Р Е Ш Е Н И Е
№…….../...........04.2021 г.
гр. Варна
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети март
през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Христина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 1059/2018 г., по
описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявените от „СИМЕ
ЕКО ПРОПЪРТИ" ЕООД с ЕИК 203588**1 със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Инж. Иван И.“ № 70 вх.Б, ет.З, представлявано от управителя А.К.,
гражданин на Израел, род. на ***г., притежаваш, паспорт №*******, издаден на
20.01.2015г., валиден до 19.01.2020г., обективно кумулативно съединени искове
както следва:
1/ искове
с правно основание чл. 26, ал.2, предл. 2 от ЗЗД и чл. 26, ал.2, предл. 3 от ЗЗД, вр. чл.576 от ГПК, вр. чл.589, ал.2 от ГПК, предявени в
условията на евентуалност, срещу З.М.П. с ЕГН ********** и Н.Д.В. с ЕГН **********, конституирани в качеството им на наследници по закон от четвърта
степен по съребрена линия на първоначалния
ответник починал в хода на процеса Б.Т.С. ЕГН **********,***, поч. на 01.07.2019г. и срещу „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 204797**9 със
седалище и адрес на управление: гр.Варна ул."Драган Цанков" № 4 офис
1, конституиран въз основа на Определение №498/10.07.2019г. по ч.т.д. №420/2019г.
на Апелативен съд – Варна, за прогласяване нищожността на пълномощно с рег.№
16148, заверено на 10.11.2017г. от нотариус А.А.в Република Молдова, АТО
Гагаузия община Чадър Лунга, с апостил заверен от Министерство на правосъдието
под №****** от 10.11.2017г., с което А.К., в качеството си на управляващ на
„Симе Еко Пропърти“ ЕООД, е учредил в полза на Б.Т.С. представителна власт за
разпореждане с поземлен имот с идентификатор ******с площ от 9564 кв.м. с
адрес: България гр.Варна, бул. „България“ /Западна промишлена зона/, както и за
представителство във връзка с имота, поради липса на волеизявление с оглед
неавтентичност на подписа на упълномощителя, евентуално поради липса на форма,
дължаща се от една страна на нищожност на нотариалното удостоверяване - поради
това, че упълномощителят не се е явил пред нотариуса, не е подписал документа и
не е изписал имената си пред него и не го е потвърдил, а от друга - на неспазване
на изискуемата форма, а именно нотариална заверка едновременно на подписа и
съдържанието на документа.
2/ иск с правно основание чл.42,
ал.2 от ЗЗД срещу „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД с ЕИК 204797**9 със седалище и адрес на управление: гр.Варна
ул."Драган Цанков" № 4 офис 1, представлявано от управителя П. К.П.,
за прогласяване за недействителен на договора за покупко-продажба, сключен с
нот. акт № ** т.II рег.№ **** д.№ *** от 03.04.2018г. на нотариус О.Ш. per. №
147, вписан в СВ вх.рег.№ 7870 акт № 33 том XIX от 03.04.2018г., САМО В ЧАСТТА, с която
„Симе Еко Пропърти“ ЕООД, действащо чрез Б.Т.С. като пълномощник съгласно
пълномощно с per. № 16148, заверено на 10.11.2017г. от нотариус А.А.в Република
Молдова, АТО Гагаузия община Чадър Лунга, с апостил заверен от Министерство на
правосъдието под №****** от 10.11.2017г., е прехвърлило на „Камуел България“
ЕООД собствеността върху следния притежаван от дружеството имот: Поземлен имот
с идентификатор 10135. 3514. 18 по КККР, находящ се в гр.Варна район
„Младост" Западна промишлена зона, с площ по скица 9563 кв.м., а съгласно
документ за собственост и данъчна оценка с площ от 9564 кв.м., номер по
предходен план 351, при съседи по скица: ******, ************, ******, поради сключването му от лице без представителна
власт.
3/ иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК срещу „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с ЕИК 204797**9
със седалище и адрес на управление: гр.Варна ул.“Драган Цанков“ № 4 офис 1,
представлявано от управителя П. К.П., за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот
с идентификатор ******по КККР, одобрени със заповед № РД 18-64/ 16.05.2008г. на
изп. директор на АГКК, находящ се в гр.Варна район „Младост" Западна
промишлена зона, с площ от 9563 кв.м. по скица, а съгласно документ за
собственост с площ от 9564 кв.м., при граници: ПИ с идентификатори ******, ************,
10135.3512.226., на основание извършена непарична вноска по чл.73 от ТЗ при
учредяване на дружеството съгласно учредителен акт от 19.06.2015г., вписан в СВ
вх.рег.№ 14865/ 29.06.2015г. акт № 197 t.XXXVIII д.№ 1**3, а от апортиращото дружество
„СИМЕ ЕКО" АД съгласно нот.акт № ** т.II рег.№ ** д.№ 269/12.05. 2015г. на
нотариус О.Ш., рег.№ 147 на НК, вписан в СВ вх.рег. № 10494 от 13.05.2015г. акт
№ 24 t.XXVII.
В исковата молба се твърди,
че ищецът е придобил процесния имот чрез непарична вноска в дружеството при
неговото учредяване, като апортиращото дружество от своя страна го е
притежавало по силата на НА №61/16.12.1999г. и НА №**/12.0.2015г. на нот. Ш., на основание чл.17а от
ЗППДОбП /отм./. С атакувания договор за покупко-продажба, обективиран в НА №**/03.04.2018г. на нот. Ш., ответникът Б.Т.С., представяйки се за пълномощник на ищцовото
дружество, е продал процесния имот на ответника „Камуел България“ЕООД. За извършеното от
него име разпореждане ищецът узнал случайно през м.юни 2018г. след справка в
Службата по вписванията. Сделката е сключена от пълномощник без представителна
власт, поради което е в състояние на висяща недействителност, която с
позоваване на недействителността чрез предявения иск по чл.42, ал.2 от ЗЗД се
трансформира в окончателна. Пълномощното, с което се е легитимирал мнимият
представител, е нищожно поради липса на волеизявление на упълномощителя, тъй
като подписът и двете имена след подписа под пълномощното не са изпълнени от
управителя на ищцовото дружество – А.К., същият не познава ответника Б.С. и не
е изразявал воля за упълномощаването му. В случай, че се установи, че подписите
и ръкописно изписаните под тях имена са изпълнени от А.К., това би могло да
бъде резултат единствено от пренасянето им от друг документ, евентуално
извършена злоупотреба с негов подпис или изписани имена „на бланкет“. В
условията на евентуалност се поддържат доводи за липса на форма поради
нищожност на нотариалното удостоверяване, с оглед на допуснатите в нотариалното
производство процесуални нарушения, които са обосновани с твърдения, че
управителят на ищцовото дружество не владее руски език, на който е изготвено
пълномощното, не се е явявал лично пред заверилия пълномощното нотариус в
Молдова и никога не е посещавал тази страна, не е подписал документа пред
нотариуса и не го е потвърдил. Излагат се съображения за допуснати в
пълномощното неточности в идентифициращите упълномощителя данни и
несъответствие на печата на ищцовото дружество. Поддържа се на следващо място,
че процесното пълномощно съдържа нотариално удостоверяване единствено на
подписите върху документа, но не и на съдържанието му и следователно не
удовлетворява императивните изисквания за форма за действителност, предвидени в
чл.37 ЗЗД, вр. чл.62, ал.2, т. 1 и чл.65 и чл.98, ал.1 от КМЧП и не би могло да
учреди валидно представителна власт. Оспорва се авторството на представените по
нотариалното дело декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК и решение на едноличния
собственик на капитала на ищцовото дружество от 14.11.2017г. излага, че понастоящем
процесният имот е частично застроен със самостоятелни обекти, собственост на
ищеца и на трети лица, но същите не са предмет на атакуваната разпоредителна
сделка. Поради недействителността на атакуваната разпоредителна сделка, същата
не е породила транслативен ефект и не е годна да легитимира ответника като
собственик. С оглед легитимиращото действие на притежавания от ответника титул
за собственост, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на положителен
установителен иск за собственост, обоснован с необходимостта от даване на
публичност на спора за собственост с вписване на исковата молба, както и с
прекъсването на евентуална придобива давност.
Ответникът „Камуел България“ЕООД,
по реда на чл. **7 ГПК, оспорва предявените срещу него искове като
недопустими и неоснователни. Оспорват се всички наведени в исковата молба
фактически твърдения, като се поддържа, че пълномощното е подписано от А.К.
като управител на ищцовото дружество, същото е с валидна нотариална заверка и
апостил. Държавата по местоизпълнението на сделката и по местоизвършване на
волеизявлението е Р. Молдова, поради което по аргумент от чл.61 и чл.98, ал.5
от КМЧП по отношение на неговата валидност се прилага молдовският закон, който
не предвижда изискване за заверка на съдържанието при упълномощаване. С оглед
валидността на упълномощаването сключената въз основа на това упълномощаване
сделка е валидна и е породила правните си последици, като е легитимирала
ответника като собственик на процесния имот. Продажната цена по договора е
заплатена изцяло и с приемането й ищцовото дружество е потвърдило и извършената
сделка по аргумент от чл.301 от ТЗ, дори да се приеме, че същата е сключена без
представителна власт.
В срока по чл.**7 от ГПК първоначалният ответник Б.Т.С.
не е депозирал писмен отговор по предявените срещу него искове с правно
основание чл. 26, ал.2, предл. 2 от ЗЗД и чл. 26, ал.2, предл. 3 от ЗЗД, вр.
чл.576 от ГПК, вр. чл.598, ал.2 от ГПК. В предоставения му с Определение
№3499/05.10.2018г. срок същият не е депозирал писмено становище и в качеството
си на трето лице помагач по предявения от „Симе Еко Пропърти“ ЕООД срещу „Камуел България“ЕООД иск с
правно основание чл.42, ал.2 от ЗЗД.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е депозирана допълнителна искова молба от ищеца „Симе Еко Пропърти“ ЕООД, в която възраженията на ответника
се оспорват като неоснователни. Поддържат се доводите за неавтентичност на
пълномощното и опорочаване на нотариалното производство. Излага се анализ на
предвидените в КМЧП правила за определяне на приложимото право. Оспорва се
фактът на получаване на продажната цена, тъй като ищецът никога не е имал
открита сметка в посочената банка, нито е изразявал воля за откриване на
такава, което изключва приложението на чл.301 от ТЗ. Нещо повече посочената
банкова институция понастоящем не съществува поради отнемане на лицензията й за
банкови операции от Централната банка на Руската Федерация със заповед от
06.02.2018г. на нейния председател. Твърди се, че доказателствената стойност на
процесното пълномощно и на извлечението от банковата сметка е компрометирана,
тъй като ответникът „Камуел България“ЕООД е представил по т.д. №988/2018г. на ВОС документи с идентични
индивидуализиращи признаци, но с различно съдържание – пълномощно с нотариална
заверка от същата дата и номер на същия нотариус, но с друг упълномощител и
извлечение от банкова сметка ***, но с титуляр друго търговско дружество.
В депозирания в срока по
чл.373, ал.1 от ГПК допълнителен отговор на искова молба ответникът „Камуел
България“ЕООД поддържа предприетите с отговора оспорвания. Оспорват се
твърденията за наличие на пълномощно със същия номер, с което друго дружество е
упълномощило Б.С. за извършване на разпоредителни сделки. Аргументите на ищеца,
че друго дружество имало банкова сметка ***снователни, както и твърденията му
за неистинност на представеното по делото удостоверение, издадено от Сибирската
банка за възстановяване и развитие. Оспорва се съществуването и автентичността
на представената от ищеца Заповед на Централната банка на руската федерация ОД №280/ 06.02.2018г., но дори същата да съществува и да е
автентична, от нея е видно, че лицензът на банката е отнет след извършване на
преводите. Твърди се, че с настоящите искове ищецът цели да прехвърли върху
ответника негативите от несъстоятелността на банката. Изложено е становище
относно приложимите в разглеждания случай стълкновителни норми на
международното частно право, обосноваващи приложимостта на молдовския закон.
В срока по чл. **7 ГПК ответникът „Камуел България“ЕООД е направил искане за приемане за съвместно
разглеждане в настоящото производство на предявен в условията на евентуалност
насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. първо от ЗЗД, вр. чл.34 от ЗЗД
за осъждане на ответника и първоначален ищец „Симе Еко Пропърти“ ЕООД да
заплати сумата от 3000 щатски долара, като частичен иск от вземане в общ
размер на 164500 щатски долара, представляваща получена без правно
основание продажна цена по сключения между страните и обявен за недействителен
по реда на чл.42 от ЗЗД договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № **
т. II, рег.№ **** д.№ *** от 03.04.2018г. на нотариус О.Ш., peг. № 147, вписан
в СВ вх.рег.№ 7870 акт № 33 t.XIX от 03.04.2018г., в случай на уважаване на предявените главни
искове.
В насрещната искова молба се твърди, че продажната
цена по процесния договор е заплатена изцяло на ищеца по банковата му сметка в
Сибирската банка за реконструкция и развитие на две вноски, извършени съответно
на 19.01.2018г. в размер на 20300 щ.д. и на 30.01.2018г. в размер на 144200
щ.д. Извършването на плащането е удостоверено в приложената по нотариалното
дело справка от банката изх. №15.02/01/03.02.2018г. Въпреки, че предявеният иск
за недействителност е неоснователен, евентуалното му уважаване ще доведе до
възникване на правото на ответника да иска връщане на платеното по договора.
Ответникът по насрещната искова молба и първоначален ищец „Симе Еко Пропърти“ ЕООД, по реда на чл. **7 ГПК,
е депозирал писмен отговор, в който поддържа доводи за неоснователност на
предявения с нея иск. Оспорва като неверни всички твърдения за получаване на
посочената в нотариалния договор цена от 164500 щ.д. и за извършено плащане на
тази сума по негова сметка. Договорът е сключен от лице без представителна
власт, поради което изявлението на мнимия представител за превеждане на цената
по сметка на дружеството преди подписване на нотариалния акт, не обвързва
ищеца. Поддържа
се, че ищцовото дружество никога не е имало открита банкова сметка ***нка за
реконструкция и развитие, където според посоченото в акта било извършено
плащането на цената. Подобна сметка не е декларирана пред БНБ по реда на чл.7,
ал.4 от Валутния закон. Представената справка с изх.
№15.02/01/03.02.2018г. съставлява частен свидетелстващ документ, който не
доказва твърдяното плащане. Същият е неистински и отразява несъществуващия факт
на открита банкова сметка ***. Това се потвърждава косвено и от наличието на
друга справка от същата банка от същата дата за извършен превод по сметка в
тази банка на друго дружество – „Сим Сил“ ЕООД, като номерът на сметката е
идентичен с този от представената справка за сметката на „Симе Еко Пропърти“
ЕООД.
По насрещния иск не е осъществена пълна двойна
размяна на съдебни книжа между страните, поради липсата на депозирана
допълнителна искова молба от ищеца по него.
Конституираните в
качеството на наследници на първоначалната страна ответници и трети лица
помагачи на страната на ответника „Камуел България“ЕООД - З.М.П. и Н.Д.В.,
редовно призовани, не изразяват становище по допустимостта и основателността на
исковете.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
С Нотариален акт за собственост №61, том I, рег. №4161, дело №503 от 14.12.1999г. на
нот. Илияна М. „СИМЕ ЕКО“ АД с държавно участие
е признато за собственик на следния недвижим имот: 1./ Терен /земя/
представляващ заводска площадка с площ 41748 кв.м., съставляваща имот пл. №351
по плана на Западна промишлена зона на гр.Варна, при граници: бул.“Република“,
бул. „Сливница“, имот пл. №353, 352 и 976 и 2./ Подробно описани сгради,
находящи се в имота, както следва: производствено-битова сграда с ЗП 568.09
кв.м. и РЗП 1582.30 кв.м., спомагателен корпус с производствено хале с площ
1500 кв.м. и двуетажна производствено-битова лабораторна част с площ от 750
кв.м., закрит метален склад със ЗП 392 кв.м., закрит склад с площ 315 кв.м.,
трафопост с площ 144.76 кв.м. и КПП с площ от 16 кв.м., въз основа на
представени писмени доказателства, както следва: Протокол №2/15.02.1990г. на УС
на ДГ“СИМЕ“ София за образуване на ДФ“СИМЕ ЕКО“ Варна, Съд.решение от
16.12.1991 г. на ВОС за образуване на „СИМЕ ЕКО“ЕООД Варна, СЪД. Съд. удостоверение
от 22.07.19**г. за преобразуване в ЕАД, Актове за държавна собственост
№602/26.12.1983г. и №826/26.12.1990г., Съд.решение за преобразуване в АД,
Договор от 06.11.19**г. и от 10.11.1995г. с „ЕЛЕКС ББЛ“ООД и др.
С Нотариален акт за собственост №**, том II, рег. №**, дело №269 от 12.05.2015г. на нот. О.Ш., „СИМЕ
ЕКО“ АД с. Тополи, с ЕИК ********* е признат за собственик на следния недвижим
имот, придобит чрез придобиване на предприятието, а именно: поземлен имот с
идентификатор ******по КК и КР, одобрени със Заповед №РД-18-64/16.05.2008г. на
ИД на АГКК, находящ се в гр.Варна, бул.“България“, Западна промишлена зона, с
площ 9564 кв.м., въз основа на представени писмени доказателства, както следва:
НА за собственост №61, том I, рег. №4161, дело №503 от 14.12.1999г. на
нот. Илияна М., Заповед №ДИ-15-**03-7/09.04.2015г. на Областен управител на област Варна и др.
При учредяване на ищцовото
дружество „СИМЕ ЕКО ПРОПЪРТИ“ ЕООД имотът е внесен от едноличния собственик на
капитала „СИМЕ ЕКО“ АД като непарична вноска, видно от представения по делото
Учредителен акт от 19.06.2015г., вписан в Агенцията по вписванията с Акт №197
от 29.06.2015г., том XXXVIII, вх.рег.
№14865.
С договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт № ** т.II рег.№ **** дело № ***
от 03.04.2018г. на нотариус О.Ш. per. № 147, вписан в СВ вх.рег.№ 7870, акт №
33, том XIX, дело №3884/2018г. от
03.04.2018г., ищцовото дружество „СИМЕ ЕКО ПРОПЪРТИ“ ЕООД, представлявано от
пълномощника си Б.Т.С., е прехвърлило на ответника „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД собствеността върху
притежавания от него поземлени имот с
идентификатор 10135.3514.18, находящ се в гр.Варна, район „Младост“,
бул.“България“, с площ по скица 9563 кв.м., а по документ за собственост – с
площ 9564 кв.м., с номер по предходен план 351, ведно с всички подобрения и
приращения в имота, срещу продажна цена от 164500 щ.д., равна на 261127.30
лева, валутирана по фиксинга на БНБ към 02.04.2018г., която сума е преведена
напълно по банков път от дружеството – купувач на дружеството – продавач, преди
подписване на нотариалния акт.
При изповядване на сделката
пълномощникът Б.Т.С. се е легитимирал с Пълномощно с рег. №16148, заверено на
10.11.2017г. от нотариус Александр Арнаут, Република Молдова с апостил, заверен
в Министерство на Правосъдието под №******. От
представения по делото в легализиран превод от руски език препис от документа
се установява, че „СИМЕ ЕКО ПРОПЪРТИ“ ЕООД чрез управителя А.К. е упълномощил Б.Т.С.
да се разпорежда чрез продажба, дарение и замяна със собствено на дружеството
движимо или недвижимо имущество, акции и ценни книжа, в т.ч. с процесния
недвижим имот, описан със съществените си индивидуализиращи признаци, както и
да го представлява пред съответните служби с оглед подготовка на необходимите
документи.
В нотариалното производство
е представена и изискуемата по чл.264, ал.1 от ДОПК декларация при прехвърляне
или учредяване на вещни права върху недвижим имот, подписана от управителя на ищцовото дружество А.К. в това му
качество на 18.02.2018г. в гр.Москва и заверена на същата дата от нотариус А.В.Д..
