.1 от НК и  по чл.309 ал.1 от НК.  С разпореждане № 1228/09.07.2014г.  по НОХД № 594/2014г. по описа на РС-Търговище е прекратено съдебното производство  по същото дело , като е върнато на РП-Търговище за отстраняване на съществено процесуално нарушение. По частен протест  на РП-Търговище е образувано В.ч.н.д. № 142/2014г. по описа на ОС-Търговище. С определение № 72/30.07.2014г. по В.ч.н.д. № 142/2014г. по описа на ОС-Търговище е отменено разпореждане № 1228/09.07.2014г. постановено по НОХД № 594/2014г.  на РС-Търговище, с което е било прекратено  съдебното производство по делото и същото  върнато на РП-Търговище за отстраняване на съществено процесуално нарушение, като е върнато делото на РС-Търговище за продължаване на съдопроизводствените действия.

Видно от приложеното НОХД № 697/2014г. по описа на РС-Търговище, том 2, с присъда № 19 от  23.04.2015г. по НОХД № 69782014г. по описа на РСТ, признава  подсъдимия Ф. Ш. Б. ***, български гражданин,  за виновен в това , че  в неустановен ден за времето от 12.04.2011г. до 11.05.2011г. в гр.Клотен, К.Швейцария  преправил съдържанието на официален документ – нотариална заверка от 12.04.2011г. на Нотариат –Басерсдорф, ВК № 524 чрез нанасяне на добавка – вмъкване на  ръкописен текст: КРО.SDF с цел да бъде използван пред административни и съдебни органи в гр.Търговище, поради което и на основание чл.308, ал.2 във вр. с ал.1 от НК му  налага наказание  четири месеца  „Лишаване от свобода”, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК  отлага за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъда № 15 от 01.07.2015г.  по приложеното ВНОХД № 99/2015г. по описа на ОС-търговище  е отменена изцяло присъда № 19/23.04.2015г. по НОХД № 697/2014г. по описа на РС-Търговище , като признава  подъсдъмият Ф. Ш. Б. за невиновен в това, че   в неустановен ден за времето от 12.04.2011г. до 11.05.2011г. в гр.Клотен, К.Швейцария  преправил съдържанието на официален документ – нотариална заверка от 12.04.2011г. на Нотариат –Басерсдорф, ВК № 524 чрез нанасяне на добавка – вмъкване на  ръкописен текст: КРО.SDF с цел да бъде използван пред административни и съдебни органи в гр.Търговище, престъпление по чл.308 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, поради което и го опрвдава.

С решение № 386 от 09.11.2015г. по  касационно наказателно дело № 1083/2015г. по описа на ВКС, І н.о., е отменена изцяло присъда № 15 от 01.07.2015г.  по ВНОХД № 99/2015г. от ОС-Търговище и отменената с нея присъда № 19 от 23.04.2015г. по НОХД № 697/2014г. на РС-Търговище и  прекратява  воденото срещу Ф. Ш. Б. наказателното производство за осъществено в периода от 12.04.2011г. до 11.05.2011г. в гр. Клотен, Конфедерация Швейцария, престъпление по чл.308 ал.2 във вр. ал.1 от НК. Решението е влязло в сила на 09.11.2015г.  В мотивите   на решение № 386 от 09.11.2015г. по  касационно наказателно дело № 1083/2015г. по описа на ВКС, І н.о., е отбелязано, че след получаване на съответните процесуални документи от компетентните правоохранителни органи на Конфедерация  Швейцария с определение от 09.03.2015г. по НОХД № 697/2014г. по описа на РС-Търговище  наказателното производство спрямо подъсдимия Б. по обвинението за престъпление по чл.309 ал.1 от НК на осн. чл.24 ал.1 т.6 от НК е било прекратено поради   осъждането му и наказването  му за същото престъпление с влязло в законна сила  наказателно постановление от прокуратура Винтертур/Унтерланд, клон Летища Цюрих, Конфедерация Швейцария.  Съгласно мотивите към цитираното по-горе решение на ВКС, именно тази цялостна престъпна дейност на подсъдимия Б. и неустановено  по делото лице /“Евелина“/ е описана в наказателното постановление  на прокуратурата в Цюрих, с което той е наказан за „Фалшифициране на документи“ със съответното наказание в производство, което няма как да не се приеме за „наказателно“ , а това сочи и на прекратително основание по чл.24 ал.1 т.6 от НК при прилагане на принципа  Non bis in idem. Също в мотивите  на това решение се сочи, че като последица  от изложеното ВКС приема, че макар и да е постановена  оправдателна присъда /от ОС-Търговище/ срещу подс. Б., воденото срещу него в република България наказателно производство след узнаване на осъждането му в Конфедерация Швейцария за „ същото престъпление“ е било недопустимо.

