№ 6839
гр. София, 20.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110115847 по описа за 2022 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от С. Д. П. срещу ........ обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответната община сумата от 2 361,29 лева, представляваща стойност
на местни данъци и такси, за която е издаден Акт за установяване на задължения по чл. 107,
ал. 3 ДОПК и за принудителното събиране на която е образувано изпълнително дело №
20217890400441 по описа на ЧСИ Н.К. с рег. № 789 на КЧСИ и с район на действие
Софийски градски съд, поради погасяването и по давност.
Ищецът С. Д. П. твърди, че въз основа на Акт за установяване на задължения по чл.
107, ал. 3 ДОПК № 419602-1/2018 г. на ........, район Студентски срещу него било образувано
изпълнително дело № 20217890400441/2021 г. по описа на ЧСИ Н.К. с рег. № 789 на КЧСИ с
район на действие СГС. Излага, че такъв акт не му е връчван, а за съществуването му узнал
с връчването на поканата за доброволно изпълнение на 04.03.2022 г., с приложено към
същата искане за образуване на изпълнително производство. Поддържа, че издаденият акт за
установяване на публични задължения обективирал дължими суми за главница за местни
данъци и такси и начислени лихви върху същите. Намира, че една част от тях – в размер на
сумата от 2 361,29 лева, представляваща сбор от следните местни данъци и такси и
начислени лихви върху тях, а именно: 24 лева – такса куче по партида 7223D38714 за 2015 г.
и 16,02 лева лихва върху нея; данък недвижим имот/ДНИ/ по партида 7223Н12505 за 2013 г.
в размер 37,91 лева и 31,40 лева – лихва върху него; данък недвижим имот/ДНИ/ по партида
7223Н12505 за 2014 г. в размер на 37,91 лева и 27,55 лева – лихва върху него; данък
недвижим имот/ДНИ/ по партида 7223Н12505 за 2015 г. в размер на 37,91 лева и 23,68 лева
– лихви върху него; такса битови отпадъци по партида 7223Н12505 за 2013 г. в размер на
32,35 лева и 26,93 лева – лихва върху нея; такса битови отпадъци по партида 7223Н12505 за
2014 г. в размер на 32,35 лева и 23,64 лева и лихви върху нея; такса битови отпадъци по
партида 7223Н12505 за 2015 г. в размер на 32,35 лв. и 20,35 лева – лихва върху нея; данък
недвижим имот/ДНИ/ по партида 7223Н1753 за 2013 г. в размер на 46,29 лева и 38,33 лева –
лихви върху него; данък недвижим имот/ДНИ/ по партида 7223Н1753 за 2014 г. в размер на
45.96 лева и 33.40 лева – лихва върху него; данък недвижим имот/ДНИ/ по партида
7223Н1753 за 2015 г. в размер на 45,63 лева и 28,50 лева – лихви върху него; такса битови
отпадъци по партида 7223Н1753 за 2013 г. в размер на 39,50 лева и 32,88 лева – лихви върху
нея; такса битови отпадъци по партида 7223Н1753 за 2014 г. в размер на 39,22 лева и 28,65
1
лева- лихви върху нея; такса битови отпадъци по партида 7223Н1753 за 2015 г. в размер на
38,94 лева и 24,50 лева – лихви; данък недвижим имот /ДНИ/ по партида 7223Н30737 за
2013 г. в размер на 8,98 лева и 7,43 лева – лихви; данък недвижим имот /ДНИ/ по партида
7223Н30737 за 2014 г. в размер на 8,98 лева и 6,53 лева – лихви; данък недвижим имот
/ДНИ/ по партида 7223Н30737 за 2015 г. в размер на 8,98 лева и 5,64 лева – лихви; такса
битови отпадъци по партида 7223Н30737 за 2013 г. в размер на 7,66 лева и 6,37 лева –
лихви; такса битови отпадъци по партида 7223Н30737 за 2014 г в размер на 4,79 лева и 3,49
лева – лихви; такса битови отпадъци по партида 7223Н30737 за 2015 г. в размер на 7,67 лева
и 4,82 лева – лихви; данък недвижим имот /ДНИ/ по партида 7223Н5267 за 2013 г. в размер
на 46,81 лева и 28,82 лева– лихви; данък недвижим имот /ДНИ/ по партида 7223Н5267 за
2014 г. в размер на 46,48 лева и 28,82 лева – лихви; данък недвижим имот /ДНИ/ по партида
7223Н5267 за 2015 г. в размер на 46,14 лева и 28,82 лева – лихви; такса битови отпадъци по
партида 7223Н5267 за 2013 г. в размер на 79,89 лева и 66,50 лева – лихви; такса битови
отпадъци по партида 7223Н5267 за 2014 г. в размер на 79,32 лева и 57,96 лева – лихва; такса
битови отпадъци по партида 7223Н5267 за 2015 г. в размер на 78,76 лева и 49,56 лева –
лихва; данък недвижим имот /ДНИ/ по партида 7223Н6830 за 2013 г. в размер на 96,03 лева
и 79,56 лева – лихви; данък недвижим имот /ДНИ/ по партида 7223Н6830 за 2014 г. в размер
на 96,03 лева и 69,78 лева – лихви; данък недвижим имот /ДНИ/ по партида 7223Н6830 за
2015 г. в размер на 96,03 лева и 59,98 лева – лихви; такса битов отпадък по партида
7223Н6830 за 2013 г. в размер на 81,95 лева и 68,21 лева – лихви; такса битов отпадък по
партида 7223Н6830 за 2015 г. в размер на 81,95 лева и 51,56 лева – лихви, поради
погасяването им по давност към момента на образуване на изпълнителното дело. В исковата
молба се поддържа, че спрямо така посочените притезания, представляващи по своя
характер публични общински вземания, е приложима установената в разпоредбата на чл.
171, ал. 1 ДОПК петгодишна погасителна давност, започнала да тече от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.
Наред с това, приложение следва да намери и установената в чл. 171, ал. 2 ДОПК
десетгодишна абсолютна давност. Ищецът С. П. твърди, че доколкото изтичането на
предвидения в закона срок на бездействие на кредитора не е достатъчно, за да се приложат
последиците за погасяване на възможността за принудително реализиране на публичното
задължение, а е необходимо изрично волеизявление на длъжника, с което да се позове ва
изтеклата давност, то същият предявява настоящата искова претенция за признаване
недължимостта на сумата в общ размер от 2361,29 лева, представляваща сбор от главница за
местни данъци и такси и начислени лихви върху тях , удостоверени в Акт за установяване
на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 419602-1/2018 г. на ......... С тези съображения
обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната ........, чрез
пълномощника си гл. юрк. Н.К.Г., оспорва иска като процесуално недопустим, с довод, че
искането за признаване за установено, че спрямо претендираните от ищеца публични
задължения, е изтекла погасителна давност, поради което и същите не подлежат на
принудително изпълнение, е подведомствено на общинската администрация, който следва
да разгледа това искане като такова за отписване на задълженията по реда на чл. 173 ДОПК.
Наред с това поддържа, че в случая не са налице обстоятелства, настъпили след
приключване на съдебното дирене, тъй като процесният Акт за установяване на задължения
по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 419602/27.09.2018 г. е бил връчен на ищеца на 27.09.2018 г. и с
оглед липсата на извършено от него оспорване по административен ред в
законоустановения срок, актът е влязъл в сила на 12.10.2018 г., с което действието му е
стабилизирано окончателно. Счита, че С. П. е имал възможността да направи възраженията
си в производство по оспорване на акта по административен/съдебен ред, което същият не
е направил. С оспорването на вземанията, като недължими единствено на факти, настъпили
2
преди влизане в сила на процесния акт, а с това и преди приключване на производството по
издаването на изпълнителното основание – в случая по чл. 165 ДОПК, ищецът предявява
недопустим иск. По същество ответната ........ оспорва давностният срок за процесните
вземания, да е изтекъл, посочвайки, изпълнителното производство е образувано в рамките
на петгодишния давностен срок, който е започнал да тече от 27.09.2018 г. – датата на
издаване на акта. Допълва, че давността за задълженията от 2013 г., обективирани в акта и
явяващи се и най-старите, започва да тече от 01.01.2014 г. и изтича на 01.01.2019 г., като
Актът за установяване на задължение е издаден преди изтичане на петгодишния давностен
срок за тези вземания – на 27.09.2018 г. Излага, че след образуване на производството по
изпълнително дело № 20217890400441/2021 г. по описа на ЧСИ Н.К., били предприети
конкретни действия, които на собствено основание довели до прекъсване на погасителната
давност по отношение на вземанията, а именно: налагане на възбрана върху недвижим имот
с постановление с изх. № 972/22.02.2022 г. на ЧСИ, налагане на запор върху парични
вземания на длъжника със запорно съобщение с изх. № 964/22.02.2022 г., налагане на запор
върху МПС със запорно съобщение с изх. № 965/22.02.2022 г. до СДВР. Поддържа, че
считано от последното действие е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който не
е изтекъл. В отговора на исковата молба се твърди, че с постановление от 02.09.2022 г. по
изп. дело № 441/2021 г. на ЧСИ Ковачева изпълнителното производство било спряно въз
основа на издадената по искане на длъжника и ищец в настоящото производство
обезпечителната заповед № 592 от 23.06.2022 г. С това е спряла да тече и абсолютната
десетгодишна погасителна давност спрямо процесните вземания на основание чл. 171, ал. 2,
вр. чл. 172, ал. , т. 5 ДОПК. С тези възражения ответната страна отправя искане за
прекратяване на производството по делото, респ. за отхвърляне на исковите претенции като
недоказани и неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, при извършената служебна проверка по реда на чл. 140 ГПК, намира, че в
настоящия случай е надлежно сезиран с предявени обективно съединени установителни
искове за признаване недължимостта на конкретни вземания, удостоверени в Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК, представляващ годно изпълнително
основание, за принудителното събиране на които е образувано и висящо изпълнително дело
№ 20217890400441/2021 г. по описа на ЧСИ Н.К. с рег. № 789 на КЧСИ и с район на
действие Софийски градски съд. В тази връзка и в отговор на доводите на ответната страна,
намира за необходимо да отбележи, че при съобразяване с изложените в исковата молба
твърдения и отправено искане следва, че в случая волята на ищеца С. Д. П. е за съдебна
защита на имуществени права по см. на чл. 2 ГПК чрез признаване за установено със силата
на пресъдено нещо, че процесните вземания, представляващи местни данъци и такси,
удостоверени в акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК, са недължими от
него поради погасяване по давност на правото на принудителното им изпълнение. В случая
от ищеца не е отправено искане за отписване на задълженията като погасени по давност на
основание чл. 173 ДОПК, при което компетентна да се произнесе по него да е съответната
общинска администрация, а искане за признаване в отношенията между страните, че същият
не дължи на ответната Община процесните вземания. Ето защо, така предявеното искане за
защита се явява подведомствено на гражданския съд и не следва да бъде преквалифицирано
от съда като искане за отписване на задължение, съответно служебно да бъде препратено за
разглеждане от административен орган. В случая, безспорно ясно е, че волята на ищеца П.
не е за отписване на вземанията като погасени по давност от страна на кредитора, а за
получаване на съответната защита по съдебен ред. Наред с това, съдът, съобразявайки, че
въз основа на процесния акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК и за
събиране на удостоверените в същия вземания е образувано изпълнително делото с длъжник
ищеца С. П. и взискател ........, счита, че за ищеца е налице правен интерес от търсената
защита. Същевременно, съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на
3
факти, настъпили след издаването на съдебния акт. Искът по чл. 439 ГПК е отрицателен
установителен и с него ищецът цели да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт
факти, е престанало да съществува или, че изпълняемостта му не е настъпила. Процесните
искови претенции са основани на твърдения, че ищецът не дължи процесните вземания
поради новонастъпили обстоятелства, а именно погасяването им по давност, започнала да
тече след издаване на акта за установяване на процесните вземания и изтекла към момента
на подаване на исковата молба, а с това и на нови факти по см. на чл. 439 ал. 1 ГПК. С оглед
изложеното, искането на ответника за прекратяване на производството по делото следва да
бъде оставено без уважение.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1
ГПК, както следва:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, правния
си интерес от търсената защита като докаже, че ответната ........ претендира от него
заплащането на процесната сума, за която е издаден Акт за установяване на задължения по
чл. 107, ал. 3 ДОПК № 419602/27.09.2018 г., както и наличието на образувано и висящо
изпълнително дело № 20217890400441 по описа на ЧСИ Н.К. с рег. № 789 на КЧСИ и с
район на действие СГС за принудително събиране на процесните вземания.
В тежест на ответника е да докаже настъпването на обстоятелства, водещи до спиране
или прекъсване на погасителната давност по отношение на вземанията.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че процесните вземания в общ размер на сумата от 2 361,29
лева са включени в предметния обхват на процесния акт за установяване на задължения по
чл. 107, ал. 3 ДОПК.
Съдът намира, че соченото от ответника в отговора на исковата молба обстоятелство, а
именно, че процесният акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК от
27.09.2018 г. е влязъл в законна сила на 12.10.2018 г., както и, че установените в същия
вземания са такива, каквито са констатирани от съответния инспектор към момента на
издаването му, не следва да бъдат обявени за безспорни по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК,
доколкото не е налице изрично твърдение/признание на ищеца в този смисъл.
Същевременно следва да се отбележи, че извън предмета на настоящото производство,
образувано по искове за признаване недължимостта на вземания, удостоверени в акта,
поради изтичане на приложимия давностен срок, е проверката относно наличието на
предпоставките за възникването им в правната сфера на ответната Община, съответно
относно установения техен размер.
По доказателствените искания:
Приложените към исковата молба и към отговора писмени материали, съдът намира за
относими към предмета на спора и необходими за правилното му разрешаване, поради което
следва да бъдат приети като писмени доказателства, а представеното към отговора заверено
копие от Решение № 37/24.02.2021 г., постановено по гр. дело № 1747/2020 г. по описа на
ВКС, IV г.о. – приложено по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника ........, обективирано в писмения
4
отговор от 25.11.2022 г. за прекратяване на производството по делото.
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.03.2023 г. от 11:15
часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от настоящото
определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца – с препис от писмения
отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба и отговора на исковата молба документи и ПРИЛАГА по делото
представената към отговора съдебна практика – заверено копие от Решение № 37/24.02.2021
г., постановено по гр. дело № 1747/2020 г. по описа на ВКС, IV г. о.
УКАЗВА на страните възможността най – късно в първото по делото заседание да
вземат становище по дадените указания и проекто – доклада.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ като ги
ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5