Представено е в легализиран превод от руски език
решение от 14.11.2017г. на „ТАУЕР КЕПИТАЛ ГРУП КОРП“ ЧЮЛ, като едноличeн собственик на капитала на „СИМЕ ЕКО
ПРОПЪРТИ“ ЕООД (л.25) за реализиране чрез продажба, дарение или замяна на
процесния недвижим имот на цена и при условия, за каквито упълномощеният за
целта от управителя на дружеството Б.Т.С. се договори, подписано от управителя
на дружеството Р.В. в гр.Великие Луки, Псковска област и заверено и регистрирано
под №2-1531 от нотариус Т.В.А.. (л.25)
Приети са като
доказателства по делото платежни нареждания №5/ 19.01.2018г. и №11/30.01.2018г., съдържащи печат на банката и подпис
на служител, за извършени банкови преводи от сметка на „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по сметка на „СИМЕ ЕКО ПРОПЪРТИ“ ЕООД с № 30111840600000000784 на сумите съответно от 20300 щ.д. и 144200 щ.д. с основания съответно аванс и окончателно плащане за
продажба на недвижими имот в България (л.166-171). Липсват данни за заверяване сметката на получателя
„СИМЕ ЕКО ПРОПЪРТИ“ ЕООД.
Представена е в легализиран
превод от руски език справка №15.02/01 от 03.02.2018г.,
издадена от „Сибирска банка за реконструкция и развитие“ ООД, за депозирани от „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по разплащателна
сметка с титуляр „СИМЕ ЕКО ПРОПЪРТИ“ ЕООД с № 30111840600000000764 с право да се разпорежда със
сметката – управляващ А.К., суми както следва: 20300 щ.д. на 19.01.2018г. с
основание аванс за продажба на недв.имот в България и 144200 щ.д. на
30.01.2018г. с основание окончателно плащане за продажба на невд. имот в България
(л.23). Посочено е, че транзакциите са опосредени през кореспондентска сметка
30101810000000000804 в ГРКЦ ГУ Банка на Русия за Тюменска област.
В издадената от същата
банка справка №11/02-02 от 02.02.2018г. е удостоверено, че по
разплащателна сметка с идентичен номер №
30111840600000000764 с титуляр „СИМ
СОЛ“ЕООД гр.София с ЕИК ********* с право да се разпорежда със сметката –
управителя на дружеството С.Й.Йорданов, ответното дружество „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е превело на същите
дати сумите от съответно 11000 щ.д. и 90000 щ.д., с основание съответно аванс и
окончателно плащане за продажба на недвижими имот в България (л.133).
С представения в легализиран превод от руски език
препис от Заповед на Централна Банка на Руската Федерация №ОД-280/06.02.2018г.,
считано от 06.02.2018г. е отнет лицензът на „Сибирска банка за реконструкция и
развитие“ ООД гр.Тюркмен за осъществяване на банкови операции и за
осъществяване на професионална дейност на пазара на ценни книжа, поради
намаляване на размера на собствения капитал под минималната стойност на
уставния капитал (л.138).
Прието е като доказателство по делото и пълно копие
от нот. дело ***/2018г. на нот. О.Ш. (л. 233-291).
От заключението на
допуснатата съдебно-графологична експертиза се установява, че подписът, положен
срещу „Подпис“ и ръкописният текст в Пълномощно с рег. №16148, заверено на 10.11.2017г. от нотариус Александр Арнаут
в Република Молдова с апостил, заверен в Министерство
на Правосъдието под №******, не са
изпълнени от А.К.. Подписът, положен над „Подпис, печат на деклариращия“ и
ръкописният текст в Декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК с нотариална заверка на
подписа, извършена в гр.Москва с рег. №2-355 на 18.02.2018г. на нотариус В.А. Д.,
не са изпълнени от А.К.. Няма данни за пренасяне на подписите или ръкописно
изписаните имена в някой от двата документа, включително чрез техническо
средство.
С оглед предприетото от ответниците оспорване на
първоначалното заключение е допуснато провеждането на повторна тричленна съдебно-графологична
експертиза, която дава заключение, че в
процесното пълномощно и декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК, с реквизити на
нотариална заверка, подписът от името на упълномощителя, респ. декларатора,
както и ръкописният текст „A. K.”, не са положени от А. Й.К..
При тази фактическа установеност, настоящият състав
на Варненски окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Исковете с
правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД са установителни по
своя характер. С тях се цели да се прогласи по съдебен ред, че
определен договор (сделка) страда от порок, обосноваващ неговата
нищожност. Съгласно чл. 44 от ЗЗД, правилата относно договорите намират
съответно приложение и към едностранните волеизявления, в случаите, в които
законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения.
Липсата на
съгласие (воля) за сключване на сделката изисква манифестиране на воля, която
се различава от действителната воля на упълномощителя. Във всички
случаи, за да намери приложение това основание за нищожност, липсата на съгласие
трябва да бъде съзнателна, защото ако е несъзнателна, се прилагат правилата за
унищожаемостта по чл. 31 от ЗЗД. Фактическият състав на чл.26, ал.2,
изр.1, предл.2 от ЗЗД обхваща случаи, когато воля не е изявена (например
договор в писмена форма с неавтентичен подпис или с подправено съдържание) или
когато изявяването й следва да се приравнява към липса на воля (например при
насилие).
В разглеждания
случай ангажираните по делото специалния знания по категоричен и еднозначен
начин установяват неавтентичността на документа, обективиращ оспорената
едностранна сделка. След като пълномощното не е подписано от упълномощителя,
липсва валидно изразена воля за овластяване на представителя с посочените
правомощия, респективно желание на правните последици на представителното
правоотношение, което да е доведено до знанието на упълномощения и да е
изразено външно.