С оглед изясняване на спора по гр.д. № 51182018г. по описа на РС-Търговище и по искане на ищеца съдът  разпита двама, посочени от него свидетели:  П.С.Н. -70г. и П.С.П.-43 г., двамата от гр. Търговище , без родство и дела със страните.  От показанията и на двамата свидетели се установи, че те от самия Ф.Б.  знаели, той им е споменавал,  че там вече – в Швейцария е осъждан първо, там е първото дело и после тук в България е започнало наказателното дело. Около година-година и половина Ф. пътувал от Швейцария до България, за да се явява тук по наказателното дело. От гласните доказателства се установи, че в този период Ф.  се разболял на нервна почва-ръцете му  започнали да треперят, изпотявал се,  стомаха го болял, извадили му зъби и непрекъснато пиел лекарства. Започнал да се притеснява за работата си / работи на летище – Цюрих/, да не го уволнят, поради тези чести пътувания, тъй като се налагало да се правят промени в работния график и на колегите му.  От самия Б.  свидетелите знаят, че в същия този период се влошили съпружеските отношения  с жена му и се наложило да  търсят помощ от семеен психолог. Впечатленията на двамата свидетели са, че след като  започнало съдебното дело в България Б.  се изнервил, психически не бил човекът, който преди това са познавали. В подкрепа на твърденията си ищецът представи по настоящото дело и едно писмено доказателство – „Потвърждение за лечение“ – бланка на Еърпорт Медикъл Сентър, изд. от д-р И.Е., на дата 11.06.2018г. ,   а именно, че Г-н Ф.Б.  е преминал през 9 психиатрично-психотерапевтични консултации в периода от 23.12.2014г. до 30.03.2015г.   Досежно  т.нар. „Потвърждение“, изд. на 15.06.2018г. от Летище-Медицински  център-Цюрих, за г-жа Е.  Б., че същата има ясно изразени соматични оплаквания, поради което не е в състояние да се яви пред съда и да даде показания, съдът е длъжен да отбележи, че нито е призовавал, нито е задължавал  посочената госпожа да се явява по настоящото дело, за да дава показания. В исковата си молба ищецът е посочил, че иска  допускане да разпит на трима свидетели /без да ги конкретизира поименно/, които той ще води.

Предвид установената  фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:  Предявеният иск е от лице, против което е водено наказателно производство и което е прекратено,  за обезщетение за  неимуществени вреди,  с правно основание чл.4 и чл. 2 ал.1 т.3 предлож.2-2 от ЗОДОВ , при наличие на правен интерес и при спазено родова и местна подсъдност, с оглед разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ. Ищецът претендира в исковата молба, както и при дадената възможност в открито заседание  за уточнение на основанието, на което претендира обезщетението за неимуществени вреди,  че му се дължи обезщетение, тъй като образуваното наказателно производство е прекратено, поради това, че  извършеното деяние не е престъпление т.е. че е налице хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 предлож.2-2 от ЗОДОВ. Съгласно визираната разпоредба, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата  или съда, при: обвинение в извършване на престъпление, ако: лицето бъде оправдано или ако: образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че - деянието  не е извършено от лицето или че -  извършеното деяние не е престъпление или поради това, че: наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или :  деянието е амнистирано.  В конкретния случай обаче, както се установи безспорно от писмените доказателства,  извършеното деяние  не че не е престъпление по  НК в България, напротив установено е, че е престъпление,  но  за това деяние  е наложено наказание  по наказателно дело в Конфедерация Швейцария. Обстоятелството, че вече на ищеца му е наложено наказание за същото деяние, само води до извода, че не може да бъде допуснато нарушаване на принципа, установен в правните системи на всички правови държави :  „Non bis in idem“  /Недопустимо е да се налага два пъти наказание за едно и също нарушение./    Едно е  наказателното производство да бъде прекратено поради това, че е установено, че извършеното деяние не е престъпление   и  съвсем друго е  да е установено, че извършеното деяние съставлява престъпление по  НК на Република България,  но  лицето  вече е понесло отговорността си, като  му е  наложено  веднъж наказание за извършеното, макар и в друга държава, поради което  е недопустимо да му се налага  за втори път наказание за същото. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е строго специален закон и е недопустимо разширително тълкуване на разпоредбите му. Съгласно чл.8 от ЗОДОВ, обезщетение за вреди, причинени при условията на чл.1 ал.1;  чл.2 ал.1  и ал.3; чл.2а  и чл.2б  ал.1 , може да се търси по този закон, а не по общия исков ред. Следователно при отсъствие на  условията по посочените разпоредби би могло да се търси обезщетение за вреди по общия исков ред, по чл.49 и сл. от ЗЗД.  Съобразявайки изложеното по-горе , съдът  счита, че така предявеният иск по чл.4 и вр.чл. 2 ал.1 т.3 предлож.2-2 от ЗОДОВ е недоказан по основание, поради което и следва  изцяло да се отхвърли като неоснователен. Неоснователността на главния иск обуславя неоснователност и на акцесорния иск за обезщетение за забава, поради което и той също следва да бъде отхвърлен.

Въз основа на изложените мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявените   от   Ф. Ш. Б., ЕГН **********,  с регистриран постоянен и настоящ  адрес в Република България – гр. ххххххххххх и   със съдебен адрес:***, чрез  пълномощника му – а.. А.Н. от  АК-Кюстендил против ответник: ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул. Витоша“ № 2, представлявана от М.С.-Зам.районен прокурор при Районна прокуратура-Търговище :  иск за заплащане на сумата  в размер на  5100 лв. , представляваща обезщетение за  претърпени неимуществени вреди, поради водено срещу  него  и прекратено наказателно производство, поради това, че извършеното деяние не е престъпление, на осн. чл.4 и вр. чл.2 ал.1 т.3 предлож.2-2  от ЗОДОВ    и   иск за сумата в размер на 1212 лв., представляваща  обезщетение за забава за периода от 09.11.2015г. до 28.03.2018г. , на осн. чл.86 ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

РЕШЕНИЕТО   подлежи на   въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му  на страните ,  пред Окръжен съд - Търговище.

 

 

                                                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ: