МОТИВИ ПО НАХД № 1180 по описа на РСРусе за 2020 год.
Производството е по реда на Глава XXVIII-ма от НПК.
Против пълнолетния обвиняем С.Ш.А.
– S.S.A./ - сирийски гражданин е
образувано Д 4853 / 2019г. по описа на
Районна прокуратура Русе за извършено престъпление по чл.279, ал.4 вр. ал.1, вр. чл.17 от НК. След като е
установил, че са налице предпоставките за прилагане на чл.78а НК, наблюдаващият
прокурор на основание чл.375 НПК е внесъл в първоинстанционния съд
постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК на обвиняемия А. за
това, че: На 08.09.2019г., на неопределено място в
Република България, извършил приготовление към престъпление по чл.279, ал.1 от НК - чрез подготвяне на средства и създаване на условия за извършване на
намисленото престъпление - осигуряване на транспорт и подготвяне на документи
за самоличност, преди да е започнало неговото изпълнение - на излизане през
границата на страната на ГКПП „Дунав мост“ в гр.Русе, без разрешение на
надлежните органи на властта - престъпление
по чл.279, ал.4, вр. с ал.1, вр. чл.17 от НК
Обвиняемият А. е нередовно призован,
в с.з..Не е открит на известните в страната адреси, подади което е обявен за
общодържавно издирване с цел установяване на адрес От проведеното около три
месеца издирване не е установен негов
адрес в РБългария. С писмо от ОДМВР Русе съдът е уведомен, че на обвиняемия е издадена
карта на чужденец с хуманитарен статут
от 06.04.2020г. от ДБДС и издадено Удостоверение за пътуване зад граница на
чуджденец с хуманитарен статут от 06.04.2020г. Установено е, че лицето има
постоянен и настоящ адрес ***. Установено е, че е регистрирано напускане на
РБългария от обвиняемия на 06.08.2020г през ГКПП Аерогара София. На основание
чл. 94, ал.1, т.4 от НПК е назначен сл.защитник. Съдът разгледа делото по реда
на чл.269, ал.1, т.4, б.“а“ от НПК в отсъствие на обвиняемия. Защитата не
представя допълнителни доказателства.
Районна прокуратура Русе, редовно
уведомени, изпращат представител, който пледира доказаност на обвинението и основателност на предложението за освобождаване
от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на
обвиняемия. След събиране на
доказателства и установяване предоставения хуманитарен статут, представителят
на прокуратура алтернативно предлага прилагане на чл.279, ал.5 от НК
Съдът,след запознаване с доказателствата по приложеното
Д 4853 /
2019г. по описа на Районна прокуратура Русе и постановлението на РП-Русе, както
и с оглед разпоредбите на чл. 378, ал.2 и ал.3 от НПК, в рамките на събраните
по делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият С.Ш.А. /S.S.A./ е роден на *** г., в гр. Дарбасия - Сирия,
сирийски гражданин, с основно образование, не работи, неженен, неосъждан.
Преди около три години обв.С.А. отишъл
да живее в гр.Истанбул, Република Турция. За да не бъде върнат в Сирия,
обвиняемият решил да избяга от Турция и да отиде при свои роднини в
Нидерландия. С помощта на свои роднини той се свързал с лица, които да му
помогнат да влезе и да излезе от Република България. На неустановена дата в
края на м.август 2019г. обв.A., св.Ш.Х. и други чужди граждани влезли на
територията на Република България не през определените за целта места. Те били
транспортирани на неустановено място на територията на Република България,
където престояли около десет дни. Целта на обв.А. била да отпътува за
Нидерландия. Той знаел, че няма издадена виза за влизане, престой и излизане от
България. Тъй като се нуждаел от транспорт и документи, даващи му право да
напусне страната и да отпътува за Нидерландия, обв.А. се свързал с неустановено
в хода на разследването лице, от което поискал съдействие за целта. Поискал от
него да му уреди документи и превозно средство, посредством които да излезе от
страната. Същото сторил и св.Ш.Х.. Неустановеното лице се съгласило да окаже
съдействие на обвиняемия да напусне страната и да отпътува за Нидерландия.
Обвиняемият и св.Х. изчакали на мястото, където били настанени, докато им бъде
оказано уговореното съдействие за нелегално напускане на страната. Вечерта на
08.09.2019г. автомобил взел обв.А., св.Х. и още три лица от сирийски и ирански
произход от мястото, но което били отседнали, и ги откарал до разклон след гр.Бяла,
обл.Русе. На обв.А. било обяснено, че всичко е уредено и ще напусне
безпрепятствено територията на Република България. От покрайнините на гр.Бяла,
обл.Русе, обвиняемият и останалите лица били взети от таксиметров автомобил
„Опел Зафира“ с per.No р 9737 КВ, управляван от св.И.И., който следвало да ги
закара до гр.Букурещ, Република Румъния. Около 00,40 часа на 09.09.2019г.
автомобилът с обвиняемия пристигнал на ЕКПП „Дунав мост“ гр.Русе. Въпреки
уговорката, на обв.А. не бил предоставен документ, който да му дава право да
напусне легално страната, поради което се наложило той да представи своя
сирийски документ за самоличност. Обвиняемият не бил допуснат да излезе от територията
на Република България и бил задържан, в резултат на което започнало настоящото
досъдебно производство.
Така възприетата фактическа обстановка се установява и подкрепя по неоспорим начин от събраните в
с.з. доказателства, посредством приложените по Д 4853 / 2019г. по описа на
Районна прокуратура Русе писмени доказателствени средства, преценени от съда по
реда на чл.378,ал.2 НПК: протоколи за разпит на свидетелите Х.Т., И.И., П.П. и Ш.Х.,
както и от приложените писмени доказателства и доказателствени средства -
заверени копия от документи, съдебно-техническа експертиза на документи,
свидетелство за съдимост, декларация и биографична справка.
При така установеното от фактическа страна, съдът изведе следните
правни изводи : При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прие за доказано по несъмнен и безспорен начин, че обвиняемият А. е
извършител на инкриминираното деяние описано в постановлението на Районна
прокуратура Русе, за което следва да се ангажира наказателната му отговорност.
Ето защо и при установената фактическа обстановка съдът прие, че обвиняемият е
осъществил от обективна и субективна страна на състава на престъплението по чл.279,
ал.4, вр. с ал.1, вр. чл.17 от НК.
Засегнати
са обществени отношения, които осигуряват, закрилят и гарантират установения в
страната правов ред и в частност законовата уредба, която регламентира реда за
преминаване на държавната граница. От обективна страна са налице всички
елементи от състава на това престъпление. Изпълнителното деяние на
престъплението е осъществено чрез фактически действия, насочени към подготвяне
на средства и създаване на условия за извършване на намисленото престъпление – фактически
действия по осигуряване на транспорт и подготвяне на документи за самоличност.
Обвиняемият не е имал необходимата виза за преминаване на българската граница
от РТурция, както и необходимите гранични
документи за преминаване границата с Република Румъния. Въпреки, че
преминаването е следвало да се осъществи през определените места за
гранично-пропусквателен контрол – ГКПП Дунав мост, осъзнавайки, че не разполага
с необходимите документи, които му осигуряват това право, обвиняемият е потърсил
услуги на трети лица, които да му изготвят съответния паспорт. С използването
на такъв паспорт обвиняемият се е подготвял да премине държавната граница в
първата хипотеза на чл.279, ал.1 от НПК – без надлежно разрешение.
Налице са и елементите от субективна страна на престъплението. По
своята същност престъплението по чл.279, ал.1 от НПК е умишлено, извършено при
форма на вина пряк умисъл, както и приготовлението към него. Деецът съзнава, че
не може да премине легално през държавната граница, поради което подготвя
документи и транспорт за преминаването и по ненадлежен ред.
Предвид изложеното съдът призна обвиняемия С. за виновен в извършването на престъплението по чл.279,
ал.4 ,вр. с ал.1,
вр. чл.17 от НК. Съобразявайки се със събраните служебно доказателства съдът
намира, че са налице предпоставки за прилагане
на привилигирования състав на чл.279, ал.5
от НК, по силата на който обвиняемият не следва да бъде наказан, тъй като
влизайки в страната, обвиняемият е търсил убежище и е искал да се ползва от
правото на убежище, гарантирано от Конституцията на РБългария. С тази цел –
достигане до своите близки в Нидерландия той е предприел и приготовлението за
напускане на страната и придвижване до тях. Видно от изпратеното писмо от
Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/ на РБългария обвиняемият С. е
регистраран в ДАБ при МС на 20.11.2019г.
С Решение № 944 от 26.02.2020г. но Председателя на ДАБ при МС на С. е
предоставен хуманитарен статут,
впоследствие са му издадени и документи, видно от Писмото на ОД МВР Русе. С
тези документи той легално е напуснал държавната граница на РБългария на 06.08.2020г през ГКПП Аерогара София. Хуманитарният статут е вид закрила, която се предоставя на
лица от държава, чиито граждани те не са. По българското законодателство
съществуват четири вида закрила – убежище, статут на бежанец, хуманитарен
статут и временна закрила. Правната регламентация на предоставянето на
хуманитарен статут в Република България се съдържа в Закона за убежището и
бежанците, приет през 2002 г. В глава втора на този закон са посочени видовете
особена закрила, като в чл. 9 е посочен именно хуманитарният статут. Съгласно
чл. 9, ал. 1: „Хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да
напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е
изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание
или екзекуция; 2. изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или
наказание; 3. тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като
гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен
конфликт.“ Съдът намира, че деянието на обвиняемия С. попада имено в тази
хипотеза на закона по т.3, предвид вътрешнополитическата обстановка в родната
му държава Сирия. Поради изложеното съдът след като призна обв.С. за виновен в
извършването на престъпление по чл.279, ал.4 ,вр. с ал.1, вр. чл.17 от НК, не
му наложи предвиденото наказание, на
основание чл. 279, ал.5 от НК, вр. чл.
27, ал.2 и ал.3 от Конституцията на РБългария, вр. чл. 31, параграф 1 от
Конвенцията за статута на бежанците от 1951г, допълнена с Нюйоркския протокол
от 1967г./ратифицирана ДВ бр.36 /05.05.1992г., обн. ДВ бр.88 /15.10.1993г., в
сила за РБългария от 10.08.1993г./ и чл.1, ал.2 от Закона за убежище на
бежанците .
Водим от горното,
съдът постанови решението си.
СЪДИЯ :