Поради
изложеното, настоящият състав намира, че искът за нищожност на
пълномощното по чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД – поради липса на
съгласие (воля) за подписването му, се явява основателен, което обезсмисля
произнасянето по останалите предявени в условията на евентуалност основания за
нищожност.
Липсата на
представителна власт, която също представлява вид липса на съгласие, е посочена
като основание за нищожност по чл.42, ал.2 ЗЗД. Разликата е в това, че докато в
хипотезата на чл.26, ал.2 ЗЗД нищожността е абсолютна, непоправима и
непреодолима, при договора сключен от мним пълномощник е налице висяща
недействителност, тъй като според чл.42, ал.2 ЗЗД лицето, от името на което е
сключен договора
може да го потвърди, с което договорът се валидира. Съгласно даденото в ТР №5/2014 от 12.12.2016 г. на
ОСГТК на ВКС
задължително тълкуване договор, сключен от лице, действало като представител,
без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не
поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако ненадлежно
представляваният го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на
потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на
което е сключен договорът. Позоваването на недействителността е равнозначно на
противопоставяне и отказ за потвърждаване. В тези случаи висящата недействителност се
трансформира в окончателна.
В
хипотезата на чл. 301 ТЗ ефектът на потвърждаване на действията, извършени без
представителна власт от името на търговец, настъпва при непротивопоставяне от
негова страна веднага след узнаването им. За разлика от общото законово правило на
чл. 42, ал. 2 ЗЗД, според което сключената без представителна власт сделка не
поражда правно действие, докато лицето, от чието име тя е сключена не я
потвърди, с разпоредбата на чл. 301 ТЗ законодателят е установил обратната
презумпция: смята се, че търговецът е потвърдил действията, извършени без
представителна власт, ако не се противопостави веднага след узнаването. Противопоставянето
на търговеца, но само ако е направено веднага след узнаването, представлява
отказ за потвърждаване и позоваване на недействителността. Поради
спецификата на търговските отношения в случая законът е приравнил мълчанието
/непротивопоставянето/ на съгласие, без да изключва възможността и за изрично
потвърждаване. Както за противопоставянето, така и за потвърждаването не е
необходима специална форма, за разлика от изискването на чл. 42 ЗЗД. До момента
на узнаването от търговеца правни последици за него не се пораждат – налице е
висяща недействителност на сделката, която или ще бъде премахната, ако веднага
след узнаването търговеца не се противопостави, или ще се трансформира в
окончателна, при своевременно противопоставяне на търговеца.
В случая не са
налице предпоставките на чл.42, ал.2 от ЗЗД, тъй като ненадлежно представляваният
не е потвърдил договора в предвидената от закона
форма – писмена с нотариална заверка на подписа и съдържанието, а
предявеният иск, с който ищецът го атакува, обективира изричен отказ за
потвърждаване. Искът е предявен на 06.07.2018г. веднага след твърдяния момент
за узнаване за сделката – м.юни 2018г. Изхождайки от обстоятелството, че времето от момента на
узнаването на сделката до предявяване на иска, като избрана от мнимо
представлявания търговец форма на противопоставяне, е обективно необходимо за
изясняване на обстоятелствата по упълномощителната и разпоредителна
сделки и за подготовка на процеса, настоящият съдебен състав приема, че
противопоставянето е своевременно по смисъла на чл. 301 ТЗ. Липсват
данни за по-ранен момент на узнаване, предхождащ датата на предявяване на иска.
Представените доказателства за плащане на продажната цена установяват, че
сумите са преведени по сметка на ищеца с
№ 30111840600000000784, но са постъпили по друга сметка
с № 30111840600000000764, чийто титуляр е трето за спора лице. При събраните противоречиви
доказателства относно това кое лице е титуляр на сметката, по която са усвоени сумите,
не би могло да се приеме, че ищецът е получил плащането. Следователно моментът
на заверяване на сметката не би могъл да се приеме като начална дата за
узнаване за сделката, още повече че същата е сключена два месеца по-късно.
Безспорно е
установено, че пълномощното, с което пълномощникът се е легитимирал при
изповядване на сделката, е неистинско, поради което покупко-продажбата на имотите по процесния нотариален
акт е извършена от името на ищеца, но при липса на представителна
власт. Сключените въз основа на неистинско пълномощно договори
не произвеждат правни последици за
лицето, от чието име е действал пълномощника. Следващата от
валидното противопоставяне правна последица е трансформиране на висящата
недействителност на сделката по нот. акт № **/2018
год. в
окончателна, поради което и предявеният установителен иск по чл. 42,
ал.2 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
Поради недействителността
на атакуваната разпоредителна сделка, същата не е породила транслативен ефект и
не е годна да легитимира ответника като собственик.
По тези съображения обусловеният положителен установителен иск за собственост
по чл. 124, ал.1 от ГПК се явява основателен, предвид представените
доказателства за собственическата легитимация на ищеца по силата на извършена
при учредяването му непарична вноска. Апортиращото дружество от своя страна е
придобило собствеността по реда на чл.17а от ЗППДОбП /отм./, което е удостоверено
в представените по делото констативни нотариални актове, чиято доказателствена
стойност не е оспорена и опровергана от ответната страна. Съгласно ТР № 11 от 21.03.2013 Г.
по т.д. № 11/2012 г., ОСГК на ВКС констативният нотариален акт по
чл. 587 ГПК притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и за
съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на
имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за
принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за
съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с
влязло в сила решение. За да отпадне легитимиращото действие на акта, е
необходимо същото да бъде оспорено и да се докаже, че титулярът не е бил или е
престанал да бъде собственик, каквото оспорване и съответно доказване по делото
не е проведено.
След
позоваване от страна на мнимо представлявания на недействителността, когато от
висяща тя става окончателна, тъй като окончателно отпада възможността договорът
да бъде потвърден и да породи целените с него правни последици, всяка от
страните дължи на другата връщане на даденото по договора, на основание чл. 55,
ал. 1 ЗЗД. Когато недействителният договор е бил сключен при липса на учредена
представителна власт, както е в разглежданата хипотеза, връщането на даденото
се дължи в хипотезата на начална липса на основание (чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД).
За успешното провеждане на иск с посоченото основание, ищецът по насрещния иск
и първоначален ответник следва да докаже факта на имуществено разместване между
него и ответника, което в процесния случай означава извършено от ответника по
сметка на ищеца плащане на продажната цена по процесния договор.
В разглеждания
случай този факт е останал недоказан. Плащането на установен в писмен акт
задължения е допустимо да се установява единствено с писмени доказателства по
арг. от чл.164, ал.1, т.4 от ГПК. Пълно доказване е проведено тогава, когато
платежният документ съдържа точна индивидуализация на основанието за плащане. В
представените по делото платежни нареждания липсва конкретна обосновка на
основанието, достатъчна за обвързване на плащанията именно с процесната сделка,
още повече, че са датирани два месеца преди сключването й, без по делото да се
твърди и установява дали към този момент страните са били обвързани от
предварителен договор. Обективираният в нарежданията банков превод е извършен
по една сметка (№ 30111840600000000784), а в справката банката удостоверява
постъпването му по друга сметка (№
30111840600000000764), чийто титуляр
в друга издадена от банката справка е посочено различно от ищеца дружество. Не са
ангажирани доказателства за заверяване на разплащателна сметка с № 30111840600000000784, по която са наредени плащанията и кой е нейният титуляр. Липсват данни за
осчетоводяване на постъпилото плащане при някоя от страните. Поради сключване
на договора чрез мним пълномощник, материализираното в него изявление за
предварително плащане на цената не е противопоставимо на ненадлежно
представлявания. С оглед съдържащите се в платежните документи несъответствия и
противоречия, същите не са годни да установят надлежно плащане в полза на
ищеца.
Поради
недоказаност на факта на настъпило между страните неопрадвано разместване на
имуществени права, предявеният насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1
от ГПК в тежест на ответниците следва да бъдат възложени сторените от ищеца
разноски в размер на 14599.03
лева, представляващи заплатена държавна такса (5241
лева), д.т. заверен препис за вписване (42 лева), такса вписване (516.03 лева),
депозит за вещо лице (400 лева) и адвокатско възнаграждение (8400 лева),
разпределени съответно на предявените срещу тях искове, както следва: за
ответницата З.М.П. -
912.44 лева, за ответницата Н.Д.В. - 912.44 лева и за ответника „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – 12**4.15
лева. Релевираното от ответника възражение за
прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар се явява
неоснователно, доколкото същият не надхвърля предвидения в Наредба
1/09.07.2004г. минимален размер – 11951.13 лева без ДДС или 14341.** лева с
ДДС.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД
упълномощителната сделка, извършена от А.К., гражданин на Израел, род. на ***г., с пълномощно с рег.№ 16148, заверено на 10.11.2017г.
от нотариус А.А.в Република Молдова, АТО Гагаузия община Чадър Лунга, с апостил
заверен от Министерство на правосъдието под №****** от 10.11.2017г., с което А.К.,
в качеството си на управляващ на „СИМЕ ЕКО ПРОПЪРТИ“ ЕООД с ЕИК 203588**1, е
учредил в полза на Б.Т.С. представителна власт за разпореждане с поземлен имот
с идентификатор ******с площ от 9564 кв.м. с адрес: България гр.Варна, бул.
„България“ /Западна промишлена зона/, както и за представителство във връзка с
имота, поради липса на волеизявление с оглед неавтентичност на подписа на
упълномощителя, по иска на „СИМЕ ЕКО ПРОПЪРТИ“ ЕООД с ЕИК 203588**1 със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Инж. Иван И.“ № 70 вх.Б, ет.З
срещу З.М.П. с
ЕГН ********** и Н.Д.В. с ЕГН **********, конституирани
в качеството им на
наследници по закон от четвърта степен по съребрена линия на първоначалния ответник починал в хода на процеса Б.Т.С. ЕГН **********,***,
поч. на 01.07.2019г. и срещу „КАМУЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с
ЕИК 204797**9 със седалище и адрес на управление: гр.Варна ул."Драган
Цанков" № 4 офис 1, конституиран въз основа на Определение
498/10.07.2019г. по ч.т.д. 420/2019г. на Апелативен съд – Варна.
ПРОГЛАСЯВА за недействителен на основание чл.42, ал.2 от ЗЗД договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № **
т.II рег.№ **** д.№ *** от 03.04.2018г. на нотариус О.Ш. per. № 147 на НК,
вписан в СВ вх.рег.№ 7870 акт № 33 том XIX дело № 3884/2018г. от 03.04.2018г., поради сключването му
от лице без представителна власт, САМО В ЧАСТТА, с която „СИМЕ ЕКО
ПРОПЪРТИ“ ЕООД с ЕИК 203588**1, действащо чрез Б.Т.С. като пълномощник съгласно
пълномощно с per. № 16148, заверено на 10.11.2017г. от нотариус А.А.в Република
Молдова, АТО Гагаузия община Чадър Лунга, с апостил заверен от Министерство на
правосъдието под №****** от 10.11.2017г., е прехвърлило на „Камуел България“
ЕООД с ЕИК 204797**9 собствеността върху следния притежаван от дружеството
имот: Поземлен имот с идентификатор 10135. 3514. 18 по КККР, находящ се в
гр.Варна район „Младост" Западна промишлена зона, с площ по скица 9563
кв.м., а съгласно документ за собственост и данъчна оценка с площ от 9564
кв.м., номер по предходен план 351, при съседи по скица: ******, ************, ******,
по иска на „СИМЕ ЕКО ПРОПЪРТИ" ЕООД с ЕИК 203588**1 със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.“Инж. Иван И.“ № 70 вх.Б, ет.З срещу „КАМУЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 204797**9 със седалище и адрес на управление: гр.Варна
ул."Драган Цанков" № 4 офис 1.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „КАМУЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 204797**9 със седалище и адрес на управление: гр.Варна
ул."Драган Цанков" № 4 офис 1, че „СИМЕ ЕКО ПРОПЪРТИ" ЕООД с ЕИК
203588**1 със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Инж. Иван И.“ № 70
вх.Б, ет.3, е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор ******по КККР, одобрени със заповед № РД 18-64/16.05.2008г. на
изп. директор на АГКК, находящ се в гр.Варна район „Младост" Западна
промишлена зона, с площ от 9563 кв.м. по скица, а съгласно документ за
собственост с площ от 9564 кв.м., при граници: ПИ с идентификатори ******, ************,
10135.3512.226, на основание извършена непарична вноска по чл.73 от ТЗ при
учредяване на дружеството съгласно учредителен акт от 19.06.2015г., вписан в СВ
вх.рег.№ 14865/29.06.2015г. акт № 197 t.XXXVIII д.№ 1**3, а от апортиращото дружество
„СИМЕ ЕКО" АД съгласно нот.акт № ** т.II рег.№ ** д.№ 269/12.05. 2015г. на
нотариус О.Ш., рег.№ 147 на НК, вписан в СВ вх.рег. № 10494 от 13.05.2015г. акт
№ 24 t.XXVII дело
№ 5545/2015г., на основание
чл.124, ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „КАМУЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 204797**9 със седалище и адрес на управление: гр.Варна
ул."Драган Цанков" № 4 офис 1 срещу „СИМЕ ЕКО ПРОПЪРТИ" ЕООД с
ЕИК 203588**1 със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Инж. Иван И.“
№ 70 вх.Б, ет.3, насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. първо от ЗЗД,
вр. чл.34 от ЗЗД за осъждане на ответника и първоначален ищец да заплати сумата
от 3000 щатски долара, като
частичен иск от вземане в общ размер на 164500 щатски долара, представляваща
получена без правно основание продажна цена по сключения между страните и
обявен за недействителен по реда на чл.42 от ЗЗД договор за покупко-продажба,
обективиран в нот. акт № ** т. II, рег.№ **** д.№ *** от 03.04.2018г. на
нотариус О.Ш., peг. № 147, вписан в СВ вх.рег.№ 7870 акт № 33 t.XIX дело № 3884/2018г. от
03.04.2018г.
ОСЪЖДА „КАМУЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 204797**9 със седалище и адрес на управление: гр.Варна
ул."Драган Цанков" № 4 офис 1, да заплати на „СИМЕ
ЕКО ПРОПЪРТИ" ЕООД с ЕИК 203588**1 със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Инж. Иван И.“ № 70 вх.Б, ет.3, сумата от 12**4.15 лева, представляваща сторени в
първоинстанционното производство разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА З.М.П. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на „СИМЕ ЕКО ПРОПЪРТИ" ЕООД с ЕИК 203588**1 със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Инж. Иван И.“ № 70 вх.Б, ет.3, сумата от 912.44 лева, представляваща сторени в
първоинстанционното производство разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.Д.В. с ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на „СИМЕ ЕКО
ПРОПЪРТИ" ЕООД с ЕИК 203588**1 със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Инж. Иван И.“ № 70 вх.Б, ет.3, сумата от 912.44 лева, представляваща сторени в първоинстанционното производство
разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението е
постановено при участието на З.М.П. с ЕГН ********** и Н.Д.В. с ЕГН **********, в качеството им на
трети лица помагачи на страната на
ответника „Камуел България“ЕООД с ЕИК 204797**9 по
предявения срещу него от „Симе Еко Пропърти“ЕООД иск с правно основание чл. 42,
ал.1 от ЗЗД, конституирани в хода на процеса като наследници на починалата в
хода на процеса подпомагаща страна Б.Т.С. с ЕГН **********,***, поч. на 01.07.2019г.,
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: